Фантазията

08.06.2023 | Davina

Днес тя беше със строго елегантен черен панталон, който се стесняваше и приключваше до глезените ѝ, където започваха черните сандали на токчета. Очите му се плъзваха по тях и се загледа в перфектния червен лак по ноктите на краката ѝ. Имаше нещо толкова семпло и същевременно толкова изящно, което караше сърцето му да бие лудо. Тя беше невероятна, невероятна, невероятна! Тази дума изпълваше съзнанието му.
- Слушаш ли ме, Теодор? – строгия мъжки глас го стресна и извади от мислите му.
- Да, сър, слушам!
- Заведи Радина до летището, трябва да стигне в следващия половин час, затова тръгвайте веднага!
След няколко минути тя вече се возеше на пътническата седалка. Бедрата ѝ бяха само на няколко сантимента от ръката му, която здраво стискаше скоростния лост. Усещаше студена пот да го облива целия, тръпки минаха по тялото му. Погледна я с крайчицата на окото – дългите ѝ извити мигли, червените устни и разбира се червения маникюр, който копнееше да усеща по гърба си.
- Вероятно не трябва да споменаваме за… – несигурно поде Теодор. - На никого…
Очите му се фокусираха върху пътя пред тях, докато чакаше отговора ѝ. Усети погледа на Радина. Тя го поглеждаше в очите, в носа, в устните, в брадичката. Тръпките ѝ бяха като неговите, знаеше го. Той все още преживяваше миналата вечер, хареса му, обичаше я, сбъдната мечта! Нямаше да го направи отново, не трябваше да го прави.
- Не зная, може би не. – отговори му тя след цяла вечност. - И двамата… знаеш, това и…
- Няма да се извинявам за случилото се!
- Нито пък аз! – отговори му след кратка пауза. - Но това беше грешка, която може да повлияе на толкова неща. Може да промени мен, теб, тях…
- Е, поне може да ми се усмихнеш.
Теодор се обърна към нея, намигна ѝ и тя веднага се усмихна – плътни червени устни и идеални бели зъби. Очите ѝ, обаче, не се усмихваха. Те останаха черни и далечни.

Благодари ѝ мислено за това усилие и зави по околовръстното по пътя за летището. Тежка въздишка се отрони от гърдите му, не очакваше толкова напрегната атмосфера. Надяваше да бъде като снощи или сутринта, но да… сега беше неловко. И все пак, малък намек за вълнение остана да витае между тях. Толкова малък и скрит, че не можеше да бъде отново намерен за дълго, дълго време. Те нямаше да забравят.

***

Радина работеше упорито през цялото времена на двудневната си командировка. Една работна среща след друга, оперативки, срещи и събития, разговори с толкова много и различни хора. Чувстваше се психически изморена, но тялото ѝ не все още нямаше нужда от сън, искаше ѝ се като за последна вечер на пътуването да разпусне малко, затова се обади в полунощ на Теодор за по питие и той веднага се съгласи.
- Здравей, Тео, радвам се, че дойде! – тя се обърна и повика бармана. - Един студен чай от Лонг Айлънд.
- Сериозен коктейл.
- Да, предполагам ще се справиш с такова питие или предпочиташ нещо леко, като студено светло пиво?
- Бирата за децата, полунощ е идеалното време за Лонг Айлънд!
Разговорите им тръгнаха леко по течението. От колегиални теми и закачки, през леки флиртове, като между стари приятели.
- Погледни ги тези двамата… – Радина кимна към двойка очевидно подпийнали младежи, които вече бяха загърбили всички задръжки и силно се натискаха в претъпканото заведение.
Теодор се стъписа и едва се сдържа да не подскочи от мястото си, когато усети ръката на Радина да се плъзва по гърба му и да завършва с шамар по задника. Това определено го стресна. Това ли беше жената от университета му, доктор по право? Сърцето му ускори своя ритъм и тръпки преминаха през тялото му. Нещата определено се пораздвижиха и интензитета се повиши.
- Хората правят всякакви неща късно вечерта в бар. – събра се Теодор, погали я по гърба и я плесна по дупето, за да си върне “услугата”.
Не смееше да бърза, преди да бъде сигурен във вибрациите между тях тази нощ, надявайки се че всичко ще се случи точно както си е мечтал толкова много пъти преди.
- Да, правят всякакви неща. – тя се усмихна в отговор и в очите ѝ имаше някакъв особен блясък.
Блясък, който казваше, че е готова за повече. Погледа му се стрелна по тялото ѝ. Зелената ѝ, като морска пяна рокля имаше лек отвор, през който можеше да види дълбокото ѝ деколте. Тя имаше гърди, които той копнееше да види, да докосне, да вкуси. Красиви, кръгли, твърди, прекалено дълго гледаше в тях.
- Гледаш ми гърдите ли? – Радина го попита откровено, но с примамлив тон.
Нейната възбуда го удари, като с инжекция.
- Харесват ти, нали? Не прекалено големи, но не са и незабележими… идеалната шепа.
- Искам да… – Теодор се поколеба за момент, но реши да рискува. - Искам да ги докосна и усетя от момента, в който се запознахме. Толкова време не мога да те изкарам от ума си.
- Глупости, шегуваш се! Аз съм майка, по-възрастна от теб, не съм като младите момичета около теб.
- Не си! Ти си най-невероятната жена, която съм виждал! Възрастта няма значение, когато говорим за красота.
- Тео, възхваляваш ме излишно. – страните на Радина се изчервиха, а черните ѝ очи не се отделяха от неговите.
Изведнъж, те сякаш преминаха някаква невидима граница и бяха отишли на следващото ниво. Теодор се наведе да я целуна в областта пред ухото и след като се убеди, че тя няма да се отдръпне я целуна и по врата. В този момент телефона му иззвъня.
- Гаджето ли те търси? – попита Радина с леко подигравателен, но много изкусителен тон.
- Не, приятели са приключили с работата и искат да дойдат при мен… остани с нас!
- Утре имам ранен полет.
- Ще си вземем такси до хотела после.
Тя не се колеба дълго, беше ѝ рано да се прибира и искрено искаше да види докъде щяха да стигнат нещата.

Още хора заприиждаха, смееха се и говореха. Радина стоеше силно притисната в Теодор, въздуха който дишаха беше общ. Той погледна празната ѝ чаша.
- Още коктейли?
- Нещо твърдо. Направо на текила!
Нейният коментар и намек накара гърлото му да се стегне. Тази нощ, непланирана и напълно неочаквана, вървеше към вълнуващ край или начало. Преди да успее да ѝ вземе текилата, приятелят му донесе пълни чаши. Тя я взе и изпи две от тях на един дъх.
- Момичето ти може да пие! – засмя се приятеля.
- Да, моето момиче! – Тео се усмихна и обви ръцете си около нея.
Радина се натисна още повече в него, докато отпиваше остатъка от алкохола. Въпреки че беше лято, тя се приближи до него, сякаш беше хладна зимна нощ. Облегна глава на рамото му, после се премести към гърдите му. Косата ѝ миришеше на кокос, толкова свежа и лека. Момичето го ослепяваше по толкова много начини. Трябваше да се намести, за да избегне неудобни ситуации от силно издутите му дънки. Тя постави ръка на коляното му и скоро пръстът ѝ започна да минава по вътрешния подгъв на дънките му. Нокътят ѝ с червен връх бавно се придвижваше почти до издутината и след това се връщаше. Знаеше как да дразни. Следващия път, когато понечи да направи същото, той хвана ръката ѝ и я постави на твърдината си.
- Харесва ти тази игра, нали? – каза тя меко.
Погледна го в очите с такова желание и страст, каквато не беше виждал в друга.
- Още! – успя едвам да каже тихо, омагьосан от нея и тя го направи.
Няколко часа хората си говореха и се смееха за най-различни неща. Тя отпи от текилата си и се придържаше близо до Теодор, а ръцете ѝ движеха под корема и кръста му. Докосването ѝ беше магия. То имаше власт над него, както и над нея. Когато хората започнаха да си тръгват, те решиха да направят същото.
- Трябва да се върна в хотела ми. – поде тя и каза това, което той винаги е искал, но не и очаквал. - Искаш ли да дойдеш с мен?
Нямаше смисъл да ѝ отговаря. Радина пое ръката му, обвивайки се около него. Държеше го силно, любящо, нуждаещо се.

Във фоайето на хотела тя се притисна в него и те се целунаха невинно, нежно, докато той все още не беше сигурен как ще продължи нощта. Когато вратата на асансьора се затвори с плъзгане, тя го притисна силно, така че те се блъснаха в стената и притесненията му изчезнаха. Страстта се разгорещи от хлад до изгарящо желание.

В хотелската стая тя плъзна картата на вратата в слота, вратата се отключи и запали светлините. След миг тя изхлузи сутиена си, хвърли го на леглото и се запъти към банята. Той седна на леглото и се замисли как не очакваше вечерта му да приключи по този начин. Само той си знаеше колко нощи е заспивал с мисълта за нея, за аромата на кожата ѝ, за топлината на тялото ѝ.

Когато Радина излезе от банята, легна по гръб на леглото и издиша цялата умора и напрежение от дългия ден и късната нощ. Теодор се премести настрани и подпря глава на ръката си. Очите му се движеха по цялото ѝ тяло. Те виждаха това, което той винаги е искал. Гърдите ѝ се изравняваха с тъканта от морска пяна, почти прозрачни. Примамливи. Той се пресегна и обхвана дясната ѝ гърда и като се наведе по-близо, целуна бузата ѝ. Тя измърка почти безшумно, с изключение на минутен прилив на въздух. Остави го да продължи, без възражения срещу неговите докосвания, масажи, целувки. После обърна лицето си към него и устните се докоснаха една с друга. Целуваха се нежно, бавно, интимно. Тя се премести на една страна, давайки му по-голям достъп до цялото си тяло. Той захапа ухото ѝ и прокара устни надолу и после нагоре по врата ѝ. Устните им се срещнаха, езиците едва се докосваха, танцувайки нежен валс и тогава нещо в него се включи. Целувките им се разгорещиха, Теодор я притисна силно до себе си, искаше му се никога да не спре да я докосва. Радина вкара ръката си под ризата му, галеше го по гърдите, по корема. От години не беше докосвала по този жадуващ начин мъж, особено с неговата физика и почти двадесет години по-млад от нея.

Но тя изведнъж спря. Сякаш се бе събудила от сън, фантазия. Теодор се изплаши, че реалността е надвила над свалилия задръжките алкохол и ще бъде изоставен.
- Не мога! – прошепна му тя. - Стара съм… можеш да получиш всяка жена, какво правиш с мен?
- Казах ти… ти си моята фантазия! Откакто те видях те пожелах. Цяла година чаках за тази нощ, чаках, чаках…
Радина го погледна невярващо.
- Нека те накарам да повярваш! Наистина ли не разбираш колко си секси? Остави ме, нека те убедя!
Той я гледаше в очите, опитвайки се да разгадае мислите ѝ. Какво правеше? Страхуваше се, че мечтата му ще спре толкова неочаквано, колкото беше започнала. Ръцете ѝ го докосваха по начин, по който не е очаквал да се случи. Мечти – да, фантазии – определено! Толкова бързо ли ще свърши? Той искаше още! Разбираше, че тя е опитна, владееше я играта, знаеше как да подлуди един мъж, да го води, тя беше господарката в тази игра.

Радина се изправи на крака с гръб към него и остана така няколко секунди. Ръцете ѝ се плъзнаха по гърба ѝ, откопча си роклята и я остави свободно да падне в краката ѝ. Нейното всичко вече беше напълно разкрито пред него и той го прие с усмивка – нейното неизказано с думи съгласие да продължат нощта, а защо не и сутринта. Радина се обърна към него, наведе си и го целуна. Гърдите ѝ се бяха отпуснали пред неговите, предлагайки му се. Фантазията беше възобновена. И продължи. Няколко целувки и въздишки, когато тя отново го спря.
- Стани! – каза му Радина и прехапа устни, очевидно беше погълната от похот. - Искам повече от теб!
Теодор се изправи точно пред нея. Тя изхлузи ризата през главата му и я захвърли настрани. След това потърка дланите си по дължината на заключения в дънките му член.
- Наслаждаваш се на нощта, нали? – прошепна в ухото му и леко го захапа.
- Не е ли очевидно? – една успя да ѝ отговори.
Дъхът ѝ още пареше по целия му врат.
- Колко очевидно? Покажи ми!
- Защо не разбереш сама?
Радина разкопча дънките му и докато ги сваляше до глезените, лицето ѝ се отърка в набъбналия до пръсване пенис, скрит все още под тъмно сините боксерки.
- Мисля, че той трябва да излезе! – усмихна му се тя и без да чака отговор свали излишното и обхвана мъжеството му с ръце.
Радина продължи да прокарва ръцете го по цялата му дължина, усещайки пулсиращата топлина.
- Мечтая за това откакто те срещнах! – прошепна той между въздишките. - Беше в сънищата ми. Господи, колкото съм мечтал за това!
Радина целуна члена му веднъж и след това плъзна езика си по главичката му. Теодор издиша тежко, когато тя го пое целия в устата си и се усмихна. Тя имаше власт, затова отново се спря, побърквайки го за пореден път.
- Покажи ми колко си ме искал!
Радина легна по гръб на спалнята, в очите ѝ гореше огън. Теодор пропълзя отгоре ѝ и жадно засмука първо едната ѝ гърда, а после другата. Смучеше твърдото ѝ уголемено зърно, а ръката му мачкаше другото, след което бавно се спускаше по корема ѝ, направи кръгче около пъпа и продължи надолу.
- Толкова е прекрасно! – стенеше Радина. - Накарай ме да повярвам колко си мечтал за мен!
Теодор стана по-интензивен, смучещ силно гърдата ѝ, пръстите му потънаха дълбоко в нея. Тялото ѝ започна да реагира с по-дълбоки вдишвания, трепереше цялата от напрежение. Остави го да продължи дълго, преди да го бутне по гръб. Седна му отгоре и го целуна страстно, силно, френска целувка, уста и език, преплетени, притиснати един към друг. Зацелува брадичката му, ключицата му, всяко от зърната му, гръдната му кост, пъпа му. Приплъзна се надолу и отново пое целия му пенис дълбоко в устата, в гърлото си. Засмука го със страст, като никога преди, едва ли и някога след. Теодор можеше само да стиска силно чаршафите, удряйки леглото в моменти на интензивност. Не спираше да го лапа целия, ръцете ѝ умело галеха топките му. Той разтвори краката си, кръста му започна да ускорява темпото, да се опитва да я чука още по-силно в устата, да ѝ го набива още по-навътре от вече невъзможното. Беше толкова близо да свърши в гърлото ѝ, когато тя се дръпна назад и се усмихна. Знаеше, че е добра, знаеше и кога да спре, за да продължи да трупа напрежение в мъжа. Теодор се успокои с няколко забързани вдишвания. Положи я по гръб и се настани върху нея. Без да губи време, езика му намери пътя си до клитора ѝ. Тя беше толкова мека, толкова мокра, дълбока и тясна, изящна женственост. Помисли си, че това бяха днешните MILF – гладко избръснати и с желанието на тийнейджъри, но опит, с който да те изкарат извън равновесие. Нощта ставаше все по-добра с всяка минута. Насочи набъбналата си глава със ствол с изпъкнали от “мъченията” вени към прохода ѝ. Вкара ѝ го бързо, дълбоко и прикова погледа си в нея, очаквайки някаква реакция. Поредното спиране, вероятно, но такова не дойде. Теодор се усмихна и започна да го вади целия до главата бавно, след което бързо и рязко да ѝ го набива до топките. На всеки тласък, гърлото ѝ издаваше колко ѝ харесваше. Чукането му ставаше по-силно, по-бързо. Искаше тя дълго да го помни, вечер да заспива с този спомен, хапеше сам устните си, за да се задържи колкото се може по-дълго твърд и да я държи в плен на хуя си цяла нощ, да бъде предадена на желанието за него, да остане завинаги така открита пред него! Радина от своя страна получаваше това, което не знаеше че толкова дълго е искала – млад и силен мъж, който да поддържа похотта ѝ жива, докато се покажат първите лъчи на слънцето. Винаги беше избягвала по-малки от нея, страдайки от предразсъдъците на опита, на срама от тялото ѝ, което за 55-те ѝ години не беше спряло да жадува за мъж. За Атлас, който да я поддържа истински жива. Под бесните му удари вътре, дълбоко в нея, Радина изви гръбнака си, потъвайки в най-мощния оргазъм, който някога е получавала, докато усети и неговата сперма, изливаща се на тласъци в нея.

Скоро те бяха сгушени заедно, заспали в леглото. След няколко часа тя щеше да си отиде. Засега неговите фантазии и нейните нужди бяха изпълнени. Будилникът изсвири. Облякоха се и си тръгнаха. Теодор се втурна към вкъщи да се преоблече преди работа, а тя си стегна багажа. Час по-късно се видяха в офиса. Спогледаха се и се ухилиха неловко, знаейки, че знаят нещо, което никой друг не знаеше. Радина се надяваше, че никой друг няма да разбере – нито в университета, нито у дома. Той също имаше жена, от която искаше да запази тайната.

***

В дългата опашка от слизането на заминаващите на летището Теодор я наблюдаваше как минава през входа на летището, влачейки багажа си след себе си. Той изчака за момент, с една ръка върху волана, а другата върху празната пътническа седалка. Надяваше се тя да се върне при него, макар и само за още една дълга целувка. Тя се целуваше страхотно, обичаше страхотно и беше красива. За негово разочарование, Радина никога не се върна този ден.