Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част втора: Розите
Обичам сутрин, когато съм се наспала добре, да се будя порозовяла и отпусната, докато напрежението в долната част на корема от пълния ми мехур ме напряга. Оттам до сутрешния секс има само крачка, език или пръсти, преди останалото лениво, топло докосване да ме разбуди окончателно, опъвайки невроните ми до пръсване. Сутрешната ерекция не е патент само на мъжете. Още бях мокра от снощи. Усетих как бедрата ми се приплъзват от влагата между тях, когато ги стиснах здраво, за да задържа спомена за докосването на Антон, и се пресегнах към неговата страна на леглото с надеждата да го намеря събуден и твърд. Под клепачите си усещах как слънчевите зайчета танцуват по лицето ми и изпъват стаята с яркото сияние на лятото. До мен чаршафите бяха хладни и празни. Антон бе станал, без да го усетя. Жалко. Исках да го усетя пак в себе си властен и силен и да го оставя да ме люби с бавни тласъци в ярката светлина на морското лято. Все още не бях готова напълно да се събудя. Протегнах се със задоволена усмивка в ъгълчето на устата, разперила ръце с изпънати крайчета на пръстите. Извих гръб със задоволство, за да усетя как мускулите на цялото ми тяло приятно се разтягат, приветствайки утрото. Чаршафът погали лъстиво зърната на гърдите ми, докато се смъкваше надолу към пъпа ми. Някой тихо простена. Рязко отворих очи и усетих как се изчервявам, когато го видях да стои в рамката на вратата. Погледът му потъмня, взрян в оголените ми гърди. Пръстите му конвулсивно стиснаха изпотената чаша, която държеше. Свенливо, леко извинително надигнах чаршафа и се покрих. Мъжът вдигна объркан, леко недоволен поглед и поклати укорително глава. Усмихна се с бавна, всезнаеща усмивка, и леко вдигна вежда с ням въпрос. Изчервих се от неизказания му упрек и вдигнах рамене. Това съм аз. Отново открила свяна си в слънчевата светлина. Приеми ме, каквато съм. Антон мълчаливо се отблъсна от вратата и силното му гъвкаво тяло се приближи към мен тихо с боси нозе. Беше се облякъл и аз примигнах, когато видях раздърпаните дънки с дупки и бялата тениска, която се опъваше на гърдите му. Зърната му изпъкваха под нея, косъмчетата тъмнееха. Мисля, че забравих да дишам, докато механично поех подадената ми чаша и за момент се почудих какво да правя с нея. Преместих поглед към очите му и ги намерих да ми се смеят. Ситни усмихнати бръчици се появиха в крайчеца на устата му. Стиснах чаршафа под мишници и притворих очи, за да отпия. Тръпчив и свеж, прясно изцеденият от портокалите в хладилника ми сок погали небцето ми и аз го оставих да потече към гърлото ми като жадно пресуших чашата. Антон се наведе и леко облиза горната ми устна, обирайки останалата по нея сладка влага. Пое усмивката ми на примряло удоволствие от докосването му със своите устни и вкара езика си любящо в мен, прониквайки невъзможно бавно там. Нежно погали зъбите ми, заигра се с моя език и като се отмести задъхан, ме захапа със стон и подръпна изпълнената ми с кръв устна към себе си. Лицето ми го последва в движението и спряхме така, целите устремени един към друг, смесвайки дъха си, докато и двамата не притворихме очи да се насладим на мига.
- Добро утро! – прошепнах.
- Добро утро, любов.
Отдръпна се от мен и се наведе към земята откъм краката на леглото и вдигна оттам няколко стръка рози с дълги дръжки. Примигнах. Преглътнах с отново пресъхнало гърло, когато осъзнах, че беше станал рано, за да ги вземе. За мен.
- Ако след една нощ с теб получавам рози, какво ще ми донесеш след седмица? Диаманти? Париж?
Антон се усмихна пак и сложи пръст на устните си: замълчи. Насладих се на изражението му на палава решителност. Не пречеше да ми се пробва. Но не познавах мъж, който би се справил да ми отнеме дъха и да ми забрани да говоря. Или да направя каквото и да било, всъщност, ако не искам. Затова дръзко, с лъстиво самоуверено нахалство му се ухилих. Да те видим! Антон пое предизвикателството с тресящи се от стаен смях рамене. Не изглеждаше да е уплашен. Плени очите ми и лекичко стисна чаршафа на кръста ми. Издърпа го полека, като го плъзна по цялата дължина на внезапно изтръпналото ми голо тяло. Метна плата настрани. Устоях на порива си да се покрия с ръце и несъзнателно извих пръстите на краката си под неговия изучаващ поглед, прехапала устни. Тръпнех. Преглътнах, когато очите му започнаха сластна картографска обиколка от главата до петите ми, а зениците му се разшириха и потъмняха. Мъчително бавно върна поглед в моя, сякаш излизаше от хипноза. Един по един цветовете на розите се предадоха в ръцете му и листенцата се посипаха по голата ми кожа, изпращайки тръпките на предвкусваното удоволствие по всичките ми нервни окончания. Напрежението се съсредоточи в една точка на няколко пръста под пъпа ми, където пълният ми мехур ме измъчваше сладостно. Извих се неволно и лекото движение на плъзгащите се по кожата ми листенца ме накара тихо да ахна. Осем бели рози с разпилени венчелистчета и една, която остави с непокътнат цвят. Не ми я поднесе. Би било твърде предсказуемо, помислих си. И изобщо кой друг мъж ще избяга от клишето и ще ми поднесе именно бели рози? Антон. Прокара я лениво по тялото ми, голо и потно в надигащата се жега на деня. Трепкащи слънчеви зайчета се заиграха със светлини и сенки в долината между гърдите ми и в триъгълника между краката ми. Бях гола и обезкосмена там и затова безкрайно чувствителна. Докосна ме единствено с още ненапъпилия цвят на розата, държейки я за дългата дръжка, като ме гледаше триумфално отвисоко и отдалече. Седна на пети на пода до мен, без да посяга към мен с пръсти. Само очите му подсказваха къде ще ме погали после, докато тръпнех, дишах накъсано и плитко, а връхчетата на гърдите ми се втвърдиха от напрегнато очакване. Розата целуна втвърдените ми зърна, потегли надолу по корема, после Антон я върна обратно, за да я прокара по шията ми, докато аз се изпънах назад с въздишка в еротичната дъга на желанието. Наруши намеренията си и се наведе се да ме целуне там, където пулсираше кръвта по сънната ми артерия. Езикът му остави мокра следа, преди да ме засмуче. Прокара леко зъбите си над мястото, където кръвта ми пееше, отправяйки ми недвусмислено предупреждение, че му принадлежа и съм негова, но не ми позволи на свой ред да го докосна. Съблече с едно движение тениската си и ловко се измъкна от дънките си, преди да седне на леглото и да скръсти дългите си крака далеч от мен. Пенисът му издуваше боксерките, а ръцете му леко трепереха от усилието да запази контрол. Сякаш го болеше от собственото му желание, но се сдържаше, за да ме накара първо да се моля. Дълга прелюдия. Кожата ми настръхна в топлия въздух. После усетих нежните листенца между краката си и той с настоятелен натиск ги прокара между устните ми там. Намери ме влажна и стоплена. Готова. Но нямаше да му се моля… не и на глас! Пресекна дъхът ми в гърлото, задави ме. Заизвивах се до него под докосването на розата, тръпнеща за още. Повече! По-силно! Ангели и демони, Тони, нямаш ли милост?! Отчаянието ми му хареса и той ми се усмихна, докато в очите му бавно не се настани мракът на желанието му да ме подчини напълно до себе си, оставайки все така далечен и недостъпен. Завъртя розата в ръката си и насочи стеблото между краката ми. Коленичи пред оголената ми женственост и прокара твърдата дръжка нагоре-надолу в цепката ми, за да я омокри. После, все така без да ме докосва с ръка, се заигра с клитора ми, изтръгвайки тихи въздишки. Все още бях напрегната от непознатия в него, от човека, с когото бях споделила нощната тъма между чаршафите, но който на светло ме обтягаше цялата, като натегната струна. Не познавах добре този Антон. Боях се от момента, в който най-накрая щеше да прозре в мен на дневна светлина, която не скрива нищо от телата ни, изостря чертите на лицата ни, разкрива недостатъците на формите ни и безпощадно и жарко се впива в плътта ни. Щеше ли да изгуби контрол? Или щеше да се стегне като истински мъж и да бъде бавен и внимателен, почитайки ме се с устните и пръстите си, за които вече копнея, докато най-сетне проникне в мен и се задвижи, а аз го почувствам дълбоко, дълбоко притеглен в утробата си. Усети кога не можех повече. Извиках тихо и се напрегнах, затворила очи, докато той все още не ме бе докоснал с нещо повече от роза и обещание за грях. Спря, за да ме принуди да отворя очи. Искаше да го гледам, докато свършвам.
- Не ме измъчвай, Тони!
- Никога…
Едва тогава с твърд натиск зеленото стъбло, на което внимателно се бе погрижил да махне бодлите, проникна в мен. Вече бях съсредоточила цялата си сексуална енергия там, гърчейки се, докато дишах тежко и се опитвах, искрено се опитвах да му се подчиня, както пожела, и да не го докосна на свой ред. Ръцете ми бяха изпънати настрани с широко разтворени нервни пръсти и аз се вкопчих в чаршафа, рисувайки странни мандали от страст в гънките. Наведе се тогава влудяващо бавно и ме докосна там с език. Розата стоеше забравена, без аромат, който да ми напомня за присъствието ни между нас. Но това нямаше значение, защото ароматът на моята влага бе напълно достатъчен да изпълни стаята. Антон ме вкуси и засмука, докато аз се опитвах да се разгранича в ума си от това, че вижда най-интимното ми кътче толкова ясно сега. Имах белег от раждането на дъщеря ми заради срязване на перинеума, който след шевовете бе изгубил чувствителността си. Усещах го изтръпнал, сякаш пътечката между дупето и вагината ми изобщо я нямаше, но дъщеря ми си заслужаваше болката и аз никога не съжалих истински за загубата на ерогенната зона. Всички дребни несъвършенства на порите ми, пъпчиците от жегата и потта, които избиваха след всяко бръснене, потъмнелите с годините ми устни. Бедрата, налети и с трапчинки, които държеше нежно разтворени от чувствителната им вътрешна страна. Леко изпъкналия ми корем, пълен с течност, едрата бенка на пубиса ми като знак за сладострастие, за което със сигурност биха ме изгорили на клада през Средновековието, и едва забележимите стрии по светлата ми чиста кожа – белите белези на времето и свидетелствата на промяната на телата ни. Смутих се. Понечих да свия крака, но Антон ме натисна настоятелно и нежно да не се движа и като се заигра с клитора ми, ме накара да вярвам, че съм красива. Изпънах се, извих гръб, извиках приглушено, когато ме докара до някакво трескаво очакване, приятно, но нетърпимо, плъзна пръстите си в подгизналия ми отвор, хлъзгав и податлив, и интензивно ме загали с едновременното засмукване на умелия му език. Зарових пръсти в косата му и се оставих на надигащото се вълнение. Тони ме погледна сериозно, с внимателна преценка как ще реагирам, и напипа мястото ниско долу на корема ми, изпъкнало над пубиса ми, където пълният ми пикочен мехур молеше за освобождение, и като сви ръка в юмрук, полека ме натисна, усилвайки силата, с която го правеше, а аз разтворих очи в невяра, борейки се да запазя контрол над мускулите си, за да не се изпусна, после напрежението ме сви отвътре, невъзможно здраво обгърнах пръстите му, сякаш можех да ги пречупя с внезапно вкаменилите се мокри стени на утробата ми. Стреснах се от реакцията си, от контрола му върху тялото ми. Подскочих, после гърбът ми се стовари обратно. Прехапах се. Трябваше ми само миг или два. Тръпките ме застигнаха, извисиха ме към върха и аз несдържано се извих, докато свършвах върху лицето му с пръски възбуда, и дълго се тресеше леглото под мен, преди да намеря жадуваното облекчение. Най-накрая му се доверих, че няма да ме нарани. Изобщо. Никога. Беше толкова нежен, че ми се доплака. Беше ми трудно да се овладея. Колкото и да не исках устните му да напуснат мокрия ми клитор, имах нужда от тях другаде. И той се оттласна и плъзна тяло по цялата ми дължина, подпря се с лакти от двете страни на лицето ми и най-накрая ме целуна, прегръщайки болката ми, за да я поеме в себе си, да я разтвори, да излезе тя от тялото ми през порите и аз да забравя за нея – да изгубя всичко преди него и този разтеглен миг от времето. Беше ми подарил рози, символ на задръжките ми, които една по една, внимателно и с търпение, имаше намерение да свали, белейки ме пласт по пласт, оголвайки същността ми, докато остана гола пред него без всякакъв свян. Подарих му доверието си и знаех, че ако ме предаде няма да мога да събера парчетата. Легна до мен, прегърна ме и лекичко ме залюля, за да ме остави да се успокоя, докато все още потръпвах от интензивния ми оргазъм. Усмихнах му се, докато премигвах с мокри очи срещу неговите. Внезапно се сепнах, като си представих как изглеждам – цялата подпухнала и зачервена, потна, мокра, протекла, а косата ми – разбъркано кокоше гнездо. И все пак – красива. Защото такава ме виждаше той. Заизвивах се от неудобство и се измъкнах от ръцете му, които веднага ме пуснаха. Трябваше ми тоалетна, при това на секундата. Когато се върнах при него и го намерих изпънат и гол, а в ръката му пулсираше членът му, докато той се докосваше, не се поколебах. Знаех къде ми е мястото. До него. Обърна ме настрани и ме прилепи към тялото си. Намести се, повдигна леко горния ми крак и усетих оголения му пенис да ме подпира. Присвих колене и се избутах към него. Потърка пръст в мократа ми вагина и полека разтвори бузите на дупето ми, за да влезе в мен изотзад. Плъзна се леко. Поех го готова и хлъзгава. Задвижи се в мен бавно, търкайки в тази поза непозната за мен ерогенна точка и аз бързо се предадох пред удоволствието, което ми доставяше толкова скоро след едва преминалия ми оргазъм. Ръцете му ме придърпаха към гърдите му, докато пръстите му защипаха зърната и се заиграха с тях. Простенах, затворила очи. Под клепачите ми прехвърчаха светулчини искри. Членът му влизаше плитко и леко. Толкова бях възбудена, че не ми стигаше. Прегънах се в кръста като се подпрях на сгънатия си крак и прилепих таза си към неговия, зарових глава във възглавницата, приглушавайки стоновете си, и го оставих да определи темпото, чувствайки се толкова добре сега, когато ми влизаше по-дълбоко, по-силно и твърдо. До дъно. Свалих ръка между краката си с повдигнато свито коляно, но не за да погаля себе си, а него, докато мачкахме белите листенца върху светлосините ми чаршафи. Той рязко изсъска през зъби, защото го бях намерила с длан и го стисках здраво. При всяко влизане трябваше да преодолява стегнатия хват на пръстите ми. Настроението ми се смени. Вълнението от това да го принуждавам да стене, движейки се в мен, тържествуващо върна жената, която бе с него снощи – разкрепостена и дива, леко пияна от виното и от упойващия му дъх, морна от слънцето и морската вода, отпусната и податлива. Пак бях онази, себе си – силната, смелата, която изискваше и получаваше, но и даваше, волната и непокорна, родната сестра на вятъра. Мъжът зад гърба ми бе засилил темпото до невъзможно, непосилно кресчендо и със силен плясък се удряше в бузите на дупето ми. Надигна се на лакът, за да може да следи реакциите ми и аз се извърнах през рамо, за да го виждам. Напрегнахме се и двамата, търсейки освобождението си… моето, неговото. И Антон пак ме остави да бъда първа, изчаквайки ме. Лицето ми пламна. Набъбнах до невъзможност отвътре, задишах тежко и плитко, пресекливо, ръцете ми се залутаха да търсят опора, ходилата ми се извиха със стиснати разкривени пръсти в момента на кулминацията ми. Дълъг, наситен оргазъм, който ме остави без дъх, докато той притихна и само няколко пъти силно тласна в утробата ми, за да ме доизцеди. Отпуснах се морна и затворих очи в облекчението на освободеното напрежение. Чакрите ми се наместиха със звън, ако изобщо бяха чакрите, а не лудо биещото ми сърце, което ми бе слязло в петите и се опитваше да се измъкне от това съкрушително разбито и олекнало тяло. Мъжът зад гърба ми не спря. С някакво стиснало зъби упорство продължи да ме тласка, докато в един момент не ме преобърна по корем и не ме затисна под себе си. Заби се в мен изотзад, а аз лежах със стиснати бедра и се опитвах да си поема дъх. Понечих да свия леко колене и да се повдигна, за да е по-удобно и за двама ни, но Антон бе легнал толкова плътно зад мен, затиснал долната част на тялото ми под своето, че не ми бе оставил никакво място да се движа. Контролираше ме, по дяволите! А аз му позволявах. При това охотно и даже ми харесваше да му се подчиня. Краката ни се отъркваха при всеки негов тласък – моите гладки и обезкосмени, а неговите с твърди къдрави косъмчета, които приятно ме гъделичкаха. След време, когато аз вече съвсем не издържах на бавните му издръжливи тласъци и се зачудих защо не се опитва да достигне до своето освобождение. Антон промени темпото, засили го, стисна ме отстрани за гърдите, преди да се отдръпне рязко и гърлено да изръмжи, излизайки от мен. Топлата му сперма се пръсна по кръста и дупето ми в недвусмислено доказателство за удовлетворената му страст. За момент се отпусна на гърба ми, притискайки ме. Тежкият му накъсан дъх разроши косата ми на тила. Трябваше му известно време да си поеме въздух, преди да се отдръпне. Усетих премаляла как той става от леглото, оставяйки го толкова празно без неговото властно присъствие в него. Върна се бързо и се пресегна към тялото ми с хладна мокра кърпа, за да ме избърше. Щеше ми се да му кажа, че няма значение – и без друго щях да се изкъпя, когато най-сетне събера сили да стана, а чаршафите не ставаха вече за нищо и не се боях да ги изцапам повече, отколкото вече бяха. Но ми беше приятна тази негова грижа. Намирах я също така стоплящо отпускаща, когато той прокара влажната материя по гърба и по дупето ми, за да ме почисти от спермата си, а после посегна и между бедрата ми, внимателно изтривайки от кожата ми моите сокове и неговите. Бях извърнала глава настрани с притворени клепачи и се борех със съня. Посред бял ден като някоя изморена делфийска жрица. Беше ме изтощил напълно, макар и така приятно. Дори и сега, в просъницата, усетих как вагината ми се стяга, когато ме докосна там, и леко потръпва в отговор. Дори и в съня си щях да остана лепкава, готова и хлъзгава. Отнесох се, едва когато Антон легна по корем до мен с обърната към мен глава и като ме обхвана с тежката си ръка, преплете крака с моите. Не усетих кога ни е заметнал с чаршафа. Вече дишах дълбоко. Сънувах. Сънувах Антон с гъделичкащо отпуснато чувство, което изпълваше тялото и съзнанието ми – така успокояващо и топло след годините на принудителното ми въздържание. Вече не бях сама…
Звезда
Браво, Звезда, чувствителен и стилен разказ, добър изказ и пленяваща еротика.... Лично на мен ми е прекалено чувствителен, аз предпочитам повече мръснишко долно пробна игра, но нищо лошо не мога да кажа за разказа.....
Робин Шприц, забравих да напиша, че нещо май прекалих с мастиката:)
Уникален разказ Zvezda, толкова чувствен и истински. Каквото и да кажа комплиментите не са достатъчни да го определят. Издай книга. Ще я купя даже два пъти. - Lichatra
Звезда, верикопепна техника на писане, но от толкова подробности ми се изгуби еротиката! Имах усещането, че се опияняваш от натрупването на перфектно избрани думи и изрази, за да формираш съдържанието на разказа. Изгубих се в четенето и ако на моменти е имало възбуда, тя се загуби в описанието! Очаквах повече от доказал се автор, като теб! Lazy
Разбирам гледната ти точка, lazy, и разбира се, имаш право на читателска рецепция. Няма съвършено щастие. Но да "очакваш повече" имаш право само ако си допринесъл с нещо. Междувременно съм приела, че вечно ще има недоволни – когато пиша в харда, твърде хард и не можело ли нещо в стил лейди Чатърли; ако е нежно, що е толкоз нежно, не ми била там силата; ако изпростявам, що еди-кво си; еле па за религията колко трябвало да се смирявам, та чак да коленича и моля за прошка, сякаш четящите са света вода ненапита. То не бяха сърдити за гей разказите, цигани и турци бяха готови да ме наказват, та какво ли не. И ти ще преглътнеш един разказ, дето не ти е по вкуса, какво да се прави. Ето убедена съм, че утре ще настане вой до небесата с третата част. Току-виж на теб ти харесала. Впрочем Тръпките са отпреди две години. Знаеш къде да ги намериш. На другите коментирали: благодаря.
Последният коментар е мой.
Права си Звезда, че с нищо не съм допринесъл и от тази гледна точка нямам право да "очаквам повече", но пък аз съм от категорията на "разглезените" и неусетно преминах точката на възпитания коментар, за което се извинавям! Все пак да знаеш, че с нетърпение очаквам продължението на "Мормони"! Lazy
Не разбрах защо е свършил на гърба и, а не в дупето. Аз не оставям сперма, ако не отпред, ще е отзад. Винаги съм пълна. ж37
Защото хората сме различни и понякога ни е кеф едно, а друг път – друго и не правим секс по рецепта и план-график. И щото на някои мъже им е гот да свършват на кожата на жената. И просто... ми щото така. А може пък да е, за да я предпази, а? Жена, която отдавна не е имала сексуален партньор, не взема контрацептиви вероятно, той е без презерватив, а пък и двамата не са намерили време или не са се сетили да го обсъдят в леглото, а Антон се чувства отговорен? Изберете си.
Отново браво! Току виж "лелката" се превърнала в положителен герой. Колко ѝ е нужно на жената- няколко рози и хубав секс. Ама само ако може да не се прави на "голяма". А пък това с "лелката" не зависи от възрастта, а от манталитета. Това с пълния мехур ми се струва малко нереалистично. Но, браво!
На мен ми харесват разказите.Дори успявам да се припозная в някой момент.Не този с розите и кафето%)Има и неща които прескачам,но не обичам да издребнявам.Чета диагонал и обирам сладкото.Че то дори и в секса който практикувам има нещо което не ми харесва..хахах.#Бравозвезда Предлагам те за екскУрзовод при следващата екскурзия на туксловоизхърлящите се образи..Предлагам дестинация . Банско... УНГ.
За ....Банско преводач трябва ли ? Защото ....Срепчите слегнаа по башка .Ves
Ще ви изненадам, но това с пълния мехур си е баш реалистично и се получава страхотна стимулация при притискане. Едно от любимите ми неща сутрин. А лелка викайте на краварката в левия ъгъл. Жените заслужават уважение за това, което чувстват и изразяват, независимо какво си мислят тези, които считат, че свенливостта и притеснението в секса са манталитет.
Страхотна си , Звезда ! Винаги ми е било интересно да усетя гледната точка на една чувствена и интелигентна жена. Да се потопя в усещанията й и да знам от какво има нужда, за да й го дам. А по-горе някой не беше разбрал, че още няма анален секс. Zh
Разказа е чудесен! Жените обичат дребните детайли....Аз повече се възбудих, докато си мислех за реакциите на авторката докато пише този разказ. Това докато се пише не може да не се изживява в съзнанието....Представих си авторката колко пъти несъзнателно се е докосвала до зърната, спирала и съвсем осъзнато вече е продължавала играта със себе си... Как е текла, влагата как е избивала на вълни и посягала с ръка, понякога нервно, понякога нежно ... Според мен такъв разказ не се пише наведнъж. Поздравления!
Веси, какво беше това?! Много сладък изговор имат банскалии, така че да, винаги имам нужда от преводач там. Дет се вика, могат и да те псуват, и да те обсъждат от гащите до върха на носа и няма да разбереш. Такива диалекти са богатство. Сещам се за еркечкия – за жалост в Еркеч говорът отмира. Селото е много отдалечено и младите вече не са носители на диалекта както бабите и дядовците си. Zh, благодаря. Вярно, бих предпочела никой да не чете разказите ми по диагонал, но съм реалист – няма как да е точно по вкуса на всички. За аналния секс – да, после се усетих, че дамата не е разбрала къде го е напъхал Антон. Всъщност диагоналното четене и аз го практикувам понякога и недостатъкът е в това, че се пропускат детайли и някои неща се разбират погрешно. Като забележката за достопочтената възраст 40, което беше снизхождение към младото Аз, или пък това, че още не е имало анален секс в тази част. Onzi75, пиша на един дъх, освен в редки изключения. Ако съм в настроение, улавям го. Мога да напиша пет разказа за пет дни и после два месеца – суша. Ставам трескава. Не прекъсвам, не се докосвам, пиша възможно най-бързо, докато всичко ми е в главата. Да, възбудена съм, когато пиша, но не по начина, по който си го представяте.
Да Вес.Ще бъдеш преводачка,' на стадото от баир на поляна и после у хотело и механата:))Но ще се наложи и лингвистични умения при така цветна група набиващи събрани от кол и въже.. УНГ. Прибра ли се?
Zvezda, значи днес си "трескава"...Жалко , че не те познавам.... тия около теб, ако знаят ....бързо ще събереш материал за книга....
Звезда няма как да не бъда по -съгласна за диалектите. Бях решила да си запазя превода защото хубаво е да си пазим някои неща за себе си. Но усетих топлина в обръщението ти за това споделям имам приятели в Банско и там съм стигала до напикаване от смях . Това не е диалект а съвсем друг език .Клингонски ще разбера но банскалийски . Като тук ДЕБЕЛО подчертавам не използвам ирония . Че тук има много тънкоубидни типажи . Обичам диалектите ,обичам да използвам думи като Аджаба, Коджа,Белким . В Банско имам свидни хора на сърцето ми от тях знам СЛЕПЧИТЕ СЛЕКНАА ПО БАШКА в превод означава ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ:))))Колкото до диагонално четене иска ми се да мога да чета така ,но съм педантичен педант от най -хард педантите и чета наред . Неуважение е според мен към автора и положения труд . Диагонали не обичам виж Вертикали около и над 2 . И ще идвам към теб средата на тоз месец .Адреса знае се ,поръчката е дадена в ляво . Диван ...навам и ....все натам;)Ves
Чудесен разказ лейди! Отново пряз цялото време си бях нна ръба, също като първата част.... Вероятно заради възбудата ми имам твъъърде неприлични мисли в момента..... Това не е много редно май.....нооо :) Имам въпрос към дамите, ако може да ми дадете отговор, ще съм благодарен:) Когато сте да речеммм като дамата от разказа с пълен мехур, но в настроение за интимност таа - възможно ли е да се напишкате (неволно разбира се), ако вашият партньор проникне без предупреждение със своят атрибут там, долу отпред ви? Моля, не се обиждайте от въпроса ми и простете моето любопитство :D
УНГ Ще се справя разчитайте на мен стадото го водя към "Канчето" там Миле Китич за фон и страхотна шкембе чорба, ако не го изядеш защото ти го сервират в огромен супник .После ти го пресипват в неизмит буркан от кисели краставички да си го доядеш в къщи . Преди това женската част от стадото ще ги водя да си купят еротични шушони на едра плетка за спомен . Лингвистично ще се справя аз такива монолози си водя с вагината . Много ме питаха и разпитваха и аз не можах да си събера акъла и ...за да разкажа и ми се разсърдиха и се Прибрах ;)Ves
Банско го посетих преди около десетина години, използвах теснолинейката... впрочем пътуването си беше като в приказките, прекосихме няколко планини и реки беше пролет, навсякъде зеленина.... простраството между вагоните бе открито и си стоях на воля там, влакчето се носеше с 30-40 км/ч, много приятни моменти, а после с джипове горе до Рилските езера ех... спомени, спомени.... Честно в Банско не можех да разбера какво ми говорят, 2-3 пъти попитах служителят продаващ билети на гарата едно и също и все така не му разбирах какво ми обяснява.... имах чувството, че не се намирам в България :D
Мисля, че удо
Мисля, че удоволствието и за мъжа е по-пълноценно, когато жената стиска мускулатурата си, за да не се изпусне. А понякога може и да не успее да се сдържи, какво толкова. Доста хора имат такъв фетиш, макар на мен да не ми е особено понятен.
Една позната ми е разправяла, че когато мастурбира и едновремено й се ходи по голяма нужда, оргазъмът и бил мого по-мощен. Zh
Ооооу, значи е възможно, това е суупер яко, поне за мен де :D Благодаря на авторката за откровения отговор:)) Имам ужасно много мръсотийки в ума ми, па все в един момент ще се удаде възможност да осъществя голяма част от тях, надявам се на всички де :D
Една позната ми е разправяла, че когато мастурбира и едновремено й се ходи по голяма нужда, оргазъмът и бил мого по-мощен. Zh Може би не обясних добре, тя се стиска да не се изходи и едновремено мастурбира.
Zh, mоже би за това, е хубаво да опознае човек тялото си и да установи къде,как и какво доставя най-голямо удоволствие :)
На мен ми се иска с дамата ( когато я срещна де, някога си.... ) да експериментираме тя да си е взела ментово бонбонче и да започне да ме целува бавно и нежно, без да го обхваща и да го стимулира с ръка, само с устни и то целувки, които са неустоими....сещаш се какъв приятел звук има самата целувка тааа те така де :D и темпото на целувките й да е едно и също, само на моменти да спира и да ме дразни, ще е страхотно по този начин ще има сладко мъчение xD Направо да ми треперят краката от твърде много сдържане, докато не издържа и всичко стане мазало наоколо :D Ама дори като види и усети как започва да пулсира да НЕ използва ръката си, за да ме стимулира изцяло да бъде с устните й..... ще бъде мега брутално :D П.с не сте го чули това от мен, че малко ме е срам :D
Потвърждавам за юастурбацията при пълен мехур – оргазъм е по-интензивен. До там, че вече като ми се пишка, автоматично се възбуждам и подмокрям. На последния коментирал – не виждам нищо срамно или укоримо в една ментова свирка.
Добър превод на добър разказ - браво на автора знае езици …… дано ги използва - надявам се френския да и е на ниво ….. доктора
Поздравления, Звезда! Направо съм възхитен от разказа! Толкова много еротика преплетена с такава безрезервна любов! Аз прочетох мечтите си тук! Дани.
Я пак? :D Намери оригинала, дай линк... или се скрий, док. Специално съм писала втората част по предизвикателство на Bgeroticautor със зададена тема букет рози, а третата е по сексуална практика, за която ми разказа Дядо Торбалан и която намерих толкова отблъскваща в началото, че реших да я използвам в един от разказите си като форма на наказание. Обаче някак си пасна в Тръпките и преобърнах гледната точка. Чети и ако толкова нямаш какво да кажеш, поне си мълчи да не се излагаш.
Ей богу. Тук стана като да се оплакваш на софткор в порно сайт. Дет се вика за всекиго има по нещо тук, тъй че няма смисъл от това, особено като е добре написан разказ. И аз съм критикувал, но е винаги заради неграмотното писане или набързо скалъпената история или просто е написан нескопосано. Junk food на разказите. В случая разказа е добър и критиката е безмислена. Звезда, честно казано да не ти пука. И мен не ме кефи, че в разказа за Масажа секцията с коментарите се превърна в търси/предлага, но какво да се прави.
Пореден добър и вълнуващ разказ от Вас...възбуждащ, но някак си нежен :) Милейди
Благодаря, Милейди (ааа, как звучи само – сякаш покорен слуга благодари на строга господарка!).
Сега вече разбрах какво имаш предвид, Звезда, когато казваш, че имаме прилики в начина на писане. Вече няколко описания и детайли са болезнено еднакви с един мой разказ, който ми е на чернова. Налага се да го променя, защото никой няма да повярва, че не съм го копирал от твоята история. Тази прилика явно помага, за да ги приемам по-близки разказите ти.
Ех, що не го видях този коментар преди 5 дни... :) Така е, Изку Куригал. В по-нежното ми аз имаме доста допирателни. Уважението, нежността и разбирането към жената например и правото на героите да са истински, докато са себе си.