Телефонна заплаха (част 5)

14.10.2024 | Анонимен

След вечерта, когато се видяхме в бара, всичко стоеше по различен начин. Напрежението и неразрешеното желание, което изпитвахме, все още се усещаше, но бяхме върнали усмивките си на лицата и се върнахме към ролята на социално ангажирани гости. Разговарях с други хора, опитвайки се да не мисля за Фер, но сърцето ми не спираше да бие по-бързо от мисълта за него.

На следващия ден получих съобщение от Фер: “Мога ли да те поканя на вечеря у дома? Искам да поговорим на спокойствие.” Съобщението му беше кратко.

Сърцето ми отново се ускори. Пристигнах в къщата му малко преди уговореното време, с чувство на вълнение и лека нервност. Когато Фер ми отвори вратата, усмивката му беше топла и приветлива, а очите му излъчваха същото привлекателно напрежение, което не можех да игнорирам.

- Здравей, добре дошъл! – каза Фер, като ме посрещна с топла прегръдка. - Много съм радостен да те видя!

Влизайки в дома му, усетих веднага уютната и интимна атмосфера. Стаята беше осветена с мека светлина, а ароматът на свежи цветя и ароматизирани свещи създаваше приятна обстановка. Фер ме заведе в хола, където камината разпространяваше топлина и светлина, създавайки перфектната обстановка. Жена му и синът му ги нямаше.

- Как се чувстваш? – попита той, докато ни сервираше вино и храна.

Гласът му беше топъл и нежно насърчителен.

- Чувствам се добре! – отговорих, опитвайки се да скрия колко напрегнат съм. - Виното е страхотно!

След вечерята, разговаряхме на по-свободен тон. Фер ме погледна замислено. Лицето му стана сериозно, почти предизвикателно.

- Искаш ли да се отпуснем пред камината? Мисля, че това ще е идеалното място за разговор!

Съгласих се и седнахме близо до камината, усещайки топлината на огъня. Въздухът беше наситен с интимност и нещо повече. Пиехме от виното и разговорът премина в нещо по-лично и открито. Фер изглеждаше по-близо и по-секси от всякога, а всеки негов поглед и усмивка предизвикваха в мен необуздано желание. Вътрешно усещах нарастващата интензивност на момента, но също и странен микс от тревога и тръпка.

Фер ме погледна право в очите. Погледът му беше пронизващ, сякаш търсеше нещо по-дълбоко в мен… нещо, което самият аз все още не бях осъзнал напълно.

- Знаеш ли… – започна той с дълбока и тиха интензивност. -… има нещо, което съм искал да ти кажа от дълго време. Откакто бях тийнейджър, винаги съм имал любопитство относно отношенията с други мъже. Нямаше конкретна причина… просто чувствах, че нещо ми липсва.

Погледът му беше насочен към огъня, но думите му бяха пълни с дълбока искреност.

- Опитвах се да разгадая чувствата си, но никой не успя да ме привлече достатъчно. Някак си всичко изглеждаше плитко и повърхностно, докато ти не срещна… брат ми.

Той направи пауза, сякаш търсеше правилните думи, за да продължи.

- Тогава бях затруднен, защото осъзнах, че всичко което съм търсил се намираше в теб. Ти беше всичко, което си мечтаех… мъж, голям, силен, мъжествен и с твърди черти!

Фер се наведе още по-близо и ръката му леко се плъзна по врата ми. Чувствах топлината на неговото дихание и интензивността на неговия поглед. Сърцето ми биеше учестено, а умът ми започваше да се замъглява от силата на емоциите и нарастващото желание, което усещах в този момент.

- Признавам, че беше трудно! Борех се с чувствата си години наред. Прекарах дълги години в съмнение, опитвайки се да се примиря със собствените си страхове и несигурности. Казвах си, че е просто любопитство. Даже се ожених, когато успях да премина през всичко това. Но когато се появи в живота на семейството ми, като съпруг на брат ми, всичко се промени!

Той хвана ръката ми и я държеше здраво, като стисна врата ми силно, но не болезнено. Продължаваше да говори с усещане на решителност и откритост.

- Ти ме изненада! Когато те видях, всичките ми усилия да се примиря със собствените си чувства се изпариха. Не мога да обясня как се случи, но осъзнах, че всичко, което съм изпитвал, не беше просто любопитство… беше истинска, дълбока страст. И, колкото и да е несправедливо, се влюбих в теб по начин, който не можех да контролирам.

Фер стисна ръцете ми още по-силно, а в погледа му имаше нещо ново – не само желание, но и твърдост, решителност. Той искаше повече от мен, искаше всичко, което можех да предложа.

- С теб, всичко е различно! – прошепна той, устните му близо до ухото ми. - Ти ме направи по-добър човек, по-истински човек. Искам да те покажа какво означава всичко това за мен, как те чувствам в сърцето си.

В този момент, сърцето ми не можеше да спре да бие толкова силно. Чувствах се напълно завладян от думите му, от доминиращия начин, по който говореше. Въздухът между нас беше натежал от напрежение и желание, което не можеше повече да бъде потискано.

Фер започна да ме целува по врата – бавно, методично, като усещах как всяко докосване на устните му засилва тръпките, които пробягваха през тялото ми. Ръцете му се спускаха по раменете ми, обгръщайки ги със сила, която не беше натрапчива, но достатъчно мощна, за да ме накара да осъзная, че няма никакво намерение да ме остави да контролирам ситуацията.

- Искам да се отпуснеш! – прошепна той, докато устните му бяха все още близо до ухото ми. - Не се съпротивлявай! Няма смисъл да бягаш от това, което и двамата знаем, че искаш!

Ръцете му се плъзнаха по гърдите ми, силни и уверени. Всеки негов жест беше прецизно насочен, сякаш знаеше точно как и къде да ме докосне, за да предизвика реакция, която не можех да потисна. Опитвах се да задържа дъха си равен, но не можех. Всичко, което се случваше в този момент, беше твърде силно, твърде интензивно. Желанието, което ме обземаше, беше нещо, което дълго време не бях позволил на себе си да изпитам.

Фер се отдръпна за миг и погледна в очите ми. Усмивката му беше самодоволна, почти триумфална, сякаш вече знаеше, че ме е превзел напълно. Погледът му беше изпълнен с притежание и доминация.

- Ти знаеш, че няма връщане назад, нали? – попита той тихо, с нисък, дрезгав глас, който ме накара да потръпна. - От този момент нататък, ти принадлежиш на мен!

Той не чакаше отговор. Нямаше нужда. Усещах, че няма какво да кажа. Всеки мой опит за съпротива беше безсмислен. Той вече ме беше завладял напълно, както физически, така и емоционално. Ръцете му се върнаха на врата ми и ме притиснаха силно, усещайки как силата му ме кара да се подчиня напълно на волята му.

- Ти си всичко, което съм търсил! – продължи той, докато ръцете му стискаха врата ми още по-здраво, без да прекрачват границата между удоволствието и болката. - Голям, силен, мощен… Исках да си мой още от първия момент, когато те видях!

Докато говореше, той вдигна ръцете ми и ги задържа силно, притиснати към облегалката на дивана. Беше ясен знак, че няма да ми позволи да се движа, че искаше да контролира всичко, всеки жест, всяка реакция. Дишането ми стана тежко, а цялото ми тяло беше обтегнато до краен предел. Усещах топлината на неговото тяло толкова близо до моето, че всеки наш допир се превръщаше в електрическа искра.

- Не се опитвай да избягаш от това, което се случва между нас! – прошепна той с твърдост, но и с дълбока страст. - Вече си мой!

Без да чака повече, Фер спусна устните си по шията ми, следвайки контурите ѝ с езика си, докато усещах всеки негов дъх. Докосванията му не бяха просто нежни, а напротив – всяко движение беше изпълнено с напрежение и сила, сякаш искаше да запечата всяка една част от тялото ми в собственото си съзнание.

Неговите целувки станаха по-интензивни, а ръцете му не просто ме докосваха – те дирижираха всеки миг. Почувствах как ритъмът на телата ни се синхронизира, като всяко негово движение задаваше темпото, на което аз трябваше да отговарям. Той контролираше всичко с увереност, на която не можех да се противопоставя.

- Няма да позволя да се съмняваш повече в това, което сме! – каза Фер, като притисна ръцете ми още по-здраво, докато телата ни се приближиха толкова, че нямаше никакво разстояние между нас. - Аз те искам, ти ме искаш, и няма нищо друго, което има значение!

Ръцете му започнаха да се движат по-твърдо и по-уверено, като дирижираха всяко мое дишане, всеки мой стон. Усещах силата на неговата доминация във всяко докосване. Той знаеше точно как да ръководи момента, как да накара тялото ми да отговаря на неговите сигнали.

- Ще следваш моя ритъм. – прошепна той с глас, който не оставяше място за съмнение. - Искам да усетиш всичко, което съм пазил толкова време за теб.

Ръцете му стискаха моите с все по-голяма сила, определяйки темпото, с което се движеше срещу мен. Всяко негово движение беше контролирано, интензивно, и ми показа ясно, че той няма намерение да отстъпва контрола върху ситуацията. Аз трябваше да се подчиня на неговата воля, на неговото желание.

- Кажи ми, че ме искаш! — изсъска Фер, докато очите му горяха от страст. - Кажи ми, че си мой!

Не можех да отговоря. Бях прекалено погълнат от усещанията, от силата на неговите докосвания и от това как напълно ме беше подчинил на волята си. Той сякаш го знаеше и това само го мотивираше още повече. Усмивката му беше триумфална, уверена.

Фер се наведе още по-близо, лицето му на сантиметри от моето, докато ръцете му все още стискаха моите с желязна хватка. Усетих топлия му дъх върху кожата си и в този момент сякаш всичко останало изчезна. Единственото, което имаше значение, беше този миг, това напрежение между нас, което се засилваше с всяка изминала секунда.

- Ще те науча да се предаваш! – прошепна той, докато очите му бяха фиксирани в моите, пълни с доминация и увереност. - Ще ти покажа какво означава да бъдеш мой!

Той не чакаше отговор – действията му говореха много по-красноречиво от всякакви думи. Фер ме притисна по-силно към дивана, ръцете му все още заключени около моите, диктуващи ритъма и интензивността на всяко движение. Всеки негов жест, всяко докосване беше уверено, пълно с контрол, сякаш знаеше точно какво иска и нямаше намерение да отстъпи.

Усещах как се потапям все по-дълбоко в това усещане за безпомощност и желание. Всеки негов удар по кожата ми, всяка негова целувка засилваше усещането, че принадлежах изцяло на него. Той беше моят господар в този момент, а аз бях напълно подчинен на волята му.

- Чувстваш ли го? – попита той, докато устните му се плъзгаха по врата ми с нежна, но същевременно доминираща интензивност. - Това е, което съм чакал от толкова дълго време. Това е, което искам от теб. И няма връщане назад.

Ръцете му се движеха по тялото ми, като всяко докосване беше уверено и целенасочено. Той знаеше точно как да ме накара да изтръпвам, как да пробуди всяко чувство в мен, което бях опитвал да потисна през годините. Всичко, което се случваше между нас, беше неконтролируемо, диво, и едновременно с това напълно естествено.

Фер не само контролираше моето тяло – той контролираше и мислите ми. Усещах как умът ми беше завладян от него, всяка мисъл, всяко желание, всяко усещане беше насочено към него. Нямаше място за съмнение или съпротива. Бях изцяло негов.

- Ти си всичко, което съм търсил! – прошепна той с дрезгав глас, докато ръцете му бавно се плъзгаха по гърба ми. - И сега, когато те имам, няма да те пусна!

Той започна да диктува темпото още по-интензивно, като движеше тялото ми така, сякаш знаеше точно какво иска от мен. Бях напълно подчинен на неговите желания и командите му, усещайки как всяко негово действие ме кара да се потапям още по-дълбоко в това усещане за принадлежност.

- Кажи ми, че си мой! – настоя той с нисък, дълбок глас, докато погледът му се впиваше в очите ми. - Искам да го чуя!

Дишането ми беше накъсано, а думите се засядаха в гърлото ми. Не можех да кажа нищо – само усещах как всяка част от мен го желаеше. Желанието беше толкова силно, че вече не можех да го контролирам.

- Кажи го! – повтори той с по-силен, твърд тон, притискайки ме още по-силно към дивана. - Искам да го чуя!

- Аз… съм… твой! – прошепнах накрая, сякаш думите бяха изтръгнати от мен.

Това беше всичко, което той искаше да чуе. Усмивката на лицето му стана още по-самодоволна, когато думите излязоха от устата ми. Той беше спечелил – и двамата го знаехме.

- Точно така! – каза той тихо, почти триумфално. - Ти си мой! И сега вече няма връщане назад!

Фер ме освободи за момент, но не за да ми даде възможност да си поема дъх, а напротив – той просто искаше да затвърди своето господство над мен. Той се надигна и ме погледна отгоре, сякаш ме изучаваше, наслаждавайки се на пълната ми капитулация.

- Ще те науча на всичко, което искам от теб! – каза той, като ме гледаше с неприкрито желание. - И ти ще се научиш да ми се подчиняваш напълно!

В следващия момент, той ме притегли отново към себе си, ръцете му вече не просто държаха моите – те ги притискаха със сила, която показваше, че контролът е изцяло в негови ръце.

Фер стисна още по-силно ръцете ми, поглеждайки ме с такава интензивност, която изгаряше всяко мое съмнение. Усетих как пръстите му се затягат около китките ми, а силата, с която ме държеше, ме накара да осъзная колко пълно беше неговото господство над мен.

- Ще те науча! – прошепна той с твърд и контролиращ глас. - И ще направиш всичко, което ти кажа, точно така, както го искам! Ще усетиш какво означава да принадлежиш изцяло на някого!

Тези думи не бяха молба или покана, а заповед. Фер не чакаше разрешение, не търсеше съгласие – той вече знаеше, че ще получи всичко, което иска от мен. И аз знаех, че не мога да му откажа. Не и сега! Тялото ми реагираше на всяко негово движение, а умът ми беше изцяло обсебен от него. Това не беше просто физическо привличане – беше нещо по-дълбоко… нещо, което ме караше да се потопя изцяло в тази негова власт.

Той плъзна ръката си по шията ми, като я обгърна здраво, а докосването му не беше нито грубо, нито нежно – беше точният баланс на сила, който ми показваше, че контрола вече е изцяло негов.

- Искам да знаеш, че това не е просто моментно желание. – каза той, като леко притисна шията ми, колкото да усетя напрежението. - Това, което се случва между нас, е нещо, което съм искал от много време. И сега, когато те имам, ще направя всичко, за да те държа близо!

Той се наведе и устните му докоснаха моите със смесица от нежност и суровина. Целувката му беше дълбока, настоятелна, сякаш искаше да остави следа, която никога няма да забравя. Чувствах как тялото ми се предава напълно под неговото влияние, всяка мисъл, всяко съпротивление беше заличено от доминиращата му природа.

Ръцете му се плъзгаха по тялото ми, изучавайки всяка моя реакция, а аз усещах как всичко вътре в мен се напряга и възпламенява. Фер диктуваше всяко движение, всяко докосване, като ръководеше ритъма на нашето взаимодействие с такава прецизност, че нямах никакъв контрол над случващото се. Той беше този, който задаваше темпото, който решаваше кога и как ще се случи всичко. Аз бях просто марионетка в ръцете му, напълно завладян от неговото господство.

- Искам да усетиш всяко мое желание! – прошепна той, като отдръпна устните си от моите и се наведе към ухото ми.

Гласът му беше нисък и дрезгав, предизвиквайки тръпки по цялото ми тяло.

- Искам да знаеш, че от този момент нататък ще принадлежиш само на мен!

Устните му започнаха да се плъзгат по шията ми, оставяйки горещи следи по кожата ми. Ръцете му, които до този момент държаха моите здраво, сега започнаха да диктуват по-интензивен ритъм, който караше тялото ми да реагира инстинктивно на всяко негово докосване. Чувствах се напълно уязвим, но едновременно с това изпълнен с неудържимо желание.

- Ти си това, което съм търсил! – продължаваше той, докато пръстите му затягаха хватката около китките ми. - И никой друг няма значение!

Фер отново ме погледна с тази огнена интензивност, която ме пронизваше до дълбините на душата. Усетих как сърцето ми бие лудо в гърдите ми, а дишането ми беше накъсано и трептящо. Той се наслаждаваше на всяка моя реакция, сякаш всяко мое движение му даваше повече сила.

- Ще бъдеш мой! – каза той, почти с победоносен тон, като ме притисна още по-силно към дивана. - И аз ще бъда всичко, от което се нуждаеш!

Той започна да се движи с още по-голяма увереност, като ръководеше всеки детайл, всяко наше взаимодействие. Всяко негово докосване беше като команден сигнал, на който тялото ми не можеше да устои. Фер беше в пълен контрол и аз го усещах във всяка фибра на тялото си.

С всяко негово действие, с всяка дума и всяко докосване усещах как моето желание за него ставаше все по-неудържимо. Това не беше просто страст – беше нещо много по-дълбоко… нещо, което ме караше да се предам изцяло на него, без съпротива.

Фер се изправи напълно, а внушителният му ръст от над 187 сантиметра придаваше на тялото му още повече власт. Неговото атлетично тяло беше резултат от безброй часове в залата, където тренираше с изключителна дисциплина. Като полицай, той не само че поддържаше форма, но и тренираше и кросфит и колоездене, което го правеше още по-впечатляващ.

Тези мускулести крака, подобни на колоните на древен храм, привличаха погледа ми с всяка секунда. Винаги съм имал фетиш към силните и мускулести крака, а сега, когато стоях на колене пред него, не можех да се сдържа да не ги докосна.

Фер ме гледаше с доминиращ поглед, а ръцете му се движеха бавно, но със сигурност. Чувствах тежестта на момента, напрежението и желанието във въздуха, докато стоях на колене пред него. Главата ми бе притисната към тялото му и усещах как той вземаше пълен контрол върху ситуацията, карайки ме да усещам всяко движение на кожата му по устните ми.

Хватът му около врата ми се затегна още малко, колкото да ми напомни кой държи всичко в ръцете си. С другата ръка, която беше на челюстта ми, той леко повдигна главата ми, насочвайки ме към неговия масивен член, който вече пулсираше от напрежение и желание.

- Отвори! – нареди Фер с дълбок и твърд глас, който ме накара да треперя отвътре.

Тонът му беше настойчив и не допускаше колебание.

Аз се подчиних веднага, усещайки как устните ми се разтварят, готови да го приемат. Преди да се потопя напълно, залепих носа си на главичката, вдишвайки дълбоко аромата му – смесица от мускус и пот, което само разпали още повече желанието в мен. Моментът беше наситен с електричество и усещах как всяка секунда ставаше все по-заредена.

Фер не чака дълго. Пръстите му се стегнаха около челюстта ми и той натисна с умерена сила, карайки ме да поема цялата му дължина. Гъстата, топла кожа на члена му се плъзна по езика ми, докато го поемах бавно, усещайки всяка пулсация, всяка веничка. Усещах силата му във всяко движение, а той гледаше надолу към мен с онзи интензивен поглед, който ме караше да искам да му се подчиня изцяло.

Без да спре движението си, той изведнъж хвана главата ми с една ръка, накланяйки ме малко назад. Гледах го объркано, но без да задавам въпроси. Фер ме погледна надолу с половин усмивка и със съвършена студенина плю в отворената ми уста. Топлата слюнка се стече по езика ми, докато той наблюдаваше реакцията ми. Преди да се осъзная, лявата му ръка се отпусна върху лицето ми с една бърза, но не болезнена плесница. Ударът ме шокира, но моментално ме изпълни с още по-голямо желание да се подчиня.

- Знаеш, че си ми подвластен, нали? – изрече той с дълбок, настоятелен глас.

Отговорът ми беше само стон, докато отново насочих устните си към него, готов да го поема изцяло.

Той започна да движи бедрата си леко, контролирайки ритъма. Ръцете му никога не ме пускаха, водеше всичко. Всеки негов тласък беше точен и силен, но никога прибързан. Усещах как леко започвам да губя дъх, но същевременно всичко в мен гореше от желание да го задоволя, да бъда негов.

Фер спря за секунда, оставяйки члена си да пулсира в устата ми, и плю отново. Този път слюнката му се смеси с вкуса на неговия член, а ръката му се стовари отново върху лицето ми – лека, но властна плесница. Тя ме събуди още повече, и в този момент осъзнах, че му принадлежа напълно.

Той продължи да ме води, но сега ръцете му се спуснаха към раменете ми, стискайки ги здраво, като увеличи скоростта още повече. Всеки тласък ме поглъщаше изцяло, а гърлото ми се отпускаше, приемайки го дълбоко и жадно. Чувствах как топлината се надига във всеки мускул на тялото ми, как всяко докосване на Фер ставаше по-наелектризиращо, по-взискателно.

Бях загубил всяка представа за времето и пространството, напълно погълнат от момента, когато усетих как той се стяга. Дишането му се учести, а хватката му върху мен се затегна още повече. Усетих как напрежението в тялото му нараства, всяка веничка по члена му пулсираше силно в устата ми.

С последен, дълбок тласък, Фер изстена дълбоко и усещах как топлината на семенната му течност залива гърлото ми. Той се задържа за миг, впил поглед в мен, карайки ме да го поема изцяло, докато усещах как той напълно се отпуска върху мен, сякаш всяка част от него ми принадлежеше.

Когато приключи, Фер бавно се отдръпна и без да казва нищо, ме вдигна леко от земята и ме поведе до леглото. Нямаше нищо нежно в начина, по който той ме положи, но когато се настани до мен, усетих как ръката му нежно обгръща рамото ми. Погледна ме с онази същата интензивност, с която доминираше, но сега имаше нещо повече.

- Обичам те, знаеш ли? – прошепна Фер, като се наведе към мен, за да ме целуне.

Целувката му беше дълбока и гореща, изпълнена с всичко, което искаше да изрази – доминация, желание, но и нежност.

Този момент остана завинаги отпечатан в съзнанието ми, знаейки, че съм намерил не само перфектния мъж, но и истинската връзка, която носеше нещо много повече от физическото.

Следва продължение....