Каката, която ме отрака (част 2)

05.12.2019 | IzkuKurigal

Разбираемо нямах търпение за следващата ми смяна и се надявах пак да се позабавляваме с Юлия. Броях секундите в порталната и се чудех защо не звъни. Когато телефонът звънна по вътрешната линия го вдигнах веднага. Отсреща чуруликащият глас:
- Ела.
Почуках и влязох. Тя още ровеше из разни папки. Минах зад нея и обхванах гърдите й през сутиена и ризата. Тя веднага ми махна ръцете и запротестира:
- Ей, ей, ей, ей! Не така! От вратата – за краката! Ако почна да се раздавам на всеки, който ме желае, няма да мога да си обуя гащите! Покажи ми, че съм специална за теб, че не съм коя да е жена!
Тя ме гледаше, а аз мигах като мишка в трици.
- Поне ме целуни, глупчо! – засмя се тя.
Сляхме се в целувка. Критикува ме, че се целувам по детски и ми даде няколко съвета за целуването. След малко се справях по-добре. После ме учи да се целувам с език. Нямах представа, че е толкова приятно. Докато езиците ни се преплитаха ръцете ми галеха косата й. Отдели се от мен и се загледа в очите ми, а аз й казах:
- Имаш страхотна коса! Толкова е приятно да си играя с нея!
- Е, това вече е друго! – похвали ме тя. – Като обърнеш внимание на нееротична част от тялото и направиш един искрен комплимент е основополагащо жената да разбере, че не е просто парче месо. Само не прекалявай с комплиментите и не звучи неискрено – отблъскващо е!
Аз все още ровех с пръсти в къдриците на тъмнокестенявата й коса и гледах искриците в шоколадените й очи. После тя съблече ризата ми и я метна настрани, загали ме по гърдите, рамената, пак по гърдите...
- Младо, здраво мъжле! – похвали ме пак тя. - Имаш потенциала да разбиеш много женски сърца... Искаш ли да разкопчееш ризата ми?
Нямах търпение разбира се, но се постарах да не изглежда така. Разкопчах всички копчета и й помогнах да я съблече. Страшно красивата гледка на сравнително стегнатите й гърди в сутиен ме остави без дъх за няколко секунди. Погалих гърдите в частта извън сутиена. Тя притвори очи:
- Не бързай! Жените имат много ерогенни зони - не само цици, дупе и... сещаш се... между краката.
Целунах я пак, докато погалих врата й, после по него продължих с целувките си. Дишането й се забърза. Насочваше ме за другите ерогенни зони: кои са, кога и как да се стимулират. Още не бяхме слезли от кръста надолу, а тя сладко стенеше притиснала главата ми към горната гола част на гърдите си, които целувах с удоволствие. По едно време отдели главата ми от там:
- Засега стига! Хайде да посвършим малко работа!
Заехме се пак с папките, но очите ми все към сутиена й бяха. Не издържах дълго и я издебнах като беше с гръб към мен и езика ми се заигра с ушната й мида, а ръцете ми галеха и притискаха рамената й.
- Мммм, нетърпеливко! – каза тя.
Ръцете ми галеха корема й докато устните ми бяха по тила й. Треперех от неудържима страст. Разкопчах сутиена й с треперещи ръце, метнах го нанякъде и сграбчих гърдите й.
- Леко, леко – опита да ме поуспокои тя – не бързай!
Завъртях я към мен и впих устни в нейните, притиснах я към мен, а едната ми ръка замачка едната й гърда.
- По-полека... – шепнеше ми в ухото тя – не я стискай!
С целувки заслизах надолу към гърдите й докато възможно най-нежно ги мачках с ръце. Като стигнах на тяхното ниво ги загледах от около половин метър. Предният път не бях обърнал внимание как изглеждат. Големички (сутиен с чашка Д или почти толкова), почти стегнати гърди, красива светлокафява ареола и изпъкнали големи (но не огромни) зърна. И много, много приятни на пипане. Потърках с върховете на пръстите си зърната и те се напрегнаха силно. Юлия след стон ми каза, че гърдите не са само зърна, а да им обърна внимание изцяло. С целувки ги обикалях навсякъде, а тя с ръце допълнително ме насочваше. В един момент просто щях да се пръсна от желание и й казах:
- Юлке, не мога повече! Желая те безкрайно!
- Изправи се! – каза тя и клекна в краката ми.
Разкопча ми панталона и го събу. „Палавника“ сам излезе от гащите ми напрегнат до пръсване. Тя го взе в ръце и ги задвижи по него. С език го облиза отдолу от основата до главичката.
- Ах, Юлке! – стенех тежко.
Тя го пое в уста и задвижи главата си. Бях на седмото небе! След 15-ина секунди вече се празнех в устата й, а тя допълнително спомагаше източването. Гледах я с благодарност и не знаех какво да кажа, затова казах каквото чувствах:
- Беше страхотно!
- Мдаааа, момченцата много бързо свършват! – подразни ме тя. – Ще поработим и над това, а сега бегом към банята! (Има служебни кабинки в администрацията и в работното помещение)
Измихме се и игнорирайки ме че я гледах с жаден поглед се заехме отново с работа – тя по сутиен и пола, аз – по слип. От време на време се завъртах около нея без повод и като вдигнеше глава я целувах, тя се усмихваше и продължавахме работата. Изведнъж Юлия тупна една папка на бюрото и каза:
- Писна ми! – протегна ръце към мен – Ела, Мечо, яж ме!
Веднага я взех в обятията си, а тя каза:
- Следващият етап: от кръста надолу.
Погледнах я в очите дали говори сериозно. Моите очи сигурно са блестели като диско топка. Тя си свали полата и легна по корем. Почна да ме насочва от най-малките неща, които са й приятни, до по-силните. Пръстите на краката, глезените, прасците, сгъвката на колената, бедрата и разбира се стигнахме до дупето. Тя казваше кое и доколко е приемливо за повечето жени като нежност и допустима грубост. Като приключваше аз нежно мачках дупето й и изненадващо я захапах там.
- Ау! - подскочи тя от изненада и донякъде от болката, погледна ме палаво. – Ей, нямах предвид да ме ядеш в буквалния смисъл!
Завъртя се и легна по гръб. Загалих я и я зацелувах по бедрата (които тя удобно разтвори), като се стараех да не съм припрян. Стигнах до бикините й и усетих магнетичния аромат на путето й.
- Стига толкова за днес! – спря ме тя. – Не съм се освежавала там, а и за другия път трябва да остане нещо.
По дишането й си личеше, че е възбудена (за мен да не споменавам!) и аз забих и потърках нос около клитора й през бикините. Юлия дишаше тежко и през стон ми каза:
- Нека следващият път...
- Следващият път ще е както трябва, а сега – както мога.
Задърпах бикините й надолу. Тя се поколеба, но се надигна, за да ме улесни да ги събуя.
- Поне да бях се поосвежила...
Езикът ми затанцува по клитора й.
- Ох, Радко... Ти си моят нешлифован диамант...
Стараех се, но този път сякаш по-малко й доставях удоволствие. Тя ме насочваше горе-долу с ръце и вече се чудех дали да не се откажа, когато тя изпъшка и се изпъна треперейки. След малко плахо и преглъщайки на сухо казах:
- Юлке, може да ти прозвучи грубо, но... аз... ъъъъ...
Думите не идваха. Тя ме разбра обаче:
- Знам, Радо, знам. Ама презерватив нямаш, нали? А така! Може и до там да стигнем ако се учиш все така добре като днес.
С тази усмивка всичко бих й простил.
Тя си замина, а аз с нетърпение зачаках следващата си смяна... която дойде с огромно разочарование – администрацията заедно с някои по-старши работници бяха заминали на някаква командировка или нещо подобно. А аз даже си бях купил два презерватива...
На следващата ми смяна още ги нямаше. Настроението ми беше... не може да се опише. Чух телефона в порталната да звъни докато се прибирах от обиколка на обекта. Вдигнах слушалката и ми идеше да кресна: „Какво искате, бе?“, но поех въздух и както е редно казах:
- Охраната на фирма ХХХХХХХ (името няма значение), добър вечер!
- Радко, миличкият ми! – чуруликащото гласче.
- Славейчето ми! – търкулна се от езика ми.
Звук като целувка се чу отсреща:
- Нямам време да говоря! Само да те питам как си с компютрите?
- Ъъъ – блокирах от неочаквания въпрос – ами добре, справям се с Бейсик (един от многото компютърни езици за програмиране, когато нямаше още даже Уиндоус 95).
- Гледай до 3-4 дни да си на ниво! Трябва да изчезвам! Целувки! – чух същия звук от целувки няколко пъти и затвори.
Не разбрах какво има предвид, но се зарових в учебници по компютри, ходих да практикувам наученото по компютърните зали и главата ми щеше да се пръсне. На следващата смяна командированите с някакъв, дето не ми беше познат, дойдоха около 10 часа преди обяд. Шефът поръча да заключа портала и да ида в кабинета му. Там ме чакаше той, Юлия и тоя непознатия. Последният обясни с доста силен английски акцент, че тяхната фирма ще купува нашата и имат нужда тук от човек, който да е на прилично ниво с компютрите. Изпита ме на компютъра на шефа какво знам, даде ми няколко задачки и накрая каза:
- Не зле се справиль. Обучи те месец около и бъде достатъчен.
После си замина, а шефа ме препрати в кабинета на Юлия да ми оформи документите – от следващия месец нямаше да съм охрана. Там успяхме да си откраднем целувка и тя като ме изпращаше прошепна на ухото ми:
- За следващият път купи презерватив. Може би тогава...
Плесна ме по дупето и ме избута извън кабинета. Освен ония двата взех още три презерватива. Меракът ми щеше да счупи меракомера ако имаше такъв уред. На следващата ми смяна ходех нервно около порталната и чаках телефона да звънне. Беше почти 20 ч., когато звънна и нетърпеливо го вдигнах.
- Идвай!
Сигурно бях пред вратата й и почуках преди да е затворила слушалката. Тя отвори изненадана:
- Нима телепортацията вече е възможна?
В целувката езиците ни измислиха танца: „Ах, как съм загорял(а) за тебе“. Притисках Юлия към мен силно, та чак по едно време се притесних да не й причинявам болка. Отдели се от мен.
- Как ме нарече по телефона? – игриво ме гледаше тя - „Славейчето ми“?
- Така ми се търкулна... С това чуруликащо гласче...
- Мммм... – замърка тя и пак се сгуши в мен – А ти като огромен мечок ще ме смачкаш тука.
- Извини ме, но... пак ще ти ухапя дупето!
Рязко я обърнах, клекнах и й повдигнах полата, захапах я няколко пъти преди да успее да реагира.
- Ай! Ох, Радко – подскочи тя. – Недей! Цялото ми дупе ще стане на синини!
Изправих се както бях зад нея и я зацелувах по тила и зад ушите, а ръцете ми галеха корема й. Тя мъркаше доволно. Подрасквах със зъби по шията й и тя трепваше.
- Внимавай, Радко, да не ми направиш синина или смучка!
Заразкопчавах ризата й бавно, макар да ми се искаше да я разкъсам. Плъзнах я по рамената й надолу. Разкопчах сутиена и него го поставих край ризата й. Целувах врата й докато ръцете ми се плъзгаха по талията, по ханша, по корема, нагоре... Не докоснах гърдите й, а ръцете ми разкопчаха полата и я пуснаха да падне на земята. Почнах да галя бедрата й докъдето стигах и дупето. Тя се обърна към мен.
- Добре започваш! Сега е мой ред.
Разкопча ризата ми и загали с длани по гърдите ми, а после ги зацелува. Ръцете й погалиха корема ми и почнаха да разкопчават панталона. Зацелува ме около пъпа и после по корема бавно и нежно. Цяла вечност. Дишах тежко простенвайки от удоволствие. Очаквах да ми събуе слипа и да си поиграе с малкия, но тя се изправи и каза:
- Пак си ти!
Върнах й жеста с целувките по пъпа и корема. Тя доволно мъркаше и простенваше. Бавно засмъквах бикините й. Пред мен се разкри прекрасната гледка на венериното й хълмче и част от срамните устни. Юлия легна на бюрото на напреки и разтвори краката си. Привика ме с пръст и каза:
- Лижи ме, а аз ще те насочвам!
Между стенанията си даваше препоръки, а аз се стараех да действам правилно. Накрая каза:
- Давай по-бързо по клитора!
Езика ми взе да пърха като крилца на муха и Юлия със силен вик избухна в сладки конвулсии. След малко каза:
- Това беше далеч по-добре!
След това стана и изсули слипа ми и се зае да обработва с език и устни изтормозеният ми малък приятел. Между ласките ми каза:
- Постарай се да издържиш възможно най-дълго!
Старах се, но едва изкарах около минута. Юлия каза:
- Можеш и по-добре. Нищо, ще се научиш.
Каза ми няколко трика за забавяне и ме попита след колко време ще ми е в бойна позиция.
- След малко. – й казах.
- А презерватив взе ли?
- Взех. – усетих как нещо долу се надига.
- ОК. Накарай ме да правя секс с теб!
Замислих се за секунда и започнах с ласките по цялото й тяло. Приближавах се и се отдалечавах от гърдите й и путето й без да ги докосвам.
- Лижи ми циците! – изстена тя.
Зализах ги и ги зацелувах, заиграх се с езика по зърната и Юлия почна да се извива. Засмуках силно едното зърно.
- Ох, не толкова силно!
Дърпах с устни зърната й, после с целувки слизах по пъпа и корема.
- Ох, диамантчето ми все по-шлифовано става! – похвали ме тя – Сега нежно пъхни си единия пръст долу! Бъди внимателен, там не е влизало нищо от 4 месеца и половина!
Проникнах леко със средния си пръст и тя изпъшка сладко:
- Ъъъъъх... Браво, меченцето ми, продължавай бавно!
Беше ми интересно и приятно, че й доставям удоволствие и гледах реакциите на тялото й и лицето й. Пръстът ми гладко влизаше и излизаше от вагината й. Юлия дишаше все по-тежко:
- Радко, аааааах... Дай с два пръста! Ох, майчице! Дааааааа...
Два пръста вече усилваха удоволствието на Юлия.
- Радкоооо... ах, вълшебник си... оооох... Аааааах, Радко, ако ме искаш още... ох... слагай презерватива!
Правилно ли чух? Скочих и разкъсах със зъби опаковката на първия презерватив, който докопах в джоба, малко неумело, но успешно го сложих и потърках главичката по цепката й.
- Бъди нежен... – като в транс полугласно каза тя.
Тя лежеше още на бюрото, а аз бях прав между краката й. Проникнах бавно. За едва втори път правех секс и за първи с презерватив. Беше достатъчно хлъзгаво и аз се задвижих бързо.
- Радко, не бързай!... Нежно!... Постарай се да не свършваш бързо!
Започнах да опитвам методите й за забавяне на свършването (еякулацията) и сякаш се получаваше. Стараех се да не бързам. Галех бедрата й, корема – също... Гърдите й сладко се поклащаха при всеки мой тласък.
- Добре се справяш... ааааах, миличък! Ммммм... Продължавай!
Едва се удържах да не забързам и да свърша. Гледах ту как се тресат гърдите й, ту как порасналия ми пишок потъваше и излизаше между срамните й устни. Презервативът беше от най-тънките и усещането беше като че ли реално. Или почти. Все пак бяха минали близо две години от първия ми път и бях позабравил усещането. По едно време осъзнах как ми идва края и колко силно не искам да го спра. Забързах.
- Юлке, славейчето ми, не мога да издържа повече!
- Почакай ме още малко, миличък! – помоли тя и едната й ръка затанцува по клитора й.
По-малко от половин минута вече бях на финала.
- Юлкеееееее...
- Миличъъъъъъък... ааааааааа...
Вкопчих се в нея като удавник за дъска докато пълнех презерватива. Радостен бях и от факта, че свършихме заедно, макар и с нейна помощ.
- Браво, миличък! Много добре се представи като за първи път!
Това се случи още няколко пъти. Все по-рядко ми правеше забележки. Един влюбен хлапак и една недооценена жена бяха щастливи един с друг...
Докато един ден мъжът й се върна! Юлия вече се прибираше с всички в 17 ч. Моето обучение за новата работа започна, после завърши и все по-рядко се засичахме с нея. Случайно се засякохме веднъж в коридора на администрацията, бях започнал новата работа (за която както разбрах по-късно ме е препоръчала Юлия), огледах се да няма никой и я притеглих към мен:
- Юлке, славейчето ми, обичам те!
- Не миличък – изчурулика в отговор тя – не ме обичаш. Увлечен си по мен както и аз по теб! Тази страст ни изгаря, но бих горяла с тебе пак и пак, и пак... Хм. Някой ден... кой знае?
Сляхме се в целувка, докато чухме стъпки.
Все пак един ден успяхме след работно време да се усамотим с нея в банята. Тогава вече бях получил повиквателна за казармата и оставаха няколко дни, затова дадохме всичко от себе си като за последно (както и се оказа). Тя ме нарече „моето шлифовано диамантче“ и си казахме „сбогом“.
... И така животът ме раздели с нея. Постъпих в казармата. По-късно разбрах от бивш колега, че се е развела с мъжа си, отишла да работи в голям град и там след време се е омъжила повторно. Видяхме се с нея още няколко пъти след казармата, къде случайно, къде – не, на по кафе или на по питие. Нещо трепваше в нас, но... магията я нямаше вече.

К Р А Й /Изку Куригал/