Жена ми Валерия (част 7)

13.11.2023 | bankov

Здравейте отново! Радвам се, че разказите ми предизвикаха интерес и провокираха Вас, читателите, да оставите коментари, като разбира се виждам, че коментарите са контрастни. Нормално е всеки човек да има собствено виждане относно дадена ситуация. Аз самия, като главно действащо лице в разказите, сменях мнението, реакциите, поведението и принципите си, докато течеше този етап от живота ми. Независимо от това, дали съм постъпил правилно или не, ще продължа да пиша и ще докарам до край случилите се неща в живота ми от изневярата на жена ми до ден днешен. Основните причини за да споделя всичко това с вас са, че след толкова години все пак желая да споделя това, макар и с непознати читатели, а също така и всеки да си направи собствени изводи и да действа по-мъдро, ако попадне в подобна ситуация. И така…

Стигнах до момент, в който официално бях във връзка с Ема, а след последната среща с Валерия се убедих, че все още я обичам. Това беше най-трудната част! Осъзнах, че Жоро беше прав и трябваше да спазя едно простичко нещо, а именно: да вдигна телефона и да си извикам проститутка веднага след изневярата, след което да минат няколко месеца за да се отърся и да взема правилно решение за живота си. Но уви, впуснах се във връзка с жена, която ми беше приятел преди всичко. Изчуках колежка, с която ми се налагаше след това да се виждам ежедневно през работно време и разбира се успях с поведението си да отблъсна Валерия. И точно в момента в който постигнах това осъзнах, че все още я обичам! И не просто я обичах, а всичко в мен крещеше и се разкъсвах отвътре при мисълта за нея! Не си представях живота си без нея, а в същото време бях вече във връзка – и то не със случайна жена, която мога да отхвърля с лека ръка. Докарах се до момент в който аз, като мъж, се превърнах в една ощипана девойка, която не знае какви ги върши. Не знаех какво да правя и оставих нещата просто да се случват. Ема с всеки изминал ден се влюбваше все повече в мен, а аз все повече мислех за Валерия. Какво се случваше с мен? До мен стоеше жена, която не ме е наранила по никакъв начин, а аз желаех жената, която се подигра с мен?

Измина още месец и ето, че наближаваше края на годината. Беше вече ноември. Оставаше само месец до най-светлите празници. Малкият на Ема се привързваше все по-вече към мен. С Ема започнахме планове за предстоящите празници, а аз не спирах да мисля за Валерия. Нямах никакви вести за нея. След като ѝ върнах златото, не ме е търсила повече. Мислех си: “Или си е намерила друг, или ако все още искаше да е с мен е решила да пробва с игнориране!”. Познаваше ме добре и знаеше, че това би ми привлякло вниманието, но пуст инат – нямаше как да ѝ се обадя. Та нали аз я изгоних! Нали аз съм наранения и обидения. Аз ли трябва да я търся? Мамка му! Дойде пореден уикенд и реших да изляза с Жоро (най-добрия ми приятел), да хапнем навън и да пийнем по нещо. Да поговорим и да му споделя всичко това. Тежеше ми! Не знам точно защо, но предложих да отидем в един ресторант, в който често вечеряхме с Валерия преди и ни беше едно от любимите места. Седнахме с Жоро, поръчахме си пиене и чакахме да ни сервират и храната. Не беше изминал час откакто седнахме и опаа – изненада! В заведението влезе Валерия с приятелка. С приятелката ѝ Зорница! Познавах я добре, но не я бях виждал нито чувал, откакто се разделихме с Валерия. Жоро видя, че се стъписах и побърза да поръча по още едно на сервитьора. Видяха ни и се запътиха към по-отдалечена маса. Вечеряхме, говорихме си с Жоро, като Зорница и Валерия правиха същото, но на друга маса. След около час видях, че Зорница стана и се запъти към нас. Дойде и поздрави, попита ни как сме и се престори, че току що ни е видяла. Вече бяхме обърнали по няколко чаши с Жоро и успях да ѝ отговоря най-безцеремонно, че сме си супер и дори предложих да се присъединят към нас, като бях сигурен, че това няма как да стане. За моя изненада Зорница се върна на тяхната маса, и след като обмениха по няколко думи с Валерия, станаха и се отправиха към нашата маса. Докато вървяха към нас, Жоро ме погледна и ми каза:
- Не си го и помисляй! Предупредих те веднъж, не ме послуша и виж какво стана! Ема те чака у вас, а ти ще се занимаваш с този боклук!
Мамка му! Така беше, но и като го казваше усетих, че му се изнервих, когато нарече Валерия боклук. Знаех, че беше прав, но... някак си чувствата замъгляват правилната преценка. Вечерята продължи все едно сме се събрали четирима приятели тийнейджъри – Жоро пускаше стари изтъркани лафове един след друг в намерението си да държи настроение на масата, а Зорница изцяло му влизаше във филма. Аз и Валерия се смеехме на шегите им, като не знам за нея, но аз дори и не ги чувах точно какво говориха. В главата ми бушуваше ожесточен спор между това, че Ема стои и ме чака в къщи и прави планове и се подготвя за предстоящите празници, а аз на свой ред изгарях да се вкопча във Валерия. Какво ставаше! Не съм човек, който би постъпил така с жената, която стои вкъщи и ме чака, а на всичкото отгоре имаше и едно малко, невинно детенце, което също ме чакаше вкъщи, въпреки че не беше моето. И така, вечерята вървеше към своя край. Знаех, че ако сега не направя нещо, оттук нататък всичко щеше да придобие съвсем различен развой на живота ми. За кратко време трябваше да се преборя с доста тежки мисли, като това например с кого да изкарам предстоящите празници. Ако ги изкарам с Ема и с малкия, ще оставя спомени и надежди в едно дете. Мамка му, в какво се превърнах аз? Платихме сметката и станахме. Излязохме от ресторанта, като все още не знаех какво да правя. Всъщност, не знаех дали ако изобщо направя крачка към Валерия, тя ще ми отвърне. По време на вечерята се държеше абсолютно безпристрастно и хладнокръвно, като не показваше никакви емоции, които мога да разгадая, като някакъв вид сигнал свързан с мен. В този момент до нас спря едно такси и Зорница и Валерия се качиха, а аз успях да промълвя само едно:
- Лека вечер.
В момента, в който Валерия се качваше в колата, се спря за секунда и ме погледна. Гледаше ме така, сякаш ме вижда за последен път. Това траеше едва секунда две и след това се качи и затвори вратата на таксито. Седна отзад, а прозорците бяха тъмни и не можех да разбера дали продължава да ме гледа или не. Гледах черното стъкло на автомобила, който потегли и разбрах, че това е краят! Жоро ме потупа по рамото и ме поздрави, че съм постъпил правилно. Дойде второ такси и Жоро му махна да спре, като ме подкани да се кача и да се прибираме, но на мен не ми се прибираше. Казах на Жоро да се качва, а аз исках да се разходя. Така и направихме. Вървях безцелно, като в крайна сметка колкото и да се опитвах да приземя мислите си и да се прибера при Ема, противно на всичко това извадих телефона от джоба си и написах съобщение на Валерия. Кратко и ясно само едно: “ОБИЧАМ ТЕ!!!”, след което изтрих номера ѝ и се отправих към пиацата на такситата да си хвана едно и да се прибера. Не чаках отговор. Хванах си такси и по пътя получих отговор на съобщението, което изпратих на Валерия. Телефонът изпищя, а аз го държах в ръка и не смеех да го прочета. Накрая дали се престраших или любопитството надделя, но не издържах и отворих съобщението. Съобщението беше дълго и изчерпателно, като съдържанието беше следното: “И аз теб! Ти си ми всичко! Ти си моят живот, но вече си имаш своя и пътищата ни се разделиха… може би така е трябвало да стане. Съжалявам за постъпката си и ще си отнеса тази грешка, като разбирам как изгубих всичко, за което съм мечтала. Не ме търси повече и аз няма да те търся. След седмица оставям квартирата и напускам този град. Прибирам се в своя край при нашите и ще започна всичко от начало. Желая ти всичко добро. Обичам те!”. Това съобщение преобърна всичко в мен! Ами сега? Сега накъде? Сега какво? По дяволите! Да става каквото ще, но реших да отговоря на съобщението ѝ, като ѝ написах само: “Дай ми адреса на квартирата си”. Само след секунди получих отговор с квартал, номер на блок, вход и етаж. Дадох адреса на таксиметровия шофьор и поехме натам. Не беше далеч и след по-малко от 10 минути вече бях на адреса. Качих се, а Валерия ме чакаше пред вратата. Не си казахме нищо. Влязохме вътре и започнахме да се целуваме. Кожата ѝ, аромата ѝ… всичко това ме върна в първите дни от връзката ни. Отправихме се към спалнята. Не бързах, съблякох я бавно, легнахме на леглото, като започнах да я целувам по челото, после по бузките, след това по устните и така бавно преминах през цялото ѝ тяло, докато стигнах краката ѝ. Исках да целуна всеки сантиметър от тялото на жената, която обичах. Харесваше ѝ. Наслаждаваше се на целувките ми, тялото ѝ трепереше. Съблякох се и бавно проникнах в нея, като не спирах и за секунда да я целувам. Правихме го бавно, нежно, като през това време съзнанието ми беше изключено за целия свят около нас. В този момент за мен съществуваше само Валерия и нищо друго. Без емоции относно миналото, без капка мисъл, че някога, някой друг е докосвал това прекрасно тяло. Прониквах в нея все едно съм за първи път с жена и все едно тази жена за първи път е с мъж. Въпреки всичко случило се, мозъкът ми разпознаваше ситуацията, като напълно чиста, искрена, непринудена и уникална по рода си. Движех се вътре в нея и усетих как наближава кулминацията. Не го извадих и започнах да свършвам в нея. Забавих движенията, но не спрях. Не ми спадаше, не исках този момент да има край. Продължих да се движа бавно, като Валерия през това време получи доста силен оргазъм. Тялото ѝ пулсираше в ръцете ми, а удоволствието, което изпитвах, беше равно на това, все едно не спирам да свършвам. Не спирах да целувам устните ѝ, като от време на време целувах и гърдите ѝ. Това продължи около час, а чувствах че сме така едва от минути. Телата ни бяха силно впити едно в друго, като така и не излизах от нея. Накрая свърших още веднъж, като отново свърших в нея. Полежахме така прегърнати още известно време преди да се отправим към банята за душ. Мълчахме. Никой не казваше нищо. Изключих си телефона и си легнахме. Реших, че ще пренощувам тук. Събудих се на следващата сутрин и се наслаждавах на гледката до мен. Валерия спеше непробудно в леглото. Това беше не сравним момент в живота ми. В същото време знаех, че Ема ме чака вкъщи и знаех, че когато си включа телефона ще има хиляди пропуснати повиквания и предстои да се прибера. Това беше доста дълга част от поредицата разкази, които пиша и съдържанието на тази част е доста постно откъм еротика, но какво точно е еротиката… ще кажете в коментарите. Нямаше как да продължа да пиша, без да вмъкна читателите детайлно. Следващите части ще бъдат по-наситени.

Следва продължение…