Съдбовна среща

13.02.2023 | Lord

Вярвате ли в любовта, драги читатели? В онази истинската, неподправена любов, която сякаш я има само по филмите, докато изведнъж не ви изтрясква право в сърцето? Бум! Разтриса живота ви. Преобръща го. Кара ви да се чудите какво сте правили, преди да я срещнете. За тази любов няма значение на колко години сте, колко пъти ви е разбивано сърцето, как изглеждате и през какво сте преминали, докато я намерите. Честно казано… няма значение даже дали вярвате в нея. Защото аз вярвам.

А кой съм аз ли? Имал съм много имена през вековете – Ерос, Амур, Купидон и още куп вече забравени, измисляни от вас в опит да сложите име на нещо, което не разбирате. Аз предпочитам просто… Съдба. Разбирате ли, драги читатели, любов насила не може да се намери. Нито пък може да се избяга от нея. Може даже да мислите, че вече сте я открили, докато аз не ви срещна с истинската. Но всичко трябва да дойде в правилния момент. Няма пряк път към любовта. Ако имате късмет, ще я срещнете още на четиринайсет в гимназията и ще имате възможност да я консумирате и да ѝ се наслаждавате дълго и щастливо. Ако ви в писано пък да я срещнете на седемдесет в старческия дом, тогава и ще я срещнете. И ще се тъпчете с Виагра и ще я консумирате тази дълго чакана любов, мамка му!

Повтарям – няма пряк път към любовта! Това важи с пълна сила и за Ралица и Пламен, чиито животи наблюдавам от години, побутвайки ги от време на време в правилната посока. Бях там например, когато Ралица прекъсна обучението си по право, за да замине в чужбина с “любовта на живота си”, само за да се върне с разбито сърце няколко месеца по-късно. Там бях и когато Пламен реши да изучава “Национална сигурност и отбрана”, само за да последва приятелката си, с която щяха да бъдат “завинаги заедно”. Същата го заряза още след първия семестър. През годините продължих да ги следя изкъсо, наблюдавайки любовните им трепети, несполуки и страдания, и намесвайки се, когато трябва.

Ралица се установи в Пловдив, започна отново да учи задочно и си намери работа като касиерка в голяма банка. Вършеше всичко с отдаденост и желание, което ѝ донесе няколко повишения през годините. На трийсет и две вече беше мениджър на банковия клон. Тогава срещна очарователния Кирил, влюби се до уши в него и заживяха заедно. Малко след това започна да разбира, че всъщност Кирил не е чак толкова очарователен. Разбра за проблемите му с хазарта и колко агресивен става, когато прекали с алкохола. Разбра също и колко често прекалява с алкохола. След две години, прекарани с него, Ралица беше свикнала с липсата на пари и се бе превърнала в професионалистка в прикриването на синини по лицето и тялото. Постоянният тормоз и стрес, на който беше подложена, сриваше самочувствието ѝ, но тя все не успяваше да се отскубне от него. След всеки опит за раздяла Кирил умело намираше път обратно в живота ѝ. Кълнеше се, че е променен и че я обича, само за да избухне с нова сила няколко дни по-късно. Ралица вече нямаше нито финансова, нито психическа възможност за поредно бягство. Беше приела тежката си съдба и се носеше по течението – скандал след скандал… побой след побой.

Пламен завърши образованието си с отличие и се реализира като младши следовател в четирибуквена национална агенция. Беше добър в това, което вършеше и го очакваше добра кариера. През годините имаше няколко краткотрайни връзки, докато не срещна Галя, която изглеждаше като всичко, което някога е търсил. Беше красива, умна, възпитана и добра. Когато заживяха заедно разбра също, че е добра домакиня и готви страхотно. Споделяха мечтите си, правеха планове за бъдещето и живота им изглеждаше като приказка. Смяташе, че я обича истински, дори планираше предложение за брак.

Тази вечер за пръв път откакто бяха заживели заедно, Ралица оставаше сама за уикенда. Кирил беше изпратен в командировка и новооткритата свобода, дори и само за два дни, започваше да ѝ показва какво е изпускала. Дотолкова беше свикнала със страха от скандали и насилие в живота си, че едва когато усети липсата му си даде сметка какво огромно напрежение ѝ е носело това. Взе си душ, наля си чаша вино и се отпусна на дивана. Нямаше го страха, че Кирил ще се прибере пиян и ще намери повод да се скара с нея. На работа в понеделник нямаше да ѝ се наложи да носи тежък слой грим, криещ нови синини. Дори дистанционното на телевизора сега принадлежеше само на нея и не се налагаше да гледа глупавите му спортни предавания. Днес можеше да прави това, което тя иска. А тя искаше да изпие още една чаша вино и да завърши спокойната вечер с филм.

Чували ли сте за ефекта на пеперудата, драги читатели? Идеята, че понякога нещо съвсем малко, дори на пръв поглед незначително, може да промени хода на целият ви живот? Така се случи, че докато сменяше каналите, Ралица “съвсем случайно” (разбирайте с лека намеса от Съдбата) попадна на черно-бял филм, който привлече вниманието ѝ. Като фен на Хичкок нямаше как да пропусне неочакваното излъчване на “Психо”. Час по-късно, изцяло погълната от филма и отпусната от виното, някъде дълбоко в подсъзнанието ѝ се заформи идея.

След филма се премести в спалнята. Годините на физически и психически тормоз бяха съсипали либидото ѝ. До тази вечер сексуално желание в нея просто липсваше. Чувството за свобода обаче беше разпалило нещо отдавна потиснато. Усещаше възбуда. Отпусна се в леглото и смъкна долнището на пижамата си до коленете. Прокара пръсти по себе си, събирайки от хлъзгавата влага, омазваща бедрата ѝ. Бавно я разтърка по клитора си и го дари с няколко нежни погалвания. В съзнанието ѝ изникна образът на непознат мъж, галещ с език тръпнещата ѝ вагина. Имитираше въображаемите движения на непознатия със собствените си пръсти, а оргазмът ѝ приближаваше. В главата ѝ езикът на непознатия се заби във вагината ѝ. Пръстите ѝ направиха същото. Лежеше разкрачена, с няколко пръста дълбоко в нея, когато вратата на стаята рязко се отвори. Беше Кирил. Командировката му “случайно” се бе отложила, а в унеса си Ралица не беше чула шумното му влизане.

- Охоо, някой е решил да ме посрещне подобаващо. – ухилено изрече Кирил с пиянско фъфлене в гласа.

Ралица се сепна и стисна рязко бедра, а завърналите се неприятни емоции и тежестта в стомаха я пометоха като лавина. С отвращение наблюдаваше пияния мъж, който вече разкопчаваше панталона си и се клатушкаше към леглото. Неприятна миризма на застоял алкохол и пот я лъхна, когато Кирил поднесе полумекия си пенис пред лицето ѝ.

- Лапай! – подкани я, опъвайки косата ѝ.

За пръв път от началото на връзката им Ралица знаеше точно какво трябва да направи. Семето, посято в съзнанието ѝ, се разпукваше и започваше да расте. Погледна го палаво в очите и закачливо облиза главичката му, скривайки погнусата си.

- Легни, любими. Тази вечер имам изненада за теб! – изрече решително тя и излезе от стаята.

Сърцето ѝ биеше лудо, ушите ѝ бучаха. Адреналинът тресеше тялото ѝ. Чувстваше се жива. Вече в кухнята Ралица разроши коса и съблече пижамата си. Останала чисто гола, тя взе любимия си кухненски нож. Отряза въженцата от простора на балкона, събра всичко необходимо в черна пазарска чанта и със съблазнителна походка се върна в стаята. Кирил я чакаше проснат в леглото. За пореден път беше прекалил с алкохола.

- Готов ли си да получиш това, което заслужаваш, любими мой? – фалшиво изчурулика Ралица, пристъпвайки към леглото с усмивка.

- Ъхъ… – едва успя да изсумти Кирил, вперил поглед в гърдите ѝ.

- Довери ми се! – прошепна в ухото му, докато го възсядаше, притискайки голото си дупе в пениса, който я отвращаваше.

Извади едно от въженцата и го върза стегнато около китката му. Няколко грациозни движения на дупето ѝ успокоиха въпросителния поглед на мъжа. С ловко, сякаш тренирано движение, Ралица прехвърли единия край на въжето под леглото и стегна другата китка на “любимия си”. Остави го с разперени ръце, прикован към спалнята. Възбудата и алкохола в кръвта му бяха на нейна страна, но за да го успокои допълнително тя погали гърдите му, докато слизаше с целувки надолу към неговите гениталии. Подмина вече еректиралия пенис и продължи да целува надолу по бедрата му. Когато стигна до левия му глезен, извади второ въженце от чантичката и го усука около него. Повтори прехвърлянето на въжето и стегна последния свободен крайник на мъжа. Вече беше прикован към леглото и напомняше за гротескна скица на Да Винчи. Дойде ред на ножа. Опря го в гърлото му и притисна с ярост. Няколко капки кръв изцапаха острието. Беше си свършила добре работата и усилията на бързо изтрезняващия Кирил да се освободи се оказаха неуспешни.

- Сега виждаш ли какво е да се чувстваш безпомощен, копеле мръсно?! – процеди Ралица през зъби.

Не му даде възможност да отговори. Натъпка парцал в устата му и я покри щедро с тиксо.

Първата част от деня беше изключително натоварена за Пламен и сега той се наслаждаваше на малкото свободно време с горещо кафе, докато разглеждаше скъпи годежни пръстени на служебния компютър. Оставаха му няколко часа, когато шефът му го изпрати на задачи извън управлението с уговорката, че може да се прибере вкъщи по-рано след като я свърши. Пламен беше работохолик и обикновено щеше да откаже и да се върне обратно на работа, но днес беше различно. Днес “нещо” го побутна да се възползва от предложението и да изненада приятелката си. Погрижи се за служебните задължения, купи от любимия ѝ шоколад и минути по-късно отключи входната врата на дома им. Прибираше се няколко часа по-рано от обикновено.

Не му беше нужен опит като следовател, за да разбере какво се случва. Чуждите мъжки обувки в коридора накараха кръвта му да закипи, а женско пъшкане от спалнята го докара до ярост, на каквато не предполагаше, че е способен. Направи опит да овладее гнева си и продължи с тихи стъпки към източника на шума. Вратата на спалнята не беше напълно затворена и му даваше директна гледка към случващото се върху леглото. Галя стенеше с вирнато във въздуха дупе, а едър непознат мъж яростно тласкаше пениса си в нея. Пламен не можеше да помръдне от мястото си. Вихрушка от скръб и гняв бушуваше в него. Слепоочията му туптяха. Гледаше как непознатият е хванал косата на бъдещата му съпруга, докато я чука все по-зверски. Силен шамар по дупето ѝ я накара да изскимти, а грубият мъжки глас изкара Пламен от транса, в който беше изпаднал.

- Хубаво ли е, малка курв... – шумното отваряне на вратата прекъсна мъжа, накара го да се обърне и да спре с тласъците.

Пламен влезе в стаята и ги огледа с изненадващо самообладание. Не изрече нито дума, въпреки че душата му ридаеше. На мястото на сърцето му се беше отворила ледена дупка. Пред шокирания поглед на Галя и мъжа до нея, той извади служебния си Глок, задържа го в ръка за секунда, после отиде до гардероба и го заключи в сейфа. След това всичко се случи за секунди. Голият мъж се озова проснат на земята. Юмруците на Пламен се блъскаха в черепа му и караха главата му да отскача от пода. Ударите не спряха, дори когато непознатият спря да се съпротивлява. Лицето му беше станало неразпознаваемо. И за секунда не хвърли поглед към Галя – гола и ридаеща в леглото. Когато приключи, излезе от стаята, набра 112 и търпеливо изчака последствията от действията си...

Ралица облече току-що изгладената си бяла риза и я подпъхна в черната пола, стигаща до коленете ѝ. Сложи лек грим и се усмихна в огледалото, докато пръскаше от любимия си парфюм. За пръв път от години насам се чувстваше красива. Усмивката ѝ стана още по-широка, когато погледът ѝ се спря върху отражението на изтощения мъж, вързан в леглото зад нея. Последните два дни Кирил беше прекарал без храна и вода и нямаше никакви изгледи това скоро да се промени. Последното, което мъжът чу, беше енергичното потракване на токчета, докато Ралица излизаше от апартамента със сак в ръка. Предстоеше ѝ важен ден в банката...

Пламен лежеше, загледан в напукания жълтеникав таван на килията, където беше прекарал последните две години от живота си. Строгият глас на надзирателя прекъсна мислите му с известието, че има посетител. Знаеше, че е адвокатът му, защото друг никога не го беше посещавал. До края на присъдата му оставаха шест месеца и вероятно беше дошъл да говорят за освобождаването му. След като беше изгубил любовта и свободата си, най-накрая виждаше слаб лъч светлина в гадния тунел на живота си. Влезе в стаята за посещения в добро настроение, но по изражението на мъжа срещу себе си разбра, че нещо не е наред.

- Вече не става въпрос за тежка телесна повреда… копелето умря тази сутрин. – промълви с печал адвокатът му.

Любовникът на приятелката му не беше излизал от болницата от съдбовната среща с Пламен преди две години. Оставаше в съзнание само за по няколко минути на ден, а в последните месеци се беше наложило да бъде поставен на командно дишане. Тази сутрин негодникът се беше отървал и Пламен отлично знаеше какво означава това за него.

- От двайсет години до доживотна. – сякаш прочел мислите му, промълви адвокатът.

Ралица поздрави с усмивка колегите си на влизане в банката и се запъти към офиса си, за да вземе ключовете за трезора. Днес очакваха важен клиент, заявил изтеглянето на голяма сума пари от своята сметка. Толкова голяма, че на банката ѝ трябваше цяла седмица, за да се подготви с необходимата наличност. Вече в трезора, Ралица грижливо прехвърляше купчината пачки в сака си с неприсъща за нея хладнокръвност. Когато приключи, отиде незабелязано до електрическото помещение, спря тока в банката и с бързи крачки се насочи към задния изход, прикривана от тъмнината. Влезе в паркираната наблизо кола, която беше наела сутринта, и напусна града като остави суматоха зад себе си. Отправи се към мястото, което още от детството си свързваше със спокойствие и сигурност – Еленския балкан.

Пламен беше рухнал на пода в килията си, притиснал глава в коленете си. Гадеше му се, а малката стая се въртеше около него с бясна скорост. Беше приел загубата на две години и половина от живота си, но не можеше с лека ръка да отпише целия си живот. Всъщност можеше, но щеше да го направи при неговите собствени условия. Вече усукваше импровизираното от пожълтял чаршаф въже около врата си, когато старото, отдавна неработещо радио в килията “случайно” се върна към живот и “I Want to Break Free” на Queen озвучи стаята.

Пламен се спря. Няколко минути по-късно надзирателят дойде, за да го информира за транспортирането му до съдебната зала, където го очакваше изслушване. Завари го седнал умислен на земята. Погледът му сякаш гореше, изпълнен с решителност. Последните две години поведението на Пламен в затвора беше повече от отлично. Никой не очакваше умелото му измъкване, когато разкопчаха белезниците, за да го прехвърлят в колата. Резултатът от това невнимание доведе до трима надзиратели в безсъзнание, открадната кола и липсващ затворник. Пламен с лекота извършваше тренираните с години високоскоростни маневри, измъквайки се от града. Отлично знаеше и процедурата при избягал затворник, която щеше да последва. Знаеше, че трябва да избягва главните пътища и магистралите и затова като смени откраднатата кола с друга, веднага се насочи към малките планински селца, където поне в началото нямаше да го потърсят.

Ключалката изщрака и прашната врата на дървената хижа се отвори с оглушително скърцане. Застоелият въздух лъхна в лицето на Ралица. Дебела паяжина се заплете в косата ѝ, докато пристъпваше навътре и оглеждаше това, което годините бяха сторили с планинската къща. В нея прекарваше всяко лято като дете. Знаеше, че не може да остане тук за дълго, но се надяваше да има поне няколко дни, в които да доизгради плана в главата си. Зае се със запалване на огън в старото огнище в опит да разсее нарастващата паника. Настани се в овехтялото кресло и се вгледа в пламъците. Остави топлината да погали тялото ѝ и да я отпусне.

Натрупаната умора бързо накара клепачите ѝ да се затворят. Не знаеше колко време е спала, когато силно почукване на вратата я накара да подскочи. Мигащи сини светлини изпълваха тъмната стая и я заслепяваха. Навън говореха хора. Нямаше време да обмисли как я бяха открили. Не можеше и да избяга. Дишането ѝ ставаше все по-плитко и учестено. Зрението ѝ се замъгли. Ново почукване, този път съпроводено с мъжки глас.

- Полиция, отворете вратата!

Край. Всичко беше приключило. С подкосени крака и побледняла кожа Ралица тръгна към вратата, за да се предаде. Посрещна я млад полицай. Стискаше някаква снимка в едната си ръка, а другата в готовност държеше върху кобура си.

- Добър вечер, госпожо! Издирваме този човек, бил е забелязан в района. Виждала ли сте го? – думите му я заляха с облекчение.

Първото, което ѝ направи впечатление от снимката пред нея, беше тъгата в очите на мъжа. Беше красив, но тази тъга можеше да я разпознае навсякъде. Виждаше я в огледалото всеки ден през изминалите две години. Беше късо подстриган, с леко набола брада, силно изразени скули и плътни устни. Трябваше ѝ минута, за да събере мислите си и да отговори.

- Не, никого не съм виждала откакто пристигнах. – едва успя да скрие треперенето в гласа си.

Полицаят ѝ пожела приятна вечер, посъветва я да се пази и продължи по горския път. Едновременно успокоена от това, че не търсят нея и на тръни от полицейското присъствие, Ралица се върна в креслото си. Затвори очи и се опита да поспи, а лицето на непознатия мъж отново изникна в съзнанието ѝ. Задряма. Силен трясък от счупено стъкло я извади от кошмара, който сънуваше и накара тялото ѝ да подскочи. Сърцето ѝ лудо заби.

С притаен дъх Пламен гледаше отдалечаващите се полицейски светлини, скрит в малката постройка до хижата, която допреди малко смяташе за изоставена. Изчака около половин час и с тихи стъпки отиде до един от прашните прозорци, надничайки вътре. В никакъв случай не беше очаквал да види крехкото създание, спящо в тъмната стая. Беше прелестна. Кичури от чупливата ѝ черна коса покриваха красивото ѝ лице. Беше слаба, нежна и бяла като порцеланова кукла. Дишането ѝ беше неспокойно и бързо и караше малките ѝ гърди да опъват копчетата на бялата риза като я разтваряха леко. Въпреки сковаващия студ на февруарската нощ, гледката на спящата Ралица изпълваше Пламен с топлина. Сигурно щеше да бди над нея цяла вечер, ако не беше оглушителния трясък от счупен прозорец в съседната стая. Жената подскочи пред очите му. Мъжка фигура се нахвърли върху нея.

- Ще ме връзваш, а кучко мръсна? Сега ще те науча! – гневно крещеше мъжът, притиснал Ралица с тежестта си.

Силният шамар замъгли зрението ѝ, страхът моментално се върна в нея. Как можеше да е толкова глупава?! Как можа да забрави, че Кирил знае за хижата? Втори шамар, след него и трети. Дезориентира се. Болеше я. Той щеше да я убие, но поне всичко щеше да свърши. Нямаше да страда… Беше страдала достатъчно. Мислите ѝ препускаха, а главата ѝ щеше да се пръсне. Стискаше очи в очакване на следващ удар, но такъв не последва. Всичко спря изведнъж. Тежестта на Кирил вече не я задушаваше. Когато най-сетне отвори очи, го видя в безсъзнание на земята. Мъжът от полицейската снимка стоеше изправен пред нея. Помогна ѝ да стане и избърса кръвта, стичаща се от устната ѝ. Прегърна треперещото ѝ тяло. Сякаш изведнъж и двамата разбраха, че всичко ще бъде наред.

Ралица помогна със завързването. Пламен хвърли Кирил в багажника на колата ѝ, после се върна при нея. Не си бяха разменили и дума през цялото време, но работеха като екип. Чувстваха се близки. Седнаха един срещу друг пред огнището и заговориха. Имаха много за споделяне. Нито един от двамата не скри детайлите от историята си. Никой не упрекна другия.

Когато научиха историите си, Ралица се премести плътно до Пламен и го прегърна. Отпусна глава на рамото му. Ароматът ѝ беше божествен. Топлината и нежността, с които се притискаше в него, го караше да я желае. В погледа ѝ усети същото. Наведе се и срещна устни с нейните. В този момент знаеше, че иска да целува тези устни до края на живота си. Беше по-вкусна от всичко. Ралица леко отвори уста и езиците им се запознаха, впускайки се в интимен танц. Целувките им ставаха все по-страстни, когато силен шум, придружен с изсвирване, ги накара да изтръпнат. Двамата рязко обърнаха поглед към стария часовник с кукувица, висящ на стената. Известяваше ги, че е 00:00 часа на 14 февруари.

Искрено се разсмяха, опрели чела едно в друго. Пръв продължи с целувката Пламен. Вплете пръсти в копринената коса на Ралица и бавно я придърпа към себе си. Целуна шията ѝ, наслаждавайки се на аромата. Възбудата на Ралица нарастваше с всяко движение на езика му по нежната ѝ кожа. Обхождаше с ръце стегнатото му тяло. Помогна му да свали блузата си и погали мускулестите му гърди. Беше спрял да я целува и с наслада гледаше как тънките женски пръсти се плъзгат по кожата му. Когато ги усети да слизат надолу по стегнатите му коремни мускули, напрежението в панталона му нарасна още повече. Ралица можеше да види това, но не бързаше.

Дари гърдите му с гореща целувка и пусна език по кожата му. Завъртя се около зърното му и продължи надолу. Устните ѝ го обсипваха с ласки и желание, а нежността, с която го правеше, му причиняваше лек гъдел. Стигнала вече до пъпа му, тя не спря да целува и облизва, докато той разкопчаваше панталона си. Ралица го смъкна леко и освободи пениса му. Пръстите ѝ се плъзнаха по него и изключително внимателно заголиха главичката. Пламен изръмжа. Докато красивите ѝ очи се наслаждаваха на гледката, пръстите ѝ проследяваха изпъкналите по него вени. Възбудата му караше стърчащия пенис да пулсира, все едно се опитва да избяга от изучаващите го ръце. Тя стисна длан около него и бавно доближи устни до зачервената главичка. Пламен усети топлия дъх на Ралица по себе си в секундите, преди да го поеме в уста. Когато най-накрая го направи, той едва не изгуби съзнание. Мекотата и горещата влага на устата, която до преди малко беше изпивал с целувки, го обгърна.

Галеше всяка частица от него. Влажните движения на езика ѝ изпращаха милиони сигнали за удоволствие към мозъка му, карайки цялото му тяло да тръпне в екстаз.

Засмукваше го с такава нежност… не беше я получавал досега. Без да го изпуска от уста, Ралица постави длан върху гърдите му и го натисна, подсказвайки му да легне на прашния дървен под. Топлината на нагретите от огнището дъски пареше кожата му. Ралица се изправи. Пенисът му с мляскане излезе от устата ѝ, обилно навлажнен с топла слюнка. Тя се изправи на колене между краката на възбудения мъж, разкопча и съблече ризата си. Последва и сутиенът. Гледката, която се откри пред Пламен, едновременно изпълни пениса му с кръв, а главата му с ярост. Гледаше как красивите ѝ гърди се подрусват, докато Ралица опитваше да издърпа тясната пола нагоре към кръста си. Точно под гърдите ѝ, върху леко описаните ѝ ребра видя следи от голяма, вече избледняваща синина. Такива беше получавал и той след особено ожесточен боксов спаринг или още по-ожесточен спор с надзирател. Болката от такъв удар му беше добре позната.

Под изгарящия му поглед Ралица вече си беше осигурила достатъчно свобода от полата. Разкрачи се върху него и опря члена му в себе си. Беше адски влажна и по-гореща и от тлеещото до тях огнище. Преди да успее да поеме пениса му обаче, Пламен я спря. Нежно постави загрубелите си ръце на хълбоците ѝ и я придърпа нагоре към себе си. Почти без усилия от нейна страна, почти я пренесе пред лицето си. Беше толкова близо, че вече можеше да помирише възбудата ѝ. Красивата гледка на вагината ѝ, застанала на сантиметри над него, караше пениса му да пулсира с всяко тупване на сърцето му. Придърпа я още малко към себе си и постави устни малко над клитора ѝ. Целуваше я нежно и със страст като бавно слизаше надолу. Когато най-сетне езикът му я достигна, тя потръпна от прилива на усещания, затвори очи и прокара ръка през късата му коса. Приятното боцкащо усещане по пръстите ѝ, в комбинация с бавните въртеливи движения на езика му между краката ѝ я замая. Пламен дари клитора ѝ с последна целувка и насочи вниманието си по-надолу. Опиянен от усещането, той искаше да я вкуси истински.

Езикът му се плъзгаше по розовата ѝ цепчица с лек натиск, докато накрая не влезе в нея. Проникването накара сърцето на Ралица първо да спре, а след това да забие още по-бързо. Усещаше го в гърдите си, чуваше туптенето в ушите си. Зави ѝ се свят. Искаше го дълбоко. Езикът на този непознат мъж ѝ доставяше повече удоволствие от всичко през изминалите няколко години. Отпусна още малко от тежестта си върху лицето му и позволи да проникне по-дълбоко в нея. Брадата му драскаше по вътрешната част на бедрата ѝ, докато езикът му я галеше отвътре.

Неосъзнати стонове излизаха от устата ѝ. Спазми обземаха тялото ѝ и я караха да се извива. Всяко нейно движение отъркваше клитора ѝ в покритото му със сокове лице и ѝ носеше допълнителна наслада. Всеки момент щеше да свърши. Трябваше да положи неимоверни усилия да се откопчи от ласките му, но все пак успя да го направи и се отдръпна леко. Пламен с наслада гледаше нежното тяло над себе си. Все още разкрачена върху него, Ралица с неловки движения започна да се придвижва обратно към пениса, за който вече копнееше. По пътя си надолу неволно отърка вагината си в гърдите му. Остави мокра следа, която заблестя по кожата му под светлината на огъня. Инстинктивно я забърса с длан и двамата се засмяха с глас. Целуна го страстно, вкусвайки себе си по устните му.

Телата им трепереха в очакване, а вагината ѝ, вече притисната в ствола на пениса му, се разтичаше по него. Пламен пусна ръка към члена си, а Ралица повдигна дупе, за да го улесни, без да прекъсва целувката. Бликащата от нея гореща влага го напътстваше. Проникна леко и спря. Остави я тя да избере темпото. Тялото ѝ започна бавно да се притиска към неговото, поемайки го в дълбините си. Изпълваше я изцяло, без да я наранява. Веднъж усетила тази пълнота, Ралица не искаше и за миг да се откаже от нея. Не искаше и сантиметър от него да я напуска. Притисна се силно в него и продължи с леки завъртания на ханша. Удоволствието заливаше тялото ѝ. Леките движения прераснаха в по-смели, а кръговете, които дупето ѝ описваше, ставаха все по-широки. Ръцете на Пламен милваха гладката кожа на дупето ѝ, докато погледът му галеше гърдите ѝ, които се поклащаха в нежен ритъм. Беше ѝ се отдал напълно.

Единственото, което искаше в този момент, беше да ѝ достави удоволствие. Да я направи щастлива. Да се грижи за нея. Въпреки невероятните физически удоволствия, с които беше обгърнат, съзнанието на Пламен беше фокусирано върху друго, по-голямо удоволствие. Горещи вълни тръгваха от сърцето му и заливаха цялото му тяло. Беше я намерил. Искаше я завинаги. Обичаше я. Ръцете му стиснаха дупето ѝ здраво, но все така нежно, спирайки движенията ѝ. Той се изправи и застана в седнало положение, без и за миг да позволи на Ралица да се изплъзне от него. Движението изпрати допълнително количество кръв към пениса му, карайки я да се почувства още по-изпълнена. Вече седнала в скута му, Ралица сключи крака зад гърба му и отново го прие дълбоко. Пламен я стисна силно в прегръдката си и я целуна зад ухото. Думите, прошепнати след това изпратиха тръпки по гръбнака ѝ. Кожата ѝ настръхна.

- Обичам те! – промълви Пламен с искрена нежност в гласа.

След секунда мълчание погледите им се срещнаха. Очите на Ралица бяха влажни, но се усмихваше. Погали бузата му с ръка.

- Обичам те! – отвърна с неприкрито щастие.

Целувката, която последва, беше по-страстна от всички други. Движенията на потните им телата бяха в пълен синхрон. Бяха едно цяло. Ритъмът им се забързваше все повече. С всяко малко движение пенисът на Пламен галеше различна точка в стегнатите стени на вагината ѝ, докато накрая не намери точната. Накара я да изтръпне. Ралица изстена и зарови лице в гърдите му, докато спазмите на оргазма я връхлитаха. Удоволствието за Пламен не закъсня. Нямаше време да излезе от нея, но и не искаше. Горещата му сперма започна да се блъска дълбоко в нея с всеки тласък на пениса му. Всичко беше като сън. Стаята се въртеше около тях. Бяха вкопчени един в друг… стенещи, гърчещи се от удоволствие. Когато всичко отмина, им трябваха няколко минути, за да си поемат въздух. Ралица леко се изправи, за да позволи на пениса на Пламен да излезе от нея. Струйка сперма се стече по бедрото ѝ. Легнаха заедно на прашния под и заспаха прегърнати.

Истинската любов, драги читатели, идва само веднъж в живота. И веднъж намерите ли я, ще разберете. Може да я срещнете на четиринайсет и да ѝ се радвате с десетилетия. Може и да я срещнете на седемдесет и да имате само няколко седмици, докато Виаграта не ви дойде в повече и клетото ви сърце откаже. При други тази любов трае само няколко часа. Но това, драги читатели, няма никакво значение. Защото сте я намерили. Намерили сте я, а с нея и смисъла на всичко.

Сгушени един в друг Ралица и Пламен спяха по-спокойно от всякога. Толкова спокойно, че не чуха отварянето на багажника, в който беше затворен Кирил. Не чуха и разливащата се по стените на хижата запалителна течност, нито изщракването на запалката му. Събуди ги грохотът на горящите греди на хижата. Огледаха се, но вече беше късно. Огънят беше обхванал всички възможни изходи, а пушекът ги задушаваше. Притиснаха се силно един в друг и допряха устни в последна целувка...