Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
В едни доста по-млади години, да съм бил около 20-те, прочетох една история, която ме замисли: “Двама души се скарали и то много жестоко. В яда си единият ударил другия. Удареният обиден си тръгнал. Посред път се спрял и се върнал при човека, който го е ударил... и го помолил за прошка. Извинил му се е за това, че го е ядосал до такава степен, че го е принудил да го удари. Тогава и другият човек през сълзи го помолил за прошка. Взаимно са си простили и всичко било наред.”. Тогава си помислих: “Кой постъпва така?”. И досега не съм чувал за подобен случай нараненият да поиска прошка от наранилия. Сигурен съм, че и вие не сте.
Защо се сетих за тази история ли? Скаран съм с по-големия ми брат и не си говорим от около пет години. Бяхме много повече от братя – първи приятели, докато по едно време стана странен: мълчалив, умислен, започна да ми се бърка в личния живот. Дотогава никога не се беше държал с мен назидателно, а стана адски досаден с поучителните си речи към мен. Когато двама мъже са прехвърлили 45-те си години, е силно изнервящо за другия, когато единият почне да се държи с него като баща към пубер. Един ден се скарахме до такава степен, че едва не се сбихме. Само жената на брат ми ни спря от този резил. Оттогава избягвам всякакъв контакт с него. Не че не ме е търсил, но не искам да имам с него нищо общо. Не им вдигах телефона, като ми звъняха. На жена му, защото често се опитваше да ни сдобрява.
Тия дни бях в офиса си, главата ми пушеше, защото закъснявахме с един проект и шефът ни беше стъпил на вратовете да се върнем в сроковете, когато личният ми телефон звънна. Беше Любомира – жената на брат ми звънеше от служебния си телефон. Не беше ми звъняла от него досега и след кратко колебание ѝ вдигнах и директно почнах:
- Не се опитвай пак да ни сдоб...
- Брат ти умира! – прекъсна ме тя.
Гласът ѝ трепереше. Едва ли лъжеше. Освен ако...
- Какво? Ама как? Виж, Люби, ако това е някакъв тъп опит...
- Рак, последен стадий… – продължи тя без да обръща внимание на думите ми. - Докторите му дават между шест и дванадесет месеца живот.
Но това беше невъзможно! Брат ми винаги беше здрав като бик.
- Това... сигурно ли е?
Вече се надявах това да е тъп опит да ни сдобри. Тя подсмърчаше. С изтъняващ глас, готова да ревне във всеки момент, тя продължи:
- От месец и нещо насам всеки ден говори за тебе...
- Но защо не ми каза? Откога знаете за рака?
- Разбрахме преди малко повече от пет години. Опита се да ти каже... може би не по най-правилния начин. Искаше да те накара да цениш живота си. Да престанеш с мимолетните връзки и да се ожениш, да помислиш за бъдещето си. Ти го прие като намеса в личния ти живот. Звъня ти много пъти. Липсваш му.
Не знаех какво да кажа. Гласът ѝ ставаше все по-нестабилен:
- Миналата седмица... направи опит... да се самоубие.
Кой? Брат ми? Това беше абсурд!
- Прибрах се... много по-рано от работа... когато той... той...
Едва удържаше гласа си.
- Ти си... най-близкият му човек... след мен. Звънял ти... и ти... не си му вдигнал.
- Съжалявам...
- ЗАЩО НЕ МУ ВДИГНА?
Вече ревеше на глас. Имах десетки оправдания и отворих уста, за да се защитя, когато осъзнах, че нямах нито едно... освен ината си.
- Ще ида да го видя. – казах ѝ. - В коя болница е?
- Не е... в болница. – едва овладя гласа си тя. - В къщи си е.
- Добре. Отивам.
- Сега ли?
- Да.
- Мини да ме вземеш, моля те!
Излетях от офиса на фона на учудените погледи на колегите. Шефът викаше след мен:
- Димитре, ти къде? Ако проектът не е готов в срок...
- Абе я си...
Не помня как съм стигнал и взел Любомира. Пътувахме към селото, в което живееха и хвърлях погледи към полуголите бедра на Люба, докато шофирах. Заета да бърши сълзи не беше забелязала колко ѝ се бе надигнала полата. Въпреки климатика в колата, беше разкопчала горните две копчета на ризата си и доволно количество плът белееше над сутиена. Винаги съм я харесвал... и желал. Може би и тя бе една от причините да се скарам с брат си – защото му завиждах за нея и като я виждах ме болеше, че не е моя. Може би тя непряко беше и причината да нямам дълга връзка – те просто не бяха като нея. Тя и по характер беше страхотен човек, но тези напращели гърди, които бих целувал до припадък, тези изваяни бедра, по които бих плъзнал ръка, докато напипам бельото ѝ... А дали носеше бельо? Мисълта, че евентуално би ми позволила да погаля голата ѝ катеричка, да вкарам пръст в нея и да я опитам на вкус, ме накара неволно да изстена на глас. Това я сепна и ме погледна. След няколко секунди проговори:
- Би ли спрял тук, ако обичаш? Брат ти не обича да ме вижда плакала. Винаги ми е казвал, че иска да е повод само за усмивките ми.
Плаха усмивка пробяга по устните ѝ. Тези изкусителни, плътни устни, които бих целувал и захапвал...
Спрях. Бяхме в малка горичка малко преди селото. Тя излезе от колата, направи няколко крачки и спря с гръб към мен. Птички пееха, листа шумоляха, но сигурен бях, че тя бе глуха за тях. Изчаках няколко минути и отидох до нея. Поставих ръка на рамото ѝ:
- Добре ли си?
Тъп въпрос. Тя се обърна и ме прегърна. Зарови лице в гърдите ми и се разтресе в силен плач.
- Не е честно! – каза тя. - Той не го заслужава!
Галех гърба ѝ и изрекох следващата глупост:
- Всичко ще бъде наред!
Опитвах се да не мисля за брат си, защото и аз щях да ревна. Вместо това мислих за ръката ми по гърба ѝ как е само на сантиметри от сочното ѝ дупе. Усещах едрите ѝ гърди притиснати в моите, също аромата на тялото ѝ и се сетих, че сегашната ситуация много наподобява една моя фантазия с нея. Как тя след семеен скандал решава да прекара малко време на открито с мен. Отиваме в гора, защото тя обича природата – помага ѝ да се отърси от стреса, аз съм я прегърнал, галя ѝ гърба и дрънкам някакви успокоителни глупости. Ръката ми от гърба започва да погалва горната част на дупето уж неволно. Постепенно все по-смело и по-смело галя дупето ѝ, почвам да го притискам и тя усеща ерекцията ми. Повдига глава.
- Какво...
Прекъсвам въпроса ѝ с целувка. Стръвно целувам устните ѝ, захапвам и подръпвам едната. Отново я целувам и впускам езика си в устата ѝ. Тя е объркана и се опитва да се отдели от мен. С мъка отлепя устни:
- Мите, недей! Ти си страхотен мъж, но... не искам да му го причинявам.
- Желая те повече от всичко на света! Ще те любя както никой досега! Само този път бъди моя! Дори да е само като наказание за него.
- Не! Не бива.
Тя отстъпва крачка назад, втора, трета, а аз хищнически пристъпвам към нея. Тя опира гръб в голямо дърво и аз веднага се притискам в тялото ѝ. Трепери. Посягам отново да я целуна, но тя извива глава и устните ми попадат по шията ѝ. Устните ми обхождат тънката ѝ бяла кожа, която става все по-румена и по-гореща. Езикът ми се заиграва с ушната ѝ мида, засмуквам мекичкото на ушите. Дишането ѝ е тежко. Ръцете ѝ са по гърдите ми, но не знам дали ме гали или се опитва да ме отблъсне. Разкопчавам ризата ѝ копче по копче, без да спирам да целувам шията ѝ, като накрая пускам на земята ненужния ни вече плат. Сутиенът ѝ е прикрил голяма част от двете ѝ прелести, но това което е отвън, го галя и целувам като обезумял. Толкова я желая в този миг, че едва се удържам да не я разкъсам в страстта си. Свалям презрамките на сутиена ѝ и го награбвам отстрани. Леко го дърпам надолу, като малко по малко гърдите ѝ се оголват. Целувам страстно всеки оголил се милиметър от тях. Толкова са вкусни! Все повече и повече плът за целуване, а аз съм все по-гладен за нея. Вялата ѝ съпротива е озвучена от тежко дишане и тих шепот: “Не бива! Не бива!”. Оголвам все повече гърдите ѝ и целувам, целувам, целувам. Мекотата и нежността им ме влудяват. Ето вече ареолите започват да се показват. Целувам и тях. Вече съм почти на половината им, целувам и очаквам във всеки момент да се покажат и зърната. Искам ги!
В този момент тя ме отделя от себе си:
- Моля те, Мите! Ще съм твоя само този път и никога повече! И никой никога да не узнае за това! Обещаваш ли?
- Обещавам!
Честно казано в момент като този бих ѝ обещал дори да се сборя с тигър или да ходя по лава. Тя посяга зад себе си и разкопчава сутиена. Спуска го на земята, а аз като хипнотизиран гледам голите ѝ гърди. Притискам се отново към нея и този път тя отвръща на целувката ми. Езиците ни бурно се борят, хапем устните си. Отделям се от тях и отново впервам хищен поглед в бюста ѝ. Внимателно обхващам гърдите ѝ и ги притискам. Палците ми потъркват твърдите зърна. Впивам устни в тях. Облизвам ареолите ѝ, зърната – също. Страстно суча от тях. Подрасквам ги леко със зъби. Тя доволно стене заровила пръсти в косата ми. Мачкам гърдите ѝ и засмуквам зърната ѝ. Страхотно е! Плъзвам ръце по талията ѝ, по гърба. Разкопчавам полата ѝ и я оставям да падне на земята. С целувки тръгвам надолу между гърдите ѝ, по пъпа, по корема. Стоновете ѝ са музика за ушите ми. Галя бедрата ѝ, докато вдишвам интимния ѝ аромат. Ръмжа от желание да я разкъсам. На дъното на бикините ѝ има мокро петънце. Свалям ефирното парченце плат и пред мен се показва една гола прекрасна вагина – истинско произведение на изкуството! Целувам венериното хълмче веднъж, дваж... много пъти. Тя издава таза си напред – иска повече от устните ми. Ръцете ми мачкат дупето ѝ, а езикът ми облизва най-сладката путка на света! Разделям с език срамните ѝ устни и лижа между тях. Тя стене силно. Целувам клитора ѝ. Леко разтварям устни, засмуквам го и започвам да го стимулирам с език. Засмуквам на интервали, като съм все по-бърз с езика. Два пръста потъват там където тя тече обилно. На висок глас одобрява всяко едно нахлуване на пръстите ми в нея. Продължавам да засмуквам и лижа клитора ѝ и в същото време да щурмувам с пръсти горещата ѝ вагина, докато тя в един момент почва да шепне:
- Митко! Митаче! Искам те! Искам те, Митачеее!
Изправям се и почти веднага съм гол. Повдигам ѝ единия крак. Тя се хваща за рамената ми и скача на кръста обвивайки крака около мен. Без да се бавя нахлувам целия в нея. Започваме бясно родео – не е ясно аз ли нахлувам в нея или тя се нанизва на мен. Прегърнала ме е плътно и стене на ухото ми. Това ме настървява още повече. Знаем, че сме заедно за пръв и последен път и се раздаваме безрезервно. Вагината ѝ е толкова гореща и гостоприемна. Усещам пениса си като най-щастливото парче месо на света. Любя я с такава жар, че в мен неволно се заражда надеждата, че тя ще е толкова доволна, че секса между нас ще се повтори, потрети... Тя също се раздава в този акт без никакви задръжки. Усещанията ни са върховни. Искам това тяло завинаги!
- Митаче! Митаче, страхотен си! Люби ме, Митаче!
- И ти си сграхотна, Люба! Най-горещата путка си ти!
- Искам те още и още! Не спирай!
- Искам те до края на живота си!
- Мммммм... Давай, Мите!
- Ах, Люба! Не мога повече! Искам да свърша в теб! Искам да свърша в това прекрасно путе!
- Не, Мите! Свърши в мен... но не там!
В първия момент не я разбирам. После ѝ помагам да слезе от мен, а тя сама се обръща с гръб и се навежда. Гребва от смазката си и бърка с пръст в другата си дупка. По стоновете ѝ си личи, че не ѝ е за пръв път. После започва с два пръста. Като виждам разтварящата ѝ се халка, не издържам повече и поставям главичката там. Люба маха пръстите си и ме подканва:
- Давай!
Напъвам и главичката ми преодолява пръстена на стегнатата ѝ халка. Замирам в това положение за секунда-две. Напълно според очакванията ми е още по-тясна отколкото в путето. Правя няколко движения, като движа само главичката вътре-вън. След малко Люба рязко се тласва назад и гладният ѝ за мръвка анал ме поема почти целия. И двамата извикваме силно. Подплашени птици отлитат далече от нас. Без да ме чака, Люба сама се нанизва на мен. Толкова е тясна, че не издържам и половин минута.
- Люба! Любаааа!
- Давай, Митаче! Давай!
Двамата бясно се движим един срещу друг. Тя върти дупе, като центрофуга. Изведнъж Люба извиква силно и се стяга още повече. Набих се в дупето ѝ до край и свършвам присъединявайки се към нейния вик. И най-смелите птици отлитат далеч от нас. Вадя си го и наблюдавам с интерес затварящата се халка на ануса. Оттам излиза сперма и се стича по тръпнещото от оргазма путе. Все едно се опитва да хапне от бялата течност предателски дадена на съседката ѝ. Люба се изправя и ме гледа засмяна и с румени бузи.
- Ох, Мите, не знам дали ще устоя да не го направим друг път. И брат ти е добър, но ти...
От унеса ме върна в действителността това, че Люба се отдели от прегръдката ми. Явно ми бе усетила ерекцията. Не смееше да ме погледне в очите, когато заговори:
- Митко, двамата с брат ти отдавна знаем... че ме харесваш. И двамата сме ти благодарни, че никога нищо не опита.
- Люба...
- Не казвай нищо, моля те! Брат ти няколко пъти ми каза, че когато си отиде от този свят... – в думите си личеше вътрешната ѝ борба. - ... да съм отишла при теб.
Зяпнах от изненада. Тя помисли, че искам да кажа нещо, затова вдигна предупредително ръка и продължи:
- Той ми каза: “Митака е страхотен човек! Иди при него – ще те гледа, като писано яйце!”.
Засрамих се от себе си. Тя вдигна поглед към мен:
- Не мога, Мите! Разбираш ли? Не мога! Не и след човек като брат ти!
- Разбирам, Люби. И аз няма да мога. Не и след брат ми.
По пътя повече не говорихме. Всеки бе вглъбен в мислите си. Влязохме у тях. Когато брат ми ни видя бе толкова изненадан, че направо онемя.
- Ей, пенсионер! – подкачих го аз. - Какво си ми се излегнал рано-рано следобеда? Я стани да се сборим, да те направя смешен пред жена ти!
- Ти ли бе, дечко? Само ми помогни да се надигна и ще ти изтърся кокалите няколко пъти в пода.
Засмяхме се. Отидох и го прегърнах. Разплакахме се, като женчовци. През сълзи се молехме един друг за прошка. Простихме си.
***
Избори. Животът е низ от избори. Дали ще изберем по-лесния път на гордостта, ината и страха или по-трудният – на прошката, на доверието и на обичта, всеки от нас си решава. Защото понякога е много трудно да подадеш ръка, още по-трудно може да бъде да я поемеш. Дали си заслужава ли? Не знам. Знам само, че нищо, нищо няма да ни върне изгубеното време.
/Изку Куригал/
Много добро
Zh. Както винаги много хубаво! Д.Т. щеше да одобри, че си включил и анален секс. Мен ме потопи в историята, толкова хубаво описана, че накрая ме просълзи. Чак и най-смелите птици се разлетели. Страхотно, пич!
Ти си непредвидим, друже! Изумяваш ме с богата си душевност и фантазия! И като знам къде си, се чудя, как намираш време и сили за писане!? Яко и въздействащо, браво !
Разкошен Кукце! Оплете емоции, съдби, отношения, та като ме усука и изстиска накрая секса остана неизбежното спасение, без което не можеше да се диша. Силничко разказче с плътно тяло, интензивни вкусове и високи танини, което подсказва че би отлежавало добре. Послевкусът е дълъг и оставя следа от тютюн и мокро дърво. Като любител на щастливия край ми се искаше сюжета да обещае нещо. Сега се надявам, че веднъж намерили път един към друг, двете осакатени души ще си помагат чрез физическа близост, докато отново станат цели. И тези мисли идват, само защото писането е майсторско и си играе с реалността ми. Браво, Кукце! Браво!
live:.cid.a0145812f9475804 skype
Абе....хубаво, но нереално! Брат му умира, на легло....той тръгнал снаха си да ебе. Как ги пишете тея разкази - не знам?!
До последния коментар..."От унеса ме върна в действителността това, че Люба се отдели от прегръдката ми. Явно ми бе усетила ерекцията. Не смееше да ме погледне в очите, когато заговори:" тук е разковничето...всичко е само в главата на автора...не в релността..Страхотен разказ..Респект
Готина секс сцена, кинематографично така, с птици в стил Джон Ву и цялата красота опакована във философска рамка. И на мен малко ми се губи логиката уж брата умира, разкаянието и чувството за вина как се съчетават с ерекцията, ама някои явно имат железобетонно либидо... Добре разказно така или иначе
Чесно ли да кажа .ГАДНО .ако брат му беше здрав,да .но в това положение и ти му забиваш нож в гърба . Много гадно и подло .
Нямам време, приятел, но тия разкази ми се въртят в главата и ако не ги напиша, ще полудея... малко повече от сега ;) Благодаря за добрите думи! На Zh и Чародейката, също. Този е от малкото ми разкази, които не обещават щастлив край, но от друга страна малко ли е, че двамата братя се намериха отново? Благодаря и на коментиралите анонимно! В случая, за да оправдая Митко, той замества едната силна мисъл (болния му брат) с друга (мечтаната жена в обятията му) като начин да овладее емоциите си и да даде нужната подкрепа на снаха си. Последното, от което има нужда една рухнала емоционално жена и обляна в сълзи, е мъжът, в когото е потърсила подкрепа, да ревне и той. Поне така мисля аз.
Да сдържи сълзите си е едно, да не сдържа оная си работа за да подкрепи снахата е... друго. Не знам нарочно ли си целял да не става ясно от първо четене, че сексът е само в главата на лирическия герой, де да знам, за да натриеш носа на невнимателните читатели, които надават вой "ама как така ще ебе жената на брат си"... Или просто момента с връщането в реалността не е много добре разказан, не знам...
Сега. Ай да се изкажа и аз, пак :). Да речем аз съм умиращата. Искам мъжа ми да се вземе със сестра ми, за да знам, че ще си помагат и ще доживеят заедно по- леко и не в самота. Дали ще се ядосам, че са се награбили? Малко ми дреме, бе, аз умирам. Дали е гадно, че ме е прежалил толкова бързо? И да, и не. Егото може и да изпищи. Но, когато с единия крак си в гроба, нещата са различни. И разбираш. Всичко разбираш. Дори това, че стресът е предизвиква необичайно поведение , а смъртта кара хората да се жизнеутвърдят по всякакъв начин. Не мисля, че е нож в гърба. Притежания човекът няма да си отнесе. Не мисля, че от кумова срама трябва да се отбягват и чакат нам колко си години....В стария завет има дадени закони. Според тях живия роднини вед на га поема овдовялата майка с децата ѝ. Кукце, помислих си го тоя въпрос, че ще стане щекотлив, но лично аз тоя път съм на обратното от хорското мнение. Хм, дали само тоя път :)? Хубаво е, че разбуни духовете. Ще падне забава! :))
Мани го умиращия брат, неговата е ясна, ти ми кажи живия брат, разкъсван от угризения, че пет години е отсвирвал брат си и мисълта, че скоро ще го загуби как въобще му идва ищах за бърза ебън в гурътъ. без значение реална или изфантазирана? Дори не споменаваме, че е жена на брат му, няква мацка в гората, брат ти умира, а на тебе ти се доебава… бахти либидото, бах
Има един разказ на Стивън Кинг, няква кръвожадна мъгла в селото, единствените оцелели се крият в МОЛа, не е ясно кога ще дойде и техния ред, та там лирическия герой се отпуска за едно бързо ебане с няква непозната в мола. И там всичко е логично, понятно и по човешки обяснимо
За почитателя на С. Кинг. Сравнението е неуместно. Заплахата е едно, сигурната смърт на брат ти самоубиец - съвсем друго. Че и с бъдещата вдовица.
:)))Дебреее, потънахте у тъга днес. Не одобрявате, значи. Ич не се поставяте на мястото на героя. Ма ич. Слушайте ся. Човекът е расъл все под закрилата на брат си, все гледайки нагоре. Онзи се жени, кротва, обича, нашия герой палува, ергенува , но изостава. Никога не е толкова силен, толкова умен, толкова наясно със себе си, постигнал точно каквото иска. И даже му идва дюшеш, че са се поразделили и близостта вече не го човърка с тъпата си завист. Каин и Авел, бе. Така. Човекът не е лош, разбирате ли. Ама защо все брат му? Защо все е пръв? А ся па и умира? Кой му позволява да си отиде? Как така няма да се издъни преди това, ами сега на всипко отгоре ще остави един идеализиран образ? А? Откъде - накъде героят ще е все недосетливия, неумеещия,а? И при тва жената е уязвима, лабилна, нежна и чуплива. Как да не я прегърнеш? Как да не си кажеш, е ся вече няма да се спирам като последния губещ. Най- накрая ще довърша нещо докрай, ако ще да е нейната 5 минутна забрава. А? :)))) Става ле?
Отивам да затворя кокошките...15см
Доста си е уместно сравнението, в смисъл на логика. В единия случай имаме доста нелогична ерекция и странно смели сексуални фантазии на път към дома на умиращия брат. Няма никакъв форсмажор, да, смъртта идва, но за друг и този другия е брат ти, той е този, който повече няма да може да ебе жена си, как това теб те възбужда, кой точно първичен импулс ти пали? Докато в разказа на Стивън Кънг точно приближаваща смърт активира първичните инстинкти, като така и така ще се умира (а там беше ясно, че е въпрос на часове мъглата да нападне и МОЛа) поне като за последно... човешко е, логично е.
Фейри, точно защото се поставям в ролята на лирическия герой въобще не ми е логично и обяснимо. Ето, аз току-що съм разбрал, че последните пет години съм бил невероятен кретен и темерут. Ми могъл съм бахти вместо да се държа като обидена госпожица, могъл съм все пак да вдигна телефона, брат ми е, обаче аз не, та не! И кво? Ся за да компенсирам, че съм бил пълен идиот и да зарева и аз с глас (а защо не, аз да не съм от бетон?) на мен взема, че ми става оная работа?! Мммм, не... колкото повече се потапям в чувствата на Митко толкова повече не ми става, реве ми се. Приисква ми се да имах брат, за да му се обадя да го питам как е...
:))) Значи БРАВО на Кукце! Изкуството подтиква, не дава готови отговори. Я, ми звънни на мен да си лафим, че е умрел от скука центъра, да ги пооглася малко с мощния си гласец :)))
Идеята е готина, интригуващо начало, много силен край, сексуалната сцена е мощна, всяка една отделна част е разказана повече от великолепно, обаче съвсем за малко не се получава пъзела, разминават се с няколко милиметра частите...
За подтикването съм съгласен, същия разказ без сексуалната сцена щеше да има същия призив и позив "не губете време, тъпаци!". Точно това ме дразни, сексуалната сцена, заради която е написан всъщност разказа, точно тя е напълно излишна и щеше да е прекрасен, напълно завършен, интригуващ и подтикващ към размисли разказ. Е, нямаше да е еротичен :))
Разказът не е написан ЗАРАДИ сексуалната сцена, а сексуалната сцена е написана заради РАЗКАЗА. Сиреч да се пусне тук. Грозна и тъпа кръпка, която принизява иначе добрия разказ.
Ахахаха, взеха да ми се причуват ангелски песни от трето небе :))). Ма човекът е двойствен инструмент, бе хора. Точно в човещината си, вземе че прояви слабост. Малка драскотина, малко хормон и оп, белята станала. Беля? Кой казва, че е грешка? Според кого? :)))) Много ме кефите днес! Разбира се, че виждам накъде отивате и на какво стъпвате и на какво държите. Ма кат се знаем :)))), всичко вече става не пъзел напукан, а витраж. Сложен слънчев витраж. Грешно е да отблъснеш жена. Грешно е да отблъснеш подадена ръка. Грешно е умишлено да причиниш болка. Другото е човешко. Грозно? Зависи. Идеалното творение е туй, на което няма какво да се прибави или отнеме. Нали така? Отнемете човешката слабост, низост, лъст, наглост. Къде отиваме тогава? Изгубваме 80% от разказите си тук :)))). Ох беее, Кака много ве обича кат сте ми такива чуСтвителни. :))) Да ве цункам, ма Кукце първо, щот е смел и ме знае и вас знае, ма пак- пуща и ни радва. :)))
Все тая кое заради кое е, аз подозирам, че Изку вероятно е имал и двете части в главата си, обаче не му се е получило да ги сглоби. Да, грозна кръпка, точно това е думата, мерси Бах!
Фейри, слон да ти го нафърфейри, че да мирясаш. Не ти е гот, когато коментатори се калят един друг, когато тече дискусия по разказа и не просто "тъпо е" и "яко е", а дълги, подробни, аргументирани коментари ти пак бързаш да си довлечеш задника да обясняваш как трябва... аре бегай си върши работата, която си вършиш по германско, ко само изпъкваш дето не те сеят?
Бе то, нека ми го нафърфери слона, ма защо ся така се у'апа тоз младеж. Те вече ми се сляха в едно някои хора, бивши такива, сега онакива :))). Аз любоФФ раздавам, а той ни ще. :))) Ма не си първия, бе момче, дет отхвърляш либофта на кака :))), няма да ѝ накривиш бабината. А работата ми взе,че се посвърши засега. Имам четир дни за пилеене. Ако бяха последните ми, как ли бих ги прахосала? :)) Ма те дали са или не са? Кой да ти каже? :))
Ся остава и оня мижи-лажи-десантния да се дотресе с поредния спомен и картинката е пълна, но пък ще ти обърне внимание и ще ти донесе любов и обожание. Аз друго не мога да разбера - защо непрекъснато се смесват оценките към АВТОРА и оценките към ПРОИЗВЕДЕНИЕТО (ако ми позволи Бахура да ползвам капс-лок). Автора си е напълно ок, евала пич, можеш го, дай боже всекиму твоето дар-слово (да, завиждам, аз не мога така, максимум някой къс фейлетон с размерите на коментар). А произведението - еми можеше да е по-добре сглобено, кво се лъжем и се опитваме да наместим ненаместимото? Човешко било нам си кво си... То човешко е и Митака от яд и невъзможност да я получи по друг начин просто да изнасили снахата и после да я закопае в гората и ни лук ял, ни снаха мирисал да дойде при брат си да си вземат последно сбогом. "Чакай, Мите, защо си сам, не трябваше ли да дойдете заедно с Любомира?" "Ми не, брат, аз малко се забавих и нея я нямаше на мястото на срещата, реших, че е тръгнала към теб. Много странно, какво ли може да е станало с нея?" Човешко нали? Даже повече от човешко, съспенс и пълна чаша гадория от тия ежедневните. А те са са най-гадните.
Не става, Многоуважаеми, тая версия. Тя иска топки. А човекът с човещинката си е втори, винаги е бил. Все пак у него се преплитат братовото обожествяване, страхопочитание и долна малка ненавист. Но когато пипаш жената на Бох, я пипаш , за да станеш и ти Бох, а не я трошиш, щот тва те сваля в собствените ти очи. И айде де, ней баш ежедневие. Ма хубаво, поне се разбрахме кой #койе :))). Наздраве!
Фейри, кво да направя като на теб са ти по-ниски критериите - конкретно към разказа и към автора и неконкретно към всичко като цяло. Не, няма лошо, така пък има по-голяма вероятност ти да достигнеш до удовлетворение и щастие, аз да му мисля с моите високи стандарти :)) И не, няма да се съглася, че разказа си е идеален и кои сме ние да съдим автора и лирическия герой? Разказът е ок, еднозначно много по-добър от останалата плява, а можеше ли да е перфектен и сексуалната сцена да е все така експлозивна, но да е логична и естествена част, а не закърпена с бели конци към останалото колкото да не е без хич? Сигурно можеше, жалко, че на автора не му е стигнало времето и/или му се е досвидяло да се постарае. От мен толкова, мисля да продължа да тормозя и да дразня лъжедесантчика, доставя ми повече удоволствие честно казано.
Кратка поправка "кои сме ние да съдим" е препратка към друг мой коментар, под друг разказ, та тук се явява само като самоирония. Нейсе. Няма да ти задържам повече неразгърналия се потенциал. Кака
ДЕКА е ФЕЛФФЕБЕЛ-а? Ей старшинка, трее ми ГДРейски термометър, лабораторен, стъклен. Моят се счупи, а ми е ДОСТА потребен.
Добър разказ.... май .... Обаче си признавам не е моя разказ това! Но за това е пъстро - има хора и ситуации всякакви явно. Като човек който има брат и сме близки, не виждам никаква логика в това да се завещават жените, да се желае жената на брата.. Но това съм си аз - мен ме изгуби още на това да се скарам с брат си така че 5г. да се цупя. Поздрави!
Не моа си консервирам АМБРОЗИЯТА без него и ще ме подтикне към АГРЕСИЯ....
Бе ти хубаво ме поправяш, не че ми дреме какво си имала или си нямала предвид с някой друг, другаде под друг разказ, но явно трябва да дообясня за неразбралите - Фейри, ти си тази, която продължаваш да настояваш, че има перфектна, напъно обяснима логика лирическия герой на път към умиращия си брат да му стане хуя и да му се доебе снаха му, човещинка било, сякви психо-врели-некипелици домъкна от сто кладенци за да го обясниш, а аз продължавам да твърдя, че няма такава логика, нищо кой знае колко дълбоко не е залагал автора, квото излязло - такова. Не, не било така, ние щот сме прости и за тва не можем да усетим цялата дълбочина на образа... Ми ок бе, бабушкер, нека да е на твоето, прости сме, не ги разбираме тия дълбочини, сега по-спокойно ли ти е? Деба тая крива нива деба...
Благодаря, glup4omorski! Много земен коментар. Само че има хора и хора. Това, което намираш за нормално, за друг може да не е и обратно. Не само за жената на брата. Специално за скарването, по-добре да не ти разказвам :) Това са нещата от живота. Няма да се оправдавам с липсата на време (само jps има бегла представа). Харесвам си разказа и едва ли бих променил нещо в него. Ако е накарал поне няколко души да се замислят, то си заслужава всяка секунда, която съм инвестирал в него и съм ви го дал безплатно, както винаги. Благодаря за критиките! Нямам претенциите, че съм топ автор, нямам и намерението да се опитвам да ставам поне засега, но оценявам опита ви да ми "помогнете" ;) До последния коментирал: виж какво написах на glup4omorski.
Изку, както си го написал - такъв е, аз нямаше да го напиша по-добре, така че е глупаво да му търся кусури, с най-добри чувства споделих как го усетих аз. Жив и здрав бъди и дано по-малко да е времето, което сме изгубили напразно, това май е най-важното.
И аз като zh, просълзих се. не искам да се замислям кое е редно и кое не, някои неща просто се случват и това е. Хуя ти става без мисъл, то иначе ако ставаше с мисъл… МК. Разказа е топ
Никого не съм сочела за прост, многообидний :))), правя се на дзен философ и религиозен ларж, шот мий кеф. Йела мъ пипни, когат не съм. :))) Ама ся съм много на кеф, ку мъ разбирати! МноГо :))))
Този Митак - Митаче ще да е Митко Президента !
Чакам продължение
Миналата година ми обясняваха, че е нормално да се надървиш като гледаш смъртта в очите. Сега ми обясняват, че не е нормално да се дървиш, ако брат ти умира. Явно нищо не съм научил за една година :D До последния анонимен: няма да има продължение. Част от чара на този разказ е, че всеки може да го продължи в главата си. Благодаря на всички коментирали!
До автора или както аз си ти викам мистър Куку - няма критика от моя страна, просто коментар за разказа за който смятам че заслужава да се прочете и коментира. :) Благодаря за отговора и за безплатното .... както винаги ;) Поздрави!
Изку, вероятно е ставало дума да гледаш собствената си смърт в очите... не знам колко е надърващо, повечето хора с извинение се насират и напикават, но сигурно има и корави пичаги, които са й ебали майката на смъртта и го дървят за последно :)) За себе си знам, че никак няма да ми е до сексуални фантазии, ще бързам да пристигна при съответния човек, а в главата ми ще е само "боже, какво ще му кажа, как може да съм такъв кретен да не разбера, че нещо страшно се случва", но прочетох още веднъж разказа и мисля да си взема думите за белите конци назад, някак съм изпуснал две-три ключови изречения, които всъщност перфектно подреждат пъзела. И пак казвам, мен финала ме накара да се замисля с колко уж близки хора съм престанал да поддържам връзка, дори не сме се карали, просто някак вече не се чуваме.
ТЪПА история ДИДО! Почти всичките ти истории са написани за собствена КОНСУМАЦИЯ , ясни за хора от твоята компания и са психарски. Добре беше решил да не пишеш повече тук, какво се активизира напоследък..... и без това се чувстваш ощетен финансово!?! Ако продължиш току виж си се докарал до просешка тояга. МОТОРДЖОЙСКА му работа, ТЦ, ТЦ, ТЦ.... Ако беше опънал БАБА в кенефа на крайпътния Хан, щеше да си ЗАБРАВИШ мераците и болните мисли по съпругата на батя ти, ама ти НЕ, не се прежали. А напъните на бабека са ясни, след като под предният разказ на автора успя да ОСЕРЕ и ОВОНИ ВСИЧКО със словесния си СЮРГЮН сега се опитва лекинко и незабелязано да замете под килима въпросните екстременти. Нормални действия за ВЪРТИОПАШКОВА. Деменцията я клати здраво, но изглежда има проблем и с обонянието, ама това е нормално след толкова МАЗИЛКА по СУРАТЯ за прикриване на камилските мяхове и лунния пейзаж. То не бяха клетви, то не бяха канони и ЗАБРАНИ да не ѝ пише и да се обяснява на ЛИЧЕН чат и прочие ШИЗОФРЕНИЧНИ мисли на бабето, ама то от тези ѝ действия се разбира колко и ДАЛИ е нормална. Ай приятен ви ден! ПОЧЕТНИЯ КОМЕНТАТОР
Само заглавието е подходящо, наистина си ИЗГУБИХ времето да го чета па после и да пиша коментар. Може да се поправи на "ЗАГУБИ ВРЕМЕ"!
О, Бахуре, вече сме на имена ли? :) Отдавна си ме обичаш, знам. За едно си прав - пиша предимно за собствен кеф. Благодаря за загрижеността, но финансови проблеми засега нямам. Нямам и намерение да си продавам разказите. И не съм решавал никога да се оттеглям от сайта. За липсата ми имаше комплекс от причини, но няма да се обяснявам подробно. Така не съм се смял на критика, както на опитите ти да си лош с мен.