Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Спах, като пребит. Събуждам се сутринта и ми е гадно – тая турбуленция в самолета ми обърка червата! На спалнята до мен лежи Пламена, простряна и не мърда, ама цяла нощ щъка към банята да повръща! С някаква тениска и по прашки, Пламена е заголила дупе към мен. Аз съм още по риза – припаднал съм, като съм легнал. Поне не съм гол, мразя да спя с дрехи. Надигам се и леко издърпвам чаршафа, който едва не пада от долния край на кревата. Нямам спомен как съм си изритал панталона. Тръскам глава и съм на лакти полу седнал. “Еееееееееее, нееее! Пламениното дупе е срещу мен и тя спи като умряла! Бяло, сочно, сладко… какво чакам?”. Плъзвам дланта си по заобленото дупе и нежността на кожата ме кара да се напрегна. Пламена примърдва леко с някакъв сладък гърч в кръста и се присвива с колене към гърдите. Въздиша или по-скоро издиша със свита диафрагма – удоволствието от допира ми. Ръката ми е на бедрото ѝ. Погалвам коляното и я дърпам обратно към дупето. Нежно минавам с пръсти и длан извивката на дупето и продължавам към хълбока. Минавам извивката на горната част на бедрото и дланта ми достига тънкото кръстче, където канапите на прашката ми се омотават в пръстите. Галя Пламена по дупето и кръста, така както е обърната на една страна с дупе към мен и се кефя на нежната ѝ бяла кожа.
- Тони, какво правиш? Тони, не… зле ми е! – Пламена мрънка в просъница.
- И на мен ми е зле! Влудяваш ме, Плами...
Торнадото дойде отново и вихъра ни превзе. Бяхме се преплели – ръце, крака, тела… водовъртеж и световъртеж. Добре че беше дебел килима, като изтропахме на пода… ха-ха-ха!
Лежах по гръб на земята пред леглото на дебелия килим и ми се струваше, че звънят коледни звънчета в ушите ми. Две прекрасни цици бяха надвесени над очите ми. Бе обърках се – казах Кате, вместо Плами.
Плами имаше замах – направо ми пламна бузата. В момента в който успях да реагирам на шамара, който получих, бях забит на килима с целувка. Това нямаше нужда от обяснение. Целувахме се и знаехме и двамата защо... без думи знаехме, че се обичаме. Ноооооооооооо, филма има и гадна страна!
Пламена ме целуваше нежно. Аз излегнат на гръб, а тя върху мен. Надигнах се и се опитах да си сваля боксерките. Малко трудно в позицията в която бях, но се получи. Пламена на лакът и с галеща ръка по гърдите ми наблюдаваше как се оголвам, като охлюв от черупката.
- Тони, това няма как да стане! – направо подскочи гледайки възбудения ми пенис.
Зяпах като шаран от учудване.
- Не, не! Това в мен не може да влезе! – направо се държеше като изтрещяла.
- Какво има бе, Плами? Какво ти става? – просто недоумявах.
- Много ти е голям! Не, не… Тони! – Пламена направо заекваше.
Здрава, права, изпъната жена се притесняваше от размера на пениса ми за чудо на това дето други се радваха.
- Просто искам да те целувам, Плами. Само ще те целувам…
Усещах как ръцете ѝ се отпускаха покрай тялото ѝ. Бедрата леко се разтвориха и потрепването на мускулчетата замря. Пръстите ми ѝ галеха коремчето и прескачаха към ребрата докосвайки нежно пъпчето ѝ. Леко плъзвах пръсти към венериния ѝ хълм и с цяла длан го захлупвах. Погалвайки го. Ръката ми слизаше между стиснатите ѝ бедра. Погледнах я в очите. За миг си задържах погледа, а ръката ми натисна малко по-силно между бедрата. Разтвори леко бедра за да се плъзне ръката ми между тях. Пръста ми галеше клитора ѝ, а аз я гледах как с всеки следващ миг все повече ѝ се премрежват зелените очи и как придобиват воднист цвят. Ведно с намокрените ми пръсти между бедрата ѝ, Плами се беше разтекла и с две ръце ме дърпаше върху себе си. Ами... не влизах – Пламена не ме пускаше в нея! Направо изтрещях!
- Добре де, обясни ми, Плам! Защо? Целия съм в жили! Какво не направих каквото трябва? – направо изумявах.
- Тони, много ти е голям! То на бившия ми е два пъти по-къс и тънък... пък и за няколкото месеца, дето живеехме заедно, то дали има десет пъти да сме правили нещо.
Направо щях да падна! Не-е…. да се гръмна, ако имаше с какво! Едва ли на някой му се е случвало да си опре кура на някоя в мидата сладка и да чака манна небесна да влиза бавно и да не е груб.
Пламена изврещя на умряло – плачеше, драскаше, хапеше и блъскаше, докато премина в прегръщане и хапането в целувки. Бившия ѝ… ХА-ХА, този с малката пишка, ми я беше оставил чисто нова. Толкова топла и тясна, стисната и гърчеща се всеки път. След няколко седмици Пламена беше омекнала, като прясно бутертесто.
Следва продължение…
ТОНИ
:)))
Тони, Тони, добро утро! Прекрасен разказвач си, стегнато и съдържателно ме потапяш в цялата атмосфера на събитията и с една дума ме вдигаш и мен от земята в бърз вихър. Много е интересничко. Чакам да разбера какво се случва с вас натам. Понеже знам, че това е историята на живота ти, не би ми се искало да обръщам внимание на двойния стандарт, който се изплъзна тук към края. Просто така се случи, че тя те изненада с почти девството си :). Аха-аха :) . Не че това е изконно вкоренено разбиране, очакващо да пием блага ракия, нали така? На твоя богат опит, откак простира килимите да се отцеждат, нейната чиста невинност и женственост неразпукана, иде като венец на добродетелите. Разбирам. Така се случи просто. Дано житейския път понатам е по- мек и щастлив. Поздрави за играта със съзнанието ми. Успяваш да си убедителен и да ме караш да съпреживявам. :)
Привет на всички четат и пишат тук. Чета ви с интерес разказите и особено коментарите :) Бъдете здрави.
Те коментарите са малко като скайп с едни и същи застаряващи герои.
Не зная дали искам да напиша продължението. Всичко е толкова лично а тук е пълно с чикиджии които искат всичко случващо се да е от вратата и за краката. При мен не се е получавало така . Ако все пак реша да напиша нещо ще е по скоро финална документалистика. Преживяното от мен съм го описал без много украсяване а по спомен . В разказите си до тук съм споделил много лични факти и ако някой се порови ще разбере че не съм измислен герой
Тони, днес Таро е шибано и дава илюзия, че някой ни е изтеглил килимчето изпод краката. И аз съм така, особено след помахване на Терминал 2. Не взимай големи решения. За тук, каквото и да решиш, аз ти оставам верен фен. Хубаво е, наистина, да разберем как сте сега. За Старозагорската къща на хълма, помня. :)) Горе главата. Един ден Дънов казал: "Днес се роди един достоен човек. Е и 100 обикновени." И това е добрата пропорция. Положителната. :)))