Прохождаща актриса (част 1)

08.07.2019 | sexkupon

Светла бавно вървеше по улицата, затънала в мисли а живота. От една страна всичко при нея беше не по-зле от при други хора – и в университета, и в личния живот, и с парите. От друга страна, сесията беше едва-едва взета, с Иван, считащ се за нейно гадже, нещата не бяха прекрасни. И той, като повечето мъже, го интересуваше само едно нещо... Всъщност, това "нещо" се харесваше доста и на Светла, но нейната идея беше, все пак да стигне и до брак, а да се насочи натам разговора, така и не се получаваше. С парите нещата бяха подобни. По принцип стигаха, но не за най-нужните неща. Не можеше и да става дума за някакви глезотии. Явно трябваше да се промени нещо в тоя живот!
- Момиче! – дочу тя иззад гърба си.
- Почакайте!
Някакъв запъхтян човек застана точно до нея.
- Момиче! Извинете ме, как се казвате?
Светла го измери с поглед. По-нисък от нея, шестдесетина годишен, облечен в хубав костюм. Явно беше състоятелен, но възрастта, възрастта... Майната му!
- Майната ти! – Светла озвучи мислите си.
- Почакайте де! Не ме разбрахте! Поне ме изслушайте!
- Какво искате? – Светла се обърна, готова да изслуша обичайната тирада за това, как го е поразила в сърцето.
- Аз съм режисьор. – той бръкна в джоба си и ѝ подаде някаква служебна карта.
Леко учудена от такъв поврат на събитията, Светла не успя да я разгледа особено добре, но все пак забеляза снимката му и големия печат. Всичко изглеждаше истинско, а мъжът продължаваше да нарежда:
- Като Ви видях и ми стана ясно, че сте това, което ми е нужно! Такова лице, такива очи! Не мога да Ви пропусна!
- Какво искате от мен? – внимателно попита момичето.
- Ей сега ще Ви обясня. – мъжът плесна с ръце.
- Предлагам Ви роля в нашия театър! Какво ще кажете?
- Ама аз не мога...
- И не трябва! Няма нищо особено! Даже няма да имате реплики. Опитайте все пак и ще видим какво ще се получи.
- Не зная... – Светла се обърка.
Винаги ѝ се беше искало да попадне в света на изкуството. Ама и кое момиче не мечтае за това? Но просто така...
- Как се казвате? – не се предаваше мъжът.
- Светлана.
- Много добре, Светле! Ето Ви моята визитка, елате утре в театъра покажете я на входа и ще Ви насочат към мен.
Като се върна в общежитието си, Светла за начало потърси Ирена, призната за специалистка по всичко, касаещо културния живот.
- Знаеш ли го? – тя ѝ показа визитката.
- Откъде я имаш? – Ирена я погледна подозрително.
- Знаеш ли го или не?
- Разбира се! Това е визитката на самия Иванов!
- А кой е той?
- Светле, не си ли го чувала? Това е главния режисьор на нашия театър! Разказвай, какво е станало!
Момичето, вече подозирайки, че всичко може да се окаже истина, ѝ разказа историята си.
- Трябва да отидеш! – заключи Ирена.
- Такъв шанс се случва веднъж в живота! Ако не искаш, мога да отида вместо теб?
- Не, той повика точно мен. Вероятно ще отида.
- Разбира се, само че нали си чувала ония слухове, как се става актриса? Да не кажеш, че не съм те предупредила.
На следващия ден, около обяд, Светла влезе в театъра. Визитката оказа своето въздействие и скоро тя се намери при вчерашния мъж, който стоеше пред сцената с бутилка минерална вода.
- О, все пак дойде! – зарадва се режисьора.
- Каква ще трябва да ми е ролята?
- Какво ще трябва да прави? – обърна се режисьорът към седящата до него лелка.
Тя се разрови из седящите на коленете ѝ листи:
- Ами май трябва да започнем със сцената на изнасилване.
- Ето! – обърна се той към момичето.
- Чу ли? Сега ще те изнасилват!
- Е-е-е-е, не сме се договаряли така! – Светла се изплаши не на шега.
- Не се страхувай. – разсмя се режисьорът.
- Ние сме сериозна институция, не сме някакъв си там порнографски театър! При нас и деца идват, никой няма да те кара да се събличаш! Или поне почти няма...
- А, как така?
- Значи нещата ще са така... – започна да обяснява той.
- Заедно с главната героиня се показвате ей от там. – той показа към жената на сцената.
- Хващат ви злодеите. – показа към двама мъже, пушещи наблизо.
- Героинята успява да избяга, но теб те хващат, завличат те ей там и те насилват... – той се огледа.
- Него сега го няма, но ще дойде. Той в главният злодей. Забележи, той е Народен артист! Ами това е накратко. После героинята през целия спектакъл ще я мъчи съвестта, че те е изоставила. От теб се иска само да се правиш на изплашена, а после да правиш мъченическа физиономия. Разбра ли?
- Разбрах, но как те... без да ме събличат?
- Светле, разбери, полата все пак ще ти я съблекат, но това не е страшно, все едно си на плаж.
- И това ще е всичко?
- Да, а и ще ти скъсат гащичките и ще ти запушат с тях устата, но ние това сме го предвидили. Ще ти дадем специални.
Лелката до тях се порови в някаква кутия и ѝ подаде някакви бикини, разрязани отстрани почти изцяло.
- Обувай.
Стеснявайки се леко, Светла ги обу.
- Не ги надигай много, че може да се объркат и да ги скъсат заедно с твоите. – подсказа ѝ лелката.
- Готова ли си? Хайде да пробваме.
На първия път нищо не се получи. Както беше предвидено я хванаха, положиха я на колене с лице към залата и появилият се отнякъде Лазар се пристрои отзаде ѝ...
- Не! – недоволно каза той неочаквано.
- Така няма да стане!
- Какъв е проблема?
- Виж, колко съм по-нисък! Задника ѝ е на нивото на корема ми? Какво ще е това изнасилване? Всички ще умрат от смях!
- Добре де, ще измислим нещо. Донесете някаква подставка за Лазар!
След минута донесоха някаква квадратна дебела дъска. На Светла ѝ се налагаше да стои с широко разтворени крака, за да не я настъпва. Насилникът коленичи върху дъската и видимо остана доволен.
- Хайде сега, започвайте! – викна режисьорът.
- Светла, когато те дърпат трябва да се съпротивляваш малко и да викаш, а не да ходиш все едно отиваш на празник!
Втория път се получи по-добре. Светла наистина викаше и се дърпаше, но все пак се оказа в същата поза на правилното място. Аверчетата на злодея я държаха за ръцете и я гледаха зверски. Лазар зае мястото си зад нея. Момичето усети как се надигна полата ѝ и здравата мъжка ръка разкъса с лекота театралните ѝ гащички, като след секунда те се оказаха в устата ѝ. Единия от помощниците се загледа за по-дълго към голото ѝ вече дупе, скрито само от изчезващите между полукълбата ѝ дантелени прашки, докато Иванов не го скастри да спре да се пули. Лазар се поклащаше зад нея, изобразявайки полов акт, а ръцете му наистина шареха по голото ѝ дупе и по бедрата ѝ.
- Потърпи, Светле. – шепнешком ѝ говореше той.
- Всичко трябва да е максимално истинско!
Тя търпеше, старателно дърпайки се и изобразявайки страдание.
- Не вярвам! – крещеше режисьорът.
- Светлана, не ти вярвам! Не виждам мъчението!
Светла се задърпа още повече, но причина за това не бяха указанията на режисьора. Усети, как гащичките ѝ отиват настрани, а между краката ѝ към оголените срамни устни се допря нещо твърдо. Тя започна да се дърпа насериозно, но хората които я държаха си изпълняваха съвестно задължението, мислейки че всичко е част от играта. Гащичките в устата ѝ не позволяваха да им каже за какво става дума, а приглушеното ѝ мучене даже се хареса на режисьора. Твърдият предмет се поотърка по срамните ѝ устни, разтвори ги и проникна навътре. Светла усещаше как я запълва, но нямаше сили да се отскубне.

Следва продължение...