Далила (част 4)

07.10.2023 | Анонимен

Отварям мързеливо очи, съзнанието ми се избистря. В квартирата на Далила съм… гол в леглото, а нея я няма. Поглеждам малката Айва – 8:32 часа… добре съм си поспал! Ставам, Далила я няма – и панталона и боксерките ми ги няма! Една хавлия е метната на фотьойла, завивам я около кръста. В коридора чувам:
- В кухнята съм, Стоян!
Далила е с копринен халат малко под дупето, а косата ѝ е вързана отзад. До готварската печка е… ухае на палачинки!
- Добро утро! – поздравявам сънено. - Къде е банята?
- Първото пано до входната врата вдясно. Натисни го навътре.
Далила се обръща с красивата си усмивка и двете трапчинки към мен – хавлията започва да се повдига.
- Мерси! – и се връткам към банята.
Натискам паното и се отваря с щракащ звук. Вътре – малко преддверие с мивка и голямо огледало, два рафта с хавлии и кърпи за ръце. В дъното – друга врата. Банята – приветлива и чиста с блестящи плочки. Мирише силно на цитруси и кокос. Оглеждам сапуните и шампоаните. Едно шише ми привлича погледа – лосион за тяло… познатия аромат!

Душа е перфектен – събуждащ. Обратно в кухнята.
- Обичаш ли палачинки? – мъничето ме гледа с очакващ поглед.
- Както съм гладен, ще изям и теб! – казвам го не на шега.
- Като снощи ли? Беше невероятно! Няма да си помисля да откажа! – очите ѝ светят, приближава ме. - Добро утро, Мечо! – уловена за врата ми с гореща целувка.
Хавлията на кръста ми започва отново да се опъва.
- Сядай някъде, почти съм готова! – врътка се край печката, а аз ѝ гледам късото халатче и се надявам дупето ѝ да изскочи всеки момент.
- Къде са ми дрехите, оттатък е само ризата? – питам неизпускайки я от очи.
- Опрах ги. Бързаш ли за някъде? До обяд ще са сухи.
Сините очички се радват, гледа ме дяволито.

Седнах на дивана с омотана хавлия на кръста. Смуглото ангелче остави чиния с палачинки на масата и измъкна от хладилника бурканче със сладко от малини. Намаза и нави на руло една палачинка. Прекрачи ме и седна в скута ми. Палачинката беше в устата ми, а сладкото капеше по гърдите ми.

Меките ѝ устни нежно засмукваха сладкото по кожата ми, а малкия палавник вече напираше между бузките на дупето ѝ.

Далила се изнизваше от коленете ми, главата ѝ беше в скута ми, а палачинката вече не ми беше интересна. Аз тръпнех в очакване. Снощи ми го пипна само веднъж, докато си го наместваше в дупето. Хавлията се разтвори опъната от нежните ѝ пръстчета.

Възбуден, пулсиращ и зачервен стърчеше срещу лицето ѝ. Едната ѝ ръка го хвана нежно в основата, а другата обгърна главичката, внимателно издърпвайки кожата надолу. Целуна го, пое го с устни, но несръчно… зъбките ѝ се плъзнаха по кожата на главичката – дразнещо усещане! Свих се, отдръпвайки се назад. Далила ме погледна в очите.
- Така ли? – попита, явно притеснена.
- Да, но без да усещам зъбките ти. – бях наелектризиран.
Първите няколко мига си беше мъка – тя просто не знаеше какво да прави. Притеглих я обратно в скута си и ѝ обхванах дупето с шепи. Под късия халат нямаше нищо, освен хлъзгаво мазно дупе. “Лосиона за тяло!” – светна ми лампата.

Моя палавник се плъзна между бедрата ѝ. Ръката ѝ го улови моментално и го насочи. “Пак там? Защо пак в дупето?” – трескави мисли бръмчаха в главата ми, докато Далила се отпускаше върху мен. Потъвах бавно, потънах целия, а сините очи се взираха в мен и се опитваха да разчетат обърканите ми мисли.
- Защо пак отзад? Явно не съм първия там? – Господи, изтърсил съм го на глас!
Далила замря, след миг подскочи и се изниза от мен. Хукна към другата стая и след секунди се върна. Носеше една хавлия, прилежно сгъната. Остави я на масата и я разгърна. Лъсна вибратор – до половината лъскаво метален, а надолу с леко бежов силикон.
- Само този е бил преди теб!
Гледах синевата в очите ѝ и ѝ повярвах. Имаше толкова искреност в тях.
- Защо в дупето, пиленце? – аз обаче недоумявах.
- Не съм била с мъж, дори и вагинално не съм пробвала! – имах усещането, че ще се разреве всеки момент.
- Успокой се! Добре, миличката ми… нищо не е станало! Просто съм изненадан и не разбирам? – опитвах се да я успокоя.
- След като навърших 14, започнах да усещам желание и трепети. Нали знаеш, да се докосваш, да усещаш тялото си. Явно нашите са ме усетили по някакъв начин, защото започнаха едни лекции за девственост, приличие и пълно въздържание до сватбата. Но тялото ми си искаше неговото! Първо с пръстче в дупето… срам ме е да ти го казвам, но на 18 си взех този вибратор. Умирах от страх да не го намерят в къщи, криех го. Страшно ми хареса да ми е в дупето, а за вагинално и през ума не ми е минавало.
- Чакай бе, дете! Да не сме в средновековието, кой ти гледа тия отживелици! – опитах да опонирам, поглеждайки към вибратора.
Може би не по-дебел от два пръста и не по-дълъг от 17 см.
- Сигурно, но явно не си наясно с ориенталския манталитет и нрави, а и не познаваш доктор Саад. – имаше предвид баща си.
Нямах аргументи. Прегърнах я.
- Ела при мен!
Пак беше в обятията ми. Сплела ръце зад врата ми, устните ѝ ме изгаряха. Вдигнах я на ръце и я понесох към спалнята.

Лежах по гръб, а тя надкрачила ме не отлепяше устни от моите. Борбата ми с връзките на халата ѝ бързо приключи и матовите гърди бяха пред лицето ми. Халата падна някъде по кревата, а аз засмуквах шоколадовите зърна с длани на дупето и я повдигах към лицето си. Облите ѝ бедра се плъзнаха над раменете ми и тогава осъзнах, че малкото кадифено триъгълниче го нямаше – голо копринено нежно венерино хълмче!
- Пиленце, това защо? – бях много изненадан.
- Мислех, че ще ти хареса. – прошепна тихо.
Боже, колко ми харесваше! Езика ми се плъзгаше по матовите срамни устни, търсейки път към розовия клитор. Влагах цялото си старание и нежност, като не пропусках нито милиметър от нежната цепка. Соковете ѝ се лееха в устните и по лицето ми. Далила беше вплела пръсти в косата ми… стенеше, трептеше, вибрираше, докато накрая експлодира с вик на наслада. Падна отмаляла встрани. Шепнеше нещо неразбираемо за мен. Вслушах се – беше на арабски.
- Много те обичам, Мечо! От първия ден в който те видях се влюбих в теб!
- Миличка, то няма и седмица! – изтърсих по инерция аз.
- Не-е-е, първия ден на семестъра… видях те в ректората! Беше със светло синя риза на карета с къс ръкав. Носеше един куп тетрадки и четеше някакъв списък. Беше на стълбите на метър от мен и изобщо не ме погледна, грубиян такъв! – смееха ѝ се сините очички, греейки като мъниста, а тона ѝ привидно сърдит беше по-скоро лигаво нежен.
- Че с какво толкова съм те впечатлил? – полюбопитствах, опитвайки да си спомня този момент.
- Излъчваше сигурност и спокойствие… и няма да кажа! – замълча за малко. - Май тогава за пръв път усетих, че се влюбвам! Е, не точно… но ми влезе в ума. Нищичко няма да ти кажа повече, ще вземе да се възгордееш!
Лежахме прегърнати и се целувахме. Надигна се на лакти и ме попита:
- Искаш ли да опитам пак?
Смъкна се в краката ми и го хвана с нежните си пръстчета. Този път се справяше по-добре – устните ѝ ме изгаряха и много внимаваше със зъбките, въпреки че не го поемаше много навътре. Съзнанието ми се замъгляваше, предусещайки края се дръпнах в последния момент и бялата течност плисна на гърдите ѝ. Далила не смееше да мръдне, беше вперила поглед в мен.
- Това хареса ли ти, мило? – плахо попита.
Не отговорих – придърпах я към мен и не спирах да я целувам.

Цялата събота и в неделя изкарах при нея, върнах се в моята квартира в късния следобед. Хасковлията боксуваше в стаята и още като ме видя от входната врата се развика:
- Ко става ва, Тигър… де се загуби? Щях в полицията да ходя да те търсим! Кажи сега, кажи де… зарадвай Кауня!
- Няма нищо за казване, Аратлик. – имитирах го размахвайки ръце. - Обичам я.
Хасковлията така подскочи към тавана, че за малко да си удари главата, а ръцете му описваха движения, като на футболист вкарал гол.
- Браво бе, Тигър! И ся какво? – радваше се истински и ме тупаше по рамото.
- Честно казано не знам какво, приятел… сложно е. – Кауня ме гледаше въпросително. - Тя е от друго тесто, богата е… банята ѝ е колкото нашата бърлога! Знаеш, аз съм сирак и с триста зора издрапвам месеца. Каквото ми прати майка с това карам, а и последно време много често е в болнични… а болничните не са заплата! – проумявах сложността на положението си.

Следва продължение...

ТОНИ