Похитената булка (част 1)

05.07.2019 | sexkupon

Лъчо се беше развихрил, търсейки вратовръзката си из цялата квартира.
- Мамка му! Кой я взе? Вие ли я скрихте? – викаше той.
Днес беше сватбата му. Трябваше да тръгнем след 20 минути, а той още не беше готов.
- Момчета, дайте ми я! Наталия ще ме убие! – смени изведнъж тона на жално-молещ.
Наталия беше неговата невеста. Въртеше го на малкия си пръст. Ние, които го знаехме от детската градина, не го знаехме като такъв, и като цяло не одобрявахме избора му. Какво пък толкова беше намерил в тази жена? Една такава суха, цици никакви, дупето – също, а пък характера беше ужасен. Моята Катя в сравнение с нея беше истинско съкровище! Ама негова си работа все пак – да се жени, като му е толкова акъла. За радост, скоро досадната вратовръзка беше намерена, лежаща си мирно и тихо на облегалката на стола и тръгнахме за булката. Взех ме я доста бързо, въпреки ония традиционни глупости със затискането на вратата и даването на пари. Проблем се появи, когато пищната ѝ рокля не искаше никак да влезе през вратата на колата, без предварително да я изтрие хубаво. Докато женихът, заедно с част от гостите се опитваха да направят нещо, Наталия се реши да постъпи доста мъжки. Събра цялата си кичозна рокля пред себе си, надигна я нагоре и така се намъкна вътре. Докато се случваше това, се видяха слабите ѝ крака и дупе, обути в бели чорапи и бели прашки. Всички задълго се лишихме от дар слово заради това, но целта беше постигната и най-накрая тръгнахме. Когато официалната част в гражданското завърши, бързо се намерихме в ресторанта, и започна вече по-приятната част. Започнаха едни тостове, едни чудесии. Водката се лееше. Ние с Иван, който беше седнал до мен се стараехме да внимаваме, да не се напием свински. Същото се стараеха и жените ни, които старателно мешаха водката с минерална вода. След час, всички гости бяха достатъчно пияни. Булката, заедно със свидетелката изчезнаха някъде, а Лъчо ни повика заедно с Иван при себе си:
- Слушайте сега! – започна той.
- Нали знаете тъпата традиция да се краде булката? Ами и на мен не ми допада, ама няма как. Отивате вие двамата, преди да се е досетил някой друг от гостите! Те двете отидоха до тоалетната. Вие излезте, хванете я и я откраднете. Наталия знае, че ще го поръчам на вас, тъй че няма да има проблеми!
- Е, и къде да я денем? – поинтересува се Иван.
- Аз съм го организирал! – жизнерадостно каза младоженеца.
- Направо по коридора, после нагоре и втората врата вдясно. Стаята ще е отворена.
- Ама ти не идвай направо там. – обърнахме се към Лъчо.
- Направи се, че ни търсиш.
- Аха. – по лицето му се четеше, колко много му е писнало от тъпи традиции.
- Хайде, тръгвайте!
Като за начало с Ванката отидохме при жените.
- Катя... – бутнах моята по рамото.
- Ще дойдеш ли с нас да крадем булката?
- Не, няма. Намерихме много вкусно вино.
В ръцете им имаше чаши с малинено червен цвят и съдейки по дикцията ѝ, това не им бяха първите чаши. Тръгнахме двамата с Ванката. Момичетата вече ни чакаха в коридора да ги "похитим".
- Колко трябва да ви чакаме? – нахвърли ни се веднага булката.
- Сами сте си виновни! Трябваше да ни предупредите по-рано! – отговорих ѝ аз.
Отправихме се към края на коридора, да търсим стълбището. Намерихме го, а след това подготвената стая и влязохме вътре. Там си беше леко мизерно, нещо средно между стая за чистачката и кабинет в ТКЗС. Слабата, прашна лампа, не ни даваше възможност да се огледаме добре.
- Фу-у... – намръщи се булката.
- Можехте и нещо по-добро да намерите!
- Хайде, хайде. Претенциите после към кума!
- Ами да взема аз да се връщам. – помоли се свидетелката.
- Да не се блъскаме тука четиримата, а?
- Върви. – пусна я Наталия.
- Кажи им, че вече са ме откраднали, нека побързат!
Свидетелката моментално изчезна и ни остави тримата. Постояхме, помълчахме. Отдалеко се чуваше музика.
- Иване, я погледни, няма ли ги още! – помоли откраднатата булка.
Ванката отвори леко вратата.
- Не, не се виждат!
- Офф! – разстрои се Наталия.
- Май са ни забравили! Ама само да дойдат, такъв скандал ще му вдигна!
- Да, забрави ни Лъчо, а ние му откраднахме най-скъпото все пак. Можеше да те изнасилваме тука, като нормални похитители, докато той се забавлява!
- Да бе... – тя се засмя.
- Как ли пък не ги изнасилват, от вас мога ли да го дочакам това?
- Че какво има да дочакваш? Ние сме винаги готови!
- Верно ли? – захили се Наталия.
- Само така казвате! Ей сега, тука, ще можете ли?
Предложението звучеше като шега, затова ние отговорихме, бе да се замисляме:
- Да, разбира се, че да!
Това, че нещата не бяха шега го разбрахме, когато Наталия повдигна малко роклята си, свали прашките си, после надигна съвсем полите на роклята и се надупи към нас, подпирайки се на лакти на стената.
- Ух-х-хаа! – въздъхна Иван.
В мен пък, изобщо не се намериха думи, за да изразя изненадата си.
- Е, кой е първи? И по-бързо, че някой може да дойде!
Ние с Ванката, с невярващи очи оглеждахме кльощавото дупе, което гледаше към нас. Между краката ѝ се виждаше путето ѝ, обримчено от светли косъмчета. Мигновено се надървих. Трескаво разкопчах гащите си, пристроих се отзад и ѝ го вкарах. Отвътре Наталия се оказа тясна и суха и с труд проникнах една трета навътре. Тя се наклони още извивайки гръб, но аз обаче си го извадих и я попитах:
- Наталия, боли ли? Може би не трябва? – макар че в този момент вече знаех, че няма да я пусна недоебана.
- Нормално, давай още веднъж. – тя разтвори краката си по-широко, колкото позволяваха гащичките ѝ, които бяха около коленете.
Опитах отново и този път се получи по-лесно. Напипах и клитора ѝ и го погалих. Наталия със стон се подаде назад, насаждайки се до край. Хванах я за бедрата, и започнах да я чукам с равномерни движения. Сега вече тя така течеше, че в тишината се раздаваха шляпащи звуци, които пък се смесваха със стоновете ѝ и с моето сумтене. Наталия беше просто създадена за секс. Обилната смазка компенсираше тясното ѝ влагалище. Иван седеше встрани наблюдаваше моя ствол, който ту се показваше, ту се скриваше, а иначе блестеше от смазка. Своя си член го държеше в ръка, не знаейки към къде да се пристрои.
- Наталия, не мога повече! Вземи го в уста! – застана той пред нея.
- Не, ще ми се размаже червилото. Почакай, той ще свърши след малко. Усещам го!
Аз наистина бях увеличил темпото, усещайки приближаването на оргазма. В последния момент, Наталия ме изблъска и членът ми изскочи от нея.
- Не в мен!
- Защо?
- Ще ми е първата брачна нощ! Лъчо може да усети спермата ти. Не знам дали ще мога да се измия добре преди това!
С това нямаше как да не се съглася. Помещението също не трябваше да се цапа, можеше да го видят, като дойдат да ни търсят.
- Къде тогава?
- Не знам, измислете нещо де!
Погледът ми спря върху дупето ѝ. Може би не трябваше да я слушам и все пак да свърша в нея или май все пак имаше и още един вариант.
- Наталия, а тук може ли? – докоснах с пръст ануса ѝ.
Тя се замисли за секунда.
- Добре, давай там! Само че наистина бързо!
Зарадван, аз първо отново проникнах във влагалището ѝ, а когато усетих, че ще ми е трудно да издържа повече, извадих члена си и рязко го набих до половината в дупето ѝ! Тя леко извика от болка и изненада, но беше вече късно. Членът ми се движеше в дупето ѝ, изригвайки струи сперма, а аз се борех с инстинкта да ѝ го набия целия. Ванката, който вежливо чакаше реда си, най-накрая все пак ме изтика и освободи място за себе си. И той също го вкара няколко пъти във вагината ѝ, колкото да го овлажни и после започна да ѝ го вкарва в ануса. Правеше го внимателно за разлика от мен, затова и успя да влезе там целия, без да предизвика някакво недоволство у нея.
- Върви му на Лъчо! – със завист изкоментирах аз.
- Моята жена не дава отзад.
- А кой е казал, че на Лъчо му давам? – усмихна се Наталия.
- Отзад той ме смята за девственица! Може би след половин година. Нека тогава си мисли, че ми е първи, така че наглеждайте си жените, може и те да са така, ох!
Иван с рязко движение извади целия си член и после го наби до край. После пак. Изглеждаше сякаш по този начин отмъщава на жените за тяхното коварство. Сега аз наблюдавах, как изглежда половия акт отстрани. Иван, хванал се за дупето на Наталия, поривисто изваждаше члена си почти до край и после грубо го връщаше целия вътре. Всяко такова движение се съпровождаше със стона на момичето, в който се усещаше болка. Все пак се усещаше и удоволствие, навярно затова тя позволяваше на Иван да прави това.

Следва продължение...