Бай Тасю (част 3)

01.02.2024 | Onzi75

Буля Цура усети блясъка в очите на Бай Тасю и го сгълча:
- Де одиш без мене? Нещо са ти светнали зъркелите!
- Ааа нищу! Одих да се сгрея в сауната. Голяма жега е там, не е за тебе. – смънка Байо.
Дойде време за обяд. Байо усети, че Цура го подозира и почна да я закача отдалеко за сикиш. Поплясваше я по дирника, цалуваше я по раменете, докато се преоблича, даже ѝ стисна пъпешите, ама любовно нежно.
- Стига сега, не ми се прави сикиш! – отряза го Цура.
- А кога? – с лукава усмивка попита Байо.
След като се наплющяха в ресторанта, Бай Тасю и Цура се изнесоха на разходка в околностите. Разгледаха комплекс “Дамасцена” и Цура се превъзбуди от новостите. Почна да се умилква около Байо, да го побутва тук-там. Байо разбра, че на Цура ще трябва да ѝ замажи очите с нещо. “Разгонила се е от топлото!” си умуваше Байо, докато караше колата. Да, ама за вечерта имаше уговорка и трябваше някак си да се отскубне. Не искаше сикиш с Цура преди да се изкефи на Ева. Спира тук-там, бави се, докато наближи часа за масаж на Цура. Прибраха се и Байо я изпрати към масажиста, като я плясна звучно по задника.
- Айде, бягай да го загреят, че като додеш да си мека и топла!
- Да не те изпреварят, га ме мачкат и да им се лизнат ръцете в мене? – кокетничеше Цура със светнал поглед.
Байо само изсумтя и се направи, че не я е чул.

Бай Тасю мазна главата на кочана със свинска мас и я скри в кожата, за да не цапа. Веднъж, га беше млад, се беше протъркал в морето. Трудно улезе, жулеше, абе още го помнеше тоя сикиш. Даже като се сетеше кочана му омекваше, кат на пиян Петко коленете. Бърже надяна халата и с едно-две подхлъзвания се добра до гьола. Ева я нямаше още, това малко го натъжи. Влезе във водата и се настани, на мястото дето не се виждаше от ресторанта. Светлината беше приглушена и хората се виждаха само като силуети. Имаше още двама мъже, дето си думаха в другия край и това го напрягаше. Искаше му се да се махат по-бърже. Дойде Ева (Викай ме за още!).

Стъпваше грациозно, като в паници и внимаваше да не се подхлъзне. Високо повдигаше коляно, прасеца ѝ увисваше грациозно красив. Отиде на душа срещу Байо да се позаплакне. Бавно втриваше течен сапун по бедрата си. Търкаше с ръце надолу-нагоре, галеше се. Га се наведе с гръб срещу нашийо, гъза ѝ беше захапал банския кат гладно псе найлон. Байо не издържа, бръкна в гащите, намести кочана и леко го погали. “Ах как ща сцепя!” тиху се настройваше Байо. Хвана си мъдурите в шепата и леко ги стисна от кеф. Ева се извърна така, че само Бай Тасю да я вижда, бръкна в долнището на банския и леко си търкаше котурката с една ръка, а с другата показа единия пъпеш на нашийо. Облизваше си устните, а очите ѝ святкаха по-силно от лампите. Байо вече правеше тласъци във водата, като псе дето е изтървало кучката ама още се гърчи. Хората си тръгнаха от басейна, че беше наближило време за вечеря. Това чакаха нашите, Ева влезе във водата и се приближи до Бай Тасю. Джуките им се слепиха за първи път. Първа цалувка! Меките ѝ устни засмукаха жадно неговите. Хапеше му устните и леко мъркаше, като котка. Вкара му език и му облиза мозъка. Байо така не го бяха цалували. Стисна ѝ силно задника, така както това му беше подействало. Тя обви ръце около шията му и качи крака на хълбоците му. Байовия кочан вече щеше да се пръсне, Тасю го извади и го пусна да плува под гъза ѝ. Ама оня все нагоре рипаше и дупка търсеше. Ева изучаваше внимателно и съсредоточено релефа и пълнежа на ушите му. От това започнаха да му се подкосяват крака направо. Байо не беше изпитвал такъв кеф. Кочана беше намерил дупката и вече набираше банския навътре.
- Няма ли да ми махнеш банските или искаш да ми ги натъпчеш като тампон вътре? – еротично нежно го подканиха за действие.
В допълнение му облиза периферията на ухото.
- Ааа, ъхъ! – Байо вече беше изгубил дар слово.
Гърдите ѝ се търкаха в него. Тя нарочно ги търкаше наляво-надясно. Бяха излезли от горнището и зърната им се търкаха в космата му гръд. Бай Тасю бръкна с ръка, дръпна долнището на банския ѝ и леко разтърка котурката ѝ. Грубите му пръстите минаха по нея, като близване от теле. Ева настръхна още, избиха ѝ нови косми и щръкнаха по баджаците. Еле га нацели клитора (по случайност), Ева го захапа за врата, инак щеше да чуе целио отел как квичи. Бай Тасю се сепна, мръдна и влезе. Добре, че се беше мазнал. Дебелия кочан разчекна нежната плът, като телешка наденица хлебче. Свинската мас беше изпитан метод за смазка по селата. Това го беше научил от Али манафа. Оня така ги мазнеше малките мангалчета. Замря в нея, Ева го беше стиснала с ръце, крака, путка и зъби. Бай Тасю не може да се запре и помръдваше само с хуестите мускули. Кочана му трепкаше в нея, без да се движи напред назад. Ева се беше поотпуснала, че вече беше опрял в дъното. Мачкаше ѝ дупето и посягаше с пръст към заднийо двор.
- Стой мирен сега! Чакай малко! – с тих глас му заповядаха в ухото.
Бай Тасю отдавна нищо не чуваше и нищо не виждаше. Сичката му кръв беше в котурата на Ева. Усети, че котурата се отпусна и се заклати вътре. Повдигаше ѝ гъзьогата с мощните си ръце и леко я нанизваше. Кефеше се на топлината и мекотата ѝ. Лизгаше се навън-навътре, като малчуган на пързалка. Усети нещо рязко да се омокри вътре, като че ли чеп на бъчва беше избил. Ева трепереше и бавно отпусна крака към дъното на гьола. Бай Тасю я поотпусна, извади го и се намести зад нея. Натисна ѝ гърба да се извие кат мачка, от което пъпешите ѝ се пльокнаха на отводнителната решетка. Зърната ѝ се втъкнаха в процепите и се търкаха там при всяко последващо лашкане. Бай Тасю ѝ го отпра заднешком и блъскаше като невидял с изплезено-прехапан език, съсредоточен в своето деяние. Главата на Ева отмерваше амплитудата на всеки тласък, а погледа ѝ беше зареян в небитието. Нещо му бодеше над кочана. Спря, погледна и... тапа в гъза! Такова нещо не беше виждал, стана му любопитно.
- Кой туй ма? – изломоти любопитно.
- Подарък-изненада! – с глас от отвъдното му отговориха. - Извади го и влез на негово място!
Бай Тасю бавно го издърпа, гъза ѝ се изду кат могила, ама излезе тапата. Нали го учеха на нещо ново. Ева изпускаше само въздишки и га искаше да вика се хапеше по ръцете. Тасювия кочан бавно влезе в евиния гъз. Беше му ново, стягаше го много. Поспря, зачуди се, ама да не се изложи след малко, като отпусна, пак заклати, ама леко. “И язе станах манаф вече!” – мислеше, докaто бавно чалъмлийски го набиваше. Постепенно му харесваше и забързваше темпото. Фърли един поглед на евиния сурат, а оная като си навряла една хавлия в устата и само мучи. Свиха му се мъдурите и се изля вътре, като на чуждо ля. На пресекулки и на порции ѝ напълни гъза със семе, че чак преливаше. Бяла фуга се беше образувала около кочана му. Поспря се с кочан в нея, уплаши се! Ева дишаше кат Петковата кобила кога раждаше. Бай Тасю си го извади, да го позаплакне във водата от лайняния тунел. Погледна надолу и видя, че водата около тях се е оцветила в червено. Вече наистина се уплаши, извади го и я придърпа към гърдите си.
- Какво стана, да не те пробих? – уплашен питаше Бай Тасю.
- Не! Всичко е наред! Напиках се от кеф! – с отмалял глас му отговориха.
- Ама то е червено? – недоумяваше нашийо.
- Не! Това е боя във водата! За да не пикаете в басейна.
Бай Тасю се отпусна успокоен и изпълнен с гордост. Досега такъв секиш не беше правил. Тапа в гъз не беше виждал! И манаф стана, че и се напикаха в ръцете му от сикиш!

Помогна ѝ да се доберат до шезлонгите и полегнаха там, не толкова уморени, колкото изтощени от сикиша и топлата минерална вода. Евината котура беше набъбнала и подута, а на Бай Тасю му пулсираше кочана, но душата му летеше.
- Докога сте тука? – полюбопитства Ева, дошла на себе си.
- Утре ще си ходим.
- Откъде си?
- От Вълчи дол! – тиху каза нашийо.
- Ще те намеря! – заплаши го с усмивка Ева. - Искам още!

Писано с кочан, по ракиено време, край басейна.

Онзи75