Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Часовника Сейко 5 Мантакса спря. Занесох го на часовникар. При отварянето на задния капак лъсна гравиран надпис: Стоян, Далила – преплетени двете ни имена с красиво гравирано сърце, а отдолу: гр. Хасака, адрес и номер. Звъннах на Хасковлията, бях кръстник на първородния му син – хасковския брус се ожени за приятелката на Далила от университета. Хасковлията от няколко години работеше като дознател в полицията.
- Какво да помогна, аратлик? – попита, след като чу че му крещя по телефона.
- Намерих я пич! Знам къде е!
След по-малко от месец пътувахме двамата през цяла Турция – приятеля ми по служебен път уреди визи. Тоя дивак заряза жена бременна в шестия месец и тръгна с мен. В Истанбул се закачихме за двама тираджии и те ни изведоха до края на Дярбекир – оттам ни остана малко до Ал Хасака.
На третия ден преди обяд бяхме на адреса написан на вътрешната страна на часовника ми. Магазин за часовници, много голям, а над него два етажа постройка без покрив. По пътя дотам се нагледахме на невероятни красоти и потресаваща мизерия. В магазина мъж с добре подстригана и оформена брадичка и мустаци, както и едно малко копринено черно ангелче, забрадено с черна копринена забрадка вързана под брадичката, с кристално сини очички и дълга плитка висяща зад забрадката. По всичко си личеше, че магазина е скъп – дебели витринажи с лъскави метални кантове и камери от всички страни. Хасковлията заби на втория стелаж:
- Ябаа, аратлик… я виж тоя солник 12 000 долара ваааааааа....
Мъжа с добре подстриганата брадичка скочи като опарен и тръгна към нас.
- Здрравейте, от България ли сте? – акцент и познатата “Р”.
Свалих часовника и му го подадох. Арабина се втрещи. С двете си ръце хвана моята в която висеше часовника от Далила, наведе се, погледна го, целуна ми ръката и допря чело до нея. Стоях като гръмнат! Хасковлията зад мен гледаше неразбиращ. Малкото копринено момиченце в черно ни гледаше с кристално сините си очички. Арабина се обърна към нея и с жестове и устни ѝ направи знаци. Детето изприпка зад стелажите и потъна някъде навътре.
- Аз съм Аадем, брат на Далила. Ти Стоян си ли? – беше пребледнял. - Аадем, като Адам… – говореше арабина и тръгна към входната врата.
Заключи я. Хасковлията го гледаше подозрително, беше стиснал юмруци.
- Елате с мене горе! Добре сте дошли!
Аадем тръгна напред, а ние го последвахме. На втория етаж огромна гостна с големи скъпи дивани и два кожени фотьойла отсреща, а по средата ниска маса с красиви арабски орнаменти. Малкото копринено момиченце влетя в стаята и ни загледа със сините си очички. Имаше нещо много познато в лицето ѝ – малка Далила. Дясната ѝ ръчичка нямаше четири пръстчета, а дланта ѝ беше на половина – палеца стоеше малко неестествено. По коридора се чуха провлачени стъпки. На вратата се появи изкривен старчески силует. Познах го веднага – доктор Саад! Инсулта му беше изкривил дясната страна. Приближи ме безмълвно, протегна ръка към моята, наведе се, понечи да я целуне. Дръпнах се като опарен. Старчето ревна безмълвно – опитваше се да каже нещо, но не можеше.
Пет години Далила отстоявала на постоянния натиск на баща си да се омъжи, постоянно говорила за мен и да се върне в България. На петата година доктор Саад вдигнал ръце и ѝ казал да се маха. Купила си самолетен билет. Три дни преди полета с малката си племенница и майка ѝ излезли на пазар да купят подаръци за България. Кола бомба… гражданската война и най-гадното нещо – брат да воюва срещу брата. Двете жени починали на място от взрива, малкото копринено ангелче оцеляло по чудо, но без пръстчета и оглушало от взрива. Погребали Далила в двора на Християнската църква. Същия ден на взрива загинали 12 човека и две деца. Доктор Саад получил инсулт на погребението на дъщеря и снаха си. Бях на гроба на моята арабска принцеса – взех две шепи пръст: “Някога, мила… в някой друг живот ще те търся и никога няма да те забравя, докато съм жив!”.
Тръгнахме с хасковлията обратно за България. На една бензиностанция влизайки в Турция хасковлията вика:
- Ако пистолета ми беше в мен тоя дъртия щях да го помилвам, да не се мъчи и да си плати греховете! Тоя колко живота обърка...
- Не го мисли, остави го да си плаща греховете! – избухнах аз.
- Как да не го мисла бе, аратлик! Виж си главата!
По четири пръста на двете ми слепоочия бяха чисто бели!
Купих на търг складовата база на бившата Районна пътна служба с пет декара прилежаща площ на лицето на главния път. С контактите и връзките, които бях изградил през годините, докато бях енергетик, в общината и разните администрации, работата ми тръгна стремително – за шест месеца бях назначил 15 работника (по това време имаше много безработни) и имах подписани договори за две години напред. От седмица разглеждах един проектодоговор с италианска фирма за изграждане на хладилни складове в града. Ако се случеха нещата по мои сметки щях да подскоча с 30-35% печалба.
Катя влетя в офиса ми:
- Тони, миличък, искаш ли утре да имаме гостенка?
Откакто регистрирах фирмата и купих складовете, Катя беше до мен – напусна старата си работа и се оказа, че е точно човека който ми трябваше. Тя се занимаваше с персонала, с организационната работа, тя движеше деловодството и надзираваше строежа на новите офиси – голямо куче!
- Катенце, миличка… твоята путка ми стига! Не е сега момента за глупости! – издрънках го набързо, опитвайки се да бъда мил.
Катето дойде зад мен, както бях седнал на креслото, погали ме по косата и си отърка големите цици по врата ми.
- Не бе, глупчо! Братовчедка ми се обади. Знаеш… от онова Пазарджишко село. Щерка ѝ имала проблеми с бившия си. Помоли ме да дойде детето при нас за няколко седмици, дано тоя идиот да миряса и да не я тормози.
- Ама тя с дете ли е? – неразбрал попитах аз.
- Нееее! – Катя се смееше с нейния звънлив и заразително радващ смях.
Аз това момиче си го знам като малко 12 годишно дете и оттогава не съм го виждал. Как ще го позная?
- Нали не се сърдиш, миличък? Утре ще дойде. В 12 ще ида да я взема от гарата.
Катя го беше решила, а на мен не ми беше това на ума – в къщи стаи много, а при мен работа колкото искаш. Аз си гледах работата, бях страшно амбициран и исках да успея.
Катя изфуча с моето Ауди – бракувахме фордчето. Аз карах Мерцедес МЛ.
Пристигам в село и спирам пред голямата порта. Катя пак навряла Аудито до сами вратата - минавам на една страна - Как паркира тая жена! За кой път ѝ казвам да не бута колата толкова напред до вратата!
Влизам в къщи, Катя ме посреща сияеща. Направо не мога да я позная!
- Тони, ела да видиш какво дете ни е дошло на гости! – дърпа ми сакото. - Усмихни се малко де, не се дръж като дърво! – смъмря ме нежно и си краде целувка.
Влизам във всекидневната, още ми е странно с новата наредба, а на Катя ѝ дай само ремонти – тая жена за един месец намери майстори и промени целия първи етаж. Определено има вкус, а и каквото направи ѝ се получава страхотно.
На единия щъркел срещу новия бар-плот е седнала някаква девойка с гръб към мен. Веднага ми направи впечатление русата ѝ коса до раменете и тънкото кръстче. Дупето ѝ приятно заоблено стърчеше от седалката на еднокракия стол. Вратлето ѝ беше издължено и имаше доста дълги и приятно бели бедра под късата пола… всъщност, не е къса – така е седнала. Девойчето се изправи и се обърна към мен.
Следва продължение...
ТОНИ
Тони, отживял и отебал си си. Евала.
Тони! Бива си те в съспенса. И във всичко друго си те бива, но не ми се мисли как щях да се впрегна, ако мънечкото ти се окажеше щерка. Тва първо. Второ, много се радвам, че в тая част сексо беше витаещ, а не материализиран. Това създаде прецедент, към който ще обръщам, когато ми е сходен казуса. Трето, аратлика е пич! Четвърто, хич не ми хареса да си провиждаш бъдещето с оная пешеходна. Той и чичо Манчо се метна в пропастта...Не може ли само курви и бело? :))) Е, не могло. Тъпо било. Дълбочина искате. Е, ето де. Дойдохме си на думата. Приятно ми е, Мариянската ми казват приятелите! :))) Ама не могло, тва - онова, етер, съпруга, професия....Еее, куре (в най- милия смисъл на обръщението), тогава приеми, че по презумция всичко си става, както е най- добре да бъде, че Планът е много над мащабните ни възприятия и приеми, че няма как да мислиш за някого и той да Не мисли за теб в същото време. *Камертона. Продължаваме! :))) Само ш'жомна, че ракийката бе мека, туршийката сладка, а кифтета ги делихме с Рю и тя каза, че ги бива. Айди, Тонка. Горе главата. Доброто иде. Любовта иде. :))
Неми досаждай ами ела си събери боклуците по центъра щото само ме излагаш тука
Добро утро! Започваме седмицата с карта Светът- завършили сме един етап, постигнали сме резултат, благата са налице, продължаваме нагоре- възможни са предложения, нови идеи.* Съветът ми е - Дайте да се огледаме, да благодарим, да се нахилим на всичко, което имаме! Лично аз, кака ви, се мисля за най- щастливата жена на света! :))