Госпожа Кожодерова (част 2)

23.12.2019 | IzkuKurigal

До около 9 и половина сутринта бях навъртял сериозен километраж между кабинетите, бях пренесъл сериозно количество хартия и вземах душата на единствения принтер в офиса. Всички искаха по безброй копия на нещо си и ги искаха за вчера. Между другото трябваше да хвърлям боклука от кошчетата, да местя незнайно защо някакви големи саксии с фикуси и някакви други растения, да пренасям мебели от един склад от другия край на коридора и да ги подреждам в един новооткриващ се кабинет и т.н. Пях плувнал в пот.
- Ало, небостъргача! – ревна Кожодеро... ъъъ Кожарова от рамката на вратата си. – Толкова ли е горещо там горе?
Теглих й една майна на уми си помислих: „Още малко ще ви изтрая, гадове!“.
- Ела тука веднага! – изкрещя Кожарова така, че стъклата извъняха и се прибра в кабинета си.
Сигурен съм, че последвалата тишина я няма и в Космоса. Другите наоколо, които нямаха кабинети, не смееха да се спогледат, за да не би случайно да се чуе движението на очите им. Влязох и затворих вратата. Албена се надигна на пръсти, награби лицето ми, зацелува ме и се заизвинява:
- Извини ме, моля те! Не мога да се отнасям различно с теб пред другите.
Разкопча ризата ми и ме загали по гърдите.
- Не ми се сърди, моля те! Целуни ме! – полугласно казваше тя. – Нали не се сърдиш? А?
Награбих й дупето, стиснах го силно и я придърпах към мен. Тя усети втвърдяващата се предница на панталона ми.
- Дааа – зарадва се тя – не ми се сърдиш.
Започна да прави кръгови движения с таза си и корема й се търкаше във все по-твърдата част от анатомията ми между краката. Зацелувах я и с език се заразхождах из устата й. Още бяхме до вратата, а тя беше тапицирана с кожа. Това беше добре. Завъртях Албена около мен и я облегнах на вратата. Разкопчах бързо копчетата на ризата й и зацелувах всичко неприкрито от сутиена. Тя леко изстена и задържа главата ми там. Бръкнах в сутиена й и извадих една след друга гърдите й, колкото да излязат зърната и ги зацелувах бързо едно след друго. Албена изпъна шията си и аз я зацелувах нагоре-надолу докато леко потърквах зърната й.
- Ммммм... Толкова е... аххх... хубаво... ооххх... – шепнеше тя.
Албена леко ме отблъсна и клекна в краката ми, бързо разкопча панталона ми и смъкна всичко надолу. „Оръдието“ готово за бой изпружинира нагоре-надолу.
- Странно... – каза тя.
- Кое? – учудих се.
- Не че ти е малък, но вчера го усещах по-голям.
- Пак ще го усетиш както трябва. – успокоих я и насочих главата й към него.
- Не! – извърна глава тя. – Не искам така!
Погали го малко с ръце, а след това го мушна под сутиена си между гърдите и се задвижи надолу-нагоре. „Оооо, якоооо!“ – помислих си и допълнително притиснах гърдите й една към друга и гледах как главичката ми се показва и скрива в меката сладост. Медено блаженство се разля по тялото ми. Няколко минути по-късно я изправих и й надигнах полата, смъкнах всичко излишно под нея. За предния път не помня, но този път беше с черни дантелени бикини – адски възбуждащи. Почти нищо не прикриваха. Но без тях беше по-добре. Срамните й устни лъщяха от любовния й сок. Погалих със средния си пръст отпуснатите й срамни устни, а после леко проникнах навътре. Албена изстена. Започнах да „изследвам“ вътрешността движейки пръстта си в различни посоки. Сетих се за онова местенце открито от мен случайно преди около 2 години, когато имах връзка с Августина и го потърсих и при Албена. То си беше на същото място – навътре и нагоре. Когато го докоснах Албена тежко изстена и се разтрепери. С два пръста все по-бързо стимулирах това местенце и жената в ръцете ми неконтролуруемо стенеше на глас. Скоро се разтресе като обсебена от зъл демон, вкопчи се в рамената ми и силно ръмжеше. Силна струя се изстреля от вагината й като че ли пикаеше. Краката на Албена не я удържаха, тя падна на колене и ме прегърна все още тресейки се. С мъка проговори след малко:
- От къде... знаеш... за G... точката?
- За кое? – искрено учуден попитах аз.
- Няма... значение.
Събори ме по гръб на килима и ме зацелува последователно по корема, пъпа, гърдите, устата, а после натика гърдите си в лицето ми. Засуках големите й зърна и зализах ареолите й. Албена силно ги притискаше в устата ми. Едната ми ръка попадна на цяло езеро между краката й. Леко потърках клитора й и тежко: „Ъъъъъх...“ се отрони от устата й. Не след дълго не се удържа и ме възседна. Сама насочи и плавно се наниза на вече отчаяно надървения ми „малък Радко“.
- Оооооо... – тежко изстена тя и с всяко нанизване простенваше – Това... е много... яко... усещане... Аааааааах...
Движеше се бавно и се наслаждаваше на всеки сантиметър в дължина и ширина. Дори аз се учудих, че така здраво се бях надървил, че почти не личеше, че е раждала. Тя се движеше надолу-нагоре, надолу-нагоре затворила очи и постепенно забързвайки. Аз галех бедрата й и гледах поклащащите й се гърди полуизвадени над сутиена. Достигнахме момента, когато Албена силно задъхана подскачаше върху мен, а аз се стараех да забавя колкото е възможно свършването си и успях достатъчно, така че тя свърши няколко секунди преди мен. Всъщност тръпките на оргазма й докараха моя. С голям кеф усещах спермените „изстрели“ през „цевта“ си в посока нейната матка. Тя беше вкопчила нокти в гърдите ми тресейки се близо половин минута. Легна върху мен и дишаше запъхтяно в ухото ми:
- Ти... не си... човек... Радко!
Не я разбрах. След 2-3 минути се надигна и ми каза да ида да си взема един бърз душ в нейната баня на кабинета й (някои кабинети имаха в комбинация с тоалетна, някои имаха само тоалетна...). Като излязох тя ме изпрати до вратата, дръпна едно резе, което не бях забелязал, усмихна ми се (ах, колко си хубава!), надигна се на пръсти и ме целуна. После отвори вратата и ме изблъска навън:
- Хайде хващай се на работа, ако искаш да се прибереш преди 19 часа, Рад... радиокула такава!
Трясна вратата след мен, а аз се почувствах използван. Дали това й беше целта - да ме използва за по-малко от час и да ме захвърли като използван презерватив? Майната й ако е така! Скоро ще й кажа: „чао, кучко!“.
Късмет или не принтера се предаде когато минаваше 17:30 – изпуши здраво. Изключих го от контакта и се загледах дали продължава да пуши от някъде. Не видях нищо тревожно, но за всеки случай отдалечих всичко горимо от него на не по-малко от 2 метра. Като минавах покрай охраната му казах да заключи и му казах за принтера да му хвърли едно око по някое време и се прибрах.
Събуди ме звън на домашен телефон в квартирата ми. Погледнах часовника – минаваше полунощ.
- Кой по дяволите...? – мърморех докато отивах до упорито звънящия телефон.
Вдигнах и в същия момент си помислих: „Дали принтера...“.
- Радко, събудих ли те? – попита ме женски глас.
- Ъъъ, да. Уморен съм. – опитвах се да позная гласа, но не ми се получаваше.
- Аз не мога да заспя. Мислех си за днес... Искаш ли да дойдеш до у дома? Децата спят и нищо не може да ги събуди.
Недоразбуденият ми мозък се опитваше да сглоби пъзела и да разгадае коя е мистериозната жена на линията.
- Ъъъ, амии... – опитвах се да измисля насочваща следа. – Това за днес, дето казваш...
- Беше страхотно! Моля те, ела! Утре ще намеря как да те компенсирам, че да си починеш на работа! Ела поне да ме целунеш, че да мога да заспя спокойна.
Албена!? Но... тя луда ли е!?
- Къде живееш? - чух се да я питам. (Май и аз съм луд!)
Каза ми блока, входа, етажа и апартамента, както и да влизам без да звъня и чукам на вратата. Да не ползвам асансьора, че е шумен и да не светвам осветлението на стълбището. Бърза сметка – 300-350 метра до там, за нула време съм при нея. По пътя една мисъл се завъртя в главата ми: „Как очаквам да продължи тази връзка?“, но типично за тогавашните си години махнах с ръка: „После ще му мисля“.
До 6-я етаж стигнах почти на бегом, до 9-я – на бързо ходене, на нейния – вече „си настъпвах езика“. Защо бързах и аз не знаех. Изчаках минута да ми се нормализира дишането и натиснах бравата на входната й врата. Отвори се както и се очакваше и бавно пристъпих вътре. Затворих и плахо повиках:
- Ехо, Бени?
Виждах няколко врати и не знаех към коя да се насоча. Въпреки че гърлото ми се беше стегнало опитах на глас:
- Бени?
Едната врата се отвори и Албена по нощница с ококорени очи попита:
- Радко, какво правиш тук!?
Щях да припадна. Нима някой се е усъмнил в нас и си е направил шега!? Тя пристъпваше бавно към мен и вече виждах как щеше да ме зашлеви, а после... „здравейте, орехчета“. Краката ми бяха като сраснали за пода – отказваха да мръднат. Когато Албена стигна до мен затворих очи и зачаках шамара… Тя ме прегърна през врата и впи страстно устни в моите.
- Шегувам се! – засмя се кокетно тя. – Толкова много се радвам, че дойде!
Кръвта ми бавно се завръщаше в лицето.
- Ела! – каза тя и ме поведе към стаята от която излезе и която се оказа спалнята й. Там светна и видях, че нощницата й е полупрозрачна и с банели.
Прилепих се за гърба й, като с едната си ръка загалих корема й, а с другата отметнах къдравата й боядисана в някакъв тъмночервен цвят коса и я целунах по тила. Албена само извиваше врата си в зависимост къде иска да я целувам и аз продължих с ласките си.
- Ти не си човек! - каза тихо тя. – Ти си машина за удоволствие!
- Напротив! Просто не сме се допуснали един друг в сърцата си!
Тя се завъртя с лице към мен и усмихната със сарказъм каза:
- Ауу, каква изненада – млад и наивен! Ще те питам на моите години колко романтика ще ти е останала.
Започна бавно да ме съблича плъзгайки гальовно ръцете си по тялото ми. Като останах гол ръцете ми се плъзнаха по бедрата й надигайки секси нощницата й. Гледах зърната й през прозиращия плат и нямах търпение да ги целуна. Бях надигнал нощницата й до под гърдите й и тя хвана ръцете ми:
- Моля те, нека загася! – каза тя. – Гърдите ми са грозно отпуснати и... не искам да се отвратиш от мен.
- Гърдите ти са сладки – успокоявах я неособено умело аз. – Ако не ти харесват... дай ги на мен!
Награбих ги под нощницата, без да съм груб.
- Ооо-хо-хо-хо-хо! – засмя се тя, а после ме погали по лицето. – Странно хлапе си ти. Остани си такъв завинаги!
Съблякох й нощницата вече без съпротива и се загледах в наистина отпуснатите й, но не и грозни гърди. Албена засрамено не смееше да ме гледа в очите предполагайки навярно, че ще види в тях разочарование, но аз погалих гърдите й с върховете на пръстите си, а после ги поех в ръце. Усещането беше доста приятно. Споменах, че размера им не беше за оплакване. Погалих с палци зърната й и те бързо се втвърдиха. Албена надигна глава, погледна ме в очите и се усмихна.
- Толкова си хубава... – прошепнах й. – ... особено като се усмихнеш!
Тя се надигна на пръсти и ме целуна:
- Благодаря ти!
Легнахме на леглото, аз гол, а тя – само по черни дантелени бикини. Лежахме странично и се галехме един друг. Тя концентрира ласките си в сочещото я мое „копие на Марс“.
- Не затваряй очи – прошепна тя – искам да гледам удоволствието, което изпитваш, в очите ти!
С ръка ме задоволяваше известно време, а после легна върху мен и търкаше корема си в него.
- Бени, искам и аз да ти доставя удоволствие!
- После – неспирайки да се движи каза тя – после... Гледай ме в очите и не ги затваряй!
Хванах я за дупето и притискайки го й подсказвах нужния ми ритъм.
- Ох, Бени...
- Не затваряй очи! Хубаво ли ти е?
- Охх, дааа... Ооооох, Бениии...
- Гледай ме, миличък! Искам да видя оргазма ти изразен в очите ти! Хайде, не го възпирай! Покажи ми колко ти е хубаво с мен!
Странно ми беше, че тя искаше да свърша без изобщо да съм й доставил почти никакво удоволствие. Скоро бях на края:
- Бенииииии...
- Не затваряй очи, миличък! Не ги затваряй! Гледай ме! А така! Пусни го навън! Пусни го! А така! Браво, миличък! Браво!
Тя надвесена над мен гледаше в очите ми, докато спермата ми се размазваше между коремите ни. Беше ми толкова хубаво, че чак след половин минута взе да ми става гузно, че само аз свърших. Взехме по един бърз душ заедно и обратно в леглото. Тя изненадващо легна по корем леко разкрачена и без гащи. Приех го като предизвикателство и зацелувах бедрата й и ги загалих. Чак тогава забелязах колко хубаво дупе има. Започнах нежно да го мачкам и да го целувам. Дишането й ми подсказа, че съм на прав път. Поиграх си с тази прелест продължително, защото и на мен ми харесваше. После продължих по гръбнака с целувките и галенето с върховете на пръстите. Като стигнах врата й се задържах и там продължително. От случката в кабинета й, когато си връчвах молбата за напускане, реших, че едва ли ще е против малко по-груби ласки и захапах врата й отстрани. Тя настръхна изстенвайки:
- Ах, Радко, да не ми направиш синини!
- Но ти харесва нали? – лижех врата й с език.
- Да, но...
Захапах я пак.
- Ахх, зверче! Хубаво ми е, но внимавай!
Комбинирах лизане с хапане и кожата й видимо пламна като жар. После се върнах надолу и приложих комбинацията от целувки и захапване и на дупето. Там си позволих по-силно хапане и тя видимо се възбуди доста, чак започна да мърда таза си. Погалих клитора й и тежка въздишка от нея възнагради усилията ми. Колкото повече дразнех клитора й, толкова по-силно й захапвах дупето. Цялото й апетитно дупе беше станало на отпечатъци от зъбите ми и в един момент Албена бурно се разтресе:
- О-о-о-ох, Ра-а-дко-о-оо... Ка-а- кво ми на-пра-а- вии-иии? Аа-аа-аа-ааа-аааххх... Ъмм-ъммм-ъмммммм...
Не можех да чакам повече. Това тръпнещо путе ме примамваше неудържимо. Както бях между краката й седнах на краката си по японски и я придърпах за ханша върху мен. Проникнах без никакво съпротивление в очакващата ме нейна вагина и се задвижих с таза си към нея, докато я придръпвах към мене. Тежките й стенания допълнително усилваха възбудата ми. Не след дълго (изненадващо за мен) тя пак се разтресе. Поспрях докато премине оргазма й и пак продължих. Така на няколко пъти без да исках си почивах и изкарах доста по-дълго от когато и да е било, а нейните оргазми следваха един след друг. При един от оргазмите й и аз не бях далеч от края и продължих докато свърша.
Лежахме запъхтени и потни. Тя ме гледаше и аз виждах удоволствието в очите й. Това беше прекрасна гледка. Запъхтяна едва каза:
- Никога... не съм... свършвала... толкова... много... пъти... с който... и да е... мъж.
Лежахме прегърнати дълго време и се целувахме. Аз бях полулегнал върху нея, така че имах възможност с едната си ръка да галя едната половина на тялото й. Ръката ми галеше постепенно лицето й, шията, рамото, гърдата (и зърното, разбира се), корема, бедрото и на обратно. Тя галеше лицето, шията и гърдите ми. По едно време спуснах ръката си от вътрешната страна на бедрото й и след малко погалих срамните й устни. Дишането на Албена веднага се промени и разтвори крака. Погалих котето й по цялата й дължина и тя отдели устни от мен, за да изстене. Разнасях любовния й сок по цялото й путе и Албена изпъна шия дишайки все по-тежко. Зацелувах открития й врат, а средният ми пръст се заигра с входа на сочната й сливка. През стенанията си тя помоли:
- Поиграй... си пак... с G... точката... ми!
- Ъъъ, с кое? – не разбрах аз.
Тогава тя набързо ми обясни за онова местенце вътре и горе дето съм го галил в кабинета й и което доставя голям кеф на жените, че било открито от някакъв си немски гинеколог Ърнест Графенберг и в негова чест наречено „точка на Графенберг“ или съкратено Г-точка. Тя не можеше да повярва,че съм я намерил случайно, след като много мъже я търсят и не могат да я намерят. Но не беше време за образование и с пръсти напипах онова дето го намерил Графенберг преди мен и гъди-гъди-гъди Албена бързо започна да стене на глас и да се гърчи в леглото. Не след дълго захлупи една възглавница на лицето си, за да може да крещи на воля. Тялото й отново беше обсебено и живееше някакъв свой странен живот. Накрая се изпъна и се отпусна. Грабна ме и ме придърпа върху нея. Насочи ме и с крака ме тласна вътре в нея. Аз бях играчката между краката й, а тя като в транс ме използваше за свое удовлетворение. Нямах нищо напротив и тъкмо ми наближаваше да свършвам, тя избухваше в оргазъм и ме притискаше към нея, после се задвижваше пак и така няколко пъти. При възможност хапех гърдите й и колкото по-възбудена беше толкова по-силно стисках и захапвах зърната й. Умерената болка сякаш я разпалваше повече. Тази жена, която всички познаваха като безчувствена и зла, се оказа всъщност доста чувствена и неоценена. По едно време презадоволена ме извади от себе си, но не ме отблъсна. Аз си го поставих между гърдите й, притиснах ги към него и го задвижих. Приятната гледка с готиното усещане помогнаха след около половин минута да рисувам бели черти по шията й.
По-късно бяхме пак в банята. Поглеждах към нея и когато погледите ни се срещаха, тя щастливо се усмихваше...
„ Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска. „
Скоро щеше да се развидели и Албена гола ме изпрати до входната й врата, там на прага се целунахме и като се обърнах... шефа ни беше на стълбището - пушеше и ни гледаше (той бил живеел на горния етаж и се събудил рано, излязъл да пуши и...). Албена влезе веднага, а аз превъзмогнал шока, хукнах по стълбите надолу. „Ами сега? Какво ще правим сега!?“ – крещях наум и не усетих кога си бях в квартирата.
На сутринта бях силно притеснен. Търсех Албена с поглед - не я бях виждал още него ден. Тя излезе от кабинета на шефа ядосана, мина покрай мен и изръмжа:
- Ела!
Влезе в стаята си и затвори след мен. Обясни ми, че си е подала оставката. Според нея жена без реноме е нищо и тя не можела да работи тук при тези условия. Особено след като шефа ни, още преди да стане шеф, е бил от първите сритани между краката от Албена (бил изключително нахален в интерес на истината). Прегърнах я, за да успокоя нервното й треперене. Тя се разплака. Не го очаквах и не знаех какво да кажа, а само я галех по гърба. Тя се поуспокои, благодари ми за подкрепата и започна да си събира нещата. От следващия ден не беше на работа, а на мен ми оставаха няколко дни. Всички бяха много весели от напускането й, само аз бях със силно смесени чувства...
Видяхме се още веднъж у тях. Тя беше почнала нова работа, а аз след два дни трябваше да освободя квартирата си и да се върна у дома.

К Р А Й /Изку Куригал/