Пухкави приключения (част 1)

13.06.2023 | Анонимен

Беше вече около 10 часа предиобед. Слънчевите лъчи топлеха приятно, а песента на морето и шумът на леките пенливи вълнички изпълваха пространството със спокойствие и жизнерадост. От време на време далечният крясък на някой прелитащ гларус допълваше царстващата идилия. Плажът продължаваше да се пълни с хора.

Анна-Мария и Вероника бяха изтегнали стегнатите си знойни тела и просто се наслаждаваха на почивката си. Те бяха две приятелки, които обичаха живота и приключенията; на тях никога не им беше скучно. И двете бяха приключили наскоро бурни връзки и сега искаха просто безгрижно да разпуснат, а защо не и да поставят началото на нещо ново. Планове и предварителни очаквания обаче нямаха. От мъже им беше вече така или иначе писнало и те не им бяха толкова интересни. От една страна, защото мъжки интерес никога не им е липсвал, даже напротив – беше до болка досадно. И от друга – защото сексът също беше станал напълно безразличен за тях, имаха винаги и по много от него, така че тръпката отдавна липсваше; правеха го като по задължение. Копнееха за съвършено ново изживяване, но не знаеха точно какво.

Така неусетно минутите се нижеха, а двете момичета продължаваха да събират жадните мъжки и завистливите женски погледи на плажа. Все пак нали затова бяха изваяли своите фигури с фитнес, танци и разни диети. Това помпаше самочувствието им страшно много ги караше да се чувстват нещо повече от другите; често пъти наблюдаваха и коментираха по между си с не малка доза ирония останалите жени наоколо.

Изведнъж погледът им се спря върху група “смотани” според техните представи тийнейджърки, които бяха заели място недалеч от тях. Анна-Мария и Вероника не пропуснаха да изкоментират в типичен “кифленски” стил техните “безвкусни прически”, “тъпи бански” и “кофти фигури”. Хихикаха се и ги определиха като “задръстени зубърки”, които сигурно още са девствени. Въпреки, че Анна-Мария беше на 27, а Вероника на 30, мисленето, поведението и визията им на фаворитки в гимназията не се бяха променили особено (за добро или лошо) оттогава.

Вниманието на двете млади жени беше привлечено особено много от едно от момичетата във въпросната група. Тя седеше под плажния чадър през цялото време с гръб към тях и четеше задълбочено някаква книга. Въпросното момиче беше някак си неестествено високо и едро. Носеше цял бански, който завършваше със средно дълги шорти, изпод които преливаше изобилна плът: задникът и паласките ѝ бяха огромни за всякакви нормални представи, а гърбът – като на олимпийска гюлехвъргачка. Презрамките на горната част на банския ѝ се бяха впили плътно в него.
- Виж я тази! Сигурно е им е някаква даскалка или майка на някоя от другите. – изхили се Анна-Мария.
- Не знам, не съм сигурна. Май им е приятелка. – каза на свой ред Вероника.
- Ти пък! Не виждаш ли, че е доста по-дърта от тях?
- Не мога да разбера оттук. Но си говорят и държат като приятелки…
- Уау! Представяш ли си…
- Какво?
- Да им е наистина някаква съученичка, примерно!
- Ами може, защо не? Трябва да я видя и в лице, за да кажа със сигурност…
- Иди и виж! Айде, моля те, че ми е интересно!
- Е как просто така да отида?
- Е кво, срам ли те е?
- Не, по-скоро ме е страх!
Двете приятелки се захилиха силно. Цялата тази ситуация им беше особено забавна. Те за първи път виждаха такава жена и възприемаха формите и размерите ѝ като нещо интересно и екзотично.
- Тая пък кво седи по цял ден като някоя квачка! – подхвана отново след няколко минути разговорът Вероника.
- И аз все чакам да стане, за да я видя в цял ръст. – отговори Анна-Мария.
- Онези другите смотанячки постоянно се разкарват насам-натам, а тя не мърда.
- Чакай малко, те май другите си тръгват!
- Сигурна ли си?
- Да, да! Ето, събират си багажите и ѝ казват “Чао”!
- Права си!
Ранният следобед беше вече настъпил и жаркостта на слънцето беше в апогея си. Плажът пооредя, защото много от посетителите потърсиха спасение от жегата някъде другаде. Анна-Мария и Вероника се криеха под сянката на удобната шатра, която бяха наели, отпиваха от ледените си коктейли и продължаваха да наблюдават останалото само високо и пълно момиче, което продължаваше да не отлепя глава от книгата под плажния си чадър, застанало с гръб към тях.
- Виж я, погледни! Какъв дълъг бански само носи! Оттук не мога да видя до къде точно ѝ стигат шортите. – захили се Анна-Мария.
- Ти се радвай, че го носи! Ами я си я представи по бикини като нашите! – отвърна Вероника.
- Честно казано, не мога! А ще е яко да я видя така!
- А на мен ми е по-интересно да ѝ видя отблизо размера на банския! Сигурна съм, че ние двете спокойно можем да се поберем в него!
- Хи-хи-хи! Подмокрям се само като си го помисля!
Поредна порция смях се разнесе наоколо.

През това време едрата жена, обект на интерес от страна на двете приятелки, остави книгата, свали си очилата и се протегна лежерно. Всъщност, това беше едно 17-годишно момиче, ученичка в 11 клас. Казваше се Рая. Едрата фигура, късата коса, широкото пълно лице и очилата, които носеше, я правеха да изглежда доста по-възрастна. Беше сериозна и по характер, пълна отличничка; осъзнаваше, че за нея това е единствения начин да успее в живота. Тя беше за първи път на море с малкото си близки приятелки. Но въпреки всичко, се чувстваше по-добре сама и сега се наслаждаваше на тишината и спокойствието в тяхно отсъствие; те имаха други планове за остатъка от деня, а тя беше пожелала да остане на плажа да си дочете така интересната книга. Никога досега не си беше имала гадже. Нямаше и такава потребност. Чувстваше се различна. Осъзнавайки своята физическа непривлекателност, тя се беше научила да се радва на красотата около себе си. По-точно – дамската, дори и да не искаше да си го признае.
- Знаеш ли какво… искаш ли да я снимаме скришно? – предложи изведнъж Анна-Мария.
- А аз имам по-добра идея… искам аз да се снимам с нея! – отвърна спонтанно Вероника.
- Подозирам, че пак си намислила нещо! – изкиска се на свой ред Анна-Мария.
- Просто малко разнообразие за Инстаграм, какво толкова… едни се снимат с коне, други с делфини, аз пък ще се снимам с морска крава!
Смехът ѝ този път продължи дълго.
- И какво? Просто ще отидеш да я помолиш за една снимка ли? Ами ако е някаква сърдита лелка? – замисли се Анна-Мария.
- Едва ли… по-скоро си мисля, че е млада и срамежлива. Може и от нас да е даже по-малка на години, ако съдя по приятелките ѝ… – отговори Вероника.
- Ти пък?! Това няма как да го повярвам!
- Аз пък ти казвам, че сигурно е така! Ако я видя в лице, ще ти кажа със сигурност!
- Добре, реши ли вече как по-точно ще се снимаш с нея?
- Да. Много просто… тя само стои с гръб към нас и чете. Ще си приближа тихо, ще приклекна близо до нея и ти бързо ще ме снимаш. Това е! Нищо няма да усети! Пък и да усети, не ми пука чак толкова, по-бърза съм от нея!
- Не знам, вижда ми се страшничко!
- Ще рискувам. – завърши през смях решително Вероника.
- Добре, но аз все пак предпочитам да те снимам с нея оттук. – отвърна Анна-Мария.
- Както искаш! Като съм готова, ще ти дам знак!
С тези думи Вероника стана и с елегантни грациозни стъпки като антилопа се отправи към седящата на около 20-30 метра с гръб към нея Рая. Когато се приближи съвсем, тя осъзна, че ученичката беше още по-едра, отколкото изглеждаше отдалеч. Вероника усети някаква неестествена възбуда в себе си пред вида на огромната плът. Тръпки побиха нежното ѝ тяло, а краката ѝ се подкосиха. Разкошните ѝ стегнати гърди съвсем излязоха от и без това оскъдния ѝ горен бански. Чувстваше се доминирана и подчинена само от близкото присъствие на Рая. Това чувство беше нещо напълно ново за нея, но определено ѝ хареса и искаше да изпита повече от него.

Вероника се опитваше да бъде съвършено тиха. Тя седна и се нагласи максимално близо зад Рая, почти опряла гръб и дупе в нейните. Разликата в размерите между двете жени беше потресаваща! В това положение ученичката се извисяваше с почти цяла глава над 30-годишната жена, а на ширина беше направо двойна. Вероника усещаше леката миризма на пот на Рая, идваща от необезкосмените ѝ подмишници и неприятния аромат на спарена плът. Това я възбуждаше още повече. Вероника обаче не даде знак веднага на Анна-Мария да я снима; просто искаше да заеме възможно най-атрактивна поза – да се виждат стройните ѝ крака, малкото ѝ фитнес дупе (не, че миниатюрните бикини криеха нещо така или иначе), татусите на корема и лявото ѝ бедро…

Изведнъж се случи нещо неочаквано. Рая остави рязко книгата и понечи да се излегне назад – гърбът ѝ се беше схванал от часовете задълбочено четене. При това си свое действие тя щеше буквално да затисне под себе си застаналата в поза за снимка зад нея Вероника. Атрактивната млада дама изпищя и се отдръпна рязко, а Рая се стресна и стана на крака като опарена. Вероника също беше вече права и двете жени се гледаха в очите, като при на това 30-годишната жена ѝ се налагаше да дължи главата си нагоре.
- Не можете ли да внимавате малко! Да ме убиете ли искате! – зае нападателна позиция Вероника.
Тя се опитваше по този начин да излезе от деликатната ситуация, в която сама се беше поставила.
- А Вие как изобщо се озовахте тук? – попита на свой ред строго, с доста плътен за жена глас, Рая.
- Ами… аз… не Ви видях! – беше първото нещо, което Вероника успя да измисли.
- Нима? Много съм малка, затова?! – отвърна осъдително Рая.
Настана неловко мълчание.

Двете жени се разглеждаха една друга с любопитство. Вероника се опитваше да прецени на колко години е Рая. Изглеждаше ѝ като млада лелка дори и в лице, но в същото време имаше нещо леко наивно и по детски недодялано в нея. Ученичката от своя страна виждаше във Вероника типичната не повече от 20-годишна арогантна кифла; плътните ѝ устни, изразените ѝ скули, лъскавата ѝ черна коса и изразителните ѝ в същия цвят очи плениха погледа на тийнейджърката. Вероника веднага усети това. Тя самата потръпваше от кеф. Харесваше ѝ да бъде “приклещена” в тази ситуация и да трябва “да се обяснява” на огромната и властна жена, която стоеше с ръце на хълбоците като гигантска буква “Ф” пред нея.
- Та, кажете, млада госпожице, какво по-точно правехте толкова плътно зад мен? Имам правото да знам, понеже Вие по особено нахален начин ми нарушихте личното пространство! – подхвана отново разговора Рая.
- Ами… сторихте ми се позната и затова просто дойдох да Ви попитам дали не е възможно да сме се виждали вече някъде… Но преди да успея да го направя, Вие просто връхлетяхте върху мен… - продължи Вероника, като примигваше сладко с очи и се стремеше да звучи колкото се може по-убедително.
През цялото това време Анна-Мария наблюдаваше разигралата се ситуация от шатрата, забавляваше се искрено и записваше с телефона си. В същото време тайничко ѝ се искаше да е на мястото на приятелката си.

Рая не беше глупава. Тя знаеше, че версията на Вероника е лъжа и че най-вероятно става въпрос за някакъв номер, но какъв точно, не можеше да разбере. При всички случаи, тийнейджърката реши да се преструва, че вярва; само така можеше да разбере по-нататък някак си истината.
- Да се познаваме… Не мисля… Но ето, че сега пък имаме този шанс. Рая, приятно ми е! – каза ученичката и протегна ръка.
- Вероника. – отвърна с радостно чувство и облекчение младата жена.
Нейната нежна длан се загуби в мечата лапа на Рая. Това се хареса и на двете.
- Вероника, заповядай до мен, ако искаш.
Красавицата не чакаше втора покана и веднага седна пъргаво до огромната си нова приятелка върху плажната кърпа. Тя усещаше, че е спечелила нейната симпатия. Чувството беше ново и определено възбуждащо. Рая имаше присъствието и размерите на мъж, но в същото време мекия допир на огромно плюшено мече. За Анна-Мария, която продължаваше да наблюдава с интерес случващото се, гледката беше забавна. Огромният задник на Рая почти пръскаше покрития ѝ бански, а до нея малкото, само по тънки прашки, стегнато и леко изпъкнало дупе на Вероника, изглеждаше още по-сладко от обикновено. Анна-Мария не пропусна да направи и няколко снимки на намиращите се една до друга жени.
- Откъде си, Рая? – попита любопитно Вероника.
- София. Живеем в Обеля, но уча в Английската…
Този отговор стресна малко Вероника. Тя по-скоро не очакваше, че новата ѝ приятелка е чак толкова млада, особено след като вече я беше видяла отблизо. Изглеждаше ѝ най-малко на около 30.
- Искаш да кажеш, че преподаваш там ли?
- Не, уча. 11 клас съм…
Рая не прие въпроса на новата си приятелка като нещо необичайно, понеже беше свикнала навсякъде да я мислят за по-възрастна.

Вероника пък от своя страна не се смути изобщо; дори вътрешно ѝ стана леко забавно. По никакъв начин не изглеждаше, че разликата между двете жени е цели 13 години, изглеждаха по-скоро връстнички, или дори някои биха определили Рая като малко по-голямата от двете. Красивата брюнетка се усмихна:
- И аз съм от София, но живея в Бъкстон… – след което сладко се изтегна като мъркаща котка до тийнейджърката.
Рая се чувстваше колкото приятно, толкова и неловко. Тя имаше много въпроси съм Вероника, които не знаеше обаче как да зададе. Беше вътрешно напрегната, нямаше представа защо това слабо и красиво момиче беше потърсило контакт с нея; какво точно целеше; възможно ли е това да е някакъв кофти номер? Във всеки случай, тя се радваше на нейното присъствие и се любуваше на прекрасните ѝ стройни форми. Искаше ѝ се да я докосне, да я гушне като кукла… Унесена в тези мисли, Рая се стресна, когато усети нежно докосване по рамото.
- Здравей, казвам се Анна-Мария и съм приятелка на Вероника. Нали нямаш нищо против да се присъединя към вас?
Още преди Рая да отговори каквото и да било, Анна-Мария се намести нахакано от другата ѝ страна. Седна толкова близо, че допря изваяното си, с копринена кожа бедро, до огромното такова на Рая; то, макар и покрито до половината с шорти, излагаше на показ достатъчно количество пищна снежнобяла плът. В момента на допира Анна-Мария изпищя леко и се отдръпна като опарена. Космите по кожата на Рая бяха достатъчно груби, за да я убодат болезнено.

Ученичката се смути. Тя дори не разбра с какво изобщо е причинила болка на новодошлото момиче, докато Анна-Мария продължаваше да я гледа осъдително. Тук се намеси Вероника:
- А, ето те и теб! Да, Рая няма нищо против. Нали, Рая?
Тийнейджърката не знаеше какво да каже. Още една гореща брюнетка. Какво се случваше?
- С какво се занимаваш, Рая? Откъде си? – полюбопитства с леко нахален тон Анна-Мария, докато продължаваше да се държи за убоденото място на бедрото. - Нищо лично, но ще застана малко по-далеч от теб.
- Рая живее в Обеля и учи в Английската. – изпревари да отговори Вероника.
- Учителка ли си там, Рая? По какво? – попита на свой ред Анна-Мария, бидейки сигурна, че приятелката ѝ е направила грешка и вместо “работи” е казала по инерция “учи”.
Просто нямаше как жена с подобна фигура, бузесто лице и двойна брадичка да е толкова млада.
- Аз… съм 11 клас там сега… – отговори колебливо Рая.
Анна-Мария я изгледа подробно още веднъж, без да се опитва да прикрие изненадата си. Този факт обаче не я смути. Тя обичаше контрастите и нестандартните неща. Реши, че ще е интересно да прекара известно време с Рая и да се позабавлява на неин гръб, както беше решила, че прави Вероника. Не искаше да остава по-назад от приятелката си.

А и подобно на Вероника, интересът ѝ постепенно започна да се превръща и в сексуален - беше ѝ любопитен секса с такава огромна жена… възбуждаше се от мисълта как се гушка в тонове мека плът, как се губи в тях и как си играе с тях като малко дете. Затова Анна-Мария реши да провокира тийнейджърката:
- Рая, не мислиш ли, че равномерният тен е много важен?
- Аз… не съм тук, заради тена. Просто обичам морето. Стоя и му се наслаждавам…
Анна-Мария определено не очакваше такъв отговор. Направи кратка пауза, след което продължи:
- Ама как така, миличка? Всички сме тук, за да имаме хубав тен. Нали така, Вероника?
Вероника се усмихна и поклати утвърдително глава. Тя предусещаше, че приятелката ѝ е намислила нещо палаво, но не знаеше точно какво.
- Надявам се, че нямаш нищо против да остана “топлес”… жени сме, все пак…
Докато преди още Рая да успее да реагира по какъвто ѝ да било начин, Анна-Мария разкопча и без това силно изрязаното си горнище на банския и остана по цици пред смаяната тийнейджърка. А те бяха просто прекрасни – напълно естествени, не много, но достатъчно големи, идеално симетрични, гладки и стегнати, като създадени по перфектен модел. Рая просто не можеше да откъсне очи от тях. Ученичката се изчерви като домат. Пулсът ѝ се учести. Анна-Мария веднага усети това и вече беше абсолютно сигурна, че Рая не беше безразлична към дамските прелести (нещо, което така или иначе още от самото начало подозираше).
- Моля те… покрий се с нещо. Не е прилично така… – беше единственото, което едва успя да промълви възбудената Рая.
Вероника реши, че е време и тя да се включи в шоуто.
- Рая, мисля, че нещо ми се е заплела едната презрамка на горнището. Би ли я оправила, много те моля?
Наивната тийнейджърка се притегна и хвана презрамката, за да я оправи, без да забележи, че горнището на Вероника беше разкопчано. Атрактивната жена просто се дръпна и то остана в ръцете на ученичката. Нов чифт зашеметяващи гърди лъснаха пред свенливия ѝ, но в същото време жаден поглед.
- Но какво правиш! – преструваше се на уплашена и изненадана Вероника.
Тя прикри циците си с лакти и се дръпна рязко настрани.
- Рая просто мисли за твоя тен, скъпа! – обади се Анна-Мария, докато мажеше бавно и еротично божествените си гърди с плажно масло, бидейки напълно наясно с номерата на приятелката си.
- Рая, ако толкова много държиш да ме съблечеш, другият път просто ми кажи! С радост ще ти дам да го направиш, ако ми обещаеш, че ще внимаваш! Не както днес, когато едва не легна върху мен! – смееше се Вероника, пуснала ръце от голите си гърди, които леко трептяха в тон със смеха ѝ почти под носа на Рая.
- Рая, аз пък ти се сърдя! Нея я събличаш, лягаш отгоре ѝ, а за мен какво ще направиш? Аз не съм ли ти също приятелка? – пусна къде на шега, къде сериозно Анна-Мария.
Клетата тийнейджърка не беше на себе си от срам и възбуда. Нежните гласове, предизвикателното поведение и почти голите божествени тела на двете атрактивни дами караха хормоните ѝ да бушуват. Тя чуваше пулса в ушите си. Окосмението по краката и предмишниците ѝ беше настръхнало.
- Рая, ако си ми истинска приятелка, ще ми позволиш да се снимам с теб! – настояваше Анна-Мария.
Ученичката беше толкова смутена, объркана и възбудена, че само леко се усмихна и поклати глава в знак на съгласие. Анна-Мария просто искаше да намери повод да се отърка в пищната ѝ плът. Гледаше на тийнейджърката като на огромна играчка за рождения си ден. Доближи се смело до нея и седна на бедрото ѝ, като постави дупето си на покритата от шортите част, за да избегне ново неприятно убождане. Докато се наместваше, нарочно се опираше с ръце по пищните телеса на Рая, които копнееше да помачка и съжаляваше, че тоновете меки цици, корем и паласки бяха под толкова добре закрит бански; искаше непременно да ги усети на голо. В крайна сметка, Анна-Мария кръстоса крака, покри голите си гърди с ръце и накара Вероника да я снима така върху бедрото на Рая. Което пък беше меко и удобно. Така 27-годишната жена изглеждаше като кукла Барби върху почти два пъти по-едрата, правеща комично впечатление и непохватно застанала Рая. Щом Анна-Мария видя снимката, я намери за особено оригинална и забавна. Веднага я публикува в социалните мрежи и пусна анкета сред последователите си със заглавие: “Guess her and my age”.

Двете момичета продължаваха да я провокират огромната тийнейджърка. Тази игра ги възбуждаше все повече. Искаха да стигнат и по-далеч, но знаеха, че тук на плажа това нямаше как да се случи.
- Рая, какво ще кажеш да ни дойдеш на гости? Нашият хотел е на 5 минути оттук? – предложи нетърпеливо Вероника.
- Да, непременно трябва да дойдеш, Рая! Виж колко добре си прекарваме! – продължи на свой ред да я убеждава Вероника.
Рая се двоумеше. За първи път изпадаше в подобна ситуация, всичко ѝ беше като на филмова лента. Разумът ѝ казваше, че не трябва да ходи, защото двете момичета ѝ бяха напълно непознати и намираше поведението им за нетипично. От друга страна, те толкова много я бяха възбудили с атрактивния си вид и поведение и тя толкова много обожаваше компанията им, че не ѝ се искаше всичко това да свършва. “В крайна сметка, това са просто едни малко по-красиви и освободени момичета. Сигурно са на по 20-21 и вече студентки… А може и да се окажат и те 11-12 клас като мен… Приятно ми е с тях и не виждам какво лошо може да стане… Може би намират нещо в мен… Не мисля, че човек трябва да се ограничава…”, така си мислеше Рая и в крайна сметка се съгласи.

Анна-Мария и Вероника само това чакаха. Навлякоха набързо тънките си плажни рокли и тръгнаха нетърпеливо с новата си приятелка към хотела. Горещите им тела трепереха от възбуда. Рая изгаряше от нетърпение отново да ги види по миниатюрни прашки и топлес. “Дали това щеше да се случи и в хотела”, мислеше си тя по пътя.

Ученичката си нямаше и на представа какво тепърва предстоеше…

Следва продължение…