Еднорогът Айлийн от Алба (част 1)

11.02.2020 | IzkuKurigal

Донякъде куриозно, но в малката фирма интернет доставчик (само 4 души), в която работех, три поредни касиерки до 6-ия месец работа забременяваха и излизаха в майчинство (и трите си имаха сериозен приятел или мъж, така че нямаше нищо загадъчно в това). Шефът ми пусна обява в местната кабеларка на малкия град и скоро се появиха няколко кандидатки. Една от тях... как да ви кажа... като външен вид изпъкваше като сърна сред кози, като орхидея сред минзухари, или като пеперуда сред водни кончета... Нямаше как да не я забележиш. И сега Чарлийз (Шарлиз) Терон всеки път ми напомня на нея, само че кандидатката беше с леко по-месести устни, а косата... как да я опиша. Като на Алиша Уит, да речем. Шефът я питаше разни неща и се преструваше, че я слуша. Тя имаше лек приятен акцент като на повечето англоговорещи, но учудващо добре говореше български. Когато облизваше плътните си устни, се появяваше една тежест в корема ми. Толкова секси го правеше. Прехапах долната си устна, мечтаейки да можех да направя същото с нейните. Давайки си безгрижен вид тръгнах да излизам уж за нещо от служебната кола, за да мина покрай нея. Разменихме си по един поглед... Омагьосващо синьо-зелени очи! За малко да се блъсна във вратата на офиса. Излязох, „рових“ в колата половин минута и се върнах с едни кримпващи клещи и парче UTP кабел. Като се връщах не гледах към нея, но тя ме съпроводи с поглед. Заех се да слагам на кабела от двете му страни RJ45 (8-пинови букси за лан и интернет връзка), че имах поръчано от клиент (не че беше спешно), като хвърлях скришни погледи към нея. Колегата и шефа обаче я бяха зяпнали като природно чудо. Никак не е чудно, че бе приета на работа, макар че никой не чу какво е завършила и какво е работила.
По-късно тримата „пръчове“ в офиса я коментирахме. Шефа с огромно възхищение в гласа каза:
- Видяхте ли ѝ циците, бе! Ей, ако ги награбя – мляко ще пуснат!
- Ама какво дупе имаше, а! – обади се и колегата. – Направо да я надупиш на бюрото и бам, бам, бам...
- С тая рижата коса – продължи шефа – колко ли е гореща в леглото? М?
- Таман имам една наденичка за печене! – каза колегата и двамата се засмяха.
Аз си мислех главно за устните и очите, донякъде и за косата... Не бях забелязал нищо друго по външността ѝ. Даже не можех да кажа по бански ли беше или с палто.
На следващия ден като влязох в офиса, новата служителка вече беше там и ме посрещна с усмивка:
- Добро утро! Не успели да се запознаем. Моето име е Айлийн.
- Приятно ми е – с усмивка ѝ подадох ръка – Радко.
- Радко? – попита тя. – Какво значи твое име?
Първоначално се учудих, че ме пита, защото никой не го е правил.
- Произлиза от славянската дума „радостен“, доколкото знам. – отвърнах ѝ.
- Хубаво е! – каза тя. – Моето име идва от думата „птица“ на шотландски келтски.
- Супер! – съвсем спонтанно казах, но после обърнах разговора на служебни въпроси.
Минаха дни. Шефът по повод обучение и т.н. все се въртеше около Айлийн в комбинация с леки докосвания по рамо, гръб, кръст... „поощряваше я“ с леки бонуси от 10-20 лв. на седмица „за бързия напредък“. Колегата пък реши да действа на тема романтика и често ѝ носеше цветя. Тя се усмихваше и благодареше. А аз (идиота му с идиот): „-Здравей, Айлийн! – Здравей, Радко! – Какво има за правене днес?...“. Колегата първи се престраши да я покани на кафе и тя прие. После „случайно“ минах покрай барчето и видимо си прекарваха добре. По-добре да не ви казвам с какви епитети се наричах, че не се осмелих да я поканя пръв...
На другата сутрин колегата разказваше как след барчето я галил под полата в парка край едни храсталаци. Тя си била разтворила широко краката и той ѝ галил косматата писанка (била без бельо). Била се разтекла в ръцете му, стенела му на ухо и го молила да не спира. После си извадила циците и му ги навряла в лицето, след което почнала да го задоволява с ръка. Колегата бил ѝ мачкал яките цомби и тя много се кефела. Имала много широки светлокафяви ареоли и едри, дълги зърна, които той доста бил лизал. Колегата тъкмо бил свършил и се чули гласове наблизо и си тръгнали, а тя му обещала скоро „още нещо“.
Два-три дни по-късно шефа се похвали, че Айлийн последната нощ му направила свирка и че ако не била „неразположена“ можело и други неща да се случат. Била духала умопомрачително яко, направо се чувствал невероятно! Бил ѝ хапал доста време циците и ако тя се осмеляла да покаже, щяло да се видят , че са посинели на доста места. Много се кефела на по-грубичката игра. Особено да ѝ шляпат дупето и да ѝ щипят силно зърната. Тези истории се обогатяваха на всеки няколко дни. Вътрешно се ядосвах, но после като поразмислях бях убеден, че лъжат.
Повече от месец мина и една сутрин влязох в офиса, докато колегата и шефа ги нямаше още. Айлийн с интонация, от която не разбрах дали е въпрос или констатация, каза:
- Ти не харесваш мен.
- Нее... – объркан отрекох аз. – Харесваш ми.
Тя ме загледа изпитателно:
- Ти единствен хетеро не ме сваляш!
- Имаш си прекалено много обожатели – къде-къде по-богати и/или привлекателни от мен! Не искам да търпиш още един досадник!
- Аз ще преценя кой досадник! Теб не уловила гледа циците ми.
При тези ѝ думи неволно погледа ми се стрелна натам. Два „грейпфрута“ надигаха горната част на роклята ѝ. Очите ми леко се разшириха и в следващия момент срещнаха нейния поглед. Тя се усмихваше широко:
- Виждам харесваш! – отново онова много секси облизване на устните. (Тик ли беше или го правеше нарочно!?)
- Имаш ли ветроупорни дрехи? – изведнъж смело я попитах.
- Ветро... упорни!? – примигна няколко пъти озадачено тя. – Против вятър?
- Да.
- Имам, но защо? Вън е горещо.
- Ако не си против, ти предлагам разходка с мотор довечера.
- С мотор!? – колебаеше се. – Далече?
- Не – най-много 100-тина км.
- Не съм возила се отдавна... но съм съгласна.
Вечерта я взех от квартирата с моето MZ 251 ETZ, тя колебливо се качи, но като потеглихме бързо се отпусна. Усетих притиснатите ѝ гърди в гърба си, а ръцете ѝ здраво, но не твърде силно, ме държаха за кръста. На връщане пожела да починем преди да сме се прибрали. Гледах леко чупливата ѝ оранжево-червеникава коса развявана от слабия ветрец, синьо-зелените ѝ очи искрящи от радостта от пътуването и устните... ах, тези устни – нещо средно между тези на Риана и споменатата вече Чарлийз Терон. Айлийн беше висока почти колкото мене (не повече от три пръста по-ниска да беше) и тези устни бяха толкова близо... Лъщяха леко, но дали ползваше гланц за устни или бяха влажни от честото им облизване?...
Целунах я като в транс... и в следващия момент тя ми плесна шамар.
- О, извинявай! – засрамих се аз. – Това, че си излязла с мен... Не съм си помислил нищо... Не исках... да те засегна... Аз само... много исках да те целуна!
Тя отново ме гледаше изпитателно. Чувствах се виновен, че за нея ще съм същия простак като повечето.
- Прости ми! – помолих я пак. – Не исках...
Тя повдигна глава и опря устните си в моите. Без да ме целува потъркваше своите в моите. Целунах я с горещината на ядрен взрив! Тя отвърна. Целуваше се божествено! Едната ми ръка погали гърба ѝ и я притегли към мен, другата погали лицето ѝ и след това врата ѝ. Устните ни водеха някаква страстна борба. Захапах леко долната ѝ устна и я придърпах. Айлийн тихо изстена. И двамата бяхме малко запъхтени. Пуснах устната ѝ и пак посегнах да я целуна, но тя ме спря:
- Стига, ненаситнико, преди пак да ударя шамар! Получи, каквото искаш, нали?
- Още малко! – простенвайки я помолих.
- Хм, може друг път! Не може всичко изведнъж! Не е интересно!
Оставих я пред квартирата ѝ (стара двуетажна къща) и веднага като ми върна каската побягна вътре.
Няколко дни по-късно колегата в обедната почивка отново разказва, че предпоследната нощ дълго лизал Айлийн и тя свършвала на всеки пет минути. Направо ѝ побъркал от оргазми рижата писана. Накрая „се предала“ и му дала обещаното. Имал само три презерватива иначе не се знаело още колко пъти щели да го правят. Шефа пък му каза, че явно е било само на тъмно, защото иначе колегата е щял да забележи малката симпатична бенка на лявото бедро почти до писанката ѝ. Че като почнаха разкази за различни пози последната нощ и безброй оргазми, всеки път, вместо в презерватива, ѝ се е празнел в устата и тя искала още... Даже му пуснала отзад, което правела много рядко, само за по-специални. Почнаха един на друг да обясняват как ѝ изглеждали циците (т.е. колко яки били), колко огнена била рижата ни колежка и т.н.
Айлийн се върна от обедна почивка:
- Момчета, виждам сте в настроение. Браво!
- Здравей, Айлийн! – мазно я поздрави шефа. – Научи ли каква е разликата между Internet и Ethernet? А между UTP и FTP кабел?
В това време уж неволно шефа опря с външната част на дланта си едната гърда на Айлийн отстрани. Тя веднага разбра, че не беше неволно (въпреки, че беше и със сутиен) и му плесна шамар. В неловката ситуация шефа измънка нещо, че уж имал работа в Сървърното, а с колегата тръгнахме по нашите си работи.
Слуховете за Айлийн се множаха в малкия град по-бързо и от чума. Всяка нощ 2-3-ма души имаха претенциите, че са били с нея. Но освен с 3-4 души (включително мен и колегата) на кафе, другаде не бяха я виждали с никого.
Събирах смелост няколко дни и един петък се престраших да я поканя на разходка по брега на реката (беше ранна пролет и беше малко вероятно да срещнем някого там). Тя се изкикоти, но прие. Вечерта обаче не дойде на уговореното място в уреченото време. Половин час по-късно още я нямаше. Не можех да повярвам, че ми е вързала тенекия и тръгнах към квартирата ѝ. Дълго време никой не отваряше и по едно време излезе доста възрастна жена и ми каза, че госпожицата помолила никой да не я безпокои. Това ме обърка. С какво я бях обидил? Избутах явно хазяйката на Айлийн и притичах на горния етаж (там даваха квартира).
- Момче – извика бабата - не искам неприятности...
Почуках на вратата.
- Айлийн?
- Махай се! – се чу отвътре.
- Айлийн! Излез само за минутка, моля те!
- МАХАЙ СЕ! – извика тя.
- Само ми кажи с какво те обидих и се махам!
Вратата се отвори рязко. Беше плакала много и очите ѝ още бяха плувнали в сълзи. Не го очаквах и се стъписах:
- Какво... се е случило?
Тя се нахвърли върху мен и ме заблъска с юмруци по гърдите:
- Защо сте толкова гадни!? Мразя ви! Оставете ме! Оставете ме! Оставете ме!
Започна да се уморява. Прегърнах я миг преди да ѝ се подкосят краката.
- Айлийн?
- Мразя ви! – изхлипа тя. – Оставете ме!
Отнесох я на леглото и тя веднага се обърна с гръб към мен. Тресеше се от плач.
- Айлийн, моля те, кажи ми какво се е случило?
- Отивай си! – ми каза ридаейки. - Не искам и теб намразя.
- Добре, отивам си. Утре е събота - може ли да те потърся да поговорим?
Тя помълча към половин минута. Помислих, че няма да ми отговори, а не исках да я оставя в такова състояние до понеделник.
- Вече свикнах... – започна колебливо тя - ... всички говорят ме... Пари предлагат... Шефа иска ме пипа... Но Антоний...
Всъщност колегата се казва Антон, но тя така му казваше.
- Какво за него? – с тревога в гласа попитах.
- Мислих добро момче. Днес изпрати ме след работа... и хванал за дупе...
Тя пак се разрида. Сърцето ми заблъска лудо. Стиснах юмруци.
- Аз го ударих... шамар... а той каза: „На всички даваш путка, а на мен – шамар!“.
Заплака силно, а на мен ми причерня от яд. Станах и хукнах по стълбите. След десетина минути щях да съм у тях и...
- Радко, чакай! – повика ме Айлийн. – Не прави глупост! Не струва си!
Не спрях. Бях бесен! Бях вече на улицата, когато тя тичайки след мен извика:
- Спри, моля теб! Ако поне малко харесваш мен – спри!
Спрях, но стисках юмруци. Тя продължи:
- Не заслужава си проблеми! Пък имам нужда не бъда сама сега.
Погледнах я. Не заслужаваше още едно разочарование. Върнах се при нея в двора и тя ме прегърна. Благодари ми и поплака още малко. Гневът ми почти отмина. Айлийн ме погледна с пълните си със сълзи очи и каза:
- Целуни ме!
Целунахме се нежно за близо половин минута, мисля. Когато се отделихме тя помоли:
- Остани с мен до сутрин! Може ли?
- Може. – съгласих се аз.
Когато отивахме към стълбището видяхме хазяйката настрани седнала на един стол да ни гледа с уплашени очи захапала юмрука си. Айлийн притича към нея и я прегърна:
- Бабо Пено, ти си златна жена! Благодаря, че пусна Радко!
- Ох, чедо... – рукнаха сълзите на възрастната жена.
Айлийн я разцелува по бузите и отидохме горе. По-късно се канех да лягам на земята, но Айлийн ме повика до нея в леглото. Беше тясно за двама и се принудих да я прегърна откъм гърба. Бяхме с дрехи, но усещах силно топлината на тялото ѝ. Изпитах силен импулс да целуна тила ѝ, но само изпуснах въздишка.
- Лека нощ! – ѝ пожелах.
- Лека нощ! – отвърна тя и с лека тревога в гласа добави: – Радко, нали... ти не бъдеш прасе... през нощта?
- Няма, спи спокойно!
А не беше никак лесно да „не бъдеш прасе“. Толкова беше мека, нежна и топла...

Следва продължение... /Изку Куригал/