Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Седях зад компютъра и препрочитах последните съобщения от Огнян, седящ в съседния офис. Думите му бяха толкова откровени и детайлно описващи, как би ме изчукал, че чак се възбуждах, докато четях. Гащичките ми се подмокряха и зърната ми щръкваха. Понякога се чудех, защо му позволявам да ми пише такива неща, които понякога достигаха до откровени гнусотии, но и жадувах да ги прочета. Веднага му отговорих: “Гадино такава, постигна това, че съм ужасно мокра!” и тогава получих отговор: “М-м-м… как ми се иска да проверя това! Ще ми позволиш ли?”. Въздъхнах и прехапах долната си устна. Влагата между краката ми се увеличи още повече. “Ама, че си бърз! Ще ме провери мъжът ми, а теб – жена ти!”. Не получих отговор, но след малко самият Огнян се оказа до мен:
- Здравей, Вики! Ще дойдеш ли да запалим по цигара?
Не пушех, но често правех компания на пушачите, а сега от близостта на този висок, синеок и ужасно сексапилен мъж едва не свърших от триенето на зърната ми в сутиена.
- Къде? На аварийните стълбища ли? – изпелтечих, когато минавахме покрай мястото за пушене. - Какво си намислил?
- Да проверя, разбира се! – отвърна ми той, а после погледна в деколтето ми и ме хвана за талията.
Само от това, че се притиснах до това силно мъжко тяло, загубих ума и дума! Още малко и сама щях да му смъкна гащите, за да проверя твърдостта му! И наистина, панталоните му бяха издути в областта на слабините! Майчице! Когато достигнахме до стълбището твърдо бях решила, че трябва да си сменя прашките след това.
- А къде са ти цигарите? – попитах, когато Огнян затвори вратата след нас.
- Ами, нямам. Все пак дойдохме тук за друго...
- Писа ми, че ти харесва, когато почти те изнасилват?! Нима не ти се иска да го направя?! Искам да проверя, дали си ми написала истината!
- Шантажист! – възкликнах аз и се задъхах, защото той мина зад мен, прегърна ме здраво и усетих твърдият му член да се допира до дупето ми.
А Огнян започна да шепне в ухото ми, плъзгайки език в него:
- Ти си като богиня! Искам те! Искам да те чукам! Страстно и ненаситно... ту грубо, ту нежно! Но не искам да го правя, ако ти не искаш. Искам само да проверя, дали те възбуждам...
Усетих, как мъжките ръце се преместиха от талията ми върху гърдите и нежно ги стиснаха. От тази проста ласка от устните ми се изтръгна стон, а дупето ми сякаш само се притисна към мъжкото достойнство отзад. Когато Огнян започна да разкопчава ризката ми, аз не се и опитах да се съпротивлявам. Дори нямах и търпение да се представя пред него с полуголи гърди! Те се показаха от сутиена, но тутакси се намериха в ръцете на Огнян. Цялата потрепервах от тези леки ласки, а после колегата ми се зае по-здраво с гърдите ми. Когато стисна по-силно зърната ми, аз едва не свърших! Той ги дръпна напред по цялата им дължина и цялото ми тяло потрепери силно от сладката болка. Изпитах нещо като мини-оргазъм. За съжаление това не прочисти мозъка ми, а напротив – усили желанието ми още повече. Тялото ми беше напълно под контрола на Огнян и той правеше с гърдите ми каквото си пожелаеше, а аз благодарно простенвах, изнемогвайки от желание. И когато полата ми се надигна нагоре, аз отново не се възпротивих. Властната ръка се вмъкна между краката ми, нежно докосвайки лоното ми.
- Виждам, че цялата си мокра! Искам да изпия соковете ти!
Пръстите му масажираха путето ми и даже през плата усещах, колко са горещи. Пръстите му се плъзнаха под прашките и още докато ме докоснаха, усетих нова серия потреперване в цялото ми тяло.
- Цялата течеш и си напълно готова за мен! – констатира Огнян, продължавайки с нежни движения да масажира срамните ми устни.
Вече ми се искаше да проникне грубо в мен поне с пръсти, но той нещо не бързаше. Бях напълно в неговата власт и той явно го усещаше.
- А ти какво би искала да направиш с “него”?
Леко се дръпнах, за да мога да прокарам ръката си между телата ни. При това пръстите на Огнян продължаваха да кръжат по срамните ми устни, избягвайки умишлено клитора и влагалището ми. Това ме караше да полудявам!
- Искам, ох-х-х… да го стисна между пръстите си! Ох… какъв е твърд! Оу… ох…
В отговор на ласките ми, Огнян най-после реши да докосне клитора ми и аз разбрах, че бих станала негова робиня, за да продължи да ме докосва там. Разбрах какво се иска от мен, за да получа още повече удоволствие. И без вече да се колебая, аз се обърнах, разкопчах панталона му и членът му гордо се изправи пред мен в цялото си великолепие. От главичката се процеждаше малка капка смазка.
- Искам да го докосна! Искам да прокарам пръсти по него и да размажа смазката! Искам да го галя със зърната си! М-м-м-м…
Наклоних се леко, хванах гърдите си и прокарах няколко пъти зърната им по виолетовата главичка, като изумено наблюдавах как от малкото отворче излязоха още няколко капчици смазка. Започнах да ги размазвам със зърната си по целия член. Отпуснах се на колене пред това страшно оръдие, доближавайки го до устните си. Целунах го леко и още по-леко прокарах език по него. Погледнах Огнян в очите, след което малко по-усърдно започнах да целувам главичката и да прокарвам език по нея. Бавно го налапах и затваряйки очи от наслада започнах да го поемем все по-навътре, докато не се опря в гърлото ми. Изплюх го за малко, колкото да посмуча топките, а после отново се върнах към него и го облизах по цялата му дължина. Продължих да му правя минет и толкова се увлякох, че не можах веднага да отреагирам, когато Огнян ме попита на няколко пъти:
- Вики, Вики! Нали беше писала, че обичаш сперма?!
Погледнах го със замъглен поглед, не забравяйки да смуча члена му:
- Обожавам я! Е, и?
- Искам да ти свърша в устата!
- О, да! Искам го!
Стиснах силно устни около члена и усилено заработих с уста, помагайки си с една ръка и мачкайки топките му. И хуят в устата ми започна да трепери, изхвърляйки потоци сперма направо в гърлото ми. Беше ужасно много и аз, задъхвайки се от възторг, не можах да изгълтам всичко, та капките се стичаха от ъгълчетата между устните ми и падаха върху циците ми.
- Вики, Вики! Сега как ще се върнеш на мястото си?!
Продължих да поглъщам, колкото мога от вкусната сперма и когато нямаше повече, погледнах Огнян:
- А сега какво?
Той се усмихна:
- Днес ще останеш до по-късно в офиса! Трябва да си послушна и да изпълняваш нарежданията ми точно! Искам да те чукам грубо, точно както обичаш.
- Ами добре... – промърморих, усещайки как котето ми отново се овлажнява силно.
Едва дочаках да стане 18:00 часа. Зърната вече ме боляха, оставайки напрегнати толкова много време, а новите ми прашки скоро също се подмокриха. Огнян, който за това време влезе и излезе няколко пъти в офиса само се усмихваше, като дори и не подозираше, че ако се приближи още малко и направо ще го изнасиля! Най-накрая и последният сътрудник напусна офиса и веднага се появи Огнян. Намигна ми заговорнически и заключи вратата, а аз вече бях до него и го прегърнах. Ръцете ми опипваха дупето му, а устните ми обхождаха шията.
- Готова съм за теб! През цялото време бях мокра! – шепнех му аз.
Но Огнян хвана ръцете ми, целуна ги една по една и ги разтвори.
- Не толкова бързо, принцесо!
- Но защо? Усещам напрежението в гащите ти...
- Не! Забранявам ти да се докосваш до него! Засега...
В ръцете на колегата се появи бяла кърпа. Той мина зад мен и завърза очите ми с нея, като заедно с това ми шепнеше:
- Помни, че трябва да правиш само това, което ти наредя и да търпиш всичко, което правя с теб! Иначе…
- Разбрах, разбрах... – казах бързо, но мислите, емоциите и тялото ми бяха напълно в неговата власт.
Платът беше много плътен и не можех да видя нищо през него. Заради това само усещах, какво се прави с мен. Първо започна да разкопчава ризката ми и след малко стоях пред него с голи гърди. Стараех се да седя спокойно, макар че нетърпението и възбудата ми растяха с всяка секунда. Огнян започна да масажира зърната ми, от което цялото ми тяло завибрира, но аз само седях и послушно търпях това сладко изпитание.
- Виждам, че зърната ти не са загубили твърдостта си...
- Да… – простенах аз. - А само ако знаеш, колко съм мокра...
- И това ще проверим! А сега ще направим това, което обичаш! – след като каза това, той стисна зърната ми и ме придърпа към себе си.
Едва останах на крака, толкова ми се искаше да рухна в краката му, но спомняйки си, че не бива да го докосвам, аз само се отдръпнах леко. Всичко в мен вреше и кипеше!
- Така харесва ли ти?
- О, да! Направи го още!
- Засега не...
Коравосърдечният мерзавец не си и помисли да изпълни желанието ми, а се зае с друго – съблече всичките ми дрехи, осен прашките. Мислех, че ще провери, колко съм мокра и готова за него, но той ме сложи да легна по гръб на едно бюрата, така че главата ми увисна от едната страна. Макар че не получих никакви указания, аз широко разтворих бедрата си.
- Каква прелестно влажно петно има между краката си моята принцеса! – усетих, как до лоното ми се докоснаха мъжките пръсти, но не за дълго.
Пръстите изчезнаха и аз разочаровано изстенах, но само след секунда усетих, как прашките ми се разкъсват и чух звука на раздиращ се плат. Влажната ми катеричка вече беше съвсем гола и разтворена пред погледа на мъжа. Възторгът се надигаше в мен и бях напълно готова за чукане. Впрочем, само с едно гледане Огнян не се задоволи. Усетих, как пръстите му галят внимателно срамните устни. Застенах, когато усетих приближаването на оргазма:
- Ооо, моля те!
И Огнян силно притисна срамните ми устни, а аз подскочих от удоволствие и започнах да движа дупето си срещу него с надеждата, че той ще вкара пръст в мен. Искаше ми се да заплача от кеф и от досада, че още не са ме изчукали, но трябваше да търпя.
- Виждам, че си мокра и искам да изпия соковете ти!
- Оуууу… ух… о, да!
Какво само направи езика му с мен! Огнян излиза всеки милиметър от путето ми, като периодично проникваше вътре в мен. Когато това ставаше, аз се разтрисах в екстаз, а Огнян и не мислеше да спира и буквално ме чукаше с език. Тялото ми се отзоваваше с нови и нови мини-взривове, а колко продължи всичко това… не знам! Помня, че го молех да не спира и той продължаваше да ме лиже. Когато дойдох малко на себе си открих, че главата ми продължава да виси от ръба на бюрото, превръзката ми вече я няма, а Огнян е до мен и членът му е на сантиметри от устата ми. Прииска ми се да го налапам и нетърпеливо протегнах ръка към него, но колегата ми нежно ме плесна:
- Не така бързо, богиньо моя!
Бързо отдръпнах ръка, но все пак Огнян се приближи още малко и избръснатите му топки се залюляха пред лицето ми. Отворих уста с надежда, че най-после ще получа възможност да се насладя на инструмента му, но не би! Твърдата му глава само леко премина по устните ми, после по шията и по бузите и когато почти го налапах, той се отдръпна. Примирих се и го оставих да ме дразни по този начин, но накрая не изтърпях:
- Хайде, моля те! Не мога повече! Искам го в устата си!
Тогава той най-накрая ми позволи да го взема в уста и аз започнах да му се наслаждавам. Целувах го и го лижех, предусещайки насладата, която ще получа, когато той проникне в мен. Той вече не ми пречеше, а ме оставяше да го поемам в устата си така, както си поискам. Накрая той го извади от устата ми, обиколи масата и застана между широко разтворените ми крака.
- Гадняр си ти! – изхриптях аз, когато Огнян започна да прави с путето ми това, което беше правил и с устата ми.
Вече бях в предоргазмено състояние и ужасно исках да го усетя в себе си! А той, наслаждавайки се на моята готовност и на властта си над мен, най-накрая с едно движение ме прониза до дъно! Извиках, усещайки как членът разтваря влажната ми путка, и когато той само започна да се движи в мен, аз почти мигновено свърших! Бях напълно покорна на волята на този мъж и той можеше да ме чука, както си поиска! Взривовете в тялото ми, които се получаваха от движението на хуя му в мен, ме принуждаваха да се държа като гумена кукла, готова на всичко. Огнян ме чукаше в каквато поза си искаше – обръщаше ме по корем, по гръб, а аз само стенех и исках още и още. Накрая Огнян ме постави на колене и намести члена си пред лицето ми, а аз на секундата го налапах и засмуках. Благодарността на удовлетворената жена няма граници и членът лесно се плъзна чак в гърлото ми. Позволих му да ме чука в устата, така че топките му се удряха в брадичката ми. Огнян не издържа дълго така и спермата му се изля в устата ми за втори път днес. Опитах да изгълтам всичко, но не успях и течността покапа по гърдите и коремчето ми. Щастлива, измъчена, отново изцапана със сперма, аз все още не исках да пусна този прекрасен хуй от устата си.
- Е, кралице моя, утре сутрин смятам отново да се заема с проверка на бельото ти!
- Утре смятам да съм без бельо...
Е, всички курви са жени, но не всички жени са курви.
Прекрасен разказ, а ВСИЧКИ курви са НЕЗАДОВОЛЕНИ жени на някой МУХЛЬО който не ЛЮБИ жена си, а стои на компютъра да се ПРАВИ на велик ПАРАШУТИСТ на ЧУЖДА съпруга. А всъщност е ЖАЛЪК , самотен ГЕЙТАК, на който жена му не му ДАВА путка! Шушлек, занесе ли КАФЕ на жена си, турско, МАЗНО, а така, после я ИЗПРАТИ на работа, а ти да изчистиш, да сготвиш и да ѝ изпереш КИЛОТИТЕ, като преди това МОЖЕ да си направиш една ЗЛОБАРКА с тях. За НАГРАДА тя довечера като се прибере ще те ЧУКА с любимия ти СТРАПОН !
Жертва? Хайде де. "Светът се страхува от времето, а времето се страхува единствено от пирамидите.“
Хубав си е разказа. Бързичко става ефективен. Отложеното удоволствие и сладките мъчения са много приятни за четене :))). ***Реших да поогледам ефира, отворих и на друго място разкази. Винаги забравям, че тук не сме аз, ти и той. Е , групичката е по- голяма, но се познаваме. Като видях в другия сайт 9 хил посещения и се посепнах. Тук би следвало да са даже повече. Защо нямам благодарствена картичка за всички излагации? Няма ли други идиоти, освен мен? И ми стана едно самотноооо :))). Та такива ми ти работи. Ако ми се долафи, ще се насиля да се сещам за 9те хиляди чифта уши, които чакат да бъдат забавлявани, пък аз си извъртях вече репертоара :))). Само последно нещо. Моля, опитайте да подмените тоя "грес" с нещо по- телесно, по- топло, щот "смазка" винаги звучи като изпляскан техничарски термин върху органите. Хайде сега, да поседна в публиката и да ви погледам как я карате обичайно, без ексхибиционистичните досадници. Боже, колко е хубаво да си заравям пръстите в русата козина, докато пия кафе и ви желая добро утро :))).
Fairy, ""Няма ли други идиоти, освен мен? Ако ти си идиот ,то другите трябва да са биологична загадка на еволюцията, нещо под чехълчето с неговите реснички. Нещо като речни камъчета. Я, стига.Ти си културна, умна и много интересна жена, с която може да се дискутират теми на различна тематика, по приятелски начин. Както съм казвал, все едно си вървял в снежна виелица и си влезнал в топла, светла и уютна стая. Чувствам се разбран, без дребнаво, махленско заяжда, характерно за някои общности и етноси. Защо съм останал с впечатление, че си тренирала нещо. Съпругата ми "кара" някакъв грип и познай кой е виновен, ами аз. Обещават ми се всякакви ужасни наказания когато се оправи. Алекс. .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Хайде бе БАБЕеее, БЕЗКРАЙНО простия саше щеше да УМРЕ гладен, виж как ВЕДНАГА ти ОЛИЗА дирника като му подсвирна на ПОМИЯРА. Изскочи и гледай как ДОВОЛНО подскача и ДЖАФКА . Хехехехе, как ме забавляват старчетата!
Поредното плитко лизачество. Fairy не може да дискутира каквото и да било, както впрочем и ти, фатамак. Тя бълва разни несвързани брътвежи, които не значат нищо, но за глупака звучат мистично. В думите и липсва логика, освен една много елементарна. Ти пък си запомнил 5 заучени фрази, които пляскаш навсякъде ни в клин, ни в ръкав. Пример: по-горе говори за 9 000 чифта уши. Тези 9к посещения не са уникални, това могат да са както 900, така и 9 души, в зависимост колко пъти някой примряла за комплименти кокошка рефрешва страницата.
Хахаха, двамата жалки самотници пак го отнесоха!
live:.cid.851f71f9475fc012 Дискретен мъж Варна 19см
Във всяка жена има скрита една мегаяка курва, която само чака да бъде събудена, но не на всеки мъж му стиска да я събуди, повечето мъжленца са ревливи, ревниви и страхливи смотаняци. "Ама аз съм голям ебач" - вика мъжленцето - "много мога и много обичам да еба курви, но ако са чужди жени, моята не давам да е курва". Путьо, първо къде си виждал ти истинска жена, та знаеш, че си ебач? И второ кой на теб ще ти пусне да цепиш с пълна газ Ферари или Ламборгини, нали ще се претрепеш още на първия завой? Я си клати там грозните колежки в Жигулката и хич не се обаждай :))
Я си признайте, кой светна недоеволюиралото едноклетъчно мижитурче как е правилно да се слагат интервалите около запетайките? Няма как сам да се е сетил, все едно маймуна сама да се научи да чете и пише :))
Разгонена курва за Велико Търново и района скайп damata24
Е, ние го НАПРАВИХМЕ на лайна и ПОМИЯ , пък и нали НАПИСАХ 3(три) прости ИЗИСКВАНИЯ за писане на КОМЕНТАРИ . Явно се е съобразил с въведените правила и срам не СРАМ ще е ХОДИЛ на някой и друг ЧАСТЕН урок в ИНСТИТУТА . Хахахаха
Бабе, един въпрос да ти отперя? Вчера дето ми донесоха шоколадова торта(домашна) сега ме канят на гости след 18ч., ти к'во ШИ каЙш, да ида ли? Щото много подозрително взе да става, вчера торта, днес на гости, тез да не ме опънат..... :( ???
Хубаво би било ако колегата е мъжът ти, някак споделено , но пък затова са разказите, за неудовлетворени фантазии.
Аз това не го разбирам, учил е (поне така твърди) в ВМЕИ, т.е. писал е (уж) дипломна работа, после е работил в институт и (поне така твърди) се е занимавал с разработки по ТНТМ и прочее, развил се е някак (нямаме доказателства) до старши научен сътрудник, което (уж) предполага някаква забележима писмена дейност... как пък никой досега не е забелязал и не му е направил забележка, че е неграмотен като сиганин и слага запетайките както му падне? На мен това ми говори, че нито дипломната работа я е писал той, нито каквото и да било... ако не сме ние да му забележим къв е неграмотен смотаняк така и щеше да си умре и да се върти като пумпал в гроба, че на достолепната паметна плоча пише нещо от сорта "Мижилай С. Духалов | 1964 - 2024", а (според него) след тирето не се слага интервал.
Аз съм обвързана жена на 36 години, която иска да експериментира и изпита удоволствия с друго момиче или жена.Пишете на лични съобщения на https://www.alo.bg/jena-tarsi-momiche-jena-za-vzaimni-udovolstviya-9813936 МЪЖЕ ДА НЕ МИ ПИШАТ !
"""""""" Наближило бе време за следобедна визитация. Военният лекар доктор Грюнщайн минаваше от легло на легло, а след него вървеше санитарният подофицер с болничната книга. — Мацуна? — Тук. — Клизма с аспирин! Покорни? — Тук! — Промивка на стомаха и хинин! Коваржик? — Тук! — Клизма и аспирин! Котятко? — Тук! — Промивка на стомаха и хинин! Така предписанията следваха едно след друго, без милост, механично, рязко. — Швейк?! — Тук! Доктор Грюнщайн погледна новодошлия. — Какво ви е? — Разрешете да доложа, имам ревматизъм! Практиката бе научила доктор Грюнщайн да бъде фино ироничен. Тоя му маниер действуваше много по-ефикасно от всякакви крясъци. — Аха, ревматизъм — каза той на Швейк, — извънредно тежка болест. Истинска случайност е да се разболееш от ревматизъм тъкмо през време на Световната война, когато трябва да идеш на фронта. Трябва да ви е много неприятно. — Тъй вярно, господин докторе, много ми е неприятно! — Виж ти, неприятно му било. Много мило от ваша страна, че сте дошли да ви лекуваме ревматизма тъкмо сега. В мирно време всички тия нещастници припкат като козлета, но щом избухне война, веднага ги хваща ревматизъм, веднага коленете им престават да вършат работа. Болят ли ви коленете? — Тъй вярно, болят ме. — И по цели нощи не можете да мигнете, нали? Ревматизмът е много опасна, болезнена и тежка болест. Ние тук имаме голям опит в лекуването на ревматиците. Пълната диета и други някои начини на лечение дават много добри резултати. Тук вие ще оздравеете много по-скоро, отколкото в Пйещяни[6] и ще отмарширувате за фронта, та дим ще се дига. И като се обърна към санитарния подофицер, каза: — Пишете: Швейк, пълна диета, два пъти дневно промивка на стомаха, един път дневно клизма, а какво ще последва след това, ще видим. Сега за сега го заведете в амбулаторията, промийте му стомаха, а като се съвземе, направете му една клизма, но хубава, та като почне да призовава светиите на помощ, ревматизмът му да се уплаши и да избяга. И като се обърна към всички легла, той произнесе реч, изпъстрена с хубави и дълбокомислени сентенции: — Недейте смята, че имате работа с някакъв вол, на когото можете да разправяте ментите си на общо основание. Държането ви съвсем не е в състояние да ме изкара от търпение. Знам много добре, че всички сте симуланти, че искате да дезертирате от фронта. Затова се и държа така с вас. Стотици и стотици такива войници са минали през ръцете ми. На тия легла са лежали множество хора, на които не им липсваше нищо друго освен боен дух. Докато другарите им воюваха на фронта, те си мислеха, че могат да се търкалят по леглата, да лапат болничната храна и да чакат да се свърши войната. Оказваше се обаче, че имат голяма грешка и вие всички ще видите, че също така грешите. Дори и след двадесет години ще викате нощем насън, когато ви се присъни как сте симулирали при мене. — Господин докторе, разрешете да доложа — обади се някой плахо от едно легло до прозореца, — аз съм вече здрав, още през нощта забелязах, че задухът ми е преминал. — Името ви? — Коваржик, господин докторе. Вие ми предписахте клизма. — Добре де, клизмата ще ви я направят на изпроводяк — реши доктор Грюнщайн, — за да не се оплаквате, че не сме ви лекували. Така, а сега всички болни, които прочетох, с подофицера, за да си получат, каквото им се полага. Така всеки си получи порядъчната порция, която му бе предписана. Но за разлика от някои, които се опитваха да повлияят на изпълнителя на заповедта с молба или заплахи (нищо не се знаело, и те можело да станат санитари и можело да се случи сегашните мъчители някога да им паднат в ръцете), Швейк се държа достойно. — Не ме щади — насърчаваше той грубиянина, който му правеше клизма, — помни клетвата си. Даже баща ти да е легнал тук или собственият ти брат, направи им клизма, без да ти мигне окото. Имай съзнанието, че върху такива клизми се крепи Австрия и че победата е наша. На другия ден при визитация доктор Грюнщайн попита Швейк как му харесва военната болница. Швейк отговори, че тя е възвишено заведение, което е тъкмо на мястото си. За награда покрай вчерашната си дажба той получи още и аспирин, и три праха хинин, които изсипаха в чаша вода, за да ги изпие веднага. Сам Сократ не е изпил чашата с бучиниш с такова спокойствие, с каквото изпи хинина Швейк, върху когото доктор Грюнщайн искаше да изпробва всички степени на мъченията. След като завиха Швейк в мокър чаршаф, лекарят, който присъствуваше на тая процедура, го попита харесва ли му. Швейк отговори: — Тъй вярно, господин докторе, все едно, че съм в плавалнята или правя морска баня. — Имате ли още ревматизъм? — Тъй вярно, господин докторе, няма никакво подобрение. Швейк бе подложен на нови мъчения. По това време вдовицата на един генерал от пехотата, баронеса фон Боценхайм, изхаби много нерви и енергия, за да открие войника, за когото неотдавна бе съобщил вестник „Бохемия“. Касаеше се за същия оня инвалид, който, каран в болнична количка към наборната комисия, бе надал повика: „Към Белград!“ и чиято патриотична проява бе дала повод на редакцията на „Бохемия“ да отправи призив към читателите си за събиране подаръци на патриотичния герой-инвалид. Най-сетне, след като направиха справка в Дирекция на полицията, установиха, че това е Швейк. По-нататък диренията бяха значително по-леки. Баронеса фон Боценхайм взе компаньонката си, натовари камериера си с една голяма кошница и потегли за Храдчани. Бедничката госпожа баронеса нямаше никаква представа какво значи да лежиш във военната болница на гарнизонния затвор. Визитната картичка ѝ отвори вратата на затвора, в канцеларията с нея се държаха извънредно любезно и тя след пет минути узна, че „der brave Soldat Schvejk“[7], когото търсеше, лежи в трети павилион, легло № 17. Придружи я сам доктор Грюнщайн, който съвсем се беше объркал. останалите са пряки потомци на """""""" Тук с изключение на един,двама - са идентични с доктор Грюнщайн. Къв, нали така?
Следобедното слънце прониква през дрехите и стопля кости. Сигурно съм сложила немска ведрост на лицето, щом три пъти ме спират непознати да им укажа пътя. Както бях се отпуснала в абсолютния кеф да изоставя мегаполиса и да си фръкна в дОма, така бързо ми изфиряса дзена, щот вълните прииждат по собствен ритъм и ни премятат в центрофуга, докато не се заситят и ни изплюят на брега. ***Алекс, пожелавам ви (семейно) висок дух и спокойствие, един грип не е краят на света, само дава повод за повечко здравословно мързелуване. Относно спорта, никога нищо с профи насоченост не съм тренирала, само се радвах на отлична гъвкавост и природна нужда да тествам границите на възможностите си , както и физическо изтощение. ***Дебърцин, задължително ще уважиш поканата, ще занесеш китка и доброто си настроение, та кат стане дума защо ти сам, тя сама, да съ разберете без много обикалки. *** Вървях край красиви поддържани градинки пред блокове, преди малко, та си мислех, ако бях сега в своя градинка, селска, как бих се наслаждавала да си цапам ръцете в земята, с пресаждане на сезонни цветенца. В смисъл, че розите ги подрязваме в един момент всеки знае, но тва с ваденето и засаждането на луковици, малко ми е тъмна Индия, пък би било много удовлетворяващо. И като си мислех това, усетих как пъхам длани в рохка пръст, как влагата ѝ ме охлажда, а меката кал полепва по ноктите и пръстите и това толкова ми харесва, че повтарям движението, за да разширя дупката в земята като един грънчар. Мислех си, не, усетих как в земята се оттича всяко напрежение , а допира с меката пръст събужда желания. Някак възглавничките попиват от живителния магнетизъм и им се приисква да галят, да дълбаят още и още. Пък ако тези ръце хванат ножици, нали знаете , градинарските как са с дебелипки ръкохватки и някак изпълват дланта с твърдината си :))), докато роклята прозира от косите топлещи лъчи. А навън , зад рехавата ниска оградка се изпилват гумите на местните ербап търсачи на внимание. Па току някой подвикне нещо, па се закАчи. А свечери ли се, бих си влезнала в кухничката с високо перденце, та докато се въртя да видя как влиза през портата съседа и носи ракия. Сам е. Не умее да готви или поне това му е извинението. Заради хората, сядаме отвън. Разказва ми смешни истории, докато светулките и звездите се смесят и дори стършела се откаже да кръжи около близката лампа. Бих се разкрачила, точно както и той, за да ми вее вечерния хлад под леката рокля. Но хубавото свършва и се разотиваме по леглата си. Всеки във своето. Докато нощните сови и жаби, мигриращи към моето мини езерце, не ме привикат отново навън. Там, зад складчето, бих се изправила да погледам Луната и бих му надушила цигарата. Ще го питам, след кратък размисъл дали е удачно -" Помага ли пушенето" . Той ще помълчи и накрая със стържещ дрезгав глас ще каже "Не! Тая Луна е също като циците, когат пра под липата. А небето прозира като черните ти гащи на простора от вчера. " Бихме помълчали. Той би продължил "Що не ме поканиш, бе джанъм, да ти стопля постелята?" Аз бих казала "Ми ела, ма побързай, че вече ама много ми е студено" и докато той още седи зад плътната ограда от тухли, която ни дели, бих добавила "Слагай стълбата и прескачай. Чакам те. Ама знаеш ли откога?" *** И така си вървях по софийските улици язе...:)))
Благодаря за консултацията, ама те са ТЯ и ТОЙ са двама заедно, пък аз съм САМ , та за т'ва исках консултация. Гълтам един МОЩЕН стимулант, намазвам се отзад със ВАЗЕЛИН-а(тъй де, кой кого се не знай, аз да съм си подготвен) и тръгвам. Пък БАБЕ, когИ се разсаждат луковици светулки нЕма! След гоститУ, ако съм в състояние щИ пиша да погледаме ЛУНАТА!
Дейба кютюка ти прост :))). Копи-пейст барабар с хиперлинковете за бележките на редакцията. Куха фелдфелбска кратуна, ужким чел Хашек, а не се усеща, че там осмиват такива като него. Другото и то, не изневерява на себе си. Някакви несвързани приказки. Нулева когнитива способност и у двамата. Пред тях чехълчето е направо интелигентен вид. Не знам дали и до дизентерийна амеба са го докарали.
Най- после ме осени, въртящийсеоколокраянадиджестивниятракт, че напоследък изпитваш болка. Постоянна физическа болка. Претърпял си инцидент, а? Някоя нелепа глупост ти е причинила това, което тук четем като жълто-зелена гной, която се опитваш да изстискаш, за да ти олекне. Понякога човек приема шамарът на Съдбата като лична обида и никак не връща лентата назад, за да преразгледа решенията, които не е взел. Позицията, която не е отстоял. Виждам те, много ясно даже. Даже виждам напред. Интересни времена. Но поне разбрах, че си променен от липсата на достатъчно воля и твърдост, болката не е за всеки, нужно е огромно достойнство. Не те виня, трябва да знаеш. Вече не ти и съчуствам. Избори. Много пъти го казвах. Има гласец, над дясното рамо, дето ако се вслушаш , те съветва така, че литваш лек над земята. Но си сложил банан в ухото. Боли те от глупостта ти. Поправимо е. #Всекиможедаготви, казва Рататуй :), ти също можеш да се оправиш. Можеш. :) Кака
Туй пак го удари на несвързани брътвежи. Делириум тременс? Обаче фатмакът е едно към едно с една героиня на Илф и Петров, Елочка Людоектата. И двамата общуват с набор от няколко заучени фрази, които комбинират в микс от тъпизми.
Добър разказ - браво на автора!
Баба, гоститУ мина. Сега пак имам един въпрос към теб! От ВЕДНЪЖ гей става ли се? Едва ли, щото глей го фатмака, у казармата го онождали, после генерала, ся жена му всяка вечер го торпелира от зад със страпон пък той пак разправя на ляво и на дясно какъв алфа мъжкар бил.......
Бабата серизно е злоупотребила със спиртните напитки тази вечер. И иначе дрънка глупости, но сега съвсем нищо не се разбира. С някакъв невидим събеседник в главата си ли говори?
Значи не само на мен ми се струва, че мижитурьо и Ферито нещо днес въобще не са на фокус.
Те ако бяха на фокус нямаше да са освидетелствани от КАРЛУКОВО и да получават пенсия за това. Щяха да ходят на работа и да живеят пълноценно, а не единия да обикаля из сокаците и парковете на Софето и да налита на всеки мъж без жена до него, пък АЛФА мъжкаря да е заврян в панелката затрупан с домашни женски задължения ЛАКЕЙ умиращ от самота!
Търся жена или двойка. Скайп davmti
live:.cid.66aa4fe7e9667984 Търся жена която обича да прави груб секс
Здравей Fairy, благодаря за отговора. Както винаги мила ,възпитана и внимателна. Не става въпрос за професионален спорт, защото и аз не съм си изкарвал прехраната със спорт, а за любителско ниво. Винаги съм смятал/ /, че си тренирала нещо като волейбол, лека атлетика, или спортна гимнастика. Веднъж спомена, но може и да съм се заблудил за водна топка. Колкото до грипчета е дразнещо, а аз даже К-19 го изкарах за 8-10 часа, а съпругата ми за ден и половина. .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"