Как се откривахме (част 1)

15.10.2023 | Анонимен

Това е бавно развиваща се история за мен, Владислав и жена ми – Михаела. Ще има секс, фетиши, мрачновати моменти и страст към страстта.

Бях организационен психолог, бях направил магистратура по това в Джон Джей. От две години живеех в Ню Йорк. Бях на приятна работа в магазинната мрежа на Епъл, и въпреки че живеех с още 4 човека в апартамент в Бруклин, помагах за реклами и наемане на хора в свободното време и се чувствах на върха.

Жените ме харесваха, аз тях още повече. И въпреки че съм бил с много, когато видех жена, която ме впечатляваше, ставах смешен, заеквах, говорех глупости и се пазех да не съм прекалено смешен и да не правя ужасно много глупости.

Михаела – бъдещата ми жена, беше австрийка, но майка ѝ е чехкиня и това за щастие са ѝ доминиращите гени. По онова време вече работеше като начинаещ лаборант биолог към лекарствена компания.

Когато чух гласа ѝ и преплетохме длани за да се представим ме изтресе нещо, което не вярвах, че живее извън розовите романчета. Златиста чуплива коса, пусната свободно над раменете, прииска ми се да се гмурна в нея. Изписани, фини черти, които исках да увековеча в 666 метров паметник, сини, но някак топли очи, които… Почувствах се сякаш мога всичко. Беше 175 см., с дълги крака, огромни цици и хубаво, стегнато дупе.

Бяхме на парти на обща приятелка. Нанасяше се в нова квартира, по-хубава, и само с двама други съквартиранти.

В онази вечер просто се бях отбил да пием по бира и да отивам да спя. Не водех момиче с мен, нямах намерение да се пробвам. Да, окей, бях на 27, но в онзи етап да кажем, че горивото за живот извън работа и секс ми свършваше бързо.

Михаела обаче беше с някакъв латино. Аз бях 178 см. и 70-73 кг., бял, рус, пак със сини очи. Тренирал съм винаги тенис и плуване, и секс, но… Пичагата с Михаела беше някъде към 190 см. и много як, с татус, леко дълга коса, абе латино хиена и ясно виждах какво си е харесала.

Обаче гласът и особено мекотата, текстурата, блясъка на кожата ѝ ми направиха с главите безумни неща.

Домакинята и наша обща позната с бъдещата ми жена, беше много добра във воденето на разговори. Когато тя правеше партита, винаги ходех, за да видя какво ще стане, защото винаги чувах за хубаво място, за интересен филм, хора свиреха и пееха или ходехме да слушаме и гледаме заслужаващи си щуротии. И ме запозна с такава богиня, като бъдещата майка на сина ми.
- Влад, я разкажи сега за Калифорния? – подкани ме Флорина, домакинята ни.
Тогава, преди Корона кризата, в Ню Йорк всеки обясняваше, че иска на западното крайбрежие, че Ню Йорк е гаден. Аз съм от хората, които оценяват какво имат, и въпреки че от две години в Голямата Ябълка бях прекарал почти 3 месеца в Калифорния на обучения, семинари, дискусии, посещения в централата ни, не можех да кажа, че горя от нетърпение да се махна от източното крайбрежие.

Мики гледаше латино питона си странно.

Домакинята и едно друго момиче пяха някаква каубойска песен. И общо взето партито продължи, но оня не оставяше Михаела.
- Вие да не сте мислили да ходите в Калифорния? – питах ги директно.
Да не бях тъп, че да не използвам очевидното напрежение, което бях забелязал.
- Да, Виктор е оттам и му липсва. – баси майката, не стига че сигурно се къпе в естроген от всички жени, ами и калифорниец!
- Ти от къде си? – пита ме.
- От България, но съм израснал в Германия, учих и живях в Белгия.
- Е, на вас европейците за това ви харесва Ню Йорк, защото си е европейски. – спогледахме се с Михаела.
Тогава не знаех откъде беше, но по акцента разбрах, че си е наше момиче. Та, погледнахме се и се разсмяхме.
- Виктор е виждал Европа само в Ютюб, не знае какво говори. Нали така, сладкиш мой? – пичагата имаше кисела физиономия.

***

Две седмици след партито бях намерил и Виктор, и Михаела в интернет. Той не ми беше приел приятелството, за разлика от Мики. Да, тя ми каза да я наричам Мики.

Пробвах се със стендъп комедия и щях да имам цели 10 минути участие на отворен микрофон. Бях ходил на актьорско в Германия и България, имах наградки, 3 епизодични роли, а тогава продължавах да поддържам ролята с комедия в безплатни комедийни барове.

Десетте ми минути бяха за това как хората имат много силно мнение за Америка, за изтока, но не и за държавите от източна и централна Европа.

Мики беше дошла с общата ни позната и още 8 човека. Организатора ми беше казал, че съм задължен да доведа 10 човека.

След мен имаше латино тъпак със сексистки шегички, а аз стоях до австрийската чехкиня и дрънках щуротии и европейски работи. И не че нещо, но компанията ни беше либерална и след поредната дебелашка шегичка на латиноса се изнесохме.
- Ти си много интересен човек! – тя ми каза, че съм интересен и беше пила само една бира.
Стигнахме до място за сладолед и италиански ресторант, зад който беше реката и приятен кей с пейки, а в далечината – моста към Манхатън.
- Хей, забавния, какъв искаш? – гледах устата на Михаела и не можех да възприема какво ми казва дълго време преди да щракне със секси пръстенцата си пред лицето ми.
По едно време отвърнах поглед от това как облизваше сладоледа си.
- Хубава е, а? – каза нашата обща приятелка Флорина, която беше румънка.
Познавах я от университета, а Мики не знам откъде.
- Чувствам се като мръсен перверзник, когато я гледам така.
- Малко и приличаш на такъв, но само защото съм те виждала в действие. – румънката ми се смееше нагличко.

***

Започнах да качвам повече сторита с мои смешки. Мики реагираше на някои. Докато на една направо ми се обади. Смешката беше: “Вие представяте ли си да сте костенурка с клаустрофобия?”. Сторитата след това бяха обиграване на костенурката. И Мики явно се разбиваше от смях, защото за пръв път получих не само лайкчета, но и коментари с иконки. Та, телефона ми звънна, малко след като излязох от работа в магазина на Епъл на Гранд Сентрал.
- Извинявай, че така ти звъня. Искаш ли да се видим да хапнем нещо? На мен офиса ми е на 62-а източна.
Чакахме се на входа към Литъл Итали и Чайна Таун. Опушения и изцапан подлез изгря с русото на косата ѝ.
- Ей! Ето те! – о, не… чувах обертоновете на френд зоната.
И прегръдката – не беше като на мъж, а като на плюшена играчица.
- Къде е твоя човек? – о, разширяване на ноздрите и присвиване в устните, бях виждал, че това значи…
- Много важен бизнес човек е! Той не може да се занимава с глупости, като излизане с приятели. – горчивина, досада в гласа ѝ.
Седнахме в заведение в Чайна Таун. Не бях важен бизнес човек, за да се опитвам да водя Мики в лъскави неща, а и ме увери, че е суууупер гладна.
Опитвах да я карам да се смее и ми вървеше, но тук готвеха божествено.
- Влад, много ми харесва как даже притваряш очи като опитваш някаква хубава хапка! – усмихнах се.
- Ох, най-притеснителното е, че мога да ти обясня точно защо ми харесва.
И започнах да говоря за съставките, за паренето, за тази, не другата чушка.
-Ти си много… – тя въртеше бирата Цин Тао със замислена усмивчица. - Чувствен си. Самонадсмиваш се, това така ми липсва с Виктор.
- Ох, мъже, всички са такива! – махнах с пресилен гейски жест.
И тя се разхили.
- Окей, мачо… – погледна надолу, смукна едно фиденце мазно и сочно, хапна от пикантния бульон, обърса си устата и впери сините си очи в мен. - Ти ме харесваш в сексуалния смисъл, нали? – бях смотан, докато момичето не предприемеше стъпка.
- Да, ужасно много те искам! – тя се отдръпна леко назад и след малко направи пистолетче с пръстите си.
- Бум, бум! – каза и се усмихна. - Всъщност, исках да говорим за това. Ако беше преди няколко месеца или…
- Окей, Виктор е човекът! Аз съм много секси, но да не те търся. – бях заложил кукичка.
- Не да не ме търсиш! Аз… – гъди, гъди… ела ми!
Хващаше се!
- Мики, аз съм мъж. Цивилизован, умен, със заложби, но мъж, като Виктор. И въпреки че не гледам лошо и не се надвиквам, си най-красивата жена, която съм виждал, а и не си тъпа, за каквато явно те смята Виктор.
Сега бях изненадан. Очаквах или да ми се развика, или да си тръгне, или да го защити.
- Дай да платим и да хапнем нещо сладко. – осъзнавах, че ако се запъна, ще бъда като Виктор.
Разделихме си сметката и я заведох в най-добрата сладкарница с най-ненормално мазните и вкусни сицилиански десерти. До там тя вървеше объркана, като малко момиченце.
- Ей, Михаела, извинявай ако…
- Не, прав си за доста неща! И просто идва края на една… – започваше да плаче.
Бяла кърпичка от джобчето на сакото, парфюмирана и мекичка, готова за чувствителни женски лица.

Ядяхме крем, който ми се лепеше по кръвоносните съдове с всяка хапка, покрай нас се говореше на всякакви езици, а аз ѝ държах ръката.
- Михаела, не знам какво си решила да правиш с Виктор, аз също съм човек и не бих искал да си причинявам картини в главата на това как му ставаш жена, раждаш му латиносчета и други работи. Но мога да ти обещая страхотен секс с удоволствия, които не си изпитвала, смях и здрава работа, за да ти е хубаво с мен.
Не знам от многото захар ли, от ненормално топлата майска нощ ли, но се чувствах във форма да плещя подобни глупости.
- Ще бъдеш щастлива, ще свършваш и няма да се цупя като си купуваш италиански обувки и след продажбата на първия бъбрек. – тя се смееше.
- О, ти искаш да се женим?
- Да, искам да си ми жена и да имаме руси и синеоки дечица, които да са красиви като теб и нахални като мен. – игриво перване през ръката.
Стиснах нежните ѝ пръсти и я погледнах в хубавите очи.

***

В Бруклин сме и вървим към моята квартира. Целуна ме тя над тирамисуто ми преди около половин час. От предишното ни излизане са минали две седмици. Аз между другото се отказах да рутя мацки, въпреки че някаква мексиканка ми се пускаше и не беше лоша. Но не беше Мики.

В метрото си обяснявахме кой какво харесва. Сега вървяхме по улицата с мисия да се наебем. Виждах в погледа ѝ смесица от недоверие и възбуда. Този път бяхме се видели направо в италианската сладкарничка.
- Михаела, ще си моя, цялата! – опита се да направи отвратена физиономия.
- Ти даже не ми остави шанс да се възпротивя! Сладък, забавен и…
- Изцяло в краката ти.
- Не съм сигурна.
Влязохме в апартамента. Би трябвало всичките да са тук, но аз я хванах за гърлото и я целунах. Влязохме в стаята ми.
- Ето ти чиста кърпа, ако искаш. Заключи.
Беше видяла женски дрехи и обувки отвън. Както и да го смятах, бяхме седем човека в апартамента.

Тя влезе, загърната в бяла кърпа, беше я вързала под циците си. Понечих да я целуна.
- Душ.
Отмих нюйоркската гняс от себе си.

Беше заключила и моята врата.

Отвори ми гола. И се заклевам, кожата ѝ светеше в сумрака.
- Е, обеща ми удоволствие само за мен? – отново я хванах за шията и стиснах.
Целувах я дълбоко. Кърпата ми се смъкна и кура ми се опря в корема ѝ. Пуснах ѝ шията и я притиснах към себе си. Щях да откача от мекотата на кожата ѝ.
- Ще те пръсна и наистина няма да можеш да ходиш утре, Михаела!
- Добре, Виктор се прибира чак след три дни!
Стиснах зърното ѝ.
- Не искам да му чувам името, малко цветенце мое! Ще го наричаш рогоносец! – очите ѝ се разшириха, но аз я целунах и хванах едрото ѝ стегнато дупе. - Сега ще му сложим хубави, големи рога, да може да се набира на тях и още мускули да прави! – тя се разсмя.
Избутах Мики до бюрото-маса и тя седна отгоре. Отворих ѝ краката. И да, всички жени имат различен аромат там, но нейният… Захапах бедрото ѝ, но не впих много зъби.

Започнах влудяващо бавно да я галя от коленете, към розичката. На средата на дългото ѝ бедро тя вече започваше да променя дишането. Спрях малко преди да докосна лабиите ѝ. Забих нокти и я одрах.
- Шибано копеле!
- Млъквай! – пернах я с опакото на ръката през лицето и пак започнах да я галя.
Когато почти стигнах до срамните ѝ устни, тя изохка. Но този път не я одрах. На четвъртото погалване стигнах до лабиите, разтворих ги и докоснах дясната с език. Облизах от долу до горе. Тя изстена тихичко.
- Путко, тихо! – тя издаде някакви приглушени звуци.
Аз облизвах дясната ѝ лабия.

Изведнъж на сухо и с много късмет нацелих клитора ѝ. Тя изсъска през зъби, но не гъкна. От по-сговорчиви приятелки ценителки на креватното дело знаех, че със сух клитор се действа като със тулумбички, трябва да му се сложи възможно най-много сокче, възможно най-бързо. Личи ли си, че съм рутил доста повече туркини, арабки и гъркини отколкото трябва?

Та, държах пръста на клитора на Михаела и ближех и смучех лабията ѝ.
- Кога си ебана последно, курво?
- Преди две седмици.
- Михаела, извинявай, гадно ми е да те наричам така.
- Моля те, още малко, извинявай! – в метрото беше казала, че иска да я обиждат и да ѝ говорят супер мръсно.
В този момент путенцето ѝ се беше разтекло.
- Кучко, оцапа ми бюрото! Слизай и да го оближеш! – като искаше груба игра, щеше да я получи.
Хванах златистата ѝ набуклена от банята коса и я наведох. Беше сумрачно, но предполагах, че наистина чисти с език. Мазно ѝ плъзнах два пръста върху клитора.
- Искаш ли да те еба?
- Моля те, не! – когато слушах желанията ѝ в метрото си бях сдържал коментара, но след първото ебане щях да ѝ кажа нещо за напомпания ѝ рогоносец.
- Ще ти порна малкото путенце и ще те напълня, курво!
- Не, моля те! – въртях пръсти в нея.
И да, бях ѝ показал теста си за болести, защото с моя стил на живот, това беше нужна мярка.
- Ще те тъпча със сперма, курво! И тази вечер, и когато ми се иска ще идваш да те пълня и ще те направя мамче! Искаш ли, путко? – шибнах ѝ шамар по дупето, защото започна да издава звуци на глас. - Лягай на леглото с отворени крака! – беше ме срам да се държа така с нея, но това, което бях добавил за спермата и мамчето май я беше изненадало много приятно.
Тя легна в леглото ми и отвори крака. Бързо отидох до нея, влязох между дългите ѝ бели бедра и опрях главичката си в разтеченото путе. Протегнах ръка към устата ѝ.
- Плюй! По-хубаво плюй... с това ще си намажа кура! Колкото повече плюеш, толкова по-лесно и дълбоко ще ти влезе! – размазах го по кура си и я нанизах.
Бях решил да не се бавя повече, а просто да я взема.

Путката ѝ беше като десерт за курове – сладка, топла, гладка, с точно онази стегнатост, която малко сякаш те озверява. Набутах ѝ го на три пъти. И доста девойки бях щадял много повече, преди да им набуча колеца си до дъно.
Погледнах слетите ни тела. Мамка му, щяхме да имаме красиви бебета! Заклатих Михаела.

Тя заахка красиво.
- Млъквай! – плеснах ѝ цицата.
Тя прехапа ръката си.
- Добре ли ти влиза, курво? – шамар по другата цица.
- Малко по-леко! – не знаех дали е наистина. - Чу ли, тъпак, боли!
- Млъквай и го поемай!
Вдигнах ѝ краката и започнах да я чукам хулигански. Спуснах ръка по прекрасното ѝ бедро и се заиграх с клиторчето ѝ.

С другата ръка ѝ придържах бедрото. Тя си стискаше зърната. Лицето ѝ беше напрегнато и красиво. Усетих, че ѝ идва.

Пригалвах ѝ розичката, забих се в супер стегнатата ѝ и топла путчица.
- Свършвам, Михаела!
- В мен ли, скъпи? – тя изглеждаше шокирана от думите си.
Но след малко започна да свършва.

Цялата тази красота беше моя. Забих се и започнах да я пълня. Не бях се пипал шест дни. Колко хубаво ме пристискваше! Излизах и го донатъпквах в нея.

Пълнех русата жена под мен. Свалих ѝ краката от раменете си. И на лакти се надвесих над нея. Кура ми още не беше спаднал. Погалих я по бузата, тя поотвори очи и се усмихна. Наведох се и премазах тежките ѝ цомби. Целунах я. Спадах в нея.
- Хареса ли ти, скъпа?
- Не знаех, че ще свършиш в мен.
- Искам да те направя мамче, няма как иначе! – тя се усмихна.
Слязох от нея и се прегърнахме в лъжичка.
- Доминирал ли си някога?
- Да. – бях я ебал, а пак ме хващаше срам от нея.
- Никога не съм се чувствала така… така… слята с другия човек.
- С Виктор да не обсъждате трендовете в търговията на варанти?
- Не! – дочувах срам и при нея.
Погалих я.
- Ами секс не правите ли? – тя изсумтя.
Хванах я за гърлото и леко стиснах, надвесих се над нея и я целунах.

Владислав