Грях... с часовников механизъм (част 3)

24.02.2020 | IzkuKurigal

- Тишо, осъзнаваш ли какво правеше? – караше се тихо Пепа на племенника си. - Това е ужасно нередно!
- Лельо, аз... само...
- Какво “само”? Само дето не ме изнасили!
Като изрече това усети нова тежест в слабините си. Добре, че не беше светнала лампата и момчето не виждаше коктейла от емоции по лицето на леля си.
- Аз... – започна плахо Тихомир. - Не бях пипал досега цица, а и пути и...
- И реши насила да опипваш леля си? Това, че не си пипал не ти дава право да го правиш против волята на някого! А и аз съм ти роднина по кръв!
- Да, лельо Пепи, но... аз само пипах...
- А, то остана и друго да правиш!
- Моля те да ми простиш! – момчето видимо се чувстваше виновно.
- Добре! Няма да кажа на вашите, но това да не се повтаря, ясно?
- Добре.
- Замачкал ме нашия, като че ли съм от пластилин!
Съвестта ѝ пак се обади: “Караш му се, че те е опипвал или му правиш забележка, как го е правил?”. “Млъквай!” – озъби ѝ се отново тя. Усети, че споменът за ръцете на момчето по тялото ѝ отново втвърди зърната ѝ и я овлажни долу. “Дяволите да ме вземат! Наистина ли искам да не го прави повече?”.
- Лельо Пепи, ти си адски секси жена! – опита да се оправдае Тихомир. - Страшен кеф е да галя тялото ти... но щом не бива...
“Той осъзнава вината си. Не е лошо момче. Сега хормоните му бушуват...” – помисли леля му… “Ами моите хормони?”. “Ти сериозно ли?” – не закъсня и съвестта ѝ. Пепа стана и каза на племенника си:
- Разбрахме се, нали?
- Да. – потвърди момчето.
Пепа отиде и прегърна главата му странично към корема си, понеже той беше още седнал. Погали го по главата:
- Ти си добро момче!
Тихомир усещаше топлината на лелиния корем и слаб аромат от лелиното путе. Как би могъл да се откаже от това? Едната му ръка помести леко долния ръб на горнището на пижамата на леля му и я зацелува по корема.
- Тишо... – уплашено каза леля му.
Краката ѝ трепереха и Пепа седна до момчето.
- Лельо...
Тихомир не знаеше да ѝ се извинява ли или да я помоли за още малко да я гали... Пепа трепереше. Едната ѝ ръка взе неговата, а другата ѝ започна да разкопчава горнището ѝ.
- Лельо?
- За последен път, Тишо! – по-скоро себе си опита да убеди тя и постави ръката му на едната си гърда.
Тихомир нямаше думи за благодарност и награби циците на леля си, докато тя събличаше горнището на пижамата си.
- По-полека! – укроти го леля му. - Това не са балони… чувствителни са! Със зърната още повече трябва да внимаваш! Когато ги засмукваш трябва да е нежно!
Тихомир засмука зърната на леля си и тя невъздържано изстена:
- Браво, момчето ми! Яж колкото ти е сладко!
Тихомир не можеше да повярва на късмета си. Позволяваха му да си играе с едни от най-яките цици на света (за него, разбира се), каквито и каките от гимназията нямаха. Не знаеше колко време им се радва, но си помисли, че щом леля му му позволи да гали и целува циците ѝ, дали няма да позволи и за долу… за котето ѝ?
- Лельо Пепи... – започна Тишо и плъзна ръка по корема ѝ надолу. - Дали ще може...
Жената хвана ръката му, когато премина ластика на долнището на пижамата ѝ и беше достигнало почти до бикините ѝ. “Не бива! Не бива!” – повтаряше си тя.
- Не бива, Тишо! – каза тя и махна ръката му оттам.
Изправи се. Чувството в слабините ѝ я изгаряше. Събу пижамата заедно с вече мокрите ѝ бикини и пак седна на леглото.
- Добре, но само за малко! И за последно, нали се разбрахме?
- Да, лельо Пепи! – отвърна весело момчето.
Ръката му плахо погали путето на леля му. Искаше да ѝ се нарадва днес колкото може, а все някак щеше да успее да убеди кака си Ради да му позволи да я опипва занапред. Леля му го насочваше къде как да докосва. Той много се кефеше – докосваше жена на най-интимните ѝ места, а на всичкото отгоре и на нея ѝ харесваше. Пепа наистина се наслаждаваше. Насочи ръката на племенника си върху клитора си и му каза как да го гали и колко внимателен да бъде. Момчето се стараеше и се справяше добре.
- О-о-ох, Тишко-о-о! Браво, моето момче! Ох, да-а-а... Страхотен си! О-о-о... забравена... сладост...
Тихомир не разбираше съвсем думите и стоновете на леля си, но разбираше, че тя го хвали. Тя няколко пъти го подкани да позабърза, но да внимава. Не след дълго тя започна да се извива:
- ООООО, ДААААА-АААААА-ААААА...
Тихомир за пръв път виждаше женски оргазъм на живо. Гордееше се, че е докарал жена до върха. За късмет на леля си бе улисан в мисли, та не чу думите ѝ:
- Ах, как имах нужда от това!
- Какво каза, лельо?
- Справи се много добре, моето момче!
- Благодаря!
Пепа взе да събира дрехите си.
- Лельо, а дали ще може...
- Какво? – не разбираше тя.
- Ами ти на мен...
- Ама много си нагъл! – скастри го тя, но го гледаше в изваденото му парче.
Не беше голям – около 13,5-14 см. дължина и нормална ширина, но не беше виждала пенис на живо откакто мъжа ѝ... Сама не усети как го пое с ръка.
- Ох, лельо! Моля те!
Беше забравила усещането да държи в ръка надървен пенис. Беше някак си... приятно. Забравила му беше и вкуса... Пое го в устата си и момчето изстена силно. Не беше го правила толкова отдавна. Слушаше стоновете на момчето. На времето се справяше добре, дано му хареса и на Тишо.
- Ох, лельо, супер си!
Пепа се стараеше да му направи хубава свирка. Все пак това е първата и последната им такава нощ. Тихомир за пръв път имаше такива усещания! Не беше и подозирал какво е. И макар, че си мислеше, че издържа дълго като си прави чекия, много скоро усети познатия гъдел, все едно почва да пикае.
- Лельо...
Пепа навреме грабна бикините си от земята и ги обви около пулсиращия член в ръката ѝ. Тишо със стонове наподобяващи дълги ръмжения свършваше, както никога досега. Играта с младия пенис предизвика нови тръпки в слабините на Пепа.
- Миличък, хайде сега малко да ме полижеш за последно и да лягаме, че ще съмне!
Тя легна отново на напреки на леглото с разтворени крака. Тихомир вече беше позагубил интерес, но щом няма да има друг път, нека се порадва пак на лелината катеричка. Леля му го насочи да ѝ лиже клитора и се изпъна да се наслаждава на усещанията. Усетила, че все пак ѝ липсва нещо “вътре” помоли момчето да вкара два пръста и в началото му подсказваше как да ги движи. Тишо бързо придоби отново интерес виждайки какви реакции пораждат неговите език и пръсти. “Ооо, супер е… гола жена стене в ръцете ми!” – мислеше си Тишо. “Ооо, супер е… мъж задоволява сексуалните ми нужди!” – мислеше си леля му. Беше ѝ толкова хубаво! Изкачваше се отново към върха си. И все пак... нещо ѝ липсваше. “По дяволите! Путката си иска кур!” – изригна в главата ѝ. “Луда ли си?” – опонира ѝ съвестта ѝ… “Той е малолетен, а и ти е племенник!”. “Искам кур!” – изхленчи наум тя. “Има няколко ергена наоколо!” – утеши я съвестта ѝ… “Избери си и го скъсай от чукане! Но с това момче...”. “Да, така е...” – съгласи се тя.
- Тишо... – спря го тя.
Той беше леко запъхтян.
- Ще трябва... ъъъ, не трябва... ъъъ, искаш ли... По дяволите! Тишо, имам отчайваща нужда от кур в мене! Искаш ли ме?
- Лельо Пепи? Умирам за това, но не посмях да попитам...
- Само този път! – по-скоро на себе си отколкото на племенника си каза тя. - И не свършвай в мене!
- Да, лельо Пепи!
Момчето без да се бави потърси с пениса си в тъмното входа на лелината вагина. Потърка му главичката по цепката, нацели входа и натисна навътре. Изстена от залялото го удоволствие, а леля му направо прехапа устни, за да не извика от кеф. Момчето се задвижи бързо, но леля му го укроти. То набиваше целия си пенис колкото можеше навътре по зададеното темпо от леля му и си мислеше: “Ооо, какъв гот! Аз най-после еба жена! Толкова е яко!”. В това време леля му пък си мислеше: “Ооо, най-после! Моето самотно путе получи най-желан гост! Ооо, забравен кеф!”. Тихомир се стараеше, въпреки еуфорията от първия си секс, да не се изложи и макар зашеметен от удоволствие галеше гърдите на леля си, като потриваше зърната им. Пепа усети как попадна в някакъв вълшебен водовъртеж, тялото ѝ се изпълни с безкрайна сладост, хиляди пъти се разпадаше на атоми и отново се събираше в чудовищно превъзходни експлозии и имплозии. Като от много далеч чу гласа на Тихомир:
- Ох, лельо Пепи!
- ДАААААА... – тежка въздишка се откъсна от нея.
- Лельо-о-о...
- НЕ! – едва сега разбрала призива на племенника си. - НЕДЕЙ!
Твърде късно. Усещаше как гъстото младо семе биваше изстрелвано в утробата ѝ и дяволите да я вземат, но ѝ харесваше! В това време Тихомир се опомняше от първия си истински оргазъм. Не можеше да опише усещанията си. И най-яката чекия в сравнение със секса беше като макарони със сирене в сравнения с торта! Колко жалко, че леля му няма да му позволи пак!
- Тихомире! Какво направи, бе, калпазанино!
- Лельо, аз... Извинявай! Не можах...
- Не можал! – бясно съскаше Пепа. - Само това ми липсва! Бременна от хлапе и то племенник!
- Съжалявам...
- Млък! Хайде в банята да се измиеш! Твоите извинения няма да ме спасят от забременяване!
Двамата отидоха в банята, където Тихомир се миеше, а леля му седнала на тоалетната чиния си правеше импровизирана вагинална промивка с оцет – метод разказан от баба ѝ против забременяване. Надяваше се да помогне. Когато приключи видя племенника си да я гледа внимателно с наново навирен кол. Той за пръв път, въпреки случилото се между тях, я виждаше гола и гледката за него беше зашеметяващо възбуждаща.
- Не си го и помисляй! – скастри го тя.
- Ама, лельо Пепи, нали само тази нощ и няма вече? Какво пречи още веднъж?
- Какво пречело? Философ!
Момчето застана на колене пред нея, пое гърдите ѝ и бързо ги зацелува.
- Ах, какъв нахалник! – възмути се Пепа. - Не си мисли... че като ми лижеш и... охх... целуваш зърната... че ще стане... о-о-ох... твоята работа... Ъх-х-х... Престани веднага! Оу-ух-х... Или ще те ударя!... Ъъъъммм...
Тя вдигна ръка, за да го удари, въпреки залялата я възбуда. И на нея ѝ се искаше да усети отново в себе си младия му член, но трябваше да го накаже за невниманието му. Тихомир погали тръпнещото ѝ путе и горещо-сладка вълна обля тялото ѝ. Той бързо напипа клитора на леля си и нежно го загали. Пепа стенеше неспособна да го спре. “Няма да му позволя да ме разиграва! Няма да му позволя!” – надъхваше се тя, но тялото ѝ приплъзна дупето ѝ до ръба на тоалетната чиния и разтвори още краката ѝ предоставяйки путето ѝ на момчешките ръце.
- Спри! – шепнеше тя. - Спри веднага!
Тялото ѝ обаче бе изпънато назад, а с ръцете си се подпираше. Нямаше кой да го спре. Тихомир се наведе и зализа лелиния клитор и тя застена по-силно. Момчето сякаш бе решило да побърка леля си и не оставяше клитора ѝ намира. Искаше я още веднъж и трябваше да я убеди. “Малкият Тишо” между краката му искаше да е пак в горещото путе на леля си и го искаше веднага. Тихомир отново на колена потърка нетърпеливия си хуй по цепката на твърде мократа путарана на леля си.
- Тишо, спри! – постави ръка на племенника си Пепа.
- Лельо Пепи, моля те! – почти проплака от желание младежа.
- Само още малко, моля те! – каза тя. - Ще ме имаш още веднъж, обещавам! Но моля те… полижи ме още малко, за да не свършиш преди мен!
- Добре, лельо Пепи! – съгласи се момчето и наново зализа бързо клитора на леля си.
След няколко минути Пепа отблъсна своя племенник от себе си.
- Тишо! – каза и се изправи.
- Лельо Пепи!?
- Седни на тоалетната чиния! – нареди му тя и след като момчето го направи тя с лице към него го прекрачи все още права. - Когато усетиш, че ти идва… предупреди ме! Ако не реагирам… изблъскай ме! Не трябва да свършваш в мен, разбра ли!
- Да, лельо Пепи. Ще умра, но този път няма да се изложа!
Младата жена пое пениса на малолетния си племенник в себе си отново. “От утре отново ще съм примерна жена!” – обеща си тя. Двамата притвориха очи и замряха за кратко, за да се насладят на мига. След това Пепа се задвижи върху Тихомир. Той самият беше във възторг. Виждаше изцяло страшно красивото тяло на леля си: бедра – като по поръчка, срамни устни – почти недокоснати от времето (той не знаеше, но леля му беше родила чрез Цезарово сечение, наричано още “секцио”), гърди – толкова запазени, че не можеш да им дадеш почти 35 години (а и са кърмили). Тяло естествено поддържано с труд и естествена храна. Само ако се загледаш в корема ѝ би разбрал, че е раждала, но леля му беше мечтана жена за всички възрасти. Красиво подрусващите ѝ се цици го влудяваха! Дори през опияняващото удоволствие той не можеше да ги пренебрегне. И заради себе си, и заради леля си не спираше да ги целува. Пепа беше в някакъв розов вихър. Някакво пълно блаженство изпълваше тялото ѝ и тя имаше чувството, че чуждото парче месо, което беше в нея, изпълваше не само вагината ѝ, а и душата ѝ. Искаше ѝ се да крещи, за да разберат всички колко ѝ е хубаво. Фойерверки избухваха пред очите ѝ, тялото ѝ тръпнеше в благословен екстаз. Един глас: “Лельо Пепи-и-и...” и някакво блъскане се опитваха да разрушат нейния рай. Нещо подсъзнателно я накара да се мръдне назад и усети нещо топло на тласъци да я тупва по гърдите и корема. Осъзна се седнала върху Тихомир, който пък беше седнал върху тоалетната чиния и галеше гърба на леля си.
- Лельо Пепи, страхотна си!
- И ти си страхотен, Тишо, но каквото сме си казали и се е случило тази нощ… на никого, никога! Обещаваш ли?
- Обещавам! – отвърна с тъжна въздишка младежа.
Пепа го похвали, че този път я е предпазил, макар това да не намали тревогата ѝ. Тихомир ѝ благодари за страхотната нощ и тя му удари шамар:
- Никога не благодари за секс! Иначе все едно принизяваш партньора си като вещ за задоволяване. Или че ти е направил услуга, а не че е съпреживял с теб едни прекрасни мигове! Сексът е взаимно изживяване!
Измиха се и си легнаха. На хоризонта беше почнало да се зазорява.

Следва продължение... /Изку Куригал/