Срамежливият герой (част 2)

02.03.2020 | IzkuKurigal

На следващия ден Пейо се събуди и забеляза, че госпожица Цонева не беше мръднала цяла нощ. „Ами ако...“ мина страшна мисъл в главата на 19-годишния младеж. „Как не помислих, че ако умре тук... аз ще съм съучастник в убийство. Че даже и като убиец ще ме обвинят!“. С огромно облекчение видя че диша и отново се опита да прецени температурата и пулса ѝ. Успокои се и я отви, за да разгледа раните ѝ. Нямаха допълнителни зачервявания, значи поне засега нямаше възпаления. Тогава отново загрижеността отстъпи на мъжката му същност и той се възбуди силно от голотата ѝ. Зави я отново и отиде в банята да се облекчи. После закуси. Страхуваше се да излезе, за да не остане госпожицата в леглото му без надзор.
Цял ден чете книга или гледа телевизия. Учителката му не се събуждаше и това го тревожеше. Самоубеждаваше се и се саморазубеждаваше дали да звънне на 112. Знаеше, че поема голям риск като не го прави. По-късно като си лягаше реши, че ако не е дошла в съзнание сутринта, ще се обади за линейка. Или на обяд... или следобед...
Симона Цонева се събуди от шум на затваряща се врата. Ослуша се, но нищо повече не се чуваше. Зазоряваше се и тя се огледа на слабата светлина в стаята. Тя беше на легло, но беше сигурна, че е на непознато място. Забеляза, че е съвсем гола, дори бикини нямаше. Потърси около себе си дрехи, но не видя. Тогава забеляза нещо голямо на пода. Куче? Купчина дрехи? Човек? Приближи се предпазливо и се увери, че е човек. „Похитена ли съм? Че защо ще ме похищава някой? Пък и не съм вързана.“. Имаше някакъв блед спомен за нещо лошо, че се е случило. Реши да опита да се измъкне. Видя някакви дрехи на стол до спящия човек и ги облече на голо. Прескачайки човека му настъпи ръката явно и залитна, а човека извика от болка и от изненада. „Разкриха ме!“ реши тя и скочи с цялата си тежест върху гърдите на спящия човек, хвана го за шията, за да не вика за помощ и достатъчно ясно и решително попита:
- Какво искате от мен?
Малко преди това Пейо сънуваше, че момчетата, които искаха да изнасилят госпожица Цонева, са го хванали и го разпитват:
- Казвай къде е цицестата курва или ще те потрошим от бой!
- Не знам. Не съм я виждал.
- Лъжеш! – каза „тартора“ на групата и му удари ръката с чук.
Пейо извика и се опита да избяга. Тогава го удариха в гърдите толкова силно, все едно го е блъснал камион.
Момчето се събуди, без да е сигурен в това. Не можеше да си поеме въздух. Нещо беше го притиснало и бавно го убиваше. Червени кръгове заиграха пред очите му. Не можейки да разпознае сън от реалност си каза: „Аз умирам... Каква полза има от мен? Поне няма да им кажа къде съм я скрил! Сбогом, мамо!“.
Симона се усети, че човека нямаше как да ѝ отговори, ако не може да диша и се надигна от гърдите му, но ръцете ѝ бяха на милиметри от гръкляна му. Когато човекът възстанови нормалното си дишане тя повтори въпроса си:
- Какво искате от мен?
- Госпожице Цонева? – осъзна се Пейо. – Ох, слава Богу - добре сте!
- Кой си ти? Пейо? – попита тя без да охлабва хватката си.
- Да, госпожице Цонева! Помните ли какво ви се случи?
- Не... не съвсем... – замисли се тя. – Имаше едни момчета, познавам ги. Те искаха... О, Божичко!
- Значи помните. – отдъхна си Пейо.
Тя го освободи от хватката, светнаха и изслуша разказа му. Тя малко се зачуди на логиката му да не се обади на 112, но в крайна сметка се съгласи.
- Как така съм чиста и гола, и за раните ми се е погрижил някой?
Момчето имаше проблем как да ѝ разкаже за къпането. Дали да не я излъже, че майка му я е къпала и почистила раните. Пейо пламна червен като домат и наведе глава.
- Пейо?
- Аз... аз...
Гледайки в пода, заеквайки и мънкайки Пейо ѝ разказа цялата процедура по къпането, включително и за чекиите.
- Погледни ме в очите! – каза учителката, но Пейо не можеше да го стори, защото умираше от срам. С рязък тон тя повтори и повдигна главата му. – Погледни ме в очите ти казах!
Пейо искаше да умре, за да не гледа учителката си в очите в този момент, но с голяма мъка го стори. Тя го гледа няколко секунди и рече:
- Вярвам ти!
Прегърна го с голяма благодарност. После хапнаха заедно и Пейо разказваше как е свикнал да се справя сам от малък, защото майка му все е заета. Предложи на учителката си да я придружи до медицинския пункт на селото да я прегледа фелдшера, макар, че насиненото ѝ око вече донякъде се беше отворило. Тя каза, че се чувствала слаба, за да ходи и го помоли да остане още един-два дни да укрепне, ако не го притеснявала. Момчето едновременно много се притесни и много се зарадва, но се съгласи. Цял ден говориха и волно или неволно се опознаваха кое е момчето в ученика Пейо Веселинов и коя е жената в даскалицата госпожица Симона Цонева. Вечерта учителката помоли „своя спасител“, както го наричаше, да ѝ позволи да се изкъпе. Той, разбира се нямаше нищо против и докато тя беше в банята Пейо ѝ приготви някакви дрехи от майка му, които щяха да са ѝ големички, но по-добре, отколкото с момчешките дрехи. Тъкмо беше готов с една бърза вечеря, когато чу силен женски писък откъм банята. Почука на вратата, но никой не отвърна на призивите му. Повтори, но резултатът беше същия. Отвори и... нямаше никой! След секунди видя балончета във ваната и се затича натам. Учителката му беше под водата неподвижна. С усилие я повдигна и тя шумно си пое въздух:
- Ох, благодаря ти Пейо! – тя се разплака. – Нещо не е наред с мен! Краката и ръцете ми отказаха да ме слушат и се плъзнах под водата...
- Да се обадя за линейка...
- Не, не, не! Не искам да ме разнасят някакви непознати гола. Нека утре! Моля те, сега ме изкъпи! Правил си го и ще се справиш пак.
- Но... Но... – обърка се момчето.
- Проблем ли е, че ще гледам?
- Да... аз... притеснявам се...
- Добре, затварям очи. Съблечи се да не се измокриш!
Пейо извади тапата на ваната, за да се оттече водата и започна да се съблича. Остана по боксерки. Потърси гъбата за баня, но не я виждаше, учителката му също не я знаеше къде е и го насърчи да я търка с ръце. Той се колебаеше, но тя му се примоли и той започна да я сапунисва с ръце. Добре че госпожицата беше със затворени очи, че момчето се беше надървило зверски. Сега поне жената беше в съзнание и не се изкушаваше да я опипва, но тя така го насочваше, че всъщност ръцете му бяха доста време по гърдите ѝ, по краката, по гърба и дупето, по корема и... това, за което Пейо доста време бе умоляван – най-интимната ѝ зона. Момчето така се срамуваше, че искаше земята да се разтвори и да го погълне, но не можеше да остави безпомощната жена сама. Знаеше, че интимната хигиена при жените е много важна.
Симона се беше отпуснала и се наслаждаваше на ръцете на притесненото момче. Стараеше се така да замаскира къпането, че ръцете му да я задоволяват сексуално, но не се получаваше. Тя се възбуди доста, но нямаше как да го помоли да я задоволи. Момчето умираше от срам и нямаше как да го убеди да ѝ достави сексуална наслада.
„Ужас! Така жестоко съм надървен!“ – мислеше си младежа – „Да приключвам с къпането, да я закарам в стаята и да си направя една чекия, че ще се пръсна! Ох, не мога да повярвам, че тя ме накара да я търкам навсякъде, даже по котето ѝ!“. Момчето за втори път успя с мъка да я изкъпе и подсуши, а след това да я закара в стаята си и да я постави в леглото. Изкъпа се и той и майка му се прибра. След обичайния разговор момчето се прибра в стаята. Учителката му още не спеше.
- Пейо – прошепна тя – би ли дошъл при мен? Искам да те помоля нещо!
Леглото беше персон и половина и имаше място, но момчето се срамуваше. Той беше само по боксерки, а жената в неговото легло – абсолютно гола. Под предлог, че ужасно я сърби пъпа, тя го помоли да я почеше. Беше тъмно, така че на младежа му беше малко по-лесно. Почеса я нежно, но тя помоли за по-надолу, по-надолу и така докато Пейо достигна венериния ѝ хълм и се дръпна ръката.
- Госпожице Цонева, не мога повече!
- Пейо, ще ти издам една тайна: не мога да заспя без да се задоволя сексуално...
- Госпожице!?
- Моля те, Пейо! Иначе цяла нощ няма да мога да заспя!
- Не, не, не! – паникьоса се момчето. – Трябва да има и друг начин!
- Тогава ще трябва да ме цапардосаш много силно по главата, за да изгубя съзнание.
- Ама...
- Мислех, че си загрижен за мен.
- Да, ама... Ами... какво трябва да правя?
- Гали ми гърдите както ти харесва! Така ще ми харесва и на мен.
Момчето нямаше нужда да му се обяснява какво му харесва. Гърдите на госпожица Цонева бяха достатъчно големи, че да обхване едната с две ръце. Той ги мачкаше като бързо забрави, че бе „услуга“. Симона го помоли да лиже твърдите ѝ връхчета и да ги смуче, все едно суче и той нямаше нужда да бъде подканян втори път. С огромен апетит месеше циците ѝ и „ядеше“ зърната ѝ. Тя стенеше и го окуражаваше. По едно време го помоли да я погали долу и той след кратко замисляне го направи, за което се наложи да ѝ пораздалечи краката. Тя му казваше къде и как да я пипа и той с треперещи от притеснение и възбуда ръце следваше инструкциите ѝ. Няколко минути, след като ѝ галеше клитора, тя се разтърси в оргазъм. Момчето дори се уплаши първоначално. Симона го попита:
- Искаш ли още?
- Ами... ако може... А вие искате ли?
- И още как! Само че ще те помоля, където ме гали долу, да ме лижеш с език.
- Ама... сигурна ли сте, госпожице Цонева?
- Сигурна съм. И може да ме наричаш Симона тук у вас.
Момчето на опипване доближи нужното място и доближи лицето си натам. Интимния ѝ аромат, който го лъхна, го озадачи – хем не се сещаше за никаква приятна асоциация, хем му харесваше, възбуждаше го, подлудяваше го. Опасявайки се, че ще се погнуси, колебливо лизна срамните устни на учителката си. Тежкият ѝ стон го амбицира и започна да изследва с език интимната ѝ територия. После спомняйки си, че тя най-много стенеше като ѝ гали онова топченце пренесе езика си там. Симона започна да се извива в ръцете му и да го хвали между стоновете си. Почти забравил срам и свян момчето задоволяваше първата жена в живота си. Харесваше му и едва ли не се зарадва повече от Симона, когато последната се разтресе в оргазъм каращ я да се гърчи неконтролируемо... Малко по-късно:
- Гали ме и ме целувай, докато идваш нагоре! – инструктира го тя.
- Ама... нали вече сте задоволена, госпожице...
- Симона! И ми говори на „ти“ у вас!
- Добре... Симона, но...
- Без „но“! Вибратора ми го няма, така че действай още малко!
Момчето почна да я гали и целува по корема, пъпа, отдели доста внимание отново на гърдите...
- Влез в мен! – нареди учителката.
- Ама как така!? Не мога! Не трябва...
- Моля те! Заради мен!
- Не, не, няма начин! – каза момчето и въпреки че бе с болезнена ерекция, не можа да преодолее притеснението си и да обладае своята учителка.
Пейо се търколи отстрани до Симона, която разбра че не може да преодолее притеснението му с думи и се метна върху него, награби го за чатала и се вцепени. „Какво е това!?“ избухна в главата ѝ и тя светна нощната лампа. „Това“ в ръката ѝ беше някакво чудовище от мъжка педя и 3 пръста (около 27,5 см) и широко 3 пръста (около 6 см). Гледаше го невярващо с широко отворени очи. Пейо бе готов да се разплаче:
- Моля те, само не пищи! Сигурно съм някакъв изрод...
- Пейо! – скара му се Симона. – За тоя питон жените биха си плащали!
- Да, бе! – не вярваше момчето.
Симона се извъртя на 69 и започвайки да му го лиже каза:
- Хайде, продължавай!
Пейо започна отново да ѝ „яде“ прасковката, докато стенеше от страхотните усещания пораждани от езика и устните на Симона по питона му. Тя се затрудняваше много с размера му, а и не бързаше, за да не го изпразни все още. После реши да обязди „звяра“ и го постави на входа си. Въпреки възбудата си, вагината ѝ се съпротивляваше на чудовището, което се опитваше да я разкъса, но макар и трудно главата му влезе (за неин късмет беше конусовидна). Тя се движеше бавно, за да свикне. Помоли Пейо да я гали, за да ѝ е по-лесно. Надолу-нагоре, надолу-нагоре като на забавен каданс поемайки милиметър по милиметър от жестокия агресор. Цяла вечност се бори с коктейла от болка и силна възбуда. Пейо се чувстваше като някакъв садист изтезаващ невинна жена и за да облекчи страданията ѝ я галеше по бедрата, клитора, мачкаше и галеше гърдите ѝ... Гледката на голото ѝ тяло в комбинация с усещанията от галенето ѝ и нахлуването в нея му позволяваше да поддържа ерекцията си, въпреки конфликта със съвестта си за мъките, които ѝ причинява. Симона успя да поеме целия звяр в себе си и имаше усещането, че всичките ѝ органи са се разместили тотално, за да направят място за огромното нещо в нея. Сякаш беше стигнал до диафрагмата ѝ. Дишаше плахо, като че ли нямаше място, за да напълни дробовете си с въздух. Имаше чувството, че са ѝ инсталирали втори гръбнак. Започна наново да се движи почти изваждайки го и пак нанизвайки се на целия кол. Болката почти беше изчезнала и удоволствието я превземаше. Почувства се разглобена от умора от усилията, които положи. Стана и накара Пейо също да стане, тя застана на четири крака и помоли момчето да нахлуе в нея. Той го изпълни и беше изключително нежен. Симона с извиване на гърба си помагаше да намали съпротивлението към вътрешността си. Сравнително бързо момчето достигна възможно най-навътре. Имаше усещането, че цялото ѝ тяло се съпротивляваше, за да не го допусне, а после като си го изваждаше имаше чувството, че ще я изкорми. В един момент двамата достигнаха добро темпо и стенеха с пълно гърло. Пейо не можеше да повярва какво му се случва. Той беше на седмото небе – неговия недостатък се оказа неговата ценност. Той бе изпълнен с усещания, за които не бе и предполагал. Тялото в ръцете му беше най-хубавото, което му се беше случвало. В същото време Симона загуби представа за време и пространство – всичко се завъртя, избухна, запламтя. Изпита Големия взрив родил Вселена от безгранично удоволствие, галактики от екстаз, звезди от щастие и планети от удовлетворение. Усещаше много дълбоко в себе си едни безкрайни тласъци от топла течност, които допълнително подхранваха тръпките на оргазма ѝ. Тя беше неописуемо, безгранично, почти непоносимо щастлива и удовлетворена.
Дори когато приключи оргазма ѝ, главата ѝ още се въртеше.
- Пейо, помогни ми да стигна до банята. Бързо!
Той я грабна на ръце, макар и с поомекнали колена и я отпусна в банята.
- Дръж ме! – каза му Симона. – Да се отпусна бавно на колена.
Когато застана на колена долази до тоалетната чиния и започна силно да повръща. Организмът ѝ не бе понесъл зверската инвазия и тежкото блъскане на нашественика. Или ѝ дойде в повече след случката с момчетата.
- Госпож... Симона, добре ли си?
- Ох, добре съм Пейо! Благодаря ти за загрижеността! Цялото тяло ме боли, но съм изпълнена с такова щастие, че чак ще умра!
По-късно в леглото, преди да заспят един до друг, Симона му призна, че е симулирала днешната парализа, че е била скрила гъбата за баня в коша за пране сред дрехите, излъгала го беше и за сексуалното задоволяване преди сън и за вибратора (нямала такъв)... Момчето се смути, но разбра, че той иначе не би направил това, което искаше тя от него. Тази вече се целуваха много. Започваше една нова връзка, колкото забранена, толкова изгарящо-щастлива.
Успяха да запазят връзката си в тайна дори след абитуриентския бал. Хапчетата за след секс предпазващи от забременяване, които ползваше Симона се оказаха с изтекъл срок и...
- Пейо, бременна съм!
Момчето спря да диша.
- Ще трябва да правя аборт!
- Не, не трябва! – отвърна момчето. – Скъпа моя Симона, ще ме направиш ли най-щастливия на света като се омъжиш за мен?
- Пейо, миличкият ми! Ти си със 7 години по-млад – има толкова момичета, животът те чака...
- Ще ми позволиш ли щастието да отгледаме заедно нашето дете? Да или не?
- Пейо!? Обичам те, но...
- И аз те обичам, Мони! – прекъсна я той. - Да или не?
- ДА! - отвърна тя и се сляха в гореща целувка.

К Р А Й /Изку Куригал/