Билет за любов, втори коловоз (част 1)

14.03.2025 | Fairy

На Баху, заради когото всяко прилагателно и наречие, сложно съставно изречение или “лек бриз” ми напомнят, че обичам да разказвам, но трябва да се фокусирам само върху най-важното. На Баху, който ме научи да тегля косата си нагоре и да се наслаждавам на джакузи в блато. Благодаря!

***

Плющенето на дъжда се настани в стаята като тактичен воайор. През открехнатите прозорци се вмъкна озоновия му дъх и на лениви талази галеше ноздрите им. В началото ритъмът му бе екзалтиран и шумът от мощното барабанене по покривите и козирката над хотелския вход ги принуди да мълчат. Това също бе част от мъдростта на съдбата.

Когато две изгубени души се намерят, отново, единствено тишината помежду им може да разкаже случилото се за четвърт век.

Първо стояха прави, очертани като в комикс в полумрака на евтина стая. Гледаха се дълго, сякаш им бе нужно да открият познатите контури на предишното лице. После тъмнината се вплътни, а въздухът натежа от изпаренията на предишни гости и Нурия се олюля.

Прегърна я. Там, стаена в обятията му, в стаята над улица с бордеи, мигом изчезна нечистоплътното усещане за чужди хора и евтина пошлост. Най-естественото нещо на света бе ръката му, която я обгърна. Залепена към гърдите му, Нурия бе положена да седне на ръба на леглото. Почти веднага Карлос се отдалечи и в рязкото отдръпване на завесите встрани и отривистото му движение да подпре кепенците с райбер, тя се замая отново. Гледката на любимия ѝ мъж, изпълняващ свойски най-простите ежедневни рутини, я върна назад във времето. Сякаш отново галеше голите му двайсетгодишни рамена. Сякаш обсипваше с целувки гърба му, докато притиска гърди към топлата му кожа и нарочно бави следващия миг. Отново усети с корема си твърдината на дупето му и спокойствието, което усещаше тогава. Зад жив параван от желязна воля в тялото на раним и влюбен мъж, Нурия бе открила, че нищо пристойно не ѝ е присъщо. Отдаваше му се по начини и с охота, които палеха страните им и изпотяваха прозорците. Тогава.

Днес бе друго. Днешният той бе той, без да познава този мъж срещу себе си. Пепелта на главата му, натежалото бреме, свило раменете му навътре, дори походката, отмерена и проучваща, нямаше нищо общо със скокливия отворко отпреди. С хладни тръпки по гърба си, Нур усети как се напряга от неизбежното в този следобед. Същинска висяща гилотина. Той ще се приближи, гласът му ще е същият. Почти. И ще я заблуди отново с този негов поглед. Ще я прикове, парализирана в очакване и ще я изучава, даже и с пръстите си, докато тя губи смелост и се предаде на мрака. Затвори очи с ясното съзнание, че все още го обича и погледът ѝ я издава.
- Нур!
Фокусира бавно. Той седна до нея. Бедрата им се допряха. Нима бе възможно да има място в света по-хубаво от това?!
- Нур! – гласът му заглъхна.
Никога не бе крил нищо от нея. И сега се страхуваше. Дали ще бъде приет? Дали ще е същото?
- Прекрасна моя! – галеше я с палци, държейки лицето ѝ в шепите си.

Всяка фибра от тялото му бе в очакване. Напрегнат, стаен, уязвим. Крепеше в дланите си една чуплива любов. И стоеше, осъзнал, че след миг може да я изгуби завинаги. Само очите му крещяха “Не си тръгвай! Смела си. Повярвай в мен пак!”.

Нур го връхлетя като буря и запуши устните му със своите. Блъснат на леглото, рефлексът на тялото му я заклещи в желязна прегръдка. Нур гъделичкаше шията му с коси, пуснати свободно и обхождаше с целувки всяка новост, появила се след последната им среща. Постави печата си на челото му, сложи подпис и върху мрежичката напрежение под очите, обходи с писеца на езика си линията под челюстта, изследвайки тънките свивки на кожата. Отлично помнеше всеки завой. Времето, за което стига до ръба на ушето му. Но сега цветовете и текстурата на материята бяха други и тя се впусна да ги изучава и картографира с ентусиазма на откривател. Смачка го под напора на тежестта си, безобразно лигавейки всичко до което се докопа. Уви, мишниците му, като едни тихи пристанища, си останаха скрити от ризата, но тя отлично долавяше всяко трепване на гърдите му. Усилието, с което той се мъчеше да заграби едновременно и гърдите и дупето ѝ, я накараха да изплува из маранята на необуздана страст. В съзнанието ѝ проблесна кощунствено желание. Защо да се изучават бавно? С дрехи? Колко време би ѝ отнело да разгърне този нов тираж на любимата ѝ книга? Има ли време за губене?

Повдигна се и подпряла длани на гърдите му, точно както преди, го принуди да замръзне за момент.
- Не смей да мръднеш!
Зае се да разкопчава ризата и плъзна длани под потника, като го набра нагоре, за да огледа добре коремчето, пъпа, гърдите, обхождайки всичко с пръсти. Наведе се към зърната му и завъртя език неколкократно. Тази игра да го гъделичка ѝ беше любима. Преди подухваше леко омокрените от слюнка зърна, а после ги гризваше със зъбки. И сега го направи. Той простена и повдигна таза си под нея. Здравей, познат категоричен тласък! Главата ѝ се завъртя. Не. Никакви години не са минали. Това настъпателно движение и твърдината в панталона му са насъщни за съзнанието ѝ. Насъщни като изгрева на слънцето. Тя не би могла да живее без тях. Значи не е съществувала досега. Сън.

Не, никога не се е случвал ден, в който не е любена от този мъж.

Изведнъж всичко се изтри. Изчезнаха дните от седмицата, имената на децата ѝ, часовете с неотложни ангажименти. Дори улиците на града се засукаха в петролено петно и изтекоха безследно.

Остана само плющящият дъжд и мирисът на мокър камък.

Тя се изправи върху изтъркания килим. Учуден, той я последва, подпрян на лакти.

Ръцете ѝ пъргаво откриха страничния цип на роклята и я освободиха. Платът се плъзна надолу и се надипли като цветен пиедестал. Преди Карлос да успее да обходи скулптурата с необходимото внимание на вещ познавач на тънкото изкуство, тя успя да прибави към стъпалата си сутиен, а скоро и бикини.

Остана така. Леко настръхваща от хладната влага, Нур позволи на зърната си да се въоръжат като остриета. Ръцете ѝ висяха свободно до формите на женствено тяло. Съд, амфора, граал. Карлос ожадня. Ако трябваше да се придаде обем на подобна гравюра, щеше да е проблем да се използва правилото на седемте светлосенки, защото всичко бе в мрак и единствения признак за живот, бе учестеното движение на корема ѝ. Тя се предаде. С ръце, издигнати над главата си, събра длани като богиня в молитва. От това не само че съвсем заприлича на висяща зряла круша, но и тежките ѝ цици се противопоставиха на гравитацията и гънката под тях се освети. Коремчето получи кръгове светлина около черната маслинка в средата. Венериният хълм нямо крещеше за внимание, заглушен от диадема от окосмение, а срамните ѝ устни се кипреха кокетни и свенливи, разделени от любопитството на клитора. Бедрата ѝ блещукаха, потръпващи и нетърпеливи да бъдат задържани под строг арест.

Карлос се уплаши да не е изпуснал издайническа лига.

Повдигна се от леглото, точно както би сторил мъртвец при Второ пришествие, но преди да я докопа, тя използва силата си срещу него:
- Искам да те видя гол! Сега!
Още докато го изричаше, устичката на вулвата ѝ се присви очаквателно. Би се облизала, ако можеше. Засега просто се опълчи. Закрещя за собствен живот. И сърцето ѝ послушно пропадна, някъде дълбоко в утробата, откъдето тътена на пулса ѝ се предаде на вагиналния отвор. Малки контракции открехваха входа и лиснаха вода за посрещане на важния гост.

Каро, както тя го наричаше преди, се изпъна като струна, на сантиметри от живата статуя. Почти я отмести назад от ударната вълна на присъствието си. Изведнъж стана огромен. Страшен. Плътен. Неин. Трофей.

Ризата излетя нанякъде, а потникът в друга посока. Панталонът падна с метално подрънкване на катарама и случайни монетки. Приведен към стъпалата си, той издърпа чорапите с грацията на гребец, чийто трапец танцува над тила му. Малките ладии на ключиците почти се преобърнаха в мощното вълнение на олюлени гърди и летящи бицепси. Мернаха се изскочили вени, дълги и засукани като змиорки, докато под повърхността погледът ѝ потъна в буйната тъмнина на подводна растителност. Пълзяща надолу, мъхестата сган бе опитала да покрие с патина огромна котва, чийто зъбец стърчеше заплашително.

Нур впи поглед в кура му. Напълнен с кръв, жив и туптящ, този мъжки атрибут изведнъж се превърна в най-важния посетител в стаята и тя коленичи. Смътно усещаше одобрението на Каро да отдаде почитанията си.

Здравата крачка на бедрата му, заключваше в защита този престол, като същински страж. Но тя притисна длани около коленете му и ги плъзна нагоре, мачкайки бедрата му от всички страни, като си помогна с тази опора да завре нос в основата на изправения кур и да поеме в уста висящите топки. Езикът ѝ се разлюля под тежестта им и ги приветства с лек натиск. Всмука ги. А после целия, изплезен навън, се зае да се влачи към върха. Каро следеше как по кура му се влачи бавна лигава процесия. Най-отпред са преданите очи на Нур, следвани от тръпнещи ноздри и накрая разтворената ѝ устичка. Езикът ѝ, топъл и притиснат до коравия му член, оставяше хлъзгава лига. Карлос откачи. Побърка се от безумното очакване хуят му да се плъзне по цялата дължина на езика ѝ и да го трие в него, все по-навътре и по-дълбоко. Скоро, когато устните ѝ достигнаха алената мозайка от капиляри на главичката, а в ноздрите ѝ избухна познатия аромат на мъж, Нур изгуби контрол над темпото и събра устни за целувка, като използва езика си, за да изрови още от вкусната соленост на сълзите му. Цепката му се разтвори под напора ѝ и тя всмукна с настървение всичко, което можа да изсърба на един дъх и като не знаеше дали му причинява болка, бързо се зае да го утеши в топлата си уста. Плъзна я жадно по твърдия член.

Минало и бъдеще изгубиха значение. Стоновете от Каро, устата ѝ, пълна с кадифения вкус на кура му, мракът на евтината хотелска стая и дъждът отвън. Тя бе лакома. Поемаше го в големи дози. Ръцете ѝ теглеха тестисите сякаш доеше мляко от тях. Устните ѝ преливаха от сочна слюнка, капеща по пода, а краката на Каро трепереха, като кратка случайна конвулсия ги напрягаше в тласък да заврат целия кур в малката ѝ уста. Тя се давеше и кашляше, пак го нападаше, но никога не получи засищане на глада си и отново налиташе с целия бяс на гладна кучка.

Карлос прецени, че вече злоупотребява с почитанията, които получава. Някъде много далеч в съзнанието му се обади гласец, който твърдеше, че един кавалер се погрижва най-напред за дамата. Започна леко да се опомня и да връща образ за скулптурата, която му се откри преди малко. Устните ѝ все още го осмукваха и образа се къдреше като листо на маруля, но си спомни. Спомни си как някога бе виждал путката ѝ да се разтваря под пръстите му. Пред очите му да се плисва най-нежният розов цвят на копринена тъкан, в чията гладкост той откриваше неземен вкус. Спомни си как тялото ѝ се огъваше в неистов опит да се освободи от езика му, измъчващ малкия клитор. Колко красиво поръбени в тъмнолилаво бяха срамните ѝ устни, деликатни и нежни. Но не и когато ѝ навреше хуя си до дъно и я ебеше без жал. Не. Когато я разширеше около ствола си, с хуй наврян до основата и кожицата ѝ се разпънеше до бяло, плътно прегръщайки тласъците му, той обичаше да наблюдава как путката ѝ става хищна, алена и подута от гняв, страшна, огромна. Мокра – не, течаща – не, а бързей на опасна река. Засмукващ въртоп. Ненаситен. Дълбок. Изискващ. Изстискваш.

Тогава той се сражаваше. Биеше се. С шамари, с езици, с пръсти и със зъби. Биеше я с кура си. Пляскаше върху хищните ѝ срамни челюсти и всичко се опръскваше от мощното ѝ изригване, точно преди да умре в тишината на жални вопли. И тогава я пронизваше за последно. С решимостта на последния оцелял. Набиваше се зверски, понякога крещейки, докато от недрата ѝ изтичаше безцветната ѝ кръв на тласъци. Обилна и побъркващо ароматна.

За малко да свърши. Усети се на време и я вдигна за подмишниците. Тя и учуденият ѝ поглед полетяха към леглото. Все още стъпила на пода, той рязко затисна коленете ѝ настрани и заби глава в лоното ѝ. Изплези език и го задвижи върху събраните устни, което успешно ги раздалечи. Натисна здраво краката ѝ силно разкрачени встрани, за да си проправи достъп до цепката. Косата му загъделичка вътрешността на бедрата ѝ.

Нур събра воля да погледне към него. Повдигна глава и видя челото с белезите на времето, носът, ползван като камшик, мърдащите му челюсти и протегнатия език, целящ да я издълбае. Замая се и пак падна назад . Путката ѝ разплиска легена. Избликна порция влага и се откърти грубо стенание. Отново се насили да го погледне. Той. Там.

Там, между разкрачените ѝ бедра, нейния Каро впиваше устни, гъделичкаше с език, владееше с вещина и нахалство изворът на неземни удоволствия и насред тоталното му средоточие, изведнъж я погледна. Очите му. Очите му, Боже мой! Путката ѝ преля от желание. Ами муцуната?! Лепкава и неустоимо гротескна!

Нур прискимтя протяжно. От болката, която причинява любовта, щом захапе мускула на сърцето.

Карлос видя и разбра. Свише му се дадоха неземни сили и сгорещиха вените му в пълна мощност. Сам усети с ниското в корема си, как празнината ѝ я боли. И се хвърли да я запълни.

Надвесен, с очи, потъващи в нейните, я сля със себе си. Курът му я облада меко и сластно. Тунелът ѝ се разтвори и го пое като топлата ръкавичка. Задвижиха се с ритъма на перпетуум, който забързва. Като едно общо тяло, се свиваха и разпускаха, сякаш сепия плава из необятното. Тя влязла в ума му. Той в утробата ѝ. Ин и ян.

Ускориха. Набраха пределна мощ. Изстреляха се в светлинна скорост и прескочиха бариерата с мощен взрив. Откоси топла сперма изригнаха в тъмната ѝ вселена. Под клепачите ѝ избухнаха галактики. Всичко трептеше. Вибрираше. Мощен тътен пропътува от темето ѝ, през неконтролируемата долна устна до това как се стягаха прасците ѝ. А той, заклещен на топло, нежно се отпускаше върху ѝ, докато първата светлина след този взрив си запроправя път из ирисите му и създаде нов свят, кацайки в нейните.

Дъждът плющя още дълго. Отми греха от бордейската улица.

Нур изследваше лицето му с пръст и се кикотеше, когато той го захапва.

“Майната на всичко!” – мислеше си, “Аз принадлежа тук!”. После реши да пробва дали Бог съществува и в техния нов свят, затова стисна силно очи и се замоли “Дано може пак! Поне още веднъж! Моля!”.