Дневникът на психотерапевта (част 3)

05.12.2024 | sexkupon

Изключих диктофона, заради това ще продължа разговора ни по памет.
- Докторе, слушате ли ме изобщо? През цялото време напрегнато пишехте нещо в бележника си!
- Да, разбира се! Водя си бележки.
- Аха! Предполагам помните, че си имахме уговорка? Време да проверим...
- Ще Ви е интересно, че загубихте!
- Стига де, докторе! Толкова лоша разказвачка ли съм? Или пък може би Вие сте импотентен? Тогава бих разбрала, защо са такива нещата с жена Ви...
- Не съм! Какво да направя, че да повярвате?
- А-ха-ха, докторе, нима не е ясно? Станете, за да погледна и ще се убедя, че съм загубила. Колкото и да не е вероятно...
Не знам, за какво точно си мислех тогава, сякаш разумът ми беше затъмнен от разказа, който чух. Станах и се приближих до пациентката, която беше легнала върху кушетката. Тя ме погледна, но с тези панталони подутината на предницата ми беше трудно забележима.
- Докторе, има три варианта! Или имате много малък пенис, или сте импотентен, или тези панталони са прекалено широки...
И така тя отново успя да ме засегне, затова приех играта ѝ и започнах да си разкопчавам колана. Изражението ѝ изобщо не се промени – същата лека усмивка, но пък погледът ѝ… толкова беше хищен! Панталоните ми се смъкнаха надолу и тогава изражението ѝ се промени. Очите ѝ се разшириха, а усмивката изчезна. 20 сантиметровият ми член пулсираше даже и през боксерките, а главичката му се подаваше леко над ластика. Елена въздъхна и попита:
- Докторе, може ли да го погледна?
Можах само да кимна. Разберете ме, все пак и аз съм човек... и то човек, който отдавна не беше правил секс! Точно в него момент ми беше малко трудно да мисля с главата си. Елена сама дръпна ластика на боксерките ми надолу и членът ми гордо се залюля пред лицето ѝ.
- Ама какъв Ви е голям! На мястото на жена Ви, никога не бих ви пускала да излизате с пълни топки на улицата! – тя с усилие се сдържаше да не ме хване за члена. - Може ли да Ви го снимам за спомен?
- Благодаря за комплимента, но това е малко в повече! – побързах да се обуя, но ме спря умолителният ѝ поглед.
- Докторе, аз съм болна и едва се сдържам да не изпия от хуя Ви всичките му сокове! Оставете ми поне възможност да му се полюбувам! Освен това, нали Ви казах, че ще искам още нещо, ако загубите...
- Добре де! От една снимка няма да стане кой знае какво!
- Кой каза, че ще е една? – Елена извади телефона си и ми направи няколко снимки.
След това бързо си прибра телефона в чантата и дори сама ми обу боксерките, обаче главичката продължаваше да си стърчи над ластика им.
- Едва се сдържам, да не го целуна! Обувайте се по-бързо, докторе!
- Елена, а сега как ще се прибера?
- Ох, докторе, а аз в какво състояние съм... гащичките ми направо са прогизнали! Искате ли да Ви покажа?
- Не, вярвам Ви! По-добре недейте, че не се знае, как ще свърши всичко...
- Ха, ще свърши с това, че ние ще свършим! Страхувате се, че ще ме изчукате?
- Стига, не ме провокирайте повече! Женен човек съм, а и Вие сте ми пациентка! – побързах да си седна на стола, опитвайки се да не мисля как бих могъл да я изчукам на кушетката.
Все пак наистина обичам жена си и не ми се искаше да ѝ изневерявам.
- Добре, докторе! Но все пак бих искала да Ви помогна в отношенията Ви с жена Ви! Разкажете ѝ за мен!
- В какъв смисъл? Това е лекарска тайна!
- Не е нужно да споменавате имена. Просто ѝ разкажете за моя случай, все едно че ѝ разказвате за работа.
- Но как ще помогне това? Не разбирам?
- Много просто! Доста лесна мишена сте бил! Тя е красива, а Вие неуверен в себе си добряк! Тя може спокойно да Ви разтика десет пъти и после да Ви върне обратно, сигурна съм! Не се обиждайте, но явно вече не ѝ е интересно с Вас. Ако ѝ разкажете за мен, ще усети удар по самолюбието си. Ще усети, че около мъжа ѝ се навърта някаква курва и ще прояви интерес към Вас. Ако го направите, както ви казвам, убедена съм, че утре ще дойдете на работа щастлив и с изпразнени топки!
- Хм… ами благодаря за съвета! Може би ще пробвам…
- Не ми благодарете, рано е още! В никакъв случай не искам да руша брака Ви! Всичко ще е наред!
Тя си тръгна и ме остави с напрегнат член и тежки мисли. Все още не можех да реша, какво да правя.

Дневник на доктор Радев
(трети запис)

В последно време вечерите у дома минаваха доста еднообразно – вечеря, съвместно гледане на телевизия, понякога и аз и жена ми четяхме нещо, а докато аз си преглеждах записите от работа, тя заспиваше. Понякога излизахме на вечеря, но все по-рядко, просто и двамата все бяхме изморени. У дома Наталия си ходеше с халат, но това вече не ми правеше впечатление. Бях престанал да я усещам като жена. Тази вечер, по съвет на Елена, реших малко да променя нещата. На вечеря, както винаги, отворихме дума за работа:
- Как са нещата на работа, Наталия?
- Нищо ново… бездарни студенти и нищо друго! Ректорката се е хванала нещо за външния ми вид. Според нея съм се носела прекалено предизвикателно, а аз си бях с ризка и панталон!
- Завижда ти, може би? – усмихнах се.
- Че за какво? – с недоумение ме погледна Наталия.
- За гърдите ти, може би?
- Ох, остави тия глупости! При теб какво ново? Луди всякакви?
- Не само! Имам една доста интересна пациентка. Идва вече за втори път...
- Хм… и с какво е толкова интересна?
- Това ми е първият случай за “нимфомания” в практиката ми досега.
- Сериозно? Нимфомания? Там дето не могат да спрат да се чукат? И какво, как я лекуваш? – Наталия се оживили.
- За начало се опитвам да разбера, дали наистина е нимфоманка или само се прави на такава.
- Сама го казва? И как го потвърждава? Нахвърля ти се и на теб ли?
- Не, държа се достатъчно строго. Дадох ѝ възможност да ми разказва за опита си.
- За кой опит?
- За сексуалния си опит. За първия път и за следващите...
- Така-така… – Наталия седеше, присвила очи. - Значи тази курва е дошла при теб за да ти разказва за това, как се е чукала наляво и надясно, така ли?
- Успокой се, де! Тя е болен човек! Опитвам се да разбера, какъв е проблемът и как да го разрешим. – май планът се рушеше, но аз реших да стигна до края. - Водя си разговори с нея, записвам ги на диктофона. Възможно е да успея и след като анализирам записите да разбера къде лъже и къде не. Може наистина да има някакво психично разстройство.
- Записи на диктофон? А аз мога ли да ги чуя? Интересно, какво разказва тази нимфоманка...
- Ами… това е лекарска тайна! Но от друга страна... окей, ела в другата стая, ще ти ги пусна!
Жена ми изслуша мълчаливо записа. Усетих, как диханието ѝ стана по-тежко и как периодично облизваше устните си. Членът ми вече отдавна се беше издул и щеше да се пръсне от напрежение, но аз търпях и следях реакциите на Наталия.
- Мда… интересен случай имаш, но защо тя описва толкова подробно, какво и с къде е правила?
- Мисля, че е заради болестта. Нимфоманките живеят заради секса, тя е ненаситна. Струва ми се, че това е някакъв автоеротизъм. Вероятно тя сама се възбужда, докато разказва.
- Според теб нормално ли е, че на кушетката ти е седяла някаква курва и ти е разказвала подробно, как се е чукала? Поне хубава ли е?
- Искаш ли да чуеш още един запис? И да, хубава е!
- Включвай! Задник такъв, мразя те! Включвай, давай!
Когато Наталия слушаше за участието на Елена в груповият секс с Анжела и Асен, тя вече не издържа. Пръстите ѝ започнаха да масажират зърната ѝ през халата, като периодически мачкаше и големите си гърди. Другата ѝ ръка вече отдавна шареше между хубавите ѝ бедра. Аз търпеливо продължих да наблюдавам, удивлявайки се на проницателността на Елена. И тук ми мина една мисъл и аз реших да мина леко границата:
- Всъщност, за тази история Елена се хвана на бас с мен...
- Така ли? И какъв беше той? – попита запъхтяно жена ми.
- Нещо от рода “Ако се възбудиш… губиш! Ако ли не… ще ти платя двойно за сеанса!”.
- А ако загубиш какво?
- Ами… че тя ще ме снима.
- Само? А тя как провери, дали си се възбудил? – очите не Наталия потъмняха.
- Ами така... – скочих от леглото и си събух панталона и бельото.
Пред жена ми се показа същото зрелище, което и днес се показа пред Елена, макар че сега сякаш членът ми беше още по-голям. Наталия, дишайки тежко, ме разгледа мълчаливо. Явно обаче ситуацията я възбуждаше силно.
- Така значи! Снимала те е така? Правилно ли съм разбрала? И сега тази курва седи и мастурбира на снимките на хуя ти? Ах ти, копеле! Задник такъв! М-м-м…
Наталия вече жадно смучеше члена ми. Цялата ѝ показна ревност вече се беше трансформирала в желание. В сексуално желание и в желание да вземе преднина пред конкурентката си. Предполагам, че беше на подсъзнателно ниво, едва ли Наталия можеше да го признае и пред себе си, че се бори за мъжа си. Честно казано – всичко това ми мина през главата, докато после пишех дневника си. Докато жена ми ми правеше свирка, мислех само за това, как ще я чукам след малко. Свърших буквално след минута. Когато струите сперма удариха в гърлото на Наталия, тя изстена протяжно и чак тогава забелязах, че през цялото време е мастурбирала. В устата ѝ, членът ми оживя отново след буквално половин минута. Такова желание към жена си не бях изпитвал отдавна! Буквално се сплетохме в похотливо кълбо и започнахме да се чукаме, като обсебени! Тлъстият ми член трамбоваше ненаситното ѝ влагалище, докато хапех щръкналите зърна на апетитните ѝ цици. Меките ѝ, закръглени бедра ме обгръщаха, докато аз, ръмжейки като див звяр, изливах втората порция сперма в путето ѝ. Добре, че все още си пиеше хапчетата! Воплите ѝ навярно се чуваха чак при съседите. Не знам как спаха те, защото това безумно чукане продължи до около един часа след полунощ. Наталия лежеше на четири крака, а вече опустошените ми топки се шляпаха в дупето ѝ, докато ръцете ми стискаха циците ѝ. След като за пореден път свършихме със сладки стонове, заспахме като къпани. На сутринта бях страшна гледка. Имах ужасни сенки под очите и странна, но доволна усмивка. Жена ми беше весела и в отлично настроение, целуна ме и замина на работа. Денят започваше чудесно!


Следва продължение...