Малвина

12.03.2025 | Анонимен

С Малвина бяхме на ниво “здрасти”. Понякога ѝ помагах с дребни неща: сменях гумите на колата ѝ, поправях крановете в банята... Харесваше ми, исках я!

Струва ми се, че тя самата ме искаше. Понякога улавях погледите, движенията на тялото ѝ, сякаш намекваше за сексуален интерес.

Обаче! Малвина не знам дали се срамуваше, но никога не се отпускаше, не ми даваше надежда.

Интересно. Малвина не беше правила секс след развода. 5 години! Направо не беше за вярване, но – факт!

Познавах я през тези 5 години. И през всичките тези години обикалях около нея, облизвах се похотливо, лигите ми течаха, но – толкова! Адски мъки! Не я виждах много често. Два-три пъти месечно. Понякога и по-рядко.

Една вечер сестрата на жена ми си беше забравила телефона при Малвина и ме помоли да отида да го взема. Малвина живееше сама.

Качих се с асансьора и натиснах звънеца. Тя отвори вратата, по нощница, и се отдръпна, явно приканвайки ме да вляза. Телефонът лежеше върху шкафчето в коридора, точно там, до вратата. Влязох леко изненадан – не очаквах да ме поканят. Мислех, ще ми подаде телефона и толкова, но Малвина изглеждаше самотна, разстроена от нещо и явно ѝ се говореше. Тя започна да бърбори – скарала се с майка си, много ѝ била обидена, помолила я да си тръгне… Такива неща.

Не слушах, имах други проблеми – направо ми се пръснаха топките! Членът издуваше панталоните ми.
- Ела при мен! – внезапно казах, прекъсвайки бръщолевенето ѝ. - После мога и да съжалявам, но сега ми трябваш!
- О, какво правиш, дявол да го вземе! Гола съм след душа! – отстъпвайки възкликна Малвина.
- Да? Е, щом така и така си гола, няма нужда… – измърморих аз. - Макар че, по дяволите, защо ме покани да вляза през прага? Какво мога да си помисля?
Проследих погледа ѝ и видях, че тя гледа издутия ми панталон. В очите ѝ се четеше надежда, желание, страст. Поне така ми се стори.
- Добре де, тръгвам си. – намигнах вземайки телефона от шкафчето и тръгнах.
- Чакай! А... – Малвина рязко спря.
Бутнах входната врата, а тя тръгна да затваря след мен. И стана... Не успях да прекрача прага – Малвина се блъсна в гърба ми, а ръката ѝ докосна надутия ми панталон. Като че ли случайно. Случайно? Наистина?
- О, съжалявам! – смотолеви тя.
Разбрах. Тя беше готова. След 5 години най-после!

Обърнах се, дръпнах я към себе си и я прегърнах. Уханието на зрялото женско тяло, току-що излязло от водата, което отдавна не е познавало мъж, ме удари в слабините. Беше есен и през тънката ми риза ясно усещах твърдите гърди. Две твърди, обемни топки се набиват в гърдите ми. Погалих Малвина по главата и неловко целунах косата ѝ.
- Ааа… – тъжно въздъхна тя.
Не бързаше да се притисне до мен. Всъщност прегръщането беше моя инициатива, а Малвина стоеше като кукла.

В прегръдките ми беше жена, която отдавна не беше чукана и сърцето ми пулсираше силно. Много пъти съм си представял как прегръщам Малвина, слагам ръце на дупето и влизам между краката ѝ, към заветната дупка... по някаква причина винаги ми се е струвало, че тя има много тясна генитална цепка, въпреки нейната, като цяло, не миниатюрна структура.
- Страхотна си! – промърморих, опитвайки се да доближа лицето на Малвина до моето, но напразно!
Тя се извъртя, потърквайки буза в рамото ми. Може би просто не обичаше или не знаеше как да се целува? Устата ѝ беше малка и моята “цев” едва ли щеше да се побере там, ако го мериш в такива категории. Във фантазиите ми, обаче, тя почти никога не ми прави свирка.

Хванах собственически ръката ѝ и я поставих върху издутината на панталона си.
- Как е? Харесва ли ти?
Пръстите на Малвина конвулсивно стиснаха “цевта” и чух тежък стон.
- Разбирам! – прекъснах я и вдигайки я на ръце я понесох към спалнята.
- Ах! – въздъхна отново Малвина и ме хвана здраво за врата.
Тя тежеше около 65 килограма, а при моите 75 килограма – това си беше тежко.
- Пусни ме! – прошепна тя, вече на прага на спалнята. - Не искам.
Искам-не искам, вече беше твърде късно. И двамата го разбирахме.

Положих Малвина на леглото, съблякох ризата си и паднах върху нея. Да, именно паднах. Точно между разтворените ѝ крака. Целунах я по врата и смъкнах нощницата от раменете ѝ. И за първи път видях гърдите ѝ в естествения им вид. Омесих ги добре, като тесто за месене, от сърце. Изглежда даже ръмжах!
- Да, да, страхотно… – простена Малвина и в очите ѝ се появи някаква лудост.
Струваше ми се, че тя ей сега ще започне да вика и ругае, силно и неприлично, за да освободи изпълнилите я емоции.
- Сега, най-после, ще те изчукам! – казах високо и злобно в отговор.
20-сантиметровият ми член беше готов да се пръсне заедно с топките ми.

Изправих се рязко на колене и като разкопчах ципа на панталоните си, извадих оръжието си пред очите ѝ. Впечатляваща гледка за всяка жена!
- Ама че си го отгледал… – промърмори Малвина, а погледът ѝ беше изпълнен или с ужас, или с трепет.
Голямата и твърдата глава леко се поклащаше, ухилена радостно в очакване на сексуалното удоволствие.
- Слушай, може би някак си… – Малвина дойде на себе си. - Ама наистина е израсъл… като на кон!
- Страхуваш ли се? – засмях се аз.
С две ръце разкъсах безполезната вече нощница и я махнах от бедрата ѝ, като веднага легнах плътно върху Малвина, отрязвайки ѝ всякаква възможност за отказ. Потиснах изкушението да се полюбувам на путенцето ѝ с поглед, но успях да зърна гладкия ѝ пубис. Беше без бикини. Страхотно! Просто изпратих стърчащият “кол” да търси желаната, мокра цепка.
- Аааа... – отново изпъшка Малвина, когато “колът” откри и се заби на правилното място.
Това бяха големи срамни устни. Беше мокро и много тясно, но... Всъщност не предполагах колко стегнато ще бъде, когато разтворих входа и потопих главата във влагалището.
- Аааа! – направо изпищя Малвина, а след това изпъшка задъхана: - Толкова време не съм усещала мъжки инструмент в себе си, а този е и толкова голям...
Истинска поетеса!
- Пет години без мъж не са минали даром! – изръмжах аз, навирайки члена си в нея сантиметър по сантиметър. - Ти си като момиченце!
- Вибраторът е малък! – отговори тя между стоновете.
Беше влажно. На около 2/3 от пътя членът спря, блъскайки се в нещо. Беше невероятно стегнато, щях да свърша от теснотията и притискането на влагалището ѝ, но Малвина също беше на път да свърши и аз задържах.

С усилие натиснах “кола” почти до край.
- О, ама как само си го отгледал! – пак изхленчи Малвина, отблъсквайки ме от болка.
- Чакай малко! – задъхах се и като направих последно усилие, го пъхнах в цепнатината чак до топките.
В същото време пъхнах ръка под стегнатото ѝ и обемно дупе, за да я усетя по-добре.
- Оу! – изхленчи Малвина.
- Сега вече съм вътре, целия, докрай! – прошепнах.
Полежах малко, за да може Малвина да свикне. И започнах да се движа бавно, стремейки се да не излизам много, но забивайки в самата дълбочина, в утробата. Стегнатостта беше намаляла малко, но бухалката все още стържеше напрегнато по стените на дълбочина около 15 сантиметра. Цепнатината беше точно такава, каквато си я представях.
- Аа... аа... ааа... – Малвина изпищя някак накъсано, напрегнато, вкопчвайки се в раменете ми. - Аа... Аа...
Не ускорявах, просто бавно я разтварях и разтварях... дишайки в ухото ѝ. Не се опитвах да я целуна.
- Аах! – Малвина изпъшка кратко и застина.
После се отпусна. Разбрах всичко и с един рязък тласък пуснах цялото си “въздържание” в нея. Мълчаливо, беззвучно. След това последваха още 4-5 движения, не толкова енергични... и слязох от нея, поставяйки ръката си върху хубавите ѝ цици. Между другото, циците изобщо не бяха момичешки. Стегнати, тазмер D, с “размазани” зърна и много нежни.

Остана един неизяснен момент – защо Малвина не искаше да се целува? Не разбрах, а и не я питах.

Повече никога не го направихме, никога!