Мина (част 1)

02.07.2024 | Анонимен

2015 година

- Здравейте ученици! Казвам се Мина Николова и съм новата ви учителка по биология. Замествам вашата госпожа и много съжалявам за нея, надявам се да оздравее скоро! Сега, ако обичате, искам да се представите за да имам представа кой кой е. Ще чета имената ви, а вие ще ставате да ви видя.

Целият клас беше онемял, вперил поглед в новата учителка. Дори най-шумните и щурите от момчетата бяха онемели и вперили поглед в прекрасната жена срещу тях.

Висока, стройна, изпъната – струна! Слаби бедра, набутани в тесни дънки и бяла полупрозрачна блуза, под която прозираше леко сутиен, който с трудност удържаше две напращели гърди. Тънкото кръстче на учителката я правеше още по-издължена.

- Ангелина... – дебелата Гина се надигна непохватно, премествайки леко чина за да се изправи.
Класа избухна в смях, а Гина се опита да каже нещо грухтейки, обръщайки се към съучениците си.
- Седни Ангелина! Борис…
Борката подскочи ухилен, както винаги, но погледа му беше залепнал за гърдите на госпожата.
- Седни Борис! – госпожата изреждаше имена. - Лора?
Аз се надигнах от чина и се опитах да се усмихна. Ивайло зад гърба ми дръпна косата ми и очилата ми паднаха на земята. Докато се навеждах да ги вдигна, чух коментара му за мен.
- Зубрачката на класа-а-а...
Госпожа Мина Николова ме погледна и ми се усмихна или поне така ми се стори.
- Седни Лора (дъщеря на дявола и бога)!
Класа притихна – всички ме смятаха за най-смотаната и задръстената в класа. Никой не дружеше с мен, дори момичетата. Бях слабичка – около 41 кг., и не по-висока от метър и шестдесет. Имах малко лунички под очите и носа и нямах модерни дрехи като техните. Даже дебелата Гина ме отбягваше, защото не съм била отворена и съм била зубрачка. Всички момичета се хвалеха с гаджета, а аз дори не бях целувала момче, въпреки че скоро щях да навърша 18. Живеех на село и пътувах всеки ден по 8 километра до съседното село, където учех 12-ти клас. Училището в нашето село беше до 8-ми. Баща ми беше тракторист и комбайнер в кооперацията – корав и строг човек. Никога не ми е казал топла дума или да ме е погалил. Когато преглеждаше бележника ми и се разписваше виждах някаква скрита радост в очите му, но напразно чаках похвала или добра дума. Искаше ме след училище веднага в къщи и много беше сърдит ако случайно закъснеех.
- От училище в къщи, щото ще има дървен господ! Аз миндили няма да хрантутя! – понякога така ме изпращаше на училище.
- Орлин? – гласът на новата учителка ме върна в час.
- Аз (без теб не мога)! – подскочи ухилен.
Госпожата се усмихна.
- Я да видим тогава какво можеш по моя предмет, за да оценим не само темперамента ти, а и знанията? Излез на дъската!
Целя клас прихна в смях знаейки познанията на Орлин.

Завършихме и чакахме матурите. Госпожа Мина Николова ни организира екскурзия до Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро за два дни. Щяхме да преспим в бунгалата.

Голям рев на тате да ме пусне и за пръв път ми разреши от раз, даже ми даде пари да си купя някоя нова дреха. Летях от щастие. След два дни си купих ленена рокличка, но не му я показах, защото нямаше да ме пусне с нея – късичка си беше. На екскурзията тръгнах със старите дънки и една памучна блузка, а рокличката скрих в раничката с още две блузки и два чифта бикини.
От целия клас на екскурзията отидохме 18 човека с учителката – пет съученика не дойдоха.

Пътуването с влак до Дряново, оттам с автобус до манастира. Обикаляхме много и решихме да тръгнем към пещерата, но времето много бързо започна да се разваля и госпожата предложи да се връщаме към бунгалата. Още на половината път така се смрачи, че стана страшно. Задуха силно и тежки капки дъжд заблъскаха по лицата ни. Дъжда стана пороен и бяхме вир вода. Трещяха гръмотевици. Като стигнахме бунгалата, бяхме вир вода. Моите съученици се бяха наговорили кой с кого да е в бунгало и аз останах с госпожа Николова. Тя ми даде ключа за първото бунгало, казвайки ми да влизам, след което тръгна с останалите да ги настанява.

Този ключ не иска да се превърти – патрона заяжда! Аз стоя под дъжда мокра до кости и се опитвам да отключа бунгалото. Дъжда ме плющи по гърба, а ръцете ми треперят. Треперя цялата неконтролируемо. Студено ми е и умирам от студ. Зъбите ми тракат от мощните пориви на бурята.
- Лора, защо си още отвън? Момиче, трепериш, ще се разболееш! – чух гласа на госпожата.
- Н-Н-Не-е-е м-м-мога да о-о-отключа-а-а… – зъбите ми тракаха от студ и се тресях цялата.
Николова грабна ключа от мен и придърпа силно вратата към нея, след което завъртя ключа. Вратата се отвори.

Дръпна ме за ръката в бунгалото и с усилие затвори вратата от буйстващия вятър.
- Събличай се веднага! Гола! Махай тия мокротии! Всичко, всичко събличай! Имаш ли хавлия?
- Имам в раницата, госпожо... – треперейки промълвих.
- Стига си ме госпожосвала, вече не съм ти учителка! Мина ще ми казваш, ясно?
- Да. – измрънках оглеждайки се.
Бях по бикини – мокри, като извадени от реката.
- В раницата ти всичко е вир вода! Дръпни се…
Мина ме премести леко встрани и измъкна единия чаршаф от леглото.
- Сваляй тия гащички, да се разболееш ли искаш? Обърни се да те обърша! Как трепериш само…
Мина ме бършеше с чаршафа, а аз бях гола голеничка. Подсуши ме цялата и ми нареди да лягам на другото легло, като ме зави с одеялото. Тя започна да се съблича. Махна блузата, свали панталона и метна сутиена си на рамката на леглото, от което взе чаршафа с който ме бършеше. Простря и моите дрехи – смести и нейните. Гледах я треперейки завита до носа. Мина беше чисто гола, прекрасна… перфектна! Триеше си косата с мокрия чаршаф, а гърдите ѝ се мятаха настрани. Изглеждаха още по-големи без сутиена и очертаващи се върху тънкото ѝ кръстче. Изхълцах от учудване – венериният ѝ хълм беше обръснат! Перфектно гола и гладка! Зяпах я с отворена уста – страшно красива 38 годишна жена!
- Направи ми място! – Мина беше надвесена над мен и застилаше друго одеяло отгоре ми.
Мушна се при мен и долепи тялото си до моето. Оправи завивката с ръка, а после я мушна под одеялото и ме прегърна през кръста, придърпвайки ме към себе си.
- Ела насам, Лорче! Как трепериш само! Прегърни ме, ще се стоплим...
Нослето и очилата ми се забиха в гърдите ѝ. Стисна ме силно през талията и прекара другата си ръка под мен, така че главата ми легна на рамото ѝ. Дръпна ми очилата и ги постави на шкафчето и пак ме прегърна силно.
- Започна ли да се затопляш?
Аз треперих, но вече по-малко.

Лежахме настрани с лице една към друга. Главата ми беше на рамото и усещах дъха ѝ в лицето си. Дъх на мента. Гърдите ни се опираха притиснати. О, Боже – зърната ми бяха настръхнали, но май не е от студа. Ръката на Мина разтриваше гърба и раменете ми. Леко се спусна и погали голото ми дупе. Тръпки полазиха по гръбнака ми. Пръстите ѝ пак тръгнаха нагоре и с нокти драскаше по кожата ми. НЕОПИСУЕМО! Не бях преживявала такова нежно докосване. Притиснах се силно в нея и зарових лице в гърдите ѝ. Дланта шареше по гърба ми, а в мен се породи желанието да я целуна и леко повдигнах брадичка към лицето ѝ. Отново усетих дъха ѝ на мента и една влажна топлинка опари устните ми. Устните на Мина… целувахме се! Моите устни се разтвориха доброволно приемайки езика ѝ в устата ми. Засмуках го. Мина захапа нежно долната ми устна, а след това засмука моя език. Ръката ѝ нежно галеше дупето ми и потъваше внимателно в цепката му. Пръстите ѝ докоснаха срамните ми устни и аз изстенах невъздържано и леко раздалечих бедрата си. За пръв път някой ме докосваше там. Беше божествено! Беше блаженство на което исках да се наслаждавам! Стенех шумно от удоволствие подгизнала. Вятъра вън бушуваше и трошеше клони. Стъклата на бунгалото придрънчаваха от бурните пориви на вятъра, дъжда барабанеше по покрива, а аз исках само да целуна гърдите на Мина и се надигнах на лакът. Тя май предусети желанието ми и бавно полегна на гръб, като леко отви прекрасните си цици. Събрах смелост и засмуках едрото зърно вкопчена с двете си ръце в лявата ѝ гръд.

Бяла и нежна, опитваща се да се разлее между пръстите ми, смучех зърното ѝ като бебе премряло от глад.
- Лорче, ела върху мен, бебчето ми… – Мина ме придърпа внимателно с ръце върху себе си.
Сега вече можех да целувам и смуча двете ѝ гърди, а нейните пръсти се плъзнаха между бедрата ми и докоснаха онова малкото, дето ме караше да ми спира дъха и да ми се насълзяват очите.

Бунгалото се завъртя, зави ми се свят. Лежах по гръб, а Мина беше заровила лице между бедрата ми. Тялото ми се тресеше под топлия ѝ език и устни. Мислех, че се напикавам! Мускулите в корема ми вибрираха и някакви приятни гърчове и тръпки превземаха тялото ми. Не знаех какво става, но исках още – исках повече! Зърната на гърдите ми бяха вкоравени и щръкнали. Натисках главата на Мина върху путето си. Губех съзнание...


Следва продължение...

Лора