Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Зимата най-после свърши! Излязох да ашладисам ябълката. Тъкмо зарязвах калема, когато на оградата грейна красивото лице на красивата мис Амалия Бартън.
- Охооо, сър Нютон, откога не съм ви виждала! Надявам се, че се радвате на добро здраве?
- Баба ми казваше “Голо здраве – жива болест!”, мис Бартън. Вие как сте?
- Много добре! Сливата ми цъфна!
- Поздравявам ви!
- Искате ли да я видите?
- Разбира се! Само да приключа с ашладисването.
- Ех, сър Нютон, винаги сте толкова зает! Ще ви остане ли някога време да ашладисате и моята слива?
- С удоволствие, мис Бартън! А мога да ви науча и как да си я ашладисвате сама. Елате!
Мис Бартън дойде до мен и ме погледна с огромните си сини очи. Тъкмо острех калема с швейцарската чекия от бай Хенри. Мис Бартън хвана калема с нежната си ръчица и този жест много ме развълнува.
- Много ви е твърд калема, сър Нютон! – задъха се Амалия.
- Внимавайте да не ви порежа с чекията, мис Бартън! Швейцарска е!
- И как ашладисвате с този калем? – почти изстена Амалия и се изчерви.
- Много е просто! Забелвам кората на калема с чекията, наточвам го хубаво, правя тесен прорез в кората на дървото и го набивам здраво вътре. Калемът пуска соковете си в процепа, те се смесват със соковете на дървото и след няколко месеца то ражда прекрасни плодове.
- Ох, колко хубаво говорите, сър Нютон! – каза мис Амалия и дишането ѝ още повече се учести. - Нямам търпение да ми ашладисате сливата!
- За коя слива говорите, мис Амалия? За тази, дето ви е в задния двор ли?
- Ох-х-х, може и в задния двор, сър Нютон… – застена Амалия и стисна калема още по-здраво. - Ама първо тази, дето е отпред! Ох-х-х, колко ви е твърд калема...
- Ами като толкова го харесвате, мис Амалия, вземете го за вашта слива. Подарявам ви го!
Изведнъж мис Амалия спря да стене и ме погледна в упор. Дълбоките ѝ сини очи се изпълниха с неочаквана омраза. Гласът ѝ внезапно стана леден, като острието на чекията.
- И какво сега, сър Нютон? Няма ли да ми ашладисате сливата?
- Крайно време е да се научите сама да си ашладисвате сливата, мис Амалия! Голямо момиче сте вече, не може цял живот да разчитате на помощта на съседите! Ако искате може да ви стана консултант… вие ще си я ашладисвате, пък аз ще гледам и ще ви давам акъл как да го правите?
- Онанист! – изсъска злобно мис Амалия, грабна калема, хукна към къщата си и трясна вратата с всичка сила.
След малко от къщата се дочуха същите стонове, които ми беше споделила в градината. Отначало по-редки и по-тихи, после все по-чести и по-силни. Накрая се чу внезапен силен крясък и след него настъпи тишина. Тая мис Амалия май наистина е откачена!
:)))) Браво! Направо видях и белите ѝ гълъби, пърхащи изпод деколтето. Па свенливия танц на миглите, дето аха му гъделичка мустака на Нютон. За по- щастлив край я чух да вика из къщата си, чак перденцата отлетяха навън:- Нютонеееееее, Нютонееее, идвай бръже, че си заклещих пръста при калема!
Zh. Готино!
ще публикувам тук втората част че отне към две недели за тази... 6 ноември 1686 Времето застудя и реших да мина стъблата на овошките с 20% варна каша. Варосването е тегава работа, ама няма как – трябва да се свърши. Целият се оплесках в бяло и точно в тоя момент на оградата цъфна красивата мис Амалия Бартън. Какъв е тоя мой късмет, винаги да ме хваща, когато изглеждам най-зле! – Как сте, сър Нютон? Гласът й винаги ме въодушевява. – Добре съм, мис Амалия. Варосвам дръвчетата. – Виждам. Мога ли да ви помогна? – Недейте. Само ще се изцапате. Тя обаче отвори вратичката на комшулука и тръгна към мен. Това, жените, са странни същества. Ти му викаш: не идвай, то идва. Дойде и застана до мен. Бях клекнал до харденпонтовата масловка с баданарка в ръка, а тя дойде и застана в непосредствена близост до мен. Застана така, че да мога да виждам под минижупа й. Какво изпитание за характера ми! Аз може да съм джентълмен, но съм преди всичко мъж. Не се стърпях и погледнах под полата й. О, Джизъс, отдолу беше без бельо! (Това пък “О, Джизъс” откъде ми хрумна, нали съм евреин!) – Нека ви помогна, сър Нютон – настоя отново прекрасната мис Амалия Бартън. Аз може да съм мъж, но съм преди всичко джентълмен. Мобилизирах всички усилия на волята си и отместих поглед от вълнуващото място между краката й, дъхаво и разлистено като Шъруудския лес. 58 – Дръпнете се, мис Амалия, ще взема да ви напръскам без да искам... – А може би искам да ме напръскате, сър Нютон. Може би искам да ме оплескате цялата в бяло... И се доближава още повече до мен, и застава така, че вече да не мога да отместя поглед от Шъруудския лес. – Мис Амалия, вълнувам се, защото виждам Шъруудския ви лес. – Да, сър Нютон, Шъруудския лес е облян в есенна влага. Варосайте го, моля ви! В този момент усетих как моя Ескалибур се надига и може би е време като славния крал Артур да го извадя... Не, не, Исаак, имаш по-важна работа сега. Ако тръгнеш да вадиш меча, кой ще ти вароса овошките? Понечих да кажа нещо, но мис Амалия навря Шъруудския си лес в лицето ми и почна да ръмжи глухо като кучето на кмета Ралф. – Хайде сър Нютон, напръскайте ме! Оплескайте ме цялата! Това жените наистина са странни същества. Аз от толкова години се чудя как да варосвам дръвчетата, без да се цапам, а красивата мис Амалия Бартън идва при мен и иска да я цапам. Отдръпнах се рязко, изправих се и й подадох кофата с вар и баданарката. – Мис Амалия, аз съм британски джентълмен и достойнството ми не ми позволява да оцапам една дама. Но щом толкова настоявате, ето ви кофата с вар и баданарката, оплескайте се сама! И в този момент се случи нещо шокиращо. Красивата мис Амалия Бартън се разплака, хвърли на земята кофата и баданарката и хукна към къщата си. А иди, че ги разбери жените! Хем вика, че иска да се оплеска, хем като й дадеш да се оплеска, почва да реве. Бахти нелогичните същества. Писна ми да варосвам и отидох да риголвам лозето. Докато риголвах, Ескалибура ми лека-полека омекна като вишнева гъсеница. Замислих се върху причините за това природно явление. Стигнах до извода, че моя Ескалибур се е втвърдил под въздействието на външна сила, в случая – Шъруудския лес на красивата мис Амалия Бартън. Но когато външната сила изчезна под въздействието на моето джентълменство, Ескалибура остана в покой. Излиза, че телата остават в покой, ако върху тях не въздейства външна сила. Това трябва да си го запиша в тефтера с мъдрости. Бахти умния пич съм!
И забавен :)))
Ох, и аз имам Хардентпонтова масловка. Страхотни круши са...15см