Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Сянката на дъба се протегна към ниското на хълма. Нона бе подвила крак и вяло следеше полета на сокол. Щурци, скорци, бръмченето на камиона, пренасящ сено, всички се бяха наговорили да ѝ пречат на спокойствието. Поне кравите днес бяха кротки и не се наложи да ги събира.
Клопките си пееха мързеливо. Добичетата я преведоха през върха и още някой час и ще се запускат през бука надолу.
Горещина по билото нямаше. Освен хронично припарване в ниското на корема ѝ. Работната ѝ мантия предаде краката ѝ на постоянно галене на бриза и високите треви. Голите ѝ ръце бяха поели милион убождания от земята и от мравешки ухапки. Буйни туфи мащерка излъчваха опиянение, което я бе унесло за малко. Такива лазурни дълги дни не минават без почивка.
Но я прекъснаха без време. Вятърът донесе остри подвиквания на косачите, докато приключваха за днес и тя проследи лазенето на камиона по съседното по-ниско било.
Тормоз тормозеше планинската пастирка. Кравките ѝ бавно си преживят, току отръскат тежка глава, някоя измучи, а долу, на хълма под нея, мъжорля бачкатори изопват здрави тела в отработени движения и току се чуе приглушеното им подвикване. Познаваше ги много добре. Всички познаваше до последната им бръчка под очите. До формата на гърба – изправен или крив. До големината на бицепса – равен и тъничък или оформен и надут. Като си помисли за краката им, пак така, детайлно, все едно ей сега ще ги рисува на платно и пак я присви под корема. Косми, черни косми, остри прасци и свободни крачоли около яки мъжки бедра.
Отново затърси с поглед камиона, но явно вече бе завил под гората към сухото мочурище. Може би това му беше последния курс за днес. Щом свали надолу помагачите.
Въздъхна си Нона, па си запя. Първо тихичко. Кравките се обърнаха да я погледат и си продължиха пашата. После си отпусна гласа, даже се изправи и излезе изпод сянката. Гледаше през ниските си клепки и пусна гласище, да се търколи по баирите на Балкана, да обере върхарите на бука и бора, па да се опре чак у сръбско.
Затанцува. Взе да се върти и да подрипва, да се навежда за някой кантарион и дирижирайки с букетче, да излива всичкото си желание навън.
Даже не чу познатото пърпорене на мотора. Коцето си сменяше возилата на ден по няколко пъти. Явно бе оставил камиона и хората. Показа се право пред нея, през прекия път от гората.
Сърцето ѝ подрипна и запрепуска в галоп. Както си държеше ръцете нагоре, като една Статуя на планинската билкарка, Коцето я бетонира с поглед и тя замръзѝ. Той подпря крак бъш пред мантията ѝ.
- Ноне, абе дойдох да те питам нещо… – сериозен, потен, обрулен от слънцето и бачкаторство, ѝ се видя същински Клинт Истууд. - Абе, да знаеш, мнооо ми сей припило моминско млеко, направо заебах и сено, и работници, и тЕ ме тЕ. Ши ми надоиш ли?
Нона реши, че нещо не е чула добре и макар циците ѝ да я заболяха лекичко, тя все пак успя да свали ръце покрай тях и се усмихна свенливо:
- Готово бе, Коце! Веднага шти нАдоя! – отрониха пламнали устенцата ѝ.
Закрачи към застланата куртка да си остави букета и докато ровеше из торбата да извади канчето, та да му надои малко млекце, се усети, че е бая наведена. А мантията ще да се е надигнала. И кат се усети, че той може би я гледа, реши да се позабави малко. Даже ѝ дойде на ум, да клекне на колене и ровейки да се обърне да го види какво прави.
Ама не го видя. А само чу как ѝ говори някак отгоре. Извъртя поглед към задницата си и му съзря маратонките. Изправен между голите ѝ прасци, Коцето се подпря на бедрата си, уж и той гледа и търси нещо като нея, та се поприведе към ухото ѝ:
- Не мърдай, Ноне! Това е обир!
Тя замръзна. Хладна тръпка пробяга по гръбнака ѝ, а слабините ѝ се присвиха в очакван ужас. Направо, без да иска, кръстът ѝ се огъна. Поддаде мръсникът му, та задникът ѝ леко се опули срещу краката на натрапника и даже взе да му заеква. Ей така, мец, мец, та чак ръба на мантията заподскача и я загъделичка по задколението.
- Ама, Коце, чакай… какви ги говориш! – Нона въртеше глава наляво, надясно, но все не виждаше повече от краката и чатала му. - Ти сега взе да мъ плашиш…
- Аааа, нема съ плашиш, Ноне! – мъжът я обкрачи и притисна задника ѝ между краката си. - Нищо лошо нема ти сторим, даже шмъ молиш за още!
Коцето се приведе все едно ще повдига тежък камък, като ръцете му прихванаха висящите свободно цици, а краката му я стиснаха още по-здраво. Обаче не издържа и политна, та направо ѝ се строполи отгоре, без малко да ѝ забие носа в земята, че и неговия.
Тя се усети в комична ситуация и се измъкна с гъзето назад, докато той се преобръщаше. Като си поприглади косата, го видя облегнат на лакет, засмукал тревица да ѝ се хили свойски:
- Яла, тука! – я прелъсти той и потупа земята точно до гърдите си.
Нона се захили и полегна, с поглед зареян в небето. Зачака. Па се сети да пооткрехне крака и пак зачака. Гърдите ѝ се залюляха в девет бала. Той, надвесен, със стръкчето, пусна суха длан по бедрото ѝ да я драска:
- Ноне, ши ма побъркаш, батювото! Не мога! Ште наденем!
И се наведе да я целуне право в устата. Тя му вдъхна ракиеното изпарение, облиза обгорелите мъжки устни и усети как езикът му влиза при нейния. Търсещ, жилав език, горещ и жаден да я обладае се заигра да се увива с нейния и да ѝ подсказва колко много я иска. Такава, отворена, хлъзгава. Да го приеме и да го засмуква като сега. Нона се понадигна леко, за да опре гърди в неговите. Направо я сърбяха така непогалени. Той веднага реагира на топлия им натиск и ги погна с мощна ръка. Ама му се видя малко и като тегли един напън на плата, се разхвърчаха копчета наоколо.
- Мм… – аха да каже нещо Нона и той я заглуши, като заби уста в зърната ѝ и си навря циците в устата като гладен.
Смука толкова силно, че игли я убождаха през зърната и помисли, че верно ще пусне кърма. Гънеше се нагоре и му се сервираше за още и още, докато някаква прелитаща сойка не се изкряска и не я сепна, че между краката ѝ е истината и там в момента, на мига, ако не усети пръст или хуй, ще настъпи природен катаклизъм.
Използва ръката си да набере края на дрехата и като се попипа да се увери, че путката ѝ е там, и е мокра и чака, Нона лекичко го отблъсна по корема. От тоя допир с тялото му още повече ѝ се завъртяха небе и земя, дъб и мащерки. Облаците станаха на бели юргани и тя тихичко мъцна:
- Коце, турѝ ми го, ама сега, веднага!
И докат още го гледаше, че се повдига с нефелен премрежен поглед, после бавно фокусира и я схвана какво му е казала, само си размаха ръката над копчето, смъкна работните шаяци надолу и пак се пльосна върху ѝ да я лигави по устата. Ама нещо не му бе сгодно, че е в гащи, нито можеше с една ръка да се изуе, та като подплашен дявол скочи на крака Коцето и разрита и гащи, и дънки. А тя от тая гледка получи дълбок коремен спазъм. На фона на лазурното лятно небе и скорците, и щурците, тоя мъж над нея си вееше хуя, надървен, гол, с тежки ташаци и космат корем. Нона разтвори крака. Гледаше го как я гледа там. И как курът му притръпва. Реши да си свали и тя гащите и бавно ги забута навън, като се огъваше и накрая измъкнати до средата на бедрата ѝ, се сви на люлка и ги доизсули през стъпалата си. Гледаше го през цялото време как я изпива с очи. Сякаш с тоя поглед влизаше право през срамните ѝ устни и така я загряваше, че ѝ се прииска нищо друго да не се случва, а само да я гледа там. Така. Като сега. И бавно плъзна ръце към путката си, за да я разтвори и да му я покаже. Как се присвива. Как се отваря и затваря. За него.
Чу се хрип. Коцето сякаш се задави и се събуди от транса. Пльосна ѝ се отгоре. Намести го между краката ѝ. Тя замижа от кеф и очакване. Секундата стана вечност. Или пък бе чакала вечност и сега тая огнена твърда плът, дето я натиска в дупката и ѝ прави зари зад очите, най-после се втри навътре, натисна се и потъна. Нона въздъхна протяжно и го стисна с вагиналните си мускули, за да се увери, че е там, че го има, че е в нея. И като усети как я държи отворена в канала ѝ, как се е забил надълбоко и как започва да се движи, вдигна очи към Коцето и го загледа с благодарност.
Той отвърна със същото. Напрегна си малко бицепсите, стиснали я през рамената като в менгеме и така подпрян, с пръст, изкривен към устата ѝ, взе да я ебе на едри тласъци, като на челото му се изду вена, а по лицето му пробягваше лека конвулсия.
Нона го пое като чернозем летен дъжд. Хлопките на кравите, бризът наоколо, щурците, всичко се сля в мрежата кафяво и златисто в очите му. Езикът му се показа и тя се повдигна да го засмуче. Изпи го. Вдигна корема си леко и посрещна неговия тласък. Курът му я прониза божествено. Тя притваряше очи, но бързо се сещаше да гледа, да вижда, да помни и да знае всеки негов контур, косъм и бръчка. За да го има за после. За когато го няма. И пак да си представя, че е над нея.
А Коцето се раздаде. За всичкото събрано в ташаците, и умората, и ракията за смелост, може да се каже, че направо бе олимпиец бегач на дълги разстояния. Млатеше женската плът. Навеждаше се да я целува. Лиже по лицето. Целува клепачите. Приглаждаше ѝ косите. И през цялото време набиваше хуя – плавно, ритмично и дълбоко. До дъно. Раздаде се.
Накрая усети, че бая време я е блъскал по неравната земя и сигурно гърба ѝ е в синини. Отпусна му края.
Легна плътно, захлупил лицето ѝ с шия и рамо, и каквото там дойде, и се наби на резки довършителни откоси, докато му дойде. Тя се бе усетила и го обкрачи през дупето, като го навря в себе си, без опция да го изпусне навън. Петите ѝ се забиха в гъза му. И той се изля.
Хлопна хлопка. Сойка прелетя. Скорците цвърчаха на ято в ниското.
Сеното полуобрано. Момата полунаебана. Коце не оставяше работата така. Извади бардуче ракия от мотора си, пиха. Отиде до една крава, клекна и си навря главата под вимето. Издои си право в устата. Нона така се разсмя, че екнаха околните баири.
На Коце от това пак му рипна хуят и се затича да си я донаебе.
Таман беше заровил муцунка в нейната, когато се чу задъхано чуждо присъствие и мъжки глас:
- Ко… ко… ко… КоЦКАА!
Новодошлият опитваше да е сериозен, макар че лицето му пламна, отделно от тичането, сякаш срамотиите му бяха изложени на показ, а не техните.
- Жина ти… жи… на ти иде! Усетѝл’съе... – коремът му изгреба вътрешностите и се опита да задържи малко въздух. - Иде! С жипо. Кара я малкио.
Коцката рязко пребледня. Понеже тая промяна се отчете мигновено от Нона, тя побърза да погледне какво се случва с коравия коцкарски кур, но той явно оценил опасността високо по скалата на Рихтер и се тръшна прекършен.
- На! Коцка, дръж! – Пешоте му вдена една чикия в ръцете. - Ай, пАли към кОсеното и тражи!
Коцката бе напълно облечен, преди хилавият му другар да си завърши мисълта. Цуна в устата Нона и запали кончетата към баира, та през оттатък.
Краката ѝ голи, полу-отворени, путката ѝ потекла, омазала се цялата, че и свивките при бедрата, че и пухкавите месца, че и дупето, барабар сокове путини с изтичащата сперма. Лъщяща, подпухнала и алена, галена от надвечерния бриз, жената бе като ренесансова картина в кос контражур под библейски пухкави облаци.
Пешоте гледаше, докато му се разрешава. Направо бе отворил уста, като за проба втора преварка. Жаден. Пресъхнал. Нетърпелив.
Пастирката се усети много приятно компенсирана за бързия хуйски отлив. Хем примираше за още ебане, хем почна да мисли трезво. И се оказа, че е без дрехи. Щот копчетата са из тревата, а тя има тепърва да води кравките надолу.
- Пешоте… – измърка му с мазно гласче. - Виж сега! Требват ми твойте гаще. – посочи към дънковите му изрезки.
Понеже той нито мигна, нито кимна с “ъхъ”, тя продължи, като удвои залога.
- Ши останеш тука, докат стъмни. Язе, че си водим добитъка с твойта дреха.
Тук обаче припламнаха комерсиални знаци в зениците му. Облиза се Пешотката нервничко и пристъпи от крак от крак.
- Аааааа! – подхили се по детски. - Ама… таковааа… аз кво пичеля, а? – и бързо върна лукави очи на опулената ѝ женственост, която леко си пулсираше и плюеше балончета, докато ги чака.
- Шти дам кило ракия!
- Аааааа! – отривисто взе да негодува той.
- Кило ракия и кило сиренье! – повиши глас балканджийката.
В това време се видя в далечината как джипът на Коце се приближава до мотора му и трите силуета се събират да говорят. Спокойно.
Пешотката пристъпи към нея и се чудеше къде да гледа от неудобство.
- Аз… такова… шти ги дам, гащете, мъ ши ми дадеш…
- Аааа не! – отряза го с груб тон момата и се смръщи ядно.
- Шми дадеш да ти попипам путака! – изстреля наведнъж пияницата му.
Нона зяпна. И се вгледа по-дълго в Пешотката. Ако затвореше очи, какво пък? Голяма работа кой пипа! То пък няма, няма… и накрая юруш! Аааа, мислеше си тя, да му ибъфичкатамайна!
- Аре, давай! Пипай! – Нона отвори широко крака и се огъна нагоре, да му се подложи. - И ши бъркаш леко първом! Само до китката! Ясно ли е?
Браво Фей забавен хубав разказ ти се е получил! Отличничка! Инак си признавам за онзи с кафеджията - не е моя... Но явно си се развихрила и за всеки има по нещо! Поздрави!
Майко мила, Fairy, ако можех една малка частица така да пиша като теб, другарката Иванова нямаше да ме прати на матура. Както се казва, който си може, може го. Браво, Fairy, радваш ме. Като помисля, бил съм на всички планини в България, но най-малко в Странджа. Да, ароматът на мащерка, на разни билки, на еньовче, правил съм секс с приятелки под яркото синьо небе на усамотени поляни, върху немска от войната плащ-палатка. Един воайор ни беше мернал, как с една приятелка правим секс на полянка над Симеоново, но тя беше в нещо като дънков сукман с огромен брой копчета отпред и бански отдолу. Беше лесно да разкопчавам копчетата, до към кръста няколко отгоре, за гърдите. Усещал съм аромата на билките, повечето приятен, сладък, понякога се промъкваше някакъв горчив аромат на друга билка, лазят досадни насекоми по най-неподходящите места, ама кой ти гледа това неудобство. Да, изживяването е дълбоко, все едно сте сами под тихото лятно слънце, но далеч от твоето майсторско описание. Със съпругата ми понякога над Алеко, до средата на юни, че и до по-късно, между морени се задържаше зърнест сняг, в него заравяхме бутилка бяло вино, а между други морени палехме огън и печехме шишчета. Малки туристически радости. Алекс
Zh. Fairy, ма отде ти идват на акъла тия невероятни сравнения: "Лъщяща, подпухнала и алена, галена от надвечерния бриз, жената бе като ренесансова картина в кос контражур под библейски пухкави облаци." Ами то половината разказ трябва да цитирам! Така детайлно ме пренесе в тая кърска ебан, че и на мен ми се прииска да пронижа "божествено" разгонената краварка.
Само като прочетох това заглавие лъхаше на претенциозната стрина с име на препарат за съдове ... Ха-ха
Добро утро, гайз! Явно е, че у мен си живее една пастирка, защото това разказче се получи точно от нищото. Имам едно особено състояние, което като го усетя, трябва да съм готова с ръка в клавиатурката. И сега така се получи, нямах никаква идея, нито визия, нито нищо. Даже си лафехме с Кукцето. И му казвам, че ми се пише и ще прекъснем. Отварям и чета какво набира ръката ми по клавиатурата. Много обичам това полутрансово състояние. После му казвам, че съм готова, ма са 1800 думи и той каза "Малко е" , та продължих още историйката. Затова съм много щастлива, че тук имаме възможност да пускаме на свобода хрумките си. Защото когато има читателската среда, тя се явява нужния полюс, за да потече тока. Да се разтовари думо-напрежението. Ако това се окаже приятно и за двете страни, значи имаме светлина :)))). Приятно ми е да знам, че имам право още и още, и пак, когато ми се впрегне пръстът, да си споделя историйките тук. Благодаря за невероятно топлите отзиви!
Доста хубав разказ, който успя и да ме разсмее на моменти, и да ме надърви на сутрешното кафе. Ебал съм на лятна полянка и много добре знам какво е чувството. Наистина е различно от това в леглото, защото има и тръпка от това да не станеш обект на някой воайор. А такъв случай имах веднъж, когато с едно гадже се ебяхме нежно и страстно, полегнали под едно сенчесто дърво и изведнъж аз забелязах млад мъж, може би още младеж, който ни гледаше и си лъскаше хуя. Това ме възбуди изненадващо за мен и аз почти свърших заедно с младежа, гледайки в далечината как приклекнал хвърля обилни струи сперма на тревата. После той стана и изчезна бързо. Гаджето ми тогава(омъжена жена) не разбра нищо за воайора, но подметна че съм бил доста по-възбуден от друг път. Казах ѝ, че това е от аромата на гората и тревата. :) Така че, браво Феичке!
Навремето, анонимни, имах една "забивка", който даже се оплакваше от постоянното му използване по предназначение. Майка му държеше малък магазин за дрехи и аз отивах да го навестя, когато е сам там. Естествено, най- накрая го набутвах зад пердето в пробната, като не изисквах да заключва магазина. Все пак целта бе да влизат клиенти и да се продава, нали така? Луда работа. Скъса с мен, защото съм била напориста. Е, може да съм имала и такъв период. Но сексът, когато очакваш да те хванат, си е интензивно адреналинест и жизнеутвърждаващ. В случая по- горе, в разказа, честно казано е описана местност, твърде отдалечена, за да бъде посещавана от местните на самоход. Качват се единствено посредством двигателни съоръжения :)))) и се чуват отдалеч. Но което говориш ми е ясно, познато и близко, като силует с отривисти движения, зад полуотворени щори, на приземен етаж. Лампата свети вътре, където жена си доставя удоволствие...
Най-сетне нещо свежо и приятно, далеч от джендърски фантазии.
Бе нещо със златен дъжд добре би му ходило на този селски теферич...15см
Пешотката няма да ли да се омазни? Ще има ли продължение, че Нона остана несвършила май:) МК
Нона наистина остана несвършила. Но, 15-ка, със сигурност би пикнала от страх, ако се окажеше, че я навестят ония бандюги, дет си построиха бункер, близо до къщата ѝ. Трафиканти са, даже махалата носи, че имали лаб за трева в подземието и на определен период от време, се качват до билото с джип, където ги пресреща друг и се предават стока. Нона не би си бъркала носа в тия работи, обаче се случило да излезе за нощно пикане, баш когато тия се спускат от среща на връо. И вземат да я сгащат на заголена луна. И кат вземат да я обвинят, че ги следи..., гледай чудо. А Пешотката ѝ е нещо съсед и след нощната дандания, дет я е съзрял през маскирания с вестници прозорец на втория му етаж, после навестил любимата му Беатриче. Кротка бяла козичка. Не, МК, Пешотката е толкова голем образ, че просто не мож ѝ влезе на Нонита. Все е виждала мъже, но такава чик пародия, не мож да си стиска очите тооолкова много. Но виж, ръка за доене има, също и е покрадвал от държавната хазна, та е нещо ловък. То...ако стане дума...Нона има бая да разказва, за оня тюлен, дет спечели от лотария и се освини в къщата си, наследствена. Заряза и работа , и всичко, па се отдаде на римски удовоствия в балканската махала. Накрая стана толкова дебел, че една женица без възраст и зъби, ходеше да го обслужва по нужди ...Не, не, не...То просто ней за приказване...:)))
Шундо, хич те няма ВЕКЕ на втория етаж, изгаряш от "безсексавоста си" и се задушаваш от паяжината в хралупата ти. А за такива гангстерски сценарии+сюжети като ония "трафиканти" се обръщай към петльо! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Като се вземе от обръщението, мине се през изказа и се завърши с краденото име, се вижда колко просто е устроен живота на организъма галошче. Разбира се, като всеки паразит, има нужда от среда. Сам я създава, ползвайки затворен цикъл на веригата. Понякога са правени опити за експерименти с подобни екземпляри, но уви, интересът на учените се е изчерпвал, преди да се появи някаква, дори най- дребна деформация към делене. Плюенето е основен прийом на галошчето в опита му да се придвижва. Разбира се, не еволюционно. Понеже никой никога не е успявал да си обясни причината за съществуването му, наблюденията все още продължават.
Това, че някой индивид, в частност жена, не се харесва на някого, не следва да се обижда по най-махленският начин като първенец по простотия (единственото първенство, което печелят подобни "мъже"). Почваме с ниска оценка за майката, която НЕ го е възпитала, за "шундата, от което е излязъл". Всички сте излезли оттам, нали се сещаш? Дори примитивно говедо като теб! Горния, без обращение, с отвращение, към мижитурката, която си там.
ВЕНЕРИЧЕСКО заболяване имам за това, че се мислите за маркови НАЛЪМИ(че и с имидж билЕ), с класи над галошчето. Налъма както и да го погледнеш си е проста дъска, па макар и с каишка. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Апропо, пропуснах за средата да напиша и някой друг ред. Сама се натресе тук и си създаде нужната среда за виреене на лицемери с лизане и лизане от тебе подобни налъмчета. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Венерическото заболяване отдавна е стигнало до едноклетъчното ти подобие на мозък. Ти и устройството от което пишеш сте като оня виц от 90-те: "едноклетъчно с многоклетъчно". Хахаха Кат си толкова оперен, ШТА обезкостАт :)))
Всяко перце от моите 50+ е застраховано със стойността на камата на ТУТАНКАМОН. Дреме ми на рязания за транжора. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Търся жена или семейство от София скайп davmti
На галоша му плюят в лицето, той си мисли че го ръсят за здраве...
Супер разказ,допи ми се и на мене женско мляко!-Фантом
Иначе много отвореното мъжленце Коцето ме изкефи как на светкавица си би камшика да не го спипа жена му на калъп. Много напомня на едно тукашно мъжленце - досадника навсякъде и по всяко време :))
Дядо османчо с големия рязън хуй търся някое цепеняче да му скъсъм анусчето 65 годишен съм с голям рязан хуй голяма котешка глава търся цепеняк 22 до 26 години студенти
ЦИТАТ:"Иначе много отвореното мъжленце Коцето ме изкефи как на светкавица си би камшика да не го спипа жена му на калъп. Много напомня на едно тукашно мъжленце - досадника навсякъде и по всяко време :))" Кой ли е пък този? Разбира се, че ще изчезне, не му трябва на баир лозе. Ревнивите жени, при най-малко подозрения, минават към крайни постъпки. Аз познавам една от много близо. Алекс.:))))
Досадник, и защо така, ти не си ли в правото си да изневеряваш, пък и не е било по твое желание, тебе са те изнасилвали твоите умни, възпитани и културни колежки и други, обясни го на жена си, тя нали също е умна, възпитана и културна жена, може пък да те разбере. Много са ми смешни мъжете като теб, Саше - уж си много уверен, силен и безстрашен, ама умираш от ужас жена ти да не разбере, къв си коцкар :))
О-о-о-о, я стига. Ще кажа?? Как пък не, да не ми е изпила чавка акъла, няма да бъда разбран.Лодката е спокойна ,нещата са случили преди години, всичко е тихо и мирно.Няма сам да инициирам проблеми, не съм глупак.Тогава бях жертва на обстоятелствата, нямах полезен ход.Или пък имах и го реализирах, ами хубаво си беше,какво ще се лъжем.Ех, че сте зла, пък и помните. А, да -не съм коцкар, това е ваш наратив. Аз съм срамежлив, скромен и стеснителен.Алекс
Т.е. никакъв мъж не си, Саше, това е очевидната истина. Бил си послушна сексуална играчка на колежките си и послушно кученце на жена си. Не смееш да се изрепчиш на колежките, че си женен и да те оставят на мира, не смееш и на жена си да се отваряш, че си алфа-мъжкар и ще чукаш колкото жени си искаш. Само тук, в анонимния интернет, си много смел и отворен и се правиш на мъж :))
Добре, добре само не е вълнувай мила, че ще вдигнеш кръвното.Тревожа се за теб. Никога не съм претендирал нито за алфа ,нито за бета, най-добре гледайте на мен като на омега, като онези скъпите часовници.Толкова съм скромен.В института, в който работех, бях ръководител на програмен колектив от осем млади жени или момичета, всичките инженери, както и двама млади колеги, току-що завършили. Ама как бързо разбраха каква храна предпочитам, как пия кафето, какви сладкиши харесвам, все едно се обзаведох с няколко сестри, всяка от които искаше да ми купува купони за стола (разбира се, аз си ги плащах). Някоя да мърмори срещу друга, че не знаела, че аз предпочитам друг вид ястие. Коя ме била возила в колата си, защо аз нямам и т.н. Хем е приятно, хем е някак ангажиращо, а когато понякога спомена за тях пред съпругата ми, която е също завършила факултет по радиоелектроника като отличничка на випуска и следват язвителни коментари, нещо от сорта: "твоите любими колежки", "твоите служебни жени" , "ама какви са тези,че без тях не можеш", аз бях просто загрижен за тях. Да се смееш ли или да плачеш. Когато понякога водех дъщеря ни в института, такава игра започваше с нея от същите колежки, пак коментари за визия и дъщеря ми, в къщи детето споделя за разни какички, коя как е показала нещо, как друга й е помогнала да пишка в дамската тоалетна, трета я питала за майка й и пак в къщи купон, пак познаните определения и т.н. А аз невинен какъвто съм винаги. Дали съм смел, дали съм страхлив нямам представа, все пак скок от 800 метра с парашут не е за най-срахливите. Хайде със здраве и си мисли за мен.Може пък да ме заобичаш ,мила .Алекс.//Fallschirmspringer//
И не се влюбвай в мен скъпа. Не си струва, а и обичам съпругата си,владетелка на сърцето ми. Алекс
И аз съм работил с жени, Саше, много добре знам какво е и хич не ми обяснявай как щото си добра душа, скромен и стеснителен си ги чукал. Скромните и стеснителни мъже не си организират с колегите чук-квартира, какво изведнъж реши да се правиш на срамежлив? И хем си знаел колко е ревнива жена ти, че няма абсолютно никакъв начин да я убедиш, че няма нищо лошо и осъдително в сексуалните ти "подвизи" и че ужасно силно ще я нараниш ти въпреки това си чукал колежките. Не, няма как и за какво да уважавам "мъже" като теб, Саше, пък ако ще в космоса да си летял без скафандър, много важно :))
Ако наистина обичаше жена си, а не оная си работа никога нямаше дори да ти хрумне да й изневеряваш, тва е горчивата истина, гнусен помияр :))
Маме, скива ли го "твойо" Алекс, не знам защо реши, че съм жена и веднага му станах "мила" и "скъпа", та чак вече си говорим за любов. Толкова е лесен и елементарен, че ако реша да си направя гаргара с него да му пиша от женски профил за нула време ще го направя луд от любов по мен, ще забрави и за феи, и за жена си, и за всичко :))
Не си жена, ма май и съвсем мъж не си. ТолкО си обсебен от това Саше, че май сакаш да го ебеш или той да те ебе? Иди да коментираш анонимно при "хетеро" педалите на педалските разкази. То отведнъж не се ставало педераст? Нали?
Анонимен/а, ще пиша където и както аз преценя, ако нещо не ти допада - оплачи се на мамето, поплачи на рамото й, може пък да те огрее да ми изтрият коментарите, дето толкО пречат на твоите оргазми, нагон и либидо. И не, не съм обсебен, и аз - също като теб - пък се опитвам него да го накарам някъде другаде, примерно в spodeli.net, да се хвали каква срамежлива плячка бил на колежките си, но пък иначе много обичал жена си. Е, ако теб толкова те кефят глупавите излияния на гнусния боклук Сашето пък уговорете се нещо, нека да ти ги пише лично на теб на имейл. Готино, нали?
Както и при теб бе, дърта педерюго, женати те чука всяка вечер, в казармата са ти скъсали ауспуха, генерала не се брои и пак се праскаш за твърда китка. Аз все съм срещал БЕЗОЧЛИВИ индивиди, ама ти и още една твоя любима персона дето искаш да й се наместиш между дебелите кълки не съм виждал, нито чувал! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Херци, според теб това по-горе Сашето ли го е писал, коментара, в който ми се отваря къде аз да ходя да коментирам? Верно ли, бе? Верно ли тоя "гражданин" софиянец е написал "сакаш" ? Хахаха :))
Всички сте малоумни, бе. Направете ми по един минет, че не моа го дигна от вас!
Обсебения от Сашето е готов. Той отдавна върти минети.
Абе има тук некои силно обсебени. Мамето е обсебена от "стабилния като скала мъжкар" (а всъщност миризливо рядко щастие) Алекс. Алекс и той обсебен от мамето Фърчи, тази толкова умна, възпитана и културна жена... И като се има предвид колко точно умна и културна е нашта Фърчи май не искам да знам с какви други умни и възпитани жени е общувал досега Сашето. Абе смешнойее, ама много :))
Сашето не го знае тоя лаф, защото никой от неговите любими нацистки ръководители не го писал никъде по вратите на концлагерите: "всичко е относително". Умна, умна, колко да е умна? Културна, културна, колко да е културна? И той един мъж, мъж, колко да е мъж, като не може дори пишката да си контролира да не я вади на работа? Смешнойееее, йееее :))
Не знам ама с това с костите "ние бяхме като вас, утре вие ще станете като нас", нощеска сънувах кошмари, Бах мама му на малоумника. Толкоз меланхолия и умрело настроение създава.
Оставих ви за няколко часа и вие обърнахте всичко с главата надолу. Никой не чете, а ако чете, нищо не разбира, когнитивни възможности като на чехълче. Не се занимавайте с Феята, тя не е от вашата лижа. Все едно да сравнявате свръхзвуков лайнер високо в ясното синьо небе, каквато е Феята, с някаква натоварена с оборска тор омазана каручка в кална земя, каквато е цялата тумба. Така че, кротко с Феята. А онзи, който страда от безсъние, да вземе един Atarax и ще спинка. Специално за страдащия от безсъние, може би от гузна съвест, едно малко откъсче, отнасящо се до катакомбите на Париж: "Всяка година те са посещавани от милиони туристи от цял свят. На не по-малка популярност се радва и една далеч по-зловеща забележителност – катакомбите под града. Известни и като „Обществените костници“, те представляват мрежа от тунели, намиращи се на около 20 м под улиците на Париж. Коридорите, по които туристите могат да преминат, са дълги приблизително 2 км. Самата обиколка не се препоръчва за хора, страдащи от клаустрофобия, сърдечни или респираторни заболявания. Костите на 6 млн. души. Властите решили да преместят част от телата на друго място – в подземията на Париж. Според историците в периода между 1780 и 1814 г. там били откарани тленните останки на около 6 млн. души." И не ми правете на чувствителен. Всеки ден газите върху стари гробове. Всичко на изток, юг,север и югоизток от Александър Невски са антични, късноантични и средновековни гробища в продължение на 1000 години. Парк "Владимир Займов", освен това министерство на земеделието и целият квартал е друго такова място. Много морбидно желание и мисли имате. Да продължавам ли по темата, най-вече отнасящо се за София.Алекс
Саше, на теб мамето може да ти е свръхзвуков лайнер високо в твоето небе и да е най-яркото и приказно нещо в твоето сиво и скучно ежедневие, на мен не ми е и няма как да ми стане. Честно си признавам - много под моето интелектуално и комуникационно ниво сте и двамата, така че освен да се бъзикам с вас за друго не ставате, сори. А за теб, Саше, с увереност мога да твърдя, че си под нивото на средния потребител дори в непретенциозен сайт като sexkupon.com, така че ти къде си тръгнал да раздаваш морал, акъл и прочее неща, които ти самият не притежаваш и се изказваш кой какъв е? Скрий се и не се показай колко ти си свръхзвуков лайнАр :))
Лайнояде софийски, лапай с черпака и не се отделяй от златния за тебе гъз на ФИЧКАТА. Ближи го ОЩЕ, много добре ти действа пък и ти на него действаш добре, в много добра симбиоза сте си. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Заеби ги тези ниските топки, и двамата са мижитурки пенсионерски самотници. Питай ги защо не дойдоха на парадайс мол октомври месец като ги канех. Представях си ги под ръка, плашипутарника Шебеков и шунда ФИЧКИНА. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Виртуално почерпвам гостите в мойта беседка. Кафето отдавна се срещна с ракия и мешана салата, кебапчета и лютеница :))). Любими мой Алекс, за малко ми се качи сърцето в гърлото, когато видях, че казваш "скъпа" на друга. За съпругата ти само чест и уважение, разбира се. Знаеш ли, аз също имах кошмар. Бях поканена на гости, купон у един силно вълнуващ ме мъж. Цялата му компания са прекрасни хора и някак неусетно преливахме в игри по остроумие и пиехме коняк. Аверите му завиждаха, защото бе ясно, че моите голи крака изпод дълъг пухкав пуловер, го очакват. Толкова е силна тръпката на сън. Беше като безгласна размяна на обещания, като секс чат с езика на тялото. Но вместо в края на купона да останем сами, всички отидихме намайнатаси. Място,бар,клуб нещо, в което се случи ужаса. Атентат. Взриви се камион, блъснат през стената и ни запали. Някои избягаха, но не и аз. Обиколих стените отвътре, но нямаше изход. Автоматиката ме заклещи. Мъжът бе отвън, едновременно заловил лошите и спасяващ хората. И знаеш ли, най- странното беше, че прекъснах съня си и съм продължила с друг, без да се будя, само защото размишлявах логично. Казах си "Това не е истина. Той щеше да ме е измъкнал на 100%." Благодаря ти,Алекс, за невероятното сравнение и милите думи. Високата ти оценка :))). Като се сетя за мойо и думите, които използва сутринта като абревиатура или как скромно се извини, че не е вложил мисъл или фантазия, когато ми е опреснил банковата сметка :))) и видиш ли, усмивката ми се разтегля до ушите. В крайна сметка, сумарно, имам от всичко. Пиша и усещам пламналите си бузи. Пулсът под лявата цица. Усещам виталното бижикане на слаб ток в косата. Усещам пулсът и в корема си. Краката с уморени мускули, втвърдени и очакващи масаж. Устната ми, долната, се е разляла и е леко пресъхнала. А очите ми гледат меко, доверчиво о любовно към света. Имам и парфюма си, имам и полата си, имам и смъртта си, пее Нина, или обратното. За това съм дълбоко благодарна. Защото което имам, ме вози отлично, комфортно и сигурно, а което нямам, е онова, което ще ме обгърне, щом сменя средата. Кости ли? Гробници? Пръст от пръстта. Нищо особено. Само саможертвената енергия е тази, над чиито места са построени църквите, които наистина работят. Местата за контакт. Прегръщам те, Алекс. Мелодия в пулса ми. Бийт на дъха ми. Ин на Яна ми. :)))
С това близане на сочни дупета, резко върнахте еротиката. Обичам палави езичета да се завират в палавото ми дупе. Близкайте на воля, не се стеснявайте. Не е Ф, а друга загоряла мераклийка.
Маме, те сънищата ти подсказват, ама ти упорито продължаваш да не верваш, никой няма да те спаси, ей тъй ще си изгориш… Ти си знаеш, де, да не помислиш, че ти давам някакъв съвет, гори си :))