Аз, онази (част 2)

28.01.2024 | Анонимен

Скимтях, като пребита кучка в банята; клекнала със слушалката на душа и студената вода обливаща задника ми и нараненото ми и изнасилено междукрачие.

Студената вода от душ слушалката пръскаше на пулсиращото до болка разстояние между путето и дупката на дупето ми. В малкото огледалце видях, че имам огромна подутина там и от допира с водата усещах как пулсира сърцето ми. Много ме боли, скимтя, сподавяйки гласа си от мъка и болка, а сълзите ми се стичат неконтролируемо по лицето. Отново се докосвам с пръсти по подутината – голяма, като малка мандарина. Ужасно боли! Тоя изрод! Защо ми го причини? Защо не каза извинявай, поне като го направи? Какво ще правя сега? Много ме боли – права не мога да стоя от болка!

Звъни се на входната врата. С усилие си слагам халата и с мъка излизам на коридора. Ако е Михаил, какво да му кажа? Звъни се настойчиво. Тоя е нахален!
- Махай се, изрод! Ще извикам полиция! – крещя, а чувствам режещата болка между бедрата си.
- Извинявайте! Аз за обявата идвам… – чувам мек и приятен женски глас от другата страна на вратата.
- Не ме интересува, не ми е до вас сега! – изстрелвам проплаквайки от болка.
Бях забравила за обявата, която пуснах преди седмици, че давам стая под наем за ученичка или студентка. Толкова време никой не се обади, а аз я бях пуснала с нагласата, че с парите от квартирантката щях да покривам част от кредита с който ме завлече бившия ми мъж.

Пристъпвайки разбита отворих входната врата. Срещу мен стоеше жена поне с 5 години по-голяма от мен. ИЗВАЯНА – това ми беше първото впечатление.
- Здравейте! Аз, за квартирата…
Непознатата беше очарование и пъстро око – на такива притки ние в Родопите боб въдим. Страшно дълги и опънати бедра, както и лъчезарно изражение на лицето, което видях как много бързо започна да помръква.
- Добре ли си, миличка? Имаш ли нужда от помощ? – попита непознатата красавица и пресягайки се ме улови за дланите.
- Какво Ви е? Кажете? Медицинска сестра съм, уча за лекар. Какво ви е? Влезте и седнете веднага… – чувах гласа на хубавицата и усещах, че сълзите ми се спускат по бузите, а дупето ми брои пулса, докато краката ми трепериха.
Не знам как се озовахме в хола, но се чух да казвам, че не мога да седна. И представа нямам каква ми е била физиономията в момента.

Непознатата беше надвесена над мен и ме държеше за китката и гледаше часовника на другата си ръка – явно ми мереше пулса.
- Какво чувстваш? Боли ли те нещо? – видях пъстрите очи на непознатата вторачени в моите с някаква напрегната загриженост.
- Срам ме е, боли ме… долу. Имам някаква подутина… – изхлипах и се разревах повече и с глас.
Непознатата дръпна едната табуретка и ми вдигна крака на нея.
- Не се тревожи, мила! Акушерка съм в родилното на частната болница, като втора работа, да си плащам висшето...
Вдигна ми и другия крак на холната масичка и коленичи между бедрата ми, разтваряйки внимателно халата с който бях.
- Как си се наредила, хубав хематом! Кой ти го причини? Защото знам, че няма как да си го направиш сама!
Непознатата придоби суров поглед и оскубаните ѝ тънки вежди направиха заплашителна чупка изразяваща гняв и голяма доза учудване.
- Сериозен хематом, студено ти е дупето. Компрес с лед ли си прави? – попита, а аз немеех разкрачена, лежаща по гръб, не осъзнавайки как се докарах до тук. - Слушай, мила… имам нещо за това, но трябва да изчакаш няколко минути да слезна до колата. Но според мен е добре да те заведа в кабинета?
- Не, не искам в болница! Ще ми мине… – изфъфлих стискайки устни от пулсиращата болка.
След минути непознатата се върна с малка чантичка и извади от нея някакъв спрей и кутийка с мазило. Още като ме напръска със спрея почувствах облекчение и пулсиращата болка стана съвсем леко тупане, а с кремчето се оказа, че е по-сложна работата.
- Това е обезболяващ спрей с 5% лидокаин, а това ще трябва да го намажем от двете вътрешни стени за да спадне оттока… – гледах като омагьосана красивото лице на непознатата и се съгласявах кимайки.
Някаква нежност и доброта струеше от тази надвесена над мен жена.
- Аз съм Лидия. Сега ще направя нещо, но не се тревожи… ще бъда внимателна, а ти трябва да се отпуснеш и да ми казваш ако те заболи. Ясно?
Какви красиви очи имаше Лидия и колко искрящо изглеждаха под оскубаните тънки вежди!
- Аз съм Надежда. Ще казвам, разбрах!
Лидия отново ми пръсна със спрея по дупето и извади медицински ръкавици от чантата. Намаза показалеца си обилно загребвайки от крема в кутийката и внимателно го допря до вагината ми.
- Готова ли си? Отпусни се! – гласа ѝ беше мек и нежен.
Усещах как пръста ѝ потъва мазно във вагината ми и се отърква в стената разделяща ануса. Почувствах се като полъхната от морския бриз сутрин на плажа, чак ме досрамя от възбуждащата тръпка преминала през мен и опънала кожата ми. Всички ситни миниатюрни косъмчета застанаха мирно, като на парад на удоволствието. Такова чувство на настръхващо приятно напрежение...
- Сега дупето, Наде. Не се стягай! – Лидия си беше извадила пръста от мен без да разбера и отново го мажеше с крема.
Този път усетих иглички от допира на пръста ѝ по кожата на аналната ми дупка. Беше внимателна, но от хематома бях свръхчувствителна.
- Няма да боли, отпусни се! – чувах гласа на Лидия и стисках очи в очакване на нещо неприятно като усещане. - Така добре ли е? Боли ли те? – Лидия ме питаше, а аз асимилирах, че пръста ѝ се движеше в дупето ми и ме омазваше отвсякъде.
Нямаше помен от болката, но пак се усещаше подутината на хематома… и едно сладостно желание да не си вади пръстчето от дупето ми.
- Харесва ли ти, Наде? И аз обичам така да си връткам дупето, като ми е вътре пръстчето...
Това ме стресна и осъзнах, че съм си връткала дупето с пръста на Лидия в мен! Затова ми се случват такива неща, защото съм мръсница! Курва съм! На това ли съм научена и възпитана – да си въртя гъза?

За пръв път нещо влезе в задника ми и то се оказа, че е женски пръст… и ми хареса! А онзи изрод Муса само ме нарани! Пръста на Лидия е вълшебен!
- Ммм… срам ме е, но ми харесва, защото си нежна, Лидка. – погледнах я, като наакано дете.
- До 3-4 дни ще ти мине, а дотогава ще мажем и ще ти харесва все повече, Наде. Може ли после да ми покажеш стаята която даваш под наем, миличка?

Следва продължение…

Н.Ч.