Морско дъно (еп.1, 2, 3)

04.09.2021 | Posledniqt

Здравейте, бях пуснал по-напред разказа-филм, но проекта не се реализира, понеже беше под формата на линкове, в които беше и илюстриран в отделните сценки, а външни линкове в този сайт не се толерират. Затова го пускам отново части по части под формата единствено на текст. Ще се радвам ако ви хареса, очаквам коментарите ви :)

- Морско дъно -
- или един (не)реален филм, за една лятна (не)почивка -


ЕПИЗОД 1


< Петък, 25 Август 2017г., 21:23ч., София, жк. Надежда, бл. 241, ап. 12 >
- ..Лъчезаре намери ги де, аз не мога и това да търся сега.. хайде помогни ми малко ебаси..
- Симона казах ти до тебе в чекмеджето са просто ги вземи, няма да се събувам да влизам просто за да бръкна в чекмеджето и да сложа тъпите зарядни в сака ти.. Казах ти десет пъти къде са..
- Няма ги, проверих.. не са в чекмеджето ела и си ги намери къде са щот' се дразня вече честно..! Нямам време да ги търся..
- А аз имам време хем да мъкна саковете надолу хем и зарядните да търся така ли?
- Офф аре махай се остави ме.. ще си ги намеря и сама. Така ми помагаш, че.. просто... бахти.. изнервям се вече честно..
- Искаш ли ти да носиш надолу саковете, аз ще търся тъпите зарядни?
- Оф аре остави ме.. ще приготвя аз сама всичко и т'ва е.. разкарай се, че ме дразниш вече..
- ..бате Лъчо.. (обади се и Фиф на всичкото отгоре) ..малкото сакче с обувките и джапанките ми свали ли го вече.. щот' не мога да го намеря а го приготвих някъде..?
- Да Фиона! Свалих го и ти казах даже, че го свалям него и големия ти сак и ти каза добре на всичкото отгоре.. мале колко си малоумна..
- Офф тъпак.. кажи ми като човек, к'во ме обиждаш.. много си зле..
- Аре идвай да сваляш с мен надолу.. вземи торбата с тия сладките и.. тея фанти ще можеш ли да ги вземеш и тях?
- Да.. ще мога.. май.. (опитвайки се да награби всичко в ръце)
- Хубаво.. хайде с мене надолу.. Симона да не ги забравиш скапаните зарядни моля те! (провикнах се към хола отново) ..Фиф ти дръж хубаво да не паднат тия фанти..! дръж ще падне едната Фиона!!! Ех ама си некадърна.. аре дръж като хората бе бахти... .. .
Слизайки надолу по стълбите към асансьора, носехме багажа към колата.. макар и със зор и мъка. На няколко пъти при това, сякаш с тонове багаж тръгвахме, като, че за война се стягахме.. Пълна лудница и паника настана за едното ни тръгване. То сакове, яденето за в колата, чадъри, на кой къде са му саковете с джапанките, къде е плика с кроасаните.. ужас някакъв. Изнервих се. А и другите. Всички. Тео ме изнерви най-много, но добре, че си замълчах, че щяхме да прибавиме и скандали към цялата лудница. Аз мъкна сакове и торби надолу, той свали само двата чадъра и след т'ва си зацъка на телефона. Много се изнервих .. ама си затраях, че.. Оф извинявайте забравих да ви кажа кой кой е.. тръгнах направо да разказвам.. Таа Тео е на Фиф гаджето. Фиф си е Фиона, но си и викаме Фиф, въпреки, че Фиу по-би и отивало, но ми се дуе като и кажа така. Тя е на 15 и е сестра на Симона, тоест на моето гадже. Симона е на 22 и сме заедно от кажи речи три години някъде.. мда, всъщност три са вече и то навършени. Гоним четири, ебаси.. Имам чувството, че сме от супер много време с нея, свикнал съм толкова много.. В смисъл обичаме се и двамата, влюбени сме си, яката работа.. поне за сега всичко е чук с нас. Ааа.. и да, забравих накрая.. аз съм Лъчезар на 24. Ии отиваме на море. На Созопол. 'Ше се разцепиме бате..




< 23:31ч., - няколко километра след Пловдив. Автомагистрала Такия. BMW E39 2.0i >
- ..Лъчо приспиваш ни, честно човек..
- ..Фиф като спра на OMV-то по-надолу за да пикае сестра ти ще дойдеш отпреде и пускай каквото си искаш.. От както сме тръгнали го играя ди-джей бате.. Да карам ли, музика ли да ти пускам.. Ела си пускай ти..
- Ми аре спри да се кача от пред де..?!
- Фиона, Лъчо ти каза на OMV-то, кое не разбра? (обърна се назад към нея Симона)
- Оф аре до тогава ще спим OK .. Aма хора приспиваме т'ва честно, смени го поне ти..? (с поглед, сякаш живота и зависи от това каква музика ще върви в колата точно в този момент)
- ..Изнервяш всички вече с твойта музика, няма ли някъв шанс да хванеш да спиш ама верно?! (вдигна и тон вече сестра и)
- Оле хора много сте зле.. не знам как можете да го слушате т'ва.. наистина.. (облягайки се обидена назад, сякаш го каза на прозореца до нея)
- Престани с твойта музика, сега ще спрем на бензиностанцията и ще се преместиш да си пускаш.. дишай спокойно само. (опита отново да я успокои Симона)
- Хора може ли фантата..? (пресегна се от задната седалка Тео с ръка към нас, мляскайки кроасана)
- Мони дай му я.. (помолих Симона)
- Оле Лъчезаре колата ти е автоматик.. нищо няма да ти стане ако с едната ръка му я подадеш..?! (отвърна ми заядливо Симона)
- И на теб нищо няма да ти стане ако оставиш за малко тоя телефон.. И спри да нагъваш т'ва сладко.. бате.. два кроасана нагъна до тука и т'ва ти е трета вафла.. ти сериозно ли?
- Ама ти броиш ли ми ги сега.. къв' ти е проблема?
- Не не ти ги броя но.. (прекъсна ме Фиф)
- ..но ще станеш дебела и ще те зареже и ще ревеш.. (смеейки се, Фиона и го тросна)
- Фионоо.. я там мъжа ти да ти се радва на дебелия гъз и трай моля те.. (с майтапчийски присмех, отвърна и и тя)
- А не.. (отвърна Тео смеейки се) ..сменям си номера.. само да и стане дебел гъза, бате.. т'ва е края.. (при което се разхилихме всички)


Така пътят ни посред тъмната нощ минаваше забавно поне. Устите ни не спираха с простотиите .. Къде се заяждахме, къде се бъзикахме.. В повечето време ядяхме за да ни станат дебели гъзовете докато стигнем до морето.. Общо взето прекарвахме си добре в колата. Обикновено пътуване на дълъг път, само че посред нощ. Което пък спомогна към три и нещо Фиф да заспи отзад.. а минути след това и Симона направи същото, на седалката до мен. Тео усещайки сънливата атмосфера в купето също реши да се поизлегне до колкото може на задната седалка. Намествайки се поразбуди Фиона, а тя използва това за да се събуе и да качи краката си върху скута му.. за да си се излегне и намести отзад сякаш ще спи цяла вечност. Тео гушна бедрата и към себе си.. излегна се до колкото можеше от нея на другата страна.. и задрема и той така. Настана една нощна сънлива идилия в колата. В други ситуации това би ме приспало и мен, но в случая нямаше как. Пиех трети Shark и се чувствах с power-а на мах. А пък и толкова много обичах да шофирам по сред нощ на дълъг път... Но вероятно това щеше да е единствената тишина и спокойствие, които щяха да съществуват като такива в следващите шест дни от приключението ни. Затишие, пред буря, в която щяха да задухат мощни извратени ветрове, които да отвеят съзнанието ми, морала ми, чувствата ми, мен самият. Ураган от емоции, непоискана страст, инцидентна, поръсена с мощно количество вина.. и срам. И градушка от тайни, които щеше да се наложи да опазя за цял живот за напред. Не очаквах, че това ще бъде бурята на живота ми. Не вярвах дори, че в момента шофирам не към Созопол, а към най-отвратителното и извратено шоу, което съдбата имаше да ми предложи на 24 годишна възраст. Знаете ли, тук е момента да ви кажа, че ако знаех какво ме очакваше, щях в този момент веднага да завия обратно на първото следващо кръгово обратно за към София. Е, за съжаление не знаех. Но.. пък.. дейба.. В този момент така си се наслаждавах лежерно на нощта и тишината шофирайки.. и на Fable на Robert Miles, която свиреше тихо в купето.. благодарение на това, че Фиф най-накрая заспа.



СЛЕДВА ЕПИЗОД 2

ЕПИЗОД 2


< 02:17ч., гр. Созопол >
- Момичета и момчета.. (изявих изведнъж гласа си в колата, разцепвайки неочаквано многочасовата тишина която цареше от часове, докато спяха) ..Град Созопол ви приветства!

- ..мммхх.. (изсумтя сладко Симона в просъница, протягайки се, опитвайки да отвори очи за да се огледа къде сме) ..ама стигнахме ли.. ?
- Почти. Както ми го дава GPS-а... ех 'айде намери обхват бе майка ти.. (почувкайки по екрана на LG G3-ката ми, която ми правеше отдавна мизерии с GPS-a) ..пфуу, най-накрая, 'бахти и телефона кух бате.. Таа.. 'начи караме така по главната и тука ми дава центъра.. като сме на него и завиваме на дясно точно.. Там някъде трябва да е къщата по самата улица навътре..
- Хотела.. (опита да ме попарави Фиф с дрезгав сънлив глас, явно вече разбудена и тя)
- Къща за гости, ако трябва да сме точни.. (обърна се към нея и я поправи сестра и)
- ..Да. Къща за гости.. (потвърдих и аз) ..Хайде будете се народе.. че след малко ще сваляме багажи. Тео.. буди се и ти брат.. че тоя път няма да се разминеш само с носене на чадърите.. (подхилвайки се, с майтапа му направих и намек)

< 02:29ч., Созопол, ул. Стара планина 23 >
- ...ама това ли е? Бе хора не изглеждаше точно така на снимките май..? (притесни се Симона, докато се двуумяхме, дали сме на точното място)
- Не бе Мони това е.. Тука сме. (отвърнах и уверено)
- Бе човек.. казвам ти, че т'ва не е нашия хотел.. не изглеждаше наистина..
- ..къща за гости. (поправи я друго яче тоя път Фиф)
- Оф Фиона! (тросна и се Симона поглеждайки свирепо в нея)
- Мони естествено, че ще ти се вижда по-различна къщата от на снимките.. Там е снимана през деня, сега е нощ.. Тука сме, това е номера като ви казвам.. Слизайте, хайде.. (вече паркирайки колата дори, бях убеден, че не сме объркали мястото)
- Оф 'айде давайте.. то ще се чуе ако не сме за тук.. (подкани ги и Мони)



Слязохме всички от колата, звъннахме на външния звънец, който бе от страни на портата. Звъннахме втори.. а после и трети път. Някак си.. никой не ни отчиташе. Вярно, че бе нощно време и се предполагаше, че всички ще спят.. ама все пак се бяхме разбрали с хората да ни отворят щом пристигнем. Затова реших, да им звънна на мобилния направо.. може би не чуваха звънеца - помислих си. Набрах номера им, даде ми свободно. Свободно, доста време... докато най-накрая някой ми вдигна от другата страна. Чух дрезгавия сънен глас на жената, собственичката, с която бях говорил и преди това. Каза ми, че слиза след малко, да я изчакаме. Разгеле! Не, че не почакахме и едно десет минути, докато се натутка да слезе.. А идвайки, видяхме и защо се е забавила така - женицата нещо покуцваше.. ходеше бавно. На средна възраст, но видимо личеше, че или си е навехнала крака или нещо подобно. Отвори ни портата, а ние насваляхме целия си багаж от колата и на няколко транша успяхме да го качим горе. Бяхме на третия етаж. Къщата, реално наистина си излезе цяло хотелче. Голяма, масивна сграда, много добре и модерно ремонтирана. Изглеждаше си яко, а дори и не очаквахме чак така. За ниската цена от 55 лева за цял апартамент беше повече от прекрасно даже. И да, апартамент. Излизаше ни по-евтино да си наемем цял апартамент и четиримата, от колкото да плащаме за две отделни двойни стаи. Пък и така щяхме да сме си заедно и да си купонясваме и олигофренстваме и четиримата на куп. Иии така, след още малко церемонии и мъки, дори бяхме успели и да си наредим най-после многотонния багаж по стаите, по гардеробчетата и по шкафчетата.. Иначе самия ни апартамент се състоеше от една спалня, хол със диван-спалня, кухня и баня. Ми.. идеално като за нас. После пък след дълго умуване и известни спорове и дори наченки на сърдене.. аз и Симона избрахме да сме в хола, а за Тео и Фиф да е спалнята, която не беше никак зле. И целият цирк барабар с номерата му завърши едва в четири без нещо. То те все пак бяха дремнали малко, но аз бях капнал от пътя и шофирането. Настоях просто да си легнем вече, пък утре да продължим със цупенето и споровете. Оправихме си леглата всеки по стаите си.. те двамата си затвориха вратата, ние също. Симона се съблече и легна.. но на мен ми се искаше, колкото и да ми се спеше.. да изляза просто за няколко секунди на терасата ей така. Исках да вдишам въздуха поне.. сякаш просто да кажа на душата си отново "ей, ето, на морето сме вече." Излязох бос и по боксерки на терасата.. Погледнах по посока на морето.. беше тихо и сякаш долавях шума му дори.. или пък си въобразявах... но определено вдишвайки вълбоко успях да доловя мириса на море.. Мм да... Мамка му, толкова обичах този момент. И сега вече можех да си легна спокойно. Вече знаех къде съм, веднъж вдишал дълбоко морския въздух в дробовете си. Оставих терасата отворена, понеже единствената куцня беше, че нямаме климатици в стаите. Легнах до Симона, а тя дори бе заспала вече.. дори се зачудих как е успяла толкова бързо. И както бе с гръб към мен, придърпах я към себе си и я прегърнах заднешком.. и просто заспах, доволен, ей така, пф.



< 11:49ч., в апартамента >
Още от рано сутринта се чуваха някакви тропоти от тези над нас. Сякаш не хора ами коне имаше отгоре. Със Симона опитвахме да спим.. и успявахме де, благодарение на умората.. Но в един момент стана неудържимо и започнахме малко по малко да се разбуждаме. А тя, в последни опити да се опита да спи.. легна сладко върху мен и ме гушна.. От което обаче аз нямаше как да спя.. но пък.. можех да си я гушна, разсънвайки се.


Така подремнахме още малко.. но се видя, че повече няма на къде. Събудихме се. Тя се обтегна силно изпъвайки ръце и прозявайки се.. и възмутено промълви със сипкав тон:
- ..Пфф човек.. тея над нас.. кво.. хоро ли играха бе баси..?
- Не знам.. и мен ме издразниха.. бахти хората бате.. (отвърнах съпричастен с недоволството и)
- Ем то.. колко е часа всъщност..?
- Мии.. (протягайки се към телефона си на шкафчето) ..бе не е като да не сме си поспали, почти 12 е.
- Ехее.. бе аре да ставаме бе хора.. На море сме хах.. (и се усмихна се сладко)
- Ставаме мишок.. ама дай да ти отхапя устните първо щот'.. . (рязко я гушнах и издърпвайки я към мен я ухапах по устните като дивак)
- ..Еее така ли се хапе.. тапак.. заболя ме..! (смеейки се, ме ритна леко дори, но пък знаех, че и харесваше)
- Ми така се хапе, как да се хапе.. (отвърнах и нагло)
- ..Ще ти го върнааа...! (отвърна ми лигаво и започна да се лигави, ритайки ме с крачета и щипейки ме)

- Ми аре върни ми го де.. ама да ти кажа ли как..? (попитах я със закачлив тон)
- Ми кажи ми.. (отговори ми със също толкова закачлив, знаейки какво имам предвид)
- Еми.. сети се.. иначе пак ще ти отхапя устата и.. (дърпайки я към мен за да я ухапя пак, но тоя път не ми даде, дръпна се разлигавена)
- Ок.. ела ми и ще ти го върна.. (с рязък тон ми каза, при което дивачката се обърна и се качи върху мен, дръпна ме към нея и започна да ми хапе тя устните, държейки ме здраво към себе си, за да не мога да и избягам)

А само след секунди, хапането прерастна и в доволна доза мляскане разбира се...

И докато сладко си опитвахме езиците така.. Се присетих за едно нещо.. което реално ме човъркаше още от преди да пристигнем:
- Абее... тука сега.. като решим да правим секс.. бахти.. Ще се чуваме едни други.. ? (попитах я на пресекулки, докато ми целуваше тя устните)
- С тях ли? Еми.. имаме ли друг избор.. (отвърна сякаш двузначно, продължавайки да ме целува)
- Ми май не... амаа.. кофти малко бате..
- Е ние сега няма да правим.. така, че споко.. (ухапвайки ме пак по долната устна)
- ..ма хубаво де.. но аз и за по принцип имах предвид..
- Ахамм.. (измънка сякаш без да ми обърне внимание)
- Ама.. нали се сещаш, че все пак като ще правим и ще се чуваме...? (пак я попитах, сякаш не бях сигурен дали ме е разбрала)
- Ми не знам.. ти шумен ли ще си..? (отвърна ми бъзикайки ме, смеейки се)
- Мии.. зависи от тебе.. мишок.. (ухапвайки я по вратлето докато я държа плътно към мен)
- Ох.. не ме хапи такааа... (увивайки вратле от тръпки)
- Ахахах.. 'що? (питайки я нарочно)
- Ми знаеш, чеее... Ох много си гаден.. (докато продължвах да я хапя там)
- Че..?
- Че се възбуждам такааа... ох не, спри стига.. (приплъзвайки дупето си отгоре ми от кеф)
- Ох правят ми се бебета май... (така му казвахме с нея)
- Знам, и на мене ама.. недей.. недей сега.. (опита да ме спре)
- Еее ето 'баси.. ето аз си знаех, че ще ти е криво от тях щот' са в другата стая .. Оффф, еми точно това те питах преди малко.. Ясно.. Бахти тъпото са'..! (дразнейки се и осъзнавайки, че тя ще се сдържа през цялото време да не правим секс заради присъствието им)
- Неее.. не ме разбра..! Много ясно, че ще правим.. ма не искам сега да е точно.. недей.. Сега и те ще станат и.. недей сега де.. не се сърди баси.. Аре ще станем и.. да отидем към морето надолу.. После ще правим, обещавам ти..
- Обещаваш ли..? (продължавайки да я целувам и галя, докато тя още приплъзваше дупето си напред и назад отгоре ми)
- Даа..обещавам.. и аз искам, но после.. И.. надървил си се.. (усещайки под себе си)
- Еми по цици си мишок, как мислиш.. и те ям в момента даже..
- Хах ее свиквай на морето съм.. и в тая жега също няма как да спя облечена..
- Офф ще те.. изям вече.. (идвайки ми в повече страстта от целувките и гушкането)
- Нее стига стигаа.. хахах... нее човек, спри се де.. (опитвайки да ме озапти, докато отказвах да спра) ..стига, че си се надървил като... тря' ти спадне.. защото ставаме.. спри..
- ..ох 'ма после ще ти я пръсна честно... (промълвих и бързо докато хапех врата и я притисках към мен)
- А аз ще ти го разбия.. нали го знаеш и това.. (ухапвайки тя моя врат, с тих тон го каза)
- Ееее факк... оффф ама искам те... бахти.. (с жален тон и признах)
- Не не спри 'айде.. Стига край, че ти сам се дразниш така.. (ставайки изведнъж от мен, слезе и от леглото)
- Аххх ти гадиноо мръсна как ми избяга.. Ахахах... (протягайки се да я хвана, наистина ме хвана яд за дето ми се бе буквално изплъзнала от ръцете)
- Стига стига.. после ще го направим. Просто не сега.. Сега ще станат и те и.. ще почнат да ни чукат по вратата да ставаме.. Недей сега. (със сериозен тон, обличайки си потничето вече)
- Офф добрее... и как ме надърви гадино мръсна.. (смеейки се и напомних)
- Ахахах... нищо де голяма работа.. нали си момЦенЦе, вие сте си така, голяма работа.. (отвърна ми лигаво и дойде да ме цунка набързо по устата, надянала на половина и панталонките си)

< 13:43ч., На морската ивица >
Ееех, мамка му и кеф.. Еми друго си е да стигнеш до края на земята! Да стъпиш бос на пясъка, да усетиш горещината му под стъпалата си.. и да пристъпиш по-нататък към онази му част към водата, да усетиш хладната му ивица, която морето постоянно облива с вълните си.. и накрая да стъпиш с крак, след една година време.. отново във морската вода усещайки онова първоначално чувство "ох, колко е студена".. Ммм да.. неповторимо човешко чувство, довяващо спомени, чувство на душевна свобода и едно специфично, такова дълбоко и дори тайнствено усещане.. Когато си стъпил там в началото на водата и погледнеш навътре.. към дълбокия хоризонт на морето.. Сякаш там някъде няма край, понеже очите ти не стигат да видят края му.. Ето затова обожавах да се любувам всеки път на морето. Да, почти всяка година го виждах, но всеки път това чувство.. Просто никога не ми омръзваше и всеки път бе едно и също.

Натопихме крачета четиримата и походихме по дължината на плажа.. То бяхме слезли на оглед първо, на разходка, да видим как е. Но времето си беше страхотно, леко подухваше и бяха излезли някакви вълни, но си беше идеално за плаж така или иначе. Имаше доста народ. Някакви деца даже врякаха като ненормални .. Дори си помислих - после като дойдем и ние да не се озовем около тях за да ни тормозят.. Посмяхме се на задника на една дебеланка, която на всичкото отгоре беше надянала и прашки.. С Тео се позагледахме по едни много сносни девойчета, които бяха от края във водата и надуваха едни пояси.. И реално си имаше какво да ни забавлява по плажа, имаше с кой да се подиграваме, имаше и по кой да се заглеждаме.. какво повече от това?

И между другото бая жени и девойки по без горнища ми се видяха.. За първа година виждах толкова, други години все ми се струваха по-сдържани мацките, ама сега.. нещо в повече ми идваха сякаш. Като, че всяка трета-четвърта беше по цици, дори и на Симона и Фиона им направи впечатление, те го изкоментираха първи дори.
И така, след като обсъдихме обстановката, дебеланките, бабите моржове, мацките без и тези със горнища и още много класически плажни персонажи, с които за поредна година се сблъсквахме от първо лице.. огладняхме. Качихме се пак към града да си търсим дюнери.. и не беше трудно да си намерим. Единствено Симона се отцепи от колектива и влязохме в едно кафе за да яде някаква паста с фреш. Ама другите си се нарезахме с дюнер power и айрян бате, за кеф. И с оглед на прекрасното време и плажа, който само нас чакаше, решихме да идем бързо до апартамента, да си навземем кърпите, чадърите и чантите и да слезем към плажа, да топиме и ние задниците във водата, щото ни е ред. А отивайки към апартамента, както си ходехме по главната и олигофренствахме.. Тео и Фиф подхванаха доста интересен диалог по между си.. както си прескачахме от тема на тема и четиримата:
- (Фиона) ..еми жега е бе Тео, как да ходят облечени пък и с горнища.. А нали и тен трябва да се хваща.. Айде са' баси вие мъжете ще можете пък ние да не можеме.. (майтапейки се с него)
- (Тео) Е да бе бате.. друго е са'. При вас е бая по-еротично.. гледката си е друга..
- Ахаха... ее ми друга е. Ми ти пък няма да гледаш там като ти влияе така.. кой те кара? Ахахах.. (отвърна му тя закачливо)
- Верно няма.. обещавам да знаеш.. (избъзика я и той)
- Ама.. кажи си честно де, влияе ли ти? (нарочно го попита подбутвайки го лигаво)
- Мии... то и ти ми влияеш така, че... (подхилвайки се)
- О аз знам, че ти влияя... Ам' кат' ти влияя поне нещо аре прави по въпроса.. Ахахах.. . (подметна му смеейки се)
- Ем.. и кога т'ва?! (попита и той смеейки се)
- Оо не знам... ама колкото по-скоро толко по-добре, ахахах... нали знаеш.. (отвърна яхвайки му се на гърба)




- Ей дечица.. (подхвана ги на бъзик и Симона) ..да не ми се наебете на пътя само, че като гледам.... (при което избухнахме в смях и четиримата)
- Е няма да е на пътя, ще издържим до вътре пък ти.. (отвърна и лигаво Фиф)
- Малее т'ва тийнейджърския нагон е голяма сила бате... (подадох и аз)
- Оо как да го спреш..? (продължи Симона) ..Те тия като ги гледам са се изяли двамцата още с влизането горе май.. (смеейки се подхвърли)
- Еми съдба бе хора.. . (намекна Тео)
- (Фиона) ..Да.. нещо съдбата и на мен ми казва, че така ще стане май.. Ахахах... (каза смеейки се, пошляшвайки Тео по дупето докато ходим по улицата)
- Еее ама много сте безсрамни двамата.. безсрамници..! (натъртих, неуспявайки да си сдържа смеха с това)
- Ама.. сериозно вие.. (Симона реши да ги попита) ..Сега ще искате да ви чакаме да се оправяте ли двамата?
- Мии.. за десет минутки к'во ще ви стане като ни изчакате..? (отвърна и хилейки се подмолно Фиф)
- Еее голяма работа сте... Големи любовчии, голямо чудо..
- Е кой го казва.. (прекъсна я Тео) ..то щото вие не се докосвате...
- Е то се знае.. (отвърнах му) ..ама поне не караме някой да ни чака през т'ва време..
- Обещаваме, че ще е набързо.. -Ние сме бързи спокойно.. (отвърнаха и двамата един през друг, докато тя пак му се бе качила на гърба)


< 15:21ч., В апартамента >
- Оф хора.. (тъкмо докато влизахме всички, Симона се обърна към тях двамата) ..Хайде давайте каквото ще правите там.. правете по-бързичко моля ви и да тръгваме..
- Хубаво де ще ни изчакате за малко само.. (обяснясни и се Фиона) ..десетина минутки и сме готови..
- ..ние сме бързи споко.. (каза и Тео)
- Хубаво 'айде влизайте си в стаята и... давайте, след десет минути да сте готови, че ще почна да ви тропам по вратата.. съвсем сериозно, ок? (със сериозност в тона)
- Офф какооо.. споко казах ти след десет минути сме готови.. стига.. (влизайки заедно с Тео в стаята им)

Влезнаха в стаята си, хлопнаха вратата. Ние с Мони излезнахме на терасата на нашата стая, седнахме на столовете при масичката там и зачакахме, говорейки си.
- ..Оф обаче на мен ми е много жега... (оплака се Мони вдигайки потника си нагоре, откри коремчето си докато си вееше и с ръка)
- То си е жега.. И на мен ми е жега..
- Оф да вляза да приготвя нещата в чантата.. и да си облечем банските тук.. Твоя го сложихме при моите в сака ми мисля..
- Да при тебе е май.. там го сложихме.
- ..Оф а тия двамката пък сега... не можаха ли довечера.. (недоволно отбеляза, понеже не и се чакаше)
- Нищо де остави ги.. те са бързи и без т'ва.. То на тяхната възраст нали знаеш, че на момента ги удря нуждата и.. т'ва е.. (подхилвайки се)
- Знам ама.. аз като съм била на техните години никой не е стоял така да ме чака пък чак..
- Еее... като си имаш сестра тийнка ще си я търпиш.. (подсмихвайки се пак)
- Бе моля ти се.. ще я търпя.. (извъртайки недоволно очи) ..След малко отивам да ги вдигам на пожар.. каквото са направили направили, няма кой да ги чака...
- Ахахах.. стига бе остави ги... остай' ги да дишат са'.. (опитах да създам спокойствие)
- Пфуу поне почнаха.. разгеле..! Вижда му се края значи.. (каза със сарказъм, когато дочухме вече и стандартните звуци идещи от стаята им)
- Че даже и с темпо се движат.. ахахах.. добре е.. бързо ще стане значи, има надежда.. (казах хилейки се)
- Хах мале ще я пребия.. (възкликна смеейкии се, след като чу някакъв по-силен стон от Фиф) ... мръсницата бе..!
- ..е като сестра си.. (допълних) ..имала е на кой да се метне.. (засмях се и аз)
- Бебе, а с тебе после ще го направим.. ще издържиш нали? (попита ме сякаш загрижено)
- Мии обещала си ми.. така, че..
- ..ще си те еба (-прошепнато) после колкото си искам бебече нали знаеш.. (каза ми лигаво и се доближи към мен да ме целуне)
- Амаа... аз чакам. 'Щото и на мен ми е зор т'ва... (позахилих се)
- ..ее много гадно им скърца леглото обаче, ужас... (прекъсна ме за да отбележи)
- Ми то и той силно си я.. как да не скърца.. Не чуваш ли?
- Чувам.. по-добре така. Тъкмо по-бързо да свършат..
- Колко време им мина..?
- Еми.. (поглеждайки телефона си) ..пет минути са до тук.
- Бе те са бързи.. след малко са готови.
- Ама няма 'ги чакам ако продължат много казвам ти..
- Ми.. ако продължат да стоят да си го правят.. ние да си ходиме надолу? Пък те..
- ..Да да.. изобщо няма да ги чакам ако продължат.. няма как да стане.. (категорично каза) ..оо ето тя свършва май.. айде готово.. (допълни, като чухме по-силни тонове от Фиф и влезе навътре, да приготвя чантата за плажа вече)
- Май да.. свършва.. (влизайки навътре с нея)
- Хайде обличай банския.. виж го в моя сак ли е..
- Е ти нали ще вадиш и твойте, виж и моя дали е там..
- Ето го сака ми до теб е де, бръкни да ги извадиш.. и моя и твоя. (събличайки се, за да си облече банския )
- Ох бебее.. (приближих се към нея и я ухапах леко по гърдата, както се бе съблякла)
- Хайде дее.. хайде дай банските от там.. (бутна ме от нея, сваляйки и панталонките си заедно с прашките)
- Оф.. и къде точно тре' да са сега.. (ровейки вече из сака и)
- В едно зелено пликче трябва да са.. между дрехите ми.. там са. (приготвяйки нещата в плажната чанта, докато ме чака да намеря банските)
- Оф ако си мислиш, че нещо ти намирам тука..
- Търси гии.. ако не ги намериш ще ходя на плажа ей така както ме виждаш в момента.. (избъзика ме с лигав тон)
- ...и накрая знаеш ли колко задоволена ще си тръгнеш от всичките мъже там.. (бъзнах я и аз)
- Охоо.. от 'де тоя късмет баси.. (смеейки се)
- Бебе..? (поглеждайки втренчено в нея изведнъж)
- Какво бебе? (обръщайки се към мен и тя)
- Ти си толкова красива гола.. знаеш ли го?
- Офф.. идиотчето ми.. казвал си ми го хиляди пъти и.. нали знаеш, че и аз си те обичкам..? И давай банските хайдее.. намери ли ги? Един час ги търсиш..
- В тоя плик ли са? (подавайки един плик от измежду дрехите и)
- Да, в този са давай ги.. (протягайки ръка да и ги дам) ..а тея пък ще счупат леглото всеки момент лудите.. чуваш ли ги к'во пра'ят? (подсмивайки се)
- Тео бая засили...
- Чувам да. Той не е свършил и...
- ..да.. явно..
- Я виж на телефона.. колко време им стана? (обувайки си долнището)
- Мии.. реално погледнато.. единайста минута карат... ахахах... пресрочиха, убии ги сега..!! (избъзиках я гласно смеейки се олигофренски)
- Ооо тая няма да стане не не... сега ще ги... (отивайки с бърза бойна крачка към вратата им нервна, преди да си бе сложила горнището още даже) ..Ехооо тинейджърите..! (викайки отвън на вратата им) ..диваците, чувате ли ме?? (и тропайки) ..Още една минута ви давам и ние тръгваме сами, нали ме разбрахте?? Пък вие си правете к'вото си искате.. няма кой да ви чака.
- (от вътре, Фиона) ..Какоо, готови смее почти.. секунда..
- (Симона, провиквайки пак към тях) Теодоре свършвай и ти вече! Седим тука и те чакаме теб в момента!
- Готов съъм... (отвърна сякаш с виновен тон Тео от вътре, продължавайки в темпото си)
- Хайде! (извика му Мони силно) ..да не броя! (при което се върна обратно в хола, за да си дооблече и горнището) ..Фиона помагай му поне и ти! (провикна се сякаш гневно от хола пак към тяхната стая) ..щях два пъти да съм го свършила тоя пикльо до сега.. (изтърси ми по-тихо на мен)
- Еее Фиф е на 15.. не очаквай от нея такива способности..
- Ми като не очаквам.. няма и кой да я чака тогава.. Обличай банския и ти и да тръгваме.. те ще дойдат..
- Бе той е готов.. две минути и е свършил... изчакай.
- Абе няма да ги чакам аз им казах..! (поглеждайки сериозно в мен) ..ще ги чакам да свършат.. ти чуваш ли се!?.. Казах им десет минути одеве, те... хайде, оправяй се и тръгваме..
- Ама те са некадърни, ще тръгнат сами надолу, ще се затрият по уличките някъде.. мале ама тя май пак.. чуваш ли я..? тя май пак свършва.. (вдигайки вежди учудено, докато чувах отново по-силни стонове издавани от Фиф)
- Ми.. бая ми е загоряла милата.. не знам от кога не са го правили ама.. за да свърши два пъти така един след друг.. Ох, а аз няма да си слагам потник, става ли.. Много ми е топло.. ще ходя с горнището на банския до там.. А тия панталонки.. ще сложа полата, 'щото и тях не ги търпя нещо, стискат ме..
- ..аз от къде да те знам как ти е удобно бе бебе.. все ми е тая.
- ..не те питам, по-скоро на глас си разсъждавам и.. (обувайки си една от полите) ..Вижда ли ми се гъза ми кажи само..? Я ме виж отзад как съм..?
- Ми де да знам.. добре ти е.. в смисъл.. (поглеждайки я) ..к'во да гледам толкова..? (недоумявайки какво точно ме кара да гледам)
- Добре.. не бе 'щото ми е къса тая ама.. карай за тука става.
- ..То тука на морето каквото и колкото и късо да облечеш.. все става..
- Вярно е.. оф давай, тръгваме.. вземи ключа от масата отвънка само.. Вземи си и телефона, че аз моя няма да го взимам..
- Ее мен ли искаш да ме прекараш сега да мъкна телефон..?
- Е няма да мъкна там по пясъка телефон за две хиляди лева сега.. Вземи твойта тухла и.. (леко подхилвайки се) ..Колкото да си щракнеме няква снимка там с него поне.
- Ей ти колко си долна.. да се напълни моя с пясък.. айде от мен да мине.
- И 'айде да се изнасяме.. да ги оставиме тези да си СЕ НАСЛАЖДАВАТ НА ВТОРОТО СВЪРШВАНЕ НА ФИОНА.. (извика последното гласно и малко нервно, за да я чуят и те)
- (при което от стаята им се провикна Фиф) Како.. 'ма тръгвате ли?? (задъхана и на отсечени тонове, докато се чуваше как Тео продължава в това време)
- Даа, тръгваме "како".. (отвърна и Мони) ..айде "како" като свършите още пет пъти елате.. звъннете на Лъчезар на телефона да ви кажем къде сме там.. че не съм взела моя, разбрахте ли ме децата ми? И гледайте да не се затриете някъде по улиците да ви търсиме...
- (Фиф отвътре отговаряйки и) ..Ох да.. даа разбр... . како... Ох Те.. Тео давай така... оох давайии.. ще свърша пак човек.. навъ.. . навътре... ох да... давай така.. ооххх да ммале.. (дори не успя и да отговори на сестра си)


- Малее ударил я е хормона милата много.. (обърна се към мен Мони с присмех) ..Давай да ги оставяме.. да я начеше хубаво поне.. то се е видяло. (отключвайки вратата)
- Е евала иначе, три пъти му свърши.. и то един след друг..
- Да бе, кой е като нея, чак да и завидя.. (слизахме надолу по стулбите вече) ..гледай чак къде се чуват тия лудите.. ахахах... (стана и смешно)
- Мани ги.. сега им е паднало..
- Е нека.. ама няма как да ги чакам обаче, няма как да стане т'ва.
- Ето тръгнахме.. стига си дудняла толко и ти.. Дошли са на почивка ти ги изяде от зор и стегане...
- Е.. ти как мислиш?.. (поглеждайки сериозно в мен) ..ти знаеш тая дрисла к'ва е? ..иначе ще ми се качат на главата.. аз ако не я държа стегнато на идея си нямаш каква става тя.. Не виждаш ли, че.. деца моля ти се, по улицата на конче си игрят.. (захилвайки се)
- Абе не си играеха на конче баш.. Просто им се искаше още от улицата.. тя се чудеше как да му се яхне бахти.. (казах и смеейки се)
- Все тая.. важното е да не ми се качват на мойта глава.. и всичко е ток.. Оле много е топло.. мале как напича. (веднага щом излязохме отвън)
- Като във фурна е бате.. бахти варенето верно.. (усещайки знойния мор на момента, наистина бе доста топло)
- Аз ще се изпека от тука още малеее... ще изгоря.. Трябваше още горе да се намажа с плажното мляко... (присвивайки чашките на горнището си докато ходим) ..а т'ва горнище там го махам веднага защото ще изгоря на момента на триъгълници с него..

- ..Ми ти си знаеш мишле..
- Ми.. 'щото много грозно се изпичат гърдите с банския на тях.. аз много мразя така да ми се очертаят и.. някви бели петна все едно имам на циците..
- Мале ама.. ще умреме само докато стигнеме май.. бахти мора бате честно... (примирайки вече, наистина тази жега не беше нормална)


СЛЕДВА ЕПИЗОД 3


ЕПИЗОД 3


< 16:03ч., Созополски плаж "Харманите" >




Онова чувство, когато си нарамил големия плажен чадър, а плажната чанта държиш с другата си ръка.. и вече събуваш джапанките си, за да слезеш към плажа, оглеждайки първоначално целия му пеизаж отгоре заедно с цялия народ там.. и усещаш по лицето си полъха идещ от вътрешността на морето.. специфичния му мирис.. и чуваш все по-ясно и отчетливо вълните ходейки още напред, заедно с крякането на чайките летящи невисоко над теб.. Безценно! - Особено за нас Софианци. Които сме най-далеч от морето и го виждаме по веднъж в годината, че понякога и по-малко. И да, бях ходил на море в Гърция, два пъти и в Турция.. Веднъж в Испания, макар и само за два дни.. И въпреки, че нашето черноморие си е по-мръсничко, по-ганьовско, че даже и по-циганско.. Някак.. имаше си едно особено, носталгично чувство всеки следващ път, когато го посещавах. Може би защото си е наше, може би и защото нашата природа по нищо не отстъпва на тази на останалите.. Но си ми беше пълен кеф и тук и сега, на Созопол. Слизахме със Симона по плажа надолу. Пясъка беше нагорещен като червенясъл котлон.. едвам се ходеше по него. Огледахме се за място, където да си сложим кърпите.. имаше си доста народ. И след като се спряхме на едно свободно местенце, разпънахме там хавлиите. Аз забих чадъра, след което го разпънах. Няколко пъти предни години бях правил грешката да го забивам разпънат.. но този път се усетих на време. Защото подухваше, имаше някакъв вятър, а затова и вълни. Спасителите бяха вдигнали от бутките си жълт флаг, което знаех, че означава - сравнително бурно море и трябва да се влиза с внимание. А аз като цяло не бях много добър плувец, така, че си знаех лимита.. След като оправихме нещата, Симона седна долу на хавлията си и на мига извади слънцезащитното мляко и започна да се пръска и да се маже.
- Мале аз направо си изгорях само докато ходехме насам.. много е силно слънцето просто.. (оплака се мажейки се)
- Еми мажи се.. Аз мисля да отида нещо да взема.. какво искаш?
- Ама и ти се мажи.. вземи се намажи първо, че ще изгориш и после ходи.
- Бе като дойда.. кажи ми какво искаш да ти взема?
- Ми де да знам.. (поглеждайки в мен) ..Айде няк'ва бира ми вземи там за сега..
- Бира? Каква?
- Ми де да знам избери ми там.. за мене всичките са еднакви, нали знаеш. Ти какво ще си вземеш?
- Мии за сега и аз май бира.. като за начало де.. (подхилвайки се недоловимо)
- ..Алоо, хич не се подхилвай.. знам ти акъла. Няма да ми се напиваш тука на плажа да не те пляскам.. (закачливо ми замаха с пръст даже, гледайки ме в очите)
- Няма бе ти луда ли си.. Аре отивам..
- Ходи..

Отидох до капанчето, от което поне ни бяха пуснали музика и за щастие бяхме кажи речи близко до него. Взех бирите и се върнах, а Симона вече се беше излегнала по корем и се печеше.. и естествено вече цъкаше на телефона.. ми.
- ..Еехх ако не се тагнеш веднага мамка му.. няма да си ти! (нямаше как да не и го натякна още приближавайки я)
- Ахахаах... ее как мислиш..? (закри си слънцето с ръка за да успее да ме види) ..кога да се тагна, като се прибера в Надежда ли?
- Тагвай си се бе.. ама после дай и аз. (сядайки на кърпата си до нея с бирите в ръка)
- Ахахаха... а мен ме ядеш за тага така ли? (смеейки се)
- Не бе, ебавам те.. тагвай се там. Само след тва ми влез обратно в моя профил, че като си оставиш твоя ми идват по 50 уведомления на 10 минути и батерията ми пада..
- ..а тая бира сега студена ли е?
- Що ти топла ли искаше?
- Не бе питам..! Много ясно, че студена..
- Ми пробвай я, студена е.. щи' хареса.. Айде наздраве сега.. и ми дай цунка.. (при което чукнахме шишетата си едно в друго за наздраве и се приближих към нея за да си я цункам)

Много напичаше. Затова тя изяви инициатива да стане за да ме намаже. Мен и без това ме мързеше.. а и много мразех да си мазня ръцете с тая гнусотия. Винаги предпочитах тя да ме маже. Иии да... в тоя момент вече, както се казва - ми се "олаби душицата".. гаджето ми ме маже, пия си студената биричка.. и се радвам на цялата плажна идилия, която цяла година чаках блъскайки по пет дни седмично в работата. Но тук всичко свършваше. Чайките мажеха изморената ми душица с мехлем от крякане.. и те така.



- Бебе.. (продължвайки да ме маже)
- Да бебе? (отвърнах и с лигавост в тона)
- Ами.. ти нали знаеш, че аз не ти забранявам да си гледкаш по девойките.. (подсмивайки се)
- Ахахах.. ми де да знам.. аз със страх си въртя очите още пък..
- Ееее.. нали знаеш, че не съм такава.. Аз за т'ва.. да си ти кажа. Плакни окото там, не се притеснявай, то сега ти е паднало.. Ахахаха... (смеейки се)
- Нещо се ебаваш ли сега с мене..? (замисляйки се, дали не го казва със сарказъм)
- Не бе човек.. (с по-сериозен тон) ..Знаеш, че не съм била ревнива никога.. а ти винаги си се притеснявал да не те изревнувам.. и затова ти казвам.
- ..Мии.. да.. и т'ва е вярно.
- Споко, виж колко съм добричка.. (гушкайки ме изведнъж, ме целуна по врата отзад докато ме мажеше) ..ма ще ме слушкаш и ти.. нали? (с лигав тон)
- Ще те слушкам бебок.. нали си те обичам.. (обръщайки се назад към нея докато и го казвам)
- Оф айде стига ти.. готов си.. (бършейки вече ръцете си в кърпата от чантата)
- Мерси. А към водата кога ще влизаме?
- Мии чакай да се попечеме малко де.. да събереме горещина и.. влизаме да се охладим. (при което развърза горнището си, прибра го в чантата и легна по гръб на кърпата да се пече)
- Ах ама си ми сладурана красива, малее.. (изкоментирах я, докато гледах красивото и тяло, обливано от ярките лъчи)
- Ммм сладурана ли съм ти..? (с лигаво тонче, изпъна ръцете си нагоре над главата и остана така да се пече) ..ти си голям подмазвач.. подмазвачо! (подсмихвайки се)
- Еми като си ми красавица как да не ти се подмазвам.. (наведох се и я цунках по коремчето)
- Хмм.. тии после така ще ми се подмажеш като се приберем.. чее... (погалвайки бедрото ми с краче)
- То аз едвам търпя вече.. от сутринта...
- Ем' то и на мен ми се прави... Ма ще изтърпиме до после де.. (размахвайки небрежно с бедра в страни)

Симона бе изключително сладко момиче.. Не случайно бях толкова време с нея и продължавах да съм. Красива, сладка.. и мнооого секси, поне за мен наистина много. Винаги и се любувах много, когато на плажа махнеше горнището.. Гледката бе всеки път приказна.. Можех да стоя и да се наслаждавам на сладкото и лежащо под слънцето тяло с часове...



Попекохме се малко така и след около 20-на минути решихме да отидем да се топнем най-после и във водата..




А след кратко плуване във формация тип "всеки за себе", накрая просто се гушнахме на едно място и почивайки си постояхме така.. При което дойдоха от самосебе си и целувките разбира се.. Както ме беше гушнала.. ме целуна по врата, а после и по устните.. аз и отвърнах със същото.


Честно казано тия неща бяха до някъде неудобни спрямо другите хора около нас.. но на нас самите там във водата.. винаги ни идваше една такава особена любовна муза и.. спираше да ни пука много. Имаше вълни обаче и честно казано не беше кой знае колко приятно.. Постоянно ни мятаха насам натам и ни пълнеха носовете със солена вода.. и решихме да излизаме вече. Но на излизане от водата, просто я побутнах небрежно за кръстчето отзад както бях зад нея.. а тя се обърна и хвана ръцете ми.. от там пак я дръпнах да си я целуна.. тя на свой ред ме гушна и.. още неизлезли от водата там накрая, пак започнахме да се мляскаме..



Галех с ръце цялото и голо гръбче нагоре и надолу докато я целувах.. Изсмуквах и езика, буквално.. Тя ме притисна с ръце към себе си, гърдите и се притиснаха в моите и продължи така да ме целува.. Нямаше как и.. ръцете ми се пуснаха сякаш сами и на мокрото и дупе, което реално погледнато си беше голичко, ако не отчитахме тънката ивица на прашката, минаваща през средата му.. стиснах и го силно с две ръце.. задържах така.. а след това дори го шляпнах..


..Но в този момент тя леко се отдръпна от мен.. и с тих тон, гледайки през рамото ми някъде там, ми каза на ухото:
- ..я виж ей там какво има.. А? Нещо да кажеш за т'ва дупе? (хилейки се)
- Какво..? За кой ме питаш бе..? (попитах я оглеждайки се)
- Виж виж.. ей там виж.. (посочвайки ми с поглед се подсмихваше)
И поглеждайки натам, на където ми сочеше с поглед.. видях една мацка близо до нас във водата, която беше с двама пичове и нещо си говореха.. Но по-важното, което имаше предвид Мони бе "облеклото" и.. или по-точно това, че почти нямаше такова по нея. Беше само с долнище.. обособено от някакъв вид три тънки въженца, които се водеха за бикини вероятно? ..И които дори и се бяха свлекли леко надолу от вълните.. Ноо дупето и.. дупето и наистина и бе добро..


- Мале Симоно.. човек.. като я гледам все едно, че си е чисто гола бате знаеш ли..?
- Еми тя си Е, чисто гола.. то не, че и аз не съм горе долу ама.. (подсмивайки се, оправи въженцата на своите прашки по навик)
- Ее.. твойто долнище не е чак такова.. почти никакво като нейното.. Пак ти скрива нещо..
- Така си мислиш.. колкото на нея и крие отдолу толкова и на мен.. просто въженцата от страни са и по-тънки от моите.. Ама кажи за дупето де, аз за него те питах.. (подсмивайки се пак)
- Е.. какво да кажа.. дупе за шестица бате.. (смеейки се)
- Ахахаах.. бебето ми.. (целувайки ме) ..'ма аз знаех, че ще и го харесаш, за т'ва ти казах да се обърнеш.. Обаче човек аре да излизаме, че ни разбиха тея вълни.. (подкани, след поредната вълна, която плисна в лицето и)
- 'Айде бебе..

Отидохме си отново на кърпите и легнахме на тях. Гушнах си я.. и продължихме да си говорим:
- (Тя) ..абе.. онея дечурлигата на'ще до къде ли стигнаха?? Мале забравихме ги... (посягайки към телефона ми) ..сега ако не са се затрили по уличките.. ще видиш.. (набирайки ги вече)
- Ее глупости.. Ако се бяха затрили щяха да звъннат, имат телефон в тях.
- Чакай да ги чуя къде са.. (чакайки да вдигнат) ..не ми вдигат нещо. Офф..
- Е чакай де, ще вдигнат. Въпреки, че не ми се вярва все още да са горе.. Сто процента са тръгнали вече.
- Ми не ми вдигат... А чакай .. Ало?! (леко троснато) ..Какво направихте бе хора какво се случва, идвате ли?? .... -Оф хубаво, хайде тук сме. Да.. -Значи като слезете на самия плаж, където одеве бяхме, нали видяхте това дървеното заведение.. ? .. -Да, и още малко по-надолу от него сме, ще ни видите.. ... -Добре, тук сме, хайде.. (затваряйки)
- К'во тръгнали ли са?
- Да, сега илзизат.
- Ехее сега излизат.. Поне дано се оправят до тука.. (смеейки се)
- Ми Фиона каза, че помни от къде сме минали одеве като слизахме.. пък сега ще видиме. Бе ако има нещо те ще звъннат..
- Ми да идват..
- Бебе ако искаш.. те като дойдат, да ходим ние към апартамента? (лизвайки ме по устните изведнъж)
- Ммм, много добра идея да ти кажа.. (отвърнах и с доволен тон, слагайки ръката си на едната и гърда, както я бях гушнал докато си лежим)
- ..че... нещо не ме свърта тук.. (прошепна ми на ухото)
- Май и на теб от одеве ти се прави... (лекичко галех голата и гърда с ръка докато си говорим)
- Ахам.. ама вече.. не ми се търпи.. (подсмивайки се) И.. бебе искаш ли да ме снимаш? (сякаш нарочно рязко смени темата, типично по женски)
- Оо да, забравихме.. че ти не си качила снимка във фейсбук още от плажа.. Оле трагедия, давай бързо и спешно да те снимаме.. (инсценирайки паническо търсене на телефона из чантата, докато се хиля)
- Ахахаха.. тъпанар.. (смеейки се и тя) ..ами трябва да имам снимка ебаси, иначе кой ще ми повярва на тага..
- Да бе, скандал направо.. Хайде дай, как искаш сега..? (пускайки камерата на телефона)
- Миии... оле ама ако ме снимаш така без горнище няма да я кача май..
- Еми.. не те знам, както искаш.. Сега да снимам ли, намести ли се?
- Давай хайде.. снимай там нещо.. (заставайки срещу мен на пясъка за фото)
- Мишлето ми.. (цъкайки за да фокусира камерата) ..Стой така... (снимайки) ..И.. виж се каква беболина си сега... (подавайки и телефона за да се види накрая)


- Е добре стана.. (гледайки се) ..Ама ако ми бяха малко по-големи циците щеше да е още по-добре.. Ахахах...
- Ахаахах... ти за т'ва ли ги повдигна така хитрушо..?? (бъзикайки я)
- Ми ти защо мислиш...?! (смеейки се и тя)
- Бе идеални са ти и така, не са ти малки пък ти..
- Ее.. бе можеше с една идея повече да ми пораснат ама.. (подрусвайки ги с ръце, а след това се върна отново до мен и легна на хавлията)
- Абе обичам си ти ги... (казах и искренно, обхващайки едната и отново, докато лежим гушнати)
- Ми цункай като ги 'биЦас деее... (каза ми с крайно лигаво сладко тонче)

При което се наведох към едната и гърда и я целунах.. след това лизнах и малко от околностите и с език.. След това целунах и другата.. Вкусът на кожата и бе разбира се солен от водата.. но пък от друга страна това си бяха най-сладките гърди, които езика ми бе вкусвал. Така малко по малко това прерастна в едно продължително целуване, прегръщане и натискане - най-общо казано..



- Бебе.. мм.. искам те... (изсумтя ми тя тихо, докато я целувах и хапех по брадичката)
- Искам те и аз бебе..
- ..ох стига... че... (въздишайки тежко, докато аз не спирах) .. че съм си потекла вече.. (със свенлив тон, подхилвайки се)
- Мии не знам за тебе обаче.. на мен ми се е надървил от 10 минути бебе.. много мразя така като ми стане на плажа.. (отдръпвайки се вече от нея, не можеше да продължа повече в това си състояние)
- Е ти пък голяма работа.. момче си все пак.. ако беше жена... (опитвайки да отнеме от срама ми)
- Ей т'ва ви харесвам на жените, че нямате такива проблеми..
- ....Ехоо хора живи ли сте бе..? (чухме идещия към нас глас на Фиона) ..Мале каква жега е, ние май няма да издържиме много тука, не знам за вас..
- Еее сетихте се да дойдете бе, наистина ли?!.. (подхвърли и закачливо Симона) ..Утолихте ли глада на нагона най-после? (подсмивайки се, ги попита)
- Ее че и питаш, Ахахах... (отвърна и сестра и, оставяйки нещата на топлия пясък) ..И к'во, как е тука?.. Оле много вълни има бе хора, вие влизахте ли във водата? (оглеждайки морето)
- Влизахме.. (отвърнах и аз, още държейки Симона гушната в мен) ..Обаче малко е гадно човек.. бият те в лицето яко.. и на излизане едвам издрапваме да излеземе.. не са слаби, ако ще влизате внимавайте..
- На мене не ми пречат.. (изяви се Тео) ..Аз съм влизал в много по-големи на Поморие като бяхме..
- Абе ти не се прави на тарикат много за пред Фиона, да не те изкарват спасителите като парцал отвътре.. (предупреди го Мони)
- А'е глупости хора.. к'ви спасители.. (подхилвайки се надменно)
- Теодоре, слушай какво ти говорят.. (обърнах му и аз внимание със сериозен тон, виждайки го колко смело и настървено гледа във вълните) ..'Айде нема нужда да ти береме ядовете..
- Е хора к'во искате да не влизам ли.. за к'во съм дошъл на море бахти?? (леко обидено)
- Теодоре.. (подхвана го и Фиф) ..Аз лично няма 'те пусна да се правиш на герой нали знаеш..?
- А бе споко бее.. вие.... . (отвърна и)
- Аре оставете го да си троши главата.. че ме дразни. (спря спора Мони)
- ..Хора вие.. (обърна не случайно темата Фиф) ..к'во сте се сгушили.. Май е имало цунки-мунки? (хилейки ни се насреща)
- 'Що? Вас интересува ли ви? (отвърна и лигаво Мони целувайки ме нарочно)
- Мии нее амаа.. (И Фиф с лигав тон) ..Просто по Лъчо личи.. че е имало до сега... (смеейки се)
- Ахахаха Фионоо.. (разсмя се Симона) ..След малко като те гушне мъж ти и на него ще му проличи.. Ще видиш пък тогава аз как ще му се смея... (поглеждайки Тео в този момент в банския му)
- ..Той както е малък.. (добавих и аз) ..на него през пет минути ще му личи, не се притеснявай.. (добавих и аз)
- Хора.. ние след малко ще ставаме.. (извести ги Симона) ..даже още сега май.. Бебе ще поседим ли с тях.. или..?
- Мии.. ние постояхме, ако искаш.. да ставаме?
- Ми добре.. (обръщайки се към тях) ..Дечица ние ще ходим към апартамента... (винаги така ги наричаше) ..Вие си стойте.. и Теодоре много внимавай какво ще ти прави лудата глава! (обърна се пак към него ставайки от кърпата и сериозно му го заяви) ..Фиона искам да го пазиш тоя ненормалния.. чу ли ме?
- Даа, ОК.. (отвърна и с отегчен тон) ..Ще го набия ако трябва и готово..
- И ти ако се печеш.. (продължи Мони с наставленията, но към нея) ..като лягаш да се печеш махай горнището Фиона.. че ще ми станеш като далматинец след това както си бяла като...
- Офф знам како... не съм за първи път на плаж..! (тросна и се Фиона) ..Оф ела го.. развържи, че.. нещо се е вързало като.. (опитвайки се да си развърже презрамката на горнището зад гърба сама)
- Чакай.. (отивайки зад нея за да и помогне) ..Еми вързала си го като.. оле как може на възел да си го вържеш Фионо... (опитвайки)
- Еми отзад нищо не виждам сестра ми... (оправдавайки се)
- Хайде готово.. и не си го връзвай така некадърно пак после.. (развърза и презрамките)
- Оф свободаа.. (махайки горнището си, наведе се да го прибере в плажната им чанта)
- ..И гледай да не изгориш, че.. (допълни и още Симона) ..Мажи се веднага с плажното мляко, че вече си почнала да изгаряш... Гърдите са ти бели като сняг, след няма и десет минути и кожата ти ще е изгоряла...
- Оле.. какоо! Наду му главата за една минута сериозно...!
- Само да ми мрънкаш после, че си изгоряла ще видиш какво ще те правя.....
- Оф престани.. аз ще изгоря като изгоря, не ти..!
- Хайде бебе.. (обърна се Мони рязко към мен с решителен тон) ..да събираме, че ако постоя още малко при тия дървените философи двамата.. ще се вбеся и ще ги издавя най-вероятно.. (каза с леко нервен тон)

Събрах чадъра, а Мони нещата в плажната чанта. Някак дори успяхме след десетина минути търсене да намерим и заровената и в пясъка джапанка.. Нарамихме нещата и когато бяхме най-после готови, двамата лудаци даже вече бяха във водата.. Но тъкмо преди да си тръгнем, Симона отиде пак към тях..
- ..Фиона..! (провиквайки се през вълните) ..Прибирайте си нещата в чантата като влизате във водата! Не си оставяйте телефоните и портмонетата на кърпите.. чу ли ме?? (едва ли не викайки, за да я чуе Фиф, която като детенце в това време се радваше на големите вълни)


- ..Олее како стига моля те.. знам много добре кое къде да си държа..! (провикна се и Фиона към сестра си) ..Вземете да правите секс да се успокоиш малко вече, че...
- Да, и точно затова си отиваме.. за да правим.. (отвърна Мони смеейки се, а хората дето бяха около тях във водата дори им подочуха диалога)
- Хаха... знаам.. то беше ясно... 'Айде отивайте чаоо.. (отпрати я Фиф, сякаш прибързано)

Симона дойде към мен и най-накрая тръгнахме да си ходим. Но изведнъж тъкмо навреме се стресна.. и се спря:
- Ох Лъчезаре бе.. защо не ме подсещаш? (оставяйки бързо чантата на земята тръгна да рови енергично в нея)
- За...? (недоразбирайки в първия момент)
- Ми не виждаш ли, че съм без горнище.. ужас... (смеейки се) ..мале как щях да си тръгна така по улицата... (смеейки се на себе си)
- Ахахахаах... (тепърва и аз го осъзнах) ..Мии.. аз ли да ти се сещам за горнището бебе?
- Ми заради Фиона.. тия деца... виж, че си сложих полата и тръгнах към нея да им кажа да си прибират нещата и..
- ..и после отсвири горнището и си тръгна така.. (допълних към думите и)
- Да.. реално погледнато... оф много съм зле понякога.. (смеейки се)
- Ахаахах... простено ти е.. (приближавайки се към нея я цунках по челото, докато си завързваше горнището вече)
- ..И сега докато стигнем до хотела ще са ми се очертали триъгълниците по гърдите..
- ..Световен проблем просто.. (добавих саркастично) ..ми ходи без горнище, к'во да ти кажа.. (избъзиках я, докато вече ходехме по улицата)
- О да ти кажа малко ми трябва.. То тука едва ли ще им направя много впечатление.. ама поне няма да ми се отпечатат триъгълници на циците..
- Ахахаах лудорио... затова си те обичам, дивачка.. (целунах я пак, докато ходим)

И наистина слънчевите лъчи буквално принтираха очертанията, на каквото имаме по кожата си. Не помнех такъв брутален пек от всичките си ходения на море. Сякаш нещо нередно ставаше със слънцето.. И двамата примирахме от жега, ходейки по Созополската главна към апартамента ни. Но честно казано ходехме с бърза крачка, и то не заради друго.. а просто бяхме доста настървени вече един на друг. През цялото време докато ходехме говорехме за секс и производните му.. Дразнехме съзнанията си още по пътя. Беше ясно, че доберем ли се до спалнята горе.. ще си го изкараме много мощно.. Само след броени минути.

СЛЕДВА ЕПИЗОД 4



Следващите части скоро, при интерес в коментарите :)
Още мои разкази както и този в блога ми hotzone-razkazi.blogspot.com
Поздрави!