Свалка (част 1)

10.12.2019 | Lady

Тази история е преразказана през погледа на мой приятел, който в моменти на откровение беше споделил спомени за една свалка. Ако успея да напиша втората част, тя ще бъде през погледа на Маги…
А… и за да няма шокирани, потресени и възмутени от факта, че в болниците има и друг, паралелен на работата живот ще кажа, че избора на място на действието е случаен, за създаване на различна от примерно офис атмосфера… :)

Поредно нощно дежурство…
“ Чука ми се, а вкъщи моята пак се направи… до кога мисли да я кара така, без да ми пуска. Все сърдита, все има да чете, почва да ми писва. И тия сестри за нищо не стават… а бе стават, ама каквито са кокошки, утре цялата болница ще знае, а моята е два етажа по-нагоре. Бива си ги, с тия тесни екипчета, все се кикотят като ги закача, ама са прости парчета, я във фейса ще се похвалят, я някъде другаде, нали тъй стана с Киро миналата година – изчука една от неговото отделение и след два дена всички знаехме… бахти… Дъртите все разправят едно време какво е било, сега тъпня, нищо…. А ми се чука…” – такива мисли тормозеха Владо, докато се обличаше за работа. После мина визитация, видя си болните, смени две-три неща по терапиите, поиска две консултации и се запъти към кабинета си да дописва епикризи. След малко телефона звънна и сестрата го извика, че единият консултант е дошъл. Той попита кой е и с облекчение чу името. Колежката беше… а бе готина по един такъв ненатрапчив начин. Момичето му беше направило впечатление още когато за първи път я видя преди години – уж нищо особено, без надути джуки, черни вежди, даже май без грим, ама една такава весела, смееше се с цяло гърло, шумно и от сърце, косата ѝ уж вдигната, ама все рошава, тялото ѝ изглеждаше стегнато, но и дупе и цици си имаше, а и добре се работеше с нея. Беше директна и пряма и в работата си, и в отношението към колегите си. Помисли си какво би било да прави секс с нея и усети вълнение, корема му се стегна, а членът му леко набъбна. Представи си, че сигурно има вкус на море – свежа и топла… Така леко развълнуван тръгна към болничната стая. Там Маги вече преглеждаше жената, кимна му леко и продължи работа. След десетина минути отиде в манипулационната да огледа листа с изследванията. Хапеше замислено горната си устна, а тя се плъзгаше бавно на мястото си розова и влажна. Владо за миг си представи усещането да допре члена си в плътните ѝ устни и той много услужливо започна да се надига. Седна срещу нея на бюрото, гледаше я как пише, усещане лекия аромат на чисто, на вода, който идваше от нея. Помисли какво знае за нея – не много, рокерка под прикритие, май има някакъв мъж/ приятел, ама често излиза по женски сама (това фейсбука понякога помага)... Тя му обясни какво мисли за случая, сече ѝ акъла, дума да няма и му даде съвет какво да прави оттук нататък. Стана да си ходи. Владо се стресна “сега е момента”:
- Да идем до кабинета ми…
- Моооля? – тя се ухили, явно реши че се шегува.
- Ами имам плодове, да те черпя нещо... да носиш на другите там, аз… донесоха ми ги, ще се развалят… – толкова не членоразделни думи.
- Амиии… добре. – тя тръгна до него, вървеше леко, нещо му говореше и го гледаше изпитателно сякаш усещаше вълнението му.
Влязоха в кабинета, той затвори вратата след себе си и си пожела наум да стане така, че да пусне райбера след малко. Маги се беше подпряла на бюрото и оглеждаше стаята. Владо отиде до хладилника и извади чантата с ябълки и банани, които носеше за себе си, видя един шоколад, сигурно на Ицо, с който деляха кабинета и него пъхна вътре. Изправи се и тръгна бързо към Маги, като застана пред нея, с идея по-близо от обичайното.
- Има изненада вътре, за теб! – тя не се отдръпна, всъщност не помръдна, само се засмя леко.
- Ако след всяка консултация ще тръгвам с изненада, все аз ще слизам… – от нея лъхаше на свежо, на предизвикателство, на секс.
Владо пак усети нарастваща възбуда.
- Готино ми е да работя с теб и ми се прииска да те зарадвам. – той не се отместваше, само сантиметър-два още и щеше да я докосне, но не знаеше още как ще реагира…
- Магии… – гласът му беше задавен от вълнение и желание.
- Даа? – тя го гледаше сериозно и сякаш с очакване и дишането ѝ се учести.
“Сега или никога”:
- Ела тук… – той сложи ръка на кръста ѝ и я целуна.
Тя инстинктивно отвори уста, пусна езика му вътре, но бе като замряла. В следващия момент го прегърна през раменете и започна да отговаря на целувката му. Езиците им затанцуваха жадни, устните им се притискаха леко. Владо се отдръпна и я погледна – тя се усмихна, хвана го за екипа и го дръпна към себе си. Този път избухна някаква неподозирана страст. Владо я хвана здраво с две ръце за кръста, устните му мачкаха нейните, имаше желание да я изпие, толкова сладка беше. Ръцете му се спуснаха към дупето ѝ и се впиха в него – беше стегнато, но меко по един много възбуждащ начин. Маги се целуваше уникално – страстно, без задръжки, езикът ѝ го възбуждаше все повече и повече. Той беше вече твърд и се притисна между краката ѝ, като я повдигна да седне на бюрото. Тя само измърка и се раздвижи срещу него, което почти го довърши. Тя прокара език по шията му и завърши в ухото му с шепот:
- Дай ми го…
На Владо му премаля от възбуда. В този миг си помисли, че както е на сухо от две седмици ще свърши твърде бързо и ще се изложи… Смъкна долнището на екипа си. Маги го обхвана с ръка и леко я раздвижи – беше страшно твърд. После клекна и бавно го заоблизва от основата до края, като правеше кръгови движения около главичката. Това няколко пъти, после го пое дълбоко в устата си доколкото можа. Владо впи пръсти в косата ѝ, беше на седмото небе. Тя задвижи леко глава, като в устата го галеше с езика си отдолу, а ръката ѝ се плъзна по топките му… Владо имаше усещането, че ако не спре сега, ще се изпразни, а той страшно много искаше да я чука.
Телефон…
- Ало… Да… слизам! Шокова зала…
Владо беше като статуя – със смъкнати до колене панталони, еректирал до пръсване мокър член и сякаш на забавен каданс видя как Маги вдига телефона, отговаря и в следващия момент излита от кабинета…
Телефон…
- Ало… – гласът все едно не беше неговият.
Все още със смъкнати гащи и вече не толкова еректирал…
- Идвам… – Владо забърза към асансьора.
Ще се работи, най-вероятно цялото дежурство. Стана му смешно – все пак ще прекара нощта с Маги. После избута тия мисли назад в съзнанието си и се приготви за работа.

Следва продължение…

Лейди