Дневникът на психотерапевта (част 4)

06.12.2024 | sexkupon

Дневник на доктор Радев
(четвърти запис)

Днес отивах на работа доста щастлив. Птичките пеят, слънцето свети, ендорфинът и окситоцинът постъпват в кръвта правилно. Седях и чаках пациентката си, която се появи с леко закъснение, но със също доста доволен вид.
- Днес изглеждате в прекрасно разположение на духа, Елена! Това е чудесно!
- И Вие сте така, докторе! Виждам, че сте се възползвал от съвета ми! Колко пъти свършихте вчера?
- Елена, смущавате ме така... но все пак около 5 пъти!
- Охо… жена Ви остана ли доволна?
- И още как! Благодаря Ви за съвета, а сега да започваме...

(диктофонен запис №3)

- Кажете, Елена? Имам усещането, че Вас Ви устройва настоящото състояние на нещата? Нито веднъж не сте се оплакала от това, което се случва? Въобще нужно ли е да се променя каквото и да е?
- Не знам, докторе! Честно казано, днес позволих на напълно непознат мъж да ме изчука във входа. Нормално ли е това? Даже не го огледах особено! Помня само страстта и удивлението му. Когато свършихме, се оправих и тръгнах. Безпокои ме неконтролируемото ми поведение и ме е срам, че не мога да направя нищо, за да го променя.
- Това не е ли единичен случай на девиантно поведение? Има ли още такива случаи в живота Ви, от които Ви е срам? Случаи свързани именно със сексуално желание?
- Да. Помните ли, когато Ви разказвах за Анжела? С нея никак не беше така просто всъщност. Отношенията ни бяха такива, че беше почти невъзможно да завържа някаква сериозна връзка. Понякога мисля, че тя минаваше границите на разумното, а аз нямах нищо против, дори ѝ помагах...
- Има ли някакъв случай, за който смятате, че символизира минаването на границите?
- Да. И до днес ме е срам от тази ми постъпка...

***

Анжела беше добра във филологията, която следваше, но беше абсолютно безхаберна на тема компютри. Всичките ѝ умения се изчерпваха с това да рови из интернет и да сваля каквото ѝ трябва. Един ден компютърът пипна някакъв вирус и се наложи Анжела да повика някакво познато момче, разбиращо от тези неща, защото имахме да пишем курсова работа, а нямаше време. Младежът беше класически компютърен маниак, а освен това беше влюбен в Анжела, макар да не си го казваше. Едно обаждане и Виктор мълниеносно пристигна в квартирата ни. Очила, девствени мустаци, не особено чиста кожа, смутен, притеснен... Седна зад компа и му обяснихме задачата, защото, заради нашето доста оскъдно домашно облекло, той сякаш забрави за какво е дошъл. Двете с Анжела го оставихме и отидохме в другата стая да пийнем по чаша вино. Скоро алкохолът ни удари, съквартирантката ми започна да гледа палаво и след още малко двете вече се целувахме, напълно забравили за съществуването на компютърния гений. Той напомни сам за себе си, като неуверено влезе при нас и измънка, че е готово всичко. Анжела направи сериозно изражение и тръгна да провери работата. Компютърът беше вече наред – младежът дори се беше престарал и беше свършил повече работа, отколкото му бяхме поръчали. В пияната глава на съквартирантката ми вече се беше зародил някакъв план.
- Викторе! Я кажи, ти девствен ли си? Макар че защо ли питам...
Той преглътна звучно и само кимна.
- А гледаш ли порно? – отново кимване. - И мастурбираш, нали?
- Май по-добре да си тръгвам? – развълнува се момчето, гледайки сърдитото лице на Анжела и усещайки нещо не добро.
- Ще си тръгнеш тогава, когато ти разреша! И така, повтарям въпроса… мастурбираш ли? – Анжела беше непреклонна.
- Н-н-не.
- Ако ще ме лъжеш, ще направя така, че да загубиш девствеността си... аналната! Разбра ли ме?
Виктор затрепери от притеснение. Беше ми ужасно интересно, докъде може да стигне Анжела.
- Да, аз…
- Какво?
- Мастурбирам...
- Браво, добро момче! А сега сваляй гащите!
И тук Анжела ме помоли да ѝ дам ножица. Още не разбирам, как Виктор не избяга, но пък какво ли можеше да направи? Може би го беше страх от последствията, които можеха да последват, ако се противеше. Послушно си събу гащите. Въпреки че бях пила, усещах абсурдността на ситуацията и прошепнах на Анжела да престане. Тя не ме послуша, а само ми изсъска:
- Нали си ми приятелка? Не ми разваляй кефа!
Взе ножиците в ръка и се приближи до момчето, което гледаше стреснато и прикриваше слабините си с ръка.
- Махни си ръцете! Заради това, че мастурбираш, сега ще ти отрежа пишката! Не мърдай!
- Моля те, недей! – младежът започна да хлипа, но Анжела нямаше спирка.
- Казах да си махнеш ръцете!
Виктор отмести ръцете си и пред погледите ни се показа сбръчканият му от притеснение член.
- Ами то няма и какво да режа! – въздъхна Анжела и в този момент и аз я ненавиждах.
Сега мисля, че май тогава трябваше да ѝ шибна един шамар, но не го направих. Явно обаче тя си беше запланувала предварително цялата забава.
- Няма да ми е удобно да режа така! Искам да го видя в цялата му дължина! – тогава тя хвърли ножиците и с едно движение налапа члена на момчето.
Бедният Виктор започна да се възбужда против волята си и след няколко секунди от опитните ласки на съквартирантката ми членът му вече стърчеше. Не беше никак малък и изглеждаше странно с несъразмерно голямата си главичка.
- Не! Ще е жалко да режем такова нещо! На хуя ти иска ли му се жена? Иска ли да влезе в нечия путка? – пияната Анжела вече не се съобразяваше какво говори.
Виктор мълчеше и се страхуваше да помръдне. От една страна едва не отрязахме най-скъпото му, а от друга страна… току що му беше духала страхотна жена.
- Не си мисли, умнико, че ще ме наебеш! Има ли момиче, което харесваш? Кое е то?
Младежът мълчеше и тогава на Анжела ѝ дойде нова идея:
- Измислих го! Днес ще убием с един куршум два заека! Два девствени заека!
Тя взе телефона и се зае да звъни на някого. От разговора разбрах, че звъни на нашата позната Анелия – едно наистина ангелско създание, слабичка и невинна. Щеше да дойде под предлог да ни помогне с единия реферат. Милата, само да знаеше, какво я чака! След 20-ина минути чухме почукване на вратата. Анжела отиде да посрещне момичето, което влезе в стаята и замря от изненада. На дивана седеше голият и леко пиян Виктор, с нагло стърчащ член. През всичките тези 20 минути, Анжела периодично му го лапваше и му го поддържаше в ерекция. Момчето жадно мачкаше гърдите ѝ през фланелката. Анелия се опита да се обърне и да избяга, но Анжела ѝ каза, че, след като е дошла веднъж, бягството би било голям позор, за който ще разберат всички. Девствениците нямали място в компанията! Докато съквартирантката ми говореше това, тя опипваше гостенката ни по гърдите ѝ дупето. Анелия се дърпаше леко, опитвайки се да ѝ попречи, но моята приятелка не се предаваше. Наложи се да я заплаши, че ако сега си тръгне, утре целият университет ще знае, че снощи е била на купон, където е правила свирки на всички и че е най-голямата курва! Анелия изхлипа и започна да се съблича. След малко красивото ѝ, слабичко тяло вече се прикриваше само от ръцете ѝ. Реших да ѝ помогна и ѝ подадох чаша вино, която тя изпи на екс и бузите ѝ се зачервиха. По-нататък се случиха невероятни неща. Помня, че Анжела реши, че гостите ѝ са нейните кукли. Със заплахи накара Анелия да заема всякакви развратни пози и да поема в уста члена на Виктор. Той свърши доста бързо, обливайки момичето със сперма, а след това започна да я лиже нежно. Когато тя потече, било то и против волята си, Анжела седна зад нея и сама разтвори краката ѝ. Когато Виктор започна да прониква бавно в нея, Анелия заплака. Аз наблюдавах всичко това мълчаливо, със смес от възбуда и неприязън. Беше ме срам за това, че Анжела постъпваше така с момичето пред очите ми, но не можех да направя нищо, за да ѝ попреча, както и за да спра възбудата си. Виктор вече не се притесняваше да чука Анелия, а в това време съквартирантката ми галеше гърдите ѝ. Тук момчето явно реши, че трябва да е по-нежен и започна на свой ред да я обсипва с целувки и да ѝ говори нещо на ухото. Анелия бързо престана да плаче и дори започна леко да стене от удоволствие. Анжела беше явно доволна и забелязах, че сама се гали под дрехите. Виктор и Анелия вече се чукаха страстно, наистина, но не за дълго. От неопитност момчето отново свърши, едва успявайки да си го извади. Анелия, вече без никакви излишни разговори, застана на колене и послушно взе в уста спадащият член. Не мина и минута, когато започна третият рунд. Младежите сякаш забравиха съществуването на Анжела и само се наслаждаваха един на друг. Когато тя се наведе към тях, аз не издържах и реших да ѝ отмъстя малко за поведението ѝ. Надигнах потника ѝ така, че да се видят хубаво гърдите ѝ. Тя обаче никак не се смути, просто притисна главите на гостите ни към двете си гърди, а Виктор и Анелия послушно ги засмукаха. От тази допълнителна възбуда, момчето се задвижи още по-бързо, а момичето извика и се загърчи в първият в живота си оргазъм. Ненаситните младежи видимо нямаха намерение да спират, а се чукаха вглъбено. В това време, аз вече чуках Анжела с вибратора и я целувах страстно. Доколкото знам, Виктор и Анелия станаха гаджета. Историята имаше хепи-енд!

***

(край на запис №3)

Нещо в този разказ, както и в предишните, ме накара да се замисля. Дали маниера на говорене или стилът – строго и стилно облечена жена, която се държеше толкова извратено, чувствайки се абсолютно уверена и спокойна. За какво всъщност беше дошла? След това, тя отново се опита да прехвърли темата към личния ми живот.
- Докторе, пробвали ли сте с жена си ролеви игри?
- Не, не сме имали такава нужда. Струва ми се, че и двамата ще приемем това с насмешка.
- Според мен, колкото повече разнообразите половия си живот, толкова по-добре!
- Ето една причина, поради която се смятате за нимфоманка. Според Вас добрите отношения се градят единствено върху добър секс. Поне веднъж била ли сте влюбена?
- Ето тук ме разбрахте, докторе! Не съм обичала никога! Мога да кажа, че най-добрият секс ми се е получавал с хора, на които съм се доверявала. А тези случайни връзки, за да угася огъня отдолу, те са глупост, похот. Желая Ви само добро, докторе, така че приемете съвета ми! Уверена съм, че няма да съжалявате! Миналия път не съм Ви разочаровала, нали?
- Нямам какво да възразя и ще приема съвета, но за какви ролеви игри ми говорите всъщност? Навярно имате повече опит...
- Докторе, включете си фантазията де! Работник и селянка, полицайка и престъпник, студентка и преподавател... Доколкото помня, жена Ви е преподавател! Сменете ролята, нека да бъде студентка-двойкаджийка.
Представих си жена ми с училищна униформа и две опашки на главата... мигновено се възбудих!
- Добре, ще измисля нещо...
- После обезателно да ми разкажете! А, и още нещо! Попитайте жена си… тя може да има някоя дори още по-оригинална фантазия от моите и Вашите.
Така завърши и този сеанс.


Следва продължение...