Старата любов ръжда не хваща (част 3)

15.10.2021 | Анонимен

Беше оглушителна тишина, само странни звуци се дочуваха от кухнята. Един красив мъж си дояждаше десертите в дъното на залата, като леко присвиваше очи от време на време, и за това си имаше причина. Една мека прекрасна ръчичка шаваше в безценното му. Та същата тази въпросна ръчичка, с много умерено движение, се плъзна под късите му гащета и навлезе, като змийче, плъзна се по коляното му и се спря рязко – сякаш си бе намерила мишленце. Секунди на блаженство, ръчичката замачка малкия сънливец така умело, че скоро мишлето си стана цял плъх. Мария изкара прекрасната си придобивка през крачола и на устата ѝ се показа усмивка, както на малко дете, което отваря коледен подарък. Тя толкова обичаше да му прави свирки. С меките си устни обхвана пенисът и започна такава страстна свирка, каквато сме гледали в порно каналите. Засмукваше и отпускаше, налапваше и изваждаше. Не бързаше за никъде, а се наслаждаваше на момента. Правеше това така бавно и страстно, че човек би помислил, че за първи път вижда пенис. Толкова ѝ беше приятно. Тази свирка продължи вече 12-13 минути и любовника ѝ взе да притиска ръбовете на масата с двете си ръце, беше хванал масата и стискаше ли стискаше. Мария, застанала на колене, си облизваше пениса му все едно няма намерение да излиза оттам.
- А-а-а… да знаеш, че няма да издържа много и скоро ще затварят тука-а-а. Да ходим на плаж вече.
- М-м-м, ъ-ъ-ъй, добре... – се чу изпод масата.
“Щрак” – отвори се врата и едно пиколо излезе от кухнята. Запъти се към единствения господин в дъното на залата.
- Ами ние ще затваряме, че ще подготвяме залата за вечерята.
- А-а-а… какво да направя. Да си тръгвам ли вече?
- Да, ако не е проблем.
- А-а-а… да си доям само десерта.
- Няма проблем, но какъв десерт, тя чинията ви е празна? Ще я взема и ще ви изпратя.
- А-а-а… секунда само, че ме присви нещо коремът.
- Няма проблем ще ви изчакам тук, като сте по-добре тръгнете. – и в този момент пиколото се премести 2-3 метра назад, облегна се на една колона и остана така гледайки.
- А-а-а… хайде спирай, че ще умра от срам след малко! – изсъска през зъби тихичко.
- Хи-хи-хи – се чу отдолу. - Ще те побъркам... хи-хи-хи. – и се захвана отново с тантра триковете си така усърдно.
Беше като вакум машина и резултатът не закъсня.
- А-а-а… ъ-ъ-ъй…
Момчето така силно стискаше масата, че жилите на ръцете му се изпънаха до пръсване.
- Добре ли сте господине, да извикам ли докторът от медицинския център?
- У-у-у... не, не вече съм добре. Всичко свърши, всичко свърши не се тревожете. – и в този момент драперията се надигна.
Мария изскочи отдолу и с 24-каратова усмивка каза:
- А, ето го… намерих го най-сетне.
Пиколото се приближи към тях, като направи гримаса на учудване. Веднага след това и гримаса на разбиране, какво става, с усмивка на лице. Обърна се с гръб към тях и тръгна към кухнята. Направи 2-3 крачки и леко се провикна, извъртайки само глава.
- Госпожо виждам, че поничките с бял крем са ви харесали… – и с усмивка продължи към кухнята.
Мария насочи камерата на телефона към лицето си за да се огледа, все пак нямаше огледалце, след което избърса с показалеца си малко бял крем от ъгълчето на устните, облиза пръстчето и каза:
- М-м-м… хубав е кремът, ха-ха-ха… – и изригна в смях.
- Не се смей, умрях от срам! – каза той видимо зачервен.
Двамата станаха и тръгнаха да се преоблекат за плажа. Облякоха по един бански. Той беше с черни бански тип шорти и хавлия през рамо, а тя с шарен на цветя от две части, отгоре имаше някакъв вид прозрачно плетено пончо и плажна капела. Двете пиленца закрачиха към плажа. Намериха си удобно местенце под един чадър и се излегнаха блажено. Мария накара любовника си да я намаже с масло. После тя също го намаза, като не пропусна да го барне с усмивка по банския и с думите:
- Война буден ли е?
- Е, стига де… после, да полежим малко сега.
- Добре де, да починем… – и двамата заспаха блажено.
Измина доста време. Въртяха се, препичаха се, будеха се, поплуваха и пак лежаха, пръскаха се вода и всякакви глезотийки дето се правят от двама влюбени на плажа. Даже омотаха две порции цаца, едни картофки и 2-3 наливни бири от близкото капанче. Минаваше 17 часа. Плажът взе да опустява. Слънцето взе да се скрива, дори спасителите си отидоха вече. Бяха останали 10-тина човека по цялата плажна ивица.
- И ко праим ся? – каза тя с усмивка отново.
- Ми не знам. Да си ходим ли, или имаш пак план за малкия ми приятел?
- Ми да речем, че искам да го направим на спасителската кабинка… това ми е нещо, като несбъднато желание.
- Ми давай… избери си коя, те всички са празни.
- Оная там… – и посочи последната в края на плажа.
- Хайде тогава!
И двамата се запътиха натам. Той се качи първи и в момента, когато беше вече горе, усети меката и топла ръчичка как се впи в пакета му, като се провря между краката му.
- Чакай малко, обърни се и седни. – каза Мария.
Той седна обърнат към прекрасния залез и се хвана за перилата на стълбите. В този момент Мария протегна краче и затърка стария капитан между чатала му.
- Е, готов ли си моряко да посрещнеш една мокра русалка?
- Е-е-е… разбира се, ела ми тук!
Като я обърна рязко с гръб към него, той я придърпа да му седне в скута. Тя си беше така с бански и капелата. Само пусна на земята чантата с багажа. Той леко издърпа прашката на банския, изхлузи леко надолу неговия и ѝ го вкара. Капитанът беше вече много корав.
- Ох-х-х, че си влажничка и топла…
- М-м-м… така ли?
Тя започна много плавно напред и назад с таза, като не спираше да се натиска в него, все едно мачкаше питка с дупенцето си, като постепенно засилваше темпото. Той пъхна лявата си ръка под банския и замачка лявата ѝ цицка, като ѝ разтриваше зърното, а дясната си ръка вкара в долнището и заразтрива нагоре надолу клитора ѝ. Колкото той мачкаше и търкаше, толкова и тя усилваше темпото. Пясъкът по дупето ѝ протриваше бедрата му. Беше сладка болка. Тя течеше вече много.
- О-о-о, а-а-а… давай, искам да ме побъркаш! – изстена тя и застиска коленете му силно.
- А-а-а, свършва-а-м, сега стани-и-и… – и тя рязко стана и понечи да го лапне, хванала го с дясната си ръка, но... - А-а-а, свършва-а-м… – силни тласъци и беше поразена в лицето, по шията и в косата.
Тя продължаваше да му бие чекия, дори след като вече не беше останал нито един боеприпас. Лекичко се наведе и му го пое с устнички, като направи няколко движения с главата, след което си оправи прашката, като я напъха в мократа сливка, и слезе от стълбичката.
- М-м-мда, добре капитане, време е за абордаж към ресторанта, че умирам от глад.
- Ха-ха-ха, мда и аз съм гладен, само че тоя път ще седнем дето има повече хора, че няма да издържа пак с тия понички.
- Ха-ха-ха, добре… – и закрачиха облекчени по плажа на път за хотела.

KUPIDON40