Аз, онази (част 3)

05.02.2024 | Анонимен

Лидия се изправи и издърпа ръкавиците от дланите си. Чу се плющящ звук на разтегнатия силикон, замота ги сръчно в ръцете си на топка и ми се усмихна нежно.
- Засега толкова, мила! Може ли да станеш? – питаше ме, гледайки ме мило, а аз се възхищавах на дългите ѝ бедра, лежейки по гръб на дивана и набирайки смелост да се надигна.
Лидия ми подаде ръка и аз с благодарност се улових за нея. Тя ме придърпа да стана и в момента в който се изправих бях си забила носа почти в деколтето ѝ. Аромата и топлината ѝ ме накараха да се почувствам някак неловко – усетих привличане и желание да я прегърна.

“Какъв боклук съм само!” – мина ми през ума, “Преди малко един да ме изкорми, а аз веднага залитам на друго!”. Сякаш Лидия ми усети мислите:
- Отпусни се на мен, мила… ако ти е приятно. Аз обичам такава нежност. Думите ѝ минаха светкавично през мен и се спряха с някакво ново чувство в зърната на гърдите ми. Чувствах как настръхват приятно. С известно усилие се отделих от нея и измрънках, че ще ѝ покажа стаята.

Вървях леко разкрачена по коридора, клатейки неестествено наранения си задник, водейки Лидия към стаята. Пред вратата се спрях и леко приклекнах за да ми олекне от допира на хематома – много сюблимна поза. Лидия се засмя и ме погали нежно по дупето.
- Утре ще те боли по-малко, сладка! – ръката ѝ погали отново другото полукълбо на задника ми.
Беше ми стресиращо, но пък невероятно приятно. Ръката ѝ просто разпъваше задника ми и хематома не беше толкова притиснат, а топлината и нежността на дланта ѝ разпалваха нови чувства в мен.
- Сладка? Защо сладка? Чувствам се разсипана, Лидия… – мрънках, не знаейки как да реагирам на нейния допир.
- Ами сладка си и ако не беше в това състояние… – погледна ме нежно в очите и прокара длани по кръста ми. - Щях да ти нахапя дупенцето!
Отворих вратата на стаята, а чувствах влага между бедрата си. Ръката на Лидия от кръста ми леко се спусна по дупето ми погалвайки ме с върха на пръстите.
- Това е стаята, но за момента може да ползваме само малката баня, защото голямата е в ремонт и не знам кога ще стане готова.
Лидия протегна врат към стаята надвесвайки глава над рамото ми, надигайки се на пръсти и накланяйки тялото си силно напред, така че гърдите ѝ се отъркаха в дясното ми рамо, а косата ѝ покри половината ми лице. Аромата ѝ е невероятно възбуждащ!
- Оле-е-е, Наде-е-е… стаята е прекрасна, много ми харесва! Кога мога да се нанеса? А-а-а… и кажи ми наема колко е?
Измрънках наема.
- Кухнята може да я ползваш когато поискаш.
- Разкошна си, Наде! Още утре ще може ли да се преместя? Сега да ида да се окъпя и да приготвя нещо да хапна, че от вчерашната нощна и днес цял ден нищо не съм яла и направо съм скапана!
Очите на Лидия светеха, а ръцете ѝ ме галиха по раменете.
- Ако искаш остани още сега, Лидка! Окъпи се тук, ще ти дам хавлия, а в кухнята имам пилешко с гъбен сос и крем карамел. И ще си ми компания… тази вечер не искам да съм сама! – притеснявах се Михаил да не се върне, а и бях много благодарна за помощта ѝ.
Какво щях да правя ако не беше се появила на вратата ми? И... новото топло и възбуждащо чувство от допира, погалването, присъствието и дори… “Това си е направо лесбийско!” – си помислих . “Колко вълшебен беше пръста ѝ в дупето ми!” – само при тази мисъл се възбудих. “Майната му на хематома! Искам пръстчето още в мен!”.

Лидия се шмугна в стаята покрай мен, разпери ръце и полетя в кревата. Дупето ѝ се пльосна на матрака, а дългите крака смешно се навириха във въздуха. Красиви дълги бедра – няколко мига останаха вирнати и разтворени, но достатъчно да ми забримчат порочни мисли в главата. “Тя ме видя отдолу разкрачена… искам и аз да знам как изглежда дънцето ѝ! Дали е гладко обръсната, като мен? Може ли и аз да я пипна, както тя докосва мен? Може ли пак да ми вкара вълшебното си пръстче?” – докато бушуваха мислите ми, Лидия просто си съблече блузата и сутиена, след което изплющя на леглото бели прекрасни гърди с много светло кафеви ореоли и зърна като сварени зърна бакла. През белотата на гърдите ѝ се виждаше тънка паяжина от нежни венички. Лидия подскочи и застана на колене в леглото, дръпна широкия колан и разкопча копчетата на панталона си. Претърколи се на лакти и крачетата ѝ изтропаха на паркета. Надупена с много бързо движение изсули панталона до петите си, а дупето ѝ стърчеше примамливо срещу мен. Аз винаги съм искала задника ми да изглежда така – възбуждащо сладък, изкушаващо примамлив...
- А-а-а… сега, Лидка! А-а-а… ще ти дам хавлия! – защурах се с увиснало чене и възхищавайки се на формите на новата ми позната.
Лидия стърчеше – гола, гладка… перфектно прекрасна! Малко смелост ако бях събрала, щях да я целуна.
- Ето хавлия, Лиде! Много си красива! Мале-е-е… ще те урочасам! – но явно съм се изчервила.
Лидия ме доближи и ме целуна по бузата. Аз не можах да мръдна – само зяпах с отворена уста като шаран на кука за сом.
- Утре няма да ходиш на работа, ще ти намеря болничен. – Лидия ме целуна и по другата буза и тръгна към банята, а аз се кълчех след нея да ѝ показвам къде е.
Оф-ф-ф… един път да ми мине това-а-а... на гъза-а-а...

Следва продължение…

Н.Ч.