Как Силвия стана курва (част 3)

04.04.2019 | sexkupon

След като свърши с почистването на апартамента на Александър, тя седна и зачака. Запали цигара и си наля чаша коняк. В дълбините на душата си, тя вече се беше примирила с тази невероятна промяна в живота си, която стана след злополучното фирмено парти. Беше минало повече от месец, откакто тя беше спряла да се чувства, като важна делова дама и се беше превърнала в безотказна курва, с която можеха да правят всичко, което не би им позволила никоя, поне малко уважаваща себе си жена. В момента, тя се беше превърнала в секс робиня на тримата си млади колеги – Александър, Андрей и Тодор. Главният ѝ "повелител", както той сам се наричаше, беше Александър. Именно той определяше правилата, по които вече протичаше живота ѝ. Като главен счетоводител, тя имаше собствен кабинет, където по всяко време можеше да дойде Сашо. Тогава тя почервеняла от срам, от който така и не можеше да се отърси, заключваше кабинета и се отдаваше на наглия, млад мъж. В последно време, Андрей все по-често се задоволяваше само с минет. Харесваше му да я командва като повелител:
- Дежурната свирка, бързо!
Докато той седеше със спуснати гащи в нейния собствен офис стол, жената допълзяваше пред него на колене и започваше да работи с уста старателно над члена му. Класическия минет отдавна не устройваше Александър и той предпочиташе просто буквално да я чука в устата. Вкарвайки члена си по цялата му дължина, той я натисваше към себе си, без да го интересува, че тя силно се задъхваше. Преди никой мъж не се беше отнасял така със Силвия и в началото ѝ беше доста трудно. После обаче, започна да свиква и вече можеше да поглъща целия член, също като порно актрисите. С разрешението на Сашо, тя периодично правеше свирки и на Тодор и Андрей. Именно Александър ги учеше "колко много обича да прави свирки тази курва" и партньорите ѝ запълваха с членовете си гърлото ѝ така, че от очите ѝ се стичаха сълзи, от устата ѝ капеше слюнка, а партньорът ѝ налагаше темпото, държейки я за косите. Впрочем и без класическо сношение не минаваше. Чукаха Силвия на офисната маса, като я караха да разтваря широко дългите си, здрави крака или като на задна прашка, за да се виждат добре поклащащото ѝ се стегнато дупе. След работа, Силвия отиваше в дома на Александър, където се вживяваше в ролята на чистачка. Стараеше се доста, за да бъде "младият повелител" доволен. Изкарваше достатъчно, за да може да наеме от собствените си пари домашна помощница за дома на Сашо, но на него му харесваше това унижение, когато тя – обезпечената, ефектна блондинка, лазеше по пода с мръсния парцал в ръка. На епитети по неин адрес момчетата не се скъпяха. Курва, боклук, кучка, путка – с тези и много други думи я отрупваха нескончаемо. Най-ужасното за жената се явяваше това, че независимо от срама и сълзите, всеки път тя получаваше диво, животинско удоволствие. Проклинайки в душата и своите мъчители, червейки се и преживявайки дълбоко, Силвия се подмокряше и потичаше, само при мисълта за положението си – безправна вагина на служба на мъжката похот. Силвия, разбира се осъзнаваше, че не може дълго да крие на работа новия си живот. Започна да забелязва странните погледи на колегите си, след посещенията на някой от тримата ѝ мъчители в кабинета си, след което тя се появяваше навън зачервена, нервна и с видимо намачкани дрехи. Но за това, което се случи в този ден, тя се оказа неподготвена. Случи се това, че в обедната почивка Александър поиска да се възползва от нея не в кабинета ѝ, а направо в стаята за преговори. Приучена да не се съпротивлява и покорно да търпи всичките ми сексуални странности, тя макар и да предчувстваше нещо лошо, беше принудена да застане на четири крака и да се надупи по възможно най-безсрамния начин. Опитваше се да сдържа стоновете си, причинени от движещия се в нея член на Сашо. Именно в този момент в стаята погледна президентът на компанията Павел Йорданов, заварвайки своите служители в доста пикантна поза. Г-н Йорданов, или Павката, както го наричаха служителите му, беше на 45 години, женен, макар и да му се носеше името на човек, който не пропуска случай да кривне нанякъде. Преди време той самият се беше опитал да сваля Силвия, но беше получил отказ от непристъпната жена. След като премисли и реши, че е по-лесно да си намери добра любовница, отколкото добра счетоводителка, той се отказа. Сякаш вкаменявайки се от видяното, Павел почервеня от ярост и процеди през зъби:
- Обясненията и на двама ви да са на бюрото ми до края на деня!
Излезе, трясвайки вратата. Какво можеше да се обяснява за това, Силвия никак не можеше да си представи. Ситуацията спаси Александър, който изпрати почти разтреперената жена вкъщи и ѝ обеща, че ще се погрижи за всичко. И ето че сега, докато въвеждаше ред в дома му, Силвия с вълнение очакваше да научи, как ще приключи всичко. Когато Александър се прибра, Силвия по традиция излезе в коридора да го посрещне и послушно навеждайки се събу обувките му. Мъжът влезе в стаята, седна на креслото и запали цигара.
- Както сама разбираш, трябваше да му разкажа всичко. Павел щеше да откачи, но аз разбира се, оправих всичко. Накратко, нищо няма да се случи и нещата ще се разминат, но... само ако утре вечер ти отидеш у тях... Преди срещата ще трябва да минеш през магазина, Павел иска да се подготвиш... Слушай и запомняй...
Вечерта на следващия ден Силвия си беше вкъщи и се готвеше да се срещне с началника. Внимателно оглеждайки се в огледалото, тя не можеше да се познае. Вместо изисканата дама, която така обича да се носи в хубави, скъпи дрехи, в огледалото сега виждаше силно гримирана курва, облечена в костюм на домашна помощница, купен специално от секс шопа по искане на Павел Йорданов. Тънката мини-рокля съвършено не скриваше налетите ѝ, тежки гърди с прозиращи през тънката материя зърна и едва стигаше до средата на закръгленото ѝ дупе. Прозрачната престилка отлично откриваха избръснатата ѝ путка. Полу-прозрачните чорапи и обувките на висок ток прекрасно допълваха картината на зряла, непристойна курва.

Следва продължение...