Майката на Сашо (част 1)

29.06.2019 | sexkupon

Тогава бях в казармата. Прост редник, срочнослужещ, добутвах третия месец от службата си. Имах си същите проблеми, които знаят всички, които са служили в родната казарма – недохранване, недоспиване и изобилие от безсмислени физически натоварвания. В началото беше по-трудно, но после започнах полека да свиквам. Към края на втория месец, започна да ме мъчи спонтанна ерекция. В началото само сутрин, после сутрин и вечер, а след това – почти постоянно. Особено, когато пред погледа ми се изпречваше някоя жена, каквато и ще да беше. И аз, като другите, започнах да лъскам бастуна по 2-3 пъти в седмицата. Имах един градски, с който се познавах още от детството си – Димчо. Служехме всъщност, доста далече от родния си дом. Един от най близките ни хора в казармата беше Сашо. Той имаше някакви здрави връзки във военното окръжие и за това служеше съвсем близко до родния си град. Понеже скоро беше рождения му ден, бяха му обещали да го пуснат за вечерта. И което беше още по-хубавото – щяха да ни пуснат и нас двамата с Димчо заедно с него! Платихме някой лев за това, разбира се, но то си беше в реда на нещата. Надявахме се, като излезем и да успеем да поебем някъде, но май това си беше в областта на фантастиката. Ето, че денят дойде! Ротният ни разписа книжките, като не пропусна да не прочете лекция, как трябва да се държим, като горди армейци. Първата ни цел беше, да влезем в магазина и да купим нещо за къркане. Сашо обясни, че майка му щяла да се погрижи за яденето, но алкохол трябвало да си изберем сами. След около час, с пакети в ръце, седяхме пред дома на Сашо. Отвори ни майка му Юлия, все още доста привлекателна жена, но с явни признаци на напредналата си възраст.
- Еее, най-после! – зарадва се тя, прегръщайки сина си.
- Притесних се вече, мислех че не са ви пуснали.
Не преставайки да дрънка нещо, тя ни заведе до стаята на Сашо и там, като плесна с ръце, хукна към кухнята.
- Ето, разполагайте се тук засега. Скоро ще започнем. – каза Сашо.
На вратата отново се показа майка му.
- Момчета, не искате ли да се преоблечете? Предполагам, че ви е писнало от тези дрехи. Сашо, дай им някакви от твоите дрехи. А, между впрочем, ще има ли момичета? Сашо замислено се намръщи?
- Какви момичета?
- Как какви? Вашите си. – удиви се тя.
- Мамо, нали знаеш, че аз нямам гадже! А момчетата за пръв път са в нашия град, не познават тук никого.
- Ами значи няма да има други хора. И баща ти няма да го има, вчера замина в командировка. Вие се преобличайте, след половин час яденето ще е готово.
От дрехите на приятеля ни, получихме фланелки и шорти в различен стадий на износване. То самият също се облече така.
- Момчета, дайте да си изперем поне и бельото, докато има къде. Можем и да се изкъпем, разбира се.
Предложението беше посрещнато с радост. Все пак къпане на 10 дни си беше малко. Сашо ни показа къде е банята. В банята беше и панерът им за мръсни дрехи, където мернах чифт женски гащички. Тъмно-червени, полупрозрачни, с дантела по края, те предизвикваха във въображението ни фантазии за жената, която ги беше носила, а единствената жена в дома, беше Сашковата майка. Като видя на къде гледаме, той се изчерви и ни изведе в коридора. Влезе пръв в банята, а ние с Димчо останахме да чакаме в стаята. Скоро Сашо излезе, следващия беше Димо, а след него и аз. Като затворих вратата на банята, първата ми работа беше да пусна душа, а втората – да се метна към коша с прането. Гащичките ги нямаше! Явно Сашо се беше погрижил да ги скрие. Е, къде можеше да ги скрие, освен по-дълбоко в коша. Точно, гащичките бяха малко по-надолу, под една фланелка. Взех ги и ги разгънах, за да ги огледам по-добре... мамка му, какво е това? Бяха омазани с нещо бяло и лепкаво! Ах, това копеле Димо! Явно беше онанирал на тях и хич не беше помислил и за мен! И какво да правя сега? Отговорът беше прост – коша беше голям, все щеше да се намери и нещо друго! Порових се и намерих почти същите, само че розови. Внимателно ги огледах, после ги завих около хуя си и започнах да лъскам с наслада, като си представях майката на Сашо. Като залях със спермата си бельото на Юлия, аз ги скрих по-надолу в коша и побързах да се измия. Когато излязох, се оказа, че всичко е готово и чакат само мен. Майката на Сашо произнесе тост за него и се нахвърлихме на храната и пиенето.
- А сега, Сашо, представи ми приятелите си. Знам имената им от писмата ти, но не знам кой, кой е.
- Ами това е Димчо, а това Явор. А това е мама Юлия.
- Да пием за запознанството! – каза Димо.
- Наздраве!
Започнахме да надигаме чашите, Юлия пиеше задно с нас. Всички се чувствахме трезвени, само дето разговорът преминаваше на все по-откровени теми.
- Не разбирам как може да се влезе в казарма, без да имате гаджета? Че то даже по едно писмо няма кой да ви напише. Няма и на свиждане кой да ви дойде! Навярно сте забравили и да се целувате за това време... – попита Юлия.
- Може и да сме забравили... – отвърна Димо.
- Няма с кого да проверим... А може и никога да не сме умеели, няма как да знаем.
- Че то какво може да се прави неправилно? Така трябва да се прави... – зачуди се Юлия.
И тя се впусна в обяснения, какво се прави с устни, какво с език...
- Не, не разбирам... – държеше на своето си Димчо.
- Яворе, ти разбираш ли?
Аз замотах отрицателно глава.
- Юлия, извинявам се, но може ли да ни покажете направо? – Димо я гледаше очакващо.
- Само един път, бързо и окончателно!
- Ами добре, ела тука. – каза тя, след като помисли за секунда.
Нямаше нужда да го кани два пъти. Димчо веднага се оказа до нея и покри нейните устни със своите. Целувката продължи петнадесетина секунди, след което трудно откъсналия се от нея младеж седна на мястото си.
- Не е лошо. – каза Юлия, след като си пое дъх.
- Но трябва да поработиш над техниката си.
- Юлия, а може ли и аз? – попитах също.
- Хайде ела и ти, днес сте като на изпит тук. – разреши тя благосклонно.
Внимателно се докоснах до устните ѝ и усетих тяхната топлина. Опитах се да проникна с език между устните ѝ. Нейният език се срещна с моя. Да, тя умееше да се целува... дойдох на себе си едва когато тя сама ме тласна назад.
- Сашо, сега е твой ред!
- Не, мамо, не мога така!
Като че ли Сашо не беше много доволен от поведението ни, не му се слушаха после речите на майка му. Ние с Димо малко бяхме заебали факта, че все пак Юлия му беше майка. Празникът продължаваше. Сашо се беше оттеглил от разговорите и ни хвърляше коси погледи.
- Хайде да отидем до кухнята, да изпушим по цигара. – покани ме Димо.
Докато пушеше, той ме погледна изпитателно, като явно мислеше нещо и накрая се престраши.
- Явка, харесва ли ти Юлия?
- Яка кака! Добра е! А и как се целува... само погледни. – той посочи към шортите си, където членът му се издуваше напред под прав ъгъл.
Аз бях в почти същото състояние.
- Ами давай да я наебем! – изплю камъчето накрая той.
- Щом така лесно се съгласи да се целува. Имаме водка, ще я напием и...
- Няма да е лошо. – внимателно казах аз.
- Ами Сашо? Ще ни откъсне топките.
- Ще измислим все нещо. Последно, ти съгласен ли си?
Разбира се, аз се съгласих. Допушихме си цигарите и се върнахме в хола, където продължихме пиршеството. Димчо блестеше с красноречието си, измисляйки все нови и нови тостове. Планът обаче удари на камък – скоро Юлия каза, че не може да пие повече, защото и без това е достатъчно пияна. Без нея и ние с отказахме от по-нататъшното напиване. Решихме заедно да приберем масата, като помогнем с посудата, за да можем след това заедно да почиваме. Оставихме Юлия в кухнята да се оправя и тримата се настанихме в хола пред телевизора.
- Много готина майка имаш! Провървяло ти е, Саше!
- Аха. – мрачно отвърна той.
- Красива, без комплекси. – Димо сипеше комплименти.
- Саше, няма да повярваш, но на мен ми стана. Ето, виж! – той показа станалия си член.
- И на Явор също!
- Ми случва се... – Сашо, като че ли не се досещаше нищо.
- Разбираш ли Сашо, ти си ни приятел, а тя ти е майка. Ще имаш ли нещо против, ако пофлиртувам малко с нея? А после тя да си решава, какво ще става...
По лицето на Сашо си пролича, че той явно се досети, какво се има предвид под "флирт", но нямаше какво да възрази.
- Ми пробвай, но ако я обидиш нещо, ще те убия!
Зарадвания Димчо продължи:
- Тогава Саше, иди да я отмениш на мивката, че тя да дойде тук да си почине. И без това вероятно се смущава от присъствието ти.
Сашо малко неохотно се надигна и се провлачи към кухнята. Аз отидох с него.
- Юлия, стига сте се мъчили тук. – започнах аз.
- Сашо ще дооправи тук, Вие елате при нас, да си починете.
- Да-да, иди мамо. – промърмори той.
Юлия с удоволствие остави престилката и тръгна към хола. Тя седна между нас, а Димчо започна да я обсипва с комплименти, като започна от прекрасното възпитание, което е дала на сина си.
- Юлия, помислих си... май се сетих, къде ми е грешката при целувката. Ще може ли да пробваме пак. Ще се опитам да се поправя.
- Ами дали е подходящо? Все пак аз съм възрастна жена, омъжена... мога да ти бъда майка. Сега ти, после и Явор ще поиска.
- Само да проверим. Хайде Явор няма да гледа, ще излезе от стаята.
Разбрах че съм излишен и се отправих към кухнята при Сашо. Той миеше посудата, но целият му вид подсказваше, че се заслушва в това, което става в другата стая. Когато се върнах, Димчо вече целуваше Юлия. С едната си ръка я беше прихванал през рамото, а с другата галеше шията ѝ. Стараейки се да не издавам присъствието си, аз се заех да разкопчавам копчетата на ризата ѝ, като се стараех да не докосвам плътта ѝ. За мое щастие, не бяха много и се разкопчаваха лесно. Накрая, пред очите ми се показа голото ѝ коремче и гърдите, символично прикрити от прозрачен сутиен. Димчовата ръка веднага се вмъкна в чашката и извади закръгленото чудо на природата с голямо кафеникаво зърно. Юлия се задърпа и замуча, но устата ѝ беше надеждно запечатана от приятеля ни, чиято ръка се зае да масажира гърдата ѝ. Юлия като че се опитваше да се съпротивлява, но някак си вяло. Хващаше го за ръцете, но не се опитваше да ги махне от себе си. В това време, аз вече бях извадил на свобода и втората ѝ гърда и бях впил устни в нея. Зърното ѝ ми се стори ужасно твърдо, а ареолата около нея беше силно потъмняла. Сега вече Юлия разбра че сме двама, но не се опита да направи нищо. Съобразявайки това, Димчо се отдръпна от устните ѝ, предоставяйки ги на мен. Надигнах се и впих устни в нейните. Тя ми отвърна, като вкара езика си в устата ми. Ръката ми вече мачкаше двете ѝ гърди. Къде обаче се беше дянал Димо? Оказа се, че е по-надолу. Беше надигнал полата ѝ около кръста и се любуваше на стройните ѝ, плътно събрани крака с пухкавия венерин хълм между тях. Полупрозрачните гащички едва прикриваха редките косъмчета. Като се нагледа, той започна да покрива краката ѝ с целувки, при което ръката му се беше заровила между тях. Скоро усилията му дадоха резултат и Юлините крака започнаха бавно да се разтварят. На ярко-белите гащички започна да избива влажно петно. След като спря за секунда, Димчо извади изнемогващия си член, голямата глава на който заплашваше да се взриви от напрежението. Очите на Юлия бяха затворени и тя не виждаше тези приготовления. Нежно поглаждайки вътрешната страна на бедрата ѝ Димо ги разтвори, колкото се може по-широко, а после... после рязко я придърпа към себе си до края на дивана, и след като светкавично отмести полосата на гащичките ѝ, той изведнъж ѝ го вкара. От неочакваност Юлия леко извика и ме отблъсна, опитвайки се да се отдръпне. Димчо обаче я държеше здраво. Не се движеше, но и не отпускаше хватката си. Аз я повалих назад на дивана, като целувах шията и масажирах гърдите ѝ.
- Момчета, какво правите... имам мъж, синът ми ще ви види! – шепнеше тя.
Виждайки, че всичко върви добре, Димчо започна да я чука с малки тласъци, като с всеки тласък проникваше все по-дълбоко. Аз извадих члена си и започнах да го прокарвам по гърдите ѝ, като все повече с приближавах към така желаната ѝ уста. Внезапно Димо спря, извади члена си и рязко махна от нея ненужните ѝ гащички. Юлия му помогна, повдигайки дупето си. Като ги хвърли встрани, приятелят ми отново вкара в нея блестящия си от смазка член, и започна да се движи с най-бързата скорост, на която беше способен. В това време доосвободих Юлия от блузката, а сутиена си тя свали сама. Зрелището на жена, облечена само в събрана на кръста ѝ пола, така ме възбуди, че без повече церемонии хванах главата ѝ и опрях члена си в устните ѝ. Те се разтвориха, засмукаха вътре главичката ми, след което езикът ѝ се зае с работата. От Димовите тласъци тялото ѝ се тресеше все по-силно, а езикът ѝ забележимо забави действието си, членът ми се изплъзна от устата ѝ и горещото ѝ дихание започна да изгаря топките ми. Разбрах, че оргазмите и на двамата бяха близо. Не желаейки да изоставам от тях аз хванах главата ѝ с ръце, и започнах просто да я чукам в устата. Все пак, те свършиха първи, отначало силно застена Юлия, после се раздаде и стонът на Димо и тласъците му се прекратиха. След няколко движения и аз, опирайки главичката си в гърлото ѝ, изригнах немислимо количество сперма. С удивление обаче и двамата забелязахме, че членовете ни нямат намерение да спадат.
- Ами сега? – надигна се Димо.
- Още по веднъж?
Разложихме Юлия на дивана по гръб, като краката ѝ висяха свободно към пода. Димо сложи възглавница под главата ѝ, за да седи по-изправена, прекрачи гърдите ѝ и си го сложи в устата ѝ. Аз гледах към разтвореното отверстие, обримчено от слепналите се от влагата косъмчета, което се нарядко се свиваше конвулсивно и така от него покапваше семето на Димо. Неочаквано и за самият мен, аз се приближих и го целунах, вкарвайки език в него. Отгоре се раздаде стон. Замених езика си с члена си и се заех да я чукам, като леко се движех във възхитителното ѝ влагалище. Димо в това време не се задоволяваше с прост минет, а старателно се опитваше да вкара члена си чак в гърлото ѝ. Юлия въртеше глава и кашляше. Все пак, триенето на главичката му в тясното гърло даде своя резултат и спермата му запълни устата ѝ и потече по бузите. Моят член обаче, хлъзгайки се във влажното ѝ влагалище, хич и не смяташе да свършва. Повдигнах краката на Юлия и ги положих на раменете си, като стиснах плътно коленете ѝ. Котето ѝ стана някак си по-тясно и усетих, че се приближавам към финала. Добавих и моята си сперма към коктейла във влагалището ѝ и рухнах на пода до нея.

Следва продължение...