Мина (част 2)

12.07.2024 | Анонимен

- Добро утро, миличка! Лорче? Време е да ставаш, бебче!
Чувах гласа на Мина в просъница и усещах как ме гали по косата. Топлата ѝ целувка по бузата ми ме накара да отворя мързеливо очи. Протегнах се в леглото – беше ми толкова мързеливо и се чувствах приятно отмаляла. Мина беше облечена и стоеше на ръба на леглото усмихвайки ми се. Станах бавно и усетих някакво опъване на триъгълничето ми. Не съм много окосмена – почти нямам, но малкото косъмчета се бяха втвърдили от слюнката на Мина смесени с моите сокове. Прикрих се с ръка между бедрата ставайки.
- Не се срамувай, Лорче! Много си красива!
Тихият мек глас на Мина ме накара да настръхна пораждайки в ума ми спомена за изминалата нощ.
- Трябва да поговорим за снощи... – Мина шепнеше тихо почти допряла лице до ухото ми.
- АААААААААА, беше много хубаво! – едва успях да измрънкам и усетих топлите ѝ устни на вратлето си.
Прегърнах я и се зацелувахме. Не исках да спира това, не исках да се отделям от нея.

Пътувахме с влака за към вкъщи. Съучениците ми надуваха шишета с бира във вагона и се правеха на мъже, а съученичките ми събрани на групички клюкарстваха за нещо и се смееха. Аз стоях на седалката до Мина и бях щастлива.

Последен ден в училище – раздаваха ни дипломите. Набрах от двора едно букетче и тръгнах за даскалото. Някои от съучениците ми носеха красиви огромни букети, a аз това набраното от градинката пред къщи.

Автобуса малко закъсня и когато влезнах в училище се затичах да подаря цветята на учителката си. Госпожа Мина Николова прегръщаше големи красиви букети. Беше в тясна черна пола над коленете и късо бежово сако с бяла копринена блуза и тънка черна панделка на яката – беше вълшебно красива! Подадох ѝ букета. Погледът ѝ грейна. Извъртя се настрани и остави внимателно всички букети на стълбите на училището. Приведе се и ме целуна по двете бузи леко, а после изтри с длан червилото останало по мен. Беше толкова нежно погалване!

Пое от мен букетчето ми и го притисна към гърдите си.
- Лора, скъпа… защо се забави?
- Ами-и-и, госпожо... рейса закъсня!
Мина ме гледаше усмихната, като с едната си ръка притискаше букетчето ми на гърдите си, а с другата ръка стискаше силно моята.

Така минаха към два часа. Раздадоха ни дипломите и класа започна да се пръска.
- Ела да отидем отсреща на барчето и да си поговорим… – стискаше ме за ръката и ме водеше към барчето.
Букетите на съучениците ми ги остави в багажника на колата си, а моето букетче носеше със себе си.
- Ама ще изпусна обедния автобус, а другият е чак в 5 следобед... – успях да измрънкам.
- Нищо, нищо… ще те закарам до вас! По път ми е! Връщам се в къщи, а после се прибирам в Пловдив.
Назначението ѝ беше приключило и се връщаше на старата си работа в Пловдивско училище. Седнахме в барчето.
- Лорче, реши ли какво ще учиш? Нали ще следваш нещо?
Колко мило ме гледаше и как нежно стискаше ръката ми.
- Амииии… аз искам агрономство, но тате не ми дава!
- Той какво иска? – Мина ме гледаше с любопитство.
- Не ми дава да уча… – плачеше ми се.
- Как така? Защо? – почти извика.
Опитах се да ѝ обясня. Мина скочи и ме дръпна за ръката.
- Ставай! Къде е баща ти? Ще говоря с него! – беше решителна.
Спряхме пред стопанския двор. Баща ми ремонтираше нещо по един трактор омазан в грес и масла. Мина се представи и преди баща ми да се е окопитил го грабна.
- Как може да спирате детето да учи? Какъв човек сте да го лишавате от бъдеще! С толкова висока диплома е срам и позор да ѝ се бъркате в избора! Детето за агроном иска да учи, а вие какво… като вас с трактора и мотиката да чопли земята?
Баща ми мачкаше една цигара навел глава и измърмори нерешително:
- То женско да си знае къщата! Утре ще се ожени и ще надуе корема. Кво следване? Само харчене на пари!
На 2-3 метра стоеше Ангелов – председателя на кооперацията. Ветеринарен лекар по професия. Не го забелязахме и не знам колко време е стоял и ни е слушал. Поокашля се и ни приближи. Поздрави.
- Тодоре, като приключите разговора с госпожата пали КА-то и отивай да подореш горните ниви до азмака и гората, че тия от пожарната пак се обадиха. Два реда да изореш! И като се върнеш ела до канцеларията веднага!
- Няма ко да говорим повече, шефе… тръгвам!
Ангелов се обърна към Мина:
- Подочух нещо? Може ли да поговорим госпожо?
- Госпожица! Лора, дай си дипломата и ме изчакай в колата.
Мина размахваше дипломата пред очите на Ангелов и му обясняваше нещо. Говориха към 20 минути, а аз стоях в колата на тръни и не разбирах какво се случва.

Спряхме пред къщи. Мина ми подаде бележка – адреса ѝ в Пловдив и телефонния ѝ номер.

Слезнах от колата и ми беше много тъжно. Сигурно никога повече нямаше да видя тази прекрасна жена! Мина ме прегърна и ме целуна по устните.
- Пак ще се видим, бебче! Имай ми доверие! – гледаше ме толкова мило, а в очите ѝ напираха сълзи.
Аз се разплаках тичайки към двора.

Блъсна се входната врата. Баща ми се връщаше от работа псувайки кучето на двора. Влезна в кухнята и седна тежко на стола.
- Лора-а-а! – извика, но не грубо. - Напрай една салата и дай ракията от хладилника!
Занесох салатата и ракията.
- Седи ся тука! Хмм… да учиш искаш? Той Ангелов ме направи мат и маскара пред колегите. Да учиш, а? Ша учиш ма, само да ма изложиш! Ангелов каза, че ко те приемат за агроном той щял лично да ти пусне стипендия от кооперацията. Опичай си акъла, детенце! Ма хубаво, да няма срамотии! Обаждай се на твоята даскалица... – и с тънка усмивка и леко задоволство надигна чашката.
Аз стоях втрещена и исках да крещя от щастие.

След три дни спряхме с колата пред входа на блока в който живееше Мина Николова – тя ни чакаше пред входа. Прегърна ме и ме целуна по бузите, като родна майка, а после се здрависа с баща ми. Мина щеше да ме подготвя за кандидат студентските изпити.

Баща ми сваляше от колата щайги с домати, краставици и разен зарзават наше производство, както и две щайги с консервирано месо.
- Ама не е нужно! Защо носите тези неща? Боже, колко домати! Ние и тук имаме! – Мина гледаше учудено.
- Такива баш нямате! Тия ние си ги гледаме в двора на село. – баща ми се напъчи.
Настаних се в апартамента на Мина. Много красиво и чисто – направо суперлукс спрямо селската ми къща. Баща ми поседя 2-3 часа и си тръгна. Мина ме прегръщаше и целуваше. Аз бях щастлива.

Спяхме заедно на спалнята – само целувки и прегръдки, тъй като бях неразположена.

Два дни вече чета учебници, които Мина ми дава. После ме изпитва. Кара ми се лигаво. Целува ме нежно, когато отговарям правилно. Снощи най-накрая ми свърши! Днес веднага след закуската ми набута учебниците – няма отърване!
- Лорче, искаш ли довечера да излезем и да напазаруваме нещо за вечеря?
Мина ме беше прегърнала зад гърба и нежно ми докосваше гърдите през блузата.

Обикаляхме по магазините и купихме доста продукти. Аз се пресегнах и взех едно ножче за бръснене.
- За какво ти е това? – ме попита Мина тихо до ухото.
- Ми-и-и… искам да съм като теб! – прошепнах ѝ изчервявайки се.
- Това не ти трябва! Остави го! Защо не ми каза?
Мина ми се усмихваше и изглеждаше много радостна. На връщане минахме покрай една барака, където продаваха печени пилета.
- Искаш ли да си вземем едно за вечеря? Виж как хубаво ухаят! – Мина ме дръпна леко за лакътя.
- Аз мога да го сготвя по-ароматно и по-вкусно, стига да ми разрешиш да ти ползвам фурната?
- Ти сериозно ли? – Мина се заливаше от смях. - И мен може да ползваш цялата, бебче! – целуна ме по устните.
Аз примрях от удоволствие.

Разтоварихме покупките в кухнята и ги подредихме в хладилника. Охладеното пиле и малко гъби оставих в една тава в мивката за да ги измия.

Облякох едни къси панталонки и тениска, след което се захванах да мия гъбите с брашно, а после да почистя пилето.

Мина стоеше зад гърба ми притисната в мен. Аз чистех пилето и се стараех да не се разсейвам, защото ръцете ѝ шареха по зърната на гърдите ми. Беше си мушнала ръцете под тениската ми и ме галеше побъркващо. Продължавах да мия пилето, а ръцете ми вече трепериха. Бръкнах отзад в пилето за да го измия отвътре и в този момент Мина изстена страстно и ми засмука ухото. Бях подмокрена и коленете не ме държаха.

Пилето изтропа в тавата, а ние бяхме прегърнати и се целувахме безумно вплели езици и стенещи от надигащите се чувства.

Мина ме отблъсна леко от себе си и ме поведе за ръка към банята. Съблече ми панталонките ведно с гащичките и коленичи пред мен. Раздруса някакъв спрей, незнайно как появил се в ръката ѝ, и ме напръска с пяната излизаща от него по венериния хълм. Придърпа едно не високо столче и ми каза да коленича на него и да си разтворя бузките на дупето.
- Няма страшно! Смърди зверски и щипе малко в началото, но е много ефикасно!
Бях усетила вече тежката неприятна миризма.
- Какво е това? – попитах.
- Депилатор. Потърпи 2-3 минутки деееее! – смееше се.
С тънка дървена шпатулка отстраняваше пяната от мен, а след шпатулката оставаше гладка и лъскава кожата ми – ни помен от косъмче. Никъде!
Поливаше ме с душа и ме миеше с някакъв гел – никога не съм се чувствала толкова чиста!
- Лорче, обърни се обратно и се наведи. Разтвори леко бузките на дупето си! – изпълнявах послушно и ми беше приятно.
Тя ме поливаше с душа.
- Ох-х-х! – изписках силно и подскочих напред.
Езикът и устните на Мина бяха погалили кръгчето на дупето ми.
- Какво има, миличка? Не ти ли хареса? – притеснено попита Мина.
- Не-е-е… прекрасно е, но ме гъделичка и е побъркващо! – направо се бях задъхала от неочакваното ново усещане.
- Добре, Лорче! После...
Мина ме целуна по устните и излезе от банята. Толкова нежна беше към мен.

Пълнех пилето с гъбки и стафиди, както и две малки чесънчета и малко натрошени орехи. Вече беше готово за фурната – намазано с червен пипер и масло. Мина стоеше подпряла лакът на масата и ме гледаше мило.


Следва продължение...

Лора