Телефонна заплаха (част 3)

20.09.2024 | Анонимен

Минаха седмици след онзи пръв път с Фер. Семейните събирания бяха неудобни, но винаги успявахме да прикриваме това, което се случваше между нас. Александър, моят съпруг, не подозираше нищо, а Фер, неговият брат, сякаш беше напълно дистанциран. Но под тази хладна фасада знаех, че бушува нещо много по-дълбоко.

Една вечер, когато бях сам вкъщи, телефонът ми вибрира.

“Трябва да те видя.”

Усетих как пулсът ми се ускори веднага. Знаех, че не е правилно. Всяка среща с Фер правеше ситуацията още по-опасна и още по-трудна за контролиране. Но в мен имаше нещо по-силно от разума ми. Желанието. И когато му написах “Къде?”, вече бях сигурен, че няма връщане назад.

“У дома.”

Когато пристигнах, той вече ме чакаше на входа, облечен в разкопчана риза, която откриваше част от изваяното му тяло. Погледът му беше съсредоточен върху мен, без да отклонява очи. Усетих как тялото ми реагира моментално на присъствието му.

- Не трябваше да идвам. – опитах се да запазя самообладание, но думите ми звучаха слабо.

Фер не каза нищо. Само ме погледна с този изпепеляващ поглед и се приближи. Ръцете му, силни и решителни, хванаха раменете ми и ме дръпнаха към себе си. Внезапно устните му се сблъскаха с моите – гладни, настойчиви. Целувката беше сурова, изпълнена със страст, която беше била подтисната твърде дълго. Почувствах как цялото ми тяло се отпуска под натиска му.

- Знаеш, че не мога да спра! – прошепна той срещу устните ми, докато ръцете му се плъзгаха надолу по гърба ми, издърпвайки ризата ми нагоре.

- Опитвах се… – изрекох аз, но думите бяха празни, защото вече знаех какво ще се случи.

Фер не чака повече. С бързо, плавно движение ме завъртя към стената, притискайки ме здраво към нея. Топлината на тялото му се усещаше през тънката материя на ризата му, а устните му започнаха да се спускат надолу по врата ми, оставяйки след себе си горещи следи, които ме караха да се изгубя в усещането. Всяка целувка беше като искра, която разпалваше огъня вътре в мен.

Ръцете му бяха навсякъде – плъзгаха се по гърдите ми, стискаха бедрата ми. Почувствах как ме разкопчава, как пръстите му се движат уверено, настойчиво, докато не остана нищо между нас. Усещането за кожата му, притисната към моята, беше достатъчно, за да ме накара да потреперя.

- Трябва да спрем! – изрекох със задавен глас, но думите ми се размиха, когато ръката му се спусна по бедрото ми, силна и настойчива.

- Не искаш да спреш! – прошепна той в ухото ми, като плъзна ръцете си надолу по тялото ми. - И аз също не искам!

Целувките му станаха още по-дълбоки и още по-настойчиви. Ръцете му преминаха по оголената ми кожа, докосвайки всяка точка, която знаеше, че ще ме накара да загубя контрол. Всяко докосване беше като експлозия, която ме оставяше без дъх.

Той падна на колене пред мен, ръцете му се плъзгаха по бедрата ми, докато устните му се спуснаха по стомаха ми. Беше безмилостен, караше ме да треперя, да губя всякаква следа от разум. Всеки негов жест беше като удар на ток през тялото ми, карайки ме да искам още и още.

- Не можем да продължим така… – опитах да кажа, но думите ми бяха прекъснати, когато устните му намериха най-чувствителните части на тялото ми, движейки се бавно и изкусително.

Всяка секунда беше като вечност, изпълнена с неизпълнимо желание. Ръцете му се плъзгаха нагоре по краката ми. Всяко движение беше бавно и премерено, сякаш искаше да ме накара да загубя всяка капка контрол. Той знаеше как да ме манипулира, как да направи така, че дори и мисълта за спиране да изчезне. Почувствах как устните му се издигат нагоре, докато не се изправи отново пред мен, очите му изгарящи, пълни с неприкрито желание.

Фер ме дръпна към себе си, и този път, без никаква съпротива, се предадох напълно на неговата воля. Ръцете му ме притискаха силно, а дъхът му беше топъл върху кожата ми.

- Не мисли за утре! – каза той тихо, преди да ме целуне отново, този път по-бавно и по-дълбоко.

Тялото ми отговори автоматично на неговото, като усещах всяка точка на допир между нас. Ръцете му се движеха нагоре и надолу, карайки ме да потръпвам от удоволствие. Всяко негово движение беше целенасочено, създадено да ме побърква още повече.

Не знаех колко дълго останахме така – двама души, погълнати от желание, в свят, където нямаше никой друг освен нас. Всичко останало изчезна, всички забрани, всички пречки, всичко се разтопи в това непреодолимо, интензивно усещане за едно забранено удоволствие, което знаехме, че никога не трябваше да бъде наше.

Тишината в стаята беше натежала от неописуема енергия, сякаш всичко наоколо замря. Всеки звук, всеки дъх, беше подсилван от напрежението, което растеше между нас. Усещах топлината на кожата му, аромата му – всичко в него ме привличаше неудържимо.

- Фер… – прошепнах, но не успях да довърша мисълта си, защото той ме целуна отново, този път още по-дълбоко и по-настойчиво.

Ръцете му се движеха с прецизност, сякаш знаеше точно къде и как да ме докосне, за да ме подлуди. Пръстите му преминаваха по всяка извивка на тялото ми, създавайки вълни от електричество, които ме караха да губя представа за всичко около нас. Той ме притисна към стената, а топлината на тялото му ме обгърна напълно. В този момент светът се сви до една единствена точка – до нас двамата, погълнати от огъня на забраненото желание.

- Искам те! – изрече Фер с нисък, почти животински глас, докато устните му се плъзгаха надолу по врата ми, оставяйки горещи, мокри следи по кожата ми.

Усещах как всеки негов жест ме разтапяше отвътре. Тялото ми вече не ми принадлежеше – бях негов. Бях напълно подвластен на всеки негов допир, на всяка негова целувка. Усетих как ръцете му се плъзгат надолу, по бедрата ми, стискайки ме с такова настоятелство, което ме караше да потреперя. Той ме обърна леко, лицето ми се опря в стената, а дишането ми стана неравномерно.

- Фер, това е… – опитах се да кажа нещо, но думите ми бяха заглушени от внезапния прилив на удоволствие, когато усетих ръцете му да се движат по тялото ми, намирайки всяко скрито място, всяка точка, която ме караше да изтръпвам.

- Не говори! – прошепна той в ухото ми, а дъхът му ме накара да се разтреперя. - Само чувствай!

Ръцете му се плъзгаха по гърба ми, бавно, като изгаряха пътя си надолу, докато не усетих как се движи зад мен, тялото му плътно прилепено към моето. Бях напълно уязвим, напълно под негов контрол, и тази мисъл ме подлудяваше още повече. Фер знаеше как да използва тази власт. Почувствах как ръцете му се спускат по бедрата ми, докато устните му продължаваха да ме покриват с целувки.

- Не знаеш колко дълго съм чакал този момент! – каза той тихо, но в гласа му имаше нещо хищническо, нещо, което ме караше да искам още повече.

Изведнъж той ме обърна към себе си. Очите му блестяха с такова напрежение и желание, че почти не можех да го понеса. Устните му отново намериха моите, но този път целувката беше бавна, дълбока, и всяка секунда от нея беше заредена с неизказани обещания. Ръцете му се плъзгаха по тялото ми, докато не усетих как ме повдига леко, притискайки ме към стената с тялото си.

- Искам да те усещам! – прошепна той срещу устните ми, а после започна да се движи, всеки негов жест беше като вълна, която ме заливаше с удоволствие.

Не можех да кажа нищо. Усещах само топлината на тялото му, движението на ръцете му по кожата ми, всеки негов допир ме караше да губя контрол. Въздухът около нас беше наситен със сексуално напрежение, с усещането, че бяхме преминали всяка възможна граница и вече нямаше връщане назад.

Фер беше внимателен, но и неумолим. Ръцете му се движеха с увереност, докато устните му не спираха да ме покриват с целувки – по врата, по раменете, надолу по гърдите. Всичко в него беше перфектно, всяко негово действие беше създадено да ме доведе до ръба на лудостта.

- Искам да те гледам! – изрече той с настойчивост, а после спря за миг, за да срещне погледа ми.

Очите му бяха пълни с желание и със страст, която не можеше да бъде потушена.

- Искам да видя как се предаваш напълно!

Никога не бях и помислял, че ще бъда от пасивната страна. Тези думи ме удариха право в сърцето. Бях на ръба, вече напълно изгубен в усещанията, които Фер ми причиняваше. Почувствах как тялото ми се напряга под неговите ръце, докато той продължаваше да ме води по ръба на удоволствието, карайки ме да усещам всяка секунда от това напрежение, което се натрупваше в мен.

- Ти ме побъркваш! – изрекох задъхано, а той само се усмихна с усмивка, която беше едновременно триумфална и пълна с желание.

- Още не съм започнал! – отвърна той, а после ме целуна отново, този път по-бавно и по-дълбоко, сякаш искаше да запечата всяка секунда от този момент в нас.

И в този момент, вече нямаше значение нищо друго. Бяхме само ние – погълнати от страст и от желание, което не можеше да бъде контролирано. Всеки допир, всеки стон беше като експлозия, която ни караше да се движим още по-бързо и още по-интензивно, докато накрая не достигнахме онзи момент, когато всичко се разби в една вълна на удоволствие.

Следва продължение...