Лек срещу бивши (част 1)

23.01.2020 | IzkuKurigal

Тъкмо бях приключил една близо едногодишна връзка. Взаимоотношенията ни бяха доста тегави. Тя беше с десетина години по-голяма (аз нямах още 30) и се отнасяше с мен по-скоро като майка-наставница, отколкото като приятелка. Все за нещо бях виновен, все това, което правех не било нормално, все нещо не съм бил като хората... В края на зимата едва ли не видя апокалипсиса, че съм бил наддал 5 кг (смятайте на почти 2 метра човек колко личат, ама...) и се опита да ми налага някакви диети. Въпреки, че се стараех да й е хубаво, сексът за нея беше бреме: „Ауу, как ще ме целуваш там!?“, „Трябва да помогнем на мама в градината, а ти за глупости мислиш!“, „Престани да ме пипаш – гъдел ме е! И там също! Не ме пипай ти казвам!“ и т.н. Дори дребните жестове на внимание – цвете или малко подаръче биваше посрещано с: „За какво ми го мъкнеш този треволяк – да има какво да хвърлям утре, ли?“ или „Пак харчиш за глупости! А околоочен крем взе ли ми? Забрави, нали?“ и т.н. В един момент ми писна и й казах да си търси някой нормален, като съм й толкова крив, защото аз не се сещам дори за една причина, за да оставам с нея. И се отприщи ада: „Ти без мен си нищо! Аз още утре ще си намеря 10, които ще се избият за мене, а на теб и най-пропадналата няма да си хвърли сопола даже...“. И все в тоя род. Тръгнах си със смях, което още повече я озлоби. Това пораждаше повече изречени глупости от нея, а от там и по-силния ми смях...
Имах нужда от почивка, най-вече психически и си пуснах молба за отпуск. Беше началото на юни и лесно бе удовлетворена молбата ми. Първия ден от отпуската купих от комшията доста запазеното му MZ 251 ETZ и той ми подари двуместна палатка (вече не ходел за риба, че жена му мрънкала и т.н.). Приготвих една раница дрехи, две одеяла, малко газово котлонче и малко храна. Бях готов за път.
На сутринта овързах целия багаж по мотора, облякох се добре (включително малко вестници на гърдите за ветрозащита), метнах раницата на гърба и се загледах в получилата се „скулптура“. Почувствах се като тръгващ на околосветско пътешествие. Запалих мотора и огледах пак добре ли е закрепено всичко. Дали съм забравил нещо? Най-вероятно – да, но няма да позволя нещо да ми развали настроението. Качих се на мотора, сложих каската и се огледах около мен. Изненадващо (или не) бившата с бързи крачки идваше към мен и нещо ми ръкомахаше. Какво казах преди малко за настроението ми? Точно така! Смъкнах мотора от стойката, първа скорост и чао-чао.
Единственото моторизирано двуколесно, което бях карал преди, беше 50-кубиково „Балкан“-че и МЗ-то ми се стори звяр. По план трябваше да карам до турската граница на морето и да ходя на плаж и къмпингувам където ми падне в посока север до румънската граница. Пък после... ами ще видим.
Пристигнах в най-южната част на нашето Черно море в най-голямата жега и напълно естествено се заоглеждах за място за плаж. Харесах си едно място недалеч от други хора, бързо съблякох всичко по мене и само по плувки влязох в прохладните води на морето. Излизах за малко и хайде пак във водата. При едно от излизанията си забелязах една жена недалеч от багажа и моторетката ми да се препича по монокини. Налагаше се да мина покрай нея и не съжалих нито за секунда. Около 35-годишна, средна на ръст, лек загар, къдрава, тъмно кестенява коса, дълга до около плешките, крака – охооо, цял километър (!), тялото - много малко над нормалната фигура, а гърдите – олеле, майчице – дори както беше легнала бяха доволно изпъкнали. „Май са ми по мярка на цицомера (т.е. на дланите ми)“ си рекох. Забавих ход, за да се порадвам на гледката. Тя усети стъпките ми, погледна с досада и каза:
- Оффф, няма ли да ме оставите на мира!
- Съжалявам, но аз пръв бях тука. – й отвърнах и продължих при нещата си.
Тя едва тогава видя мотора и багажа ми до едни храсти, почти до пътя и легна пак да се пече.
След около половин час започна да духа силен вятър и да се струпват облаци. „До тук с карането“ си казах и се заех да разпъна палатката. Успях между едни високи храсти и подкопах малко около палатката нещо като отводнителен канал, че ако завали да не влиза вода в палатката, прибрах вътре всичко (е, без мотора, разбира се) и заразопаковах багажа.
- Хей! – провикна се мадамата по монокини. – Ще ми помогнеш ли?
Опитваше се да си облече роклята, но вятъра я затрудняваше, отделно чантата й се опитваше да избяга с него. Притичах. Трябваше да й завържа вързанките на плажната рокля на врата. Беше без горнището и й благодарих мислено. Добре че бях зад нея и не ме видя как прехапах долната си устна докато гледах гърдите й. Малко преди да успея да завържа вързанките ги изпуснах, посегнах инстинктивно бързо да ги хвана, но вместо на тях ръцете ми попаднаха върху гърдите й и веднага ги махнах от там.
- Оу, съжалявам! – казах бързо.
Не че наистина съжалявах, но се извиних за неумишленото си действие. Започна да ръми и с треперещи от неудобство ръце опитах отново, но пак ми се изплъзнаха вързанките и в опита си да ги хвана ръцете ми пак попаднаха на гърдите й. Като попарен веднага си махнах ръцете и се извиних:
- Оп, съжалявам! Без да искам, наистина!
- Май ти харесаха, а? Гледай "без да искаш" да не забременея!
- Ама аз наистина без да искам! В смисъл, не че не ми харесват и не искам да ги помачкам, но не съм такъв дето ще се възползва...
- Добре, добре. – прекъсна ме тя. – Побързай, че ще завали всеки момент!
Тя подпираше роклята си отпред пазейки гърдите си от неумелата ми помощ и наистина още два пъти се получи същото и хванах ръцете й, вместо прикритите гърди. Успях най-после, тя грабна чантата си и хукна да бяга, а аз се прибрах в палатката си. Почти веднага заваля, а секунди по-късно се изля порой. Доволен, че в палатката не нахлува вода запалих котлончето вътре и сложих да си направя кафе, а докато то стане наизваждах каквото имаше за хапване.
- Хей! – чу се женски глас отвън. – Може ли да вляза?
Погледнах – дамата от преди малко, вир вода. Поканих я вътре. В сумрака нямаше как да не видя мократа прилепнала по тялото рокля и изпъкналите зърна. Тя забеляза, че я гледам там.
- О, извинявай! – й казах.
- Няма нищо! – с усмивка каза тя. – Нормално е.
Леко притеснена ме попита дали може да остане при мен за през нощта, че нямало да успее да стигне до квартирата си в този порой, пък и я било страх. Приех разбира се. Като кавалер й дадох кърпа и мои дрехи и се обърнах с гръб, за да може спокойно да се подсуши и преоблече. Изглеждаше комично с моите дрехи, но поне се затопли. Кафето беше готово и пийнахме, хапнахме каквото имаше, а тя начесто се извиняваше, че ми нарушила уединението. Заприказвахме се и тя разказваше, че дошла тук да се поразсее след един дълъг и тежък развод, последвал един много тежък брак. Беше като по-лоша версия на моята последна връзка. Затова не искала да вижда скоро мъже, както аз не исках да виждам жени скоро.
Дъждът даже не намаляваше и започнахме да умуваме как да спим. Тя каза:
- Какво има да му мислим? Двама души в двуместна палатка сме. Едното одеяло го постиламе отдолу, а с другото се завиваме гушнати, за да не ни е хладно.
Както се казва в приказките: речено-сторено - двамата по къси панталони и тениски, аз прилепен към гърба й и завити с одеяло. И на последно място, но не по важност – ръката ми на корема й. Не е чудна при тези условия нито ерекцията ми, нито невъзможността да заспя. Неволно погалвах от време на време корема й през тениската и вдишвах аромата на косата й, от което „малкият разбойник“ се втвърдяваше повече и все повече се притискаше в стегнатото й дупе. След доста време така тя извъртя глава и частично тялото си и ме попита:
- И ти ли не можеш да заспиш?
- Мхм. – потвърдих аз усетил, че при извъртането си корема й се е заголил и ръката ми го докосва на голо и леко изстенах. - Мхх.
Повтарях си наум: „Спри! Спри! Спри!“, но ръката ми галеше голия й корем.
- Извинявай! – опитах да потърся помощ и разбиране в нея. – Просто не мога... Само за малко, може ли?
- Няма проблем – това ме затопля! – прошепна тя и притихна.
Вече по-смело галих корема й от ръба на панталонките до ребрата й. Това, разбира се, не ме успокояваше, а напротив. Задвижих таза си, за да потърквам възбудения си член в дупето й. Така нямаше да свърша скоро, а и кой знае какво си мислеше вече тя за мене.
- Извинявай! – казах й пак. – Ще изляза за малко. Трябва да освободя напрежението, иначе няма да заспя скоро.
- Навън още вали силно. Чакай!
Както лежахме странично тя развърза късите си панталони и ги смъкна малко под дупето, после посегна и развърза моите.
- Смъкни ги! – каза тя.
Смъкнах ги колкото нейните и тя притисна голото си дупе към мен, а после го задвижи потърквайки с него „немирника“. Думите бяха излишни. Насочих го и започнах с движения на таза си да си го потърквам в срамните й устни. Те вече бяха влажни. Благодарствено изстенах – така вече щях да свърша по-бързо, ако се постараех. Тя вкара ръката си между нейните крака и почна да се гали. Нахално обхванах едната й гърда. Ооо, „цицомера“ (дланта ми) остана доволен! Пълна шепа с приятно мека плът! Леко я мачках и се наслаждавах. Зърното й се втвърди съвсем и леко го потърках и него. Съдейки по дишането й, на жената също й беше приятно. След малко тя ми погали „бастуна“, понамести се малко и с едно движение на таза си назад, го пое в себе си. И двамата изстенахме. Задвижих се в нея и усещането напрегна „нашественика“ ми до крайност. Стенехме в синхрон. Не спирах да мачкам нежно гърдата й, а тя продължаваше да се гали между краката. По едно време усетих, че съм към края и й казах:
- Чакай, спри! Ще свърша!
- Няма проблем! Давай!
- Ама чакай... - настоявах аз.
- Давай! – настояваше и тя и задвижи таза си към мен.
Малко след това неизбежното се случи. Доволен изцеждах топките си в нея. Но тя не свърши и спря да се гали. Аз плъзнах ръка между краката й и започнах да галя клитора й. Тя хвана ръката ми и протестира:
- Недей, няма нужда!
Но аз продължих да го галя, а тя продължи да стене. Изви се към мен, а после по гръб и разтвори крака, доколкото й позволиха полу събутите панталонки. Придърпа главата ми към нея и ме зацелува с език. Аз бързо дразнех клитора й и тя след няколко минути изви тялото си и се разтресе, докато с крака притискаше ръката ми там.
Почистихме се с каквото можахме. Легнахме пак гушнати под одеялото и тя попита:
- Сега вече ще можеш ли да заспиш?
- О, да, със сигурност! – потвърдих аз.
Тя хвана ръката ми, която я беше прегърнала през кръста и я постави на гърдата си върху тениската. Нов импулс между краката ми леко понатисна дупето й.
- Хм, дали?
След това сме заспали.

Следва продължение... /Изку Куригал/