Фотосесия на жена ми (част 1)

11.08.2019 | sexkupon

След всичко, което се случи, и за което сега ще ви разкажа, ние с Лидия бяхме принудени в края на краищата да захвърлим всичко и да се преместим в друг град. Всичко започна супер весело, но чак после разбрахме, в какво сме се забъркали. Такова бягство е много нехарактерно за нас, но сега ще разберете, защо стана така. С Лидия сме женени от вече десет години. Оженихме се още в университета и се сдобихме с две дечица. По този начин, когато се случи всичко това, бяхме на по 30 години и бяхме чудесна семейна двойка. И тогава, както всъщност и сега, бяхме много задружно семейство и нищо не може да затъмни любовта ми. Имахме прилично жилище в центъра на града, като и двамата бяхме преподаватели в университета. Лидия преподаваше математика, а аз философия. Така живеехме и възпитавахме децата си. Всичко друго беше добре, освен заплатите ни, които хич не бяха големи. Беше много трудно да живеем с преподавателските си заплати. От друга страна, по телевизията постоянно ни говореха някакви глупости, колко било лесно да се изкарат пари. Хайде аз съм мъж, не вярвах в такива неща, но Лидия повярва и започна да търси някакъв допълнителен източник на доходи. Все пак зимното ѝ палто беше остаряло и ѝ трябваше ново. Не обръщах особено внимание на приказките ѝ, но ето че веднъж тя се задържа след работа, и когато се прибра седнахме в кухнята, и започнахме сериозен разговор. Каза ми, че ей сега в приятелката си Валя е срещнала някакъв мъж, казвал се Огнян. Валя си признала, че е бил доскорошен неин любовник, но все пак до тук нищо интересно. Същественото било, че Огнян се оказал един от издателите на еротични списания, и след кратък встъпителен разговор, той споделил на двете жени, че има страхотен проблем. Работата беше такава, че той търсел фотомодел за специално издание на списанието си, но въобще не може да намери подходящ. Целият разговор с него го издавал, като уверен в себе си и добре обезпечен млад човек. Пък и колко му трябва на един столичен бизнесмен, за да направи неизгладимо впечатление на провинциална преподавателка?! Осен това млада, бедна и с фантазии... Накратко казано, Огнян огледал жена ми от глава до пети и ѝ предложил да се пробва, като фотомодел. Отначало всички се засмели, и то се смели дълго, но после бизнесменът казал, че трябва да ѝ се направят малко пробни снимки и ако се получат, всичко ще се плати доста добре. Нямало никакъв риск, а парите щели да са доста добри. Та това и тя ми разказа, докато седяхме в кухнята.
- Само помисли, какво ще стане, ако разберат в университета! – казах ѝ аз.
- Огнян ме увери, че списанието излиза зад граница и до тук не достига и един екземпляр.
- А колко ще ти плати? – попитах, този път малко успокоен.
- Обеща, че ако пробната серия мине добре, веднага ще получа хиляда, и още хиляда в края на снимките. Само ще се повъртя пред камерата два дни и ето ти ги парите.
Лидия се усмихна и ме погали успокояващо по ръката:
- Няма от какво да се вълнуваш. Не искам да ти изневерявам. Само делови отношения. Ще ми направят снимките и обратно вкъщи. После вземаме парите и толкова!
По лицето ѝ, а тя не можеше да лъже, разбрах че наистина така си и мисли. Май наистина беше права, можеше да се изтърпи да се пощрака два-три дни за някакво там еротично списание, щом никой няма да го види в нашия град. Пошегувахме се нещо и усмихнати тръгнахме към спалнята. Нали все пак парите не миришат... В определеният ден, а той беше неделя, закарах Лидия до студиото на фотографа, с който работеше Огнян. Решихме, че снимките ще траят час-два, и че ще мога да я почакам на барчето, срещу указаната сграда. Още повече, че времето беше хубаво и не ми се чакаше вътре. Останах сам и веднага съжалих, че не съм си взел нищо за четене. Парите са си пари, но да седиш навън и да мислиш, как вътре жена ти си фръцка голото дупе, не е сред най-приятните занимания. Дори леко съжалих, че въобще съм дошъл до тук. Докато чаках се замислих за един детайл, който явно бях пропуснал, докато вкъщи гледах, как Лидия се приготвя. Спомних си, как щателно си избираше бельото си, как бавно, като че ли нерешително го обличаше на бялото си тяло, как при всичко това поглаждаше бедрата си и се любуваше на отражението си в огледалото. После пак толкова дълго избира роклята си, гримираше се, въобще ме измъчи да я чакам. Всичко това се правеше с такова усърдие и някак си забавено. Лидия сякаш не искаше да тръгва, може би беше нерешителна или беше предусетила нещо. Ей така минаха два часа. Не можех повече да се измъчвам в очакване на неизвестното. Станах и тръгнах към входа. На втория етаж намерих нужното фотоателие и позвъних. След няколко минути вратата ми отвори мъж на около тридесет и няколко години, който явно беше Огнян. Действително изглеждаше доста добре. Погледна ме въпросително, и когато му казах кой съм, и че искам да знам, дали още дълго ще трябва да чакам жена си, се усмихна и отговори, че е въпрос на само още няколко минути. При това все едно не ме покани да вляза, а захлопна вратата пред мен. Не ми оставаше друго, освен да чакам. Всъщност изминаха към 20 минути, докато Лидия излезе от входа. Тръгна към мен и в този момент видях, че сега вече цялото ѝ смущение беше станало съвсем видно. Цялото ѝ лице беше червено. Хвана ме за ръка и тръгнахме по улицата.
- Е? Какво стана? – попитах я.
- Всичко е нормално. След два дни ще са готови снимките и ако стават, ще ми платят половината пари.
Тук усетих, че от нея мирише на алкохол. Това ме удиви неприятно. Лидия никога не беше обичала да пие, още повече в неподходяща компания. Не бях очаквал това, макар че в такава ситуация, какво ли можеше да очаквам...
- Само малко коняк. – отговори тя, когато я попитах.
- Силно се смущавах, затова ми предложиха да пийна, за да се отпусна. Недей да нервничиш, всичко е наред. Само дето се случи, не както очаквах.
Постепенно, докато се прибирахме, измъкнах от нея информация за всичко, което се беше случило. В студиото били двамата – Огнян и фотографа, младо момче на около 20 години. Като за начало ѝ показали снимки от списанието, при което тя доста се притеснила. Тя беше очаквала нещо съвсем друго. Смяташе, че ще я снимат по бельо или в краен случай гола, но в някакви по-скромни пози. Но това, което видяла на примерните снимки я потресло. Никога преди не била виждала подобно нещо и ако ѝ били казали точно, за какво става дума още първият път, със сигурност нямало да се съгласи, но сега... Сега седяла в една стая с двама мъже и се срамувала да повдигне очи. Струвало ѝ се странно да продължи, но още по-странно да се откаже. Като забелязал смущението ѝ, Огнян ѝ предложил да пийнат и чак тогава след доста вътрешна борба, Лидия се скрила зад паравана и се съблякла. Дали ѝ да облече някакво бельо, каквото тя не била виждала никога преди това. Тънички розови гащички, целите в дантела, които бяха създадени да показват повече, отколкото скриват. Осен прозрачни, били и ужасно малки. Точно такъв бил и сутиенът и пълните гърди на жена ми буквално преливали от него. Реално, закривал само зърната ѝ. Ето в такъв вид жена ми застанала пред двамата мъже, и тогава и започнали истинските фото-проби. Първо я снимали права, после в различни пози. На някакъв етап пийнали още, та чак главата ѝ започнала да се върти. Казали ѝ да легне на дивана и я снимали така, но не помнеше в какви точно пози. По някое време Огнян я помолил да застане на четири крака. Тя го направила и докато се обърне видяла, че фотографът снима от упор дупето ѝ, едва прикрито от подобието на бельо. Снимките явно били в разгара си и жена ми започвала да привиква към всичко, когато я помолили да легне по гръб и да разтвори крака, като ги свие в коленете. Тя го направила и последвали серия снимки, докато тя била замряла от вълнение и тревога. Лежейки така, тя сякаш ги канела да се възползват от нея. През цялото време усещала силно вълнение, когато ръцете на Огнян я докосвали, докато намествал тялото ѝ в поредната развратна поза. Разбира се, тези докосвания пораждали не само вълнение, ами и други усещания, за които тя не ми каза, но аз го усетих...
- Лидке, а сега събуй гащичките си! – чула тя гласа на Огнян, докато лежала така на дивана с разтворени крака.
- Не, не! Не трябва! – запелтечила тя, заливайки се с руменина.
- Но това е абсолютно необходимо! – настоявал шефа.
- Не мога! Срам ме е! – шепнела Лидия.
Фотографът в това време търпеливо чакал, вероятно привикнал към такива сцени.
- Ако не го направиш, всичко губи смисъл! Нали видя продукцията ми. Показах ти я предварително!
- Добре... – проговорила обречено Лидия и си събула гащичките.
Тогава вече, добирайки се до главното, заради което и всичко беше започнало, двамата мъже започнали да се разпореждат по-активно. На жена ми не ѝ оставало нищо друго, освен да застана отново на четири крака и да представи пред камерата прелестите си. Фотографът се заел отново да снима в упор предоставеното му влагалище. Лидия при всичко това леко потрепервала, а затрепервала силно, когато Огнян хващал дупето ѝ, леко пълничките ѝ бедра и разтваряйки коленете ѝ, я поставял в нужната поза. След всичко това, Лидия трябвало да обуе и черни чорапи. Тя го направила, и като се погледнала в голямото огледало, останала учудена от това, какво непристойно зрелище представлява. Гола жена с красиво тяло, чието единствено облекло се явяват тънките черни чорапи, рязко контрастиращи с бялата ѝ кожа. Неловкото чувство се усилвало и от това, че беше гола между двама облечени мъже. Освен това, въпросните мъже едва успявали да прикриват възхищението си от красотата ѝ.

Следва продължение...