Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Казвам се Алена, уча в 11-ти клас, на 18 години, отличничка съм, но скоро попаднах в кофти ситуация и не знам с кого да се посъветвам. Ще се опитам да си спомня всичко и ще ви разкажа, какво се случи. Всичко започна в час по физическо преди две седмици. С момичетата играехме баскетбол в едната част на залата, а момчетата играеха в другата част. Г-н Александров, нашият преподавател, свирна и каза:
- Това беше за днес, отивайте да се преобличате.
Отидох да оставя топката в стаята за инвентар. Тя се намираше точно до мъжката съблекалня и двете имаха общ вход. Хвърлих я вътре, но тя отскочи и събори някакви други топки. Наложи се да вляза и да ги наместя внимателно. Когато завърших, тръгнах да излизам, но в това време започнаха да влизат момчетата, като се кикотеха и събличаха потните си фланелки. Застанах малко встрани, за да ги пропусна.
- Аленке, да не си решила да се преоблечеш в нашата съблекалня? – весело ме попита Денис.
- Тогава недей да седиш тук, а заповядай вътре. – с лек натиск той ме бутна навътре към шкафчетата.
- Да, разбира се, избери ми най-хубавото шкафче, че вашата съблекалня е по-близо, а за нашата трябва да се качвам по стъпалата. – започнах да поддържам шегата.
- Няма проблеми, ето този шкаф до моя е празен. Разполагай се.
Докато се шегувахме така, в съблекалнята влезе и последното момче и затвори вратата, а другите бързо започнаха да смъкват спортните си екипи. Оказах се между тълпа от полуголи момчета, някои от които бяха вече по долни гащи. Обърнах се, за да изляза, но пред мен застана Сашо.
- Аленке, къде? Нали ти дадохме хубаво шкафче?
- Събличай се, не се притеснявай. – някой с бързи движения хвана отзад моите шорти и започна да ги смъква надолу.
Останах само по обикновени, бели гащички. Наведох се, за да вдигна обратно шортите си, но отзад ме обгърнаха нечии ръце, както се оказа – на Максим.
- Добре де, Аленке, тук сме си само свои. След като и така си тук, хайде да се съблечеш. Момчета, да ѝ помогнем. – каза Максим.
- Разбира се, хайде!
- Винаги е добре дошла!
Полуголите момчета ме наобиколиха.
- Вие какво, тъпи ли сте? Бързо да ме пускате! – злобно завиках аз, знаейки, че няма да посмеят да направят повече.
Винаги съм се харесвала на момчетата, имам хубава фигура, но по-нататък никога не съм отивала. Но все пак, Сашо, който седеше пред мен, хвана ластика на гащичките ми и започна да ги смъква надолу. Опитвах се да се измъкна, но те здраво ме държаха. Сашко в това време ми спусна гащичките десетина сантиметра надолу.
- Оу, какво има тя там. Искате ли да видите всички? – той смъкна още надолу и сам погледна.
- Уха, тя има прическа... – продължаваше да издевателства Сашо.
- Така, така, давай де, не ни дразни. – раздадоха се одобрителните гласове наоколо.
- Тогава я дръжте! – Сашко смъкна още гащичките ми и заедно с шортите направо ми ги събу.
- Глупаци, задници, пуснете ме! – агресивно шепнех аз.
- Ах ти, ама на теб ти е избръсната путката! – започнаха да се зверят на моята бръсната вагина с малко триъгълниче косми отгоре.
При новите опити да се измъкна, фланелката ми се повдигна нагоре и понеже в часовете по физическо не носех сутиен, красивите ми гърди се показаха. Зачервена от срам и напрежение, аз се извивах в държащите ме здраво ръце.
- Ама махнете ѝ фланелката де! – махнаха фланелката ми и започнаха дружно да опипват гърдите, вагината и цялото ми тяло, като заради това зърната на гърдите ми се навириха.
- Гледайте, зърната ѝ щръкнаха! – възкликна Максим.
- Аленке, та ти си ни красавица, сега ще ти направим фотосесия. Разтворете ѝ краката по-широко.
Държащите ме ръце ме повдигнаха от земята и разтвориха широко краката ми. Момчетата наизвадиха телефоните си и заснимаха. Лицата им бяха напрегнати, панталоните им се издуваха отпред.
- Хайде, пускайте я вече. – каза Денис.
Пуснаха ме. Стоях само по маратонки сред тълпата от момчета, търсейки с очи дрехите си, докато се прикривах с ръце, доколкото можех.
- Добре, вземай си гащите. – Денис размаха гащичките ми пред себе си.
Аз се опитах да ги хвана, но той отскочи, аз се хвърлих към него, но той избяга навън заедно с тях. Аз седнах на входа и тихо заплаках. Скоро момчетата излязоха и аз започнах да се оглеждам за дрехите си. Не ги видях никъде и се наведох да погледна под шкафчетата.
- Какво правиш там? – на вратата седеше преподавателят по физкултура и ме разглеждаше.
Аз скочих, закрих се с ръце, доколкото можех и силно изчервена го гледах, без да знам какво да кажа.
- Ах хулиганите. – той се досети сам, какво ми се е случило, но някак си се усмихваше.
- А може би са в пакета? – той показа към някакъв пакет, висящ високо на стената.
- Давай да ти помогна. – той ме хвана за талията и ми помогна да се кача на шкафчетата, като през цялото време ме гледаше, докато вземах пакета и ме смъкваше.
- Така, обличай се бързо и отивай в клас. – каза той и излезе.
Гащичките ми ги нямаше в пакета, а униформата ми беше цялата мръсна. Аз на мига я облякох и изхвърчах в посока на нашата съблекалня, където вече бяха започнали да се преобличат момичетата от другата група. Бързо се преоблякох в бяла ризка и черна пола и затичах към стаята по химия. Проблемът беше в това, че бях без бельо под поличката. Успях да вляза в клас преди звънеца. Момчетата си шушукаха и си разменяха снимките от телефоните. Разбира се, на всички тях беше голото ми тяло с разтворени крака. Седнах на мястото си, но не можах да го направя незабележимо. Момчетата силно завикаха.
- Гледайте, Аленка дойде!
- А интересно, дали е без бельо?
- Разбира се, че е без, ха-ха-ха.
Аз се изчервих. Денис извади от чантата си моите гащички и започна да ги размахва над главата си, след което завика:
- Гледайте какво имам. Аленаа, ку-ку. . ха-ха-ха. Алена е без гащи!
Не знаех къде да се дяна. Не можех да си тръгна от училище, защото имах много строги родители. В клас влезе учителката и всички утихнаха. През целия урок, момчетата ме гледаха пошло и хихикаха. Добре че седях на последния чин до прозореца и можех да обърна поглед навън. Така и мина целия час. Когато се раздаде звънеца и трябваше да отидем в кабинета по физика, аз реших да изчакам да излязат всички и да тръгна последна. Но това се оказа грешка. На вратата ме чакаха няколко момчета, начело с Денис, Сашо и Максим. Те пуснаха всички, с изключение на мен и затвориха вратата.
- Бързо ме пуснете... – злобно прошепнах аз.
- Аленка, но ние те обичаме, ти си толкова невероятна! – усмихна се Денис.
- Ако не ме пуснете, веднага ще се оплача на класната! – заплашително казах аз.
- А защо не се оплачеш веднага? Всички ще разберат, как ти сама дойде с нас в съблекалнята, как сама се съблече...
Не знаех, какво да кажа на такава наглост, замаях се, зачервих се, не знаейки, какво да правя. Момчетата веднага се възползваха от това.
- Аз те обичам, Аленке, дай да те целуна. – Денис дойде плътно до мен, прегърна ме и се опита да ме целуне, а чантата ми падна на земята...
- Обичаме те. Някой да държи вратата, за да не влезе никой. – чух аз глас и усетих, как някой разкопчава полата ми отзад, дърпа я надолу и ми я съблича.
Другите разсъблякоха ризата ми и започнаха да ме опипват навсякъде. Денис ме обхвана и започна да ме целува по устните.
- Достатъчно, пускаме я. – каза Денис.
Момчетата ме пуснаха. Аз стоях гола, и когато се опомних, седнах зад най-близкия чин, прикривайки се с ръце.
- Ой, гледайте, имаме си гола ученичка... ха-ха-ха.
- Така ще взема да седя по-често в час... ха-ха-ха.
- Да, и аз ще престана да бягам от час. Давайте да направим малко снимки!
- Хайде, Али, покажи ни цицките си. – момчетата извадиха телефоните си и започнаха да снимат
- Махни си ръцете, молим те... хи-хи-хи.
Следва продължение...