Летни тръпки (част 3)

03.09.2022 | Zvezda

Част трета: Доверие

Антон мина на пръсти зад мен и ме изненада като ме прегърна, докато миех чиниите от късната ни закуска. Едната му ръка се плъзна по гърдите ми и ги загали, докато другата притисна корема ми и ме придърпа към тялото му. Вдъхна ме. Дъхът му напрегна чувствителното място зад ухото ми и кожата ми настръхна там. Премести устни и целуна горната част на оголеното ми рамо. Ръката му се плъзна по-надолу и повдигна долния край на тениската ми, а после се зарови в бельото ми отпред. Ахнах и изпуснах чашата в сапунената вода. Пръските се разлетяха навсякъде, но аз вече се бях отпуснала назад към твърдото му топло тяло и бях затворила очи, нехаеща, вдадена в усещането за пръстите, които ме галеха отвътре. Пак ли? Не можеше да ми се насити. Пак… и аз не можех да му се наситя. Бях влажна, разбира се. Не точно мокра и не напълно готова, но вече втори ден Антон ме поддържаше непрекъснато влажна и възбудена. На полусъединител. Трябваше ми малко, но този път и на двамата не ни се чакаше. Искахме бързо и силно чукане, което да сплете нетърпението ни и възбудата на телата да догони тази на умовете ни. Обърна ме, почти грубо ме вдигна и ме метна на плота. Наместих се, за да му помогна да ми свали бельото. Само след миг се озовах с разтворени бедра, а Антон насочваше члена си към цепнатината между тях. Влезе силно с един бърз тласък до дъно. Не бях напълно подготвена и усетих как леко ме претрива, но болката бе мимолетна и приятна и само помогна възбудата ми да ескалира. Антон бе по-бърз и нетърпелив, отколкото предишните пъти, а вече бях изгубила бройката. Четири пъти днес? Там някъде. Всеки път беше различно, сякаш имаше нескончаем извор на идеи как да ми го вкара и да ме докара до лудост, преди да свърша. Сега беше не така овладян, по-егоистичен и съсредоточен върху собствените си тласъци и ритъм. Оставих го да ме води, докато ръцете му ме обхождаха и си играеха със зърната на гърдите ми, плъзгаха се под тях и ги повдигаха, за да погали нежната кожа от долната им страна. Дупето ми изтръпна на ръба на плота, когато ме придърпа по-удобно към себе си и подпъхна пръсти под мен, за да ме държи в удобна за тласъците му поза. Дланите му разтвориха бузите на дупето ми, опъвайки приятно кожата на ануса ми. Въздъхнах и оставих усещанията да ме заливат. Леката болка бе отстъпила пред влагата, която избиваше от порите ми долу и той се плъзгаше с лекота в стоплената ми утроба, напрягайки ме, докарвайки ме до трепетно очакване със силните си напъни. Свърши преди мен, за първи път оставил ме на прага, без да изчака моя оргазъм. Издърпа се назад и експлодира върху голата ми кожа. Опитваше се да ме предпази, след като веднъж вече не бе успял да се дръпне навреме. Не бях посмяла да му кажа, че няма смисъл да се тревожи за това. Болката ми бе твърде прясна и не ми се обясняваше защо не мога да имам повече деца. Вероятно бе приел завехналата бледа следа на корема ми, тази насилствено придобита дълга усмивка, за белег от раждането на дъщеря ми. Нямаше какво да изяснявам, защото не ме беше попитал. И все пак може би беше време за този разговор, колкото и да не исках сама да отварям раните си и да ровя из тях. Твърде пресни бяха, твърде скорошни. Бях се научила да заобикалям дори в себе си това чувство, което седеше като буца в утробата ми и ми спираше дъха – чувството, че вече не съм пълноценна жена, защото не мога да зачена. Дъхът ни се смеси, когато опряхме чела един в друг и той със затворени очи се опитваше да овладее дишането си. Погалих тила му с любов, заравяйки пръсти в непокорната му коса, влажна от последния му взет душ и от потта на споделения ни акт.
- Извинявай… – прошепна ми тихо, докато ръцете му галеха гъделичкавите местенца отстрани на корема ми.
Кожата ми настръхна в отговор и бях готова да свия бедра и да го избутам, ако не спре, защото всеки момент щях да се загърча в смях.
- Няма нищо. Ще ми се реваншираш! – засмях се аз и го целунах леко. - Махни се от мен, ненаситнико. Гъдел ме е!
- Къде? Тук ли? – той нарочно раздвижи немирни пръсти.
За малко да се ударя в дръжката на шкафа зад мен като се хласнах рязко назад, за да избегна палавото му докосване. Сграбчих ръцете му и ги спрях.
- Да! Стига! Недей, ти казвам!
Антон се смееше срещу мен. Повдигна ме от мокрия от влагата между краката ми плот и аз обвих крака около таза му, докато ме носеше няколко крачки до масата. Остави ме на ръба и леко ме побутна да легна назад. Плъзна длани между коленете ми и ме накара да ги разтворя.
- Тони, не е нужно…
- Мълчи!
Седна на стола, сякаш се готвеше да закуси, и се зарови във вагината ми. Отпуснах се и притворих очи. Усещането как езикът му обхожда клитора ми ме накара леко да се задъхам. Изпуснах дълга треперлива въздишка и бедрата ми неволно се стегнаха, когато Антон вкара език навътре, а после ме засмука. Борил избра точно този момент, за да се обади. Разпознах настойчивия рингтон на телефона си и докато мозъкът ми се опитваше да ме изкара от омаята, тялото ми автоматично реагира на отработеното с годините поведение. Намерих се на средата на стаята, преди още да осъзная какво правя. Сграбчих телефона и задъхано се обадих. Както обикновено бившият ми започна без предисловия.
- Взех Димана от къмпинга. Обади ми се сутринта, че иска да се прибира. Не ѝ харесвала храната, възпитателите били груби. Закарах я на майка ми за няколко дни, да ѝ се порадва. След малко идвам да ти оставя прането. Приготви ѝ там каквото трябва.
После затвори. Боже, как мразех това! Беше ми отнело години да се възстановя от отношението му към мен по време на брака ни – цялото това пренебрежение, незачитането на моите чувства и желания, вземането на еднолични решения. Никак не ми помагаше, че заради дъщеря ми се налагаше да търпя и да контактувам с него, стискайки зъби, внезапно превърнала се в малко дете в общуването си с Борил. Караше ме да се чувствам като пълна идиотка. Паникьосвах се и губех почвата под краката си. Нищо не оставаше от човека, който така старателно се опитвах да бъда, когато той не беше наоколо. Ето и сега усетих как тръпките на тревогата карат порите ми да се свият и разпознах признаците на пребледняването по внезапния хлад, който плъзна по лицето ми. Сърцето ми се разтуптя. Дъхът ми пресекна и аз се подпрях на стената с ръка, наведох глава и се опитах да дишам, докато светът за момент причерня. Само да дишам. Антон се озова до мен и ръцете му ме подкрепиха. Нямах сила да го погледна.
- Б-борил ще дойде всеки момент… – заекнах неволно, благодарна за топлината на голата му кожа и силата му. - Трябва да приготвя…
- Чакай! Първо си поеми дъх! – той ме подкрепи да стигна стола и аз тежко се стоварих там, като се опитвах да отблъсна паниката. - Какво стана?
Обясних му, навела глава, все още отказвайки да го погледна. Осъзнавах, че треперя.
- Как така е взел дъщеря ти? Защо не ти се е обадил преди това? Не трябва ли да те пита?
- Той никога… – опитах се да му обясня и зарових лице в длани. - …не пита. Свикнал е решенията… да са негови.
- Но ти си настойник на Димана, нали? – попита ме пак Антон сякаш невярващо.
Кимнах нещастно. Да, по дяволите. Аз бях настойник на Димана. И би трябвало да вдигна скандал в лагера, ако имах сили за това, защото не беше редно да пускат Димана, без от ръководството да ми се обадят поне. Димана също не беше постъпила правилно и знаех, че ме манипулира, но не успявах да събера смелост в себе си, за да проведа разговор, който отдавна отлагах. Много добре знаех, че ме обвинява за раздялата ми с баща ѝ.
- Ще отида да се изкъпя. Не искам да…
Антон ме гледаше замислено с леко стисната челюст.
- Върви. – каза внимателно. - И не бързай! Вземи си душ и се оправи спокойно. Бившият ти ще трябва да почака. Не виждам къде е пожарът.
Той не виждаше, но огънят бушуваше в мен и ме изпепеляваше с невъзможността да оправя отношенията си с Борил и Димана и да възвърна контрола си, самочувствието си, спокойствието си. Преди всичко друго – и своето самоуважение, което Борил успяваше само с няколко изречения или остър пренебрежителен поглед да срине. Подпрях се на мокрите плочки на стената на банята и оставих водата да заглуши всички шумове. Почувствах се застрашена и противно на логиката дори заключих вратата след себе си, за да си осигуря нужното спокойствие. Не от Антон се дистанцирах, а от възможността Борил да нахлуе и да ме намери уязвима, трепереща и гола. Топлата вода охлаби малко мускулите ми, разби напрежението в стегнатите ми рамене, но не разтвори буцата в корема ми. Оставих я да намокри косата ми и да я залепи за гърба ми, да потече по лицето ми и да пролее сълзите, които нямах сили да пусна навън. Спрях водата, едва когато водата охладня. Бях източила бойлера. Докато се триех, чух как звънецът енергично и продължително иззвъня и паниката отново ме сграбчи. Не бях готова! Изскочих навън по хавлия, но спокойният глас на Антон ме спря. Притаих се и застинах. Антон беше отворил вратата.
- Дани… – започна с агресивен тон Борил, млъкна за момент и после рязко избухна: - Какво, по дяволите?!
Надникнах неловко и видях как силното тяло на Антон препречва входа. С почти злорадо задоволство установих, че беше доста по-висок и широкоплещест от Борил и напълно го закрива от погледа ми. Антон се подпря с ръка на рамката на вратата и спокойно провлачи:
- Кого търсите?
- Жена си търся, по дяволите! – избоботи Борил, явно настръхнал.
- Имате грешка! Доколкото ми е известно, Дани е разведена. Та… кого казвате, че търсите?
Борил замълча. Представих си как се опитва да измери отгоре до долу Антон, но едва ли му се получаваше, след като Антон стърчеше над него и очевидно не изпитваше затруднения да му се противопостави физически или вербално. Беше си навлякъл джинсите и тениската, но косата му още бе разрошена и влажна – свидетелство за прекъснатия акт помежду ни. Сложих ръка на сърцето си, за да укротя бесния му ритъм.
- Даниела…
- А, така може! В банята е. Ще излезе, когато е готова. Заповядайте!
Дръпнах се малко назад, когато Антон пропусна Борил и го остави да влезе от коридора в кухнята, която ползвахме и за всекидневна. Съпругът ми… бившият ми съпруг неловко мина покрай Антон и се огледа, преди да спре продължителен поглед на босия мъж в дома ми.
- Кой сте вие?
Антон се усмихна с бавна, ленива усмивка. И някак заплашителна. Подаде му ръка с измамна дружелюбност:
- Антон. Приятно ми е. А вие сте?
- Борил.
- А, да. Бившият. Да.
Борил настръхна.
- А ти си настоящият, така ли?
Антон повдигна рамене и се подсмихна.
- Свиквай с това. Нямам намерение да ходя никъде.
Докато мъжете се измерваха с поглед, усетих как топката в стомаха ми бавно се разсейва от думите на Антон и на мястото ѝ се настани топлина. Заявената сила и спокойствие, увереността му, че ще бъде до мен и утре, и винаги, макар да не бяхме говорили за никакво бъдеще, беше гръб, за който не бях мечтала. Почерпих от тази сила. Поех дъх и оповестих присъствието си. С пресилена небрежност влязох, оставяйки локвички непопита вода на хладния под и поздравих сухо Борил, сграбчила краищата на хавлията да не се свлече. Антон ме пресрещна насред крачка и леко, някак демонстративно и собственически обгърна кръста ми с ръка и ме целуна. Беше кратка, повърхностна целувка, но съвсем преднамерена. Той я задълбочи нарочно, вкарвайки език в устата ми. Дори за момент затвори очи, вдъхвайки аромата на мократа ми коса, преди да се отдръпне и да застане до мен, все така сложил ръка на кръста ми в мълчалива подкрепа. После ме остави сама да се оправям, но спокойствието, което присъствието му ми даваше, бе достатъчно да намеря точните думи и за първи път в живота си да сложа Борил на мястото му. Тихо, но неотстъпчиво му заявих, че това му е за последен път. Щях да оставя нещата така, защото Димана наистина обичаше майка му и ходеше с удоволствие в селската ѝ къща, но ако още веднъж, без да ми иска позволение, без да ми се обади дори, вземе решение, свързано с нея, ще се обърна към съда. Като знам какъв съд имаме, заплахата беше празна и куха, но беше отпор, какъвто никога не бях давала на Борил. С все по-укрепващ глас, открила яда в себе си, който изпълни нервните ми клетки с енергия, му обясних, че вече не съм му съпруга и не съм длъжна да търпя да ме навиква и подкарва като малоумна овца. Ако не се научи да уважава времето и спокойствието ми и да ми говори нормално, ще се прости с правата, които съм му дала да прекарва свободно времето си с Димана. Прекъснах го, когато се опита да каже нещо, повиших тон и като пристъпих напред, забих показалец в гърдите му.
- Млъкни! Омръзна ми да ме юркаш и да ми нареждаш, по дяволите! Един-единствен път не ме попита дали мога да направя нещо, дали е удобно да идваш, дали разрешавам да вземеш Димана. На това се слага край. Сега! Сам опаковай проклетите дрехи, знаеш къде ѝ е стаята. Не съм ти прислужница! И следващия път, Бориле, ако не ми говориш човешки по телефона, ще ти затворя. Ясно ли ти е?
Бях се задъхала, цялата настръхнала срещу мъжа, който ме гледаше объркан. Зад мен се чу тихо покашляне.
- Впрочем… – тихо поде Антон. - И аз имам нещо да казвам. Докараш ли я пак до състояние да трепери, ще ти избия зъбите!
Каза го съвсем спокойно, някак делнично, сякаш си купуваше билет за влак. Даже приятелски го каза, с лека усмивка. Под нея прозираше лед. Погледнах го и сякаш го видях за първи път. Антон също ме погледна и повдигна вежди. “Ти какво?” – казваше погледът му, “Да не мислиш, че ще оставя това така?”. Говорехме си без думи, докато Борил най-накрая не се прокашля неловко и мина покрай мен, за да влезе в стаята на Димана. Не понечих да отида с него и го оставих сам да открие къде са нещата ѝ. Щеше да е приятно разнообразие поне веднъж да свърши нещо сам. Не бях усетила как съм се стегнала, докато тялото ми не реагира на отпускането на адреналина с леко треперене в ръцете и внезапна слабост. Стоварих се на стола и зарових глава в ръцете си, докато се опитвах да преборя замайването. Чувствах се така невероятно добре, така жива, така изпълнена с удовлетворение, че съм се опълчила на Борил. Бях горда от себе си, но и безкрайно благодарна на Антон, че застана до мен и ме подкрепи. Засмях се тихичко, докато той разтриваше раменете ми като на боксьор след спаринг и после усетих как истерията се опитва да ме завладее. Но не сега. Нямаше да позволя на Борил да ме види в това състояние. Дишах бавно и дълбоко и се съсредоточих върху движенията на ръцете на Антон. Почерпих още сила от него. Не понечих да се облека. Бях си вкъщи и имах намерение да довърша това, което правехме с Антон, преди да ни прекъснат така грубо. Ако някой трябваше да се чувства неудобно, това не бяхме нито аз, нито Тони. Това бе моят дом и можех да ходя и гола, ако искам. Борил излезе като буреносен облак от стаята на дъщеря ни, хвърли ни мръсен поглед, но нищо не коментира. Беше събрал някакъв багаж, който подозирах, че няма да е това, което ѝ трябва на Димана. Носеше го в една от големите ѝ ученически раници и в допълнителна найлонова торба бе сложил любимата ѝ плюшена играчка и някакви книги. Поколеба се неловко и тогава Антон полуразвеселено му предложи да го изпрати. Борил смотолеви някакъв поздрав и се изгуби в коридора. Чух как нещо си казаха на входа, вратата се затвори и Антон заключи зад бившия ми. Въздухът беше по-друг вече. Тони ме прегърна и ме повдигна. Засмях се и зарових лице в гърдите му, когато ме понесе на ръце към спалнята.
- Имаме нещо за довършване… – изръмжа той в ухото ми и го гризна. - Нещо ни прекъснаха.
Няколко часа по-късно се събудих, приятно отмаляла от съня и секса преди него. Палава идея се въртеше в главата ми. Докато мислех за това, което бях сънувала доста ярко и горещо, усетих как лицето ми се зачервява от неудобство заради перверзните ми мисли. Прехапах устни, плъзнах ръка към слабините си и неволно простенах, когато докоснах отново възбудения си орган. Ръката на Антон легна върху моята. Отворих очи и срещнах погледа му. Лежахме глава до глава. Той повдигна вежда въпросително. Свих бедра, пленявайки моята и неговата ръка едновременно и се извъртях, за да се притисна в тялото му.
- Тони…
Много исках да му го кажа, но нямах смелост. Не знаех дали няма да ме възприеме за перверзна и да се отврати от мен, ако му кажех какво искам да опитаме в леглото. Но той ме изпълваше с такава възбуда, че непременно исках да го опитам с него. Измъкнах ръката си и я сложих над неговата, за да му подскажа къде искам да ме погали. Очите му се отвориха широко, когато го насочих към задния си отвор. Свих леко колене, повдигнах таза си и му осигурих достъп към дупето си. Антон изръмжа нещо, внезапно напълно събуден. Пръстът му започна да разтрива халката ми и лекичко да набива възглавничката навътре, без напълно да прониква. Цялата бях изтръпнала от възбуда и очакване, но също и от срам, че го искам там, че съвсем недвусмислено му го показвам. Когато Антон премести пръста си към вагината ми, за да го овлажни и после с лекота го вкара в ануса ми, подпомогнат от естествената ми смазка, леко изстенах и се извих. В мен се бореха възбудата на ума от това, което правеше, неудобството и срама ми, очакването и желанието за по-силна стимулация. Чудех се какво мисли Антон за това, дали му е приятно и дали не му се струва твърде перверзно.
- Дани, ти… искаш ли да?
Не посмях да се доверя на гласа си. Ръката ми се плъзна под чаршафа на кръста му и го намери вече втвърден. Исках го, да. Но с някаква частица от съзнанието си продължавах да се притеснявам от тялото си, от това да ме види в такава светлина. Освен това внезапно си дадох сметка, че не съм се подготвила, че не съм чиста. Това рязко ме накара да се свия и аз отдръпнах бедра. Прегърнах го и като събрах смелост, тихичко му казах. Той ме целуна бавно, разбиращо, приласка ме. Гласът му бе дрезгав от възбуда:
- Искам аз да го направя. Стой така!
Изтръпнах от обещанието в гласа му и от очакването, което накара кожата ми да настръхне. Щях да се разкрия напълно пред него, да се подчиня на ръцете и волята му, да не оставя дори частичка от тялото си незавладяна. Имах му доверие и знаех, че в момента, в който нещо ми дойде твърде много и прекрачи личните ми граници, той щеше да спре. По тялото ми личаха леките синини от ръцете му – не защото бяха твърде силни и груби, а защото кожата ми бе изключително нежна и тънка и носеше белезите на всяко по-интензивно докосване. Той внимаваше, когато ме пипаше, но понякога страстта ни един към друг ни отвеждаше към по-интензивни ласки и това си личеше. Въпреки тези ремарки по голата ми кожа, Антон винаги до този момент бе проявявал изключителна предпазливост, грижа и внимание към мен и се съобразяваше с моите реакции. Наблюдаваше ме по време на секс, докато откриваше в изражението и движенията на тялото ми какво ми доставя удоволствие, за какво съм готова и кое ме води към ръба на кулминацията. Бях решена да му дам повече от себе си – онези кътчета на съзнанието ми, които не бях доверила на друг и които дори пред себе си рядко признавах. Те ме караха да се чувствам неудобно, но в същото време ме изпълваха с приятно, напрегнато очакване. Върна се бързо. Аптеката беше на две пресечки от нас. Почти не говорихме, целите изтръпнали от възбуда. Преместихме се в огромната ми баня, проектирана от предишния собственик на апартамента с разточително използване на пространството. Освен ваната, която рядко ползвах, имаше душ кабина с размери като за трима и суха част, където бе тоалетната чиния, мивката, пералнята и сушилнята, кош за прането и голям шкаф за кърпи и принадлежности. Имаше достатъчно място и на пода, където бях сложила пухкава кремава постелка. Антон пое нещата в свои ръце и ме насочи да коленича, леко натискайки ме в позицията, която искаше да заема. Отпуснах се на пода и се подпрях на ръба на ваната за опора. Мъжът в банята ми без суетене напълни клизмената круша с топла вода от чешмата, закрепи накрайника и извади тубичка вазелин. Размаза малко по горната част на накрайника и после надолу по цялата му дължина. Усетих как леко потрепервам от неудобство и срам, но и от възбуда от това, което се канеше собственоръчно да стори. Няколко пъти го бях правила и сама, макар и доста отдавна, но никога не си бях представяла, че ще позволя някой да ме види така – на колене, разтворена, в леко унизителната и почти клинична манипулация на клизменото прочистване. Тони мина зад мен и нежно разтвори бузите на дупето ми. Неволно издишах остро и силно, когато си представих как ме вижда там – потъмнялата с годините ми нежна кожа около ануса и перинеума, далеч от префинената розовина на младите момичета или на порноактрисите. Стиснах конвулсивно ръба на ваната и усетих как тялото ми неволно реагира със стягане и анусът ми се затваря плътно.
- Отпусни се, Дани! Това съм просто аз. Не се срамувай от мен!
Целуна голия ми гръб и погали гърдите ми, докато се отпуснах малко. Обърнах се леко към него и му кимнах, прехапала устни. Дадох му знак, че съм готова. Усетих как внимателно разтрива ануса ми с мазни пръсти, галейки ме полека, без да упражнява натиск. Беше приятно усещане, кожата ми се събуди там и заизпраща леки сигнали към центъра на възбудата ми. Когато по омекналата ми мускулатура разбра, че съм готова да го поема, Антон вкара пръст навътре, леко потъвайки, за да ме подготви със смазката. Извади ги скоро и тогава накрайникът на крушата застана на входа ми отзад, вече готов да го поеме. Влезе бавно, безусилно навътре. Не беше прекалено дълъг, но не беше и много тънък, така че леко ме разшири, докато потъваше в мен. Изпъшках от непривичното усещане да имам нещо там и неволно раздвижих таза си, докато зад мен дишането на Антон се беше учестило. Той се възбуждаше от гледката, а това на свой ред усилваше моята възбуда и топеше срама ми. Стисна балона на крушата и водата леко потече в мен, изпълвайки приятно вътрешностите ми с топлината си. Количеството не беше много, така че не ми причини никакъв дискомфорт, но исках да съм сигурна, че съм прочистена напълно, за да не се притеснявам по време на самия акт, затова срамежливо го помолих да напълни крушата пак. Накрайникът излезе от мен. Стиснах ануса си, за да не изтече водата и задишах тежко и възбудено, докато го чаках. Когато отново коленичи зад мен, нарочно избутах бедра и се отърках в ръцете му подканващо. Завъртях дупето си, извърнах глава и срещнах очите му, които горяха на поруменялото му лице. Устните му бяха мокри и яркочервени. Той неволно ги облиза пак, докато аз изпробвах границите – и моите, и неговите, и съблазнително поклащах задните си части срещу него. Антон се засмя, леко ме плясна и разтърка бузите на дупето ми, докато аз също се засмях с него и се отпуснах напълно. Вече ми се струваше напълно в реда на нещата да ме докосва така интимно. Нямаше причина да се срамувам от него, нито да се притеснявам, че ме намира непривлекателна в тази поза, откриваща задния ми отвор така безсрамно пред него. Напротив – всичко сочеше, че той също е изключително възбуден от това, което споделяхме. Тази интимност, която не бих позволила на друг, раждаше ново доверие между нас. Крехко, но истинско. Бях абсолютно уверена, че няма да направи нищо, което аз самата не исках да ми направи. Поех втората клизма спокойно и оставих водата да си свърши работата за няколко минути, докато той ме галеше отдолу и нежно разтриваше подутия ми корем. Когато усетих, че не мога повече да издържа, ме подкрепи и остана до мен, докато сядах на тоалетната чиния и се опитвах съзнателно да отпусна ануса си, за да позволя на водата да изтече. Не понечи да излезе. За момент пак изпитах познатото притеснение и срам, че ще ме види, докато го правя, но срещнах погледа му – прям, спокоен, приятелски, а не груб и лъстив, и все пак пълен с възбуда. Реших, че няма да се срамувам и от това. Оставих водата да изтече на тласъци, изпъшквайки неволно от усещането, в което имаше и солидна доза еротика и чувствена стимулация, противно на всякаква позната ми логика. За всеки случай го помолих да повторим процедурата, докато се почувствах напълно готова и чиста. Този път, преди да освободя червата си, докато изчаквах водата да се раздвижи по тесните канали вътре в мен, се обърнах към него все така на колене и като задърпах дънките му, смъкнах ги и го накарах да ги прекрачи. Остана пред мен по тъмносините си боксерки, които сякаш щяха да се пръснат от издутината в тях. Плъзнах ръка вътре и го обхванах. Обичах това усещане. Много, много харесвам, когато мъжът е твърд и готов, когато иначе мекото парче месо между бедрата му е изправено, живо и вкоравено на кокал от неговото желание. Харесвах трансформацията на мускула, който в отпуснато състояние бе така незлобливо мек, без да дава никаква индикация за това какво удоволствие е и за двамата, когато се напълни с кръв и похот. И безкрайно ми допадаше, че всеки път, когато посегнех към члена на Антон, той ме посрещаше вече набъбнал. Сакаш самото ми присъствие бе достатъчно, за да поддържа възбудата му на равнището да е готов за секс по всяко време. Адски възбуждащо е да знам, помислих си, че му действам така. Не исках да бързам, но водата в тялото ми напираше, затова го оставих със съжаление, за да се облекча. Вече готова, чистичка, с някакво настанило се в дупето ми усещане за чувствителна мекота, лекота и свежест, се спуснах пак на колене пред него, погледнах го право в очите и плъзнах език по цялата му дължина. Омокрих ствола, поех топките му в устни и докато той тихо простенваше някакви неразбираеми думи на подкана и движеше неволно бедрата си срещу устата ми, ги засмуках енергично. Бяха едри, големи, пълни със семето му, макар само преди часове да беше свършил за пореден път върху корема ми. Харесваше ми обилната му сперма, вкусът му, ароматът на чистотата, сапун и лек намек на парфюм по интимните му части. Плъзнах устни нагоре, намокрих го пак, за да ми е по-лесно да движа ръката си и го стиснах, свивайки пръсти в стегнат пръстен, подчинявайки удоволствието му на моите движения. Задвижих се нагоре-надолу, очите ми следяха неговите реакции. Наведох пак поглед и отворих широко устни, за да поема главата на пениса му и да я оближа, без да я вадя от себе си. Втвърдих език, прокарах го по малката цепка напред-назад, после пак поех члена му, докато ръката ми се движеше с леко въртеливи движения надолу и нагоре по ствола му. Опитах се да го налапам по-навътре. Антон вече дишаше тежко и ръцете му ме държаха за опора, без да ме натискат, но с някаква върла настойчивост. С едно последно усилие, което не вярвах, че ще даде плод, най-сетне успях да се разтворя дотолкова, че да го поема почти до край. Беше едновременно ужасно болезнено да се разпъна така, задушаващо да го почувствам в гърлото си и безкрайно възбуждащо да го имам така интимно в себе си и да знам, че увеличавам неимоверно желанието му, че по някакъв начин го контролирам да отпаднат всичките му задръжки. Докарвах го до лудост и това ми харесваше, въпреки цената, която плащах. Задавих се и очите ми се насълзиха, затова се отдръпнах да си поема въздух и докато дишах тежко в опит да възстановя притока на кислород към мозъка си, за известно време само леко го стисках и движех ръката си нагоре и надолу. Бе целият мокър от слюнката ми. Поставих едната си ръка под другата и като пак обхванах тестисите му с устни и ги засмуках, задвижих ръцете си в противоположни посоки с леко извиване. Антон ми отвърна със стон на ранено животно, което не издържа повече на болката. Гледаше ме право в очите и на лицето му нямаше и помен от усмивка. Бях го докарала до ръба. Сграбчи ме почти грубо, но без да ми причинява болка наистина. Настоятелно ме побутна да се облегна с гърди на смъкнатата хладна седалка на тоалетната. Членът му бе мокър и можеше да се опита да ми го вкара и така, но отдели няколко скъпоценни мига да ме намаже пак с вазелин, докато и двамата едва дишахме и стоновете ни кънтяха в банята, отблъскваха се от плочките и излитаха през отворения прозорец към следобедната гълчава на улицата отвън. Пръстите му бяха нетърпеливи и бързи и скоро членът му ги замести на входа на ануса ми. За момент застинахме и двамата. Очите ми бяха широко отворени, но не виждах нищо пред себе си. Единственото, на което бях способна, бе да си представям как красивата глава на пениса му ме пронизва и дългият набъбнал ствол влиза полека в тясната ми дупка и потъва постепенно навътре. Представата бе толкова възбуждаща, че почти пропуснах момента, в който наистина усетих как ме нанизва. Разпъна ме, бях тясна. Не бях правила анален секс повече от два-три пъти с Борил. Понякога използвах малък плъг или пъхах броеница в дупето си, докато мастурбирах с помощта на верния си вибратор, но истината е, че нищо не можеше да се сравни с усещането за големината на Антон, която започна да ме запълва отзад. Беше преодолял стегната хватка на сфинктера ми с помощта на соковете и на вазелина, но изпитвах болка заради размера му. И този път, както когато влезе в мен, докато не бях напълно възбудена и мокра, големината му ме претри и ме разшири, но болката бе някак приятна и увеличи умствената ми възбуда. Нямах нищо против, макар че тялото ми още не се беше отпуснало, когато се заби до топките в мен и коремът му опря в бузите на дупето ми. Беше дълго проникване на тясно и топло. Не устоях на порива и се извърнах, за да го погледна.
- Какво е… какво е усещането за теб? – попитах го, прехапвайки устни.
Той се поколеба, без да знае какво да отговори, сякаш точно в момента умът му изобщо не можеше да се събере и да намери центъра на речта.
- Тясно. – отвърна ми пресипнало. - Стегнато, топло. Като коприна си по члена ми. Сякаш ме галиш с език, но едновременно навсякъде.
“Страхотно!” – помислих си, “Точно така искам да се чувстваш!”. Остави ме за момент да посвикна с размера и усещането да съм така изпълнена отвътре, преди да се задвижи. Ръцете му бяха на бедрата ми и ме направляваха. Нарочно се подпрях само с гърди на хладната повърхност на капака на тоалетната чиния и като плъзнах ръцете си по дупето си, разтворих бузите си за него. Дъхът му изсвистя. Можех да си представя как изглеждам така – напълно разкрита пред погледа му, отворът ми поема натиска на члена му и плътта му се движи напред-назад в тясната ми дупка и нито сантиметър, нито дори част от кожата ми не остава скрит. Оставих се на усещането и се отпуснах напълно, като се нагодих към ритъма и тласъците на слабините му. Харесваше ми това напълно отдаване и разкриване, това ритмично поклащане, което смачкваше гърдите ми в повърхността под мен. Зърната ми се триеха в остра стимулация, която гъделичкаше цялата кожа на настръхналите ми кълба. Усещах как вагината ми протича, неконтролируемо се стяга и се отпуска, готова да избълва възбудата ми навън и да не остане скрита от Антон. Всеки път, когато коремът му се опираше в горната част на бутовете ми, той изпъшкваше неволно и използваше движението, за да се забие до край, невъзможно навътре в ректума ми. Стимулацията на онази тайна точка във вагината ми, която той отъркваше през тънката стена между двата ми прохода, ме докара до напрегнато очакване. Възбудата ми се покачи вече на чисто физическо равнище, усетих как се натрупва и постепенно приближава към кулминацията ми. Оргазмът ме заля като огромна вълна, която помете съзнанието ми и изтри всякаква мисъл от главата ми. Спрях да осъзнавам какво правя, само с някаква периферия на мозъка ми усетих, че Антон е сложил ръка на устата ми, за да приглуши виковете, които не чувах. Не знам колко време крещях, нито какво съм викала. Свестих се, когато приливът на кулминацията ми бавно се отдръпваше и ме остави задъхана да търся мислите си. Слабините на Антон конвулсивно пулсираха в теснината ми и по дрезгавите му несдържани стонове разбрах, че се празни на свой ред. Няколко пъти се отдръпна и се наби почти грубо навътре, докато изцеди и последната капка от натежалите си тестиси и ме изпълни с топлина и влага. Спряхме се задъхани, без да се движим. Беше се отпуснал изцяло върху гърба ми и ми тежеше, но дори и за миг не ми мина мисълта да прекъсвам интимността на контакта ни. Отне малко време, докато усетя как спада в дупето ми, но Антон не понечи да се измъкне навън. Нямах нищо против, аз също дишах тежко и накъсано и още се опитвах да успокоя ритъма на сърцето си след мощния си оргазъм. Антон леко ме целуна по тила, отмятайки косите ми и прошепна в накъсаната от шумното ни дишане тишина:
- Имаш ли ми доверие?
Що за въпрос? Разбира се, че му имах доверие. Щях ли да се оставя в ръцете му толкова безсрамно оголена, ако му нямах никакво доверие? Понечих да се извъртя, но той ме спря да не мърдам и аз се подчиних, макар че ми се искаше да мога да видя лицето му в този момент.
- Да. – потвърдих тихо, но напълно уверено.
Каквото и да имаше предвид, знаех, че то ще достави удоволствие и на двама ни.
- Не мърдай тогава!
Отне минута или малко повече, докато той все още беше вътре в дупето ми, докато в един момент усетих как членът му отново увеличава размера си. Бе малко по-различно като усещане, като че ли възбудата му не беше съвсем пълна. Докато се чудех как е възможно толкова скоро след изпразването му в мен, Антон простена, напъна се, стискайки ме здраво и аз потресена усетих как жива топлина се разлива навътре в мен, докато той ме пълнеше отново, но този път с водата от слабините си. Ахнах, напълно неподготвена за усещането за горещата течност, която се изливаше невъзможно навътре и проникваше по тесните канали на червата ми в корема, издувайки ме тежко там. Мозъкът ми се опита да асимилира какво се случва и за своя огромна изненада мисълта какво прави ме изпълни с безкрайна възбуда, със степени по-висока от тази, до която до този момент ме беше докарвал. Беше ме свел до подчинена дупка, само до дупка, в която да уринира и това унизително за мен действие му доставяше удоволствие чрез пълната капитулация на тялото и съзнанието ми пред неговата воля. Усещах как не ми е останала нито една частица, която да не съм му отдала. Бях се разкрила напълно и му давах доверието си. Всъщност не се чувствах унижена. Дори не го възприемах като нещо нередно, мръсно или неправилно. Харесваше ми това, което едновременно причиняваше на мен и на себе си, споделената възбуда от немислимото до този момент действие, за което дори нямах идея, че бе възможно. Бе събирал и търпял дълго и течността, която ме пълнеше, дълго не секна на стабилна струя. Урината му бе почти жарка, но не ми причиняваше нито дискомфорт, нито болка.
- Тони… – въздъхнах и неволно се опитах да плъзна ръка между краката си и да загаля клитора си, но не успях да го достигна.
Беше ме притиснал твърде плътно. Когато свърши, за момент поседя така, без да се движи, все още проникнал напълно в мен. Не знаех какво чака и защо не ме оставя да се изправя и да се освободя от урината и спермата му.
- Не мърдай, любов! – настоя той, когато усети по огъването на тялото ми, че се опитвам да го отхвърля. - Стой!
Подчиних му се, без да разбирам. Усещането за пълнота в корема ми, сплескан в капака на тоалетната бе леко натоварващо. Антон сякаш усети физическото ми неудобство и без да излиза от мен леко ме придърпа назад, докато само ръцете и главата ми останаха да почиват на твърдата повърхност. Раздалечих бедра и се наведох в по-удобната поза, която ме разкрачваше повече и разтваряше дупето ми, но освобождаваше гърдите и корема ми за неговото докосване. Галеше ме навсякъде отдолу. Ръцете му обхождаха гърдите ми, минаваха по кожата около набъбналите ми твърди зърна, смъкваха се към корема ми и ме масажираха леко там, където течността се бълникаше леко, после се заровиха във вагината ми и той ме затърка силно и настойчиво, докато ме докара до лудост. Този път не успях да сдържа вика си, когато с два пръста стисна чувствителния ми набъбнал клитор почти до болка, а другите вкара рязко навътре във вагината ми и ги задвижи напористо и безпощадно, докато оргазмът внезапно ме заля. Избухнах като някаква проклета свърхнова. Едновременното усещане за пръстите му в мен, стиснатия ми клитор, който болезнено крещеше за освобождение, пълният ми с урината му корем и спермата, която бе вкарал невъзможно навътре, членът му, който все още усещах в себе си – дълъг и макар не напълно твърд, бе значително присъствие в ануса ми… и цялата безкрайна възбуда на ума ми, мощен афродизиак с неподозирана сила – всичко това буквално ме разчлени на съставните ми атоми. Тялото ми се тресеше така неконтролируемо, че само здравата хватка на Антон му попречи да се изхлузи от мен отзад. Вероятно отстрани е приличало на някакво странно родео, не знам. Радвах се, че няма кой да ни види, но всъщност нехаех в онзи момент, ако ще целия вход да се беше събрал в банята ми на шибан спектакъл. Затова пък виковете ми безспорно се чуваха навън. Не един мъж и не една жена можеха да завидят на пълното отдаване в оргазма ми, който нескрито ехтеше, дрезгаво излязъл от пресъхналото ми гърло. Усещането бе така наситено, че неволно се разплаках. Почти пропуснах момента, в който зад гърба ми Антон се раздвижи. Внезапно си дадох сметка, че отново се е втвърдил. Започна да ме чука с плавни, почти бавни тласъци, а аз още не се бях съвзела от предишната си кулминация и почти всяко негово влизане в мен ме докарваше до микрооргазъм. Не спирах да се треса и скоро имах усещането, че не мога да понеса повече. Тогава Антон рязко засили и докато плачех под него от силата на собствените си усещания, той бързо стигна до освобождението, пъшкайки и викайки от удоволствие и на свой ред се изпразни мощно в горещия мокър тунел на задните ми части. Този път ни трябваше много повече време, преди да се съвземем. Все още потръпвах и бях на косъм от нова поредица малки оргазми, които конвулсивните контракции на вътрешните ми мускули ми докарваха. Ръката ми се насочи там и ме откри широко отворена, разтекла се. Плъзнах два пръста в себе си и свърших за пореден път, прехапвайки устни, когато вътрешните стени на вагината ми стегнаха като в менгеме пръстите ми като почти очаквах да ги пречупят. Изръмжах почти като Антон, когато свършваше – дрезгаво, дълбоко и животински. Бях опустошена. Почти не си дадох сметка как се отдръпва от мен. Част от течността потече навън между бутовете ми, докато не осъзнах какво се случва и не стиснах ануса си. Бях като изтръпнала там и само по спирането на мокротата, която вече не се стичаше по краката ми разбрах, че съм успяла да затворя сфинктера си. Антон ме повдигна, видимо изтощен от собствения си оргазъм и ми помогна да седна на тоалетната с гръб към него и лице към стената, преди да се освободя. Клекна между разтворените ми бедра, които нямах сили да притисна с някакъв закъснял опит за приличие, погали ме там едновременно по мокрия ми женски отвор и назад към пълния със спермата и урината му анус и проследи как дупето ми се отваря и пропуска мокрия си товар на тласъци. Бях извърнала глава и го гледах, а той не откъсваше поглед от напълно разкрития ми пред него отвор. С почти клинична прецизност гледаше как дупето ми изтласква и последната капка, която беше влял в мен. Вече не изпитвах никакъв срам от него, затова се пресегнах и с пръсти се опитах да видя колко ме беше разширил отзад. Значително. Анусът ми се свиваше, но беше още податлив и с лекота вкарах три от пръстите си там, усещайки, че има още място.
- Не ти ли стига? – попита ме дрезгаво и с усмивка.
Повдигнах рамене и се ухилих на свой ред.
- Само искам да видя колко си ме разширил.
- Ще се свие! – обеща ми с категорична увереност. - И ще те чукам пак така! Скоро.
- О, не мисля! – казах малко рязко, но закачливо. - След днес ще ми трябват специализирани медицински услуги. Не си се представям как отивам при лекаря ми и се опитвам да му обясня от какво не мога да ходя… ще го задавя от смях или ще му се прииска!
Засмяхме се пак. Приятното отпускане като след всеки дълъг акт ме направи леко сънлива и аз се прозях. Имахме нужда да се изкъпем обаче и събрах останалата си сила, за да се изправя. Антон ме подкрепи, обърна ме към себе си и аз се подпрях на гърдите му, неволно плъзвайки ръка към отпуснатите му слабини, където леко, почти инстинктивно го загалих с нещо като уважение и благодарност. Целунахме се бавно и дълбоко. Липсваше ми да виждам лицето му и изписаните на него чувства, докато ме чука. Беше ме докарал наистина до ръба на въобразимото. Бе изпитал границите ми и гъвкаво ги беше преместил отвъд онова, което смятах за допустимо и възможно. Беше доставил удоволствие и на двама ни и бе превърнал унизителният акт на уринирането вътре в мен във възбуждаща сетивата ни игра. Докато топлата вода отмиваше миризмите и интимната влага от кожата ни, неволно се зачудих какво друго ми предстоеше с него, докъде можех да стигна в интимността с един мъж, буквално влязъл под кожата ми, който ме бе поискал и ме бе имал по всички възможни начини. Или поне по всички онези начини, за които се досещах. Останалото предстоеше с вълнуващата неизвестност на оголената ни разкрепостена сексуалност, в която си принадлежахме един на друг.

Звезда