Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Голямата строителна компания, в която Силвия Иванова работеше, като счетоводител с размах отбелязваше годишнината си. Поканени звезди, изискани лакомства, река алкохол и прочие атрибути на празничното мероприятие. Всичко присъстваше. Без значение от вече средната си, 40-годишна възраст, високата, дългокоса блондинка – Силвия Иванова, все така се ползваше с голямо внимание сред мъжете, и все така привличаше повишено внимание. За това си имаше причини. Нейната фигура, беше вече зряла, но благодарение на спорта беше лишена от излишните килограми и от целулита, а красивото ѝ лице, благодарение на добрата козметика, беше почти без бръчки. Освен това, тъй като стечение на времето, такива светски мероприятия все по-рядко присъстваха в календара на Силвия, за тази вечер тя наистина се беше подготвила старателно и изглеждаше неотразимо. Новата прическа, безупречния маникюр, старателно подбрания гардероб, състоящ се от скъпо вечерно палто, копринени чорапи, шикозни обувки на висок ток, допълнително подчертаваха женствеността ѝ. Атмосферата на празника, повишеното внимание на мъжете и изпитото шампанско разгорещиха Силвия не на шега. Обикновено строгата и непристъпна на работа жена, тази нощ много танцуваше и флиртуваше с мъжете, без като че ли да забелязва, как комплиментите и шегите на околните ставаха все по-недвусмислени и все по-малко изискани. Някак си от само себе си се получи така, че към полунощ, голямата част от вниманието на Силвия беше насочено, към скоро започналия работа при тях млад проектант на име Андрей. Силвия откровено се ласкаеше от това, че младият ѝ обожател видимо я предпочиташе пред другите, по-млади колежки. С всяка изпита чаша шампанско, с всеки смел комплимент, задръжките на Силвия относно възрастта и разликата в статуса между двамата, минаваше на заден план. Намирайки се в авантюристично, възбудено състояние, жената сама не усети, как се оказа седяща на дивана насаме с Андрей в кабинета на проектантите. Там нямаше никой, защото младите проектанти или си бяха вече заминали или се веселяха в общата зала. Пресушавайки поредната чаша шампанско, Силвия усети погледът на младия ѝ кавалер, който просто я събличаше с очи. Това я развълнува толкова много, че тя изведнъж усети, как се овлажнява отдолу. Неосъзнатото желание я накара да се обърне към младежа до себе си и по този начин да му демонстрира дългите си крака през голямата цепка на роклята. Приемайки това, като призив, Андрей се доближи до нея и впи устни в нейните. От целувката, от усещането за младия мъж до себе си и от поетото количество алкохол, Силвия Иванова усети сладкото желание, от което забрави и за срама и за последствията и позволи на младия мъж да пристъпи към изследване на тялото ѝ. Отначало ръцете на Андрей опипаха гърдите ѝ през дрехата, а после той ловко свали презрамките на вечерната ѝ рокля и тежките ѝ, но все още стегнати гърди, изскочиха навън. Поради редица обстоятелства, Силвия не беше правила секс от много време, затова ласките върху гърдите ѝ оказаха огромно въздействие. Тя задиша тежко и здраво притисна младежа към сочното си тяло, вече окончателно отхвърляйки такива понятия, като морал и приличие. Държейки устата си долепена до тъмно-кафявите ѝ зърна, Андрей спусна ръката си надолу, право в гащичките ѝ. Убеждавайки се, че тази иначе солидна жена долу е вече мокра, като последната кучка, той вече доста по-уверено напипа бухналия ѝ от желание клитор и после проникна леко точно в горещата ѝ цепнатинка, първо с един, после с два, най-накрая и с почти три пръста. Силвия Иванова вече просто се беше оставила в ръцете на партньора си, затова той без да му мисли много, надигна долната част на роклята ѝ нагоре към корема и събу беличките ѝ, доста игриви за възрастта ѝ прашки. Когато Андрей се нахвърли върху тази красива жена, която иначе можеше да негова майка, тя започна да мърмори вечната женска мантра за такива случаи:
- Ама какво правиш... недей... моля те, недей!
Очевидно беше обаче, че всъщност и последната граница беше паднала. Слагайки жената по гръб и изваждайки члена си, Андрей проникна в нея. Неговите ритмични движения бяха бързи и дълбоки и не оставиха на Силвия никакво време да се опомни и да осъзнае, че я чукат направо на дивана в офиса. Силвия плуваше в своите емоции, забравила за всичко, със затворени очи и прехапала устни, за да не закрещи, тя се отдаваше на мъжът, дълбаещ вагината ѝ. Когато в кабинета погледнаха двама от пияните приятели на Андрей, проектантите Тодор и Александър, те просто се вкамениха от видяното. Главната счетоводителка на фирмата – Силвия Иванова, която по статус беше една от водещите ѝ лица, и която всички сътрудници наричаха студена кучка, се чукаше с техния приятел и пъшкаше от наслада.
- Браво, Андрьо!
- Мамка му, нашата Силвия съвсем е откачила!
- Да... Тя била горещо парче!
Когато Андрей потрепери за последен път и свърши в жената, невероятен по силата си оргазъм разтърси и нея. Андрей остави Силвия и тя поемайки въздух на едри глътки, замря за секунди в тази си откровена поза, с надигната рокля и с предизвикателно разтворени крака. В друга ситуация, навярно нищо подобно нямаше да се случи, но сега сцената на секса на солидната дама, произведе доста силно впечатление на наблюдаващия сцената Тодор и той, като събу панталоните и слиповете си, пристъпи напред и зае мястото на Андрей. Членът му се плъзна леко в мокрото лоно на жената, която се задвижи вече под новия си партньор. Женския инстинкт и похотта така бяха завладели Силвия, че тя не си и помисли за някаква съпротива, затова когато и Тодор свърши в нея, неговото място пък се зае от Александър. Бясно движейки се насрещу Александър, Силвия дори помогна на партньора си, да повдигне краката ѝ за да проникне максимално в нея. Другите двама мъже седяха и само гледаха, все още не можейки да се опомнят, след изненадващия секс. Накрая и Александър се изля право в Силвия, а тя замря в безсилна наслада, с надигната рокля, разтворени крака и разтворена пред всички, мокра от собствените ѝ сокове и от мъжката сперма вагина. Съзнанието ѝ започна да се възвръща и тя, почервеняла от срам, започна трескаво да оправя роклята си, за да прикрие безсрамно разголеното си тяло. Това внезапно появило се смущение изглеждаше толкова комично, че младежите се захилиха.
- Силвия, хайде прекрати това. От кого се срамуваш пък сега?
Силвия, боейки се да ги погледне, само замрънка:
- Ой... Ама аз какво направих... Господи...
- Къде ще отидеш в този вид? Да не би да искаш цялата фирма да разбере, каква си? Остани по-добре тук, да полеем новото запознанство, хи хи хи.
Силвия Иванова почервеня още повече, но не намери в себе си сили да стане и да си тръгне, а остана да седи така, скована от срам. Наляха ѝ водка и тя послушно я изпи. Жената още не беше успяла да се съвземе, когато в ръката ѝ се намери още една чаша водка, която тя също изпи. От алкохола на душата ѝ стана по-леко, срамът започна да се уталожва, появи се усещане, че постъпката ѝ е била само някаква мимолетна авантюра. Зад стените на кабинета, корпоративния купон продължаваше, гърмеше музика, чуваха се весели, пиянски гласове. Напрежението у Силвия продължи да спада. През следващите тридесет минути, Силвия с помощта на младежите, успя да се напие почти до безпомощно състояние. Това ѝ позволи отново да започне да флиртува с тримата си колеги, като че все едно нищо не се беше случило. Тя сякаш не забелязваше, как уважителното им отношение към нея беше изчезнало и сега те се обръщаха към нея, като към обикновена пияна курва, която току-що бяха изчукали.
- Е, момчета, да отидем вкъщи, да продължим купона, а? – зададе въпрос Андрей.
- А с тази овца какво ще правим? – попита Тодор, кимвайки към пияната жена, която загледана в една точка, се опитваше да набоде една маринована краставичка.
- Ами давайте да я вземем с нас, за забавление. Можем да си направим яко шоу с нея.
Силвия не чу нищо от разговора, и когато почти я изнесоха на ръце настроението ѝ беше чудесно и тя си тананикаше някаква песен. Усещаше се като някаква кралица, обкръжена от млади момчета. Всичко обаче тепърва започваше...
Следва продължение...