Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Започнах работа в една нова фабрика. Запознах се с всички работници на които щях да им бъда шеф на смяната. Само тя се отличаваше от всички! Когато я видях не можех да повярвам, че съществува такава красива жена! Позагледах я и когато я видях отблизо се влюбих в нея! “Толкова е сладка и нежна, жена диамант!” – казах си аз. Минаха няколко дни през които аз не спирах да си мисля за нея и по цял ден я наблюдавах. Започнахме да си комуникираме. Когато я попитах дали иска да излезем на разходка и да пием по нещо, тя се съгласи, но при едно условие – да не се разчува за това. Казах ѝ да не се притеснява, и че ще си остане между нас. Свърши и последният работен ден – петък. Разбрахме се, че 20:00 часа ще я взема от тях. Закарах я до мястото, където живее, оставих я, след което се прибрах вкъщи и аз. Взех си душ, излязох от банята и както си седях на дивана в хола, така бях задремала. И неусетно беше станало 19:35 часа! Пробудих се от някакъв шум. Когато видях колко е часът се паникьосах, че закъснявам за срещата. Взех си отново душ, облякох се и тръгнах към нея. Написах ѝ смс, че идвам. Тя ми отговори с дяволито човече, тъй като вече минаваше 20:00 часа. Когато пристигнах ѝ написах отново смс. Тя го видя и отговори, че идва. Вярвате или не, но когато я видях не знаех къде се намирам, не знаех какво правя и защо съм там – не бях на себе си! Тя влезе в колата, а аз все още не можех да кажа дори и една думичка. Тя ме попита какво ми е. Аз само ѝ отговорих, че е много красива, а тя се усмихна и ми благодари. Потеглихме. По пътя си говорихме. Тя ме попита къде отиваме. Аз ѝ отговорих, че отиваме в друг град и до неделя ще сме там, стига да е съгласна. Тя не отговори веднага, а си помисли малко, след което ми каза, че може. Аз само я погледнах и замълчах. Пристигнахме пред къщата, която наех в близост до града, където щяхме да отидем на вечеря в един от най-хубавите ресторанти в тази област. Настанихме се и си взехме душ. Вече беше късно и нямаше къде да се ходи, но бяхме гладни и затова решихме все пак да отскочим до близкия град. Всичко беше затворено. Имаше само едно денонощно заведение за сандвичи и тем подобни, а малко по-нататък имаше и едно отворено магазинче. Взехме някои неща, вино и т.н. Прибрахме се, направихме си вечерята и си сипахме по една чашка вино. Хапнахме. Докато я гледах как вдига масата, се възбудих. Помогнах ѝ да вдигне масата и измих чиниите. Взехме бутилката вино с чашките и отидохме в хола. Пуснахме си филм и седнахме една до друга. Взех едно малко тънко одеялце и го наметнах на краката ни да ни е топличко – беше хладно навън, вътре също. Докато гледахме филма, тя се сгуши в мен – дали от страшната сцена от филма, дали нещо друго, не знаех все още. Филмът свърши и пуснах нов, който този път беше романтичен. По време на филма се възбудих още повече. Тя беше толкова топла, нежна и сладка, че не издържах и започнах да я целувам страстно. Поставих я върху мен седейки, за да ми е по-удобно. Тъкмо бях свалила дрехите, когато я докоснах за гладко избръснатото котенце. Тя потрепери. Това ми хареса и започнах да си играя със сладкото ѝ клиторче, а тя не спираше да охка и пъшка. През това време нейният телефон звънна. Тя не искаше да вдигне, но ѝ казах че няма проблем и може да говори по телефона. Когато вдигна, тя получи лоша вест, че сестра ѝ беше катастрофирала и е в тежко състояние. Тя започна да плаче и не знаеше къде се намира. Първо я успокоих, а след това се облякохме и тръгнахме обратно за нашия град – директно към болницата.
Следва продължение...
Тук палнах- "Докато я гледах как вдига масата, се възбудих." Така си представях, че ще е семейния живот :)). Днес и двата разказа ме притаяват да чакам и да се надявам, че всичко ще е наред. Най- накрая.
Е, всеки нормален мъж ,харесва жени.Симпатична интродукция и обещаващо начало.Кратко и стегнато.Към нашият институт имаше няколко завода, които произвеждаха разработките -основен пазар Съветският Съюз,понякога Полша,Алжир, Ангола Куба и т.н.Завода ,към който беше и нашето направление, имаше технологичен отдел ,с почти изцяло дамски състав.Може да се каже ,че знаеха как да празнуват тези момичета и млади жени, бяха купонджийки в кръвта си.Имаше малко места където може да се усамотиш ,като техническият архив ,който беше в друго крило и на друг етаж.Жените бяха успели в дъното на голямата зала да създадат доста уютно място и така бяха планирали и съответно така бяха разположени както шкафовете с документации и едни особени шкафове за съхраняване на чертежите ,че е получаваше доста закътано място с диван ,което даже не се забелязваше при влизане. Винаги бяхме добре приети на такива купони,най-малко защо не им достигаха мъже за танците.Алкохола след работно време не се пестеше и беше винаги добро качество.Върти ми се в главата някой и друг спомен от тези ,млади тогава години.Колкото до топлината на женското тяло ,то тя наистина е животворяща.Запознал си с руско момиче в нещо в дискотека ,която май е единствена в този почти милионен и тогава затворена за чужденци град.Привличахме внимание защото на нашата маса никой не сяда, има табелка "для иностранние специалистов"..Та там се запознахме с едни млади специалистки в някакъв техен институт,не питаме какъв ,не е желателно,само ни казаха ,че са инженери.Разговори на всякакви-теми ,тогава толкова добре говорех руски ,а и външно приличам,че ме бъркаха с някой от прибалтийските републики.Вдъхновяващо и дълбоко емоционално е когато се връщаш премръзнал от безкрайната снежна степ, от студ имаш чувство ,че вътре в теб има ледена буца, а милото момиче те посреща в уютен топъл дом, топла вана,пряники, различни други сладки и соленки,черен хайвер, водка ,тиха нежна музика , персонална четка за зъби, ефирно облекло,нежни прегръдки.Аромата по цялото И тяло е зашеметяващ ,ареолите малки, зърнат направо изхвръкнали,кожата -топла коприна. Шепот в ухото, "милий только не спеши".Лесно е да се каже ,но трудно е да се изпълни ,въпреки ,че си изръфал езика до кръв Желан гост си, командировката е продължителна , но раздялата е неизбежна. А бяхме млади и мислехме ,че така ще е винаги. Е, не е -много сме грешели. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Авторке, само да те коригирам малко, запомни, че течностите се наливат в частност виното, а масата се разтребва, не се вдига, вие не сте щангисти, че след вечеря да правите тренировки. Тандема пак се произнесъл, сън не са спали дъртюгите за да не пиша преди тях. Бабата като егоист-нормално за нея, щяла да гледа как се разтребва масата, а не да се включи. И дъртия комунистически педерюга на който през последните 50 години освен адамово мляко друго не е включено в менюто му.
Бабо, излез от сайта и интернет и влез в басейна, докато няма хора, чи после пак ши ги подплашиш. На море се ходи да се купонясва, разпуска и живее, а не да си стоиш в хотелската стая и да правиш крос до шведската маса+КЕНЕФА!
Fairy, желая ти пракрасен и изпълнен с положителни емоции ден.Приятно изкарване.Сега е времето да теглиш два тегела по 500 метра, навътре в морето .Вълнуващо е ,няма нищо общо с гмежта по крайбрежието. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
:))) Повече от час въртях серии в басейна, готова съм да сляза до плажа. Благодаря за пожеланията, Десантчик! Снощи като си купувах макарон за тренчето и се разприказвах с касиерката, много симпатична жена. Стана дума и за самотното пиене на узо на балкона срещу самотното социализиране на бар за същото узо. Та от дума на дума, петък вечер е наша, на бара на плажа за танци. Ма моля ти се, дотам токчетата може само в ръка да се носят. Що за местоположение на средата на пясъчната ивица :)) ? Ще ги врътна тез 500 метра за теб. Макар че чувам глас, който ме вика навътре, когат вляза в автопилот и ми се услади единението.
Fairy, тези 500метра са само навътре в морето и са условни ,може и повече,и съответно обратно още толкова .Съпругата ми много ми се кара за тези заходи.Не само в България ,но и на плажа Баркола в Триесте са идвали с една лодка на която пишеше guardia Costiera /ако правилно съм го прочел и запомнил/ .Те ми говорят на италиански ,а аз се опитвам на английски,но вълнички ми плискат в лицето ,но най-накрая се разбрахме да се връщам.Вече на плажа ,съпругата ми с тих ,но звънливо-съскащ глас направи кратка ,но изчерпателна характеристика на моята постъпка.Имам представители някъде към Аспровалта, но дъщеря ни значително по-късно ще палне някъде към Лариса/ но не точно/ ,там някъде си харесват едно хотелче ,хем си работят ,хем си почиват. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Зелен Чорап, нямаше те и се уплашихме да не си дал фира. Че то на твойта възраст... положението е днеска-утре. Както пише на концлагера, където си мечтал да си надзирател.
цитат- "Е, всеки нормален мъж ,харесва жени.". Категорията е би, а и автора/автораката говори от женско име..
Баби, опъни две дози узо преди да поемеш към 500-те метра, ихаа ще съм сигурен поне, че ни акули ни парещи медузи ще останат. Всичко ще изпука от страх.
Лошото е, че след Мина и Лора, а сега и тези по- горе, вече женската парти вечер изглежда по- разтегливо като понятие. :)) Ама добри са ни авторите! Ей го, обръщат посоката на водата. :)))Кака
Специално за един мой почитател Цитат::::""""Днешният век е век на свободата Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето. Левски до богат българин във Влашко 6.10.1871 г."""""""""//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Не на място, без връзка, изваден(о) от всичко, логорея, ама писмена. Непочитател и БЕЗцитат
А нашият комунистически роб, заченат и отгледан със Сталинска сперма ми цитира Левски. Който на деня на Левски не знае какъв празник е! Който в деня на Ботев пак си бръщолевеше колко е имотен и велик красавец от комунизма. Жалкото деде, отритнат от всички и всичко, гукат си с другата която проси внимание тръгнала на релакс САМ САМОТНА........
А аз съм само инструмент, казва авторката, която чета, при това агент, комуто не са дадени достатъчно указания. И мога само да се досещам, че са ми разрешили да се досетя и подле пак да забравя. А щом съм само инструмент и моя личен живот е без значение защо да не инвестирам в грешки, които и без това ще оправят. Защото съм ценна. Ще инвестирам в мидена чорба, казвам аз и вече поръчвам малко узо. :)))Аре, бе, 15-ка. Вече ям!
Много блудкаво и схематично. Не е добре измислено.
Цитирай си концлагера, не се стеснявай. Не ти е останало много време на тая земя, казвай си, както го чувстваш. И за евреите ни кажи мнението си, и за негрите, и за арабите, и за екзекуциите на жени, и за гейовете. Не е, като да не сме го чували, макар някои да си правиха оглушки. Интернет е за винаги. "Който има уши да слуша, нека слуша", смятам всички знаят от къде е.
УЗО, яви се на чат, ВЕДНАГА, МОЛЯ!
ДТ, не е оглушка, а тълкувание. Кат фотоса с анфаса и профила. Кат тва дето те знам: благороден и щедър, макар, че се подведе. Ши ми изплуваш некой ден, да тъ цуна за добре дошел. :))) Кака е весело отпусната :)))
Отблокирай ме, Чатотърсещий, за 7-8 път :)))) , инак няма как да ти помогна! :))
Че толкова много ли станаха, вай, вай, вай, ДЖАНЪМ!
На третото взимане на душ спрях да чета. Пълно тъпотии... 15см
С 22 см дълъг и доста дебел съм, ако има желаещи жени, или семейства от София да го пробват да пишат на,. [email protected] skype,: BG 333
Малииии.. то мнооо простотиии из тез коментарииии
ВИНАГИ съм твърдял, че коментарите са по-интересни от самият разказ!
Ебем ти разказа, ако коментарите са по-интересни.
Ако някой иска да сподели жена си да пише на [email protected] Благоевград и региона
Аз съм обвързана жена на 36 години, която иска да експериментира и изпита удоволствия с друго момиче или жена.Пишете на лични съобщения на https://www.alo.bg/jena-tarsi-momiche-jena-za-vzaimni-udovolstviya-9813936 МЪЖЕ ДА НЕ МИ ПИШАТ !