Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част втора: Николета
- Здравей! Отдавна не съм те виждала! – посрещна ме на вратата с едва доловима усмивка. - Какво те води отново при мен?
Веднага започваше с трудните въпроси.
- Може ли първо да вляза? Как си? Не сме се виждали от… – направих пауза, въпреки че знаех много добре.
- Две години. – прекъсна ме.
Стори ми се, че усетих лек упрек в гласа ѝ.
- Заповядай, настанявай се.
Нищо не се беше променило, освен тя самата. Беше от онези жени, при които годините сякаш се движат на обратно. По-красива беше, отколкото си спомнях. А си я спомнях адски красива.
- Е? – една буква и изпитателен поглед ѝ бяха достатъчни.
- Видях се с Яница... и оттогава…
- Ясно. – прекъсна ме отново.
Знаеше, че мразя да ме прекъсват, но на нея го позволявам.
- Как са отношенията ви с… как ѝ беше името?
Знаеше името на жена ми, даже я харесваше. Всъщност, знаеше всичко за мен, но обичаше да ме дразни. И аз обичах. Поговорихме дълго.
- И така... Яница. Припомни ми как я преживя предният път? – за пореден път рязко смени темата.
Нищо необичайно за разговорите ни.
- Знаеш. Трудно, с много разврат и още повече грешки.
- Знам, но може да съм забравила нещо... все пак не съм те виждала от цели две години. – не пропусна шанса да ме захапе отново. - Припомни ми… и този път с малко повече подробности.
Обичаше историите ми и не го криеше. Отдавна бях преодолял неудобството от това да ѝ ги разказвам. Разбира се, поставях си някакви граници, но с годините ставаха все по-размити. Ако в началото общуването ни беше чисто професионално, сега беше по-скоро приятелско. Намести се удобно и с кимане ме подкани да започна. Заговорих за дните малко след раздялата ни с Яница.
Тогава се приготвях да замина за Варна, където живеех с двама съквартиранти – приятели от гимназията. Здравко и Огнян. Здравко беше срамежлив, затворен в себе си и прекарваше повечето си свободно време в онлайн игри. Огнян пък беше пълна противоположност – много комуникативен, обичаше екстремните спортове, партитата и най-вече жените.
- Достатъчно подробно ли е или да изброя любимите игри на Здравко и бройките на Огнян? – подметнах с усмивка.
- Продължавай! – строгият тон, придружен с усмивката ѝ, ми подсказаха, че годините не бяха навредили на начина ни на комуникация.
Продължих…
Тримата си бяхме станали близки в училищните години и се разбирахме отлично. С цел да спестим няколко наема бяхме решили да освободим старата си квартира за през лятото и наесен се сблъскахме с трудната задача да си намерим нова, която да е едновременно евтина и хубава. Все попадахме или на такива в трагично състояние или на други с наем, твърде висок за нас тримата. Бяхме започнали да се отчайваме, когато на Здравко му дойде гениалната идея да си намерим четвърти съквартирант, който да помага с наема. Първо набелязахме подходяща квартира, която щяхме да можем да си позволим, ако делим сметките на четири, след което започнахме да си търсим и човек. Разглеждахме публикации във Фейсбук в група за търсене на съквартиранти и отхвърляхме кандидат след кандидат, докато не попаднахме… на нея. Николета беше студентка за първа година в Медицинския университет и също беше от нашия град. Аз я познавах бегло от общи познати, а родителите на Здравко бяха приятели с нейните. Най-важното в публикацията ѝ беше, че нямаше претенции към пола на потенциалните си съквартиранти. Писа ѝ Здравко, предлагайки ѝ “собствена стая в уютна квартира с три възпитани и кротки момчета”.
Игнорирах пресиления ѝ смях и продължих да разказвам…
Отговорът на Николета не закъсня и за наша изненада беше положителен. В следващите няколко дни преди нанасянето в новата квартира все повече започвах да си давам сметка какво съм загубил и да усещам липсата ѝ. Бучката в гърлото ми растеше с всяка минута без нея, а бездънната яма в стомаха ми се разширяваше. Най-много от всичко ми липсваше ароматът ѝ.
- Какао, нали? – прекъсна ме отново.
Кимнах. Единственото, което ме спираше да я потърся, беше обещанието да си дадем време, за да свикнем един без друг.
Денят дойде. Пристигнах във Варна заедно със Здравко и Огнян. Отправихме се към адреса на бъдещия ни дом, където щяхме да се срещнем и с Николета. Локацията ни на булевард “Чаталджа” беше изключително удобна както за нас като студенти на Икономическия университет, така и за Николета в Медицинския. Първи пристигнахме ние. Няколко минути след нас и Николета слезе от колата на родителите си. Беше бял Форд Ескорт 2001 година с малко ръжда по калниците, но като цяло в прилично състояние… започнах да обяснявам с усмивка, изчаквайки да ме прекъсне.
- Не чак такива подробности… – подметна с изкуствено раздразнен глас тя.
Знаех какво иска да чуе, но обичах да я дразня също толкова, колкото и тя мен.
И така… от колата слезе Николета. Не беше красавица. Висока около метър и седемдесет, с няколко излишни килограма, плоско дупе и голямо носле. Усмивката ѝ обаче беше топла и излъчваше доброта. Поздравихме се и ѝ помогнахме да пренесе багажа в стаята си, след което огледахме апартамента. Беше уютен и чист, с две единични стаи, една двойна и голяма кухня с трапезария. След като Николета зае първата, решихме да изберем собственика на втората единична стая с теглене на жребий. Написахме имената си на листчета и оставихме на нея да изтегли печелившия. Бях аз. С мъката, която ме ядеше отвътре изобщо не ми пукаше.
Минаха няколко седмици. С Николета се опознавахме и си ставахме все по-близки. Повечето вечери прекарвахме в дълги разговори, затворени в стаята ми. На моменти ми се струваше, че има симпатии към мен, но нямах интерес. Наливахме се с евтино вино и споделяхме мъките си.
- Тогава не те познавах, но всъщност Николета ти беше достойна заместничка. Умееше да слуша. И то без да прекъсва. – подхвърлих ѝ на шега.
- Не забравяй, че знам историята. Ако това правиш със заместничките ми…
Млъкна. Стори ми се, че леко се изчерви.
- Продължавай!
Продължих…
Аз си тъгувах по Яница, а Николета се оплакваше от проблемите в последната си връзка. Една вечер, доста след полунощ, докато отпивах поредна глътка от фалшивия алкохол, една нейна реплика промени хода на отношенията ни.
- Омръзна ми! Защо никога не попадам на истински мъже? Гледай го Сашо… “Добре, мило”, “Да, мило”, “Ще отидем където ти кажеш”, “Ще ядем каквото на теб ти се яде”... Няма ли вече мъже с мнение? И в секса беше същия… нежен, внимателен… “Да не те заболя?”, “Да не е прекалено силно?”, а аз искам... – и спря.
За първи път повдигаше темата за секс пред мен. Стана ѝ неудобно.
- Какво искаш ти, Ники? – подхванах строго. - Да те командва? Да ти нарежда? Да те чука грубо и жестоко? Да ти използва дупките за собствено удоволствие?
С преувеличението си се опитвах да оспоря мнението ѝ, но по погледа и промяната в дишането ѝ разбирах, че постигам обратния ефект.
- Това ли е представата ти за добра връзка? – продължих. - Имала си мъж, който държи на теб и те обича, а ти го остави и замина…
Спрях. Бях бесен. Всички потиснати емоции от последните месеци излизаха на повърхността. Не бях ядосан на нея, а на Яница. Яница, която избра да прекарам последната ни вечер заедно със сестра ѝ, вместо с нея. Яница, която вместо в прегръдките ми избра да остане зад вратата с ръка в гащите, за да си задоволи шибаната фантазия. Яница, която... вече беше минало.
- Добре. – казах спокойно. - Ако толкова го искаш.
Николета беше замръзнала, явно изненадана от промяната в тона ми. Погледнах я в очите и наредих:
- Вземи си душ. Върни се обратно след трийсет минути. По бельо.
Изслуша ме, но не отговори. Дишаше тежко и учестено. Лицето ѝ беше зачервено. Постоя няколко минути и излезе от стаята с бърза крачка. Едва след като останах сам си дадох сметка какво се е случило. Усетих възбудата си, докато слушах водата в банята. Точно след трийсет минути на вратата се почука. Влезе Николета – облечена. Значи все пак беше размислила. Заключи след себе си и загаси лампата.
- Остави светнато! – наредих ѝ. - Искам да те виждам.
Изпълни нареждането ми моментално. В изражението ѝ виждах срам, но и възбуда. Започна да се съблича. Бавно. Първо свали блузата си и остана по сутиен. Лицето ѝ се изчервяваше все повече.
- Сигурна ли си, че го искаш? – излязох за момент от ролята си и загрижено я попитах.
Тя кимна и свали около глезените черния си панталон. Помогна си с крак и го остави захвърлен на земята. Направи крачка към мен. Зениците ѝ бяха разширени, кожата ѝ руменееше, а дишането ѝ беше бързо и плитко. Застанах пред нея и повдигнах брадичката ѝ, подсказвайки ѝ да ме погледне в очите.
- Не мърдаш, без да ти кажа. И нито дума, освен ако не искаш да спра. Ясно ли е? – изговорих, изненадан от властните нотки в гласа ми.
Кимна. Застанах зад нея. Отместих косата от шията ѝ и я целунах – първо нежно, след това я захапах. Плъзнах пръсти по гърба ѝ. Разкопчах сутиена и го хвърлих на земята до панталона. Николета на секундата прикри вече оголените си гърди с ръка. Плеснах дупето ѝ с умерена сила и наблюдавах реакцията ѝ. Мислено си отбелязах, че може да понесе много повече.
- Казах да не мърдаш! – изръмжах строго в ухото ѝ.
Ръката ѝ мигновено се отмести. Все още застанал зад нея, смъкнах бельото ѝ, оставяйки я чисто гола. Наредих ѝ да се обърне. Направи го бавно и срамежливо. Плъзнах поглед надолу по тялото ѝ. Гърдите ѝ бяха големи и леко отпуснати, с тъмнокафяви ареоли и настръхнали зърна. Въпреки, че не беше в идеална форма, тялото ѝ излъчваше сексапил. Вагината ѝ беше гладко обезкосмена, вероятно под душа преди малко. Хванах гърдата ѝ в ръка. Беше мека и топла. Разливаше се в дланта ми. Плъзнах другата си ръка по хълбока ѝ. Стиснах дупето ѝ, след което я погалих между краката. Рязкото движение я хвана неподготвена и от гърдите ѝ се изтръгна силна въздишка. Успя да се овладее, преди да помръдне или проговори. Пръстите ми разтвориха срамните ѝ устни. Беше мокра. Много мокра. Не се задържах дълго там. Само събрах от соковете ѝ показах олигавените си пръсти пред лицето ѝ.
- Май наистина ти харесва? – прошепнах, без да очаквам отговор.
Вдишах аромата ѝ по пръстите си, след което ги заврях в устата ѝ. За секунда видях изненада в погледа ѝ, но тя бързо беше заменена с желание, докато езикът ѝ галеше и засмукваше пръстите ми.
- Разкрачи се и клекни! – наредих ѝ. - Три пръста вътре и бавни движения по клитора.
Изпълни командата ми на секундата. Затрудни се с вкарването на трети пръст, но все пак го направи. Отдръпнах се назад и я погледах няколко минути. Знаех, че вече започва да изпитва дискомфорт от неудобната поза. Приближих се и разкопчах дънките си пред лицето ѝ. Не спираше да мастурбира, забила поглед в издутината в боксерките ми.
- Затвори очи и не ги отваряй, докато не ти позволя. – едва не потръпнах от необичайната студенина в собствения си глас.
Извадих пениса си едва когато се уверих, че е изпълнила и тази команда. Мастурбирах на милиметри от устните ѝ. Бях сигурен, че може да усети топлината ми. Сигурен бях и че позата, в която беше застанала, с всяка минута ѝ причинява все повече болка, но това не я спираше. Виждах ускоряващите се движения на ръката ѝ, които караха гърдите ѝ да се тресат. Звуците между краката ѝ подсказваха, че е още по-мокра вече.
- Отвори уста и изплези език! – заповядах.
Минути след като изпълни нареждането ми вече свършвах в устата ѝ. Оргазмът я връхлетя секунди след като ме усети върху езика си. Сумтеше и ръмжеше като подивяла, докато преглъщаше всичко със стиснати очи. Когато свърши, просто се отпусна на земята. Краката ѝ трепереха. Дори след оргазъма си не наруши нарежданията ми. Лежеше на пода със стиснати очи и дишаше тежко. Капка сперма се стичаше по бузата ѝ, а вагината ѝ беше зачервена и леко разтворена. Знаех, че иска още.
- Облечи се и си отивай в стаята. Ако искаш повече, утре ме събуди точно в осем със свирка.
Покорно изпълни казаното, без да изрече и дума.
- Ники, почакай! – вече беше на вратата, когато я спрях.
Отидох до нея и прокарах длан по лицето ѝ. Целунах я нежно. Изпратих я и оставих вратата отключена. Събудих се от гъделичкащо усещане по пениса. Беше топло и влажно. Отворих очи. Слънчевите лъчи се процеждаха през щорите и падаха върху Николета. Беше гола, дрехите ѝ бяха скупчени на пода. Изпълняваше нареждането ми, наведена над леглото. Гърдите ѝ висяха и се поклащаха с всяко движение на главата ѝ по пениса ми. Протегнах ръка и меката ѝ плът изпълни дланта ми. Прокарах пръсти по зърното ѝ и го усетих да се втвърдява. Стиснах леко. След това по-силно. Увеличавах силата и изучавах колко може да понесе. Извих леко, което я накара да изсумти върху пениса ми. Започна да ме засмуква още по-настървено. Поемаше ме все по-дълбоко с лигави звуци.
- Спри! – наредих отново и тя замръзна. - Върху леглото. Надупена!
Зае позата нетърпеливо и поднесе дупето си пред мен. Вагината ѝ беше подпухнала и зачервена. Лъщеше от влага. Можех да видя няколко пропуснати косъмчета, вероятно от бързането снощи.
Очаквах забележка за излишните детайли, но такава не последва и продължих да разказвам.
Опрях пениса си в нея и размазах соковете ѝ. Изкуших се да проникна, но се спрях. Знаех, че го иска повече от мен. Щях да я накарам да почака. Събрах още малко от изобилието ѝ от влага и опрях пениса си в клитора ѝ. Започнах да мастурбирам, опрян в нея. Харесваше ѝ. Притискаше се в мен и стенеше, забила лице в завивката. Бях сигурен, че не ѝ трябва много до оргазъм, когато спрях. Станах от леглото и се изправих пред нея. Повдигнах главата ѝ с опъване на косата и проникнах в устата ѝ. Държах я, но нямаше нужда. Не помръдваше, въпреки силните ми тласъци.
- Погледни ме.
Вече насълзените ѝ очи се приковаха в моите. Галех я по главата, прокарвайки пръсти през косата ѝ, докато свършвах в гърлото ѝ.
- Добро момиче! – похвалих я, когато изсмука и последната капка от мен.
Усмихна ми се и започна да се облича. Наруших ролята и я прекъснах. Извиках я да легне до мен. Прегърнах я и поговорихме приятелски, докато съвсем бавно прокарвах пръсти между краката ѝ. Вече беше време за лекции и се разделихме с уговорката да продължим същата вечер.
На вратата ми се почука. Точно в десет, както бях наредил. Беше гола. Отсъствието на съквартирантите ни ѝ даваше смелост.
- По гръб на леглото! – командата ми я посрещна веднага след затварянето на вратата.
Легна с разтворени крака, а гърдите ѝ се разляха по пухкавото ѝ тяло. Седнах до нея и засмуках едното ѝ зърно, след което го захапах леко. Ръката ми стискаше и извиваше другото, превръщайки го в твърдо, зачервено копче. Вече имах представа за толеранса ѝ към болка.
- Краката вдигнати във въздуха и разтворени широко! – заповядах, изплювайки зърното ѝ.
Само след минута вече виждах потрепването на прасците ѝ, поставени в неудобната поза. Настаних се между краката ѝ и я огледах. Разтворих устните ѝ с пръсти. Клиторът ѝ беше зачервен и набъбнал. Пръстите ми държаха дупчицата ѝ леко разтворена. Няколко прозрачни капки бавно тръгнаха към дупето ѝ. Разтворих я повече и с наслада изчаках новото количество сокове да се излее от нея. Проникнах рязко с пръсти. Заради трудността, която беше изпитала вчера, започнах само с два. Отвътре беше нежна и хлъзгава. Бавно масажирах стените ѝ. Когато усетих, че е готова, добавих и трети. Отдавна сдържана въздишка се отрони от гърдите ѝ. Стягаше се около мен. Пъшкаше и дишаше накъсано измежду стоновете. Краката ѝ, все още вирнати във въздуха, вече трепереха. Погалих бедрото ѝ с движение, което ѝ подсказа, че вече може да ги свали. Опря ги на леглото с облекчение и вагината ѝ се отпусна леко. С въртеливи движения добавих и четвърти пръст в нея. Възбуда ѝ направи проникването лесно и ми позволи да вляза дълбоко. Заради голямото количество сокове, с които ме беше омазала, движенията ми бяха хлъзгави и плавни. Устните ѝ бяха зачервени и опънати около дланта ми. Когато изкарах пръсти, вагината ѝ за секунда остана разтворена, преди да се върне към нормалния си вид. Гледката ме беше възбудила до пръсване.
- По корем. С вирнато дупе! – нетърпеливо ѝ наредих.
Завъртя се на секундата и забучи лице в завивките, откривайки отново вагината си пред мен. Извадих пениса си и го опрях в нея. Натиснах съвсем леко и проникнах няколко сантиметра. Усещах я стегната, нежна и много мокра.
- Оближи пръст и го вкарай в дупето си! – заповядах ѝ отново.
Тази команда я хвана неподготвена. Сутринта сама ми беше споделила, че няма опит в аналния секс. Поколеба се за секунда, но облиза пръстите си. Пресегна се зад себе си и опря олигавения си среден пръст в ануса. Подканих я, като проникнах още сантиметър в нея. Натисна леко и върхът на пръста ѝ вече беше вътре. Вкарвах пениса си в нея със същата скорост, с която тя проникваше в ануса си. Започнах с бавни тласъци в нея и със задоволство видях, че сама пое инициативата и задвижи пръста си отзад. Стенеше силно и забързваше темпото на ръката си. Вече проникваше с лекота, когато ѝ казах да добави и втори. Отново се поколеба, но само за секунди. Трябваше ѝ време, за да свикне с усещането, но след минути вече забиваше пръсти дълбоко в себе си. Темпото ни се ускоряваше, а стоновете ѝ ставаха все по-чести и силни. Усетих, че се стяга, а пръстите в дупето ѝ спряха да се движат. Останаха дълбоко заровени в нея, когато оргазмът ѝ настъпи. Спазмите на мускулите ѝ ме галеха, а тя се извиваше и стенеше. Притиснах се дълбоко в нея и я оставих да се наслади. Беше потна и запъхтяна. Косата ѝ лепнеше по нежната кожа на гърба ѝ. Възобнових тласъците си. Първо бавно, след това отново засилих темпото.
- Ще свърша в дупето ти. – предупредих я.
Кимна. Усетих, че оргазмът ми приближава и се отдръпнах от нея. Ръката ѝ ми освободи мястото си и се притиснах в ануса ѝ. Беше тясна. Проникнах само няколко сантиметра, преди да започна да свършвам. Обгръщаше ме нежно и поемаше всичко в себе си. Зашеметен от случилото се, легнах до нея и я прегърнах.
Отношенията ни продължиха по същия начин няколко месеца, след което тя си намери приятел. Мил, нежен и внимателен.
- Край! – обявих драматично.
- Само че за теб това не беше краят, нали? – с необичайно тих глас промълви тя.
- Не. – отвърнах. - Но беше първата стъпка към забравянето на Яница.
- Първата от много… – закачливо се заяде. - Е, достатъчно за днес. Ще те видя ли следващата седмица или пак ще е след две-три години?
- До следващата седмица, Зори.
Хареса ми! И напълно ме събуди в тази мързелива неделя :) падам си по такива мъже... Да командват, но и да са нежни. Ух... Браво, Лорд! :) Прочетох, че си казал, че не можеш да пишеш добре :)) хе-хе, голям майтап!
Пу първа да се разпиша. Доста горещо, Лорд, признавам :). Умееш го това, че си и кратък като го правиш. Имам предвид... ммм... в писането. Сега разбирам един стар твой коментар за влизането в роля заради някой друг, който го иска, а не че отвътре ти идва. Ама и отвътре ти идва, поне в писането. Да, пак ми отвъртя русата главица. Поздравления. Чакам следващите части с нетърпение.
Радвам се, че ви харесва, Розичка. Наистина. Звезда, много далечна и уместна връзка направи с този мой коментар и тази история. Личи си, че русото не ти е естественият цвят. Благодаря за мнението. Ласките ги видях, чакам шамарите.
Zh. Няма да има шамари, само положителни коментари за този прекрасен разказ. Много те бива, приятел!
Много добре написано, доминацията е в прилични граници, фен съм и! Шамари няма за какво да има, пич! Чакам продължение!
Какви шамари? Гледам и пърхам невинно с клепки. Не и по отношение на разказа ти, Лорд, в никакъв случай. Много горещо написано, не мога да спра да си вея. Притежаваш умение да разказваш над средното равнище, много емпатия към героите си, влизане в главите им и всичко. То и да се опита човек нещо да се заяде, няма за какво... :)
Семейната рутина застигна и аналния секс. Жена ми се подготвя под одеалото, предплагам, че не само си маже анала, но и се прониква с пръсти. Когато е готова, ми се натиска с гръб. До това време аз трябва да съм го надървил, няма свирки от много време, сам го вдигам. Тя го хваща и си го вкарва. Усещам как ануса и бавно се отпуска и "захапва" главичката ми. И всичко това в пълна тишина, заради децата в другата стая, предполагам.
Умееш горещо да описваш, Лорд, има и достатъчно история. За момент изтръпнах, защото една сцена взе да наподобява нещо, което пиша. Веднъж ми се наложи да променям разказ, в който сцена от разказ на Звезда беше като преписан от мен и се радвам, че няма да ми се наложи този път.
Харесва ми да ви сдухвам всичките, Изку Куригал. Карате ме да се чувствам вамп :). Само Вес държи фронта и ми свива сармите, но на нея всичко ѝ е простено предварително, даже и съвсем откровено да ми краде... образите.
Слушай какво ИнституциЙо Космическа прошка да съм търсила някъде? Кой образ съм ти откраднала? Леле как запалих. ВИНАГИ си посочвам от къде какво съм взаимствала. Къде какво съм чупнала. Сега като СПЕЧЕЛЯ валентинското ще поделя награда с автора чиято поредица ме е вдъхновила;) може да си ти Звезда, а може да е Изку Куригал, Лорд и т.н. може да е Ран или Торбалан нищо не се знае? Печели Вес, но и друг ще блажи;)Ves
Ами нещо не разбрах, Звезда. Главата ми е на друго място и пропуснах какво имаш предвид.
Главата му на Изку Куригал е между моите бедра. Защото той видя. Нещо съм забравила не съм си сложила:))) Не не е това което имаш на ума Звезда. Моите задръжки тях не нося и сега:)Ves
Пак си объркала валериана с нещо по-възбудимо, Вес :). Палиш от четвърт. Точно си посочваш откъде какво си взела, никой нищо по въпроса не казва, ДАЖЕ И АЗ :). И го правиш ги единствена, душо моя зеленясала. Другите се спичат на общо основание. Единият, да не го посочвам поименно, реши да си зареже разказа, дето бил като моя. А той тоя разказ е...! Четеш ли, бе? Довърши го! Другият си махнал сцените, че имали дааалеееечна прилика с „моите“. Третият пък даже имената на героите ми не щял да барне, сакън да не го обвинят в плагиатство. То пък щото само шедьоври редим тука, нали.
Сега сериозно:))) Аз не съм открила топлата вода Звезда. В конкретен случай с " Вал" приликите са почти никакви с твоя поредица. Даже и ти нямаше да ги откриеш щото си забравила:))) Но аз знам от къде какво съм взаимствала. Казвам си без да ме питат и #сичкошес. Във валентинския разказ още от в заглавието има заигравка с въпросната поредица. Подхождам с цялото си уважение към автора и държа да си кажа когато СПЕЧЕЛЯ кой е и какво тази поредица е провокирала и възбудила в мен. Нещо да не забравя, а да и Световен мир искам:)Ves
Знам, че е така, Вес, спокойно. Идеите няма как да са безгранични, та сюжетите, обстановката, детайлите няма как да не се повтарят. Нямам търпение да го прочета тоя твой разказ, да знаеш. А освен световен мир... нещо секс не искаш ли?
Благодаря за коментарите, Zh и edinchervenpapur. /// Изку Куригал, този момент с пренаписването на сцена заради съвпадение и аз съм го имал, но няма как напълно да избегнем доближавания от време на време. В един мой разказ имах толкова съвпадения с книга, която не съм чел, че чак беше плашещо. Благодаря за мнението. /// Звезда, третият ти е дал малко по-подробно обяснение защо не ти иска имената на героите. :) /// Вес, все повече чакам да го прочета този твой разказ, но ми отнемате от удоволствието да опитвам да отгатвам авторите! Звезда, тя е ясна. Още по броя думи преди да отворя разказа ще е ясна. :) Сега и ти с тази заигравка в заглавието...
Харесва ми! Lord, вероятно ще въведеш нов термин - нежна грубост!
Звезда била ясна... Много знаеш ти. Разказът ми е под обичайния минимум, просто щото го мога. За имената на героите ми си ми казвал, да. Оценявам го като форма на комплимент, но те рано или късно свестните имена със силен заряд ще се свършат и ще почнем да се повтаряме.
Lord първо те поздравявам за обема на разказа. Тихооооо всички с разкази над 7000 думи да пазят тишина. Обема на разказите ти по мое мнение е перфектен. Съотношението между сексуални сцени и история пак си уцелил правилната формула . Иска ми си и моите разкази да са като твоите по тези показатели. Друго което не мога да не отбележа е ,че ме впечатлява са диалозите в разказа. Но най - интригуващото за мен лично е "Зори" чакам търпеливо как ще се развие нейния образ:)Ves
Благодаря, Вес. Аз до преди този разказ избягвах пряката реч. Радвам се, че ти харесват диалозите, не бях сигурен в тях. А твоите разкази винаги са били близко и като обем и като количество секс до моите. И за мен е златна среда. Не като някой хора, да ни карат да четем по 7-8-10 000 думи... и то по няколко пъти, защото просто е толкова добро. :) Зори... При нея се получава като с валентинският ти разказ за сега. /// Анонимен, благодаря за коментара. "Нежна грубост" май е патентовано вече в коментарите на Звезда към мен. :)
Лорд " Зори " ми стой като сив кардинал. Само маркирана, но усещам и го присъствието, като централно.Валентинския ми разказ готов е вече. Сега малко да му посъбера обема и го пускам. Много ме изтормози този разказ, но съм доволна от резулта. Ти доволен ли си от твоя валентински Лорд? Ves
Харесвам си го, Вес. Не е разказ победител, но ми харесва. :)
Това е най - важното Лорд личното удовлетворение. Но ако спечеля на Изку Куригал му треперят перата колко лоша ще бъда;) Ves
Слушай, ливаден аристократ такъв, теб последно да те галя или да те шамаря искаш, че вече съвсем се обърках как го предпочиташ... общуването :). Нежна грубост... и по-добре я мога, въздухар. И се спрете вече с тоя обем... ОБЕМЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ! Сдухвайте си се там на общо основание, ич ми не пречите! :)
Я се дръж възпитано Звезда, че като те почна ще ми станеш на звезден прах. Когато двама си мерят... обема трети не си бута гъзинката да няма ох. Дължината има значение и тази на Лорд е перфектна;)Ves
Прощавай, драга с канадска ливада, обаче аз съм по-ДЪЛБОКА. Марианската падина. Оценявам добрите размери и обеми. По-възпитано да се държа? Мухахаха, на тоя въздухар така му харесвам. И такава ще ме получи :). Нали така, господарю клет?
Предлагам да се държим адекватно за възрастта си Звезда. Хайде да разискваме нещо сериозно, като обем на разказите. 4500 ми е границата, като често съм над нея и това ме дразни.Пуснала съм разказ, който чака одобрение 3700 думи много съм доволна от обема. Валентинския разказ го държах до момента под контрол и после се отпуснах и следователно РЕЖА. Изку Куригъл като дължина ми е перфектен;) Ves
Да обсъждаме тогава това с дължината на разказите, Веси. Сериозно. Всеки си има стил на писане и разбиране за добър разказ. Моето включва не само чисто чукане, ебане, клатене, но и отношения между персонажите и бекграунд зад тях. Така го усещам плътно и истински и само така мога да пиша. Знам, че идвам в повече на някои и ми връткат очи всеки път, но аз не държа да се натрапвам и непременно да бъда четена. Не ми пречи да ме подминават. Така го мога, така го правя. Тук поне в този сайт има за всекиго по нещо – от кратки истории до такива като моите :). Те всички си имат съответната аудитория. За размера, дължината и обема на Изку Куригалия ти знаеш най-добре, там се не меся. Ние тоя секс го правим на тъмно, че си му взела страха, благоверна му съпруго. На усещане и напипване бива, да ти кажа, добре изпълва... където трябва и както трябва :).
Въпроса ми Звезда не е с цел заяждане. По - скоро образуване на диалог. Всеки го разбира по - различен начин това с обема. Дисциплиниран читател съм и колкото и да искам не мога да чета по диагонал. Не мога, а и не искам да чета по - диагонал. Знаеш, че съм изчела всичките ти разкази по няколко пъти и не ПО ДИАГОНАЛ. Моето решение да се придържам към определен обем е много просто. Пиша тези разкази за един единствен човек. Сутрин докато пие кафе да прочете нещо възбуждащо. Специално за него само бих свила обема още. Колкото до Изку Куригал това да вземеш акъла и страха на такъв мъж е абсолютен комплимент. Така, че благодаря ти Звезда, че ми го признаваш:) Ves
Е стига де, защо трябва да избираме? Дълго или кратко?Грубо или нежно? Русо или зелено? Не може ли и двете? :))
Зелено трибуквие тук въобще не се бута да участва във вашите Звездомански аристократични отношения. Ние с теб Лорд сме друг тендем. Кейт Уорн е толкова щастлива, че си има Шерлок Хоумс вече. Но мераци за упадъчни щения нямам към теб. Звезда да си поеме въздух дълбоко. Където си нямам работа не се бутам:)Как го избра това име Николета Лорд? Ves
Взаимна е радостта, Уорн. Николета... като повечето - същият заряд или звучене, достатъчно далече от истинското. Малко е въпрос на лично усещане това с имената при мен.
Браво, Лорд! За какъв избор става дума въобще? И двете! ;) ♀♂ Леле, леле, горкият аз! Ще заслабна и ще се стопя. А на всичкото отгоре Вес ми се заканва...
Лорд ще бъдем като Микаел Блумквист и Лисбет Саландър :) нямам пробрем с мъжките имена в разказите ми, но тия пусти женски имена. Ето в този валентински разказ еее това име си го пазех. Ползвано е от друг автор той даже го съкращава по същия начин като мен. Но бях в безизходица и ще си го ползвам сега за валентинския. Защото пък много ми харесва:)В неделя се чух със Звезда и тя разбра, че освен куче Луцифер имам и котка Ханибал:))) Ves
Изку Куригъл много смешно:))) Да ти се заканвам... аз:) Това изказване на база личните ти впечатления върху общуването ти не с Ves ,а с Весела ли е? Толкова съм свенлива и хрисима и невинна. Ще реши някой, че с някакъв сексуален звяр си имаш работа:)Към Лорд нямам никакви щения Звезда да му се радва #итетака:) Ves
Ангелче си, Вес! Черно ангелче с черни крила, рога и вила. Пък Весела какъв дявол е... ;)
Отива ми Изку Куригъл какво да направя. Не съм виновна, че съм чаровна дяволица;)Ves
Веси, ама защо като не сложа усмивка и всички се спичате и ме вземате за сухар, не мога да разбера? Ами да, аз питането си го възприех съвсем нормално и му отговорих така, без грам да се големея и фръцкам, нищо че сочното ми дупе и това мое тяло, създадено за грях, естествено люлеят разни части. Не само мои, нали :). Много е красиво това, че подаряваш разказите си като дължина да са колкото за едно кафе. Красиво е, наистина, и е подарък. Нямам търпение да прочета твоя и да го разпозная като стой, та гледай :). Изкукуригалия не го мисли, той си знае кокошарника и огрява навсякъде :) и хич не изглежда като да се е стопил. Благодаря ти, ВесеЛКЕ, за разрешението за Лорд, ама си малко... хм... не искам да казвам тъпа, но... нещо нататък отиваш да не искаш да му се мяташ. Да ти кажа, че аз на тоя въздухар проветрен очите му не съм видяла, но за него съм готова един голям въргал да си направим пак, за радост на разкиснатата публика. Слава Богу, че го не щеш, обаче, че как ще ти насмогвам на темпото. Мой си, въздух.
Не си казала не съм те захванала Звезда. И друго не разбирам. Защо решиха доста хора, че тая война за Изку Куригъл е била театър? Никакъв театър не съм разигравала. Като влюбена жена защитих иначе слабо атакуваното ми място да бъда любима. И за да не си мислиш, че си много хитра лисица знам в понеделник какви сте ги вършили до 4:00 палавници. Като спечеля валентинското предизвикателство ще си го получиш Звезда. А колкото до теб любов моя ПРОСТИХ ТИ. Дори го написах върху мотора ти... с пирон :) Ves
Твой съм, Звезда, ама нали съм въздух... може да ми се радваш, но не може да ме имаш само за себе си. :) Сияеш, между другото. Този сън ти се отразява добре.
Ммм, моторът му е пред дома ми, шашаво момиче, но добър опит. Лорд, въздух мой, не се засягай, но мога да те бутилирам и в шепичка. Чакам нещо по-хард да ми изпляскаш, че да се позадъхам. Засега не ми насмогваш на темпото и си просто... въздухар :). Но си МОЯТ въздухар. Ето, никой не го оспорва.
Моторите му са два. Любимият му стой в гаража при любимата му жена. Демек при мен у дома;)Ves
Радвам се Звезда, че по казуса с Лорд сме на едно мнение. Нищо не оспорвам, нищо не изисквам, нищо не търся( тук запетУЙките правилно ли ги ръгнах?) Играйте си там на Строга Господарка - Разглезен аристократ . Аз само се възползвам от вашата заигравка, като се радвам на хубавите му разкази. #Сичкошес нали по повод Лорд?Ves
Сичкошес, има сделка. На мен обаче един не ми насмогва, Дребнодупе :). Под секрет, че да не разбере целият сайт, искам само да вметна, че това, дето ти е в гаража, му е скапаният таралясник. При любовницата се ходи само с най-доброто. Вкъщи мое всякак.
За първи път ти е явно да си номер ДВЕ в живота на някой мъж.За лош късмет си изтеглила късата клечка и си хареса МОЯ МЪЖ . Ти забравяш, че доволно съм си отгледала рога като на благороден лопатар:))) При любовница се ходи по... търлъци. Стъпва се на пръсти. Записана си под мъжко име в телефона му. За да ме заблудиш си сложила и снимка на мъж. Ако мислиш ,че за 14 ще празнувате заедно в Австрийския в Сандански. Грешно мислиш Звезда. Такива съм му ги организирала, че ...ммм шанс няма да мръдна на някъде. Евентуално ти го пускам около 18.02;)Виж я Изку Куригъл как се отнася таа твоята към моторите ти "таралясник" . Направи Изку Куригъл на любимото ти момиче една услуга( за себе си говоря). Качи я уважаемата на " таралясника" и и покажи защото не те давам без война;)Ves
Аз на друго му се возя, Комето-зелена-с-чиста-водица-гасена. На четеринайсти и аз съм заета. С двама. Даже се налага да отказвам покани, че то... с тоя мой звезден излъскан и РУС имидж, нещата рязко ескалираха откъм мъжко внимание. Кво да правим, блестя. Ей го, Лорд да ти каже какво правяи малко сън... в обятията му. СЛЕД, нали е ясно.
Zh. Абре жени, позапрете се малко. Толкова хубаво и задълбочено коментирахте, препращахте ни към предишни разкази. Обичахте се, хвалехте се една друга и сега сте на път да се сбиете като някакви прогимназиалки за мъже. Я заровете томахавките, плеснете с ръце и се прегърнете, че си ви обичаме и двете!
Ех, Вес! Благодаря за прошката ти... по любимия ми мотор! :( Мислех, че ти е било достатъчно да изписваш кожата ми с нокти пък то... Нищо, пак си моята любов :)) ♀♂ Звезда, не бъркай скутера с мотор ;) Около Петрич има доста завои и да "лягат" по двама на мотор е голяма тръпка, особено преди и/или след други полягвания ;) Но ще дойда да те повозя на скутера, да видя колко си готова за по-големия... мотор ;) ♀♂ От цялата дандания моторът с двата коша е най-натоварен ;)
Жорка, заради твойто „обичаме си ви и двете“ ми притрепери и ми стана едно топло и хубаво, и само за да има мир в кокошарника, ще те послушам, а не... щото тия двамата така успяват да ме наддумат, нали... Не, не...! Заради теб ще се направя, че не съм разбрала смъртната обида на гребена незагладен... Само заради теб! Викам и с теб да се земем, а? Виж как добре се разбираме... :) Предлагам салатка, ракийка и секс. Сека вечер. Оня със скутера само може да мечтае за такава оферта! Фръц.
След "фръц" следва "пляс". Познай къде, Звезда ;)
СОБСТВЕНОСТ НА ИЗКУ КУРИГАЛ съм си татуирала от вътрешната страна на лявото бедро.А ти фасони ми правиш за едно ПРОСТИХ ТИ издраскано с пирон айде по - сериозно Изку Куригъл. В дадената ситуацията се изясни едно. Любимия мотор е пострадал защото е бил "у дома при любимата жена" Тази Звездната я вози ако искаш и на балканче по баир :)))Ves
Zh. Добре, да се разберем, докато другите са се преместили на новия разказ на Лорд. Значи от мен салатата и ракията, от теб секса. Може и хапче да взема, ама да не стане като вица за хапчето, дето го питали един, как е с хапче и той казал: - Оо, страхотно! Три пъти! - А тя? Остана ли доволна? - Абе..., тя не дойде!
Много станахте, дето искате да ме пляскате, кукуриго. На опашката след Торбалан. Модератор, все пак, да му се отчете. Жоре, аз вдигам само с поглед бе, човек. А като развея тая руса грива си готов за трети тек. Нямай грижи за хапчетата! Но аз пия вино, да знаеш. Слаба пиячка съм, но и това е бонус. Напиваш ме и ти давам да правиш всичко.
Здравейте, пиша вече трети разказ,излиза че вече съм публикувал разказа успешно а не го виждам , Защо е така къде бъркам?
До последния анонимен: зависи кога си ги пратил. Дядо Торбалан или админа ги публикуват по реда на пристигането им. Изпратеното не се публикува автоматично, а когато бъде одобрено. И аз съм пратил преди 10-11 дни и си чакам реда като всички останали. Казват, че търпението било добродетел ;) Пък и хубавите работи стават бавно ;)
Благодаря за съветите аз Съм Ще чакам с удоволствие редът си До тогава ще се наслаждавам на повечето измислени фантазии