Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Това се случи през 80-те години на миналия век. Тогава бях ученичка в местната гимназия в последния 11 клас. По онова време 8 клас беше към гимназиалния етап. Бях на 17 и на прага на 18 си година.
В малкия провинциален град нямаше кой знае какво да се прави. То сега май не е по-различно. Още след 8 клас, лятото, започнах да се забивам разни момчета, кога на моята възраст, кога по-големи. Свирахме се по вилите в вилната зона. Черпехме се с алкохол и го успяхме на секс. Емоцията беше важна за мен. Много-много не пробирах и ме ебяха какви ли не. Така, без обвързване. Случваше се да ми се изредят трима, четирима, даже петима. Много не се замислях. Търсех удоволствието. Разбира се, че не винаги се достигах до оргазъм, но ми беше хубаво. Интересно ми беше да сравнявам как е с тези с малки пишки и с тези с по-големи. И да ви кажа не бях аз единствената, която ебяха по вилите. Повечето момичета почваха да се чукат след 7 клас. Това май бяха единствените ни емоции по онова скучно време.
В осми клас ни дадоха за класен един млад учител. Свестен беше. Не се заяждаше, не правеше проблеми за извиняване на отсъствия и най-вече беше интересен в часовете. Момичетата често го обсъждахме и имаше такива, които въздишаха по него. А той, той просто си гледаше съвестно работата.
През късната есен или в началото на зимата ни заведе на театър в София, в Народния театър. Това си беше преживяване! Един клас от 30-тина ученика с влака. Добре че имаше директни вагони от нашия град до София. След пиесата хванахме нощния влак наобратно. Вагонът празен, вече беше композиран и като се помотахте по центъра и гарата се качихме поне 40 минути преди тръгването на влака. Хладно беше и бяха пуснали отоплението на вагоните. Ние се забутахме по купетата да си търсим меса, надявайки се да можем да се опънем на седалките и да поспим тези 4 часа път. Класният стоеше на перона и посрещаше съучениците ми, посочваше им вагоните и така до почти самото тръгване на влака. Нямаше много хора и всеки от нас си беше намерил място. Някъде по двама в купе, някъде по повече ако бяха решили да играят карти.
Аз лично се заврях вредно купе и седнах до вратата. На другата седалка имаше една моя съученичка. Влакът тръгна и по едно време класният отвори вратата на купето, надникна и каза:
- Минавам да ви преброя и проверя отново дали сте тук.
- Тука сме, тука сме! – измърморих аз.
- Вие само двете ли ще сте тук? – попита той.
- Така изглежда! – отговорих аз.
Класният затвори вратата на купето и продължи обиколката си. Дръпнах пердето да не ми светят лампите от коридора и се сгуших в палтото си. По едно време съученичката ми я чух да казва, че щяла да отиде да потърси едно друго момиче от класа и излезе. Останах сама и се мъчех да задремя.
По едно време вратата се отвори и класния се показа.
- Ааа, ти сама ли остана? Да взема тогава да остана при теб тук, да не си сама...
- Място колко искате! Сядайте! – отвърнах.
Той се настани на моята седалка, по посоката на движение на влака, но до прозореца. Свали си връхната дреха, закачи я и се появи с нея. Чух го да казва, че се надява да се позатопли купето. Казах нещо като:
- Аха...
Дремех и главата ми клюмаше. Много неприятно! Тъкмо се унесеш и тя клюмне и се събудиш. Викам му:
- Дали ще искате да дойда до вас и да ползвам рамото ви за възглавница?
- Ами добре! Заповядай...
Седнах до него. Той леко се наклони за да ми е удобно и да си сложа главата на рамото му. Миришеше на хубаво той. Винаги миришеше на хубаво! Като ми пишеше оценка в бележника, той след това миришеше на хубаво.
Задрямах и съм поспала известно време. Някой отвори вратата, надникна и я затвори. Изглежда и той дремеше. После мина кондукторът да провери общия ни билет. Класният се размърда, извини ми се, стана и затърси билета. Подаде го на кондуктора, а онзи рече, че ще трябва да дойде с него и да проверят останалите ученици. Класният излезе, а аз си подпрях главата на облегалката. Помислих си, че беше по-хубаво и топло да се опирам в класния.
По едно време той се върна и си седна на мястото.
- Знаеш ли, изглежда ще пътуваме сами. Другите са си намерили хубави места, играят карти или дремят. Що не се опънеш на цялата седалка, а аз ще седна на другата? Така ще ти е по-удобно!
- А и вие може да се опънете на другата...
- Не. – каза той. - Не мога така! Ще седя...
- Ами тогава стойте си тук до прозореца, а аз наистина ще се опъна. Ако нямате нещо против, може да си сложа главата на крака ви?
- Ами не! Нямам. Хем ще се топлим...
Той седна отново до прозореца, а аз се опънах на седалката и сложих глава на скута му.
Влакът ритмично тракаше, полюшваше ни. Започнах да задрямвам.
- Абе, хладно си е! – казах.
- Така е! – отвърна той. - Защото, като се отпусне човек и задреме, му става хладно. Ще си сложа ръката върху теб да те топли. Искаш ли?
- Да, да! – отвърнах аз.
Той си сложи дясната ръка върху мен и наистина ми стана по-топло не след дълго. По едно време усещам нещо ме боде по лицето. В просъница осъзнах, че класният май е получил ерекция. Дали от тръскането на влака или от това, че лицето ми е скута му, не знам! Започнаха да ми минават едни палави мисли. Абе разликата във възрастта ни е само 10 години. Имала съм ебачи по-стари от него... пък и ми е учител. Видя ми се много секси. Сама с него в тъмно купе, лежа в скута му, ръката му върху мен. Едни пеперуди в корема ми... ама не смея да кажа и направя нищо! Просто се правя на заспала. Ама си мисля... Няма как да стане нещо тук в купето, въпреки ми се искаше поне да се целуваме и опипваме.
По едно време взех ръката му и я сложих от хълбока ми на гърдите ми. Гърдите ми не са големи. Не съм и красавица, с дълга до кръста коса, силни и здрави бедра, леко широко, но стегнато дупе. Та взех ръката му и я сложих на гърдите си. Той не каза нищо. Мълчеше, но усетих леко учестено дишане. Дланта му леко докосваше гърдите ми. Харесваше ми, ама палтото пречеше. Взех, че разтворих палтото и сложих ръката му вътре и я покрих с палтото. Толкова хубаво ми беше!
Пътуването продължаваше, луди мисли бушуваха в главата ми, уж спяхме, ама ерекцията му се усещаше. По едно време той сложи другата си длан на главата ми и ме погали по косата. Така, все едно съм малко момиче. Толкова хубаво! От време на време ме галеше по косата.
В мисли не усетих кога пристигнахме. Засуетяхме се да слизаме. Последна гара. Няма за къде да бързаме. Моите съученици наизскачаха по перона и ние бяхме май от последните слизащи. Класният слезе първи и ми подаде ръка. Никой до този момент не се бе държал така с мен. Ебачите си бяха грубияни. Ръгат, ръгат!
Къщата ни не е далеч от гарата. Класният предложи да ме по изпрати до нас. Все пак 4 часа сутринта беше. Кучета бол! Съгласих се. След десетина минути стигнахме до нас. На входната врата гледам забучен лист хартия. Отварям го. Нашите. На село сме. Ще се върнем в неделя.
Викам на класния:
- Искате ли да ви направя кафе? И без това се съм сама!
- Не знам дали е удобно... – отвърна той.
- Е що да не е! Заповядайте!
Влязохме в кухнята. Ползваме я и за всекидневна. Сложих го да седне на дивана и му направих едно турско кафе.
- Оставям ви да си го пиете. Аз ще мина през тоалетната и банята набързо и идвам.
Той кимна с глава. Отпи от кафето и заоглежда стаята.
Минах през тоалетната. Бикините ми се бяха понамокрили от възбуда. Пуснах един бърз душ и се загърнах с един халат.
Връщам се при него. Той изпил кафето и се гласи да си ходи.
- За къде бързаш? Нека и аз изпия едно кафе...
Стоя пред него, а той ме гледа. Пуснах радиатора да работи и угасих лампата в стаята. Оставих тази в кухненската ниша.
- Да не се разсъним? – викам му.
- Ааа, аз и не съм заспивал! Хубаво си пътувахме! – рече. - Не е ли ти студено само по халат?
Приближих се до него. Той седи и ме гледа. Главата му на нивото на гърдите ми. Притиснах се още малко, почти плътно и развързах халата. Той затвори очи и въздъхна. Притиснах се към лицето му и му хванах главата с две ръце. Подадох му една си гърда. Той я целуна нежно. Тръпка премина през мен. После му подадох другата. Нея я целуна и засмука леко зърното ми.
- Хайде де! Не дръжте така ръцете си! Прегърнете ме през кръста...
- Ох, не е май редно! – промълви той, но вдигна ръце и ме хвана през кръста.
Придърпа ме още и започна да гали дупето ми, гърба ми. Направо се разтопих. Подавах му ту едната си гърда, ту другата. И така известно време.
Той дишаше тежко. Бутнах го назад да се облегне на дивана и седнах в него. Възседнах го, всъщност. Започнах да го целувам. Той отговори и ме зацелува по лицето, врата, засмука ухото ми. Боже, колко хубаво... целувахме се!
По едно време станах и седнах в скута му. Продължихме да се целуваме. Той държеше едната си ръка на кръста, а другата му ръка се плъзна към путката ми. Разтворих крака и му казах:
- Не съм девствена. Пъхни си пръстите в мен... – минах на ти.
Той започна да гали с палец клитора ми и проникна в путката ми с два пръста. Страхотно беше! Много внимателен. Много нежен с мен. Целувахме се, галеше ми клитора и ме проникваше с пръсти. Ебачите ми си бяха грубияни. Пъхали ми бяха цяла ръка до китката даже...
По едно време станах от него, защото щях да свърша. Изправи и него и му разкопчах колана, панталона и му го свалих със слиповете му.
- Чакай! Не съм се мил... – каза той.
- Много важно! – отвърнах аз.
Мислех си за моите смрадливи ебачи по вилите.
Бутнах го да седне и натиснах тялото му назад. Възседнах го и хванах хуя му с ръка. Сама си го сложих и се отпуснах върху него. От нас се изтръгна въздишка. Класният не беше от хуестите. А не е и задължително! Какви ли не бяха ме ебали.
Започнах да го яздя. Гледахме се в очите. Въздишахме и аз го яздех с цялото си тяло и тегло, а той ме държеше за дупето. Яздих го така известно време и му казах да дойде отгоре. Така харесвам! Да ми вдигнат краката и да ми го вкарват до дъно.
Легнах, той влезе между краката ми, вдигнах ги на раменете му и му казах:
- Давай! Хубаво е!
Той започна бавно и силно да ме ебе. Казах задъхано да се празни отвън.
Еба ме вероятно десетина минути. По едно време го извади и още с изваждането се изпразни на корема ми. Не стигнах до оргазъм, но беше прекрасно. Наистина! До този момент никой не ме беше ебал така нежно. Всъщност, след години, осъзнах, че ме любил...
Изпразни се. Извини се, че ме е изцапал.
- Ти пък! – отвърнах. - Беше много хубаво!
- Дано! – каза той. - За мен беше неочаквано и много красиво, хубаво... Извинявай, но ще си тръгвам.
Кимнах с глава. Гледах го как се обува. Станах, загърнах се в халата и тръгнах да го изпратя.
Преди да излезе, той се обърна, придърпа ме към себе си и ме зацелува страстно. По устните, базите, челото, очите. Абе никой не беше така ме целувал! Опияняващо! После всъщност осъзнах, че това е един вид прощаване, като за последно.
В понеделник имахме час на класния. Мина все едно нищо не е станало. Поглеждаше ме понякога, а аз се разтапях. Даже се подмокрях.
Така минаха сроковете, балът... На бала танцувах с него няколко пъти. Не посмях да поискам отново ебане. Той също. Нежно ме държеше в ръцете си.
После отидох да следвам. Там имаше много купони и ебане, групов секс. Какво ли нямаше, но споменът за ебането с класния го пазя и до днес!
Сега съм на 55 години. Имам голям син и мързелив съпруг. Работя в нашия малък град. Живеем в нашата къща. Класният се запиля по чужбините. Следя го тайно във Фейсбук. Изглежда добре за годините си. Не смея да го закача. Мисля, че и той не ме е забравил!
Автора може ли да оставиш имейл
палавница хареса ми
Пууу, да му се невиди, НЕИЗЖИВЯНА любов! Не е честен животът, мамка му!!! Чак аз се почувствах ограбен.... /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Охххххх, ней хуманно , ней....
Добър разказ! Ето, такива описания на случки и събития могат да ме възбудят, а не разни чекиджийски фантазии и лафове от сорта "чукай ме, курво....лапай го целия" и т.н. Авторката, ако остави някакъв имейл за връзка, ще се радвам да си пишем, а защо не и нещо повече! ;) A.G.
Фичке, виждаш ли хората с опит, които са живяли и преживяли нещата от живота как пишат ? Чувстваш, вживяваш се в историята, а не като твоите изкуствени и напудрени и със зор свързани думи(за мравки, скорци и изтъркания ти БРИЗ който гали вмирисаните баджаци на всяка една твоя героиня) в изречения, като пастите и тортите в изкуствена БълХария! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Авторката: Господа, моля не искайте мейл или телефон. Не търся допълнителни емоции. На 55 години търся спокоен живот. Не искам усложнения. Публикувах това, тази история от моя живот, за да видите, че.има и красиви неща...няма ръмжене, груби думи и т.н. Аз казах!
До авторката: И аз съм долу-горе на вашите години, малко по-голям. Жената, с която съм сега ми доставя пълно удоволствие в леглото, но гъдела от нещо ново и "непозволено", макар и виртуално, подклажда огъня и прави секса още по-горещ. Казвате, че съпругът ви бил мързелив, което ми подсказва, че ако и в леглото е такъв, то вие определено имате нужда от нещо свежо . Повечето жени на вашите години са много страстни и се любят с удоволствие. Така че, не бягайте от лек флирт и закачка. А то и не е нужно всичко да отиде до края. Тогава отново може да се изгуби тръпката. Всеки иска спокоен живот....помислете и кажете, тогава ще ви оставя имейл! A.G.
Аман от загорели песийки, които си предлагат катетъра наляво и надясно. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Бе еби го барем класният пак! Да зарадваш малко човечеца отново, какво се скръндзявиш? Джони Браво
Ще кажа...близо 40 години загубено време откъм емоции! Чак такива срамежливи ли сте, че толкова години не се наебахте пак? То пък от друга страна недовършената любов остава най-мечтаната любов. Още не е късно!
до авторката хубав и възбуждащ разказ.ако искаш качествен секс с опитен и надарен пиши ми [email protected]
Хайнрих Херц,хахахахаха относно катетрите...
Търся жена или семейство от София.скайп davmti
Специално за /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/. Над входа за криптата в една катедрала, в която на рафтове по стените са наредени костите на хиляди мъртъвци има един надпис:"„Ние бяхме като вас, вие ще станете като нас”. Предлагам да се замисли, разбира се , ако има съответните когнитивни възможности. В контекста на коментара, някога в необятният Съветски съюз, руските колеги ми показаха на един паметник, също надпис даваш повод за философски размисъл""Днес аз, утре ти". Алекс.
Авторе, много се чудих дали е редно да споменавам една истински история, подобна на твоята. Но е твърде красива, за да я премълча. В нея учителя и ученичката видимо са изпитвали силно привличане, но не са си позволили волности. Годините ги разделят. Тя ражда, развежда се, развива си бизнес. Минали са почти 30 години, когато той я потърсва. Само за да си вземе сбогом. Разочарован от тежък развод, е продал всичко и заминава да се замонаши в Атон. Обажда ѝ се от път. И знаеш ли какво става? Жената му казва "Ма, чакай малко, бе. Къде си? " :)))) и до ден днешен са заедно. Той не стигна до Атон. Събраха се като по филмите, само дето стана пред очите ми. Та, чудеса се случват. С малко смелост. :)))
ФИЧКЕЕЕЙ, що си не стоиш под твоите лакардии, ами дойде с твоята лицемерност да сереш и под КРАСИВИЯ и истински разказ, А??? Кой те пита и ти иска мнението, стой си там при лизачите. Чудеса се случват ДА, но само с теб и твоята раздавоена самоличност нищо не се случва, че да се съберете и оберете парцалките карлуковски от сайта и да ни отървете от присъствието си!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Фелдфебел, когато не пишеш изглежда, че премълчаваш "мъдрините" си и не ти личи КОЛКО си НЕГРАМОТЕН!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ни с турците турчин,ни с българите българино,баща ти те търси да те бие!
"Днес аз, утре ти" буквално означава "днес си жив, ама утре може и да умреш". Херци, май те заплашва Сашето... :))
Много умно,след като утре ме няма?!
Да, разказът е много хубав. Не казвам, че не е истински, но има бели петна. Примерно как една 11-класничка се оказва сама, къде са родителите, поне може да се вметне; и това "ей сега ще взема един душ и идвам"..., но хайде да кажем браво на момичето, все пак не му е сефте такова преживяване. А разказът е супер, браво.
Този град, в който аз съм роден За мнозина навярно е скучен Разпиляваш се ден подир ден Просто няма какво да се случи Разпиляваш се ден подир ден Просто няма какво да се случи Тук трамваи ни коли не звънят И реклами неонови няма Тук във тъмно започва денят И завършва със първа програма Тук във тъмно започва денят И завършва със първа програма Ала все пак и тук Хора раждат се, дишат, мечтаят Във тревоги и слънчеви дни Подир своето щастие бягат Да, така е във малкият град Този град, старомоден и скучен В който друго, освен да се влюбиш Просто няма какво да се случи В който друго, освен да се влюбиш Просто няма какво да се случи
Хайнрих Херц, фен съм ти! Май съм те виждал в Западния парк ;)
Даже не съм в БълХария! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ /
Тъпото саше да се нареди на опашката, че много станаха кандидатите. Ама им танцувам по нерваците и им вдигам и свалям кръвното! По цял ден го правя и се забавлявам, не е истина. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
най добре да си никъде и по тихичък нали МК
Това е желанието на пенсионерските драскачи тук, никой да не им вижда КУСУРИТЕ, камо ли да им ги СЕРВИРА черно на бяло! Много им бода в очите. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
ще ти сляза на нивото и ще ти отговоря жалък си, съзнаваш го, и злобата те храни и адреналинира пиййй жлъч, задавяй се, да можеше да се видиш отстрани… нещастник. опс… ти това и целиш, получи го пак, пиропобеди МК
Бабе, стига си спамила под чуждия и ГОТИН разказ! Недей да мислиш какво ще пия, а си пий лекарствата редовно! И докато си мислите, че с вашите вонящи екстременти сте над всички които изгонихте ще ви причинявам хипертонична криза! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
видимо обсебен явно ферито ти в влязла навсякъде и ти се привижда причува и приписва аз съм друг, МК, ама какво да ти обяснявам, то злобата притъпява елементарните усещания злоба? не, нащастие, горкичкият. ще запаля свещ следващият път … аз, МК
Свещта я запали за някой от ТВОЕТО семейство! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
МК, не се целиш в проблема, проблемът е досадника навсякъде и по всяко време Сашо Тъпото :))
Имаш ли внучки да поемат щафетата?Кръвта вода не става така че...въвеждай ги в живота
Бай Хуй отишъл в Германията, па станал голямата работа - плащат му като за обикновен работник една средна заплата, остава и за бардаци чат чат и ниже тънък хуй и се мисли за ебач. Немският не го знае и му се заяжда на език, който донякъде знае. Ама често с разби венерически болести и други преведени простотии, само той си разбира какво говори. Досадник 2 по всяко време. Смешко. Навсякъде се вре, никъде неприет. Да пусна и аз сълза за нещастника. Хаха
Къде бодеш и кого бодеш с тънкия си хуй? Лекувай си венерическите болести, че са ти разяли двете мозъчни клетки, пардон едната щото си едноклетъчно.
Ооо, добре дошла, неграмотна циганко, изтривалката на североизточна БълХария. Още малко и с теб ще работят, ама ПСИХИАТРИ, а не психолог, както с едното ти чааве!!!
Кой това? Майка ти? Еее, недей така, и тя душа носи, па макар и циганска. Или турска. Или каквато там. Нищо против цигани и турци, само против такива недоразумения като тебе дето никъде не ги приемат и само набират злоба.
МК, що не се пробваш в някой друг жанр, тва да се опитваш да обиждаш непознати в интернет въобще не е твоето, изнасилено ти е некво, няма дълбочина, няма хъс, то дори обида няма, некви детинщини като на Сашето чехълчетата, дето чул-недочул че били елементарни и си мисли, че е много оригинален да обижда на елементарни чехълчета. А то чехълчето си е една доста интересна и забавна гадинка, да, едноклетъчно, ама едно от най-сложно устроените едноклетъчни, не като семплия тъпунгер Сашето, който има три "умни" реплики, които редува в случаен ред и май това му е цялата риторика :))