Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Далила (част 5)

22.10.2023 | Анонимен
Категория: Аматьори

Два месеца вече съм с Далила. Бързам след лекции, бягам след упражнения. Малкото ангелче ме чака пред университета или аз тичам към квартирата ѝ. Не живея – летя… влюбен съм в моята арабска принцеса!

Понякога тя седи на стълбите на ректората и като ме види се затичва към мен, обесена на врата ми и преплита крака на кръста ми.
- Мечооо! – устните ѝ ме изгарят. - Обичам теееееееее...
Хасковлията ме тупа приятелски по рамото и вика като луд:
- Айде бягай бе, тигър!
Няма толкова чиста и искрена душа като неговата – приятел, който ти се радва на щастието.

Имам рожден ден. Далила ме гледа загадъчно. Аз, почти финиширал с парите, я водя на сладкарница… все пак тортичка. В квартирата ѝ абсолютна изненада за мен – Хасковския саурук с една колежка на Далила! Масата в кухнята ще се счупи, няма място за права цигара. Направо онемях!

Веселби до среднощ. Хасковлията закова най-накрая колежка! Към 12:30 се изнесоха двамата прегърнати и ухилени.

Малкото смугло ангелче ме гледа дяволито. Аз пък съм кух като тъпан в момента.
- Мечо, в банята и при мен! – чурулика малкото ми врабче.
Душ... леко ми е, хавлията на кръста и към голямата стая.

Далила след мен в банята. Забави се...

Два месеца си я шляпам в дупето, разбирам – хигиената преди всичко, и без друго не ползваме презервативи.

Защо ми се струва, че има някаква руменина на смуглото личице. Пристъпва мокра на капки с навлажнени кичури и бляскащи сини очи.
- Мечо, тази нощ ще съм твоя завинаги!
Имаше някакъв пламък в очичките, а може би страх, но говореше решително.

Лежах по гръб в леглото и гледах идиотски не разбирайки думите ѝ. Далила ме прегърна, свлече се в скута ми и беше като никога до този момент. Изгарящите устни и допира на дланите ѝ – ни помен от несръчността в първите дни, когато бяхме заедно. Раздаваше се от душа и през цялото време ме гледаше в очите. Усещах устните ѝ по цялото си тяло, ръцете ѝ бяха вълшебни. Сигурно съм започнал да викам, защото малката ѝ длан запуши устата ми.

- Ела върху мен, Мечо! Бъди нежен…
Вече знаех, че тази нощ няма да е дупето.

Красивото ангелче беше по гръб, косите ѝ пръснати по възглавниците, очите ѝ искрящи с малко странно напрежение, а ръката ѝ този път смело ме държеше за кура. Бавното плъзгащо движение на малката длан ме изпълваше със сила.

Приплъзнах се с лице към сладката ѝ цепка и зарових език във вече мокрото кладенче. Стоновете ѝ ми подсказаха, че е готова, а ръцете ѝ ме придърпаха обратно. Целувахме се нежно, едва допирайки устни.
- Искам те, Стоян! Искам те в мен! Господи, как те ОБИЧАМММММММ... – малкото врабче ме стискаше толкова силно и ми говореше толкова нежно.
Аз се стапях – сигурно в този момент съм бил най-щастливия мъж на земята.

Срамните ѝ устни се разтвориха хлътвайки леко навътре в посоката на напора на пениса ми. Далила изстена протяжно:
- ААААААААААААхххх… – и заби нокти в гърба ми.
Зъбките ѝ се забиха в рамото ми до болка, тялото ѝ се огъна увиснало през кръста в ръцете ми... бях в нея – бях я превзел!

Далила стенеше. Усещах пареща болка на гърба си от ноктите ѝ, а рамото ми пламтеше захапано. Бях плувнал в пот, а тласъците ми не спираха – исках целия да съм в нея.

Изкрещях свършвайки. Далила плачеше...
- Сега нашите ще ме убият! Обичам те, Стоян! Обичам те, обичам те… – не спираше да повтаря и да плаче.
- Дали, миличка… и аз те обичам, слънчице! Защо плачеш?
Кура ми се изхлузи от нежната прегръдка на нейната вагина. За втори път кръвта на Далила беше по мен.
- Нашите ще ме убият! Не познаваш доктор Бензидан Саад...
Нещата изобщо не ми бяха ясни в този момент.

С много любов и нежност аз минах за четвърти курс, а Далила за втори. Почти неразделни, заковани, залепени, преплетени един в друг. Красивата арабска принцеса и бедното селянче. Учихме седнали един в друг, легнали – аз по корем с учебник на възглавницата, а Далила върху гърба ми на конче с нейния буквар. Изпитите летяха с пълен успех – всички заверки безпроблемни! Бяхме щастливи...

Разделихме се за две седмици преди четвърти за мен и втори курс за нея. И пак в Габрово. ДВЕ седмици ни бяха две години.

Новата учебна година – неразделни! Целия първи семестър... просто не можехме един без друг!

Следва продължение…

ТОНИ

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Fairy | преди 1 година

Тонии, Тониииии, ней хуманно тъй, ней :))) ! Знаеш ли как ми се присвива сърчицето? И че гледам като гаврош пред витрина? :)) Много ти е красива историята, описал си я перфектно, браво! Тук имат обичай за тортичка в неделя и ти ме почерпи вече с тази приказка. Благодаря!

Анонимен | преди 1 година

Тъй то, обезчестиш ли мюсюлманка е твоя за цял живот, мърда не нЕма. А пък тая кокошка-гаврошовска пак просо сънува. Циклонееее, хайде бе, кокошлето му провиснаха крилата да те чака, пух четата на опашката започнаха да губят чара си...... Ней хуманно тъй, ней...... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 година

ЦИКЛОН:Fairy, добро утро!Добро утро и на теб , Директоре! ПАПАГАЛКАТА е качена , от Админа зависи...Скъпа , хубав ден,чакай ме , не тъгувай....

Fairy | преди 1 година

Циклоне, слабост моля, сладка болчице и радост, що ли да сторя? Приемам си дните, каквито дойдат. Дори денем да не си с мен, нощем бая близо ми се навърташ :)). Обожавам да си настръхвам тила като те мисля. :) Извинявай, Тони, за спама, вярвам ще разбереш. Аурата на разказа ти така гостоприемно постила едно вълшебно килимче, че му се събрахме отгоре кой откъдето е.

Анонимен | преди 1 година

Много интригуващо. Продължението кога .

Анонимен | преди 1 година

Няколко от продълженията съм ги пуснал преди седмици. Разчитаме на волята на админа , може би защото са малко потежки за четене - не като изказ а като преживяване . Но това е моя живот - белени праскови и люти чушки . ТОНИ

Fairy | преди 1 година

Хиляди извинения, Тони! Прередила съм те. С нетърпение очаквам продължението. Особено като предупреди... Ако ти хвана лицето в шепите си и те гледам в очите, ще ми простиш ли?

Анонимен | преди 1 година

Fairy- и лицето и сърцето ми вече принадлежи само на съпругата ми - преди 4 дни научих че отново ще ставам баща - много съм горд , на 48 години съм .

Fairy | преди 1 година

Тонкааааа, да ти живо и здраво цялото семейство и с лекота и благословии да върви бремеността, раждане и отглеждане! Светлина, любов и премъдрост над вас! Моя мъж на тези години е посрещнал второ, спокойно! Ухуууу, как ме зарадва!

Анонимен | преди 1 година

Честито и от мен! Ама и вие се изучихте от мангалята, да не спите нощем, а деца да правите! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 година

Бахи ---- Ами немаже да сме импотентни старчета като някои ------- ако ме разбираш..... ТОНИ

Анонимен | преди 1 година

Благодаря, че ми напомни да си изпия простамолчето. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 година

Бахи - не беше адресирано до теб - извинявам се ако така си го приел . ТОНИ

Giv | преди 1 година

Поздравления Тони:) лека и безпроблемна бременност желая на съпруга ти. Наздраве за бъдещите родители:) Весела

Анонимен | преди 1 година

Няма проблеми, не съм се засегнал няма и за какво, мятам зад рамо и продължавам. Нямам някакви очаквания от сайта и потребителите му. Просто влизам да си прекарам хубаво време, защото съм осъзнал, че не съм вечен и всеки миг прекаран весело на осъзнат живот не може да бъде повторен. За това аз се забавлявам когато ми се отдаде удобен случай, не знам дали има друг свят и там дали ще мога да правя нещо което ми харесва, забавлявам се СЕГА, защото утре може да няма! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!