Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Здравейте и от мен! Реших и аз да споделя една история от период в живота ми, който по онова време ми се струваше кошмарен, но с течение на годините вече гледам по по-различен начин.
Казвам се Симона и случката се случи преди 4 години, когато бях на 26. Година по-рано бях пристигнала в София от родния Плевен с идеята да си намеря работа за по-добра заплата, а и забавленията в столицата са много повече. Като всяко младо момиче ме привличаха купоните, момчетата и т.н. За да опиша себе си ще кажа, че съм с тъмно руса коса, висока съм 170 см., стройни крака със стегнато и добре оформено дупе. Гърдите ми не са особено големи, чашка Б, но също са оформени и стегнати. Мъжете често ме свалят, а от опита си стигнах до извода, че най-привлекателната част в мен за тях е именно дупето.
Сравнително бързо си намерих апартамент под наем, а след това започнах работа като сервитьорка в една пицария. Беше квартално заведение, което беше доста вървежно. Хората от квартала си го бяха научили, а и собственикът беше доста стриктен към детайлите и изискващ от персонала. Като всяко квартално заведение и това си имаше своите редовни клиенти, а най-редовен от всички беше Лъчо, 9 години по-голям от мен. Той почти всяка вечер идваше за по бира, а в почивните дни си пиеше и кафето при нас. С времето всички от персонала се сближихме с него, споделяхме си, смеехме се, а той беше и доста близък с шефа, правеха си разни услуги и т.н.
Една сутрин ме събуди звънеца на вратата. Беше комшийката под мен. Оплакваше се, че съм ѝ наводнила банята. След известно суетене и след като дойде и домоуправителят, той видя, че при мен е избила някаква тръба. Аз си нямам представа от ремонти и не знаех какво да правя. Домоуправителят ми даде телефона на някакъв майстор и каза, че щял да свърши работа, но трябвало да се къртят и плочки, после нови... та сигурно щяло да е по-скъпичко. Свързах се с моя хазяин, но тъй като той живееше в чужбина се разбрахме аз да платя на човека, пък той ще ми ги приспадне от наемите. Аз обаче изобщо не спестявах, от заплатата се заделяше само за наема, а всичко останало отиваше за партита, общо взето го карах от заплата до заплата.
И така, трябваше да намеря пари назаем. Бях отскоро в София и нямах почти никакви познати или поне не такива, които биха ми дали заем. От шефа ми пък не исках да си поискам, той беше много студен човек и винаги държеше персонала на дистанция. Реших, че единственият, който мога да помоля за подобно нещо е Лъчо. Още на следващият ден, когато той дойде в заведението, направо минах на въпроса.
- Здравей, Лъчо! Малко ми е неудобно, но може ли да говоря за нещо с теб?
- Разбира се, Симона! – отвърна той. - Мога ли с нещо да ти помогна?
Обясних му ситуацията. Казах му, че парите ми трябват спешно и че ако той се съгласи да ми ги заеме, ще му ги върна още на следващата заплата.
- Изобщо не се притеснявай! – каза ми Лъчо. - Парите ги имаш!
Още на следващият ден мина през заведението и ме повика настрана. Подаде ми един пощенски плик и каза:
- Заповядай, Симонка! Вътре има 1000 лева, които със сигурност ще стигнат за ремонта, а ако нещо остане си покрий някакви други нужди.
- Много, много ти благодаря! – отвърнах аз. - Обещавам, че още на следващата заплата ще ти ги върна!
Глупачката аз в онзи момент изобщо не съобразих, че такава сума няма да мога да върна наведнъж.
Следващата заплата дойде, но естествено от нея не можах да заделя почти нищо. След това дойде още една заплата... Лъчо все така продължаваше да идва в заведението, да си говорим общи неща и да се смеем.
Имах почивен ден и с една моя приятелка, която също родом е от Плевен, се бяхме разбрали вечерта да излезем. Без шумни купони, просто някое хубаво местенце, където да изпием по чаша вино и да си говорим по женски. Като всяко младо и красиво момиче, аз също съм доста суетна и винаги преди излизане отделям доста време да се подготвя – душ, прическа, лек грим, премислих няколко тоалета...
Вече почти бях готова, когато телефонът звънна. Мислех, че Мая, така се казва приятелката ми, ми звъни да ми се скара, че закъснявам. Изненадах се, когато видях, че това е Лъчо. Бяхме си разменили телефоните отдавна, но никога досега не ме беше търсил.
- Здравей, Симона! Тази вечер трябва да се видим за да обсъдим нещо. – каза той.
- Съжалявам, но тази вечер имам планове и няма да мога.
- А освен планове, забрави ли, че имаш и дълг? – тонът му стана строг и раздразнителен. - Чакам те след 15 минути в градинката до пицарията!
- Добре, ще бъда там. – отвърнах му аз.
Пресметнах, че на път към Мая мога да го видя, да се разберем набързо и да продължавам по пътя си.
Видях го да седи на една пейка и още докато се приближавах към него започнах да се извинявам.
- Лъчо, наистина, много ми е неудобно и съжалявам, че те забавих с парите, но...
- Спри! – прекъсна ме той. - Тук е много шумно и оживено! Ела с мен да го обсъдим на по-спокойно място...
Стана ми ясно, че най-вероятно този разговор няма да е лесен и ще се проточи, затова написах на Мая, че спешно са ме викнали на работа и се налага да отложим срещата ни.
Лъчо ме поведе и не след дълго се озовахме пред един блок – изглежда, че и той живееше съвсем близо и ме води именно в тях. Качихме се в апартамента му и влезнахме в хола. Той седна на едно голямо кресло. Аз понечих да седна на дивана, но той ми направи знак да остана права в средата на хола.
- И така, сега можеш да продължиш с извиненията. – подхвана разговора той.
- Виж, наистина много съжалявам и ти обещавам, че още този месец ще ти върна поне половината!
- Срокът отдавна изтече, Симона! – тонът му беше твърд. - Сега е моментът да ми дадеш парите!
- Но... аз не нося толкова у себе си. – бях смутена и не знаех какво да му отговоря.
- Виждам, че не носиш! – засмя се той. - То и да искаш няма къде да ги сложиш, като гледам тия дънки колко са впити по теб, направо са ти влезнали в задника! - продължаваше да се смее.
Той беше прав! Облеклото ми се състоеше от високи ботуши с висок ток, вече споменатите дънки, които бяха плътно по мен и очертаваха всеки елемент от тялото ми, боди и късо кожено яке, което стигаше едва до под бюста ми.
- А може би си решила да ми ги преведеш по сметка с телефона, да ти я дам ли? – продължи да предлага той.
- Не, просто още нямам парите. – тихо му отговорих аз.
- Виж, Симона… – отново започна той. - Правилно ли е твой клиент да яде и пие в заведението, а после да не ти плати или да те моли за отсрочка?
- Не. – отговорих аз. - Това няма как да се случи.
- Именно! И поради тази причина трябва да измислиш нещо. – каза той. - Другият вариант е да говоря с шефа ти, знаеш какъв сухар е, а и знаеш, че се разбирам с него. Мога така да те издокарам, че още утре да си без работа.
Последното нещо от което имах нужда точно в онзи момент, с ремонта и борча, беше да остана и без работа.
- Моля те! Не го прави, Лъчо! – започнах да го умолявам. - Ще измисля нещо!
- И какво точно ще измислиш?
Стоях права на средата на хола, а той се беше разкрачил на креслото и постави ръка на чатала си. Очите му не спираха да обхождат тялото ми, но това беше така още от момента в който влезнахме в апартамента. Вече бях наясно, че тази вечер няма да се измъкна без да бъда ебана. Не съм девица, правила съм доста неща с мъжете и си казах, че един секс няма да ме убие, но пък ще ми даде отсрочка.
- Ще направя каквото пожелаеш... – казах го тихо и гледах встрани от притеснение.
- Погледни ме в очите и го кажи ясно! – тонът му стана висок и заповеднически.
- Ще направя каквото пожелаеш, Лъчо!
Той се усмихна:
- Добро момиче! Като за начало, искам да останеш само по прашки!
Започнах да се събличам, като естествено най-сериозно затруднение имах с впитите дънки. Вече се проклинах, че избрах точно тях да облека – може би това, че очертаваха толкова добре и без това апетитното ми дупе, го беше настървило още повече да ме принуди на това. Останах само по бели дантелени прашки пред него.
- Завърти се бавно, искам хубаво да те огледам! – заповяда ми той, а аз направих каквото поиска.
- Ох-х, това секси дупе! Падна ли ми най-накрая в ръчичките?
Когато отново се обърнах с лице към него, той вече беше разкопчал панталона си и си беше извадил оная работа. Извика ме при него и ми каза да застана на колене.
- Хайде, Симона, нали искаш да измислиш нещо? Как ще оправиш сметката на сервитьорката? – той се смееше, докато размахваше кура си на 10 см. от лицето ми.
Хванах го с ръка и започнах да го масажирам. Той обаче ме хвана за косата и ми го набута в устата. Не след дълго ме изправи. В хола имаше ниска дървена маса. Каза ми да легна по гръб на нея, вдигна краката ми на раменете си и започна да ми го набива бавно и до дъно. Направи 15-20 дълбоки и мощни тласъка, проникваше до дъно в мен. След това отново ме изправи.
- Ще те чукам на всяко място и по всеки начин в този апартамент, ясно ли ти е?
- Да, ясно ми е. – отговорих аз.
Не исках да му противореча, а просто тази вечер по-бързо да свърши.
Тръгнахме към кухнята, но в коридора отново спря, подпря ме на касата на вратата и ме хвана на задна. Отново 15-20 дълбоки и мощни тласъка.
Стигнахме до кухнята и ме наведе на масата. Накараме да се хвана с ръце отстрани за нея. В тази поза задникът ми беше изцяло на негово разположение. Той взе един стол и седна зад мен. С две ръце разтвори дупето ми и зарови лице в него. Започна да ме лиже бавно без да пропуска и милиметър. Слизаше до пичето ми и се връщане на дупето ми, като дори леко вкарваше връхчето на езика си в ануса ми. Както вече казах, и аз не съм светица, но никой досега не беше лизал дупето ми! Това, заедно с усещането, че съм изцяло под неговата власт, ме накара да започна да се подмокрям и да усещам топка в стомаха. Имала съм няколко сериозни връзки, но гаджетата ми винаги са се държали внимателно с мен. Да бъда доминирана и подчинявана беше нещо ново за мен и определено ми действаше като наркотик!
Лъчо се изправи и започна да търка кура си в цепката на дупето ми. Изведнъж от нищото и без предупреждение, усетих здрав шамар по дупето. Дори нямах време да реагирам, защото следващото, което усетих, беше как рязко и грубо прониква в мен. Отново 15-20 мощни тласъка до дъно. Накара ме да застана на колене, държеше ме за косата и не ми даваше да вдигна глава.
- Искаш ли да ми духаш, курво? – тонът му отново беше груб.
Знаех, че трябва да дам правилния отговор:
- Да, искам!
- Не те чувам, курво!
- Да, искам да ти духам! – отговорих по-силно аз.
В този момент вдигна главата ми и видях, че снима с телефона. Вкара ми го рязко в устата чак до топките. Искаше да ме задави и му се получи. След като ме задържа така известно време, го извади, а аз започнах да кашлям и да плюя.
- Ще стане филмова звезда от теб! – засмя се той и остави телефона. - Хайде, време е за душ!
Вкара ме в банята и се зае да настройва душа. Стоях зад него и чак сега го загледах. Имаше широк гръб и здрави рамене. Отново усетих прималяване в слабините, знаейки, че следва нова порция доминация. Той се обърна към мен, хвана ме за врата и ме притисна с лице към стената. Изведнъж стовари много силна плесница върху дупето ми. Изпищях от болка.
- Сега ме чуй много добре! – говореше ми в ухото, докато ме притискаше към стената. - Ти вече си моята курва, ясен ли съм?
Последва нов силен плесник по дупето ми и отново изпищях. Дупето ми гореше и усещах как ръката му се е отбелязала на него.
- Коя си ти, Симона?
- Аз съм твоята курва!
Отговарях покорно, защото не исках още плесници по дупето. Този въпрос и съответният отговор щяха да се повтарят още много пъти.
Лъчо взе душ гела и започна да маже дупето ми. Знаех, че няма да ме пощади и ще ме чука и там. За щастие отдели достатъчно време за подготовка. Пръстът му влизаше лесно в задника ми благодарение на сапуна, като след известно време вкара и втори. Не говореше. Изглеждаше, че с голямо усърдие подготвя своята курва за следващата задача. Постави главичката си на ануса ми, натисна и проникна лесно. Не очаквах, че тази вечер ще правя анален секс и не бях подготвена там – притеснявах се да не се изпусна, нали разбирате? Отново познатата бройка дълбоки и мощни тласъци. Усещах цялата му мощ дълбоко в себе си и коленете ми трепереха.
След като душът приключи ме поведе към спалнята, където той легна чисто гол по гръб.
- Хайде, курво! Трябва да подсушиш господаря си!
Легнах върху него и започнах с устни да попивам капките вода от гърдите му. Не след дълго той натисна раменете ми за да слезна по-надолу. Започнах да му правя свирка. В един момент той извади кура си от устата ми.
- По-надолу! – отново ми заповяда и поднесе топките си пред устата ми.
С ръка му лъсках, а с устата му засмуквах топките. Това продължи известно време, докато отново не чух същата заповед.
- По-надолу!
Първоначално бях объркана и мислех, че не съм разбрала добре, къде по-надолу? В този момент с ръце той вдигна краката си и поднесе ануса си пред устата ми.
- Продължавай да лижеш, курво!
Стъписах се, но вече знаех какво следва, ако не го направя – силен плесник по дупето. Започнах да лижа ануса му, а в главата ми бушуваха всякакви мисли. Как стигнах до тук? Никога не съм си представяла, че ще лижа нечии задник. Лъчо очевидно се възбуждаше много от това. Постави ръката ми върху кура си и докато му лижех задника, оная му работа беше твърда като камък. Усещах, че така скоро ще свърши.
В един момент той ме избута, стана от леглото и отново ме постави на колене пред него.
- Чуй ме внимателно! Тук сексът свършва винаги по един и същи начин! Аз ти свършвам в устата, а ти гълташ всичко до капка и само внимавай да не ми изцапаш паркета, ясен ли съм?
Обичам секса и не съм от най-гнусливите. Давала съм да ми свършват в устата, но после винаги съм отивала да плюя в банята или тоалетната. Никога не бях гълтала сперма. Лъчо ме накара да отворя широко уста и започна да мастурбира. Не след дълго усетих няколко резки струи в устата си. Стоях мирна, докато той не изцеди всичко докрай. Инстинктивно понечих да стана и да тръгна към банята, но той ме стисна за устата.
- Аз какво ти казах? – просъска през зъби той. - Гълтай, курво! Гълтай ми спермата!
В крайна сметка изпитвах облекчение, че тази дълга вечер е към края си.
Лъчо клекна до мен.
- Така, оттук насетне, докато не ми върнеш парите, ще идваш всеки път, когато те повикам, ясно ли е?
- Ясно е! – отвърнах аз.
А и мисълта, че отново ще бъда доминирана някак закачливо пробяга в съзнанието ми.
Тръгнах да се обличам, а Лъчо издърпа прашките от ръцете ми.
- Тези остават тук! Днес се прибираш без гащички и да знаеш, че не харесвам бели прашки. Вече ще идваш тук с черни!
През следващите три месеца ми се наложи доста пъти да гостувам на Лъчо. Правеше всичко, което поиска с мен – ползваше играчки, пускаше порно и ме караше да имитирам момичетата. Има доста за разказване, но евентуално бих споделила още само една случка, защото тя се е загнездила в съзнанието ми и до ден днешен!
Супер Очаква с нетърпение
Прави ли тройка с теб?Да те чука със някой свои приятел.То на теб ти е било повече кеф от него.
На тия години трябва да си разбрала че безплатен обяд няма...да не говорим пък за суха пара
Няма нищо,на теб ти е било по кеф от него.
Монка, много се смях с твоята история! Най- вече се смях, когато за пръв път му забеляза широкия груб, тва да бях ассс, ехееее :)))).Непременно разкажи и другата случка, която пикантно ти се е загнездила в спомените. Съжалявам, че така, хубаво си разказа всичко, ама много ми е смешно и а, да, притесненията при анален обичайно не са от изпускане, неосантасмехорийский, а че ще му изцапаш органа. Много хубаво е постъпил човека с тва размятане из апартамента. Пак добре, че не си лазила до него...:)) охххх :))))
Тя искаше да види пуяка показах го беше много приятно изненадана застана на колене и го засмука показах не уважение и се изпразних на главата и
Върховното неуважение би било да ѝ метне един негов анцунг и да я прати за бира, че ожаднял :)))))
Търся момичета или жени за доминиращ секс.
До дами те някоя дама ако иска може да и покажа пуяка искам да и убръсна главата и да и се изпразня на главата и дастои и да гледа като теле .
Брат, мноо ли те гънаха кат новобранка ?
Втора част- кога?
Пуяка е изморен в момента почива ако има дами които желаят да го видят 50 лв само да го видят ебане 500 свирка 200 .
Пуяка много ме интересува,да. Искам да го стисна за шията, да ме гълчи, да му вържа краката и да го возя в багажника Сф- Саранци, а оттам ще тича гол след колата, с прангите, за да му платя. Плащам в инвестиционен диамант. Искам да го изкълве от обувката ми и да видя, че ще го преглътне. Сметни ми го тва, почини си и идвам да те гъша.
Описанието е нормалното "кариерно" израстване на едно тъповато, глуповато, ниско образовано, провинциално женче. Предполагам, че такива са хиляди в съвременна, неолиберална и еврогейска България. Алекс - Fallschirmspringer.
Българките масово курволеят от време онова, Европа не им е виновна. Алекс - Schwullarschlecker
Скъпи Алекс, струва ми се, че ти се е случило нещо неприятно, лоша нощ, може би, та си строг повече от обичайното. Къде тук видя кариера? Имаме чиста любовна история? Чакай да сваля очилата, че и кафето ми взе да изглежда розово. Така. Момичето е нищо повече от младо, леееко му куца отговорността и като всички хора, имали вземане- даване със сделки, бави своята част. Нищо чак толкова осъдително. Виж, даже напротив. Съдбата помага по неведоми пътища. След принудителните им срещи, току виж така са свикнали на присъствието си, че станало за постоянно :)))). Имай малко повече вяра! Кажи сега, какво те напряга? Може и кратката версия. :)
Скъпа Fairy, но тя не е младо момиче, тя е на 25 години. Я, си представи момчета на осемнадесет години, в бурна есенна нощ, с автомати, пълнители, мокри до кости на границата. Светкавици раздират томното като катрен небе, позната пътека се е превърнала в нещо като река и блато, всеки лъскав на светлината на светкавицата клон иска да ти бръкне в окото. Дъжд бие в очите, ледени струйки се стичат по гърба. Така е при караулите на всички поделения. Бяхме на деветнадесет години, нищо от живота не разбирахме, от училище в казармата, лед девет-десет месеца така си свикнал, че все едно за това си роден. Та съпругата ми, на години на сервитьорката, вече беше инженер с трудов стаж. Същото се отнася за колежките ми в института, в който работех като научен сътрудник. Та моят програмен колектив беше от момичета на нейните години. Всичките бяха умни, амбициозни, четящи, възпитани, е бяха и проклетички, когато ги ядосаш, а в последното, аз съм "цар". Знаеш, че за мен е удоволствие да си говоря/пиша с теб. За мен излъчваш някаква мека, позитивна енергия и топлина, която аз високо ценя. А
Скъпи Алекс, разбираш ти покварената ми душа, която само като чуе за оръжие, мъже, кал и пот и мигом отдава чест с всеки косъм. Бързичко печелиш тоя суфистикиран спор относно отговорността. Просто аз, чедо мое, като един древен дух, съм свикнала да забелязвам, че е напълно в човешката природа да търси на баницата мекото, та дали пред теб стоят очакванията на генерал, дали са очакванията на обществото или е само един единствен дяволец, комуто си разписал разписчица, пак имаш всички 99% шансове да се гънеш в опити да отложиш разплащането. Понякога първоизброените кредитори са и по- страшните, мен ако питаш. *** Аз също много обичам да си разговаряме, макар да ми е напълно необяснимо как съумяваш да съжителстваш на няколко места и поради какви нужди, душо, го правиш. Приемам, че ползвайки безцензурния нов сайт, желаеш да покажеш хубавите си страни, богата душевност и задълбочени познания, които тук останаха незабелязани от същите тези хора, но там провидяха и сега добиваш вътрешен мир. Човешка природа, нали за нея си говорим, сине мой! Красива, като лабиринт. Уж крие нещо ценно, а всъщност служи за целувки в скришните сенки. :)))
Двамата набори си спомнят за балканската война и бистрят клюки относно друг някакъв "тайнствен" сайт. К'о стана ДЖАНЪМ и "верния" мачо ли ти заби калъчката в гръбчето? То твоя гръб цял гардероб, колкото и да не искат все ще те улучат. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ааа, Алекс ми е на сърце и ще, не ще, там ши стоѝ. Ся, че мей изумил, тва пък е положително качество, инак ши се взема твърде на сериозно, а коя съм аз, че да спирам потока на живота? Който пък е абсолютно несериозен, майтапски, гаднярски и магически. Пък и обичам агенти :))). Даже, Алекс, ся излизам от банята и пак му благодарих, мислено. Чуваш ли, Алекс? Задето с твоя студен сутрешен душ ме подсети да си подновя и моите студени фрикции за цицостягане и веносвиване. Направо си е комплимент да ти кажа, Десантчик, че когато мисля за теб се налага да си пусна леден душ. :)))
Стига лъготи тука МА. На вашата възраст по-скоро си вземате загряващи душчета. Пък еластичността на вимето ти е загубила войната с гравитацията още преди 20-25 лазарника. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Разказа е хубав, очакваме продължението.
Добро утро Fairy, Днес съпругата ми ме разглези, носи ми кафе в леглото.Сигурно защото се правя на заспал. Та в контекста ена вчерашните разговори едно дале-е-ечно споменче.Беше едно малко, локално зимно занятие. Нищо особено, но пък се превърна в лудо приключение. Тогава и зимите си бяха истински — студени, дълги, със сняг до над коляното и лед по язовирите.Форсирахме едно селско язовирче — по-скоро микроязовир. БТР-ите веднага начупиха ледената корица и хванахме курс към отсрещния бряг. Разстоянието — нищо работа. БТР-ите излизат един по един от водата, а ние се возим отгоре, клатушкаме се и се греем на едно мизерно зимно слънчице.И тъкмо на брега — джа! Нещо задра. Имам едно такова усещане, че беше умишлено — за да стане по-забавно. И започна купонът. Трябваше да се закачи трос — дебело стоманено въже. Но преди това се подава тънко, обикновено въже, с което да изтеглим троса до БТР-а. Другият край — закачен за един МТЛБ. Да, ама за това трябваше някой да скочи във водата. Няколко „някой“. Егати удоволствието. Като командир на взвода, давам личен пример — автомата през рамо, цоп! След мен и останалите — бяхме 5-6 души. Първият миг не усещаш студа — камуфлажът е гъсто тъкан. Но после... започва да пропуска. Голямо „удоволствие“. Не беше дълбоко, малко над талията, но достатъчно да ти изтръпнат зъбите.Справихме се. Пръстите — като дървени, не ги усещаш. Едвам изпълзяхме. Студът ни беше свил като рибарски хуй. Напъхаха ни в една палатка. Походна печка вътре, опитваме се да се съблечем — ама с дървени пръсти, мокри дрехи... трудна работа. Момчетата помагат, завиват ни с нещо топло, наливат ни чай. Един от офицерите сипа и коняк — и светът изведнъж стана по-хубав.Командирът, стар шегаджия, подхвърля:— "Абе, момичета искате ли?",стандартен отговор:" Разбира се, че искаме!", "Абе, момчета, вие не можете да си ги намерите да се изпикаете."..Смях, закачки. Така се помнят занятията..И на летните имаше закачки, разни момчешки глупости ,които тогава ни се струваха забавни. Алекс-Fallschirmspringer.
Добро утро, Алекс! Още чакам мойо да се събуди и донесе кафето. Малко нещо сме хремавични, ма той пръв се разцифуняви и се оттегли да спи в хола. Аз дали препуших тия дни, с много хубави кафенца и приказчици, дали му прихванах бацила, нейсе. Спомням си това пиене с конячето и готината смешка. Представих си и гласа на командира, че и мустаци му сложих. Лицето сериозно, само очите му святкат и държат зад зъби следваща реплика. Имаше в ония времена усещане за принадлежност. Внушаваше ни се от училище. Тимур и неговата команда, пионерски добродетели и нам кво си, пенсионерски клубове имаше, места и формати, на принципа на пчелния кошер, хората да си помагат. Това днес страшно липсва, а като единствен аналог са временно сформирани чат групи, обединяващи родители около някоя кауза в училище. У нас, неделна църква не мож въведе, нито имаме тая психология за женска енориашка общност. И много съм се чудила, ако стане катаклизъм, няма електричество и трябва да се оцелее на база картофи и земеделие, дали изобщо ще ни е възможно да се преструктурираме градивно или ще се самоизтребим чрез грабежи и насилие. Умножената енергия, не, ми, прогресираща геометрично я усещам, когато слушам мъжки хор. Синхронът, допълването, синергията. Ако има крещяща нужда от нещо, днес, то е именно това- да се създаде усещане у хората, че сме свързани помежду си. ***Не мога повече. Отивам да пусна машината. И кафето. :)))
Стига бе, скъпа и ти ли си чела "Тимур и неговата команда", на Аркадий Гайдар.А "Командира на снежната крепост".Имаше още една ,дали не беше "Чук и Гек", като онези шейни или се заблуждавам.Ако знаеш колко снежни крепости в онези снежни зими строяхме.То сняг да искаш.Алекс
Чук и Гек, любими! Във времената, когато идваха мартенички в пощенски плик и получихме колет от село! Събитие! Имаше книжки и полуразтекли се златни тежки круши. Никога няма да я забравя тая круша! После в живота си съм получавала само още един колет- от Баху :)))). И всичко вътре беше божествено вкусно! :)
Моята след секс в гъза обича да ми духа.Харесва ми много.
Fairy, като каза мартетички, тогава нямаше мартеци с ликове на партийни вождове или на певици, но сега има.То, ако няма чалгарка /гнус/ на мартеница ,то за къде сме.Някога най-ценни бяха тези, които светеха на тъмното.Честно казано ,крядахме ги един от друг. "Дивата степна ездачка" ,бодро ми заяви ,ама ти имаш много почитателки.Не й казах ,че е една , но ценна като сто. Не е сега времето ,но за елхата си купуваме от една фирма в добрич, истински стъклени играчки като онези от детските ми годити,крехки, нежни ,красиви, навяващи носталгия. Ще ти пусна нещо ,което може да ти е интересно. Алекс
Алекс, Дивата степна ездачка коя е? Тук малко те изпуснах, явно си зает, денят е кристален плюс белия лотос над Витоша, откъдето чат пат се чува тътен. Е тва ме изуми над един проход в Стара планина. Развеждах децата из няква забележителност и забелязах пухкава бяла гъбка в небето, която се превърна в непробиваем порой, когато потеглих отново. Ма що не им слагат малко сиво, червено или просто полусянка на тези бели красото, та ни изненадват така? :)
Съпругата ми.Някога в някакъв пост написах, че когато се ядоса ,кафявите и очи се присвиват в две цепки, започват да святкат , и в целият й лик има нещо степно, хищно и е превръща като образ на дива степна ездачка.Някои го харесаха и го използват, но тя не знае. Алекс
Илияна Г., лагер край Плевен, 1985 г.: „Учехме се как се разглобява автомат. Не можех да си представя, че ще държа нещо такова в ръце. Първите два пъти ми изпадаше пружината. Третия път я хванах. Командирът кимна и каза: ‘Запомни този миг – когато спря да се боиш.’ После написах в дневника си: “Днес съм по-смела от вчера Антония К., лагер край Сливен, 1989 г.: „По време на лагерното състезание между взводовете един от момчетата се подхлъзна и си изкълчи глезена. Аз превързах крака му и го носихме на носилка. Когато стигнахме финала, той каза: ‘Дай да загубим състезанието, но да го запомним като нещо човешко.’ Никой не протестира.“ Даниела С., лагер край Враца, 1987 г.: „По време на огнева подготовка автоматът ми засече. Изплаших се, вцепених се. Подпоручикът дойде, взе оръжието, погледна ме и каза: ‘В армията няма място за паника – има само действия.’ После ми показа бавно как се отстранява засечка. Повтарях го после три пъти – и никога повече не ме беше страх.“ Славчо Б., лагер край Берковица, 1979 г.: „Бяхме напечени от жегата, с обриви от камуфлажа. Вечер някой пускаше на касетофон "Щурците". Командирът първоначално се караше, но веднъж дойде при нас, седна и каза: ‘Момчета, аз съм от рокаджийско поколение също.’ После пусна ‘Deep Purple’. Аплодирахме го. Тогава разбрах, че под пагоните също има хора.“ Румяна Иванова, лагер край Годеч, 1984 г.: „Трудно ми беше да командвам, макар да бях определена за старша. Момичетата не ме слушаха, а момчетата се смееха. Една вечер седнах при стария сержант и му споделих. А той ми каза: ‘Не викай. Погледни ги в очите. Те ще усетят силата ти, ако си искрена.’ На следващия ден поведох учението с тиха увереност. Всички ме следваха Цветелина Петрова, лагер край Девин, 1987 г.: „Когато чуваш как момчетата викат ‘Напред!’, а ти трябва да подадеш превързочен пакет и да поддържаш съзнанието на ‘ранен’, няма време за кокетство. Там разбираш какво значи да си полезен, а не просто присъстващ. Бях санитарен инструктор и се научих на нещо, което после използвах и в живота – хладнокръвие.“ Не знам дали ти е интересно.Това се кратки спомени на различни момичета и момчета ,по различно време и място. А
Съпреживях ги тези спомени. Разбирам ги. Нося ги, без да съм имала такова военно обучение. Братство имаше. Пак ми настръхва косъма. :)))
Пак смях в домашни условия. "Дивата степна ездачки" ,съвсем мирно и тихо ми обърна внимание на един проблем.Аз обхванат от чувство, че сега е момента за завоюване на оперативно-тактическо превъзходство ,веднага дадох контра аргумент ,като я изкарах нея виновна.Напразна моя радост, ведна последва ляв прав и дясно кроше и с математическо аргументирано обяснение ,пак ме изкара мен виновен. Алекс
Бях командир на момически взвод над Самоков на лагер на НВО. Толкова притеснения от моя страна, а когато лагера свърши имаше сълзи, и среща някъде към началото на учебната година в една сладкарница.То радост, то викове, то прегръдки ,цялата сладкарница нас гледаше. Алекс
:))) Алееекс, много ме кефи тая твойта ездачка! Тук пък, точно обратното се случва, на всичко ми се съгласяват, всичко се приема веднага, чак е супер странно. Винаги накрая аргументът е един "Много ми се иска пак да отидем заедно на планина- Стражите, Каменица, Тевно. Аз и ти." Ми да идем пък. Аз не мрънкам. Не ми носят багажа. Мож да се случи да угасна, ма той си знае работата и веднага пали газениче и супер солената супа маги. Еййй, колко е яко тоя номер да се случи по чукарите и от тва притулено пастелно и меко обгръщане в нищото, да прогледна. Странен е мойо. Много е смотан. Когат останем насаме ми приказва такива идиотии, от сорта- колко са му мили децата, ма още по- мило му е кат сме само двамата. Келеш! :)))
То и сега цял сайт ви гледа и се забавлява с двама пенсионерски шута. Единият по възраст, а другият по възраст+освидетелстване от КАРЛУКОВО- 85%-на шизофрения. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
https://trud.bg/a/articles/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 на втиманието на двамата пенсионирани шута.
Бахенце, ама много съмнително детайлно си осветлен ти по въпросите за диагнози, лечения и места за принудителни почивки. Че как тъй мож шизото да е в проценти!? И ти, ако ни книга си отворил след школските учебници, ни вземане- даване имаш с хора извън селския бит и платената плът, като как аджеба ги знаеш тия работи? :)))
И виж в статията какво пише, че то за теб се отнася само- хора Без брак и Без работа страдат. Къде отиваш ти, може би? Да нти е скучно на скамейката пред борсата?
Именно, вие сте в брак само на хартия- ТВОИ думи, написани ТУК!!! И самотни, самотни....., че вече и преди 20 число на месеца да свършат направленията за специалисти пак ви не щат. Апропо, сложили са ви снимките на иформация да не ви допускат пред кабинетите.
Бабе, кое те подвежда, че книга не съм отварял, нали знаеш че живея до читалището, пък и бая приказка имам с библиотекарката Благоева, все нещэ требе да съм прихванал?!
Дебърцин, нещо ново виждам у теб засрами се :))). Защо да гаднея тогава :))?
От какво мари, да се засрамя, че ми се изплъзва мазната ти мисъл?