Новогодишна нощ

03.02.2025 | Анонимен

Павел излезе от сградата на Стопанския факултет на СУ и се насочи към Цариградско шосе, за да си хване максимално бързо градския транспорт. Днес занятията в университета щяха да приключат малко по-рано, бе последния ден с учебна програма в СУ преди Коледно-Новогодишните празници, което устройваше 23-годишното момче. Щеше да изкара една допълнителна смяна в кварталното казино, където работеше като крупие, за да вземе още някой лев отгоре за месеца. Не бе от богато семейство – баща му Христо работеше като шофьор в столичния градски транспорт, а майка му – 57-годишната Елена беше продавачка в магазин за плодове и зеленчуци на пазара, където работеше и Павел.

Момчето реши да мине през магазина на майка си, беше му точно на път за работа. Вътре в магазинчето майка му, нейната колежка в плод зеленчука и близка приятелка Цвети, заедно с някакво момче, се смееха доста силно на нещо.
- А, Пави! Какво правиш тук, маме? – тримата замлъкнаха моментално и Елена се доближи до момчето.
- Ами минах да те видя набързо, отивам на работа по-рано днес. Довечера може и да позакъснея.
- А, добре! Хайде тогава лека работа!
Павел излезе от магазина и видя как майка му набързо се завърна при нейната колежка и техния клиент, за да си продължат разговора. За момент момчето се замисли как и тримата се сепнаха за секунда и спряха разговора си, а майка му сякаш нямаше особено желание да си говори с него и сякаш го изтика да си тръгне набързо от магазина ѝ. Павел влезе в казиното и тези му мисли изчезнаха набързо, понеже трябваше да се приготвя за работа, свързана с постоянна комуникация с всякакви люлински екземпляри, решили да си проиграят парите.

- Мама му стара! Двама колеги са болни, а други двама още преди месец се измъкнаха за тоя период, че ги няма, и днеска ме викнаха да ме подпитат дали не мога да карам нощна линия на Нова година. Всъщност, какво подпитване, направо си ми го казаха! – бащата на Павел нервничеше из хола, тъй като се оказа, че навръх празника той ще трябва да работи по нощния градски транспорт в София.
- Нищо де, Ице, тъкмо ще ти платят двойно за смяната! Не е като да нямаме нужда! То новата година си е ден като ден, голяма работа! – Елена се опитваше да изкара нещо положително от ситуацията, докато приготвя вечерята.
- Бе то и тройно ще е, ама не е там въпросът, бе...
- Е ти няма ли да си тука около 12 часа и след това да ходиш? – продължи да любопитства Елена.
- Абе как бе, още в 10 и нещо трябва да съм на депото! Тоя нещастник кметът е решил тази година още няколко линии да има! То хора няма в тоя град в момента, той допълнително, мамицата им! И то маршрут от Дружба до Манастирски ливади, на майната си...
Елена продължи да оправя нещата из кухнята, а Христо отиде до мазето, за да си налее малко от домашното вино, което си правеше на село всяка година. Като го видя, че излиза, Ели остави за момент нещата, изми си ръцете и взе телефона си.

31-ви декември наближаваше. Ден преди празника, Павел излезе в обедна почивка и отиде да си вземе нещо за ядене от закусвалнята на пазара. Връщайки се към казиното, той забеляза от отсрещния тротоар, че пред магазина на майка му, намиращ се на една от главните улици в района им, е спряла някаква кола на аварийни, а майка му пуши цигара и си говори с двама души. Единият бе момчето, което видя отново в магазина ѝ преди седмица. А другият Павел разпозна – беше старият негов съученик Марио. Не го бе виждал от много време, а и нямаше особено желание. Марио бе от по-популярните момчета в училището им навремето – човек, който си беше известен като побойник, веднъж два пъти и самият Павел бе усещал неговата агресия. Последствие след завършването Марио замина уж за чужбина. Знаеше се, че си идва и в България и се занимава с неща не съвсем законни и изискващи работа в офис от 9 до 6. Павел реши, че няма да пресича до магазина, понеже не му се искаше да се засича с Марио. Прецени, че просто майка му е разпознала бившия му съученик и е започнала да го разпитва някакви неща типично по лельовски.

- Утре вечер съм на домашно с колеги от работа, ще се прибера предполагам сутринта, няма да си идвам посред нощите.
Павел и Елена се прибираха заедно от работа, вървейки един зад друг и скачайки от плочка на плочка по калните люлински междублокови пространства.
- Ти утре какво ще правиш, като татко го няма?
- А, ами и аз в нас на домашно събиране, леля ти Цвети така или иначе щеше да идва в нас, и тя е сама… знаеш, че мъжът ѝ пак е някъде по корабите и го няма. Та двете ще сме! Може и още някоя приятелка да дойде, нищо интересно! Та ти казваш няма да те има, за вечеря ще оставаш ли или по-рано ще тръгваш?
- Към 8-9 ще изляза, няма да оставам. Там ще има всичко.
Павел мислеше да подпита майка си за Марио и че ги е видял да си говорят днес, но в тоя момент пред входа им се засякоха със съседка. Елена се спря да си говорят за нещо и младежът реши да не я чака, а да се прибира.

На 31-ви около 17 часа Павел приключи със смяната си в казиното. За радост не беше от хората, които щяха да работят в нощта на Нова година. Имаше 2-3 часа да се оправи и да тръгне към неговия приятел Наско, който живееше на 10-ина минути пеша от блока на Павел. Там тази вечер се очакваше да дойде и Силвия, момиче което Павел харесваше, та това му даваше допълнителен стимул за партито. Прибирайки се завари майка си да приготвя някакви неща за вечерта, докато баща му Христо спеше преди нощната си смяна. Поздравиха се и Павел отиде в стаята си, за да си почине. По едно време Наско му писа по Месинджър, че малко ще се позабави и ще си е у тях след 9, та Павел да отиде някъде по това време у тях.

Часът стана към 8 и нещо, Павел беше готов и чакаше да мине 9 за да тръгне. Чу че в коридора баща му Христо тръгва за Дружба, за да се приготви за курсовете. Павел излезе за да се поздравят набързо и баща му тръгна. Половин час по-късно се чу трополене в коридора, след което се чу познатият глас на Цвети, колежката на Елена. Двете нещо се хихикаха и в един момент се затвориха в хола на апартамента. Дойде време вече и Павел да тръгва. Момчето излезе от стаята си и отвори вратата на хола, за да пожелае на майка си и нейната приятелка приятно прекарване.

Холната маса бе натрупана с фъстъци, ядки, няколко салати и 3-4 бутилки алкохол, а Елена и Цвети седяха на дивана и си говореха. Павел се изненада, че дори и за просто домашно събиране, макар и за Нова година, и двете се бяха издокарали доста. Цветелина, която бе година по-голяма от Ели, на 58, бе направила дългата си черна коса по-бухнала и с позабравените и вече доста ретро вафлички, докато Елена бе навила тъмночервената си коса на букли. И двете бяха с доста тежък грим – червила, очни линии, издължени мигли и доста руж. Цвети си бе облякла бяла блуза и кожен панталон, а майката на Павел бе с червен пуловер и кожена пола. Двете жени бяха с доста сходно телосложение – среден ръст и закръглени тела тип амфора. Момчето не беше виждало майка си в такава светлина. Случвало се бе да излизат по поводи с близки и приятели и тя да се конти по-така, но сега майка му изглеждаше доста различно.
- Доста сте се приготвили, само двете ли ще сте?
- А, не... и две приятелки ще дойдат малко по-късно със съпрузите си. Та затова и съм се приготвила така с масата, а и баща ти като се прибере сутринта да си хапне. Тръгваш ли? – Елена стана от масата и се насочи към Павел, за да го изпрати.
- Хайде, Павка, приятно изкарване! Разбрах, че ще се прибираш сутринта, та ще се видим чак догодина, ха-ха! – поздрави го и Цветелина, след което се изправи за да вземе нещо от близкия фотьойл, на който си бе оставила чантата.
Павел забеляза, че Цвети е обута с лачени боти с дебел ток, а майка му никога не му даваше да ходи у тях с обувки. Младежът целуна майка си и излезе в коридора, за да се облече и обуе и тръгна към домашното парти.

Първото разочарование за Павел настъпи при пристигането му в дома на своя приятел Наско. Оказа се, че партито ще мине без част от хората, като една от отсъстващите бе Силвия, момичето което Павел искаше да види.
- Намерили са си билети за някакво техно парти в последния момент, брат, и нямало да дойдат. Ще сме аз, ти, Геша, Монката и Стилиян. – смотолеви му Наско, докато Павел влизаше във всекидневната.
- Е идеално, коч парти... – опита се да иронизира ситуацията Павел.
Още не бе седнал на масата и вече част от настроението му бе изчезнало.

Минутите от старата година изтекоха, часът удари точно 12 и момчетата вдигнаха поредни наздравици, след което излязоха на терасата. Навън бе брутална мъгла и не се виждаше абсолютно нищо от каквато и да е заря, чуваха се само пукоти и няколко изстрела с оръжие. Павел писа съобщение на баща си – не искаше да го притеснява, докато вероятно кара, след което звънна на майка си, но тя не отговори. Момчетата седнаха отново на масата. Алкохолът, който бяха взели, явно се бе оказал не много, защото поприключваше.
- Абе, брат, оня ден видях Марио, сещаш ли се, от даскалото. – Павел се обърна към Наско, тъй като и двамата бяха бивши съученици със споменатото момче.
- Да бе, чух че си е дошъл от Холандия за зимата. Явно е намерил канал да си продава тъпотиите в квартала. Много е пропаднал. То ми каза един нас общ познат с него че си е тука, видял го е в Люлин 1 преди седмици в няква пропаднала кръчма с некви негови приятели и се натискал с некви лелки, абе ужас, заеби...
В този момент телефонът на Павел звънна, беше майка му.
- Ехооо, Павии, за много години бе, маме! Да си ми здрав и през тази година и да ме слушаш още повече, ха-ха! Какво правите, върви ли партито?
- За много години, мамо! Върви, върви, седнали сме тука...
- Супер, супер, ти сутринта ще си идваш, нали?
- Да, като се наспя. В нас какво да правя...
- Така е, така е! Ами хайде тогава весело и ще се видим сутринта! Целувки и чао!
Павел си наля още водка и продължиха с Наско и другите момчета да обсъждат спорния контингент в квартала. В един момент обаче, алкохолът приключи, остана само някакъв галон с бира, но на никой не му се пиеше точно това.
- Е то става все по-добре, пичове! И сега кво? – измрънка Монката, докато допива останалото уиски в чашата.
- Май се изложихме, трябваше повече. Аз тука нямам нищо, то нашите нали не пият и запаси съвсем няма, само некви розета на майка ми...
Павел се замисли – не стига че Силвия не беше дошла, а и сега и алкохолът да свърши. Погледна часовника – беше едва 1:10 часа и вечерта щеше да стане още по-тъпа без алкохол.

- Добре де, аз съм на 10-ина минути, ще отскоча да взема от вкъщи и ще се върна след малко? – предложи Павката и останалите момчета се съгласиха.

Павел излезе от блока на Наско и се насочи към тях. Навън едва се дишаше от мръсния въздух, а гъстата мъгла и ръмящия дъжд правеше така, че картината да е още по-депресираща. Павел и техните живееха на 1-вия етаж на една от старите соц панелки в квартала. Приближавайки се, той видя че е светнато и в кухнята и в спалнята на родителите на Павел, които помещения бяха обединени с голяма тераса, затворена с олющено остъкление. Още влизайки във входа, Павел чуваше някаква музика от тях. Вратичката на прозореца на терасата бе притворена и оттам се чуваше нещо като сръбска чалга. Павел се доближи до входната врата и понечи да си отключи, но това не бе възможно. Явно от вътрешната страна ключът бе поставен така на патрона, че да не може да се отвори отвън.
- Ох, тая майка ми, всеки път го прави тоя номер!
За съжаление звънецът им не работеше от доста време, а вратата бе с тапицерия и чукането по нея нямаше да издаде звук. Павел пробва първо по пантата, но му беше ясно че няма как да стане по този начин. Извади телефона и набра номера на майка си, но тя отново не му вдигна. И в момента в който започна да търси в указателя си, дали няма номера на леля си Цвети, се чуха стъпки отвътре в коридора им, шум от някакви торби и Павел подочу някакъв мъжки глас да казва:
- Брато, извади си от чантичката и ми дай от ония твоите хапченца, че курвата няма да ме чака, ха-ха-ха...
Павел застина на място. Хем искаше в този момент да извика да му отворят, хем не знаеше как да реагира. Гласът отвътре бе младежки, със сигурност не звучеше като глас на мъж, съпруг на приятелките, които майка му Елена спомена, че ще ѝ бъдат на гости. Павел се отдръпна от вратата и се подпря на стената на коридора във входа им. Можеше да предполага какво се случва вътре.

Момчето излезе от входа и погледна към терасата на апартамента. Имаше дупка на височина, способна от Павел да се покатери по някакъв начин и да влезе през прозорчето на терасата. Не беше слаботелесно момче, спортуваше доста често и мислеше, че ще се справи. Засили се срещу прозорчето и се хвана за дупката на терасата. Успя да се набере и да притвори още по-широко вратичката, за да влезе. Направи го внимателно, не искаше да го чуят. В тоя момент Месинджърът му иззвъня. Наско му беше писал съобщение къде е и до колко време ще се върне, но последната мисъл на Павел в тоя момент беше, че всъщност той се прибра за да вземе още алкохол.

Момчето постави телефона си на безшумен режим, наведе се и с патешка походка се насочи към кухнята, която светеше. Пердето бе дръпнато максимално, но все пак имаше малък процеп, през който можеше да се вижда какво става вътре.

В кухнята бяха две млади момчета, седнали на малкото диванче един до друг. Те пушеха малък фас и си го подаваха един на друг. Масата, която обикновено стоеше пред диванчето, бе избутана и на нейното място бе клекнала Цвети, която лапаше ту на единия, ту на другия и им говореше лигавейки се, докато масажираше куровете им.
- Ха-ха, миличките ми те! Толкова обичам младо месо! – изрече Цветелина и засмука чепа на единия рязко почти до топките, след което продължи интензивно да го поема, добавяйки и език по ствола на пениса на гологлавия младеж.
Другият отпуши от цигарата и ѝ каза:
- Неслучайно сме дошли при вас, курвета! Знаем, че го можете! Я го полапай така и на мене малко...
- Дай да си дръпна, никога не съм пробвала! – Цвети протегна ръка към фаса с марихуана на едното момче и си дръпна.
- Дръж сега вътре, дръж! Айде сега пусни... браааво, браво!
- Ох, леле, не е толкова лошо, ммммм… – изкашля се Цвети, върна цигарата на едното момче и продължи да си върши работата и да целува главичките на двата пениса, докато в един момент тя не допря двата чепа един до друг и не ги засмука заедно с такава лекота и майсторство, сякаш го е правила неведнъж преди.
На пода до нея Павел забеляза захвърлен кондом, в който имаше сперма. Явно в момента леля Цветелина подготвяше ебачите си за нов тек.

Възрастната дама завря главата си между краката на едно от момчетата и започна да лиже топките му.
- Ах-х-х, така бързо ще сме готови да те почваме отново! Ближи, ближи мръснице!
Топките на двете момчета се бяха превърнали в своеобразен сладолед, който Цвети минаваше с език с видимо удоволствие. Тежкият ѝ грим се бе размазал тотално, но прическата на вафлички все още стоеше. В един момент Цветелина се поизправи на колене, все още с двете си ръце държеше пулсиращите им курове и с възможното най-курвенския си поглед ги погледна, облиза се и ги попита:
- Е, момчета, готови ли сте да ме чукате отново?
- Брато, викам да я почваме дъртата курва... – предложи единият младеж.
- Само да си доизпуша фаса и ставаме!
Цвети се изправи, все още беше с лачените си боти, които тропаха по теракота на кухнята с дебелите си токове. Тя си бе обула черни бикини, които не стояха зле на все пак закръгленото ѝ тяло. Личеше си целулита по дупето и краката ѝ, нормално за възрастта си, но като цяло изглеждаше доста добре за годините си. Особено в допълнение с черните мрежести чорапи, които бе обула, с латексова лента за да се придържат. Имаше големи цици, които дори след като премахна сутиена си не увиснаха чак толкова. Цвети се насочи към кухненския плот и се надупи, започвайки да поклаща задника си и да подканва ебачите си. Свали и бикините си и пред погледа на Павел се появи една доста разработена путка, личеше си по издадените навън устнички. Двете момчета се изправиха и се доближиха до нея, започвайки да я целуват по тялото, гърдите и в един момент единият впи езика си в устните на Цветелина, докато другия слезе надолу и започна да я лиже.

Прекрасната картина, която Павел наблюдаваше, бе прекъсната от влизането в стаята на друго момче – цялото в татуировки.
- Аре бе, кво стана? Дойдохте да пушите и се забравихте тука!
- Идваме, идваме! Чакай само да отворим да проветрим, че смърди на трева! – момчето, което лижеше допреди малко Цвети, стана и се насочи към вратата на кухнята, до която стоеше Павел.
Момчето се отдръпна. Имаше късмет, че вратата бе от стара дървена дограма и леко заяждаше, та имаше секунди да се пренесе към другия край на терасата, където майка му държеше няколко саксии с цветя, зад които можеше да приклекне.

Когато чу отекващите звуци от токчетата на леля си Цветелина, Павел се поизправи и реши да види дали в спалнята на техните няма някой, но там вече беше тъмно и не се случваше нищо. Явно всички в този момент бяха в хола на апартамента и за да види по същия начин какво се случва там, Павел трябваше да прекоси апартамента, да влезе в своята стая и оттам да мине на другата тераса с изглед към хола им. С възможно най-тихите стъпки Павел влезе в кухнята, като за малко да стъпи на употребявания презерватив, но в последния момент успя да го избегне и излезе в коридора. Насочи се към своята стая приклекнал, като дори гледаше да не диша, което бе трудно с безумно ускорения пулс. Неговата стая беше точно до всекидневната, чиято врата бе с матирано стъкло, което не позволяваше да се вижда какво се случва вътре. Минавайки почти клекнал до земята покрай хола им, в който измежду надутата силно чалга музика Павел чу и гласа на майка си Елена, която крещеше:
- ЕБЕТЕ МЕ! ЕБЕТЕ МЕ, БЕЕЕЕ! НЕ СПИРАЙ, ДА... ДА...
Павел влезе в стаята си и отвори максимално тихо вратата на терасата. Вече знаеше как да застане, за да има добра гледка към хола, а и пердетата не бяха от най-плътните, така че имаше как да се вижда.

По телевизора продължаваше да дъни силна сръбска музика. Масата, на която бяха сервирани фъстъците и салатите часове по-рано, все още си седеше. На нея момчето с татуировките си пиеше уиски. Междувременно Цвети вече яздеше на фотьойла едното момче, като се набиваше сама с безумна сила на кура му, застанала с гръб към него, въртейки от време на време дупето си. По лицето ѝ бе изписана наслада от болката. До нея бе застанало другото от двете момчета от кухнята, на което тя, когато можеше, го засмукваше, но предвид интензитета на набиването това бе сложно упражнение. На дивана се бяха настанили майката на Павел, заедно с още две момчета. Елена, облечена с червен кожен корсет и черни чорапи с жартиери, се бе надупила, като единият я държеше за кръста и я блъскаше с все сила отзад, докато тя го смучеше на другия, цялата омазана в лиги и течности. От време на време този отпред я чукаше силно в устата, на което тя издаваше силни гърлени звуци. Двамата определяха темпото и какво точно трябва да се случва, докато дъртото курве просто изпълняваше с удоволствие. В един момент я пуснаха да си поеме дъх и момчето на което Елена духаше се обърна почти с лице към терасата. Беше Марио!

В тоя момент сякаш нещо в Павел се срина, сякаш жената пред него не беше вече неговата майка, а някаква долна разпоретина, която заслужава възмездие. Той си припомни и за срещата им пред магазина и всичко се нареди логично. Честолюбието на Павел бе наранено – и в най-големите си кошмари нямаше как да си представи, че момче, с което той е учил, и което ненавижда, в този момент ще чука майка му в родния му дом. Павел реши да извади телефона си, изключи светкавицата и го намести максимално незабележимо за да снима случващото се.

Елена се бе настанила на дивана, облегната назад, с размазан грим, усмихваше се на момчето, което я чукаше допреди малко и се биеше с кура му по лицето си, като размазваше още сокове по себе си. В този момент момчето ѝ удари няколко леки шамара, които Ели прие с видим кеф. Тя си масажираше почиващата за момент путка и гледаше как чукат нейната приятелка Цветелина, като коментираше случващото се с другите наблюдаващи. Междувременно Марио седна на масата и си наля от домашното вино, което бащата на Павел правеше всяка година.

Елена се намести до него и го хвана за кура, започвайки да го масажира, докато го гледаше с почти влюбен поглед.
- Благодаря ти за тази вечер, миличък! Мисля, че стана много добре! Направо ме върна в годините ми на проститутка едно време през 90-те, бях ги позабравила с тоя скапан семеен живот. Писнало ми е с тия двамата у нас... – Елена си наля чаша уиски и двамата вдигнаха наздравица, след което се целунаха.

Павел се опули от чутото, но не издаде и звук, макар че му идваше да я напсува. Как така проститутка? Целият образ, който Елена бе градила пред синът си е бил една лъжа? Всички истории за годините, в които е работела в едно от предприятията в нейният роден град, преди да се запознаят с баща му чрез техни общи познати и компании в краят на 90-те? Целият образ на нормална, леко скучна мила женица, която винаги ще се грижи за хората около себе си... лъжа? Дали баща му Христо знаеше за нейното минало?

Марио се облегна назад на дивана.
- Духай, курве, заслужи си наградата!
Елена се намести и започна да го целува първо по устните, след това надолу по врата, а после мина с език добре оформените му от фитнеса гърди и плочки, след което бавно спусна главата си надолу, за да му го поеме. Отпусна устните си и продължи да му го смуче, като добави и езика си, докато му го лапа, за да му е още по-хубаво. В един момент Марио започна да я чука в устата, държейки ѝ косата на опашка. Наско вече звънеше за 5-ти път, но Павел нямаше и намерение да се връща при своите приятели. Оставяше телефона да си вибрира и снимаше.

В този момент Цвети вече се бе излегнала на пода, с вдигнато дупе, и момчето с татуировките беше започнало да я ебе с все сила, пляскайки я и стискайки я толкова силно за задника, че дори вървящата по телевизора сръбска балада не можеше да заглуши звуците на охкане и пъшкане на Цветелина.
- Давайте бе, момчетаааа! С леля ви… Ели сме... много... лоши курви... и искаме да... ни наказвате… – успя само да каже на пресекулки Цвети, докато цялото ѝ тяло се тресеше от набиващия и го отзад пич.
През това време Елена бе легнала по гръб на дивана и Марио я чукаше, държейки краката ѝ, обути в кожени черни ботуши на платформа и с около 15 сантиметра ток, да се веят във въздуха.
- Ох-х-х, много хубаво ми го набиваш, скъпи! Давай по-смело! Чукай ме и не ме жали! ЧУКАЙ МЕ! ОБИЧАМ ТЕ!
Едно от останалите момчета се доближи до Елена и тя извъртя леко главата си, за да може да му го налапа.
- Ще те скъсаме от ебане... МРЪСНА РАЗПОРЕТИНА! – канеше ѝ се Марио, докато Ели скимтеше със задоволство.
От путката на Елена вече излизаха сокове, което значеше че наистина чукането ѝ харесваше.

Цвети яздеше с лице към татуирания, като беше се излегнала върху него и го бе обгърнала с ръце. Виждаше се, че в момента курът му е в анала ѝ. Павел успя да хване кадър, в който пенисът излезе от дупето на Цвети и се видя колко е разширено аналчето на 58-годишната продавачка.
- Искам да ме чукаш и мен анално, без смазка! – каза Елена на Марио и реши да го възседне и да го поязди.
Марио си го намести точно до ануса ѝ и го вкара рязко, а Елена извика силно.
- Ммммм, точно така исках! Почвай ме! Искам да ми скъсаш дупката от ебане!
- АААААА, ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ! – чуха се междувременно виковете на Цветелина.
Докато легналият пич на балатума я чукаше в путката, друго от момчетата мина отзад и започна да я шиба в анала, така и двете ѝ дупки бяха подложени на страхотен натиск.

След няколко минути, в които и Елена и Цветелина яздеха с курове в задниците младите си ебачи, всички се изправиха, след което Ели предложи:
- Наредете се всички в кръг, ние двете с Цвети ще застанем по средата и ще ни се източите където и колкото можете и искате! Цвети, донеси от спалнята само една бяла кърпа, че на сутринта не искам оня идиот мъжът ми да види някое петно.
- Курва скапана! – измъмри си Павел, докато гледаше поклащащия се дърт задник на майка си, която тропайки с токчетата на ботушите си едва вървеше, след като я бяха сцепили от ебане.
Цвети донесе одеялото, след което двете застанаха на колене върху него, а 5-те момчета се наредиха около тях. Един по един всеки от петимата беше обслужван с уста от двете дами. И в един момент първите пръски сперма попаднаха на лицето на Елена, която си постави главата под члена на свършващото в този момент момче и изчака да падне и последната капка. В следващите минути всеки един от младежите се източи по лицата на Елена и Цветелина. Спермата беше навсякъде по тях – лице, коса и тяло.

Със зуумнатия кадър на лицата на майка му и нейната приятелка, които си бършеха с мокри кърпички омазаните със сперма физиономии, все още седнали на бялото одеяло, Павел приключи заснемането на изневярата на майка си.

За минутки младежите се облякоха, а Марио извади от якето си няколко банкноти.
- Заповядайте, както сме се разбрали! 1000 кинта са, вие вече ще си ги разделите. Ние ще тръгваме, ще се чуем тези дни... – Марио подаде банкнотите на Цвети и един по един момчетата излязоха от хола.
Цветелина си обу набързо кожения панталон и блузата, за да излезе в коридора и да ги изпрати, а Елена се отпусна на единият от фотьойлите и събу обувките си.
- Колко имаме да чистим сега! То колко е часът? 3:30... Ицо в колко се прибира? – Цвети бе застанала с ръце на Ф и оглеждаше ситуацията в стаята.
- Ще го оправим, Цвете… то аз бях сложила покривала върху дивана и фотьойлите. Всичко отива за пране още сега! Мисля, че докъм 6-7 никой няма да се прибере...
Цвети седна на дивана до майката на Павел и я погледна.
- Направо ни разказаха играта тия младежи, а?
Елена кимна.
- Абсолютно! И някой лев изкарахме! Хубаво начало на новата година, ха-ха!
- Само тъпото е, че явно това с Марио няма да стане! Приема те просто като нещо за секс и толкова! – смотолеви Цвети, докато беше започнала да раздига одеялото и покривките, попити с телесни сокове и сперма.
- Ясно ми е, все пак мога да съм му майка. Прекалено фантастично изглежда. Дано поне не замине за Холандия скоро! Освен ако миналата седмица у тях не ме е забременил и да го вържа де, че свърши в мен тогава, пък аз по-скоро баба трябва да се готвя да ставам...
- Представяш ли си?! – двете жени се засмяха и Елена стана, за да започнат и двете да разтребват.
В този момент чуха звука от отварянето на вратата на спалнята до тях. След секунди на прага на хола застана и Павел, с най-ехидната усмивка на която бе способен, докато двете жени се бяха вцепенили от шока и не мърдаха.
- Е, честита Нова година и на живо, мамо! Как мина партито? Скъсан ти е чорапа от танци гледам...

***

Есенните листа вече покриваха междублоковите пространства в квартал Люлин и примесени с калта от септемврийският дъжд създаваха покъртително преживяване за пешеходците. За Павел ежедневното минаване през тях за да отиде на работа беше жива мъка... преди. Днес момчето спря с новата си кола на служебния паркинг на казиното. Стигна от университета до работа за половин час, което преди бе немислимо. Баща му Христо му прехвърли втората си кола на негово име преди седмица, понеже искаше синът му да си има някаква самостоятелност. Возилото не беше нещо особено, преди бе карано от майката на Павел, но след развода Елена не можа да запази дори това имущество за себе си. Записът на Павел от новогодишното парти на майка му бе свършил отлична работа за новия начин по който Христо разгледа вече бившата си съпруга и се увери, че човек и след 27 години връзка и брак може да бъде изненадан от някои неща.

В обедната почивка Павел отиде както винаги до скарата на пазарчето. Връщайки се мина през магазинчето за плодове и зеленчуци, където преди работеха Елена и Цветелина. Сега там вече работеха двама мъже.

Вечерта младежът се прибра вкъщи. Беше се научил да готви и вършеше тази работа, също така бе поел и голяма част от домакинската работа и двамата с Христо се справяха добре. Докато вечеряха, телефонът на Павел издаде звук за получено съобщение в Месинджър, но когато той отвори приложението нямаше получено съобщение от някой от неговите приятели. Явно беше спам, което значеше че не е нещо важно. Остави телефона настрана и продължи да коментира с баща си последните мачове на любимия им футболен отбор.

По-късно през същата вечер, когато момчето се излегна на спалнята в неговата стая, се присети за съобщението, което явно бе в папката “Спам”. Беше от профил без снимка, с името “Ivan Ivanov”. Павел отвори кореспонденцията и му излезе съобщението, което бе изпратено: “Имаш много поздрави от майка си, шибаняк!”. Към съобщението бе прикачен и линк, водещ към облачно пространство, кръстено “Bg kurvi Holandiq”, където Павел видя няколко снимки на майка си Елена и нейната също прясно разведена приятелка Цветелина. Двете явно все още продължаваха да работят заедно, тъй като позираха една до друга с още две други техни колежки на новото си работно място – нощните холандски улици, облечени по къси рокли и велурени якета.

“На това му се казва да работиш хобито си” си помисли Павел, докато гледаше снимка как майка му се е ококорила на камерата с големите си кафеви очи, поела в устата си половината от явно доста голям черен кур, и се изсмя с глас, след което изтри съобщението и блокира този профил.

Вече не му пукаше!