Първите ми сексуални тръпки (част 3)

30.11.2019 | IzkuKurigal

Дойде лятната ваканция и оправданието с уроците вече не беше валидно. Бащата на Агнеса я следеше изкъсо да не се навърта около момчета, но я пускаше в нашата компания, в която имаше и доста момичета. Другите разбраха че сме гаджета с нея, но това остана тайна на тайфата. Оставаха ни понякога за малко насаме, но повече от целувки и прегръдки нямаше как да си позволим. Така мина доста време. Татко почти всеки път щом ме видеше и ми викаше:
- Здравей, партизанино! – поглеждаше ме сериозно изпод вежди, посочваше ме с показалеца си и добавяше – И... умната, нали?
След това ми смигаше и се усмихваше.
Една нощ не издържах повече и отново бях до прозореца на Агнеса. Балкан – чистокръвната немска овчарка на семейството й весело ме посрещна, защото аз единствен го глезех. Прозорецът й беше отворен. Измяуках като котка (това ни беше паролата). Приятелката ми извади глава през прозореца и се огледа. Притичах от ъгъла на къщата към нея. Разцелувахме се. После тя загрижено зашепна:
- Какво правиш тук? Татко подозира, че си имам гадже и дебне да разбере кой е. Ако те види тук...
В това време се чу отключването на входната им врата. Имах 2-3 секунди да се скрия, а нямаше къде. До сега не бях мислил за този вариант. Шмугнах се в къщичката на Балкан и се свих до него. Той ме близна по лицето. Бащата на Агнеса обиколи с фенерче из задния двор, огледа и отпред, където беше осветено от уличните лампи, видя че кучето е спокойно и се прибра. По-късно чух сърдития му глас от стаята на моята Ани. Ходеше и търсеше дали няма някой скрит там. Изчаках половин час след угасването на лампата в спалнята на родителите й и притичах пак до прозореца. Покатерих се и влязох вътре. Тихо повиках:
- Ани?
- Ела – отвърна ми друг шепот.
Мушнах се до нея в леглото. Тя беше с някаква нощничка, но в тъмното нищо не се виждаше. Ръцете й започнаха да ме милват по лицето, гърдите и корема, а моите зашариха по нейното тяло. Агнеса шепнеше между целувките:
- Ах, колко ми липсваха целувките ти! Ах, колко ми липсваше тялото ти! Ах, колко ми липсваха ръцете ти...
- И ти ми липсваше, сладката ми! – отвърнах аз.
Тя съблече нощницата си и легна върху мен като притисна гърдите си в лицето ми. Докато езикът ми си играеше с тъмните конусчета на гърдите й, ръцете ми мачкаха дупенцето й, а в това време венериното й хълмче се търкаше някъде около пъпа ми. После се изсули встрани от мен и ми бръкна в гащите, а аз в нейните.
- Ще внимаваш, нали?- прошепна тя.
- Разбира се, моя сладка Ани! – отвърнах докато я целувах и добавих – Моята СладкАни (съкратено от „сладка Ани“).
Бяхме се увлекли да си доставяме удоволствие. На мен не ми трябваше много и оцапах шепата й. В това време се чу отваряне и затваряне на врата. Агнеса ме погледна с разширени от ужас очи и прошепна:
- Бягай!
В момента, в който тупнах на земята от прозореца, се чу отваряне на вратата в стаята й. Умишлено побягнах в обратната посока на нашата къща. От стаята се чуваха виковете на бащата на СладкАни:
- Ах, копеленце нещастно! Ако те разбера кой си жив ще те одера...
Ругатните и псувните няма смисъл да цитирам. Бягах през дворовете и прескачах оградите като шампион по бягане с препятствия. Той тръгна да ме гони, но понеже се разлаяха кучетата в цялото село, не можа да се ориентира за посоката и се прибрах благополучно. Не я видях повече... Прозорецът й беше оборудван с решетки и за по-малко от месец се преместиха да живеят в някакъв град. Нямах адрес... нямах телефон... Известно време баща ми с разбиране ме прегръщаше през рамо и казваше:
- Еех, партизанино, партизанино! Прецака най-важната акция! Но... кой знае...
Три години по-късно имаше някакъв летен празник в селото. Имаше гости от съседни села и градове – много народ. Познати и непознати физиономии. За тези три години много съученици и съученички напуснаха селото и отидоха да учат на други места, от други места пък идваха тук. Една какичка ми направи впечатление, че ми изглежда позната, но за разлика от другите до сега, тая не можех да се сетя от къде. Роклята й беше хубава като за онова време и ме разсейваше от лицето й. Тя с досада гледаше множеството и приближаваше към мен. Ровех в спомените си за училище, нашата и другите тайфи... Беше стигнала на 2-3 метра от мен, когато...
- СладкАни!? – извиках изненадан.
„Какичката“ рязко се обърна към мен с учуден поглед. След около секунда-две очите й се разшириха и тя изписка:
- Раденцето ми!
Хвърли се към мен и се прегърнахме.
- Мама е някъде тук – огледа се тя – но това сега не е важно. Трябва да поговорим.
Седнахме в нашия двор под асмата и си заразказвахме спомени и за събитията след раздялата ни. Нощта, в която избягах от тях, баща й я бил жестоко с колан, за да издаде „с кого е мърсувала“. Със сълзи на очи разказваше как няколко дни подред е яла бой, как му е крещяла, че го мрази, че никога няма да му каже и т.н. Как баща й насила я е закарал на гинекологичен преглед и въпреки, че била девствена, той не можал да понесе срама от това, че бил отгледал „уличница“ и се разболял тежко. С целувки триех сълзите й и я молех за прошка, че е понесла това заради мен. Тя ме уверяваше, че никога не ме е обвинявала и няма за какво да й се извинявам, но аз й паднах на колене, прегърнах й краката и я молех да ми прости, защото аз никога нямаше да си простя за това, което съм й причинил косвено.
- Раденце, Раденце мое. – милваше ме по главата тя и сълзите й капеха по косата ми – Ти не си по-виновен от мен. Ако трябва бих изтърпяла още един бой, за да съм пак с теб.
Не издържах и се разплаках. Като се поуспокоихме тя разказа, че не е допуснала друго момче до нея, а аз й признах, че съм опитвал да ходя с 3 момичета, но бързо сме се разделяли и не сме стигали до нищо повече от целувки, защото те не бяха моята СладкАни. Тя се усмихваше и ме галеше по лицето. В това време портата се отвори с трясък и в двора връхлетя майката на Агнеса и бясна се заприближава към нас:
- Какво правиш тука, ма? Баща ти бере душа в болницата, аз търча да се оправям с документи, а ти си развяваш задника по чуждите къщи!
Посегна да я удари, аз скочих и изкрещях:
- Само да си посмяла!
Треперех от гняв стиснал юмруци. Агнеса ме хвана за ръка:
- Радко, недей!
Майка й ме изгледа злобно, дръпна дъщеря си за ръката и я завлачи към портата. Агнеса се обърна към мен и без глас, само с устни, ми каза: „довечера у вас“ и изимитира целувка.
Не можех да си намеря място през останала част на деня. Ходех насам-натам без цел и посока. В главата ми бушуваха по милион мисли в секунда. Баща ми ме видя, понамръщи се, но нищо не каза. Майка ми се опита да ме заговори нещо, но бащата я спря.
По-късно програмата по телевизията беше свършила, а аз ту крачех из стаята, ту лягах на леглото. На всичкото отгоре една котка точно до моя прозорец мяукаше... Чакай! Котка!? СладкАни! Изтичах към прозореца. Тя стоеше там и се усмихваше:
- Събрах всички котараци наоколо, само моят котарак го няма.
Помогнах й да влезе и се вкопчихме в целувка. Всичко се върна с пълна сила както беше преди три години! После дръпнах пердетата и светнах нощната лампа. Тя се обърна с гръб към мен, посочи ципа на роклята и полугласно каза:
- Помогни ми с това, рицарю мой!
Смъкнах ципа и Агнеса съблече роклята си. Остана по сутиен (вече носеше!) и бикини. Обърна се отново към мен. Неволно погледът ми обходи тялото й.
- Станала си страхотна мацка! – с възхищение отбелязах аз.
- И ти не си за изхвърляне – със смигане отвърна тя.
Легнахме в леглото, тя ме галеше по лицето, а аз по ръката от рамото до лакътя и обратно. После по талията, ханша и обратно. Нямаше как да не погледна към гърдите й или поне към това, което се виждаше от тях. Бяха пораснали двойно. Погалих горната им част дето беше извън сутиена. Агнеса хвана ръката ми и притвори очи:
- Нямаш си представа колко копнях това докосване!
След това разкопча сутиена си и го махна. Агнеса лежеше по гръб,а аз загледах гърдите й.
- Толкова са красиви! – казах на глас.
Вече вместо тъмни конусчета имаше изразени ареоли и зърна. Погалих едната гърда и леко я притиснах. После галех ту едната, ту другата й гърда. Поех едното зърно в устата си. Тя изпъшка и се изпъна:
- Ох, даааа...
Зърното веднага се втвърди, а около него по бялата й кожа изби руменина. Целувах и засмуквах ту едното, ту другото докато галех гърдите й. Агнеса беше заровила пръсти в косата ми и стенеше:
- Ох, Раденце, толкова ми е хубаво с теб! Целувай ме навсякъде - цялата съм твоя, Раденцето ми!
- Ах, толкова си сладка – в отговор между засмукванията отвърнах аз – искам да те изям цялата, сладката ми!
- Изяж ме! – извиваше се тя – Ах, изяж ме! Аааах...
По едно време ме отблъсна да легна по гръб и каза:
- Искам и на теб да ти е хубаво, колкото на мен!
Събу ми гащите и почна да гали и без това доста твърдия ми пенис. Главата й беше до него. Целуна му главичката и аз изстенах:
- Аах, даааа... Моля те, продължи!
Тя се колебаеше, но го целуна пак. После опря устни в главичката и го пое навътре.
- Ааааах, страхотно е, сладката ми! – извивах се и се молех на ум да не спре.
Тя приплъзна няколко пъти устни по цялата му дължина, после няколко движения по него с ръка, после пак с устни. Това беше най-страхотното усещане в живота ми досега. Подразни му главичката малко с език и после пак приплъзваше устни надолу-нагоре. Явно помнеше нещо от казаното от кака й, когато ни учеше как да задоволяваме другия, но личеше, че й е за пръв път. Помолих я да забърза на няколко пъти и в момента, в който усетих че ми идва да свърша й дръпнах главата настрани (да не се погнуси) и изстрелях любовния си заряд навън. На нея сякаш й се гадеше. Грабна горния чаршаф, уви го около тялото си и изтича извън стаята. След малко се върна и каза, че била в банята, но не е повръщала, а само си измила устата. Станало й малко гадно от това, което ми правила, но видяла, че ми харесва и продължила.
- Ох, сладката ми – притеглих я и я прегърнах – искам с мен да имаш само хубави емоции. Не прави нещо, ако не ти е приятно!
- Ох, Раденцето ми, искам да те правя щастлив!
- Аз СЪМ щастлив с теб! – отвърнах и галех копринените й коси.
Пак се зацелувахме. Галех я по гърба, дупето и бедрата. После я обърнах пак по гръб и започнах да галя около пъпа, по корема, по бедрата надолу. Нагоре я галих по вътрешната страна на бедрата докато достигнах котенцето й. Притиснах го през гащичките и тя простена. Прошепнах й в ухото:
- Искам да ти я изям! – и я потърках през бикините.
- Мммммм... изяж я! Цялата е твоя!
Настаних се в краката й и хванах бикините за ластика им, Агнеса повдигна таза си и аз ги събух. Приближих се и се загледах в тъмната „пътечка“ от косми докато галех бедрата й от вътрешната страна. Погалих сливката й и това беше толкова прекрасно чувство! Тя пак простена:
- Ах, вземи я! Прави с нея каквото искаш!
Погалих я малко и след това с език започнах да лижа цепката й.
- Ох, Раденцето ми! Ах, колко е сладко!
Започнах по-бързо да я лижа и отвърнах:
- Моя толкова сладка Ани! Искам да те изям цялата! Да те ям всеки ден! Всеки час! Ах, толкова си ми сладка!
Разделих срамните й устни и зализах дупчицата й. Езикът ми вибрираше навътре докъдето стигах.
- Яж ме, Раденце, цялата ме яж! Ахх, колко е... хубаво... Аааах... ммммм... страхотно е, Раденцето ми! Ах, не спирай!
Сетих се за „топченцето“ й (тогава още не знаех, че се казва клитор) и го целунах.
- ОООООО, даааааа, Раденцеее!
Езикът ми се заигра с него. Агнеса се гърчеше в леглото стискайки чаршафа.
- Ооо, Раденце... Това е... Ааааааах... толкова е... ммммдаааааааааа... Върховно е, Раденце мое! Върховно! Ах, Раденцеее... Страхотно е... аххх... умирам, Раденцето ми... от кеф умирам... Аааааах, дааааааа... Раденцееее...
Аз ентусиазиран от удоволствието което й доставям, продължавах с език по топченцето й. Тя грабна главата ми и я надигна, погледна ме в очите и ми каза:
- Раденце мое! Направи ме жена!
- Какво? – не вярвах на ушите си – Сладката ми, какво говориш?
- Направи ме жена, моля те!
- Сигурна ли си?
- ДА! Искам точно ти да си ми първия!
- Ах, сладката ми... – не вярвах, че това се случва наистина.
Не знаех нищо за първия път. Само че трябва да се внимава с момичето, по възможност да не я заболи. Започнах да я целувам по корема, по пъпа, между гърдите, целунах и за малко засмуках пак двете зърна. Агнеса се гърчеше:
- Моля те, Раденце мое, направи го! Само накрая, моля те, недей вътре! Нали разбираш...
- Разбира се, СладкАни! – отвърнах и го допрях на дупчицата й.
Натиснах леко и главичката влезе. Ооо, беше толкова приятно! Продължих навътре и за кратко усетих лека преграда и тръпка премина по тялото на Агнеса, заедно с едно „Ох“, което излезе от устата й.
- Продължавай, Раденцето ми! – помоли тя и аз се задвижих.
Беше толкова... топло... и хлъзгаво... и... прекрасно!
- Ах, сладката ми... – шепнех в транс.
Двамата издавахме охкания и ахкания и в един момент усетих, че след малко ми идва най-хубавата част. Извадих го и го притиснах с тяло към корема й и легнах изцяло върху нея. Пишока ми цапаше корема й докато аз ръмжах в ухото й:
- Ахх, Аниииии...
Стана ми гузно, че тя не стигна до края, но Агнеса ме успокои, че не е проблем – чувствала се прекрасно! Притичахме до банята да се измием. За късмет не сме оцапали чаршафа с кръв, а моите панталонки, които бяха черни и почти не личеше. Облякохме се и тя стана да си ходи. Прегърнах я и не исках да я пускам.
- СладкАни, моя, прекрасна, вълшебна и... и... незабравима! Обичам те с цялото си сърце и душа! Кога ще се видим пак?
Тя не отговори. Пуснах я от прегръдката си – очите й бяха пълни със сълзи!
- О, Раденце мое, прекрасно! И аз те обичам безкрайно! Но... едва ли ще се видим повече! Вдругиден заминаваме за София, баща ми има нужда от лечение. Знам – чудовище е, мразя го, но ми е баща. Не мога да ги изоставя с мама. Другият месец навършвам едва 17...
Целият свят се срути върху мен!
- СладкАни... – буца беше заседнала на гърлото ми. Моята Агнеса се тресеше от плач. – Слад...
Рухнах. Прегърнати ридаехме неутешимо и галих косата й. По едно време тя с нежелание се отдели от мен и каза:
- Трябва да тръгвам. След около час ще почне да се развиделява.
Целунахме се и в тази целувка беше всичко. Дадох й телефонния ни номер (домашен, разбира се, че мобилни нямаше) и погледнах за последен път тези прекрасни, сини очи. Замина.
Чухме се няколко пъти по телефона. Последният път беше казала, че баща й е починал, а майка й се разболяла. Агнеса още не беше навършила 18. От тогава до ден днешен нито съм галил меката й тъмноруса коса, нито съм виждал незабравимите й сини очи, нито съм чувал сладкото й „р“. Така приключи първата ми любовна и сексуална връзка.

К Р А Й /Изку Куригал/