Цвети

04.04.2025 | pako

Здравейте група! Отдавна не съм писал нищо, та реших да драсна едно разказче от мойте. Историята, както и всички мои, са напълно реални – не виждам смисъл да пиша небивалици. Но да преминем към самия разказ…

Както съм ви казвал, живея в монтанските села и в селото повечето хора се знаем, а в махалата пък още по-добре. Имах добър приятел, по-голям от мен с около 12 години, с който често се събирахме я да пием по нещо, я да свършим някоя работа – кога в нас, кога в тях. Той живееше на 200 метра от нас. Та доста се имахме с този човек! Той беше женен с две деца. Аз също бях женен тогава, но в последствие се разведох. Много пъти сме се събирали и семейно. Жена му беше обикновена женица, бих казал малко смотана – слабичка, ниска, с малки цици и с що-годе добро телце. Едно време учехме в едно училище, та оттам я знам бегло. Лятото ходеше без сутиен и малките ѝ цици, като се наведеше, се виждаха, но нищо запомнящо се. Животът така се стече, че човекът се разболя тежко и не след дълго почина. Мина, може би, година и нещо, може би две, а след това и аз се разведох. Нещата се промениха доста – останах без помощ откъм половинка, а имам дворче в което садим разни неща. Знаех, че тази жена Цвети ходи да помага, заедно с децата си, за да изкарат някой лев и започнах и аз да ги викам от време на време. Обаче, за моя изненада, когато се позагледах в нея, забелязах, че е понапълняла, след като остана сама – беше заформила доста апетитен задник, който взех да заглеждам все по-често, като се навеждаше по време на работата. Мислех си, как да си искам, ама си ме беше срам! Но меракът надделя над срама и реших да ида до тях под претекст, че пак имам нужда от помощ, но работата не е много и ако иска да дойде сама. Тя се съгласи и каза, че ще дойде до час време. Отидох си в нас, позавъртях се да свърша това-онова и след малко чух, че вика на вратата. Излязох, посрещнах я и я поканих да пием по кафе. Седнахме на масата и лафче, това-онова и леко намекнах:
- Абе, Цвети, ти ми се виждаш понапълняла като че ли?
- Ами…. има нещо такова. – усмихна се тя.
А аз ѝ викам:
- Абе виждам аз! И какво готино дупе си заформила!
Тя се засмя, но нищо не каза. Почнахме да работим из двора и си пускахме по някой майтап, но забелязах че и тя се бъзика на сексуална тематика. Викам си: “Дано ми излезе късметът!”. Свършихме работа и опекох скара. Бях взел и бира, понеже знаех, че тя доста си пийва биричка. Дойде и синът ѝ, да я вика за нещо, та седнахме и хапнахме. Те пиха по някоя бира, а аз вода, че трябваше да ида да свърша някаква работа до Монтана. Но на тръгване тя се бъзикна:
- Абе не искаш ти да пиеш с мен днес, ама някой ден ще дойда да черпиш когато можеш!
- Няма проблеми! – викам. - Когато искаш!
Тръгнаха си те. Аз отидох, свърших си работа и се прибрах, като на връщане минах до магазина да купя бира и нещо за хапване за вечеря. Започна да се свечерява и чувам някой вика на вратата. Излизам и я – Цвети!
- Нали ти казах, че ще дойда някой ден да пием по бира!
Усетих, че май си беше леко почерпена. Викам:
- Добре, няма проблем! Влизай!
Влезе тя, седнахме в кухнята и започнахме разговор за минали неща, за мъжа ѝ, общо взето спомени. Минаха няколко часа, доста бира изпихме и ми се позавъртя главата, а нейната още повече. По едно време взе да хлипа и усетих, че ѝ стана тъжно. Тогава изненадващо стана и дойде до мен, като ми вика:
- Много ми липсва Митко! – така се казваше мъжът ѝ.
Хвана ми ръката, но го сметнах за приятелски жест и нищо не казах. Започна до плаче тихичко и хоп – сложи си главата на рамото ми! “Бре!” – викам си, “Тук май взе да се отпускат нещата!”. Но кулминацията беше, когато ме целуна по бузата, като смота нещо от сорта, че е благодарна за приятелството ми с Митака. Да, ама аз се възползвах и пуснах ръка през кръста ѝ и я гушнах. Не реагира изобщо! Продължи да подсмърча, че никой не ѝ помага, сега изнемогва и т.н., но на мен не ми се слушаше, а и усещах вече възбуда. Започнах леко да я гушкам и лека-полека наместих ръката си под блузката ѝ. Хванах едната ѝ гърда – мъничка, но изненадващо напълни шепата, а зърното ѝ като вентил на Зил, дето се вика! Взе да диша по-учестено. Ръката ми се премести на клинчето и започнах да пипам дупето ѝ, а тя не мърдаше. Тогава, викам си: “Тук ще е!”. Доближих се до ухото ѝ и прошепнах тихо:
- Искаш ли да се ебем?
Тя се направи, че не чува и ме попита:
- Какво викаш?
- Искаш ли да се ебем?
Този път доста по-смело питах, а тя, както пушеше, само удари цигарата в пепелника и направо вика:
- Добре, ама къде?
Леле, щеше да ми изскочи сърцето от възбуда! Имаше право да пита къде, защото чаках сина да се върне всеки момент. Хванах я за ръката и направо в мазето. Слязохме долу, а там тъмно като в рог! Започнах да я барам по циците, смъкнах ѝ клина, замачках дупето ѝ, което беше ммм… доста сочно! И за капак бръкнах в путката ѝ, която беше хем мокра, хем мазна и окосмена. Усетих миризма на леко спарено – беше топло и не се беше измила според мен. Но това доста ме възбуди! Не знам за другите, но мен натуралната миризма на путка ме побърква! Усетих я, че се навежда. Клекна пред мен и ми го налапа. Не беше нещо, което да кажа, запомнящо се, да не кажа, че хич не я биваше в свирките – установих го и при следващите ни срещи. Изправих я и се опитах на задна да ѝ го вкарам, ама тя ниска и не ми беше хич удобно. Хванах я за ръката и направо в двора, където садим – там бях сигурен, че синът няма да влезе. Свалих я на земята, обърнах я с дупето към мен и на лунната светлина блесна готиният ѝ задник. Дори не предполагах, че е толкова сочен! Повдигнах я нагоре. Тя се нагоди, разтвори краката си и влязох в нея. Започнах да си я чукам, а на 50 метра от нас комшиите си бяха под навеса – вечеряха си, но не можеха да ни видят. А пък и Цвети не беше шумна – само леко пъшкаше. Усещах аромата на путката ѝ на 40-50 см. под носа ми и яко се кефех. След 10 минути се изпразних на задника ѝ удовлетворен. На другия ден я видях. Викам си: “Тая няма да ми и говори!”, но грешах – дори ми намекна, че пак ще дойде. И така още доста време си я чуках. Дано ви е харесал разказът, а на хейтърите – здраве!