Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Той коленичи пред нея и се навря между бедрата ѝ, прегръщайки я през талията. Главата му се заби в корема ѝ, рискувайки да се задуши с нос, смазан в плътта ѝ.
Много неудобно положение. Все пак в пиано клуба има и други хора и макар да е направо тъмно, изключая сценичните светлини и свещта на масичката, ѝ беше странно да поеме такава проявя на слабост. Чувства. Мъжът бе неин невероятен тригър, с когото само си бяха писали досега. Виждането им на живо трябваше да бъде трезво. Слънчево. На кафе. Но не стана така.
Привика я, като жена на повикване. Кратко и ясно. Ела. Веднага. И тя дойде. Този път дойде, въпреки фалстартовете със същия му подход вече няколко пъти.
Видяха се. Ин и Ян. Мъжът бе всичко, от което сексуалността ѝ се нуждаеше. Присъствие. Сила. Психическа сила. Чувстваше се във вихъра си. Танцуваха. Долепени. Корем до корем. Докосващи се бедра. Аромат. О, Боже, ароматът му! И гласът. Целуваха се, танцувайки. Беше божествено! Устните му бяха цялата власт, от която се нуждаеше нейната приемаща женственост. Залепи ги върху нейните без да се бави. Веднага щом я придърпа плътно. На секундата усети възбудата му. Твърд. Тръпнещ за нея. Готов. И бавещ момента на консумация. Мъж, чието овладяване на нагона разпали цялата ѝ природа на желана жена – такава, чието присъствие бе достатъчно. Дори само за танц. Дори само за разговор. Мъж, чийто сексуален глад бе очевиден, но не искаше да се натиска за повече. Искаше да забави времето. Да се опознаят. Във всичките си проявления. Не само опипвайки я безогледно нахално, а чакайки я да го поиска. Да го поиска така, че да го дръпне първа. Към първото такси.
Танцът им я остави абсолютно незадоволена и животински възбудена. Нямаше нищо по-желано от това да го усети върху нея. Същата позиция. Същият език в устата ѝ. Същият аромат. Но в легло. Тя – широко разкрачена, гола, стенеща. Той – затиснал дланите ѝ под своите, обладаващ. Дълбоко. Бавно. Нежно. Пак. Пак. И пак.
Седеше облегната на сепарето и го притискаше между бедрата си, докато лицето му се отпечатваше върху меката глина на корема ѝ. А ръцете му я притежаваха. В малкия му свят. В неговия периметър. В света, за който тя мечтаеше.
Тя се заогъва към него. Малки кръгови движения на таза ѝ му подсказаха, че е сбъркал мястото на носа и устата си.
Въртеше леко ханша си съзнавайки, че намекът ѝ е твърде явен и твърде възбуждащ за мъж, облегнал гърди на слабините ѝ. Отъркваше се в ризата му и погледът ѝ потъна в мъгла от възбуда.
Той простена. И я захапа.
Вдигна лице и тя прочете всичко. Всичко, което искаше.
Мъжът се изправи, като я олиза по шията и захапа за кратко устната ѝ. Прав. Плътно пред нея. Пенисът му, издул панталона, се озова пред устата ѝ. Тя се олюля от възбуда. От фантазията как блъсва главата ѝ да го поеме. До дъно.
Долепи лицето си, като внимаваше червилото да не оставя следи, свивайки устни навътре. Само издиша дълбоко топлия си въздух върху релефа на изправения му хуй и затърка носа си наляво-надясно, без да я е грижа дали ще остави мокри следи от избилата страст.
Той нежно я допря до панталона си, притискайки тила ѝ и с леки движения на таза си подсказа какво би искал в този момент. Посрещаше лицето ѝ с надървения си дюкян и даже се осмели да завре палеца си в устата ѝ, като я разтегли встрани, сякаш да си разшири пространството и да я обладае веднага, през плата.
Мъчението им бе очевидно за всички. Нямаше смисъл да отлагат повече.
Тя се изправи. Релефна пила към длетото на торса му и завря език в ухото му, колкото да привлече вниманието към думите си:
- Води ме у вас! Искам те! И не издържам повече!
В таксито жената просто го обкрачи и се настани в скута му. Сексът би започнал, ако беше се осмелила да му го оголи. Сама повдигна полата си и затърка слабините си върху издутината на пакета му. Той, смъкнат до ръба на седалката. Хич не ѝ се церемони и заджвака гърдите ѝ през дрехите, докато пръстите му преодоляваха леката бариера на дъното на стегнато боди. Без да го разкопчава, се зае да изследва източника на обилна сладка влага. Путката ѝ определено се радваше да го посрещне.
Шофьорът на таксито бе сянка без име. Продукт. Нещо, което са купили и захвърлили.
Единственото, което имаше значение, бе да не се отлепят. Да се втриват един в друг. Кожа в кожа. Да се целуват с обещанието на жилави езици, проникващи в пролуки. Влажни целувки. Мирис на възбуда и слюнка. Пот и парфюм.
Някъде там. Някъде измежду бавните вдишвания. Измежду устните, изследващи шия, някъде там, измежду неговото издишване, което тя вдиша, пое и молекулите му създадоха у нея нова Вселена, реалността се раздели на още подреалности и завинаги се хлъзна през магнитните врати на измеренията.
Разчленените измерения бяха три. Три създадени реалности. Три малки екрана в големия на настоящето. Тарантино на пиано барската среща.
В едната реалност, създадена от нея, те никога не спряха да танцуват. Тя го прегръщаше плътно. Галеше гърба, раменете, лицето му. Топлината на тялото му я караше да мечтае за момента, когато ризата няма да е препятствие.
Втората реалност я създаде той, когато се мушна на колене в скута ѝ, без да може да си наложи малко повече достойнство. Истината беше, че тя, такава каквато е, там, с него, или далеч, пишеща, си е все момиче, което искаш да имаш. Да е твое. Да си сигурен, че те обожава. Момиче, което трябва да имаш. На всяка цена. Пък после… живот и здраве, всичко е възможно, кой, с кого, къде и как, няма значение! Тя трябва да те обожава. Без нейната висока оценка, няма как да си тръгнеш. Поне не и доволен себе си. В тази реалност, тя му признаваше, нон-стоп, като латерна, как той е Мъжът, който е направен по мярка, за нея.
В третата реалност се събраха мислите и на двамата от мига в който си допиха уискито с единия крак тръгнали към изхода. Към усамотението. Към сношението. Към секса, който ги измъчваше със бавенето си.
В таксито, задната седалка се подпали от мляскащи звуци и еротични аромати. Мъжът представляваше разтопено желязо. Бяло. Току що извадено от пещта. Лицето му пламтеше. Очите му – въглени, потъващи в черен мрак. Ръженът му се мъчеше да се охлади, достигайки до извора ѝ, но успяваше само да се кали. И втвърди още повече. Колената му подпираха предните седалки. Главата, облегната назад. Ръцете му бяха като ръцете на Шива. Заграбваха белия ѝ задник и му помагаха да се повдига и да му се нахлузва отново и отново. Макар и върху панталона. Мина му през ум да каже на шофьора “Карай!” и оня щеше да разбере.
Тя се изля върху му. Разплиска легена. Без всякакъв контрол. Хапеше врата му, ушите, връщаше се да го обладае в устата. Завираше си циците в лицето му, хващаше ги грубо и ги натикваше в устата му, от което му се стягаха ташаците. Триеше си слабините в неговите с такава ярост, че бе сигурен как ще е прежулена от плата в частта с копчетата.
Реши да я свърши. Сега. В таксито. Навря ръката си под бодито и просъска от възбуда, заради мократа ласка на нежната ѝ орхидея. Палецът му остана на пост да маже и трие по клитора. Двата му пръста потънаха в търсене на златното руно в женската анатомия. Тя рухна на рамото му и заскимтя жаловито и насърчително. Пръстите, заели ролята на члена му, избухнаха в утробата ѝ като набези на черкезки племена. Буйно, откровено обследване, опипване и пробиване, доведе до мощен воден отклик. Тялото ѝ полудя. Мощните ѝ тласъци го прилепяха към седалката. Жената бе влязла в спиралния вихър към върха. Огъна се назад, като тетива, главата ѝ се шибна в покрива и се разсмяха. Но не изпуснаха нишката и продължиха. Той още по-снишен по седалката и тя, още по-плътно прилепена над него, със зъби във вратните му жили.
Кръстът ѝ танцуваше неистово. Триеше се в пръстите му, вътрешно. Люлееше дупето си назад, за да го разтвори. Изкачваше се леко по корема му, за да накаже клитора си, рисуващ арка по пътя надолу, от което палецът му получаваше сладко пресиране между пубисите им. Дланта му беше като рефер на ринга между скрития в гащи натопорчен член и разголената вулва, плачеща за внимание.
Ръката му се забърза. Треморно. Енергично.
Тя вдигна до фалцети и скимтенето ѝ преля в побъркващи стенания, докато не избухна в конвулсии и ниски гърлени въздишки.
Той обра цялата лигава лепкавост, която можа и бръкна под гащите си. Хуят му отпи. И благодари. Треперещ и сълзлив. Самотен.
Тя не го остави да е лежерен, с ръка под колана. А светкавично го разкопча. Свлече се на пода. И устата ѝ се наниза на хуя му. Жадно. Лакомо. Плашещо рязко и дълбоко.
Пое го, като манна. Устните ѝ го обгърнаха в топла целувка и радостта ѝ бе изразена от езика, който го облизваше и се засуети да му се наслаждава. Носът ѝ се обтриваше и вдъхваше мускусните му аромати. Гърлени звуци озвучиха купето.
Цялата енергия на оргазмът ѝ се събра в желанието ѝ да го побърка от кеф. Засмукваше, преглъщайки соления му вкус, лигавеше и облизваше, и отново го издължаваше в болезнена разтяжка от силния вакуум, с който целеше да източи соковете му през фините канали.
Нейната мисъл се излъчи в ефира и той я прочете, даунлоудна и изпълни. Притисна главата ѝ върху хуя си. Отзад, на тила. Не за ушите, по дяволите! Натисна я така, че да няма място да се дърпа, нито да диша. Затегна седалищните си мускули. Впрегна бедрата си в стоманена хватка и я изчука в устата. Мощно. Нагло. За собствен кеф.
Завираше ѝ го, къртейки небцето, облян в лигите ѝ, глух за мъчителната ѝ агония. Навря ѝ го и не го извади до край, а блъскаше като животно, надявайки се, че тя ще оцелее. Някак. Да я шиба, като долна кучка, бе толкова адски перверзно, че усети как ще избухне твърде скоро. Ще напълни малката ѝ устичка, блъскана с хуй, в купето на кола. Такси. Докато шофьорът гледа голия ѝ задник и би могъл да го плесне. Всеки момент.
Това хем го ядоса, хем го възбуди. Циците ѝ, смачкани в ръба на седалката. Разкрачената ѝ поза, с колене забити в калните изтривалки и путка, най-вероятно забита в пепелника по средата.
Дойде му твърде много. Твърде интензивно. Стегна се и я задави в сперма. Тя се опита да го изсмуче. Да смогне на темпото му на изхвърляне, но не можа. Отвори уста и се усмихна, докато изтичаха мрежести влакна сперма и развъртя безсрамно езика си, за да се оближе.
Изглеждаше гротескно пошло и едновременно като херувимче. Невинна. Заради видното си желание да му послужи. Да му дари това, от което имаше нужда. Да е малко луд, без да мисли за последиците.
Насилие без вина.
Използване, без разочарование.
Уста, която жадува да бъде наебана, не се оплаква след това. А се отваря още по-перверзно!
Бабек, имаше ли от ЛЮБИМИЯ ти лютив вкус на ОДЕКОЛОН по тялото му ПРЕДИ да си ЗАВРЕШ ЕЗИКА в недопочистеното УХО за да балансираш вкусовете?! Ей тЪз кокошка гладна, гладна, все просо сънува.
Не следя много чата и не знам много за какво се карате, пък и не ме интересува.... Аз бих завел Феята на любимия си плаж, ще я съблека гола и ще я омажа цялата с какаово масло, първо по гърба, като леееко я масажирам, докато го втривам, ще сляза надолу, ще масажирам сладкото дупе, после по краката... Обичам да гледам омазаното женско тяло, как къщи на слънцето... Ще я обърна по гръб и ще се заиграя с големите цици, после надолу по коремчето, с въртеливи движения.... Ще сляза надолу по бедрата, като ще масажирам вътрешната страна и от време на време леко докосвам срамните устни... И както се е отпуснала и най не очаква, ще си забия големия език в сладкото и пупе.... Оххх много се замечтах, да взема да се запра... Лек ден на всички.
Аз като се размечтах и забравих да се подпиша, Бат Доб
Но имаше и четвърта - и най-вероятна - реалност: той така и не дойде в пиано бара, а на следващия ден, ни лук ял ни лук мирисал, за пореден път й написа коментар колко се радва, че може да си общува с такава интелигентна, умна и културна жена. Беше женен, а женените мъже не ходят вечерно време по пиано барове; жена му отдавна му беше омръзнала, а и той на нея, вече нямаше какво да си кажат, за това той си намираше виртуални забежки в интернет. Нищо реално, само разговори, лек флирт, никак не го биваше, нескопосани комплименти, но на нея и толкова й беше достатъчно, недомлъвки за нещо повече, той знаеше, че никога няма да има "нещо повече", но егото му приятно се дразнеше, че тя му се предлага. Когато прочете поканата й преди два дни: "Утре, 21:00, пиано бара за който си говорихме миналата седмица, аз ще съм там и ще те чакам" моментално го надърви. Нямаше да отиде, но си позволи десетина минути да си пофантазира в кенефа докато бясно мастурбираше. Така и не й отговори на поканата, нарочно не влезе на сайта, на който си общуваха, щеше да й напише нещо мило чак на сутринта след срещата. Да, много добре съзнаваше че е дърво, но какво от това, тя нали му се връзваше? :))
Бате, ти с ПРАСЕ на плаж бил ли си? Защо мислиш ДАЖЕ от семейството ѝ НИКОЙ не я придружи ЛЯТОВСКА на море, та САМА като КУКУВИЦА ходи и пак НЕНАЕБАНА се прибра?! С какао сланини ще мажел, БУХАХАХАХАААА, със сол се маже СЛАНИНАТА !!!
Майсторски написано-както винаги. Който си го може, може го. И темпо и емоции, и персонални изживявания. Както казват "брачата сърби" -хвала. Останали могат само да подсмърчат и да си ближат сополите. Форца Fairy. Алекс
С гларусите се понесоха и екзалтирани гласове от мегафон. Новините четох, а после Тарото даде Колесницата. Това значи, че могат да се съчетаят два напълно противоположни пътя. Уж взаимно изключващи. :))) И ето ме, да кажа Добро утро.*** БатДоб, и твоята описана реалност си я бива, представих си как се втривам като гънеща се скарида върху тялото ти, за да ти отдам от маслото. Не бих ползвала ръце като начало. С тях ще пазя равновесие във въздуха, за да те мина отвсякъде, включително подмишниците, посредством коляното си :)). С ръце държа храната си :)). Така общувам с нея. ***Желая успешна седмица на всички! Не забравяйте, че няма по- невероятно сюжетче от изненадите в живия живот. Тъй че- рокличката, парфюма и айде напред! :)))
Алекс, усещам те, спокойно, знам къде си, фибрите ми са натопорчени щом си близо. :))
Муньо, хвала е благодаря на сръбски, деба и неграмотника прост и тъп та вдлъбнат
Благодаря, че те има, Fairy. Ти си слънчев лъч в мъглата на наглата, пълзяща сивота и посредственост. Алекс
Алекс, ти си тази сива, нагла и досадна пълзяща посредственост. "Хвала, както казват брачата сърби", да те еба в сдуханяка прост :))
Тез и двамата са силно СДУХАНИ, много ПРОСТИ и супер НАГЛИ дъртофелници!!! Абсолютно ЦЕЛИЯТ сайт ги ПЛЮЕ, а те продължават да се къпят....... ТОВА СА ОСТАНКИТЕ ОТ КОМУНИЗМА БАЦЕ!!!
Бягай под ФЛЬОРЦА на ФИЧКАТА да четеш!!!
ТЪПОТО саше, бягай под ФЛЬОРЦА на ФИЧКАТА да четеш!!!
Оня ден споменах за Максимус, между другото жената не е много доволна, ех какви стриптизьори имаше едно време.... Та ще ви разкажа една история, един приятел, на младини се изявявше, като стриптизьор.... Една вечер, с още един ,,колега" си врътнали тройка с една мацка... Обаче в мърчината, кой стреля, кой заляга, кой къде ляга, авера ми усетил как един надървен кур му се опира в дупето и се развикал ,, Аз съм бе, аз съм бе'' БатДоб
:)))))) Айде сега, не му гледаме на купоня в детайли, важното е, да има хъс да се повтори :)). Максимус и на поединични бройки ги предлагат, разгледах аз, ама бързо претърколих листата. Навремето брат ми работеше с едни белокоси полковници. Тва значи, че пият от преди 11ам. Обаче се звънѝ, има казус и тия до един скачат през масата и са на път. Приятелите му пък са много весели. И винаги с хумор разрешават ситуации с непристойно поведение спрямо тях. В смисъл, накрая голям смях пада. Ето затова казвам, че най- големия афродизиак е смеха. Жената се чуства не само лека :))) , но и защитена и спокойна. ***За протокола, пак съм боса под роклята и хладината се усеща като пръсти. :)))
Горното съм аз, ъфкорс, уж си лича от космоса, ма да си кажа.
Сега видях този виц и викам не мога да не го споделя тук БатДобВчера в бара се запознах с по-възрастна жена. Тя изглеждаше изключително добре въпреки 60-те си години. Дори изобщо не изглеждаше зле и се чудех дали има готини дъщери. Пихме си бирите и в един момент тя ме попита дали съм правил маратон . „Какво е това?“ попитах я. "Това е любовен триъгълник с майка и дъщеря", отговори тя. Когато започнах да се потя с мисълта и да се чудя как ще изглежда дъщеря й, казах „Не“. Поседяхме още известно време и тогава тя ми каза усмихната : „днес е щастливият ти ден“ ... Отидохме до нейната къща и влязохме вътре. Тя запали лампата в коридора и извика: „ Майко, още ли си будна?“
Миналата седмица ходихме с жената на "Стриптизьори" с Любо Нейков, посмяхме се но не беше нещо уау, в събота Максимус, преди това цялото семейство на Гунди, напоследък културно-масовата дейност е на ниво
Много е възбуждащо да тънка лятна рокля на голо... С жена ми сме нудисти още от гаджета, понякога като ходим на плаж и не слага бельо... Въпреки че е почти на 50 има доста големи и стегнати гърди, на пенсиите във входа, ще им хвъркнат очилата... Бат Доб
Вица си го биваше :))). А с културния- масовик, току виж, чукнем наздраве в операта за чнг. :))) А за слънчеви целувки по интимните части, барабар с "маратон" , някъде тук, много назад, има вълшебен разказ. Вълшебен! Нито плажуването, нито плуването са същите, когато са с бански. :)))
Не знам, до толкова съм свикнал да съм гол на плажа, че когато се наложи да сложа бански, имам чувството че съм навлякъл балтон, да не говорим колко е нездравословно и нехигиенично да са ти мокри срамотиите.... Даже бях написал една история от нуди плажа и се пробвах да я публикувам тук, но нещо не се получи.... Ще взема да я пусна, като коментар... БатДоб
БатДоб, пусни разказа като разказ. Този път вярвам, че ще ти се получи.
Щом БАБА АДМИНКА ти обещава значи историята ти Ше види бЕл свЕт.
Пратих, но няма никаква индикация, като пиша коментар, ми излиза -вие успешно...... Може би трябва да пробвам да пратя от компютъра.БатДоб
Добромир, щом имаш профил, от който вероятно си направил изпращането, защо не влезеш в секция "моите разкази" и ще видиш дали новокаченият е там. Май си прав за автоматичното съобщение за успешна транзакция :))). Със сигурност е проблем, ако някъде в текста има образен емотикон, ще трябва да го замениш със старите символични пунктоации. Не съм админ, а приветствам всеки, който се преодолява и пише.
Ще бъдеш ПРИВИКАН на едни нуди уроци по писане и пращане на разкази ми се струва.
Даже и да те хванат в крачка като триеш и слагаш БАН ОТРИЧАЙ, отричане му е майката, така са ги учили през комунизма.
Вечер, като махнах емотиконите и стана... Добрата Фея май ще си спечели масаж с щастлив край на самотен плаж!!! БатДоб Маке им и мутикони :)
Баба ми що не наблягаш на вибратора и не оставиш това писане че колкото и да ти се ще изкарваш едни мега , хипер яки досади
Хе, ти май не знаеш, че бабата някак е стигнала до извода, че е феномен и тепърва смята да засилва досаждането...
Феномен, само, че за КАРЛУКОВО, не се повлиява от никакви лекарства, дето ѝ казват - БАНБАШКА ЛУД !!!
До тоя с баба му: Дядо ти си е проклел семката като гледа на ква мъжка путка се обърна. А феномен я правите тия дето няма ден да не ревете по нея.
Не ден БАБО, а във всеки коментар ще РЕВЕМ от твоите ЛУДОСТИ, докато не се изнесеш, така както се появи преди почти две(2) години и РАЗТУРИ сайта с твоето ЛИЦЕМЕРИЕ!!!
Феноменално досадното Саше е по-голям феномен, защото по-често от изкуфеята го споменаваме :))
Бийвъс и Бътхед :))), нека ви огрея вторника с малко внимание. Ей го и Купоний днес е писал за "термина", уточнил, че всъщност става дума за малко над средното :))). Феномен необясним за мен е, че интересът не спадна, казах. Изгрях, порадвах се на внимание, залязох. Би следвало да настъпи игнор и забрава. Би следвало да не ви сърби под гащите като четете писмата ми с Алекс. Би следвало да спре да ви сърби, като не си пишем. Уви. Алекс е мерна единица, с която не можете да работите. Нямате такива понятия в езика. Мащабът е друг. Но да, образно казано, феноменалността му принадлежи. Аз съм средна работа, съседката, жената на тротоара, твърде позната и обикновена. Пък нА, пак се кланя, та се къса да ни кани, да ни види, Бийвъс, че да се покефи на мен и десантчика. Е? Тва питам? Как се удържа тоя нездрав интерес?
Сама го каза, нездрав интерес. Същото е, като да гледаш недъга на някой гърбушко или язвите на просяка. Изпитваш облекчение, че не си като тях.
Аха, вече ми е ясно кой ги пише анонимните злобни и хапливи коментарчета, когато хем не те свърта да се изкажеш, хем не ти отива на феноменалния имидж да слизаш на калносвинското ниво. Няма да коментирам собствените ти делюзии относно Алекс, тва си е няква твоя налудност, но да те успокоя, че няма никакъв феномен, освен, че и двамата с "десантчика" сте феноменално досадни, а любовното ви романче баш в коментарите на сайт за еротични разкази е меко казано трагикомично. Ако верно сторите таз добрина да си намерите друго място да се радвате на тази си любов никой няма да ви вика обратно, сеш'се? Но няма да го направите, това вашто е няква супер извратена форма на душевен ексхибиционизъм, няма да ви толкова готино, ако не се плющите един друг насред сайта :))
И теб не са те викали обратно, ма нА :))
Тва е положението, на мен ми е забавно да се бъзикам конкретно с дъртото педро Алекс, той твърди, че също много се забавлява, а на теб къв точно ти е проблема ми е строго перпендикулярно в трети квадрант :))
Тук има грешка, аз, собствено, го виках и каних, трябва да се признае. Но да, позабавлявахме се тая сутрин, смешно си стана, пък забравих да ви честитя първия сняг. Валя красиво, на огромни парцали, докато си пих кафето. Пак ще стане чистичко. Звуците ще глъхнат в пухкавата белота. Студът ще разпука и най- коравата обвивка, за да поникне напролет. Сега не. Сега нека мръзнем. Да пукаме. Има нужда.
Е пукайте и двамцата ненормалници, к'о чакате. Баси и досадата ЖАЛКА.
:)), извини ме моля, малко прекалих. Не се говори така. ***Изотоп, тераски, луна, па пуканье..., не се спря, значи. След 3тия час познанство ти казах, че щом не си ти с римите, и не си Шепота, сбъркала съм се. Взех лудостта и избухливостта за обратната страна на насмешката и хумора, с която ме бъзикат все още. Грешка. *** Ще намина да ви поздравя за новата година. Айде пак, да влизам в абстиненция.
Не съм ти го казвал, но пак да повторя - в главата пак е пълна каша с кого точно говориш, ся вярно, че с анонимните никога не можеш да си сигурен, но точно за тва трябва повече внимание. Не съм Шепот, не съм ДТ, не съм нито един от хората, с които някога си си общувала тук или където и да било, чак се чудя аз ли съм толкова средностатистически или имало все пак и интелигентни мъже с чувство за хумор, които да са ти обръщали внимание, но не: чисто нов, девствен и невинен съм... до доказване на противното :))